Разлика между версии на „Път на слабия и на силния“

Версия от 15:49, 1 декември 2008

Пътят на слабия и на силния.

Размишление върху благата вест.

Сега ще ви дам няколко правила за живота.

Първо правило: колкото и както да разчепквате една прежда, тя съдържа толкова конци в себе си, колкото в началото е имала. При това, не мислете, че като я разчепквате на конци, животът ви ще се нареди по-добре, отколкото по-рано е бил нареден. Това правило се отнася за всички положения в живота. Следователно, както и да разчепквате даден въпрос, той ще си остане такъв, какъвто първоначално е бил.

Второ правило: ученикът никога не трябва да се влияе от обкръжаващата среда. Постъпи ли веднъж в училището, той трябва да учи за себе си, да се стреми да завърши с успех. Дали другарите му ще се учат или не, това да не го смущава. Като учи добре, с това той косвено помага и на другите. Ако не учи, той ще влияе зле и на околните.

Трето правило: никога не се товарете повече, отколкото трябва. Всеки да носи толкова, колкото може. Не мислете, че ако натоварите магарето си повече, ще свършите много работа. Не претоварвайте ума си с повече знания, отколкото можете да носите.

Това са правила, които всички хора знаят, но не са ги приложили. Ония, които не са приложили тия правила, нека ги приложат.

Като ученици, каквато работа да вършите, покрай нея, вие трябва да изучавате и музиката. Музиката, пеенето не служат само за развлечение на човека, но те му помагат за правилно разрешаване на трудни проблеми в живота. Чрез музика и пеене човек трансформира състоянията си. Освен вокална и инструментална музика, съществува още и музика на живота, която е различна за различните хора, според гамите, в които се движат. Има гами на живота, в които, попадне ли човече веднъж, мъчно може да се освободи от тяхното вредно влияние. И като пее или свири, всяка песен е в сила да освободи човека от неговото тежко положение, или да смени състоянието му. Песните на птиците, пеенето на славея, например, внася някаква поезия в душата на човека. Има певци, чиято песен внася радост, подем в човешката душа. Който се занимава с музика и пеене, той има възможност да се натъкне на източната и западната музика, да ги сравнява и да се ползва от тях.

Изучавайте живота във всички негови прояви и се ползвайте от тях. Доброто дръжте, а злото туряйте настрана. Ще срещате и приятни, и неприятни неща в живота си, но не се смущавайте. В природата има и долини, и върхове. Като слизате в някоя долина, вие ще имате едно състояние. Качвате ли се на някой планински връх, ще имате друго състояние. Каквото виждате в природата, същото срещате и в живота. Животът не е площ. Изучавате ли го съзнателно, ще видите, че в него има долини, върхове, морета, реки, океани и т. н. В живота, както и в природата, има недосегаеми по своята височина планински върхове и недостъпни по дълбочината си долини. Както туристът се стреми към високи планински върхове, така всеки човек се стреми да се качи на някой връх на живота, оттам да разглежда нещата и да се поучава.

Сега, като слушате да се говорят такива неща, вие ще се запитате, защо човек живее, защо се радва и скърби, защо се ражда и умира и т. н. Колкото и да се запитвате за едно или за друго, ще знаете, че може да се отговаря само на такива въпроси, които имат математическо разрешение. Щом даден въпрос не може да се разреши математически, той не може да има никакъв отговор. — Какво нещо е небето? — Това е въпрос, за който още не сте готови да ви се говори. Някой иска да знае, защо гладува често. Отговорът е следният: Човек гладува, за да познае страданието. Като се нахрани, той ще се радва. Това не са философски отговори, но разумният ще си послужи с тях, както с брашното, и ще направи една прясна пита. Ще кажете, че не разбирате това нещо и трябва да ви се обясни. Знайте, че природата си служи само със загадки, за да застави хората да мислят. Ако им обясни всички явления, те няма да мислят. На същото основание, и ние загатваме нещата, без да ги обясняваме докрай. За да развие своя ум, човек трябва сам да мисли, да не очаква наготово да му решават въпросите. Като ученици, вие трябва да се занимавате главно с ония въпроси, които допринасят нещо за разбиране на живота.

Като ученици на Великата Школа, преди всичко вие трябва да бъдете здрави, не само физически, но и психически. — Кой е психически болен? — Който е недоволен, който се съмнява, който не владее ума, сърцето и волята си. Човек не е виновен, че се е разболял, но е виновен, ако не се лекува. Човек не е виновен, че не може да владее ума, сърцето и волята си, но е виновен, когато не работи върху възпитанието си. Той трябва да възпитава ума сърцето и волята си, да дойде до пълно самообладание.

Сега, да се върнем към въпроса за музиката. Като ученици, вие трябва да пеете и да свирите, да си служите с музиката. Няма човек на земята, който не знае да пее. И говорът е музика, песен. Колкото по-музикален е човек, толкова по-музикално говори. Казват за някого, че говори сладко, че говорът му е песен. Разумното говорене е музика, песен. Някой казва, че не се нуждае от музика. — Не, без музика човек не може да съществува. Яденето, говорът, писането, ходенето, движенията са все музика. Българинът се движи между две гами: мажорна и минорна. В българските народни песни преобладават минорните гами. Тези гами не се отразяват добре върху възпитанието на българина. Той трябва да измени нещо в своята песен, за да придобие онзи елемент, който му липсва. За да разбере, какво му липсва, той трябва да изучи добре физическия свят. Този свят е предговор към духовния. Не познава ли физическия свят, човек няма да разбере и духовния. Ако човек, изобщо, не само българинът, не разбере физическия, видимия свят, по никой начин няма да разбере невидимия, духовния. Сега ще ви дам една нова песен „Нева-санзу“ — на чужд, източен език. Тя не може да се преведе на български език, понеже сричките няма да съвпаднат. Освен това, ако думите и се преведат на български, те ще изгубят силата си. Като пее вдъхновено, човек твори. В този смисъл, пеенето е творчески процес. В песента „Ти съзнавай, ти люби“, пътят, по който човек минава, е гладък, без препятствия. В песента „Нева-санзу“ пътят не е равен. Човек трябва да слезе от височина в долина, да разреши някой мъчен въпрос в живота. Изобщо, музиката помага на човека при известни болести. С нея той може да се лекува. Музиката е по-добро средство за лекуване от всякакви лекарства и инжекции. И когато не може да реши някоя задача в живота си, човек пак трябва да пее. Пеят не само обикновените хора, но и най-великите адепти и светии. Тяхната музика съществува по-отдавна от тази на земята. Музиката на съвременните хора представлява малка светлинка всред голяма тъмнина. Колкото и малка да е тази светлинка, един ден тя ще се усили. Тя е начало на бъдещата музика, без която новата култура не може да дойде на земята. Ако не се създадат нови музикални форми, и новата музика не може да дойде. Като професия, музиката е едно нещо; като творческа сила, като дарба, вложена в човека, тя е друго нещо. Човек не трябва да пренебрегва в себе си това, което природата е вложила.

Човек трябва да пее, да свири, да се развива музикално. За да пее и свири, той трябва да бъде свободен, да не се стеснява. Не е ли свободен, човек не може да успява. Като слуша някоя хубава песен, той иска да я изпее, но се стеснява. Мине ли през ума му някоя светла мисъл, той иска да я приложи, но изведнъж се спре, изгуби вяра в себе си. Една песен е добре изпята, или една идея е правилно приложена, когато може да създаде нещо в човека.

Песента „Нева-санзу“ ще остане с думите, които ви дадох, макар и неразбрани за вас. Неразбраните неща са далечни, а разбраните — близки. Това, което човек не може да възприеме, е далеч от него; това, което възприема, е близо до него. Непостижими неща са ония, които стоят далеч от човека. Постижими са ония, които са близо до него. Като се стреми към непостижими неща, човек трябва да бъде внимателен, да не се натъкне на някаква опасност. Стръмен е пътят към непостижимото. Той е пълен с изненади и опасности, каквито човек среща вечер в гората или в тропическите места. Колкото и да са опасни местата, през които адептът минава, той е защитен от тях, защото вътрешно е въоръжен. Обаче, слабият може да пострада в безопасните места. И окултните науки крият в себе си големи опасности, които могат да изненадат всеки невъоръжен човек. Много религиозни хора са полудявали от страх. Много хора са полудявали при пътуване по море или океан. Случвало се е параходът, с който пътуват, да се запали. Като няма къде да бягат, те полудяват от страх. Има случаи, когато човек полудява, само като му съобщят някаква неприятна вест: или че парите му са пропаднали, или къщата му е изгоряла, или синът му е умрял. В такива случаи, човек трябва да има самообладание, първо да провери, вярно ли е това, което му съобщават. На каквито и изпитания да се натъква, човек трябва да пее, да се хармонизира.

Сега, ако речете свободно да задавате въпроси, вие първо ще питате, какъв е смисълът на страданията и радостите, какъв е смисълът на живота и на смъртта, защо човек трябва да се ражда и преражда. Като отидете на онзи свят, там ще видите своите минали животи като на кино. Като разглеждате своите добри и лоши постъпки от миналото, вие ще разберете, защо днес имате добри или лоши отношения с хората. Отношенията ви с хората отчасти само обясняват въпросите за радостите и страданията в живота. Като разглеждате своите минали животи, ще видите, че на някои хора сте правили големи добрини, жертвали сте се за тях, а на други сте правили големи пакости и злини. Като проследите дългата история на вашия живот, вие ще разберете причината и последствията на нещата. Това, което ще видите на другия свят, можете да го видите още докато сте на земята, но за това се изисква високо съзнание. Докато дойдете до това високо съзнание, оставете миналото си настрана. Миналото ви нека бъде развлечение за бъдещето, а сегашното да ви бъде като работа, която ви предстои да свършите.

Веднъж дошли на земята, вие трябва да бъдете внимателни, защото ще се натъкнете на опасни места. Минавате ли през тия места, вие трябва да бъдете добре въоръжени, да не пострадате. Ако искате да преминете някоя дълбока река, вие трябва да имате здрав пояс. Искате ли да минете през някоя гъста гора, трябва да носите револвер в джоба си, да не ви изненада разбойник или някой звяр. Отивате в някой магазин да си купите дрехи. Търговецът ще ви изгледа внимателно от главата до краката. Той иска да разбере, носите ли револвер, т. е. звонкови пари в джоба си, за да ви стане на крака или не. Ако разбере, че разполагате със звонкови, той веднага скача на крака и предлага услугите си. Убеди ли се, че сте беден, той не мърда от мястото си. Като проследите живота на съвременните хора, виждате, че все има нещо, което ги респектира. То може да бъде парата, силата, знанието, доброто и т. н. Търговецът услужва за звонковите, а клиентът е внимателен и учтив към търговеца, за да го предразположи, да му даде добра стока. Учтивостта и вниманието и на двамата е користно — всеки иска да получи нещо. Като се натъкнат на грубия, материален живот, религиозните и духовни хора казват, че не се нуждаят от пари. — Щом живеят на земята, те се нуждаят от пари, но парите не трябва да бъдат идеал в живота им. Те се нуждаят от знание, от сила, от някаква велика идея, на която да служат. Каква по-велика идея може да търси човек от идеята да служи на Бога? Някои казват, че не се нуждаят от Бога. — Това е неразбиране на нещата. Бог е глава на човешкото тяло. Какво представлява тяло без глава? Казано е в Писанието: „Глава на твоето Слово е истината.“ Както тялото на човека не може без глава, така и душата, и духът не могат без глава. Главата е начало на нещата. В широк смисъл на думата, начало на нещата е Бог. Следователно, без глава, без начало, без Бога нищо не се постига. Който разбере значението на думите „служене на Бога“, той е влязъл вече в духовния свят, дето владее пълна хармония, пълен ред и порядък, абсолютен вътрешен мир. Духовният свят не е някъде далеч от хората. Той е около тях. От съзнанието на човека зависи, дали ще живее на земята само по физически начин, или ще живее и духовно. Като развива своите духовни центрове, човек влиза във връзка с духовния свят, главно с разумните същества от този свят и се учи от тях. Човек сам определя своя път. От живота му зависи и посоката на неговото движение. Сега, като говорим за духовния живот, ние не искаме да налагаме на хората правила, как да живеят. Иска ли да живее добре, човек трябва да спазва само един морал: или страх от Бога, или любов към Бога. Страхът е отрицателна страна, а любовта — положителна. За предпочитане е човек да влезе в положителната страна на живота и така да се повдига, отколкото в отрицателната.

Като говоря за страх от Бога, аз имам предвид онзи свещен трепет към Бога, който освобождава човека. Да се бои човек от Бога, това значи, да мисли, какво прави. Като се страхува от Бога, човек се стреми, каквото прави да е благоугодно на Бога. Няма ли това чувство в себе си, човек допуска в ума си различни мисли, които го сковават, както циментовата каша сковава предметите. И в окултната наука има мисли, които са подобни на циментовата каша. Постави ли човек крака си там, мъчно може да го извади. Щом се втвърди, кашата трябва да се счупи. Не може ли сам да счупи втвърдилия се цимент, човек трябва да търси външна помощ. Освободи ли веднъж крака си от циментовата каша, втори път не трябва да го поставя. Втората каша ще бъде по-лоша от първата.

И тъй, иска ли да води морален живот, човек трябва да има или страх от Бога, или любов към Бога. Има ли едното или другото, той ще се превъзпита, човек ще стане. Чрез страха, човек ще придобие мъдрост, която ще го спаси. Чрез любовта пък той ще влезе в закона на благодатта. Любовта е път на най-малките съпротивления. По този път и децата вървят. Обаче, пътят на страха е път за гениалните хора, за адептите, за боговете. Божествата никога не вървят по пътя на любовта. Ако нямаха страх от Бога, със силата си, те биха разрушили света. Но понеже имат страх, те вървят по пътя на мъдростта. С любовта работят малките, слабите същества, а със страха — великите същества, боговете. Само страхът от Бога е в състояние да смири, да укроти силните хора. Нямат ли този страх, те щяха да проявяват силата си навсякъде, но с това щяха да предизвикват силите на природата. Да предизвикаш силите на природата срещу себе си, това значи, да бъдеш тъпкан на общо основание. Ето защо, силните същества, адептите и боговете са предпочели да имат страх от Господа, и Той да ги тъпче, отколкото хората. Нямат ли страх от Господа, те ще бъдат давени, както кучетата се давят.

Едно голямо, силно куче хванало едно по-малко, повалило го на земята и започнало да го дави. Малкото куче се борило, падало, ставало на земята, докато успало да се освободи от голямото и хукнало да бяга. Скоро то настигнало друго куче, по-малко, и постъпило с него по същия начин, както голямото, което му дало добър урок. Като се освободило, и малкото куче хукнало да бяга. По-малките кучета бягат от по-силните, но от страх, а не от любов. Давене е това. Някой иска да е силен, пък каквото ще да става с него. — Не е така. Силният трябва да има страх от Бога. Не се ли страхува, той сам ще се разруши. И най-големите и силни гранати се пукат сами. Пукне ли се веднъж, нищо не остава от силата и.

Човек трябва да бъде разумен, да не изразходва силите си напразно. Всяка граната, като се пукне, трябва да извърши някаква работа. Природата не изразходва силите си напразно. За да не правите големи грешки в живота си, препоръчвам ви да вървите по пътя на любовта. Който иска да ходи по пътя на мъдростта, той трябва да знае, че този път е мъчен. Като грешите, Бог ще ви тъпче. Благословение е за човека Бог да го тъпче, но това не става често. Малцина са хората, които се ползват от тая привилегия. Това не значи, че Бог ще слезе на земята като човек и ще почне с краката си да тъпче онзи, който е пристъпил Неговия закон. Когато благоприятните условия се сменят в неблагоприятни, това е Божият крак, който тъпче. Някой човек се издигнал до положението на генерал, който командва цяла армия, но ако пристъпи Божия закон, кракът на Бога започва да го тъпче: уволняват го от служба, лишават го от права, от пенсия, изгубва уважението на своите другари и войници. Той се чувства сам, изоставен, без никакво внимание от страна на приятели и познати. Такова беше положението и на цар Давид, който взе жената на Урий Хетееца. Бог му даде един добър урок. Синът на Давид започна да го гони, и той трябваше да бяга бос, без царска корона на главата. С това Бог му напомняше положението, от което го въздигна. От прост овчар Давид стана цар, Божий избраник.

Това, което стана с Давид, ще стане с всеки, който нарушава Божиите закони. За никого не е направено изключение, и за вас няма да се направи. За да не изпада в такива окултни каши, човек трябва да бъде разумен, да се въоръжи със знание. Като учи добре, човек може да мине спокойно и през най-опасни места. Като учи, човек разработва и ума, и сърцето си. Той е готов да се жертва за Бога, за ближните си. Каквито блага придобие, той дава от тях и на ближните си. Даде ли нещо от себе си, той го забравя. Такъв човек обича работата и не очаква други да работят за него. Каквото човек придобие със своя ум и със своето сърце, това остава за него. При това, всяка работа, която човек върши с любов, колкото да е маловажна, е на мястото си. Тя е толкова почтена, колкото и най-големите и високи служби. Обаче, колкото и да е добра работата, която човек върши, не трябва да заеме целия му живот. Като работи нещо няколко години, нека смени тази работа с друга. И цар да е, човек пак няма да царува цял живот. Като царува 40 — 50 години, ще отстъпи престола си на своя син.

Сега, като вървите по пътя на обикновения живот и на обикновената наука, вие постепенно навлизате в своя вътрешен, разумен живот, дето работите са постоянни, а явленията не стават в ограниченото време и пространство, както във физическия свят. Те стават извън времето и пространството. Човек всякога може да бъде цар на себе си, да господства над своите поданици — клетките си, и да ги възпитава. Това, което става вътре в човека, става и вън от него. И обратно: това, което става във външния свят, става и в човека. Като съпоставя външния свят с вътрешния, човек дохожда най-после до истината.

Сега, каквото и да се говори на хората, те трябва да прилагат. Как ще разберете, каква е семката, ако не я посадите и не видите плода и? Как ще разберете живота, ако не го изучавате? Красив и сериозен е животът. Сегашният живот на хората не е нищо друго, освен външна дреха на истинския живот. Ще дойде ден, когато тази дреха на живота ще се махне, както затворникът сваля затворническия халат при излизане от затвора. И Христос беше затворник, с венец на глава и мантия, която свалиха от гърба му. Освободи ли се живота от своята външна мантия, вие ще го видите такъв, какъвто е в действителност.

Когато се говори за страдания, хората започват да се страхуват. Вземете пример от Христа. Той понесе най-големите страдания без страх, защото обичаше Бога и се страхуваше от Него. Той пазеше свещено законите Му. Който не спазва Божиите закони, той е страхлив човек. Бият ли ви, кажете като Христа: Вие не биете, както трябва. Не сте научили още това изкуство. Обират ли ви, кажете им, че не са научили това изкуство, както трябва. Дайте пример на хората, как се бие, как се обира и т. н. Да биеш някого по правилата на любовта, това значи, ако е болен, да го излекуваш; ако е умрял — да го възкресиш.

Съвременните хора се страхуват да не ги оберат, да не ги уволнят, да не ги бият и т. н. Колкото и да се страхуват, всичко това ще стане, но да стане поне на време. Не стане ли на време, тогава е лошо. Ще дойде ден, когато ще ви оберат, ще ви уволнят от работата ви, ще ви набият и от вас ще останат само сухи кости. Като минете покрай къщата си, ще кажете: Всичко това едно време беше мое. Каквото и да е останало от вас, знайте, че то е нещо реално. Работете, именно, за тази реалност. Как ще работите? Или по пътя на любовта, или по пътя на мъдростта. Обичайте Бога и страхувайте се от Него, за да изпълнявате волята Му и свещено да пазите Неговите закони.

Т. м.

37. Лекция от Учителя, държана на 1 май, 1929 г. София — Изгрев.