Разлика между версии на „Слънцето не ще зайде“

Версия от 07:00, 1 февруари 2009

Слънцето не ще зайде

„Слънцето не ще зайде вечь".*)

„Слънцето не ще зайде веч". Този сгих подразбира, че слънцето н-вма да залязва вече. Тбзи думи имат двояко значение. Ако разглеждаме сверта като механическо проявление, а себе си считаме божества, ние ще имаме един поглед върху външната природа. Ако пък разглеждаме св-вга като съзнателно, разумно проявление, а себе си считаме като части на едно велико цътю, ние ще имаме друг поглед върху външната природа. Ог всички небесни т^ла най-познато ни е слънцето. Колкото малко и да мислим за слънцето, обаче, през щблия ден, ако не прмяо, поне косвено мислим само за него. Събудим ли се сутрин, първата ни работа е да погледнем, светло ли е вън, или не, т. е. изгряло ли е слънцето, или още не е изгряло. Трътеаме на път, пак поглеждаме навън, дали слънцето е изгряло, или още не е изгряло.

В Писанието се казва, че в началото Бог създаде небето и земята, а после луната и слънцето. Слънцето е необходимо, защото то опр^дЪ-ля времената и годинитъ\ т. е. то определя съзнателния човешки живот, като живот на еволюция. Слънцето хроникира всичко, което става под небето. То отбт^л^зва всичко в великата книга на живота.

„Слънцето не ще зайде веч". Питам: въз-можен ли е свят, в който слънцето да не залязва? В умерените и в топлите страни на земята слънцето всбки ден изгрева и залязва, обаче, на полюсите- слънцето изгрева и залязва само един път пр*БЗ годината. Учените хора, астрономите, наприм^р, разбират, какво значи изгр"вв и залЪз.на слънцето. Те приемат, че има привидно изгрЪване и залЪзване на слънцето,

• ^ Исаия 60:21.

30

„но в същност слънцето нито изгрева, нито залЪзва. Изгр-Ъване и запазване на слънцето съще-с;твува само за простиг, за неучениттз хора, които знаят нЪщата по това, както ги виждат: обаче, истински ученият знае и разбира нещата, както сж в дЬйствителност. Ако простият чов-^к попадне на полюсите и види, че слънцето изгрева и залязва само веднъж през годината, как ще си обясни това явление? Какво става с слънцето, какво става с луната, това интересува живо, както обикновените, така и учените хора. Защо?–Понеже всички прояви, всички явления в природата са т"Ьсно сверзани с техния живот. Дейността на слънцето, на луната, на звездите, както и на всички небесни светила упражняват грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо това, дали той го съзнава, или не. От това гледище всички небесни тела съставляват велик Божествен свет. Всички заедно представляват разумни сватове. Ние вижда ме само външната им страна, но не и вътрЪш-ната, в която се крие всичкото величие. Всека слънчева система представлява известна степень на интелигентност. Всички слънчеви системи, както и нашата, представляват от своя страна група от системи. Тези идеи са отялечени и непонятни за обикновените човешки умове, както е .непонятен за мравята живота на човека. От този живот тя може да разбере толкова, колкото нейното съзнание е развито. Какво може да разбере една мравя за човека? Преди всичко мравята н^ма такива очи, с които би могла да схване целия човешки образ. Речете ли да й разправяте нещо за религията на човека, тя още повече ще се обърка.

Казвам: съвременните религии имат отношение до възпитанието на човешкото сърце. Не-кои хора казват, че между религията и науката .нтзма никаква връзка, т са в постоянен раз-рЪз. Това твердение говори за неразбирането,

31

>.което съществува между обикновените хора, между учените, между мъдреците и между поетите. в същност между религията и науката няма никакзо противоречие, никакво несъгласие. Религията винаги има пръ\ц вид човешкото сърце, когато науката има пръ\ц вид човешкия ум, Следователно, в всека наука има религия, и в вс^ка религия има и наука. Ние не говорим за външната страна на религията, нито за нейните обреди. Религията не се заключава в външната форма, в облеклото, в обредите и т. н. Ако е въпрос за външна страна, и науката има външна страна; и тя има свое външно облекло, но в ^същност то не представлява никаква наука.

И тъй, когато казваме, че слънцето не ще зайде, ние разбираме възвишения Божествен <вет, дето слънцето действително не залезва. Слънцето, което не залезва, принадлежи на чо-;вешката душа. Значи, душата има свое слънце. Ние разглеждаме душата в смисъл на истинския човек. Тъй щото, иска ли някой да знае, :какво в същност представя човек, нека той има пред вид душата. Външният човек, когото виждаме, не е „азъ-т"; той е слуга на същин-ския човек, на душата. Некога човек казва: аз съм. Ако това „аз" е същинският човекъ» тогава защо често той търси помощта на другите хора? Ако ти си „азъ-т", т. е. великото и славното у човека, защо търсиш помощта на баща си и на майка си, както и помощта на своите приятели и близки? Щом казваш „аз съм", направи нещо подобно на земята, или на някоя слънчева система! Ти казваш аз съм, и нищо не можеш да направиш. Някой казва: знаете ли, кой съм аз и какво мога да направя? Ти си едно аз, което нищо не може да направи. Това не трябва да ви обезсърдчава. Човек трябва да започне с негативната страна на жизота, за да разбере великите закони, които се съдържат в 1него. Един ден, когато човек се съедини съ

32

своята душа и каже „аз", той ще може да създава цели системи- И тогава човтзк няма да* създава своите системи между готозиттз вече, да. нарушава законносгьта и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбига. В. вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпъл-нят и населят. Дойде ли чов^к до това положение, да се слее с своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори. Ще му кажат: Хайде сега, направи един свет, какъвто ти ис-каш, дето слънцето да залязва и да изгрева,. или да изгръза, без да залязва. Ще кажете: възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт, да създава светове и системи?–Възможно е, защото и без това светът, в който сега жив^ем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти. Тия ангели, макар и да са работили по всичкия правила на висшата мамематика, зее пак са допуснали известни погрЪщки, които и до днес из-правят. Наистина, те са работили с милиони години върху създаването на този сзЪт, тъй щото гртзшкиттз, които са допуснали, са съвсЬм малки* Запримър, когато слънцето се заверти сто милиона пъти около себе си, забелезва се само едно изключение. Същото нещо се забелезва и в движението на земята, както и в движението на човека: когато земята, как го и човтзкът се за-вертят сто милиона пъти около себе си, заб^лтз-зва се едно изключение от правилния ход на тяхното движение- Великото и кгасивото се заключава, именно, в това изключение, понеже в него едновременно става повдигането и падането на човека.

„Слънцето не ще зайде веч". Докато слънцето изгръва и залъзва, дотогава всЬкога ще сж-ществуват две възможности за уме: да се развива,. да придобива известна интелигенгност, следъ*.

33

вртбке да я загуби. Вземете, непримт^р, как чо-в^к постепенно се развиЕа от дтзте до зртзла възраст: най-ранната си възраст детето се развива по малко, после, колкото раае, то се развива все повече и повече, и като дойде в средната си възраст, чов-Ьк достига най-високата точка на своето развитие; и най-после, колкото повече преминава тази възраст и отива към ста-рост, неговата интелигентност като че се губи нт^къдъч И тогава, за такъв човек всички каз-ват, че е оглуптзл нещо. Този стар чсвт^к не е оглупЪл, но енергията, която е причина за неговата интелигентност, се оттегля нъкъдъ\

Сега, всички вие се нуждаете от велика наука за разбиране на живота и.на великите Божии закони, които царуват в този живот. Лз не говоря за законше, които хората са поставили, нито за религията, с която хората са установили известни обреди, форми, символи и т. н. Дзъ( говоря за закониттз, които Бог е написал в сърцето на човтзка. Животът на сърцето представлява вътртзшен живот, който иде от Бога. Животът на сърцето ние наричаме „живот на , Любовьта", който живот има прЪма връзка, пр-Ь-'; мо отношение с сърцето и с душата на човека. Освт^н живота на сърцето има и друг живот, който е в пртзмо отношение с човешкия ум и с човешкия дух. Жиеотът на ума и на сърцето, т. е. :;на духа и на душата представлг.ват един и същ живот, който, обаче, се поляризира в две различни направления. Такова е свойството и на самата материя. Щом духът от невидимия свет слезе на земята, материята веднага се поляризира в две противоположни направления, в две по-лушария: едното полушарие е животът на сърцето, а другото полушарие е животът на ума. За сега, както се проявява животът на земята, по-големата деятелност се намира в северното полушарие, а за в бъдеще тя ще се премести в юж::с;и полушарие. Северното полушарие има

34

връзка повече с човешкия ум, а южното полу-шарие има връзка повече с човешкото сърце.

И тъй, когато се говори за великия океан на жизога, разбират се всички девствени сили, събрани в човешкото сърце. Те образуват разумния свт^т на чувствата, на любовьта. Некои ще кажат: досгатьчно ни е да знаем, че слънцето изгрева и залязва. Ако можете да схванете в пълнота идеяга, какво нещо е изгр^в и зал~Ьз в живота, както и в природата, вие бихте разрешили много от противоречията, които съществуват в вашия живот; и ако проучите земята в нейните специални движения, както и колебанията и промените, които стават в северния полюс, вие бихте разрешили една важна задача и в своя живот, а именно: вие ще разберете, че такива колебания и промени стават и в вашия ум, и щех-те да видите, че полюсът ви постоянно се мени. Запример, как ще си обясните обстоятелството, че некога сте обичали некои хора, а сега не ги обичате? Това е много естествено. Този факт се обяснява по следния начин: едно време вие сте били богат човек, хамбарите ви са били пълни с жито, и сте имали възможност да посрещнете и нагостите всички хора, които са ви посещавали. Обаче, след години хамбарът ви се изпразва, и вие вече немате възможност да посрещате и уго-щавате гостите си. Сега, понеже честолюбието, ви е големо, вие не искате да се излагате пред тех и казвате: аз не приемам гости. Ако пък имате смирение в душата си, вие ще кажете: понеже хамбарът ми се изпразни, аз немам с какво да угостя гостите си, затова не приемам никого. Обаче, при сегашното състояние на развитие, в което се намирате, изгревът на нашето слънце, както и неговите ранни часове се отнасят до човешкия живот. Деньт е създаден за хората, а не за Бога. Деньт е създаден за човешкия дух, и за това на първо место трябва да се възпитава човешкия ум. Задачата на съвремен-

35

«ия чов~Ьк е да възпита първо своя ум и своите мисли, а посл своето сърце и своит чувства.

„Слънцето не ще зайде веч". Този стих се отнася до Божествения свт^тъ- Когато човт^к се сверже напълно с Бога, когато той повярва, че, .наистина, е душа, която може да излиза и да влиза в ттзлого си, когато пожелае, а също така и когато той повярва, че може да разглобява и да сглобява те(ялото си,да го поави видимо и невидимо, както и Христос правеше това, той може вече да каже за себе си: моето слънце не ще зайде веч. Когато поставиха ттзлото на Христа в гроба. Той го разглоби, и когато отидоха да Го тър-сят, нз Го намериха на местото Му, и казаха: .Христос е възкръснал! Човек, като Христа, не «може да лежи в гроба. По какво се отличавал Христос? Той се отличавал по абсолютната лю-боз, която имал към Бога. Той всякога е бил готов да пренесе всички поругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с която разпола-гал. Някои казват, че Христос се е учил някъде на земята. Не, Христос имал пробудено съзнание, и затова Той е могъл да се учи направо от невидимия сзтзт, както и от връзката си с Бога.

Следователно, първото н-бщо, което човтзк трябва да направи на земята, е да възстанови връзката си с Бога. Като направи връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но слтзд това, .именно, му предстои работа – да учи. Някои религиозни хора казват: щом чов-Ьк е роден от Бога, той е учен вече, нтзма какво повече да учи. Казвам: щом човек е роден от Бога, той трябва да учи повече, отколкото пртзди да е бил роден от Бога. Затова, именно, Бог е създал свтзта, да се учат хората. Много религиозни хора казват: ние не се нуждаем от ум, достатъчно е да имаме чисто сърце. Т мислят, че всичката наука излиза само от сърцето. ТЪ

35

4

мислят още, че цълият живот се заключава само в живота на сърцето. И тогава тъ~ цитират. стиха: „Многото знание възгордява". С това т искат да кажат, че знанието възгордява човека, понеже излиза от ума. Следователно, щомъ-многото знание възгордява човека, той не трябва да учи. Питам: кое знание възгордява човека?' Знание без любов възгордява, а знание с любов прави човека цЪломъдрен. Знание без любов произвежда зло, знание с любов произвежда доб^о. Диес чов'Ьк се нуждае от знание повече от колкото вейки друг път, за да разбере връзката, която съществува между хората„ както и връзката им с Бога. Н-Ъкой ще каже: Любовьта сверзва хората. Не, днес доброто е единствената материална връзка, която сверзва* хората. Тъй щото, рече ли човтзк да прояви своята любов, пръ\ци всичко той трябва да признае доброто в себе си и в всички хора. Доброто е първата връзка между хората. Бог е поставил едоброто, като основа на живота. Щом е така, чов-кк никога не трябва да казва за себе си, че не е добър. Каже ли, че не е добър, той отрича първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между душитъ* на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята, или на небето. Съзнае ли чов*Ьк своята^ първа връзка, той може да извика от другия езъ^г, когото пожелае и да вл^зе в общение с него. По същия начин и него могат да пови* кат от невидимия свят за разговор и после пак да го. вернатъаа земята. Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия сзЪт. Страхувате ли се от това, не се занимавайте с него! Разпра-вят за Елифас Леви, добър, виден писа-тел, който се занимавал с висшит" духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните Учи1ели на Мъдростта, да му ебяс-

37

ми едно кабалистическо изречение, което той не разбирал. За да се удостои за това посещение, той се приготовлявал цтели 40 дни по разни ка-балисгически начини, с огън, с кадене и с вода, и най-поатв, когато бил готов, явява му се един ог тия Учители, който го запитал: „,Какво искаш от мене?" Елифас Леви, като го видЪл, паднал на земята в безсъзнание. Като се събудил от това състояние, той си казал: втори път не ще посмея да извикам единъта-«ъв Учител. Той дойде при мене, искаше да ми каже нещо, но аз не го разбрах, понеже за-<пах.

И сега, когато между съвр-БменнитЕ хора се засътат такива въпроси, т" казват: отдалечени, отялечени са тия въпроси, тъ* не са за нас. Хората искат да се разглеждат въпроси, близки .до техния живот и до т-бхното разбиране. Ка-звам: материалните блага, които съществуват ла земята, са отражение на духовния свет, или са резултат на любовьта на н"бкои близки нам души. Ако н^кой човтж е щастлив на земята, то е защото той има близки приятели повече в .невидимия св-бг, отколкото на земята. Запримтзр; «огато някой виден цигулар свири на сцената, около него има десетина музи от невидимия свет, гкоито му помагат. Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: отлично свири гози музи-«ант, с голямо вдъхновение! Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяват. Махнете тия музи от него, и той ще се прояви, като обикно-вен цигулар. Има ли нещо чудно в това? Когато вие нагорещите парче желъзо от един килограм, от 1–1000° ще можете ли лесно да го дигнете? Вие не можете да го дигнете, докато не пр-Ьмахнете тази нова сила, вложена в него. Пртз-лчахнете ли я, и дъщата могат да дигат това парче желSзо и да си играят с него. Следователно, колкото повече приятели от невидимия свъ\т са заинтересувани от нашия живот, тол-

кова по-гол"Бма ще бъде и нашата интелигент-ност. Те са притоци към нашия живот, които влагат любовьта си у нас. Те са звездите на нашето небе. Както големината на реката зависи от притоците, коиго се вливат в нея, така и нашата интелигентност зависи от любовьта, която висшите същества вливат в нашия животъ^ Ръководещага душа пък, в която се вливат тия притоци от живот и от любов, тя е из-греващето слънце, което ни показва пътя към Бога. В душата на човека се включват и луната, и звездите, и всички небесни светила, които-ние виждаме по небето. В това ошошение чо-в-бк представлява в миниатюр един великъ-св*Ьт. За този свет, именно, говори и Исайя.

И тъй, ако схващате живота по този вачин,. у вас ще се зароди силно желание да свержете вашия живот с живата природа, и по този на-чин да разрешите правилно мъчнотиите, които срещате на пътя си. Ако разберете истинската. Божествена наука, вие ще имате храна, каквато искате; ще имате правилно развит ум, какъвто искате и най-посл-в ще имате правилно развито сърце, каквото желаете. От вас зависи всичко. Сега хората се молят на този–на онзи. Защо се молят едни на други? – Защото не се молят на Бога. Те считат за срам да се молят на Бога,* а когато се молят едни на други, това не е срам. Никога в света не са се отправяли толкова много молби, както сега: моля ви се най-учтиво, господин Министре! Или: моля ви се най-учтиво, господин Директоре! Навсекъде се от-правят заявления и просби. Всички съвременни? хора, и бедни и богати, и учени и- прости, са про-сеци. Синът и дъщерята отиват в странство да учат, и един месец след заминаване-тоси пишат на родителите си: моля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари! Защо синът пише на баща си „моля ти се, татко"г а да не пише: обични ми, татко, толкова пъти сш

39^

ми услужвал, винаги си бил готов да ми по-могнеш, помогни ми и в този случай, имам нужда от малко пари. Нима синът, като е оти-шъл в странство да учи, трябва да пише на баща си толкова сухо? Той иска да покаже, че нау-чил смятане, аритметика, всъкакъв род уравнения и уравновъхяване на сметките, та и в този случай гледа да се изрази по търговски на-чин. И като се верне от странство, синът поема сметките на баща си, но работите не вер-вят, както трябва. Тогава бащата казва: син ми ходи в странство, учи разни науки, но сметките не вервят, работите повече се забъркват.

„Слънцето не ще зайде веч". Питам: коя е причината, че вашето слънце постоянно изгртзва и залязва? Щом вашето слънце постоянно изгрева и залязва, това показва, че вие сте на физическия св-Ьт, дтбто има прол^т, л^то, есен и зима, дето температурата постоянно се сменя. Щом знаете, че става смтзна в температурата, вие трябва да вземете всички мерки, да се приготвите за студена, мразовита зима, когато температурата може да спадне и до 25–30° под нулата. В такъв случай вие трябва да имате дърва и въглища, трябва да имате дебели дрехи, за да издържате на външните условия. Ако пък вашето слънце изгртзва и зал-взва само веднъж в живота ви, вие живеете в полюсите, т. е. в духовния свъ^г, Д-&ТО се изискват много знания. Ако нямате тия знания, вие ще се намерите в още по-голтзми затруднения, отколкото в физическия св"г. В духовния св"тзт има по-голт^м студ, отколкото в физическия. В това отношение студът представлява псотиводъиствие соЪщу лошите хора и лошите духове в духовния свет. И тъй, що е студът? – Енергия, която противодействува на лошите хора в света. Ще е топлината?– Енергия, която лава живот на всички до-бзи хора, за да работят. Значи, студът и топлината са две сили в природата, които са раз-

38

кова по-гол*ьма ще бъде и нашата интелигентности». Т" са притоци към нашия живот, които влагат любовьта си у нас. Те са зв-бздит на нашето небе. Както големината на реката зависи. от притециттв, коиго се вливат в нея, така и нашата интелигентност зависи от любовьта, която висшите същества вливат в нашия животъ^ Ръководещата душа пък, в която се вливат тия притоци от живот и от любов, тя е из-грт^ващето слънце, което ни показва пътя към Бога. В душата на човека се включват и луната, и звъздиттз, и всички небесни светила, които ние виждаме по небето. В това отношение чо~ въж представлява в миниатюр един велик. св"Ьт. За този св-Ьт, именно, говори и Исайя.

И тъй, ако схващате живота по този начинъ^ у вас иде се зароди силно желание да свержете вашия живот с живата природа, и по този на-чин да разрешите правилно мъчнотиит^, които срещате на пътя си. Ако разберете истинската. Божествена наука, вие ще имате храна, каквато искате; ще имате правилно развит ум, какъвто искате и най-посл-к ще имате правилно развито сърце, каквото желаете. От вас зависи всичко. Сега хората се молят на този–на онзи. Защо се молят едни на други? – Защото не се молят на Бога. Т-в считат за срам да се молят на Бога,. а когато се молят едни на други, това не е срам. Никога в евтуга не са се отправяли толкова много молби, както сега: моля ви се най-учтиво, господин Министре! Или: моля ви се най-. учтиво, господин Директоре! Навськъд-Б се от-правят заявления и просби* Всички съвременни* хора, и б"ьдни и богати, и учени и- прости, са про-сеци. Синът и дъщерята отиват в странства да учат, и един м"ьсец елтзд заминаване-тоси пишат на родителите си: коля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари! Защо синът пише на баща си „моля ти се, татко"г а да не пише: обични ми, татко, толкова пъти си

39

ми услужвал, винаги си бил готов да ми по-могнеш, помогни ми и в този случай, имам нужда от малко пари. Нима синът, като е оти-шъл в странство да учи, трябва да пише на баща си толкова сухо? Той иска да покаже, че нау-чил смятане, аритметика, всъкакъв род уравнения и уравновъхяване на смъткиттз, та и в този случай гледа да се изрази по търговски на-чин. И като се верне от странство, синът поема смътките на баща си, но работитъ1 не вер-вят, както трябва. Тогава бащата казва: син ми ходи в странство, учи разни науки, но смъткит. не вервят, работит повече се забъркват.

„Слънцето не ще зайде веч". Питам: коя е причината, че вашето слънце постоянно изгрева и залязва? Щом вашето слънце постоянно изгрева и залязва, това показва, че вие сте на физическия свет, дето има пролът, лъто, есен и зима, дето температурата постоянно се смтзня. Щом знаете, че става смъна в температурата, вие трябва да вземете всички мърки, да се приготвите за студена, мразовита зима, когато температурата може да спадне и до 25–30° под нулата. В такъв случай вие трябва да имате дърва и въглища, тр-вбва да имате дебели дрехи, за да издържате на външнит условия. Мко пък вашето слънце изгрева и залъзва само веднъж в живота ви, вие живеете в полюсит, т. е. в духовния свет, дето се изискват много знания. Дко нямате тия знания, вие ще се намерите в още по-големи затруднения, отколкото в физическия свет. В духовния свет има потолт^м студ, отколкото в физическия. В това отношение студът представлява поотивод"ъйствие соъщу лошиг хора и лошит духове в духовния свет. у\ тъй, що е студът? – Енергия, която противо-ъйствува на лошит-в хора в света. Ще е топли-ата?–Енергия, която лава живот на всички до-->и хора, за да работят. Значи, студът и то-лината са дв сили в природата, които са раз-

40

предЪлили службитъ1 си между хората на земята, както и между духовег в духовния свет. Има ли голям студ в света, тевз показва, че лошите хора са взели надмощие в живога. Има ли повече топлина, това показва, че добрите хора са взели надмощие в живота. Такова съвпадение се констатира и в всеобщата война: кога* то германциг бт^ха съюзници с българите и с турците и взимаха надмощие в войната, времето всъжога б~вше студено; когато съглашението взимаше надмощие, времето всъжога ставаше топло. Т"бзи и ред други прчини могаг да повлия-ят на времето, да сгана по-тогтло или по-студено. Когато съюзъг взимаше надмощие, тогава се проявяваше електричество, коего действува по права линия; когато съглашението взимаше надмощие, проявяваше се магнетизъм, който действува по криви линии. В електричеството, както и в магнетизма действуват двт^ състояния: възходещо и низходещо.

„Слънцето не ще зайде веч". Това подразбира чисто Божествения свет. Когато чов*бк има просветен ум и чисто, благородно сърце, тогава той ще има не едно слънце, но двъ1 слънца и една луна. Един ден, когато нашата луна се запали и гори, как го слънцето, което гори без да изгаря, ние ще имаме постоянна вътр-ъшна светлина. Когато човешкият ум и човешкото сърце дой-дат до абсолютно вътр^шно съгласие, вътръшна хармония и се слЕят в един живот, тогава в живота на човека ще настане такова положение, което се изразява с стиха: „Слънцето не ще зайде веч". Велика задача предстои на човека, да изчисти ума си ог всички странични мисли и сърцето си от всички странични чувства. Мнозина се запитваг: каква е нашата задача на земята? Сега вече може да им се отговори: нашата задача е да възпитаме и очиегим ума си и да обла-городим сърцето си. Това не може да се постигне в един, в два, в трк, в пет или

41

в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа. Некои окултисти твердя г, че за да се постигне това нещо, изискват *се поне 777 жизоти и то епохални, през които човек да е играл никаква велика рол. Покрай тези животи има още много незабелязани. Ако некои религиозни хора слушат тия неща, ще кажат: това учение е еретическо, не е по Бога. Чудно н^що! Да се казва на хората, че те се раждат и пр^раждат, не било по Бога, а да отиват на бойното поле да се бият и убиват, това е по Бога. При това, некои религиозни твер-дяг, че никъд в Писанието не се говори за прераждането. Казвам: на всека страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за онези, които имаг очи и могат да виждат и за онези, които имат уши и могат да чуват. Преди всичко прераждането не е закон на материята. Да се облича човек, гова е закон на материята, а да се преражда, това е закон на човешкия дух. Когато се казва, че човек един път само се ражда, това се отнася до Божествения свет, дето има само един дъпъг ден, а когато казваме, че чозек се преражда много пъти, ние разбираме магеоиалния свет, дето могат да се реализират идеите, които Бог е вложил в човека.

Питам: защо трябва да има противоречия в живота? Нали Господ царува навсекъде? Какво лошо има в това, че човек живее един дълъг ден, или 10,000 деня? Защо хората се плашат от прераждането? Защо този въпрос ги поставя в противоречия? Какъв смисъл има живота, който трае само един ден? Това е живот на еднодневката. При това, често ние срещаме случаи, когато някой човек се роди сут-риньта, живее до вечерьта и умира. Каква култура може да има в такъв живот? Коя майка би желала да роди дете и след един ден то да умре? Кое е по-хубаво: детето да живее единъ

42

ден или да живее 10,000 деня? Красиво е човекда живее 10,000 деня. Красотата на живота седи в дългия разумен живот. Некои от съвременните хора считат красивите, хубавите неща за лоши. И слтзд това, като заключение на своите разбирания, т"бзи хора считат прераждането* за нещо страшно в ттзхния живот. Прераждането е страшно, но за гртзшните хора, а за праведните то е благословение. Прераждането е икономия в природата. Защо некои хора не прие-маг прераждането? – Защото те не искат да изалащат дълговете си, или най-малко не искат да ги признаят. Когато човек дойде на земята и признае прераждането, той трябва да се наеме с изплащане на всичките си дългове, които е направил в миналото. Като се роди, ще го кпъстят с некакво име и ще му кажат: слушай, ти си Иван еди-кой си, който имаш от миналото дългове, дето си ял и пил. Сега трябва да ги изплатиш. Днес много хора идват на земята инкогнито и казват: аз не съм онзи Иван, на когото приписват тези дългове. – Да^ ти не си старият Иван, с старите дрехи, но си същият онзи Иван с старите дела, с сж-щия ум, с същото сърце и с същата воля* Аз пък в твоето лице познавам, именно, онзи Иван, който обичаше да си похапва и попий-ва. Ти обичаш ли да си похапваш и попийваш?

г

–Обичам.–Значи, ти си същият Иван, когото аз познавам. Днес си се преродил на земята, да си изплатиш старите дългове и да се на-учиш да живееш правилно–нови дългове да не правиш. Следователно, когато човек не приема прераждането, той прави това, защото интереси* те му го диктуват.

И тъй, когато се казва, че слънцето няма да зайде веч, ние подразбираме човешкия ум. Слънцето на човешкия живот е неговият умъ^ който постоянно трябва да свети. Ние не говорим за онзи илюзорен ум на луната, която поето*

43;

янно се пълни и изпразва. Чов-бк има два ума: умът на луната и умът на слънцето. Умът на луната постоянно са пълни и изпразва и нищо не донася на човека. Понякога луната е толкова красива, че хората се страхуват от нея. Когато българитъ* сбят дини, напримтзр, т*б винаги се съобразяват- с състоянието, в което се намира луната. Те не обичат да сбят дините, когато луната е съвсбм пълна, защото са забъ\п-Бзалиг че тогава т" не узр^ват добръч Добрев е да се сбят динит, когато луната е малко празна. Слънцею означава висшия човешки ум. КогатО' се казва, че слънцено не ще зайде, това подразбира висшият ум, който никога не залязва, той-постоянно свети. Умът на слънцето подразбира култура, която никога не зал*взва и не изгръва^а постоянно св-бти и гр"ве. Луната пък постоянно се празни и пълни. Ученит астрономи знаят причинит за изпразването и пълненето на луната. Съвр+зменнит" учени казват, че водата замръзвала при 0°. Какво става обикновено, когато ткпата замръзват? Всички т^ла при замръзване' се свиват, т. е. намаляват обема си. Обаче, водата прави изключение от това правило, а именно, водата при замръзване се разширява, като увеличава обема си. Това разширение ученитъ* обя-сняват с увеличение на междумолекулнитъ1 й пространства. Пигам: как става това разшире^ ние на водата при замръзване, когато в науката е изв-бство, че телата се разширяват само от топлина. Тогава защо водата се разширява, именно, при замръзване? В такъв случай, аз ка-звам: в света не става никакво замръзване. Ще' кежете: как е възможно да не става никакво за--мръзване? Кажете ми тогава, в коя епоха на човешкия живог водата е замръзнала и до последната си капка? Това наричам аз истинско замръзване. Знае се положително, обаче, че и при-най-големия студ водата е замръзвала най-мно-го до дълбочина десет метра, но никога не е за*

44

.мръзвала изцяло, до дъно. Щом е така, това не може да се .нарече замръзване, в пълен смисъл на думага. Под думата „замръзване" ние разбираме смърт. Когато еано т*Ьло замръзва, ние разбираме, че то изгубва своя живот. Щом човек замръзне, той умира. Съвременнит хора счита г, .че с смъртта на човека за него всичко е свершено. Не, когато човтзк умира, свершват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живога и казва: едно време, когато жив-Ъх на земята, аз бях малко

• дЪте, което се смущаваше и безпокоеше от дре-болиитто на живота, цо сега виждам, че за всичко това не заслужава човтьк да се спира в своя път. Докато човтзк живтбе с илюзиит на живота, той мяза на пътник, койго се е нагърбил с> голяма, те-кка раница, защото мисли, че дт^то отиде, нт^ма да намери храна. Обаче, каго пътува, той ср~Ьща по пжгя си ред ханчета, д^то спира и намира всичко, което му е било нужно. Тогава той разбиоа, че не е требвало да пълни раницата си с толкова много провизии. Ако продължава да носи тази тежка раница на гърба си» в заключение, гърбът му ще се охлузи, и той нищо н^ма да спечели. Казвате: не трябва ли чо-вЪк да мисли за утрешния ден? Та сега, именно, хората не мисляг. Ттз мислят само върху това, как повече да напълнят раницит си, а в същност трябва да се справят с въпроса, има ли ханчета по пътя, през който ще пжгуват, и ако има такива, да не носят тежка раница. Дко има спирки по пътя им, т трябва да вземаг раница с най-насъщнигтз си потреби и припаси, за да пътуваг леко, спокойно, доволни от живога си. Сега, грЪшкит, които съвременнигЬ хора правят, произтичат от факга, че гЪхното слънце постоянно изгрева и залязва.

И,тъй, кога залязва слънцето? – При верт:е.нето на земята около слънцето. Когато земята

45*

се верти около осьта си, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ. Като настане тъмнина, тъ* правят своиттз изчисления. Питам: могат ли да бъдат верни изчисленията* -правени в тъмнина? Може ли да бъде права постъпката на човтьк, когато той е бил в тъмнина? ЗапримЪр, н-бкой учител поставя на един от своит" ученици двойка по предмета, който-преподава, и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли кур-шум. Той изпада в тъмнина на съзнанието сиг и ртьшава въпросът криво. Такава постъпка е направена в тъмнина. Щом е така, тя не може да се разглежда, като права постъпка. Ако учи-" тельт постави шесторка на този ученик, той ще се радва. Обаче, в действителния живот двойката твори. Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска да му каже: ти не учиш, но си един от способните ученици, който може да работи. На неспособния си ученик учительт поставя шесторка,-като число на илюзии, с което иска да каже: ту-рям ти шесторка, за да не се обезсърдчиш. И-ученикът се радва. Когато разумният учител оценява ученицит" си, той знае, какво прави: на способния си ученик поставя двойка, защото искз^ да го изправи, да му посочи грешките и да го застави да учи, да работи; на неспособния си ученик поставя шесторка, да го насърдчи да работи. Вл-Бзат ли и двамата ученици в живота, он зи. който в училището е получавал шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е раз-" брал дълбокия смисъл, който уяительт е влО-жил в шесторкит; онзи, който е получавалъ^ двойки, той се засилва и започва самостоятелно да работи, да р-ьшава трудниттз житейски*1 задачи. Н"бкой ученик се оплаква: учительт ми не ме пръчгени, както трябва, той неспра-вепл то ми тузи двойка. Казвам!' по:хубаво число от двойката нтБма. Сзвтът се създадес

46

от двойката. Всичко зависи от двойката. Има ли двойка в живота, всичко има; няма ли двойка в живота, .нищо нема. Без двойка нищо не може да се направи. Селянинъг впрЪга два вола, заедно да орат. Един ум и едно сърце, правят две; един дух и една душа, правят двъ\ Ум, сърце, дух и душа, събрани заедно правят четири. Това са два света, събрани на едно место.

Често хората се натъкват на ред противоречия. Някой казва: защо страданията идват все до моята глава? В този смисъл страданието е голяма двойка. Изобщо, двойката е число на противоречия. С страданията Господ казва на човека: ти си способен да разр"вшиш трудните задачи в своя живот. Човек може да разреши правилно своите задачи, когато слънцето на неговия живот никога не залезва. Залезва ли неговото слънце, той непременно ще направи поне една малка погрешка.

Казвам: при сегашната култура всеки трябва да самозъзпитава своя ум. Как може да се постигне това? Като се занимава човек с всичко, което той обича. Като изучавате митологията на старите гръцки богозе, вие виждате, че хората са олицетворявали в тех разни човешки образи, с свойствени тем качества и достойнства. Евреите, например, са приемали, че съще-ствуват 22 богове, както са имали и 22 букви в своята азбука. От тех 12 съставляват пред-верието на небето, а останалите богове и богини, значи, между тех имало и жени, живеят на земята, като хора, раждат се и прераждат се, имат синове и дъщери, спорят помежду си, при които спорове по-силните взимат надмощие над по-слабите и т- н. Такива са били понятията на старите хора за боговете, но това са детински схващания. Те показват, че човек, в своето първобитно развитие, е подигнал своя близък в божество. Обаче, това са човешки божества.

48

ли пари в джоба су9 една книжна кснета отъ*. сто лева, веднага ти се сОсдрявеш, разполагьш се, почувствуваш се силен и започвеш смело» да крачиш по пътя си. Ако влезеш в н-тзкся гостилница без пет пари в джоба си, гледаш, по-скоро да изл^зеш навън. При това положение и гостилничарьт не те ЕгЪрва, Имгш ли в, джоба си тази книжка от сто лева, ти си сртбл,. горд; същевременно и гостилничарьт има в^ра в тебе. Изкуство е човек да взезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: погледни ме в. лицето и ми кажи, за колко можеш да ми кре-дитираш! Янгличанин отива в една гостилница-без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: сжр, за колко лева можеш да ми кре-дитираш? Той го логледнал в лицето, наме-рил, че е честен човек и му казал: отпу-щам ви кредит за шест хиляди шелинга. Ян-гличанинът започнал да се храни на кредитъ» в гостилницата цЪл мтзсец и слтзд изтичането на този срок, той му заплатил определената. сума. За толкова време му било дадено доверие.. Има хора, на които веднага можеш да отпус^ неш кредит до 20,000 лева, а има такива, на^ които никакво доверие не можеш да дадеш... Защо?–Понеже тези хора вътрешно не внуша-ват никакво доверие, а външно си турят маска на благочестиви хора. Когато отивате при нт/кого за некаква услуга, казвам: хверлете маскаг^ си № го попитайте, за колко ви оценява и какво доверие ви определя. Някой казва: ние не трябва да се отваряме много пред хората. До сега аз нег съм срещал нито един отворен човек. Имали ли сте случай в живота си, да разтворите душата си пред някой човек, и той да ви отговори с същото? Спомняте ли си случай в живота си, когато сте се разтваряли пред някой' свой приятел и сте се разговаряли от душа,, без да съжалявате за това, но да го считате з&;

49

привилегия и благослсвение от Бога? Усъщали ли сте благоуханието, което излиза от отворените души? Да се отвори една душа, подразбира се, същевр-тбменно и умът, и сърцето й да са отворени. Отвори ли човек душата си, неговото слънце само изгрева и никога не залтззва.

Сега, като наблюдавам съвременните хора, намирам, че повечето от тях изпедат в големи дребнавости. Те са готови за нищо и никакво да развалят красивото и благородното в^ душата си. По този начин те изгубват Божественото в себе си. Най-малкото противоречие ги изкарва от релсите на техния живот. В същ-ност противоречията са дадени на хората, като задачи за разрешение. Пснекога поставят човека на противоречие, на изпит, с който искат да помогне той на некои души от задгробния живот. Значи, понекога страданията ни се дават с цел да помогнем на некои заминали души. Запример, дохождат при тебе некои твои близки и те молят да кредитираш една сума от. 20,000 лева за едно лице, което в дадения мо-мент е силно притеснено. Ти правиш тази услуга не от доброто желание да услужиш на този нуждаещ се, но само да не откажеш на своите близки, които ходатайствуват за него. Обаче, след време срокът за изплащане на полицата изтича, и този беден човек не може да я изплати. Тогава тебе теглят под отговорност за това лице. В дадения случай ти носиш страданията, отговорността за тази душа, която сама не може да си изплати дълга. По същия начин всеки ден и вас ви заобикалят същества, които ви убеждават да вершите волята на Петко, на

Стояна, на Драгана, но не и волята Божия. Вие се подписвате на една, на друга полица, за които след време ще плащате. За това казвам: първо трябва да придобиете светъл ум и чисто, благородно сърце и като придобиете това бо-

50

гагство, да го употребите за благото на своиг ближни.

И тъй, всички трябва да прочетете цялата 69 глава от книгата на пророк Исайя, за да разберете, какво точно е искал да каже той с изречението: „Слънцето не ще зайде веч". Дой* де ли човек до това положение, той вече е на-мЪрил идеалния живот, за койго неговата душа е копнала. В този смисъл всЬки трябва да се стреми към знание, към добродетели, на които слънцето никога не ще зайде. Те носят мир и радост за човека. И тогава, като срещнете човек, когото считате за приятел, ще си зададете въпроса: този човек, този приятел, който влиза в моята система, ще помрачи ли моето слънце, или нтзма да го помрачи? Ако помрачи вашето слънце, дръжте го на страна; ако не го помрачи, приемете го за приятел. Като се жените» пак си задайте въпроса: жената, която изби-рам за другарка в живота си, ще помрачи ли моето слънце, или няма да го помрачи? Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея. Ако искате да вземете пари на заем от някой банкер, пак се запитайте: па-ритъ\ които ще взема от този банкер, ще помрачат ли моето слънце, или нъчча да го помра-чат? Ако не го помрачат, вземете париг; ако го помрачат, и даромъда ви дават, не ги взимайте. Влизате ли в нЪкое религиозно общество, пак се запитайте: ако влЪза в това об-гцество, то ще помрачи ли моето слънце, или н*Ъма да го помрачи? Ако го помрачи, не влизайте в него; ако не го помрачи, влезте. Ако искате да изучавате нъкаква наука, пак се запитайте: тази наука ще помрачи, или няма да помрачи моето слънце? Ако го помрачи, не я изучавайте; не го ли помрачи, изучавайте я.

Казвам: за в бъдеще ние ще изучаваме всички науки от ново гледище, от нова светлина. Тъй както изнасям фактит, мнозина мислятъ*

51

'че аз ме ценя науката. Аз ц-Ьня науката, но я рззглеждам от друго становище. Например, за мене понятието биолог е съвсЪм друго от това, което учените разбират. Според мене био-^логът трябва да разглежда, как се е сформи-рувал живота на земята, а не само, как се е образувал животът на клетките. Преди да се заеме с изучаване живота и произхода на клетките, той трябва да е изучил всички разумни сили, «които са създали малките центрове в живота. Когато нтокой изучава картините на един велик художник, преди всичко той трябва да се запознае с самия художник, а след това и с *иег©виттз картини. Той не може да има ясна представа за картините, ако не познава самия художник. Художникът струва много повече от сво-сите картини. Той не се е вложил цЪл в картините. Тъй щото, когато изучаваме картините на н^кой художник, ние изучаваме само част, т. е. -една фаза от живота на самия художник. Всички останали чърти и качества от характера на художника остават скрити за нас. Когато изучаваме н+зкоя картина, ние можем да схванем на лицето й или само благородство, или само лю-*бов, или само смирение, а всички останали добродетели ще липсват. В един и същ момент на едно лице ние не можем да намЪрим изразени всички добродетели. Всека картина представлява само един момент от човека, а ние знаем, че човт^к се мени всеки момент. Добродетелите, които се коият в нашия ум и в ^нашето сърце, се изразяват всеки нов ден на лицето ни, вследствие на което човек представлява една интересна, но винаги незавершена книга. Човешкото лице е кинематограф, върху платното на който всеки момент се пише нещо но^ ъо. В очите, в устата, на страните, навсекъде тю човешкото лице се пишат все нови и нови добродетели. Понекога устните на човека са червени, некога жълти, никога бледи, нЪког.а зе-

52

лени и т. н. Какво показват тия промени наз цв-втовет? Ония физиогномисти, които разбиратъ» дълбокит причини на тия промени, които разби-рат слънцето, луната и звъздит, знаят, защог например, цвътът на лицето у нЬкой човек е жълт, на друг – червен и т. н. Има един жълт цвът на лицето, подобен на този у све-тиит, но има един жълт цвът, който се дължи на разстройство на черния дроб у човека.. Хора, които страдат от разстройство на черния-дроб, от жълтеница, имат жълт цвът, но нито-са мъдреци, нито светии. Обаче, приближите ли се към някой светия, от него излиза необикновено' благоухание. Ако нашето слънце не залъзвз, това показва, че ние сме при такива условия, отдето мо-жем да черпим великата мъдрост на живота. Можем ли да кажем, че нашето слънце не залязва, ние сме вече господари на своята еждба,-Какво се разбира под думата „с^дба4'? На латински език еждба значи гогшпа. В латински език тази дума е в низходеща степен. Обачег когато говорим за Божествената Правда, ние разбираме всички блага, които Бог е опртздълил за душата. И когато цитираме стиха, че слънцето не ще зайде веч, ние разбираме, именно, тия блага, които Бог е опредълил за душата, За$ душитъ* Бог е приготвил такива блага, каквито ние и не подозираме. Всичко това ще постигнем постепенно, а не изведнъж. Човек не може изведнъж да се пробуди, изведнъж да развие голтзма втзра в себе си, чеда прави чудеса пред хората. Малки постижения са необходикм, но в малкото се крият големи сили и възможности. Христос е казал: „Ако имате вяра, колкото синапово зрънце, вие бихте могли гори и планини да премествате". За голямит д-б-ла се изисква голяма вт^ра; за мзлкит дъ\ла се изисква малка вяра. Следователно, и вярата е нз> степени. Тя е сверзана с човешката еволюция,-Когато Христос казва, че с в-вра могат и пла-

53

шини да се прЪмЪстват, Той имал пред вид малки планини.

И тъй, в живота нз човека са необходими ,два полюса: на единия полюс е посгавен чо-вЪшчият ум, а на другия–човешкото сърце. Ако вие не можете да разберете вашия ум и вашето сърце, които са толкова близо до вас, как ще разберете вашия дух и вашата душа, които от-стоят далеч от вас? Който изучава сърцето ъ\ ума си, той ще може да изучи и он-взи велики, мощни сили, които се коият в съзнанието му. ЧрЪз съзнанието ние дохождаме до положение .да разберем, какво в същност представляваме.

Казвам: при всбко положение на живота се запитвайте, дали вашето слънце е залязло? г№-кои каззаг: едно вр-ъме имах голяма любов, *ю отиде вече, изгубих я. Мислите ли така, товз .показва, че вие се намирате в материалния св-бт, д"бто земята ви се е завертала около своята ос. За да не залязва вашето слънце, вие трябва да се повдигнете по-високо, да отидете на полюсит, .а оттам и в още по*висока област.

Религия и наука са два важни фактора в вашия жизот. Няма по-опасно положение за човека ог това, да има религия без наука и научна без религия. Тези дв положения внасят отрова в кръвьта на човешкия организъм. Чо-в-бк не може нито без религия, нито без наука. Истинската религия трябва да даде абсолютна свобода на чов-вш^ого сърце, да може то свободно да изказва своиг чувства; истинската наука трябва да даде абсолютна свобода на човтзш-*<ия ум, да може той свободно да изказва своит разбирания и схващания. Тъй щото, рече ли някой чов-Ьк да изкаже своите разбирания по из-^"встен въпрос, той трябва да бъде свободен, ,да знае, че никой няма да го осмЪе, нито оежди. И детински да са неговите схващания, той не трябва да се стеснява. През тях е минал и йтяай-напредналият светия или адепт. Всеки е

54

бил д*Ьте, пеленаче в своиттз разбирания. Встзки е бил малко дЪте. Често малкит дъща запи-тват майка си, отд" е дошло малкото им брат-че, или малкото им сестриче? Майката казва, че бабата го е донесла от р-вката. Вие ще кажете: ние знаем, отдтб ги носят бабиг. Не, никой не знае, отд- бабит носят малкитъ* дъща. Никой не знае, как се ражда човек. Който се ражда, само той съзнава това н-тзщо. Един американец ми казваше, че знае, кога се е родил. Той казва: моментът на моето раждане е този, когато за пръв път почувствувах, че мога да мисля, От тогава насетите моят ум се измтзни. Това значи раждане. Когато ттзлото на човека се сфор-мирува, той тр-вбва да знае, защо се е родил. Нтбкой казва: не знам, защо съм се родилъ* Щом не знаеш, защо си се родил, това показва, че ти още не си роден. Че си изл*бзъл на бтзл свет, това показва, че майка ти само те е изнесла вън, но ти още не си роден. Майка ти още е бръменна с тебе, и след като се ро-диш, тогава тя ще каже: олекна ми вече. Роди се най-после това дЪте. Новороденото дъте трябва да има слънце, което никога да не залязва. Какви са качествата на бъдещит дъца? Бъде-щиг дЪца трябва да носят иа главите си слънца, които никога да не зал*Ьзват, нит© на земята, нито на небето.

Сега аз желая и вашит слънца никога да, не залЪзват и да почувствувате, че сте родени. Дойдете ли до това положение, вие ще почувствувате в себе си вътрт^шна свобода. Само при това положение човек може да говори за религия и за наука. Знаете ли, какво нещо е истинската религия? Нт^ма по-свещен момент за чов-вка« от този, да повдигне ума си към Бога и да почувствува връзката, която съществува между всич* ки умове. Нтзма по-свещен момент за човека» от този, да повдигне сърцето си към Бога и да почувствува връзката, която съществува между

55

всички души. Змачи, човек е сверзан едновременно с две връзки: в едната връзка д-Ьйствува Любовьта, а в другата – Мъдростта. Сверзан ли е човек с Любовьта и с Мъдростта, той ще почувствува, че в света действува великата Истина, в която Бог се проявява. Съзнае ли това, той ще направи всички усилия, да се домог-не до великото благо на живота, дето слънцето никога не залязва.

Беседа ох Учителя, държана ка 27 февруари, 1927 г.

в г. София.