Разлика между версии на „Ако се родите изново“

Текуща версия към 20:26, 24 октомври 2011

Неделни беседи

1936

Вас ви нарекох приятели - 1935-1936

Ако се родите изново

„Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие“.

Отче наш.

„Бог е Любов“.

Ще прочета само трети стих от трета глава на Евангелието от Йоана: „Истина, истина ви казвам: ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие“.

„Духът Божи“.

Сега аз ще направя превод на този стих в положителен смисъл: Ако се роди някой изново, може да види Царството Божие.

В света има епохални времена. Онова великото в живота, то е епохалното, от което зависи целия развой на човешкия живот. Да се роди човек изново, това е цяла една епоха. Човек не може да разбере онези скрити тайни в природата, ако той не се роди изново. Това е една вътрешна връзка, едно вътрешно разбиране. Без това раждане на хората днес светът, който те искат да разберат, ще остане непонятен. Умствено те могат да се занимават с него, но той ще остане недостъпен. Понеже хората сега са заети с материалните условия на живота, те мислят, че този живот, който сега живеят, е най-важен. Важен е този живот, но временно само. Той не представя най-главното предназначение. Той представя онази станция, на която той ще се спре. Той не е най-главната станция в неговия живот. Нито пък светът, в който той ще остане да живее, е най-главен. В сегашните гимназии, когато един ученик остава три години наред в един и същ клас, дават му пътя от гимназията. Също така и земята е едно училище, в което човек няма да остане за всички животи. Същият закон се отнася и за земята. Ако човек остане три епохи наред на земята, ще го изпъдят оттам. Определено е колко време човек трябва да седи на земята. Ако остане повече от три епохи на земята, ще го изпратят в един по-низък свят.

Сега някои хора искат да им се докажат нещата и казват: Как ще докажете това? – Няма защо да се доказват нещата. Нещата се доказват само за слепи хора. За хора, които имат очи, нещата не се доказват. За глухия човек трябва да кряскаш, но на умния, на онзи, който чува, трябва да му се говори тихо и разбрано. Онзи, който вижда, с малки указания, той лесно ще те разбере. Не че доказателствата не са на място. И те са добро нещо, но са губене на време. Запример, какво ще аргументираш, какво ще доказваш на хората, че има Господ? Един знаменит проповедник в Америка слуша една сказка на друг един, който проповядва как пророк Иона бил глътнат от кит. Той разправял цял час и половина на публиката как станало това нещо, как китът глътнал Иона и след като давал големи обяснения по това, Иона бил глътнат. Този виден проповедник казал: Бре, трябваше Иона да седи цял час и половина вън, докато най-после китът го глътнал. Каква нужда има да се аргументира това нещо? То става изведнъж. Щом Иона падне във водата, китът веднага го глътнал. Защо е трябвало Иона да седи час и половина вън, докато китът го глътне? Какво ще се доказва тази теория? Да се предаде факта, както е в действителност – нищо повече. Ако китът го е глътнал, глътнал го е: ако не го е глътнал, не го е глътнал. И сега ще се спори дали китът е глътнал Иона или не го е глътнал. Това не е толкова важно. Какво ще се ползуваме ние от това, че китът е глътнал Иона или не го е глътнал? В дадения случай ние се ползуваме от този факт до толкова, до колкото Иона описва една своя опитност, че се е молил на Бога да го извади по някакъв начин от този затвор, от утробата на кита. Той казвал в молитвата си на Господа: Господи, извади ме от този затвор и тогава ще отиде не само в Ниневия, но и зад Ниневия. Като му е казал Господ да отиде в Ниневия да проповядва, той се е срамувал да отиде да каже на хората, че Ниневия ще погине, ако те не се изправят. Той си философствувал: Какво ще кажат ниневските проповедници и учители, ако не се сбъдне това, което проповядвам? Утре Господ ще се смили над тях, и аз ще мина за лъжец. Сега като ви говоря и на вас, може да се зароди и у вас същата мисъл, като у Иона, и трябва да ви доказвам всичко. Как ще ви доказвам, че може да се родите? Ако можете да се родите, може; ако не можете да се родите, не можете. Едно пясъчно зрънце не може да се роди, но дайте условия на едно кокоше или на едно човешко яйце, и то ще се излюпи, ще се роди нещо от него. Сегашните учени изчисляват, че когато предстои да се роди една душа на земята, в това време около пет милиона още души чакат да се въплотят, да се родят. Всеки си дава кандидатурата, и от всички се избира само един, една душа, едно дете се ражда на земята, а останалите чакат друг момент, те остават „за понеделник“. Това е пет милиона души! Значи, за да дойде някой на земята, трябва да се бори с пет милиона кандидати, и който от тях се избере. Тъй щото, и вие, за да сте дошли на земята, това показва, че трябва да сте били един от способните ученици, за да можете да дойдете на земята да се учите. Сега какво ще ви аргументирам, ако не бяхте издържали изпита. Щом сте дошли на земята, вие сте го издържали – нищо повече. Че сте го издържали, това е факт, защото сте дошли на земята в училището да учите. – Докажи, че съм в училището. – Има ред философи, които доказват, че ти съществуваш. Казват: Докажи, че съществувам. Аз пък казвам: Докажи, че не съществуваш. Ако можеш да докажеш твоето, и аз мога да докажа своето. Сега ще кажете пък: Кои аргументи са по-силни? В дадения случай плюсът и минусът са относителни. Всяка отрицателна величина е минус е вглъбната величина, тя приема. Всяка положителна величина е изпъкналост, която дава. Следователно във всяка положителна величина, това е един извор, който дава; всяка отрицателна величина, това е едно езеро, което възприема това, което изворът е дал. Това трябва да има човек пред вид, когато говори за положителни и за отрицателни величини. Понякога ние считаме грехът за отрицателна величина, но той е едно отрицателно разбиране в живота. Грехът не е отрицателна величина, но той е резултат на отрицателно разбиране на живота. Грехът е един несполучлив опит в живота. Вземете на английски език думата „син“ означава грях. На български език, обаче, ни най-малко думата „син“ не означава грях. Тя означава възлюбения син на някого. Значи, същата дума на английски означава нещо греховно, а на български – възлюблен син. Значи, там, дето англичанинът вижда гряха, българинът вижда своя възлюблен син. Тогава как ще докажете това нещо? Как ще си го обясните! Майката казва на сина си: Синко, от тебе човек няма да стане. Ти няма да въртиш къща. Майката плаче, съжалява сина си и казва: Синко, синко, от тебе човек няма да стане. Един ден синът се напил, и като се върнал в къщи, виждал как цялата къща се върти пред него и казва: Мамо, както виждаш, сега въртя къща, а ти казваш, че не мога да въртя. Питам: Какъв смисъл има в такова въртене на къщата? Това ви се вижда смешно. Положителните, религиозните или духовните хора ще кажат, че този човек се е напил. Те считат, че когато един човек се напие, или пие вино, това е някакъв грях. Не, по-малък грях от пиенето на виното няма. Някои ще пиете една чаша днес, утре две чаши и така ще увеличават все повече и повече, докато започне да се напива. Днес хората са се захванали за пиянството, за най-малкия грях, а другите хора са останали назад. Има грехове, които са хиляди пъти по-опасни от пиянството, от пиенето на виното. Има слабости в хората, които са много по-опасни от винопийството. Вземете, запример, лихварството. Ще вземете пари под лихва от някого от 24 или 35 или 45 на сто, а понякога и сто на сто лихва. А това, че някой се напил, той става даже много искрен във време на пиянството си. Този човек се отваря де кого види, все поздравлява. Пияните хора са много искрени. Среща те някой пиян и казва: Господине, ще ме извиниш, малко се напих, тъй прекалих го, но ще си отида да си легна. Като изтрезнее този човек, виждам го, сериозен. Във Варна преди години имаше един българин, който знаеше много добре френски и арабски. Когато беше трезвен, той мълчеше много, думите му не можеха с куки да се теглят от устата. Толкова малко говореше, обаче, когато дръпнеше едно килце винце, той започваше да декламира на френски, на арабски – какво ли не правеше тогава. Какво е по-хубаво: декламирането му, говоренето му на френски или на арабски, игрането му, или философското му мълчание.

Сега аз разглеждам въпроса от органическо гледище на разумните хора, как трябва да гледат те на всички прояви в света. Като дойде въпрос до греха, грехът е един анахронизъм. То е нещо изостанало от незапомнени времена. Каква е историята на греха, не искам да се спирам върху това, но много от прегрешенията са изостанали от преди хиляди години. Преди хиляди години някой си ял една ябълка, която заседнала на гърлото му и сега има остатък от нея, наречен адамова ябълка. Не зная доколко е вярно това предание, но казва се, че когато Адам започнал да яде тази ябълка, дошло му на ум, че Господ му забранил да яде този плод и когато решил да я повърне, не могъл. Тя се спряла на гърлото дето и до днес е останала под названието Адамова ябълка. Тогава той казал на жена си: Ти ме тикна в беля. Тази ябълка няма да ни донесе нищо хубаво, няма да видим от нея никакъв хаир. Ти казваше, че ако ядем от тази ябълка, ще станем като Бога, богове ще станем, а ние не само че не станахме богове, но оголяхме. Интересно е, каква връзка съществува между тази склонност в първия човек да яде от забраненото дърво, която и до днес, от осем хиляди години се преповтаря в човечеството, само че в разни форми и степени. Тази склонност се предава даже и в религиозни, и в светски хора – във всички хора. Казано е в заповедта: „Не убий“. Въпреки това, всички хора, учени, философи, се събират и изказват желание да се бият, като викат даже Бога на помощ.

Той да им помага в тяхната победа. Как ще си обясните това нещо Господ казва да не се убиват, а те се убиват. След като правят това нещо, какво ще кажете: Тези хора трезви ли са или пияни? И след това ще дават образци, пример от живота на героите, или ще оправдават войната, че била за благото на човечеството, за неговото повдигане и т. н. Такова е тяхното гледище, но въпрос е какво е гледището на онова, което съществува в природата, какво е гледището на възвишения свят, който не мисли така, както ние мислим. Един човек може да ти извади окото и не дава никакви аргументи за това. Обаче, като ти е извадил окото, той ти е направил вече една голяма пакост.

Сега аз не искам да се спирате върху отрицателната страна на живота. Отрицателната страна на живота, отрицателните величини в живота са потребни само като метод да заставят човека да разсъждава, да започне да мисли. Има една възможност и за най-напредналите същества да грешат, ако искат, разбира се. Престъплението и грехът е изключение само за Бога. Всички други същества извън Бога имат възможност да грешат и да вършат престъпления. Обаче, Бог няма никаква възможност да греши. Той абсолютно е извън всякаква възможност за правене на грехове. Няма защо да греши Той. Всяко същество, което иска да придобие нещо, има възможност вече да сгреши. Тъй щото, грехът се явява от желанието на човека за придобиване. Когато някой иска да стане силен, да направи нещо в света, в него се ражда грехът. Грехът се явява в яденето, в пиенето, в мислите, в изказването на нещата – навсякъде се явява грехът. Грехът се явява като една възможност в света, като дадена възможност за извършване на нещо. Има и други причини за раждането на греха, които аз не искам да засягам. Ако ги засегна, всички трябва да бягате от салона навън. Как мислите? Не е лесно да се борави с материята на греха. Представете си, че някой иска да ви направи няколко експеримента със задушливите газове. Как мислите, можете ли да останете безопасно на местото, дето тия експерименти се произвеждат. Всички ще изскочат навън. Някои казват: Разкажи ни нещо за греха. Не, братя, грехът е един задушлив газ, една отрова, която не трябва да се бута. Днес и най-простият може да се занимава с греха. Не, остави го затворен в шишенце, не го бутай. Не прави с него експеримент. Това е научената страна. Грехът е достояние само за онези, които разбират неговите свойства и знаят как да го пипат. Това са философски, научни работи, които трябва да имате пред вид. Както грехът, така и в музиката има песни, написани на такива гами, които рушат. Има ноти, които както и да пеете, те са пълни със съдържание от взривни вещества. Духовният свят образува вътрешното съдържание на музиката. Всеки тон е затворен в известна форма. И ако по невнимание вие разрушите формата на един тон, вие можете да причините без да искате, голяма пакост. Ако се пукне един тон, човек веднага може да избяга. Някои хора са умирали от пение на сцената. Щом тонът се пукне, и човек се пука. Но благодарение, че формите, в които са облечени музикалните тонове, по някога са толкова устойчиви, че много рядко стават нещастни. Само една смъртоносна гама има. – Коя е тя? – Това не е ваша работа. Някои искат да знаят кога се пукат тоновете. Има известни мисли и известни чувства, които произвеждат същия ефект, както и тоновете в музиката. Тези чувства и мисли не трябва да се бутат, те са в сила да произведат цяла експлозия. И те имат своя форма, както и музикалните тонове. Ако формата, в която е затворена тази интензивна мисъл или това интензивно чувство, се пукне, с него заедно ще се пукне и човекът. Затова, като се натъкнете на една мисъл или на едно чувство, които не ви харесват, оставете ги на страна.

Та казвам: За да може човек да създаде този велик Божествен свят, както Бог го е създал, той непременно трябва да се роди изново. Само така той ще може да види Царството Божие, в което се намират всички най-добри условия. Сега за мене не е важно, в какво вярвате вие. То е ваша работа. В какво вярвате, какво знаете, какви са понятията ви за Бога, това остава за вас, ваша работа е това. Обаче, ние трябва постоянно да видоизменяме своите възгледи за Бога. Вашите възгледи за Бога не трябва да бъдат детински. Обикновено децата първо време имат голямо, високо мнение за баща си, мислят го за божество, във всичко му вярват. Колкото повече израстват, те постепенно започват да губят това понятие за баща си, и той постепенно започва да се снижава пред тях. Вие вървите по обратен път на вашето развитие. В първо време сте почитали баща си, а после изгубвате всякакво уважение към него. Същото нещо се забелязва и по отношение понятието ви за Бога. Сега като възрастни, хората дохождат до положение да отричат Господа. Вие не се запитвате, по какъв начин сте дошли на земята? Щом няма Господ за вас, тогава вие заемате Неговото място, поставяте се в положението на божество. Тогава защо се оплаквате? Наистина, за всеки човек, който се оплаква, че няма Господ в света, за него Господ не съществува. Щом страдате, Господ то няма там. Дето има страдания, дето има престъпления, Господ не е там. Това са нечисти места, а Бог в нечисти места не живее. Казано е в Писанието: Свети бъдете! Обаче, философите ще кажат, че Господ живее навсякъде. Не, трябва да знаете, че нечистите места не заемат никакво пространство. Щом ти си грешник, трябва да знаеш, че не заемаш никакво место, никакво пространство. Ти си като един кираджия, като един откъснат лист. При това положение и княз да си, и цар да си, щом си грешен, ти не можеш да измениш съдбата си, нищо не можеш да постигнеш. Въпреки това някой иска да докаже, че най–големият грешник могъл да стане чадо Божие. Не е така. Праведният, който е станал грешник, пак праведник може да стане. Но грешният да стане праведен, това е невъзможно. Праведният, който е станал по някакъв начин грешник, пак може да се върне в първото си положение, но грешникът по никой начин не може да стане праведен. Това е невъзможно за него. Питам: Вие можете ли да осиновите едно даначе, да го направите ваш син и да го пратите на училище да учи? Можете да го осиновите, но това няма да бъде в полза и на самото даначе. Така са правили, запример, някои англичани, като са оставили всичкото си богатство в наследство на своите котки.

Сега това е един метод за разсъждение. Преди всичко човек трябва да има една трезва мисъл. Вие сте дошли до едно место, дето трябва вече да се откажете от старите си мисли. Старите мисли представят една мъглива област, в която ако влезете, вие няма да имате ясна представа за живота. Запример, като ви дойде едно малко страдание, вие веднага почервенеете, потъмнеете, ставате недоволни. Ако видите един по-богат, по-учен, човек от вас, вие пак ставате недоволни. Защо? Какво е станало с вас? Тогава вие не разбирате какъв е смисълът на живота. В живота има голямо разнообразие, в което разнообразие имате една обща цел. На дървото има много клончета, хиляди листа, но всички тия клончета, всички листа имат един общ идеал. Те всички се намират на един общ дънер. Единият клон е отишъл на север, другият на изток, третият на запад и четвъртият на юг, но всички трябва да имат една обща цел, една обща идея. Така е с хората. Колкото да са разнообразни, всички хора трябва да имат един общ център, една обща идея. Ако нямат тази обща идея, нищо не може да се постигне. Ако един цар минава като екскурзиант и при пътуването си седне някъде да си почине, като дойде някой беден, уморен човек, той веднага ще стане, ще му отстъпи. Ще си каже: „Аз седях половин час на почивка, сега нека си почине този човек.“ Той няма да каже: „Нека чака.“ Не, той ще му каже: „Заповядай да си починеш.“ Този цар няма да минава за цар. Значи, всички хора са равни. Числителите на дробите могат да бъдат различни, но знаменателите им трябва да бъдат еднакви. Всички хора трябва да дойдат до положение да имат един общ знаменател, при различни числители. Общият знаменател е Бог, а числителите са хората. Числителите могат да бъдат единица, двойка, тройка, но знаменателите трябва да бъдат общи за всички – всички хора трябва да имат един общ знаменател. В този смисъл, ако вие нямате една обща вяра, с която да мерите реалността на нещата, вие нищо не можете да постигнете. Запример, има неща, които са важни за вас, но има неща, които не са важни. Болният, като ме слуша да говоря, ще каже: Какво ме интересува, че човек трябва да се роди изново? Това, което сега ви говоря, разрешава всички въпроси изведнъж. Но ако ви говоря за болестите, този въпрос ще разреши специфично въпроса за болестта ви. Запример, аз мога да ви покажа по математически начин кой номер от някоя лотария печели, да знаете дали този, който има числото едно, или две, или три, или четири, пет, шест, и т. н. Как и де ще намерите този билет? Каква е възможността да го купите? Представете си, че са пуснати в лотария двеста хиляди билета. Всеки човек иска да купи един билет, който има едно определено число, един определен номер. Ако всеки иска да купи именно този номер, каква ще бъде вероятността, че ще може да попадне на този номер?

Ако се родите изново, вие ще добиете много повече. Добре ще е, ако всички хора имаха идеал да се родят изново, но те не се стремят към това, понеже мислят, че са родени вече. Те са родени, наистина, но има много раждания. Човек може да се роди физически, той може да се роди духовно най-после, може да се роди умствено. Но това раждане, за което се казва, че тогава човек може да види Царството Божие, е особено раждане. Като говоря така, някои от вас могат да мислят, че са родени така, че са видели Царството Божие. Нямам нищо против това. Ако това е една истина, аз бих се радвал, не бих я оспорвал. Аз оспорвам всички неща, които не са реални. Това, което е реално, не може да се оспорва. Онзи, който е роден, той е видял вече Царството Божие. Това се оспорва. Онзи, който се е родил изново, то е видял вече Царството Божие – то е свършен факт. Няма какво да се спори. Онзи, който има очи, той вижда. Очите на онзи, който е роден от Бога, имат особени свойства. Роденият по човешки вижда само на един километър разстояние. А роденият от Бога вижда какво става на слънцето, какво става на месечината: На където насочи погледа си, всичко вижда. Сега мога да ви туря малко натясно. Колцина от вас виждат какво става на слънцето? Можете да кажете, че не е дошло още времето за това, или че не сте дошли още до там. Съгласен съм с това, че още не е дошло времето. Сега вие можете да обърнете въпроса към мене: Ами ти виждаш ли какво става на слънцето? Сега аз говоря за вас, не е въпрос за мене дали виждам или не. Ако виждате, това е за вас; ако не виждате, пак е за вас. Ако аз виждам, за мене е; ако не виждам, пак е за мене. Аз не турям въпроса дали вие виждате или не. Загубата е ваша, ако не виждате. Ако вярвате, печалбата е ваша. Ако аз зная, печалбата е моя; ако не зная, загубата е пак моя. Сега аз не искам да правя сравнение, какво ти знаеш. Аз не искам да се меря с хората. Нито се меря с хората, нито тях меря. С никого изобщо не се меря. Като дойде малкият, аз ставам малък, като дойде големият, аз ставам голям. Ако слънцето ме повика на гости, аз ще отида, няма да чакам то да ми дойде на гости. Аз не мога да го поканя. Когато големите хора те ме канят на гости, аз им отивам, не смея тях да ги поканя. Малките хора, обаче, аз ги каня на гости, а големите хора, те ме канят. Ако слънцето ме покани на гости, ще отида и ще мълча, няма да се осмеля да го викам на гости, защото нито място имам за него, нито храна подходяща, нито дрехи и обуща за обличане. Жителите на слънцето имат такава култура, че аз просто се срамувам от тях. Като им отида на гости, аз оставам само картичката си при тях и казвам: Един ден, когато и аз дойда да живея на слънцето, ще ви дам един обед. Понеже сега съм на екскурзия, ще ви дам обеда си в бъдеще, а за сега ще ви оставя да ме почакате. Сега ще се върна на земята.

Това е само за разсъждение. Каквото ви казвам, можете да го приложите и на земята. Не угощавайте големите хора. Защото ще се намерите в положението на Наполеона, който е казал: „Още една такава победа, и аз съм изгубен.“ Та и вие, като Наполеона, можете да спечелите толкова, че още малко ако спечелите, ще бъдете изгубени. Христос е дошъл на земята с единствената цел да отвори нов път, едно ново разбиране, едно ново прилагане на бъдещата философия, че роденият от Бога може да види Царството Божие. Щом може да види Царството Божие, той ще може да реши мъчните въпроси, които го спъват. Следователно, за да се родиш, трябва да има някой, който да ти помага. Ти не можеш да се родиш, ако Божият Дух, ако Бог не вземат участие в твоето раждане. Ако не се родиш изново, без това раждане нищо не можеш да направиш. Следователно, за да видиш Царството Божие, ти трябва да се родиш изново. Това е новото положение: Че само роденият от Бога може да види Царството Божие, да види красотата там. Едното положение: Христос казва: Търсете първо Царството Божие и неговата Правда, а всичко друго ще ви се приложи. Другото положение: Ако се не родите изново, няма да видите Царството Божие. Следователно, първо трябва да се родиш изново, а после да търсиш Царството Божие и Неговата Правда, за да ти се приложи всичко. Второто положение е по-лесно – да търсиш Царството Божие и Неговата Правда. За да се родиш на земята, ти трябва да търсиш Царството Божие и Неговата Правда. Тогава всичко друго ще ви се приложи. Сега да ви приведа това на ваш език. Търсете първо да се запознаете с Бога и приятели с милионери. Не само да се запознаете с тези богати хора, с милионерите, но те трябва да ви обичат. Ако тези ваши приятели са около 20–30 души и ви обичат, няма ли да уредят вашите работи? Ще ги уредят, разбира се. В дадения случай те представят за вас Царството Божие, което търсите. Какво е Царството Божие? То е место, дето живеят великите души. Като търсите Царството Божие и Неговата Правда, както и всички онези закони, с които там се оперира, всичко друго ще ви се приложи. Царството Божие го уподобяват на една държава. На всяка държава се управлява от разумни души, от най-добрите души. Всичките най-добри майки и бащи, всички слуги и господари, всички най-добри учители съставят живота, т. е. те съставят вътрешната страна на една държава, на един народ, но този народ си има и една външна страна. Обаче, съществената негова страна е вътрешна. Като се натъкват на известни мъчнотии, мнозина казват: Какво ни интересува нас вярата? Важно е, ще отидем ли ние на небето или няма да отидем? Този въпрос никак не е засегнат в Евангелието? Как знаете има ли някакъв стих, в който да се засега този въпрос? Христо е говорил за Царството Божие, говорил е за рая, но за небето нищо не е говорил. Някои искат да знаят ще отидат ли в небето. – Че сега къде сме? И сега сме в небето, само че нашето небе не е толкова съвършено, както другите небеса. Много небеса има в света. В окултната наука се говори за първо, за второ, за трето, четвърто, пето, шесто до 12-то небе. Това са все идеи. Тези идеи трябва да се разбират като определени величини. Казвате: Сто милиона злато. Знаете ли колко са тия сто милиона? Знаете ли каква сума те представят? Или казвате: Един милиард. Вие знаете какво нещо е един милиард, но нямате ясна представа. Казвате: (Десет), сто милиарда, но все-таки нямате понятие, какво представят тия милиарди. Казвате, че откак земята съществува са се изминали 250 милиарда години. Това не е само едно понятие, но движение на едно съзнание. Това е едно понятие, което разширява, обхваща човешкото съзнание. И тия същества, които са работили от 250 милиарда години насам за създаването на цялата вселена, са имали план, правили са свои изчисления. Като са създавали кръга на слънцето, те са имали предварителен план, правили са предварителни изчисления и след това са пристъпвали към устройството на света. Учените хора много лесно обясняват създаването на света с образуването на някакви мъглявини и с тяхното въртене. Значи, материята се е въртяла по някакъв начин и е създала световете. Вярно е, че материята се е въртяла по някакъв начин, но първоначално тази материя е заемала цялото пространство и е била в етерно състояние. Тя е заемала милиарди, милиарди километри пространство. После, по някакъв особен начин тази материя е почнала да се налага отвън и отвътре, като постепенно се е сгъстявала. След това се е започнала една пертурбация на тази материя и всяка пертурбация е образувала своя център. Всеки център пък представял едно възвишено разумно същество. Тъй щото всяка пертурбация е създавала по един център, създаден от едно разумно възвишено същество. Значи, разумното същество е образувало този въртеж. Въртенето на едно колело показва въртенето, движението на човешкия ум, който всъщност се движи по-бързо и от самото колело. Всяко колело се движи, върти се и по този начин параходът пътува. Всъщност това е човешката мисъл, която движи колелото, а оттам движи и парахода. Виждате един аероплан, който хвърчи, движи се из въздуха, но в същност този аероплан се управлява от човешката мисъл. Тя го движи и тласка из въздуха. И нашата земя се движи, но това движение се обуславя от един ум, който седи като капитан на парахода и направлява нейното движение. Капитанът си има своя каюта, отдето наблюдава пътя, по който параходът земя трябва да мине. Нашата земя минава сега през едно хубаво море. Понякога морето не е толкова кротко, както външно изглежда. Понякога е много бурно, какви ли катаклизми не са ставали. Сега ние не сме на това место, на което първоначално земята е слязла. Първоначално земята е слязла до една дълбочина, и оттам насетне е престанала да слиза. Само до едно место е могла да слезе. Сега цялата земя като аероплан постепенно се вдига в пространството. След хиляди и милиони години ние ще бъдем в едно цветущо море, повърхността на което е гладка, а не така бурна, както е сега. Сега ние сме на земята като между диваци. Сега това са разсъждения, не искам да вярвате абсолютно. Всички вие сте чели романи, знаете, че всичко не е вярно. Много неща в романите не са верни, но се пишат, и вие ги четете. Ето, аз чета сега приказките от „Хиляда и една нощ“, но не взимам всичко така, както е писано. Аз ги чета като един роман, не считам, че всичко е вярно. То е толкова вярно, колкото и вие мислите, че е вярно това, което ви говоря. Среща ме един познат, който наскоро се оженил и ми казва: Тази е моята другарка. – Господ да ви поживи! После се приближавам към него и на ухото му пошепвам: Тя ще пристане на някого. – Не казвай така! – Да, след десет години ще пристане. – Е, тогава поне да ми народи деца, че да ми остави поне една дъщеря. Не му казвам, че още след една година ще го напусне, ще пристане. Тя се влюбила някъде и си замина. Заминала е за онзи свят. Че любовта не е само на земята, тя съществува и в онзи свят. Казвам: Пристанала е тази жена. Дойде някой при мене и ме пита дали мисля за него. – Ни най малко не мисля. Сега аз не искам да вярвате и в това. Аз не искам да се откажете от вашите вярвания. Дръжте си вярванията. Когато хората умират, това подразбира друго нещо. Какво ще кажете за онази мома, която казва на момъка: Аз ще умра заради тебе. Не мога да живея без тебе. Значи тя умира от любов. Така и мъжът пристава. До тогава докато хората пристават, Провидение не може да има. И тогава всеки ще остане на земята до толкова, доколкото другият иска да остане. А сега, като тръгне някой да си заминава за другия свят, всички му казват добър път и му пожелават да живее с другия по-добре, отколкото е живял на земята. Като заминава, той се радва, че ще обиколи друг един свят. Аз не съм против любовта, всеки може да отиде там, дето я намери. Но като напуснеш този свят, ще кажеш: Ще ме извиниш, аз отивам при своя възлюблен. Човещина е това. Няма да питам, защо напущаш този свят. Защото и да питам, тя или той пак ще напусне този свят, пак ще си замине. Като реши веднъж да си замине, тя ще замине – нищо повече. Това не става произволно. Ще ви кажа едно нещо вярно сега: Когато двама души истински се обичат, те заминават за онзи свят едновременно, заедно отиват и двамата. Ако не се обичат, единият заминава по-рано, а другият по-късно. Това показва, че между тях има хър-мър. В любовта им има нещо, което не си хармонира. И когато детето в едно семейство умира, това показва, че родителите му не са го обичали, и то не ги е обичало. Когато детето им не умира, и родителите са го обичали, и то ги е обичало. Децата умират от безлюбие, и мъжът умира от безлюбие, и жената умира от безлюбие. Всички хора в света умират от безлюбие. Помнете това нещо. Дали вярвате или не вярвате, това трябва да се постави като основа на живота – Любовта трябва да се тури като основа на живота. Казвате, че е писано: Да възлюбиш Господа Бога Твоего – това е живот вечен. Като възлюбим Господа, като възлюбим и ближния си, тогава Божията Любов ще проникне в нас, и ние ще станем безсмъртни. Така седи истината. Казвате: Да вярваме. Вярата е условие за безсмъртието. Любовта носи безсмъртието, а вярата е условие за безсмъртието. Надеждата е условие за знанието. Когато казваме, че някой е роден изново, разбираме, че любовта му е подействувала и му е създала една нова дреха, нова форма. Любовта трябва да създаде една нова форма, чрез която ти можеш да видиш Царството Божие. Щом видиш Царството Божие, всички дребнавости, които днес ни занимават, ще изчезнат. И тогава не само, че няма да се спъваме на физическия свят, но и духовният свят ще се осмисли. Безлюбието в света произтича от материалните несгоди в живота. За да се създаде един духовен или семеен живот, затова се изисква широк простор, изискват се место, условия, храна и т. н. Изискват се още въздух, светлина, книги и т. н. Човек има хиляди хубави желания, хиляди хубави мисли и постъпки, които трябва да задоволи. Другояче не може. Всеки ден човек трябва да чете, да напише нещо, да нарисува нещо, да яде нещо. Като започнеш да ядеш, трябва така да ядеш, че да си във връзка с всички хора, които ядат. Знаете ли колко хубаво се яде, когато всички хора са здрави? Яж със здрави хора да станеш и ти здрав. Никога не яж с болни хора. Ако искате да излекувате един болен човек, турете го да яде между десет души здрави хора, които никога не са боледували, и като прекара между тях три месеца най-много, той съвсем ще оздравее. Нека яде всякога с тях. В тяхното ядене ще се почувствува една музика, като симфония на Бетховена. В една приказка се разправя за девет братя, които яли с една лъжица, лъжицата минавала бързо през устата им, че те не могли да изхукат на един заяк, който минал покрай тях. С голяма бързина минавала лъжицата през устата им.

Сега мнозина се стремят и казват, че човек трябва да бъде концентриран, да мисли за Бога. Съгласен съм, че човек трябва да мисли, но той трябва да знае как да мисли. Не е лесна работа човек да мисли. Как ще мислите за Господа? Има един начин за мислене. Сега хората ги е страх да се приближат към Бога. Когато започнат да се приближават, те виждат, че не са такива, каквито трябва да бъдат. Ако се приближаваш при Него такива, каквито не сте, ще Го видите страшен – дърво има Той. Ако отивате за знания при Господа, ще кажете: Господи, аз съм невежа. Ще си признаеш невежеството и ще бъдеш готов да се учиш. Вие трябва да имате вярата на разумните деца, та като се приближите при Господа, да сте готови да четете. Ако аз съм на ваше място, ето какво ще направя: Господи, дойдох при Тебе. Досега съм научил много малко нещо, но съм готов, колкото малка задача да ми дадеш, да я направя, както трябва. Няма да казвам дали мога дали не мога, но ще кажа: Опитай ме, Господи. И когато Господ ми даде задачата, ще почна да я решавам. След това ще я занеса да я прегледа. Като намери, че съм я решил добре. Той ще ми даде втора задача. После ще ми даде трета. След това ще ме потупа по гърба и ще ми каже: Слез сега долу на земята да предадеш тези три задачи на ония, които не ги знаят. Минават се няколко години и като предам тези задачи, ще се върна отново при Господа да ми даде четвърта задача. Човек трябва да има в себе си онази вътрешна готовност да се учи. В това, именно, седи красивият живот. Сега някой се обезсърчил, не му се живее. Защо? – Защото никой не го обичал. Че как да те обичат? Преди всичко как трябва да се обича човек? Най-мъчното нещо е да се обича човек. Да обичаш човека е лесна работа, но да изявиш любовта си, това е много голямо изкуство. По-мъчно изкуство от това аз не съм намерил досега. То е най-мъчното нещо – да изявиш любовта си. Както да изявиш любовта си, все е трудно. Ще се намериш пред трудна беда. Веднага ще те обвинят, че не си казал някоя дума на място, че не си държал ръцете си, както трябва, че устата ти била много голяма, че плюнката ти пръскала, като говориш и т. н. После ще ти кажат, че мисълта ти не била толкова чиста, че чувствата ти не са така чисти, че не мислиш, както трябва и т. н. Аз го мислих, че бил по друг, а то не излезе така. – Че как си го мислил? – Чувствувах го. Къде го чувствуваше? – В слънчевия възел. Или пък ще кажеш, че той не мислил като нея или като него. Сега аз се отдалечавам малко, настрана, за да направя нещата ясни, главно Божествените неща трябва да се изяснят. Ние трябва да разбираме сегашния си живот, да го осмислим. Ако ти не можеш да разбереш сегашния си живот, ако не можеш да използуваш малките благоприятни условия, които сега ти дават, как ще разбереш онова, което не е от този свят? Че ако вие не можете да предадете малките задачи, които сте научили на другите, какво ще използувате по-нататък. Вие мислите, че човек е сам. Не, вие сте сбор, колективно същество е човекът. Вие сте голямо съдружие, не само от няколко души, но от пет, десет, до сто хиляди същества, сте съставени, и всички тия същества живеят на едно место. И за да извършиш нещо, ти трябва да прекараш това нещо през цялото събрание. И всички трябва да си дадат съгласието си за подписването на това нещо дали трябва да се извърши или не. Ако не дадат съгласието си, или ако се яви разцепление, явява се противоречие във вас. Някога човек е радостен. Защо? Защото всички тия същества са дали съгласието си за извършване на някоя работа, и ти започваш да вършиш тази работа.

Казвам: Сега предстои за разрешаване една велика задача – задачата за самоусъвършенствуването на човека. Ако този въпрос би се разгледал, както е в същност, светът би тръгнал добре, но сега хората се възпитават малко по старата мода. Христос представя нов начин, нов избор трябва да се направи, защото по стар начин не върви работата. Трябва ново разбиране за това. Човек трябва да се роди изново, да види Царството Божие, да види какъв е новият ред и порядък на нещата. За да вярва човек, за да се развива правилно, всички ония същества, които са в него, трябва да мислят по нов начин, правилно трябва да мислят. Понякога човек казва: Струва ми се, че Господ не съществува. После казваш: Струва ми се, че Господ съществува. – Защо един път Господ съществува, а друг път не съществува? Защо на едно место Го няма, а на друго место Го има? Или казваш, че едни са прави, а други не са прави. Има причини за това. Сега аз не ви навеждам тия мисли, тия неща, за да се обезсърчите. Сега вие имате много опити, много опитности, но ако не внесете вашите опитности в Божествената банка, вие ще ги изгубите. Всички придобивки, които имате досега, непременно трябва да ги внесете в Божествената банка, за да не ги изгубите, да не ви оберат. Ако не внесете придобивките си в банката, поне купете нещо с тях, че да имате черно на бяло. Когато се говори за Любовта, за Мъдростта, за Истината, това са ценности, които трябва да имате на земята. Всички хора на земята, това са условия, чрез които вие можете да придобивате. Казвате: Какво ме интересува да проповядвам, за да обръщам този дебелак? – Като проповядвате, вие ще печелите души, а това е необходимо за всички. Когато обърнете един човек към Бога, с това вие внасяте капитала си в Божествената банка. Това е оборот. Ако не го обърнете, ти си голям будала. Всеки човек е капитал, той е един скъпоценен камък. Щом ти падне, разгледай го, обърни го натук-натам, продай го и парите му внеси в Божествената банка. Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам!“ Пък аз казвам: Горко ви, ако не печелите души! Да печелите души, това е благородното. Не е въпросът да печелите души и да ги употребявате като говеда, но да ги считате като братя и като сестри, за да могат един ден те да ви кажат: Много ви благодарим, че ни въведохте в правия път. Само 12 души са в състояние да вкарат целия свят в Божествената банка и да поправят своите прегрешения. Ако на година обръщате по един човек само, това е достатъчно. Ако този, когото сте обърнали, обърне по един всяка година, така ще се обърне цялото човечество към Бога. Сега вие искате да убедите някой човек да вярва в Бога. Оставете този занаят, той е стар занаят. Вие ще мязате на онези от бит пазар, които продават и купуват стари дрехи. Когато отивате на онзи свят, Господ гледал сам ли отивате или водите някого със себе си. Ако ви види, че сте двама, Господ ще се зарадва, но ако види, че отивате сам, ще каже: Този е много закъснял. Ако е въпрос за блудния син, аз никога не бих желал да бъда на неговото место. Ще кажете, че се е смирил. – Хубаво е неговото смирение, но Христос не е предал цялата му история. Вие знаете само половината история. Знаете, че баща му заклал за него най-хубавото теле, турил му пръстен на ръката, но този син после пак се върна в света да учи. Като отиде в света и пак се върна, той вече не се върна сам, но доведе друг един със себе си. Той се върна с още един свой възлюблен. Разбирайте ме право. Този син имал една възлюблена душа, която доведе при баща си. Това е възвишеното, това е благородното в човека. Всеки човек, който има възлюблена на душата си, той грях не прави. Който няма възлюбената на душата си, в нейно отсъствие той прави много грехове. И затова казваме: В Любовта грях не се прави. Докато хората се обичат, грях не правят. Щом любовта отсъствува само за един момент, в този промеждутък вече грехът влиза. Щом Любовта не действува, веднага могат да се направят грешки. Затова има малки и големи погрешки, които зависят от степента на любовта, която функционира в човешката душа. И сега, като сте дошли на земята, не съжалявайте, радвайте се, че сте дошли на земята. И като страдате, пак се радвайте, макар че страданията не са приятни. Страданията показват отклонението, което сме направили. Като знаете отклонението, ще знаете как да се изправите. По степента на страданието ще се определи и степента на отклонението. Колкото страданията са по-големи, толкова и отклонението е по-голямо. Колкото повече чувствуваш това отклонение, толкова и страданието ти ще бъде по-голямо, но и толкова по-скоро и по-лесно ще се върнеш в правия път. Колкото по-малки са страданията на човека, толкова по-мъчно може да се върне. Който много страда, той лесно се връща, лесно изправя своето отклонение.

Ако се родите изново, можете да видите Царството Божие. Та казвам сега на всинца ви: Истина ви казвам, че ако се родите изново, ще видите Царството Божие и ще разберете Божиите пътища. И тогава знанията на вашия учител, на вашата майка, на вашия баща и на всички около вас ще имат смисъл. Тогава вие ще разберете защо сте дошли на земята и защо трябва да отидете на онзи свят.

Благословен Господ Бог Наш.

Добрата молитва.

26. неделна беседа от Учителя, държана на 29 март 1936 год. София – Изгрев