Разлика между версии на „Тази заповед приех от Отца си“

Текуща версия към 20:26, 24 октомври 2011

Неделни беседи

1936

Вас ви нарекох приятели - 1935-1936

Тази заповед приех от Отца си

Отче Наш.

„Ще се развеселя“.

Ще прочета само няколко думи от 10 глава на Евангелието от Йоана от 18 стих:

„Тази заповед приех от Отца си“.

„Духът Божи“.

„Тази заповед приех от Отца си“. Заповедта, която е външен израз на нещо разумно. Законът е израз на заповедта, той е нещо установено. Обаче, законът може да се измени. Законът търпи тълкувание. Има хора, които специално са определени да изучават законите, обаче, заповедите не могат да се изучават. Една заповед не подлежи на никакви правила, тя не може да се изменя. Законът може да се измени, но заповедта не може да се изменя. Защо? Защото заповедта се дава при специални условия.

Сега аз искам да говоря върху здравословните състояния на човешката душа. Всяко здравословно състояние е естествено състояние. В български език на думата естествено състояние не се дава това съдържание, което аз сега ще употребя, ще вложа. В Писанието се казва, че естественият човек не може да разбере духовните работи, но и духовният човек не може да разбере естествените работи. Тъй щото и двамата са невежи, но в известни случаи естественият човек има по-добри разбирания за нещата, отколкото духовният. Духовният човек е само въздух, той носи вятъра, а оттам нататък да става, каквото ще. А естественият човек обработва градините, навсякъде туря ред и порядък. В някои отношения и духовният човек туря ред и порядък. Духовният човек в някои отношения мяза на модерния човек, който се води по последната парижка мода. Като го видите, той е добре облечен, добре причесан, с хубави обуща, със здрава, нова шапка, поклоните му са на място, той внимателен, вежлив, всичко в него е съвършено по духовному. В него нищо излишно – всичко е на място, духовно. Всичко е толкова духовно в него, че целият си живот е издухал, нищо не е останало. Така тълкувам на български език думата духовен. Същевременно тази дума означава още и думата дух. Тъй както се взима, тя тепърва има да расте. Тази дума още не е осмислена. Сега това ни най-малко не е за упрек, но езикът е такъв. Сега като се каже, че някой човек е духовен, това разбира, че той не трябва много да яде, не трябва много да спи, това не му трябва, онова не му трябва. Очите трябва да му са малко хлътнали, лицето да е пожълтяло, не трябва да си позволява такива работи, каквито другите хора си позволяват, изобщо всичко в него да е отмерено. Като видят, че някой духовен човек постъпва като обикновените, веднага му казват: Ти си духовен човек, не ти се позволява да правиш това. Това не ти подобава, онова не ти подобава. Естественият човек е свободен да прави каквото иска. Духовният човек навсякъде се ограничава. Ако духовността може да ме ограничи, де е тогава моята духовност? Казано е, обаче, че дето е духът, там е свободата. Следователно, каква свобода е тази, ако на всяка крачка съм ограничен? В друго отношение пък естественият човек е ограничен в това, че той не върши Волята Божия. Така се счита поне. Понеже, естественият човек е свободен, духът по-лесно обитава в него. Сега аз не говоря за същината на духовния човек, но вие като говорите за духовен човек, разбирате тъкмо това, което не е. Под думата духовен човек ние разбираме човек, който е свободен във всяко отношение. Той е свободен и в чувствата, и в мислите си, и в постъпките си, и в яденето си, и в спането си – той навсякъде е свободен. Това значи духовен човек в пълния смисъл на думата. Свободен навсякъде. Ако така разбирате духовния човек, това има смисъл, но ако не разбирате така, не се ползувате много. Духовният човек трябва да се отличава с една черта: Той трябва да носи светлина поне за себе си.

Сега това е една свободна мисъл. Аз искам временно поне да ви освободя от всички ограничения да не мислите дали сте духовен или не сте духовни, дали сте естествени или не сте естествени, дали сте светски или не сте? Аз оставам това нещо настрана. За мене и светският, и духовният човек живеят на една почва, разбиранията им са еднакви, само че имената им са различни. Все пак има едно малко различие. Кой създаде имената духовен и естествен човек? Онези, които създадоха тези имена, туриха ли в тях това значение, каквото ние прилагаме? Ни най-малко. Когато един музикант пише едно музикално произведение, той сам поставя нотите и пише. Ако някой вземе криво една нота, ту я понижава или повишава, това е точно определено в нотите, не могат да се взимат произволно. Че друг е изменил гамите и това не е позволено. Всичко е точно определено. Ако е въпрос за „до мажор“ гама или C-dur, така трябва да се изпълни. Обаче, обикновените хора са понаучили нещата отгоре, отгоре и така ги изпълняват. Опасността е от духовните хора, които, като не знаят нещата, поставят разни знаци, с които преувеличават нещата. Обаче, всяка дума трябва да има само едно значение. Вземете запример, в български език думата любов има 4–5 значения. Запример каква е любовта на младите хора? Всички я знаете каква е, всички сте я опитали. Каква е любовта на майките и нея познавате, опитали сте я. Ако дойдете до любовта на майката, на бащата, на сестрата, на брата, на приятеля, на слугата и на господаря – това са все степени на любовта, които вие познавате. Като ги сравнявате, не можете да кажете, че едната любов означава другата. По какво се отличава любовта на бащата, запример? Бащата обича душата на дъщеря си, а възлюбленият обича тялото на възлюблената си. Тази е разликата, че единият обича тялото, а другият – душата. После, приятелят обича сърцето на приятеля си, а не неговото тяло. Братът пък обича ума на сестра си. Това са все области на любовта, които се различават една от друга. Така поне аз разбирам нещата. Дали вие ги разбирате така, това е друг въпрос. Това е моето разбиране. Когато някой ми каже, че е готов да умре за мене, казвам: Да, за праведните всеки е готов да умре, но за грешните малцина са готови да умрат. Когато някой ми каже, че е готов да умре за мене, казвам: Да, за праведните всеки е готов да умре, но за грешните малцина са готови да умрат. Когато един момък умира за една красива мома, той умира за нея, защото тя е праведна – това е в реда на обикновената любов. Аз бих желал да видя един момък да умира за една грозна мома, за една грешница. Такова е моето разбиране, не казвам, че то е и ваше разбиране. Ако има някаква грешка в разбирането, то се дължи на мене, не и на вас. Та когато някой казва, че е готов да умре за красивата мома, казвам: Да, за красивата мома всеки е готов и десет пъти да умре. Въпрос е дали ще се намери един, който поне един път да умре за грозната мома. Десетте умирания едва ли ще се равняват на половина от едното умиране за грозната мома. Защо? Защото, като умре за красивата, за праведната мома, ще му направят паметник за няколко милиона лева, а като умре за грозната, за бедната мома, едва ли ще му турят един кръст на гроба му. В първия случай този момък ще минава за благодетел, всички ще говорят за него, а във втория случай ще мине като един прост, глупав човек.

Сега аз ви говоря тия неща за изяснение. Когато дойдем до истинския културен живот, ние ще имаме отлично разбиране за нещата. И тогава като говорим за мъжа, ще разбираме любовта на един господар. Като говорим за жената, ще разбираме любовта на господарката. Мъжът е господар, той е цар. Като издаде един закон и го прекара през камарата, този закон непременно трябва да се изпълни. Горко томува, който се противи на този закон. И когато господарката издаде един закон, той непременно трябва да се изпълни. Горко на този, който се противи на този закон. И най-после ние дохождаме до елементарната любов. Най-елементарната любов, това е любовта на човека към себе си. Първо човек обича себе си. После човек ще се покаже малко щедър, ще даде любовта си на едного вън от себе си, когото ще нарече възлюблен или възлюблена на своето сърце. Това е любовта на двамата. След това иде любовта на тримата – на майката, на бащата и на сина, и на дъщерята. Числото 4 е произволно. Когато човек влезе в закона на числото четири, той вече не може да остане сам, не може да остане на едно място, той непременно трябва да пътува – път му предстои. Сега, като ви говоря така, вие искате да знаете повече нещо. Не се смущавайте, ще дойдете и до онези неща, които днес не разбирате. Запример, ние говорим за слънцето. Не мислете, че слънцето може да се опише. Как можете да опишете слънцето? Представете си, че сте ходили на слънцето, но както и да си го представите, вие си въобразявате само, че сте ходили на слънцето. Аз не съм ходил на слънцето. Според сегашните учени, слънцето има шест хиляди градуса топлина. Според други някои, то има топлина около 24–25 хиляди градуса топлина. Според други има повече, даже до 25 милиона градуса топлина. Най-малката топлина на слънцето е около шест хиляди градуса. При тази топлина жителите на слънцето орат, женят се, раждат им се деца, пращат ги на училище и т. н. Ще кажете как е възможно при тази температура при тази толкова голяма топлина да има живот, да могат хората да се размножават и развиват добре? Прави сте да питате. Факт е, че на слънцето има живот при шест хиляди градуса топлина най-малко. Обаче животът на слънцето не е такъв, какъвто е животът на земята. Като говорим за тази висока топлина на слънцето, ние разбираме такива условия, при които може да се прояви един висш живот. Нашият живот е нисш живот, защото едва ли може да издържи на топлина около 42 градуса. Какво може да се иска от човек, който, който не може да издържи топлина повече от 42 градуса? Казват, че даден човек бил велик, светия бил. Благодарим за такъв светия, който при 42 градуса умира; благодарим за такъв гений, който при 42 градуса умира. И благодарим за такъв професор, за такъв учен, който при 42 градуса умира. Де е учението, де е святостта на този човек? Като турите едно яйце при топлина от 42 градуса, то изплува, не умира. Като го поставите на още по-голяма топлина, то може да се опече, а човек като го поставят на топлина от 42 градуса умира. Казват някои: Представете си този човек има висока температура около 42 градуса. Какво ли ще стане от него? – Нищо няма да стане, освен че ще се излюпи. С това аз ни най-малко не искам да измервам вашите възгледи. Когато говоря на една мечка или на един вълк, аз се съобразявам с техните възгледи. Аз искам само да измеря неговия начин да видя свободна ли е мисълта на човека. Запример, когато говоря на един вълк, ще говоря на неговия език. Вълкът и лъвът се различават кардинално. Вълкът мисли дълбоко. Вълкът е от съвсем друга епоха, той принадлежи към една сатурнова епоха. Вълкът е станал вълк, когато Сатурн е царувал. Лъвът е станал лъв, когато месечината е царувала. Вълкът е подозрителен, той критикува, той е като философите. Като вземе една овца, той първо я анализира с ръцете си, със зъбите си и после иска да опита месото ѝ. Той е учен човек, т. е. постъпва като учените хора. Той има своя лаборатория. Казвате: Вълк е това. Не, той от голямо напрежение да мисли е проточил муцуната си. Сега аз виждам, че можете да направите едно възражение, да кажете: Вълкът може ли да мисли? – Мисли, разбира се. Вълците имат голяма стратегия. Когато искат да нападнат някое стадо от здрави овци, на които кучетата са големи и здрави, те се събират по няколко заедно, с цел, когато кучетата погнат двата вълка, останалите два да влязат в кошарата, да грабнат две от най-хубавите овце и да бягат. Стратегия е това. Те имат голям и добре обмислен план. Ще кажете, че вълкът не мисли. – Не е така, мисли вълкът. Под думата мисъл аз разбирам човешката мисъл. Единственото същество между животните, което е способно да мисли, както трябва, това е човекът. Да мислиш, това значи да мислиш как да направиш добро. Според мене това е права мисъл. Ако ти мислиш като вълка, как да заграбиш една овца, това не е мисъл. Така и банкерът мисли. Банкерът мисли от кого да вземе повече пари. Така мисли и земледелецът колко повече да изкара от земята. Така мисли и търговецът. Така мислят и животните. Ако и човек мисли така, той мисли като животно. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина. Щом искаш да обичаш по човешки, това е мисъл. Щом търсиш Божествения свят, това е мисъл. Щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл. Щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл. Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. Значи по нищо не се различаваш от тях. Вижте пеперудите какво ядене имат. Те ядат по царски. Те дават хубави угощения. Нима мислите, че яденето на пчелите не е хубаво? Влезте между тях да видите какви хубави угощения се дават. Те имат за царицата специална храна, най-изящната храна. После за техните певци пак имат специална храна. Те са техните големи лордове. Когато положението на един кошер е естествено, там всички пчели си разпределят работата, съобразно това си разпределят и храната. Те имат около 400 души певци. Когато кошерът забогатее, певците се увеличават. Щом кошерът осиромашее, веднага певците се уволняват, остават само една малка част от тях. Обикновеното число е 400. Те са любовниците на царицата. Те са нейните придворни. Един цар на земята има придворни дами, а една царица в кошера има придворни кавалери. Вдъхновението на царицата иде именно от тия певци. Като погледне към тях, тя придобива вдъхновение да работи. Извадете тези лордове, от кошерите, или както ги наричат бръмбарите и всичкото вдъхновение на царицата ще изчезне. Сегашните пчелари току хващат в капани тези лордове, мислят, че щели да ядат много мед, та повече дял да остава в кошерите. Но те не разбират психологията на пчелите. Вие можете да отстраните бръмбарите, така наречени по човешки брам, бък, но няма да подобрите състоянието на кошера. Думата брам значи големи. Ако отстраните всички тия бръмбари, след няколко години кошерът става все по-слаб, работничките стават все по-малки и по-малки, кошерът се изражда и след време съвсем изчезва. Следователно, здравословното състояние на тия кошери зависи именно от бръмбарите.

Сега това не са твърдения, но това са мои наблюдения, които са много верни. Аз правих тези наблюдения, когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правех сравнение между минералното царство, между растителното царство, между животинското царство и между човешкото царство. Имам едни голям сбор на данни и изводи, които са много верни. Тия данни могат да се проверят. Затова има специални начини. И в бъдеще, може би, след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората и така да подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие животът не може правилно да се развива. Запример, на младото поколение са поставени ред ограничения, които не допринасят нещо добро. И при това във всеки дом има специални правила и закони, точно диаметрално противоположни на ония, които съществуват в другите домове.

Какво ще кажете, ако в един дом бащата издаде заповед, че братът няма право да срещне сестра си или че няма право да целуне сестра си? И братът трябва да иска разрешение да целуне сестра си. Или какво ще кажете, ако майката издаде закон, че сестрата няма право да срещне брата си или да го целуне? Какъв дом е този? Това са закони, които сега съществуват. Казват: Мъж с жена не трябва да се среща. Ако жената е толкова опасна, защо Господ я създаде? Или ако мъжът е толкова опасен, защо Господ го създаде? Лошото не е в това. Лошото седи на друго място. Това е един духовен живот, който осакатява хората. Така се осакатяват и семействата. Проследете да видите как работи законът в семейството. Онези семейства, които имат повече момичета, отколкото момчета, там бащата умира винаги по-рано. Семейства, в които има повече момчета, там майката умира по-рано. Обаче, когато се уравновесят и в дома има толкова момчета, колкото и момичетата, става едно правилно прекръстосване. Тогава майката и бащата живеят до дълги старини и домът е по-добре устроен. Щом се измени този закон и притесните мъжкия елемент, в дома ще започнат да се раждат повече момичета, вследствие на което ще се усили мекият елемент, а това ще създаде една по-голяма разпасаност, една по-голяма леност, едно по-голямо чревоугодничество. Запример, готварството се създаде от мекия елемент, от преобладаващото влияние на момичетата. Ако в един дом преобладават момчетата, ще се яви гордостта. Същото нещо се забелязва и в природата. Същото се забелязва и при създаването на света. Бог първо създаде мъжкото дете, Адам. Второто дете, което Бог създаде, беше Ева – женското дете. Адам беше първият син на Бога, а после Той създаде Ева. Тъй щото и Адам беше създаден от Бога, и Ева беше създадена от Бога. Бог направи Адама от червена пръст, но той взе тази пръст от животните. Те създадоха, те направиха червената пръст. Бог направи Адама от най-ранната пръст, която животните направиха, а после създаде Ева от най-фината материя на Адама. Той извади от него две ребра и създаде Ева. Сега човек има 12 ребра, а от 13-тото направи жената – Ева. Според Писанието всичкото нещастие на човека седи в това, че бил направен от едно ребро само. Не, двойни са били ребрата, от които Бог създал жената. Тогава Адам имал всичко 13 ребра, от едната страна имал шест ребра, а от другата седем. В него имало едно разногласие. За да освободи Адама от разногласие, Бог извадил седмото ребро от една му страна и по този начин извадил разногласието на Адама отвън, да може по-лесно да се справя с него. Следователно, числото 13 е преодоляващото влияние на мъжкия принцип. Че е така, това се вижда от факта, че Ева се съблазни с втория принцип. Когато в рая влезе един млад момък, един кавалер като Адама, Ева се влюби в него. Там е грехът. Грехът се роди с преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Това се вижда от факта, че след като Адам и Ева се задомиха, трябваше да излязат вън от рая и родиха тогава две мъжки деца. Те нямаха синове и дъщери, но родиха само момчета, с което дадоха преимущество на мъжкия принцип и по този начин изопачиха нещата, спънаха човешкото. Това се дължи на една грандиозна идея в първия човек да бъде като Бога. Значи, първите хора нямаха доверие на онова, което Бог им даде, те искаха да станат като Него. Те станаха като Бога външно, но откак излязохте от рая, те създадоха сегашния свят. Тъй щото, сегашният свят е направен от първите хора. Всички вие, които излязоха от рая, сте направени по метода на Адама. Сега вие искате щастие от един плод, който е чисто човешки. Този плод е Адамов плод. Този плод е Адамов плод. В него не може да има никакво щастие, в него не може да има никакво съвършенство, в него не може да има никакво блаженство. Това е едно училище, от което ние тепърва трябва да излезем. Сега от жената трябва да се вземе едно ребро и да се тури на място. При това трябва да се тури още едно, че вместо 12 да станат 14 ребра. Сега вие разглеждате въпроса по вашему, но аз ви давам обяснение. Сега аз ви казвам, че трябва да излезете от този порядък на нещата, но не ви казвам, че трябва да напуснете живота. Вие трябва да дойдете до същото състояние, до което аз съм дошъл. Младият не разбира състоянието на стария, но той трябва да дойде до същото състояние да го разбере. Невежият не разбира състоянието на учения, но той трябва да дойде до неговото състояние да го разбере. Слабият не разбира състоянието на силния, но той трябва да дойде до неговото състояние да го разбере. Ако пък силният не спазва законите, той ще слезе до положението на слабия. Ако и ученият не спазва законите, и той ще слезе до положението на невежия. Тъй щото, за човека има качване, има и слизане. Някой казва: Аз не искам да вървя напред. – Ако не искаш да вървиш напред, ще се върнеш назад. – Ама лошо ме очаква. – Назад те очаква още по-лошо. И напред те очаква лошо, но ако се върнеш назад, очаква те нещо още по-лошо. И напред има мъчнотии, но за предпочитане е напред с мъчнотиите, отколкото назад с мъчнотиите. Сегашният порядък ви е наложен не по ваша воля. Вас ви викат за войник, и вие трябва да се явите. Вие не отивате доброволно, но се подчинявате, викат ви да служите за благото, за доброто на отечеството си и ставате войник. Ще станете войник и ще служите 2–3 години. Така и на училище не отивате доброволно, пращат ви и вие ставате ученик. Никое дете не отива на училище доброволно. Майка му и баща му го завеждат и то трябва да свърши основно образование, четири отделения. После три прогимназиални класа. След това да свърши пет гимназиални класа и най-после четири години да следва в университета. Така щото от ученика се искат цели 16 години да изслужи повинност в училището, за да получи един диплом. Всички хора не се подават доброволно на своите повинности. Не е въпрос само да придобиеш знание, но ти трябва да се ползуваш от това знание. Ти трябва да разбираш това знание.

Сега аз не казвам, че това е лошо. Но казвам, че в света е допуснато едно криво разбиране. Човекът внесъл нещо криво в Божествения свят и иска да застави цялото човечество да измени възгледите си. От дългата опитност на човечеството ние виждаме, че хората искат да изправят своята погрешка. Но, като дойде Христос, Той казва така: „Ако се не родите изново от Дух и вода, не можете да влезете в Царството Божие“. Или другояче казано: Ако се не родите изново от Дух и вода, не можете да влезете в рая. Първо Бог създаде човека, а сега това става не чрез създаване, а чрез раждане. И затова е казано: „Роденото от Духа, дух е. Роденото от плътта, плът е“. Аз не казвам, че плътта е едно грешно състояние, но тя е едно по-нисше разбиране, едно по-ниско състояние на живот. Едно по-ниско разбиране на Божиите закони. Докато е само в плътта си, човек не може да разбира Божиите пътища. Докато е в плътта си. За него това е най-ужасното, най-тягостното състояние, затова той трябва да стане духовен, да разбира, както духовните хора разбират. Затова хората трябва да станат духовни, поне на стари години. И те казват, докато сме млади, да си поживее(м), като остареем, тогава можем да станем духовни. Там е кривото разбиране на хората. Такъв живот не е духовен, той е живот на робство. Какъв духовен живот може да води един стар човек? Той се намира в едно неестествено състояние, което е несносно за него. Според мене, на стария човек именно е нужна свобода.

Питам какво ще ви ползуват сега новите възгледи? Днес всички хора и светски, и религиозни се борят с въпроса кой има по-прави възгледи. За мене не важат възгледите на хората. За мене важи количеството и качеството на живота, който имаме. В какво вярвам, какви са моите разбирания, това е друг въпрос. За мене е важен животът, който имаме, качеството на този живот, онази среда, онези условия, които имаме. Това е важно за мене. Според мене е важно качеството и количеството на живота, който имаме. Следователно Христос казва: „Ако ме обичате, ще опазите моите заповеди“. Той не е разбирал онези заповеди, които сега имате. Казвате: Да работим за хората, за човечеството. Когато някой иска да работи за човечеството, за хората, първо той трябва да знае техните нужди. Не е въпрос да му давате на болния едно и друго лекарство, докато умре и после да казвате, че сте го излекували. Благодарим за такова лекуване. Забелязано е, че дето има повече духовни събрания или общества, или секти, там има повече безбожници, отколкото дето няма толкова духовни общества. Там се изучават науки, които нямат нищо общо с Божествените. Така е, например, в Америка. Мнозина поддържат мисълта: Вярваме в Троеличието на Бога. Какво нещо е троеличният Бог? Казвам: Аз вярвам в Любовта и живея в Любовта. Вярвам в знанието и живея в знанието; вярвам в Истината и живея в Истината. Защото за мене Истината е свободата; Мъдростта е знанието и светлината, а Любовта е животът. Това е според мене троеличие. Или ще кажете: Аз вярвам в Отца. Какво е Отец? Ти вярваш в Отца. Кой е Отец? Отец, това е Любовта. Ти раждал ли си тези хора? Когато говорим за Отца, ние разбираме тази любов, която обхваща всички хора. Ако не познавате Любовта, вие не можете да вярвате в Бога. Човек не може да вярва в това, което не знае. Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което има и което знае. То може да е микроскопическо, но ти имаш едно схващане, едно духовно схващане, едно усещане за това, което имаш. Само в това ти можеш да вярваш. А ако вярваш в неща, за които нямаш никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега ще ви запитам: Всички хора, които вярват в Отца, познават ли Неговия ум? Кой е езикът на Отца? – Езикът на Отца, това е Любовта. Ако знаеш да обичаш и минералите, и растенията, и рибите, и птиците, и животните, и човека, ти ще говориш на Божествен език и всички ще те разбират. Този език си има своя граматика. Следователно не говорете само за Любовта. Това е празна работа, щом езикът не ѝ знаете. Това са илюзиите. Няма по-реално нещо в света от Божествения език на нещата, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага. Всички хора в света, били те светии, гении, талантливи трябва да работят с единствената цел да познаят Любовта, да научат нейния език. Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да изпълнят заповедите на Отца си. Гениалните хора не влизат в числото на обикновените. Друго нещо ги занимава тях. Светиите, които са идвали и които идват в света, също така друго ги занимава. Те познават човечеството и неговите нужди. Светиите не се интересуват от това дали ще бъдат признати от някоя църква за такива. Гениите не се занимават и не се интересуват от това дали имената им ще бъдат написани на земята. Те искат да изпълнят Волята Божия. Те искат да изпълнят заповедите на Отца си, за да бъде името им записано на друго място, горе някъде. Какъв светия ще бъдеш между говедата? Или какъв светия ще бъдеш между грешниците. Ние наричаме светия онзи, който като погледне на хората около себе си, счита ги свои братя и да си каже: Трябваше да дойда по-рано да помогна на тези хора, които са закъсали толкова много. Той разбира нуждите им и си казва: Аз трябваше по-рано да дойда, да ги спася, да им помогна. Като ги гледа, душата му се къса за тях и казва: Аз трябваше по-рано да дойда. Така трябва да разбираме светиите. Така е и с гениите, така е и с талантливите хора, така е и с всички добри хора на земята. Така трябва и вие да съзнавате нещата. И ако не ги съзнавате така, вие не разбирате живота. Направете опит и вижте, че е така. Ако влезете при един болен и му говорите по този начин, той ще оздравее. Аз съм опитвал това нещо. Аз съм правил ред опити. Като влезете при някой болен, вие казвате: Аз ще се помоля за тебе. Не, така не се прави. Влез, помоли се и кажи: Братко, ти ще оздравееш. Както съм здрав аз, така и ти ще бъдеш здрав. Ставай сега от леглото. Аз съм проверявал това нещо много пъти. Тъй щото като влезеш при един болен, не му казвай, че ще се помолиш заради него. Болният ще започне да ти разправя какво виждал, като че се готви за онзи свят. Ти ще му кажеш: Не разправяй сега тия неща, но мисли. Не е въпрос, че не трябва да се готвиш за онзи свят, но ако отидеш в онзи свят, ти трябва да бъдеш там полезен. Болният започва да разправя, че кракът му бил схванат, че гръбнакът го болял. Не ми разправяй тези работи. Но хайде заедно да излезем да се разходим. Най-напред излизаме само из коридора. Той не вярва, че ще може да излезе вън от стаята си. И така постепенно увеличавахме разходките. Така аз излекувах един български офицер, който после замина за онзи свят по своя грешка. Той беше ходил на бойното поле и там се разболял. Казвате: Защо умря? – Защото той не трябваше да ходи на бойното поле, не трябваше да се бие, но преди това той беше заболял от някаква болест и не можеше да става от леглото си. Не можеше да ходи никак. Един ден аз го взимам със себе си и тръгваме да вървим. Първият ден изминахме заедно един километър, на втория ден изминахме два километра. На третия ден изминахме три километра. На четвъртия ден, четири, на петия ден – 5 и така увеличавахме, докато в продължение на 10 деня изминахме 25 километра. Така отидохме до Погановския манастир. А той носеше даже и раница на гърба си. Отиване и връщане ни взе около 70 километра. И всичко това той постигна само в десетина деня. И той се чудеше как е станало това нещо. Казах му: Както аз ходя, така и ти можеш да ходиш. Но затова трябва да дойде при вас един брат и не да се моли за вас, но да каже: Както аз може да ходя, така и ти можеш да живееш. Както аз мога да живея. Вие трябва да разчитате на този болен и да го кредитирате. Как ще го кредитирате? Ще го кредитирате така, както кредитирате овцата. Като слушала една овца, че се свири и пее, и тя поискала да свири. Казвали ѝ, че за това трябва кожата ѝ да се одере. Тя казала: Стига да свиря, както трябва, аз съм готова да одерете кожата ми. Одрали кожата ѝ и направили една българска гайда. Гайдарджията е взел и я надул, тя започнала да свири. Гайдата има един по-дълъг крак и един по-къс, а същевременно тя има и един пискун. Значи тя има три крака. Докато надувате гайдата и вкарате в нея въздух, тя свири. Щом престанете да я надувате, тя престава да свири. Както можете да вкарате въздух в гайдата и да я направите да свири, така можете да вкарате и живот в кой и да е болен човек и да го направите съвършено здрав. Как е станало и става това, има ред научни методи и обяснения, но по-практично е да се вкара живот в болния човек и да се излекува. Накарали един богат човек, добре облечен, да премине една река. Реката нямала мост и затова богатият започнал да обикаля около брега, да прави измервания, изчисления, откъде е най-лекият път, отде трябва да премине реката. Така изминали един, два, три и повече деня и той все още не намирал начин как да премине реката. По едно време разбойници се научили, че този човек е богат, разполага с големи богатства и отишли да го нападнат. Като се видял в голям зор, той хукнал да бяга и не забелязал как прескочил реката. Зор, зор, голям зор трябва да има човек, за да премине реката. А тъй, научни изследвания и изчисления нищо не помагат. Жена му го питала: Как премина реката? Докато нямах никакъв зор, не можех да я премина, правех ред изчисления, но като ме назориха разбойници, преминах я и видях, че била плитка. И научният начин е хубав и не го отричам, но по-сигурен е начинът на вярата. Има един начин, с който ние схващаме нещата. Той е Божественият начин, който е вложен във всяка душа. Във всяка душа е вложено едно знание и върху това знание всички учени основават своите теории. След като цели 20 години някой учен изучава един въпрос, изследва го коренно, най-после в него се отваря нещо, той започва да вижда онова, което по-рано не е виждал и започва тогава да пише. Така правят и астрономите. Десятки години наред нощ след нощ наблюдават небето, изучават го, докато един ден дойдат до положение да се пренесат на слънцето и започват да виждат нещата така, както никога не са ги виждали. Има нещо особено в това виждане. Друго нещо има в този учен, за да може той да вижда. Този човек говори, пише с увереност, а не така както само на теории. Учените хора са много положителни. Този учен не е открил това нещо в един два деня, но е посветил на даден въпрос десятки години.

Сега пътят, в който сте тръгнали, иска учение. За да учите, ще си кажете в себе си: Така Отец иска. И както Той иска, така ще постъпи. Той иска да посрещнете в дома си бедните братя и сестри, да им услужите така, както Отец им услужва. Някои пък искат да знаят докъде са достигнали до развитието си. Те се ревнуват помежду си, че единият бил по-голям светия, а другият по-малък. Ще ви приведа един пример за степента на светиатството. В едно планинско място двама светии се подвизавали заедно. По едно време, както се разхождал единият от тях, видял нещо на земята и бързо подскочил, избягал далеч от това, което видял на пътя си. Вторият светия си казал: Какво ли видя другарят ми толкова страшно, че трябваше да избяга? Досега аз мислех, че той е смел, безстрашен човек, но не било така. Нека отида да видя от какво се е толкова уплашил. Като приближил до мястото, видял една дупка в земята и вътре един голям казан със злато. – Гледай будала човек! Трябваше ли да бяга от богатството? Тогава той извадил казана от земята и започнал да се разпорежда с тия пари: Направил болници, съградил сиропиталища, построил църкви. И част от парите задържал за себе си. Като свърши всичката си работа, той започнал да се моли на Бога, да види дали Господ е доволен от това, което е направил с парите, от неговия труд. Тогава Бог му отговорил: Добрините, които ти направи, не струват толкова, колкото подскачането, избягването на другаря ти от тях. Ако ти направиш едно сиропиталище и без да искаш станеш причина хората в това сиропиталище да се карат, какво много си допринесъл за тяхното повдигане? На какво мяза сегашният семеен живот? Мислите ли, че когато бащата умира и остава след него наследството на синовете и на дъщерите си, че добре прави? Това не е семейство. Семейство, в което бащата умира и синовете им очакват това, за да получат наследство, това не е семейство. Това е обирничество. Като им остави наследството, те след неговата смърт ще спорят на кого дал повече, на кого дал по-малко. Те ще се скарат помежду си. Бащата трябва да им даде образование и кой каквото може да направи от него. Той трябва да им каже: Както баща ми нищо не ми остави, така и на вас няма да оставя нищо друго, освен образованието, което ви дадох. Това е достатъчно. Синът не трябва да очаква на баща си, но да се опретне да работи. Майките какво правят? Работят непрекъснато, не искат да карат дъщерите си да им помагат, за да не им огрубеят ръцете, кожата им да бъде мекичка, че няма да ги харесвали кавалерите. Майките казват, че ако ръцете на дъщерите им били груби, нямало да се оженят. Докато се оженят, ръцете им трябвало да бъдат меки, че като пипне кавалерът да му бъде приятно. После като се оженят могат ръцете им да бъдат груби. С това аз изнасям един факт, който не е преувеличен. Така трябвало да бъде! Защото не било приятно на човека да пипа груба ръка. Момъкът прави един крив извод. Той казва: Ако ръцете на момата са груби, и тя ще бъде груба. Ако ръцете ѝ са нежни, и тя ще бъде нежна. Но в същност не е така. Момъкът се лъже, той мисли, че като пипне меката ръка на момата, и сърцето, и умът ѝ са такива. Не, не е така. Обаче, като се ожени, момъкът сам разваля закона. Той казва: Слушай, тези ръце бяха мекички, гладки заради мене. Но сега пак заради мене ще готвиш, ще переш дрехите ми. И като върши тази работа, ръцете на момата постепенно загрубяват, кожата става груба, корава. По същия закон, на неговата логика, като започне жената да пере, да глади, да готви, заедно с огрубяването на кожата започва да огрубява и сърцето ѝ. Ако момъкът обича момата да има меки ръце, и като се ожени за нея, пак трябва да пази ръцете ѝ, да не огрубеят, за да не огрубее заедно с това и сърцето ѝ. Такива са моите изводи, моите заключения, не ви ги налагам на вас. Ние работим повече отколкото трябва, ядем повече, отколкото трябва, но мислим по-малко, отколкото трябва. Ние чувстваме по-малко, отколкото трябва. Наистина, съвременните хора се трудят много, те искат да станат богати. Всеки трябва да има желание да стане богат, но богатството ни най-малко не зависи от големия труд. Богатството зависи от умението на човека, от неговата любов. Ако ти работиш, окръжаващата среда ще ти съдействува, защото ще знае, че ти си полезен за тях. Но, ако някои същества знаят, че ще забогатееш, те ще ти турят примка да те оберат.

Сега да се върнем към предмета. Не подпушвай в себе си Божествената Любов, с която Бог те е създал. Или не подпушвай в себе си онези велики влияния на твоя ум, на твоето сърце. Ако имате някаква мисъл, или някакво чувство към баща си или към майка си, или ако имате някакво чувство към сестра си или към брата си, те са твои ближни. Имай еднакви чувства и мисли към баща си и към майка си или към брата си и към сестра си. Защото баща ти е първият син, ти си вторият син. Майка ти е по-голямата сестра, а другият (сестра ти) е по-малката сестра. Майка ти е по-голямата сестра от тебе. Значи, първият син е баща ти. Втората по-голямата дъщеря е майка ти. Ти си вторият, по-малкият син, а четвъртата е по-малката сестра. Следователно такива трябва да бъдат твоите отношения в дома ти. Ако тези отношения съществуват в един дом, той ще има Божието благословение. Ако дойдат известни болести, лесно могат да се лекуват. Следователно, всички страдания, всички нещастия в природата, на която е изложен човек, се дължат на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Това, дето хората сега се приготвят за тази велика война, се дължи на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Всички държави искат да воюват, за да уредят работите си. Те насила искат да воюват, за да подобрят живота на своите поданици. Стремежът на тези хора е правилен, но методът, който избира, не е Божествен. Ще бъде смешно в един дом братята и сестрите да воюват, за да подобрят положението си. Било братята искат да подобрят положението си, било сестрите. Дотам е дошло сегашното разбиране на хората. Обаче, религиозните и духовните хора са дошли до положението да доказват, че войната е несъвместима със закона на Любовта. Извън Любовта войната е съвместима, но в закона на Любовта тя не е съвместима. Ама не трябва ли да воюваме? Извън Любовта можете да воювате, но в Любовта вътре не е възможно да се воюва, не е позволено в закона на Любовта да се воюва. Същото може да се каже и за злото. Извън Любовта злото е несъвместимо, но в закона на Любовта той е несъвместимо. В закона на Любовта злото не съществува. Несъвместимо е злото в Любовта. Казват, че човек бил така създаден, че може да греши. Не, човек не е създаден така, че да греши. Грехът е предпоставка. Логически това не е правилно. Човек е създаден в света, за да прави добро, да учи доброто. Той се е родил, за да научи доброто в света. Такава е нашата цел. Такъв е смисълът на живота. Следователно, смисълът на живота седи в това да се запознаем с основните принципи на Божествената Любов. Ако искате да знаете, това е задачата на цялото човечество, това е задачата на самите вас. Казвате: Какво нещо е Любовта? – Какво е Любовта не знаем, но това, което наричаме Любов, е само едно предисловие на Любовта. Любовта на вашата възлюблена, Любовта на вашия баща, на вашата майка, на вашата сестра, на вашия брат, на вашия приятел, на всички хора в света не е нищо друго, освен предисловие, встъпление във Великата Божия Любов, която осмисля живота. Когато влезете в тази област, вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота. Няма какво да се обезсърчаваме. Там всичко е в ред и порядък. Не че човешката любов не е реална. Тя е реална, но е най-елементарна. Тази любов не че не е чиста. Тя е чиста, но тя не може да разреши всички задачи. Тя разрешава най-малките задачи, личните интереси, но не и великите задачи, великите интереси на човечеството. Любовта, която имаме към майките, към бащите разрешава само семейни въпроси. Любовта, която имаме към народа, към Отечеството си, също така разрешава само някои въпроси, но тя не е Божествената Любов, която разрешава въпросите на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух. Тя разрешава тия въпроси на земята. Ако ти на земята не можеш да живееш и не можеш да разрешиш тия въпроси, горе по никой начин не можеш да ги разрешиш. Сега ние ще живеем така, както растенията живеят – половината ще бъдат в материалния свят и другата половина в духовния свят. Това е поставено и в Евангелието, в думите на Христа: „Аз съм лозата, а вие пръчките“. Значи, половината е в земята, а другата половина е отвън – изкарва стъбло и листа, клончета и най-после дава плод – това е външната страна, т. е. духовният свят. Казва се нататък: „Отец ми е земледелец и разумно обрязва пръчките“. Защо трябва да се обрязват пръчките? За да даде тази лоза плод. Така разбран животът, той има вече смисъл. Човек има за тил, може да живее. Ти влизаш в един свят на мъчнотии, няма да те посрещнат с финикови вейки, да кажат: „Благословен, който иде в името Господне“. Няма да те посрещнат като Христа. Христа Го посрещнаха с думите: „Осанна, Осанна!“, но какво излезе след три деня? Кисело излезе това посрещане на Христа. След три деня казваха: Разпни го! Разпни го! Тъй щото и ти не можеш да кажеш какво ще стане с тебе? И като беше на кръста, Христос каза: Така е писано. Като видя Йерусалим, Той заплака. Христос се обърна към равините и към Израилския народ и каза: Ако вие разумни равини и ти Израилю, не можахте да разберете Божия Закон, не може да ви се помогне. Колко пъти досега исках да ви се помогне, но отнема се отсега нататък благословението. И няма да ви се каже: Благословен Онзи, който иде в Името Господне. Отсега нататък няма да ме видите, докато сами не кажете: Благословен Онзи, който иде в Името Господне. Аз пък казвам: Докато хората не почнат да живеят в Любовта, те няма да видят Бога. Христос ще дойде на земята само когато Любовта започне да царува, между хората. Когато Любовта сближи хората, и те почнат да си отстъпват едни други, тогава ще дойде Христос на земята. Днес Христос се проявява само тук-там. Той не иска да дойде втори път между хората, да го разпнат пак.

Сега мнозина от вас се смущават как ще преживеят живота си. Защо трябва да се смущават? Вие сте дошли на земята да учите. Вие сте изпратени на земята като в училище, за да учите заповедите на вашия Отец, Който ви е пратил да учите. Ако изпълнявате Неговата Воля, ще дойдат другите благословения. Ако изпълнявате Неговата Воля, ще имате възлюблена, ще имате майка, ще имате баща, ще имате брат и сестра, ще имате и приятели – всичко ще имате. Ако не изпълнявате Волята на вашия Отец, всичко ще изгубите. Тъй седи въпросът в света. Така само могат да се решат социалните въпроси в живота. Колко култури са се образували досега, но понеже не са изпълнили Волята Божия, всички са отишли по вятъра. И сегашната култура, ако не възприеме Божията Любов и не изпълни Неговата Воля, също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея. Ако съвременната цивилизация, ако съвременната култура и ако цяла Европа не възприема Божията Любов, цялата култура ще бъде изгорена, ще бъде пометена. Ако пък всички народи възприемат Божията Любов, тогава те ще минат от смърт в живот. Сега аз не засягам физическото възкресение, защото то ще стане по един явен начин. Затова, именно на сегашните народи се проповядва едно учение на Любов, за да могат всички хора не да се ядат помежду си, били те религиозни или светски, нито да се наричат еретици. Кой не е еретик днес? Всички хора са еретици. Кои са правоверни? Правоверни са тези, които изпълняват заповедите на Отца си. Само този, който може да каже за себе си: Тази заповед приех от Отца си, само той е правоверен. Този, който може да каже: Тази заповед приех от Отца си да обичам всички – той е правоверен. Онзи, който не обича всички хора, той не е правоверен. Той не е човекът, той няма закон. Той може да направи, каквото иска, но той няма бъдеще, той не може да влезе в Царството Божие. А Онзи, Който е изпълнил заповедите на Отца си, той може да влезе в Царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него. Защо? Защото може да каже за себе си: Тази заповед приех от Отца си. Този е най-лесният закон, който можем всички да изпълним. Досега аз не съм намерил по-лесен закон от закона на Любовта. Всичките закони, които сме изпълнили, започват все от там. Следователно няма по-лека заповед от заповедта на Любовта. И няма по-лек закон от закона на Любовта. Няма по-лесен закон за изпълнение от закона на Любовта. И всички хора го намират и изпълняват лесно. Забележете, когато обичате някого, лесно и с приятност вършите всякаква работа. Когато не обичате някого, и пари да ви дадат, не ви се работи. Като вършите нещата с любов, вие придобивате живот в себе си. Всеки човек, на когото правите добро, като го обичате, вашето богатство е и негово богатство. Казвате: Братко, каквото аз имам, то е и твое. Казвате: Кога ще бъде това нещо? – Днес, до обед, до 12 часа най-много може да стане това нещо. От 12 часа нататък пак сте в света. До 12 часа всичко можете да направите. Всеки ден ви се дават по няколко часа да бъдете в Царството Божие. Сутрин, откак изгрее слънцето до обед, вие сте в Царството Божие. Сутрин, откак изгрее слънцето, до обед вие сте в Царството Божие. От обед до вечерта сте в света. Тъй щото сега още колко минути ви остават да бъдете в Царството Божие. Остават ви още 3/4 от часа. И вие можете да имате това. Вие можете още сега да прогледате. Ако не прогледате, тогава ще ослепеете. Утре, като изгрее слънцето, пак имате шанс да прогледате. Вие можете за 3/4 да прогледате и да извършите чудеса. В 3/4 от горе мога с една кибритена клечка да запаля мястото, има суха трева и да накарам всички животни в тази местност да бягат. Достатъчно е да запаля една кибритена клечка, за да бягат всички.

Казвам: Турете в ума си мисълта, че трябва да мислите право, здраво да мислите. В света има една атмосфера, един въздух, който трябва да турим в действие. Като влезе чист въздух в стаята на болния, той оздравява. Сега и на вас казвам: Като влезе в стаята ви чист въздух, вие ще оздравеете. Вие сте болни хора. Щом се съмнявате, вие сте болни хора. Щом се сърдите на този, на онзи, вие пак сте болни хора. Вие имате всичко, но единственото нещо, което ви липсва, това е Любовта. Вие разчитате на Любовта, която не може да ви помогне. Разчитайте на онази любов, която не може да ви помогне. Разчитайте на онази любов, която може да ви помогне, а не на онази, която не може да ви помогне. Тя е Любовта на предисловието. Любовта, която може да ви помогне, тя е Божията Любов. Божията Любов е, която единствена може да ви помогне. Аз не искам да употребявам Божието Име често, понеже той е свещено. Единственото нещо, за което съжалявам, е когато употребявам Божието Име, когато говоря за Господа. Считайте, че това семе, което е хвърлено на земята, е израсло и е дало своя плод. От това семе хората можаха да израснат, да станат щастливи и да придобият знания. В това семе те ще придобият богатство, но, за да дойдат до тези придобивки, те трябва да страдат. Казвате: Светът трябва да се оправи. – Как трябва да се оправи? Ако светът се оправи по този начин, както сега върви, той никога няма да се оправи. Ако светът се оправи по този начин, както сега върви, той никога няма да се оправи. Добър е този начин, но по този начин светът не може да се оправи. Новият начин за оправяне на света е предвиден, приготвен е вече, но той се отнася до бъдещето. В онзи свят на Любовта, друг е начинът, там действува доброто. Там слугата няма да ти бъде слуга, но брат ще ти бъде. Жената няма да ти бъде слугиня, но сестра ще ти бъде. Като я видиш, ще имаш един трепет, ще се радваш, че виждаш баща си, майка си, сестра си или брат си. Това е Божественото сега.

Казвам: Царството Божие е само до обед. Като мине само една минута от обед, вече не е Царството Божие. Тъй щото сега имате още половин час на разположение до обед, до времето, когато сте в Царството Божие. Който влезе вътре, ще излезе. Който не влезе, ще чака другия ден това време.

Благословен Господ Бог Наш.

Тайна молитва.

22. неделна Беседа от Учителя, държана на 1 март 1936 г. София, Изгрев.