Разлика между версии на „Предпоследната врата. За това което е“

Текуща версия към 09:59, 20 октомври 2011

Младежки окултен клас - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1935-1936)

КНИГА: Основният тон

Предпоследната врата. За това което е

Отче наш

Коя беше съединителната нишка на миналата лекция? Най-главната нишка коя беше? От къде започнахме и къде свършихме? Две нишки.

Туй, което наричат философски разнообразие в живота, то е външно. Вие всички обичате разнообразието. Еднообразието е скука в живота. В еднообразието е скуката, а разнообразието е музика. Във вас, когато не знаете какво да правите, то е скука. Няма нещо музикално. Страданията или мъченията са един живот еднообразен. Няма никаква музика там. Ако вземете цветовете, те са наредени музикално. Седемте цвята са наредени музикално. Цяла една песен може да имате. Разхвърляните цветове по цветята, то е цяла музика. Аз ако влеза в една градина, ще направя една ария. Сега музикантите, ако съчетаят цветята – сини, червени, бели, може да съчинят най-хубавата песен. То е философска мисъл.

Да мислиш положително. Не можеш да пееш, ако не мислиш. Най-първо трябва да се научиш да мислиш. Ако не мислите може да направите една погрешка.

Искате да знаете какво нещо е пеенето. Този въпрос не го засягам. Какво нещо е пеенето оставете настрана. Какво нещо е пеенето? Какво нещо е лукът? Кажете ми какво нещо е лукът? Някой иска да знае какво нещо е лукът и започва да обелва люспите. Има 20 люспи, отгоре има една тънка люспа, после има лютив вкус малко. Какво е лукът? Но оставете го, лукът си е лук. Лукът може да служи и за храна, но лукът първо е лечебно растение. То е тоническо растение в природата. В него лютевината е преходна. Щом го туриш в топла вода, лютевината изчезва. Някой лук е по-сладък, друг е по-лют. Степени има на лютевината. Има и сладчина. Някой лук е опреснителен. Той има едно опреснително свойство. И научно може да се опише лука, свойствата му. Но казвам, лукът е тоническо растение. В органическия свят този лук е за хората и за животните. Всички тонира.

Та казвам: И пеенето е едно и също. И пеенето е като лука. Едно съвпадение има. Казва: „Лукова глава.“ Но вие не разбирате още какво значи лук. Вие казвате „лук“ и англичанинът казва „лук“ (от англ. „гледам“), което значи „виж“. Следователно, какво нещо е „лук“? – Да видиш. Какво нещо е музиката? – Да видиш. Като казвам, че лукът и музиката си мязат, то е едно съвпадение. Значи „виж“, да разбираш, да мислиш. Лукът, за да види, започва да мисли. За туй българинът обича лук. Понеже не може да мисли, той много лук яде. И прав е. Всякога ще намериш в българската торба 3–4 глави лук. Българинът казва: „Лукова глава!“ Но лукът не е станал още човек, т.е. да има желанието да види. Някой човек погледне така, няма желание да гледа, да разбира, но само да си играе с нещата от любопитство. Едно съвпадение дошло с думата лук. Сега казвате: „За лук ще ми разправяте!“ Но ти като кажеш „лук“, разбираш едно; англичанинът като каже „лук“, разбира друго. Англичанинът е на правата страна. Българинът знае да яде лука, англичанинът знае да го гледа, да говори.

Сега вие имате обикновени работи в живота. Вие живеете в еднообразието. От еднообразието произтичат страданията. Несносният живот е еднообразен. Еднообразие е запример, когато човек иска да стане богат. Еднообразие е когато искаш да станеш учен. Еднообразие е когато искаш да станеш добър. Като станеш добър, ти си недоволен от своята добрина. Като станеш учен, ти си недоволен от своето учение. Учението не е нещо да го събереш в едно. То е непреривен процес. Казва: „Аз искам да бъда добър.“ Че как ще бъдеш добър? То е непреривно. Никога не можеш да бъдеш добър. Ти не можеш да имаш всичките съчетания на едно място заедно. Затуй казват: „Никой не е благ, тъкмо един Бог.“ Христос казва: „Що ме наричате благ?“ Доброто е един непреривен процес. Казва: „Аз искам да бъда учен човек.“ Че ти нямаш понятие за наука. В обикновения смисъл да разбираш. Но да мислиш, че можеш да бъдеш учен човек, да бъдеш щастлив, ти се лъжеш. Това е философската страна.

Много пъти вие искате да бъдете щастливи. Щастието е непреривен процес. То не е нещо, което можеш да го влееш. Ти можеш да влезеш в щастието, но да имаш щастието – никога! Ти не можеш да носиш щастието. – „Ама този е щастлив човек.“ Той може да влезе в царството на щастието, но той не може да носи щастието в себе си. Ти можеш да бъдеш щастлив. Ако мислиш, че можеш да носиш щастието, ти си на кривата страна. Често става спор, кой човек е учен. Ученият човек, той във всичко намира смисъл. След като му се случи някое страдание, мъчение, някаква несгода в живота, сиромашия, препятствие, богатство, той веднага туря ума си на работа, да има с какво да се занимава. Хване богатството, изследва богатството, известни съотношения. Като види сиромашията изучава като предметно учение. Хване сиромашията от едната от другата страна, вижда какви са дрехите, навиците, какво произвежда в човека, всичко туй изследва. Той, като хване сиромашията, изследва я като екземпляр. Като му стане мъчно, иде, види сиромашията. Някой път му стане мъчно за богатството. И вас нещо ви е мъчно за богатството. Някой път ви е мъчно за сиромашията. Някой път за учението. Идеш, погледнеш го, стане ти приятно на душата. Това е един предмет изнесен образно. Това не е наука. Това е един метод да привлечеш вниманието на едно дете. Ще му представиш ябълката на едната и на другата страна – заинтересувано е това дете. Но не само с външната страна на ябълката може да заинтересуваш едно дете. Туй дете може да вземе тази ябълка. Ябълката докато се създаде са работили гениални умове, докато изработят една ябълка. Хората нищо не подозират от онзи велик процес, който минал за създаването на ябълката, на един плод. Всеки вземе, всеки ден подхвърли ябълката, казва: „Ябълка е това.“ Цяла история има за създаването на ябълката, за която хиляди гениални умове са работили и са дали своето мнение, докато се създаде един плод.

Онзи, който не разбира, ще каже: „Тия работи, те са за философите, те не са за нас.“ Хубаво, нямам нищо против. Но ако искаш ти да бъдеш учен човек, трябва да се занимаваш по този начин с ябълката. Ако искаш да бъдеш такъв какъвто си сега, тогава не ти трябва никаква наука. Каква ще бъде разликата между един учен човек и един неучен? Щом не си учен ще те впрягат и няма да знаеш защо те впрягат, ще те бият и няма да знаеш защо те бият, ще те мъчат и няма да знаеш защо те мъчат. Питам сега, какво трябва да кажете? Туй е каквото е за онзи, който иска да бъде учен. Туй е дар. Туй е подарък. Казва: „Мене не ми трябва учение.“ Щом като кажеш, че не искаш да бъдеш учен човек, ще те впрягат. Ще те впрегнат, ще те мъчат, ще те бият, ще минаваш от всякъде. Щом си учен човек, тогава ще те питат тъй: „Искаш ли да те впрегнем?“ Няма да те впрегнат. Неученият иска не иска, ще го впрегнат. Ха, сега в колата! Учения ще го питат, може ли да го впрегнат. И ако каже, че не иска, ще го оставят свободен. Питам кое е по-хубаво: да те питат ли, да те впрегнат ли или да не те питат? Какво е вашето мнение?

Всички се смеем по някой път. Смехът произтича от възгледа на невежия и учения. Смехът сега има работа с един човек, който нито е учен, нито е невежа, по средата е. Защото невежият се смее и на учения и на неучения. Като види някого, когото впрягат без да питат, той се смее. Казва: „Някого впрягат без да питат,“ и той се смее. Казва: „Какво го впрягат?“ Та, смехът е посредствено състояние между учения и неучения.

Тогава ви давам един метод. Другояче не може да се възпитате. По този начин, както сега се възпитавате, вие сте дошли до еднообразието в света. Ще дойде и мъчението. Пътя, по който вървите, както мислите, аз като разглеждам живота, всички в съвременния свят вървите по пътя на еднообразието. Няма дълбочина в разбирането на проявения живот. Много повърхностно разбиране имат.

По някой път вие седите и се питате, защо ви е дадено тялото. Имате един организъм, едно тяло и не може да си представите, защо ви е дадено. Някой път гледате главата си, не си харесвате лицето. Та когато ви даваха туй лице къде бяхте вие? То е същия закон: Пратиш някой миситин да ти заеме някоя къща. Ако харесаш тази къща, тогава ще влезеш в къщата. Или искаш да съградиш някоя къща, ще намериш някой инженер да ти даде план. Ако харесаш плана, тогава ще градиш. Вие не правете погрешката на един турски бей. Турците сега не правят тия погрешки, това било в миналото. Млад момък бил турският бей, искал да се ожени. Но не било позволено на един момък да види момата. Праща той свои роднини да му изберат мома да се ожени. Оженили го. Тя идва с булото, открива се най-първо той да я види. Тя го попитала на кого да се показва – на баща му, на майка му, на братята му, на други по-далечни роднини не е позволено според мохамедовия закон. Грехота е да се показва на другите хора една жена. Тя не била толкоз красива, че той, като я погледнал, казва: „Показвай се на когото искаш, но на мене не се показвай.“ Ами че ти погледнеш тялото не го харесваш. Къде му беше ума, сам да види тази мома? Ти имаш едно тяло, ще влезеш в него, ти най-първо трябва да го харесаш, че тогава да влезеш. Не като влезеш да кажеш: „Не ми харесва!“ После, как стана, че си влязъл? И това не знаеш. Колко време ще седиш, пак не знаеш. След това се раждат ред несгоди в живота. И това не знаеш. Това не знаеш, онова не знаеш, а искаш да разрешаваш велики въпроси.

Гледайте всякога да се освободите от еднообразието. Всяка мисъл във вас, която нищо не може да роди тя е еднообразна. Едно богатство, което сковава мисълта, то е еднообразно. Една сиромашия, която сковава човешката мисъл и чувства, то е еднообразие. Има еднообразна сиромашия, има еднообразно богатство. Ако богатството е разнообразно, дръж го. Ако сиромашията е разнообразна, дръж я. Може да кажете: „Вие ще бъдете щастливи.“ Дойдете ли до еднообразието, законът е съвсем друг. В свободата ще те питат. В робството нямаш никакво гледище – не те питат.

Тогава ще се учите. Аз забелязвам във всинца ви има една черта на еднообразие, почитание нямате. То е еднообразие. Във всинца ви забелязвам една лоша черта, трябва да я оставите. Еднообразие е то. Почитание нямате един към друг. За пръв път ви казвам този дефект. Казвам, всинца я имате без разлика, у едни е по-голяма, у други по-малка. Тя е лоша черта. Знаете ли колко милиона години е взело и колко гениални същества са работили и в Божествения и в ангелския свят и на земята, докато ви създадат туй, което сега имате? Вие сега не разбирате какво нещо е човека. Човекът, то е едно цяло. Човека ще го вземете в неговата същина. Като погледнете на човека, не го гледайте отвън.

Та най-първо ще се научите да имате уважение и почитание един към друг. Че то е една от хубавите черти. Ако не почиташ, няма да […] (липсва един ред в оригинала).

Сега вие може да кажете, че не знаете, може да кажете, че възпитанието е такова. Пък това не е възпитание, то е закон на еднообразие, на неразбиране. Или аз го наричам слепота. Слепият човек във всичко има тъмнота, той пипа само. Красотата съществува за един човек, който гледа. За слепия няма красота. Най-първо трябва да почиташ хората и да ги почиташ за това, което са, не за това което не са. Почитай всеки едного за това, което е, а не за това, което не е. Аз не се интересувам за едно почитане, което е, а за едно почитане, което не е. Аз не се интересувам за едно почитане, което не е, а за онова, което е. Защото почитането разбира, ако то е достояние за всички. Пък почитание, което е достояние за един, не е достояние за другите, то е еднообразие, то е нещастие.

Някой път мене ми казват: „Това е котка.“ Аз не се отнасям с презрение към котката. Ако Бог се спрял и се занимал, казал: „Да бъдат,“ значи Той мислил заради тях, аз ли да кажа, че не искам да зная, пет пари на давам за една котка. То е еднообразие, то е неразбиране. Онзи, Който създал света, спрял своя поглед на котката да я създаде, аз невежият човек, който не разбирам нищо, казвам: „Котката нищо не струва!“ Питам тогава: Кой е не правата страна? Аз или Онзи, Който създал света?

В такова положение се намирате вие. Виж съществените неща в котката. Котката е това, което е. Че можеш да научиш много хубави работи от котката. Тя по някой път, за да влезе вкъщи, седне отвън, направи си акарела, дрехата изчисти, после обърне краката, отдолу изчисти, изчисти ги и влезе в къщи полека, казва: „Добър ден! Много ми е приятно, че ви срещам.“ Помилва се от едната, от другата страна. После погледне, каже: „Как си?“ Седне, започне да мърка, да преде. Ти погледнеш, откъснеш малко хляб, разположен си към котката. Отлична черта има тя. После тя разбира лечебните черти на слънцето. Като изгрее, избира едно място, тури си гръбначния стълб, пече се. Казвам, будала е котката на едно място. Като хване мишката с козината, с всичката нечистотия я яде. Слабата страна е в яденето. В обличането първокласна мода има. Изчисти с четката, с езика хубаво и краката всичко туй излиже. Туй го прави по три–четири пъти на ден. Кой от вас прави туй?

Вие трябва да знаете да се чистите като котката. Седнете, чистете вашите мисли, чистете вашите чувства, чистете вашите постъпки. То е един нов възглед, ако искате да се самовъзпитавате. Говори се за възпитание на съвременната младеж. То е еднообразие. Как ще ги възпиташ? Те искат да ги възпитат в това, което не е. Младежта трябва да се възпита в това, което е. Човек трябва да се възпита в това, което носи в себе си. Да разбие това, което носи в себе си, туй което е. Затова трябва да ги почитаме. Интересуваш се от един младеж, който е музикален, има някаква дарба, художник е или това, онова. Интересува ни някой, някаква добродетел, сила специфична има. Това ни интересува, специфичното в него, това разнообразното. Има някои хора, като срещнете нищо няма да ви каже човекът, но като ви погледне, има нещо в очите. Ти си неразположен, той хвърли един поглед и в тебе онова неразположение, лошото изчезне. Този човек друго не ти казва. Той, като те погледне, ти казваш: „Този човек, като минах край него, внесе нещо много хубаво.“

Казвам: По този начин като разглеждате живота, той е благо. Аз ще ви кажа философията. Всяко живо същество, като ви срещне, всеки човек, когото вие срещате на земята и които са създадени от Бога, те внасят нещо хубаво във вас. Ако вашето съзнание е будно, вие ще приемете това благо; ако не е будно съзнанието, благото ще мине. Туй благо ще падне както дъждът пада върху камъните и изтича, образуват се порои, изтичат някъде и вие оставате такива каквито сте били. В туй отношение бъдете като почвата. Възприемете благото и онова, което е посадено във вас да започне да расте. Няма да бъде като сухите камъни само мъх да бъде по вас. И тогава ще има култура, да има нещо да расте.

За какво говорех? – За почитта. Не да се обхождате, а почит трябва да имате. Добра обхода е още по-сложно. И ти, ако нямаш почитанието и другото не можеш да имаш. Почитанието е естествено свойство. И след туй, ако нямате почитание, се зараждат лошите отношения между хората. Казвате: „Не ме уважават, не ме почитат.“ Почит трябва. Всеки един човек трябва да се почита за това, което е, а не за това, което не е.

Публикувано изображение

В един петоъгълник колко градуса има всеки негов ъгъл? На един шестоъгълник на колко е равен всеки ъгъл? На един десетоъгълник? Вие изучавате всички геометрията. Един шестоъгълник то е основа. При обикновената геометрия какво разбирате? – Фигура с [6] ъгъла нали? Но в един шестоъгълник има две течения: едното течение низходяще, другото възходяще. Следователно един от ъглите в шестоъгълника е положителен, другият отрицателен. Имате по два противоположни ъгла. Имате тогава отношението: 1:2; 3:4; 5:6. Кои ъгли тук са положителни? Ъгълът 1 е положителен, 2 е отрицателен. Линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен, линията между тия ъгли е положителна. Ъгълът 2 – отрицателен. Линията между ъглите 2 и 6 е отрицателна. Всяко едно движение, което влиза в по-гъста материя, е отрицателно. Всяко движение, което влиза в по-рядка среда, е положително. Едновременно имате едно положение възходяще и имате едно положение низходяще. Както виждате, общата страна на ъглите 1 и 5 и общата страна на ъглите 2 и 6 са успоредни.

Както съществува в природата – две същества, които вървят заедно, едното е положително, другото е отрицателно. Вие считате, че двама хора вървят в една и съща посока. Не, единият е отрицателен, другият е положителен. Същества, които се допълват винаги вървят успоредно, съставят една система, вървят в две противоположни посоки. Действията им съвпадат: единият се движи напред, другият се движи назад и после обратното. Такова движение имате в парната машина. Едното движение е положително, другото – отрицателно. Влиза парата, излиза буталото. Излиза парата, връща се буталото. Имате положително и отрицателно – едното приема, другото изпразва. Приемане, изпразване, образува се движение. Вие мислите двама, за да се обичате, трябва да вървите в една и съща посока. В една и съща посока ще вървите, но не можете да вървите едновременно. Единият ще се движи точно в противоположна посока, но пак ще бъдете успоредни. Най-първо дясната ръка напред, лявата назад, после имате лявата напред, дясната назад. Двама души, които си хармонират, когато единият отива напред, другият отива назад и когато вторият отива напред, първият – назад. При това разнообразие единият напред, другият назад, колата върви. Ако двама отиват назад, колата се връща. Казват: „Да впрегнем двата вола, да вървят напред.“ Двата вола вървят напред, но в краката не вървят заедно. В краката има разнообразие. Може да се заблудиш от външната форма. Вие виждате, че и двата вървят, но краката вървят по тази закон: единият крак напред, другият – назад. Често вие се спъвате в туй движение. Вие искате всички хора, в даден случай, да вървят както вие вървите. Какво разбирате под думата: Човек да мисли както вас? Какво подразбирате? Никой не може да мисли като вас. И вие никога не можете да мислите като другите. Вие можете да мислите но вие не можете да мислите като другите. Никой не може да мисли като вас. Вие предполагате.

Да ви приведа един пример, за да ме разберете.

Много работи във вас са неразбрани. Вие мислите, че разбирате работите. Но всичкото ви знание почива в туй, че вие подражавате неща, които не разбирате. И най-положителните неща, които вие мислите, че ги знаете, вие не ги знаете, вие предполагате. Представете си, че двама души пишат на едного приятелски писма. Ти вземеш едното писмо, имаш добро отношение. Другият и той писал така приятелски писмо – не го харесваш. Нали и двамата мислят еднакво заради тебе? Защо ти предпочиташ единия повече, а другия не го предпочиташ. Вие ще кажете: Симпатия. В обикновената реч казвате, че е преливане на двама души. Но като дойдем да размишляваме може ли духът да се прелива? Може да говорим така за едно удобство на речта. В обикновената реч говорим за преливане. Но духът не може да се прелива както водата. Казвате: „Две неща се преливат, защото няма съгласие между тях. При голямата любов, каквото мисли единият и другият мисли.“ При голямата любов има голямо разнообразие. Ние сме на две противоположни мнения. Аз зная, че при голямата любов има най-голямото разнообразие, а при най-малката любов няма.

Сега, по някой път някои въпроси, когато не могат да се разрешат вие се засмивате. „Този въпрос, казва, остава неразрешен.“ Казва: „Да го оставим.“ Щом заговорите за любовта, ще се усмихнете малко. Защо? Защото не можеш да я разбереш. Голяма и малка любов в света няма. Любовта не може да бъде нито голяма, нито малка. Любовта може да се проявява и може да има голямо и малко проявление на любовта. Но голяма и малка любов не съществува. За пример, каква е голямата любов? Възлюблената носи един ръжен – фигуративно ви представям голямата любов – онази, която ти си обикнал с ръжена нагорещен ще те жегне. Ако те жегне малко, то е малка любов. С този ръжен така хубаво ще те жегне, ще те изгори хубаво. Сега се смеем, защото работата е неразбрана. Това не е любов. Казва: „Голяма любов!“ Дето има изгаряне в любовта, това не е любов. Тази любов, която слиза отгоре влиза в гъстата материя, изгаря, че и кожата почернява. А онази, която е възходяща изгаряне няма, поопърля само малко. Туй е едната страна, пък любовта е друго.

Любовта е едно хармонично състояние. Срещнеш един човек когото обичаш, погледне те в мислите, чувствата и постъпките, приятно ти е, деликатно те засяга. Като погледнеш слънцето на 92 мили е далече, като го погледнеш тебе ти е приятно, нямаш никакво общение, на гости не можеш да му идеш, не можеш да пишеш писма. Приятно ти е всяка сутрин да го гледаш. Туй е обичта към слънцето. То е любов, то е истинска любов. Никаква връзка, вземане, даване няма, не му пишеш писма и той не ти пише. Но все таки слънцето дава нещо, което можеш да възприемеш. Но слънцето специфично за тебе не мисли. Дава ти каквото искаш, но пет пари не дава, че ти си някъде, не иска да знае нищо за тебе. Без да иска да знае нещо за тебе, то ти дава всичко. Туй го наричаме любов. Любовта е, която дава всичко без да иска да ѝ дадеш нещо от тебе, то е любов. Що е любов? Туй, което не мисли за тебе, пък ти дава всичко. Туй, което е далеч от тебе, пък всичко ти изпраща. Пък вие наричате любов това, което нищо не ви праща, нищо не ви дава. Вземате живота. Животът – това е Любовта, това е проявената любов в света. Що е живот? – Проявената любов. Проявената човешка мисъл, това е любов. Туй, което се проявява, всичко туй разнообразие в света – то е любов. Всички тия прояви на любовта се кръщават с разни имена. Тъй щото любовта не е нещо еднообразно. То е нещо разнообразно. Такова разнообразие има, че човек не е сънувал нито е видял.

Сега основното. Всичко това са обяснения. Първото нещо – да се почитате един друг. Онзи човек, който почита другите хора, почита себе си. Който не почита другите хора, не почита себе си. Почитай другите, за да почиташ себе си. Обичай ближния, за да обичаш себе си. Не можеш да обичаш себе си, ако не обичаш ближния си. Няма да говорим за обичта. Тази обич сега както я разбирате в меката страна е почитанието. То е предпоследната врата на Любовта. Почитанието е предпоследната врата на любовта. Вие, за да влезете в любовта, трябва с години да влизате и да излизате през тази врата, да се научите какво нещо е почитанието и след туй ще влезете във вратата на Любовта. После ще влезете във първата врата на живота, за да разберете живота. Истинският смисъл на живота започва с почитанието. То е вече предисловието за живота. И човек, който не се е научил да почита, той не може да разбере живота. Сега почитта се отличава с това. Човек е първото същество, което е внесло закона на взаимното почитание. Човек се мъчи засега. Този закон не го е усвоил. А пък иска да влезе любовта и да бъде щастлив. То е немислимо. Немислимо е дотогава, докато почитанието не е основен тон. Трябва да можеш да вземеш основния тон, за да можеш да вземеш и другите тонове. Сега лесно може да ви се каже така: Почитайте другите, за да бъдете щастливи. То е лесна работа. Едно възражение може да ви се даде.

Събрали се двама светии в пустинята. И двамата спорили за един въпрос. Единият светия казвал, че каквото помисли става. Другият казва: „Каквото човек направи – става.“ 20 години те спорили. Единият настоявал на своето и другият настоявал на своето. Искали да докажат кой е прав. Един ден онзи, който твърдял, че каквото човек помисли става, оставил другия светия да приготви боб. Онзи светия отива по работа и този му казал, че ще приготви боба. Той турил боба в студена вода, оставил го така, нищо не турил. Искал да постъпи според твърдението на този. Връща се светията и казва: „Бобът не е уврял, сол няма.“ Казва му: „Помисли, че е уврял и ще стане. Помисли, че е осолен и ще се осоли.“ Онзи му възразява, как да не свари боба и как да не го осоли. Другият светия му казва: „Помисли и каквото помислиш ще стане.“ Какво трябва да му отговори светията? Как трябва да отговори? Това е половината разказ. Онзи, който трябвало да вари боба, искал да покаже, че възгледът на другия светия не е прав. На половината е прав и на единия и на другия. Тия светии спорили за един въпрос разглеждан от две страни. Другият какво трябвало да каже, че неговият възглед е прав?

За да горят дървата какви условия трябват? Дървата трябва да бъдат сухи. Ако са мокри могат ли да горят? („Трябват дърва, запалителна температура и въздух.“) Какво нещо е запалителната температура? – Да има повече кислород. В горенето да има повече кислород, по-малко водород, по-малко азот. Защото азота задушава, водородът овлажнява. Кислородът дава горенето. Имате тия четири елементи. Кислородът окислява, прави нещата деятелни, образува горенето. Водородът е, който смекчава нещата, пък азотът е една спирачка, да не бъде горенето много силно. Хората да не би да се разкашкат в любовта, той ги спира. Всякога той е стар философ, който дава съвет, казва. Пък въглеродът той ги души. Той, като дойде, туря човека в обсадно положение, не му дава свобода, не му дава хляб, възпитава го. Но реалният метод не е въглерода. Нашата земя от какво е създадена? От въглерод главно. Има и кислород. Кислородът е за дишането. Та, ако имаш повече кислород ще гориш. Ако имаш повече водород, влажен ще бъдеш, мухъл ще се образува, гниене. Ако имаш много азот, ще бъдеш инертен. Но някои хора са въглеродни. Аз разделям хората на кислородни, на водородни, на азотни и на въглеродни. Четири типа хора. Аз ще ги оставя тъй, без да ги обяснявам.

Къде отиде сега кислородът в почитанието? Кислородът ще даде пъргавина на почитанието, ще влезе да си пробие път. Кислородът ще направи пътищата. Водородът, той ще полее тия пътища, ще ги направи мекички, няма да бъдат грапави. Азотът обича ред и порядък, механически ред, всичко туй ще бъде на място. А пък въглеродът той е един банкерин, който на дребничко смята, кой какво взел, нищо не пропуща, нито стотинка. Тия работи трябва да ги има в почитанието. Почитание кислородно, почитание водородно, почитание азотно и почитание въглеродно. Като ги съедините тия елементи, каква химическа формула ще имате? (– „Сложно химическо съединение.“)

Я, ми кажете сега какво разбрахте? След като се разправял един банкер с един негов длъжник, който му искал пари, казва: „Какво разбра, след като ти говорих?“ – „Разбрах, казва, че ще ми дадеш пари.“ Банкеринът казва: „Много хубаво си разбрал, то е половината. Искам сега и аз да те разбера добре, че ти ще ми платиш навреме.“ – „Много хубаво си разбрал, че искам да ти платя, искам да ти дам.“ – „Аз искам и аз да те разбера хубаво. Но още не разбирам, дали ще ми платиш или не.“ Сега първата работа разбрахте, че ще ви дадат пари.

Сега вторият въпрос. Я, ми кажете какво нещо е органическо пеене? Много мъчен въпрос. Сега механическото пеене знаете. Как ще имате един модел? Песента „Братство единство“ то е на движение. Как бихте […] един глас на органическо пеене пак на „Братство единство“? Да дадете втори модел. Да го изпеете органически. Много мъчно е. (– „Бих сложил една трапеза.“) Тогава по-лесно се пее, но трябва да имате малко винце. Виното стимулира певците. Червеният цвят особено.

В живота има много работи, от които трябва да знаете да се освободите. Човек се повръща към своето минало. В младини той направил една погрешка и през целия живот разправя, че аз направих една погрешка, че можех да стана богат. Но той постоянно повтаря тази погрешка. Ако повтаря погрешката, какво ще спечели? Казва: „Аз имах едно време условия, но не ги използувах. Много съжалявам.“ Мине време, пак повтори същото. Какво печели човек, като говори за една и съща погрешка на миналото? Губи той. Какво трябва да направи?

Представете си две същества. Едното слиза в кладенеца долу, другото остава горе. Кое същество ще стане по-учено, което слиза долу или което остава горе? Долу в този кладенец има едно богатство и този, който слиза ще го вземе, а другият ще го изтегли. Онзи който слиза е ученият, другият – невежия. Понеже и двамата са работили, разпределят равномерно тия блага. Тъй щото ако кажеш, че в миналото си изгубил нещо, ти си останал горе. Изтегли макарата, извади го, не го дръж долу. Може да си користолюбив, извади го от кладенеца. Този за да излезе, от тебе зависи. Ако кажеш: „Че едно време го пуснах в кладенеца“, питам: Извади ли го? – „Не го извадих.“ Ти, докато не го извадиш, не можеш да прокопсаш. Къде е погрешката? Не само да пуснеш човека в кладенеца, но да го извадиш. И невежият, който останал горе, като изтегли онзи, когото пуснал в кладенеца и той ще стане учен. Другият е невежа, пък онзи е учен. Онзи, като слиза, става учен, другият, като тегли тази макара, става учен. Тъй щото в края на краищата и двамата ще станат учени, само при две обстановки. Ако в младини си пуснал нещо, в старини ще започнеш да изтегляш, ще извадиш онзи, когото си пуснал. Как ще го изтълкувате? Аз вземам фигуративно този образ. Някой човек в младини не е сполучил нещо, но той има шанс в старини да го сполучи.

Една права мисъл да имате: Никога не считайте, че вие сте загубили нещо. То е онзи, който не разбира процеса. Един загубил в младини, ще спечели в старини, този който разбира закона. Привидно може да имате една загуба. Да допуснем, дойде някой голям музикант. Вие не можете да идете, вие това го считате за загуба. Но може би изпращате един ваш приятел, той да го слуша. Ако той го слушал, той може да ви разправя. Какво сте загубили? Този музикант ще дойде втори път, пък втория път ти ще идеш. В Божествения свят нещата се реализират, само когато човек мисли, чувствува и постъпва. Тогава нещата се постигат. Щом ти мислиш, а не чувствуваш нещата, не можеш да реализираш нещата. Щом мислиш, чувствуваш и не постъпваш, ти не можеш да реализираш нещата. Едновременно трябва да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш, да съвпаднат. Тогава нещата се реализират. Затуй в света без мисъл, без чувствувания, без постъпки нещата не се постигат. Когато Бог мисли, ние чувствуваме нещата и ние сме в най-щастливото положение. Когато някога вие сте били въодушевени, че сте се пренесли някъде, то се дължи на Божествената мисъл, която се превърнала на едно чувствувание във вас. Вие сте се усещали много блажени. Когато спирал този процес, вие сте ставали нещастни. Защото вашият процес на чувствувание не минал в ангелите, да започнете да работите. Вие по някой път се спъвате и само се насърчавате в това. То е хубаво, но то е само една трета от земния живот. Онова, което мислиш, е една трета и онова, което постъпваш и то е една трета. Но те са отвлечени работи.

Казва: „Кой го знае, какво мисли Господ.“ Не го знаем. Какво мислят ангелите и него не знаем. Под думата ангели аз разбирам най-съвършените хора. Същества от човешкия род, които са завършили, минали по този път. Същества, на които думата е дума. Каквото каже е казано, свършено е, не си взимат никога думата назад. Само при едно условие може да не си изпълнят думата. Никога не си взима думата назад, но ако то даде обещание, казва: „При тия условия, при които си, не мога да изпълня това, което казах. Ако измениш живота си, аз ще го изпълня.“ Или другояче казано, представете си, че имате едно разумно същество. Да представим, че имате един баща идеален. Представете си, че неговият син е едно своеобразно и своенравно дете. Каквито дрехи и да му дадат, то ги скъсва, остава дрипи. Взема дрехата, че я скъсва на парчета. Питам, този умният баща, каква дреха ще направи на детето? Ще му направи ли хубава дреха? Защо няма да му направи хубава? – Ще ги скъса.

Сега, за да разберете истината, ще ви дам друг пример. Когато измивате една паница най-първо туряте чиста вода и миете паницата. Водата се оцапва. Взимате тази вода и я изливате. После пак наливате тази вода, взимате малка дрипка и миете паницата. Изливате пак водата и наливате наново чиста вода, докато измиете паницата. Ако налеете вода и водата не е чиста, целта не се постига. Вашите стари мисли, вие трябва да ги чистите. Вашите чинии трябва да изпразните. Всички ваши стари мисли, чувствувания и постъпки трябва да ги излеете на земята и да налеете чиста вода. Пак ще измиете, пак ще налеете. Ако се окалят, пак ще налеете. Ще наливате и ще изливате, докато всичко се изчисти, докато всички нечистотии излезат отвън. Тогава вашите мисли, чувства и постъпки са прави. Та, старото положение, старото разбиране ще ги изхвърлите навън, докато изхвърлите всички утайки. Каквито утайки има във вашия ум, във вашето сърце, всичко това трябва да се изхвърли навън.

Сега туй, за което ви говорих, може ли да го направите? Мъчно ще го направите. Как ще изчистите мисълта? Как ще изхвърляш чувствата навън? И как ще изчистите постъпките си? То е цяла наука, не е лесна работа. Мен например сега ми донесоха един цедилник за изцеждане на лимони и портокали. Направен е така с дупки, че костилките да останат и да изтече чистият сок. Без да гледам, като изцедих портокала, наливам – отгоре прелива. През дупките не тече. Като поглеждам, дупките запушени. Трябваше да взема лъжица, да отворя дупките и да излезе сокът. На този цедилник се запушват дупките, той не е на свят направен. Мене ми дойде на ум да направя един цедилник и веднага му скроих плана. Така да се направи, че да не се запушват дупките.

Та, вие сега направете нови цедилници, на вашите цедилници са запушени дупките. Като ми даде цедилника, даде ми и всички наставления като разрежа лимона как да го туря, как да го изцедя. Аз направих всичко туй, но забелязах, че при известни портокали сокът излиза по-лесно, а при други по-мъчно. Забелязах, че едни портокали дават повече сок, други по-малко. Тия портокали намерих скържави.

Имаше един анекдот за Дан Колов, че той бил победен в Париж. Как ще е победен? Това го дават във вестник „Мир“. Представят, че той седял в един французки ресторант, дават му един лимон изстискан, той да извади още малко сок. Взема го той, стиска, стиска, нищо не може да извади. Идва друг един обикновен човек, казва: „Дайте на мене лимона.“ Стиска лимона, изважда сок. Дан Колов стиска, не може да извади. Другият стиска – изважда сок. Кой е по-силен? Че най-после Дан Колов бил победен, от лимона не могъл да извади нищо. Турили там една закачка. (Този другият човек бил бирник.)

Сега говорих час и половина. Половина час повече. Трябва да платите за осветлението и отоплението за половиния час. Ще се наложи глоба. Сега този бирник ще извади от лимона това, което Дан Колов не може да извади.

Я, ми изпейте вие някоя органическа песен! Изпейте един органически мотив. Имате някой модел за органическо пеене. Често говорите за арии и симфонии. Какво разбирате под думата „ария“? – Песен е. Под симфония, какво разбирате? По какво се отличава симфонията? Представете си, че ви дадат един малък пасаж: „Отче наш, Който си на небето.“ Органически как ще го изпеете? Може ли да дадете един модел? Как го пеят в православната църква? В органическото пеене тактовете не са отмерени, не следват механически. Особено са поставени тактовете, има ритъм. Малко ритъм има в органическото пеене. (Учителят изпя по обикновен начин „Отче наш, Който си на небето“.) В органическото пеене слоговете, времето не е така определено. Можете ли да дадете модел на органическо пеене? Много мъчно е. Както пеят в църквата, ни най-малко не е органическо. В органическото пеене липсва нещо. Църковното пеене е лесно пеене, но не е органическо пеене.

Представете си, че някоя сестра от вас пее на баща си „Отче наш“, да ѝ направи една рокля. Как ще го изпеете? Ако му кажеш: „направи“, ще ти направи една обикновена рокля. Ако искаш една хубава рокля, музикално ще трябва да му кажеш. Представете си, че някой ви каже: „Много ви обичам.“ Сега органически как ще кажеш, че много ви обичам? (Учителят изговори „Много ви обичам“ много тихо.) Ще намерите гласа. Няма да кажете високо много ви обичам, но тихо, едва да се чува. Когато ви каже по обикновен начин много ви обичам, вие ще почувствувате, че е много грубо, при втория начин казвате много мекичко. Гласът малко трепери, сърцето разчувствувано. Особена магнетична сила излиза. Като кажеш много тихо много ви обичам и силно като кажеш, вземаш една поза съвсем друга. Ти, като кажеш, че много го обичаш, той да не се досеща, че за него се отнася. Ти като кажеш, че много обичаш, той да разбира, че всички обичаш. Той да каже: „Колко благороден човек! Този човек обича цял свят.“ Дотогава, докогато вие мислите, че един човек обича само вас, вие имате погрешно схващане за любовта. Като каже, че ви обича, да разбере, че всички обича. То е органическо, то се отнася до всички. За него да кажете: „Колко благороден човек, обича всички!“

(Учителят изпя „Отче наш“.) Какво е това пеене, обикновено ли е? (Учителят пее „Отче наш, Който си на небето, да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя“.) При туй пеене се засягаш, се таки вземаш участие, не можеш да седиш спокоен. То е донякъде едно предисловие на органическото пеене. Човек за да пее трябва да се настрои, както китарата настройвате. Не можеш да свириш, докато не е настроена. Човек трябва да се упражнява. Вие не можете да го изпеете като мене. По друг начин ще го изпеете. Изпейте го заедно с мене. (Всички изпяхме думите „Отче наш“ няколко пъти.) Колко тона има? (– Един.) В новата музика, когато се пее, става усилване на обертоновете. Когато се пее става отзвук на обертоновете. Туй органическо пеене внася мекота. Органическото пеене се отличава с една особеност: внася една мекота в чувствата, ти вземаш повод, заинтересован си. То е една от чертите на органическото пеене.

Божията Любов носи пълния живот!

20 лекция на Младежкия клас 7 февруари 1936г Изгрев, [София]