Разлика между версии на „„Обичай всички!“ e динамика“

Текуща версия към 05:04, 12 септември 2011

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 1

„Обичай всички!“ e динамика

Няколко души влязоха при Учителя в приемната стая. Почна разговор.

Има два закона. Първият: като обичате Бога, помнете, че това е Любовта на всички същества. Вторият: когато обичате хората, това е Любовта на Бога към тях.

Когато Божествената Любов е в теб, ти обичаш всички. Човек трябва да се преобрази, докато стане проводник на Бога. Това не може да стане с един удар. Когато се събудим вътрешно, ще видим, че всички хора са едно с нас, че те съставляват единството на един велик организъм и тогава ще ни станат мили. И тогава, като видим хората, които сме мразили, ще се засрамим, защото ще ни е знайно, че трябва да ги обичаме. Новата форма на съзнание е да усетиш, че животът на другите хора е твой живот. По-рано, като не си съзнавал това, ти не си бил готов да направиш нещо за тях, но щом съзнаеш това, готов си да направиш доста неща.

Истината може да се открие пред хората, но трябва да има Любов. В дадения случай обичай всички, докъдето се простира твоето съзнание. Обичай всички, с които се срещаш. Като се каже „Обичай всички!“, се разбира да обичаш съществата дотолкова, доколкото се простира твоето съзнание, т.е. тези, с които се срещаш. Изведнъж всички хора не могат да се обичат. Като казваме, че всички трябва да обичаме, това е динамика. Например, влезеш в едно село; и тези хора ще обичаш. После ще влезеш във второ село, ще направиш нови връзки и ще ги обичаш. Когато аз казвам, че човек трябва да обича много души, това не значи човешка любов, а Божествена – да им желаеш доброто и да се молиш за тях. Като видиш някой страдащ, помогни му и се помоли за него.

Да любиш милиони хора, да любиш човечеството, да любиш всички, да им помогнеш, там се изисква много.

Любовта обича всички, а това, че човек може да няма еднакви отношения, това е допуснато, тогава естествено той няма и да обича всички по един и същ начин.

Един брат каза: „Учителю, Вие преди няколко седмици в една лекция казахте, че човек трябва да обича само тези, които обичат Бога, а преди три дни, в неделя, казахте, че трябва да обича всички същества. Това не се ли разбира така: първото се отнася до онзи човек, който има по-неразвито съзнание – той може да обича добрите хора, а второто се отнася до човек, който е духовно развит, и като е изкачен на мистични височини, той може да обича всички – и грешни, и добри.“

В грешния ще обичаш онова, което не е грешно. Нали златарят обича в златната руда златото и като стопи рудата, отделя ценното. А друг човек обича само претопеното злато. За да виждаме Бога дълбоко в грешния, зависи от степента на развитието на съзнанието ни. Онзи, който е повече развит, ще обича всички същества – и грешни, и добри. Вие и другите едно сте!

Законът е: този, който обича едного, любовта му е много слаба. Този, който обича двама, любовта му е по-силна, а този, който обича всички, любовта му е най-силна. Каже ли някой, че обича само един човек, той може да носи само един килограм тежест. Силният човек може да носи Земята на гърба си. Да обичаш всички хора, това значи да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един нов човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единният. Когато човек обича само едно същество, то етерният му двойник е излязъл вън от неговото физическо тяло и затова той става нервен, подозрителен, съмнява се и бяга от хората, дразни се от тях, вследствие на това той е беззащитен и низшите духове го нападат и ограбват. Когато човек обича само едно същество, той е като цвят, който може да се нападне от гъсеници. Ако не искате да страдате, избягвайте единичната любов. Който люби, за да не страда, не трябва да дели Любовта, а да обича всички. Кръгът на Любовта постепенно се разширява. Отначало между двама, после към обществото, към човечеството и после към всички същества. Когато човек люби, това не е най-великото. Има нещо по-велико – това е самата Любов. И камъкът, като го обикнете, ще ви разбере. Няма същество в света, което като обикнете, да не разбере Любовта. За да се справите с кармата си, вие трябва да желаете доброто, щастието на всички хора. По този начин вие се повдигате, същевременно помагате на себе си, както и на цялото човечество. Щом желаеш доброто на всички хора, ти изучаваш Христа. Тогава Христовият Дух е в теб и почваш да разбираш Христа. Тогава ти си под влиянието на Същества, които са напреднали и искат да те употребят, както една далекогледна тръба се насочва, за да се приближат звездите. Желанието, което имаш, не е твое собствено. Висшата, идейната Любов се проявява към всички хора, без да подозират източника ѝ, отдето излиза. Обширна Любов трябва да изпълни душата на човека. Ако знаете отгде иде Животът ви, вие ще гледате на всички хора със свещен трепет, като на души. Щом обичате хората като души, и те ще гледат по същия начин на вас. Дойдете ли до тази Любов, вие ще бъдете свободни и щастливи.

Желайте нещо, което може да бъде достояние на всички, а не само изключително за вас. Имате ли предвид само за вас, тогава сте в трето измерение, в ограничения свят. Щом го желаете за всички, тогава сте в един свят, където всичко е постижимо. Ти обичаш само жена си и децата си, но утре те умрат и си нещастен. Ала ако обичаш цялото човечество, тогава не се губят твоите условия. Ако всички хора са в теб и са ти така мили, както жена ти и децата ти, тогава ще бъдеш ли нещастен? Ти казваш: „Като се подобрят условията ще дойде Любовта.“ Не, трябва да започнеш с Любовта! Ако започнеш с условията, ще имаш една горчива опитност. Ще проявиш към другите Христовата Любов така, както Той я е проявил към теб. Бог е проявил Любовта Си към Христа, а Бог и Христос са проявили Любовта към апостолите. А Христос и апостолите проявиха Любовта към другите вярващи. Тогава ще дойдем най-после до следното: Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде. Като проявим Любов към един човек, ние му помагаме да прояви Любов към другите. Що значи слизане на душите? Това значи твоят ум и твоето сърце да намерят отзвук в ума и сърцето на друг човек или обратно. Това е слизане. Както в музикалния инструмент: като звънне една струна на пианото, то звънкат и тези струни, които са в хармония с нея. Такова обединение на хората е Царството Божие. Нали е казано: „Едно стадо и един пастир.“ Този пастир е Христос.