от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
 
 
Ред 2: Ред 2:
  
 
[[Акордиране на човешката душа - том 1]]
 
[[Акордиране на човешката душа - том 1]]
 +
 +
== [[Страданията пречистват и развиват добродетелите]] ==
 +
 +
Една сестра попита: „Учителю, кой е пътят за пречистване на човешката душа?“
 +
 +
Един от пътищата е страданието. Страданията причиняват едно голямо благо, понеже без тях човек много ще пострада. Без страдание човек може да ръждяса. Навсякъде в Природата има страдания: птичките нямат нито печка, нито юрган; растенията са забучени с главата си в пръста. Вижте: Радостта е признак, че си чист, а скръбта показва, че си я изгубил. Понеже човек е слязъл да работи, станал е нечист, окалял се е. И като излезе от работа, ще се очисти, както някой, който излиза от рудника, понеже там е почернял от въглищния прах.
 +
 +
Като си болен, зарадвай се на болестта. Толстой казвал, че след всяко боледуване имал просветление, нова светлина идвала в него. Всяка болест е генерално пречистване. Страданията са едно спомагателно средство за възстановяване на здравето. Чрез болките човек се пречиства и тогава душата разцъфтява! Изобщо, чрез страданията човек расте.
 +
 +
Има защо да се живее, да се мисли, да се работи. Докато човек е бил в плен и робство, той е учил едно, а сега ще учи друго. За да дойде в човека по-голяма Светлина, трябва тялото да мине през едно пречистване, за да можем да я възприемем. Така прегарят някои утайки и се каляват нервите. Страданията са филтър, който филтрира всички мисли, чувства и постъпки. Страданията са огън, който пречиства. А Чистотата е закон на Живота. Без Чистота не може да има Живот. Човек да се радва не на страданието, а на резултатите, които ще дойдат след това. Неразбраното страдание състарява. Затова разберете страданието научно. Дойде ли, то внася сериозност и Чистота.
 +
 +
Една майка имала деца, които не я слушали, и тя турила гугла на главата си, дегизирала се така и влязла в стаята. Дечицата се уплашили. После, когато майката се върнала при тях със своите си дрехи, те ѝ казали: „Майчице, дойде едно страшилище, щеше да ни изяде!“ Тя ги успокоила: „Като ме слушате, то няма да идва никога повече.“ Сега нашата Майка, Разумната природа, когато не я слушаме, прави се на страшилище и така ни посещава. Чрез страдания, болести и други човек добива мекота, става милостив и състрадателен. Това не ще каже, че ще желаем болести. Това не ще и каже, че няма да се лекуваме, но щом дойдат, ще знаем значението им. Страданието е един Ангел с работни дрехи. Страданието ще те заобиколи с един кръг, за да не те подчинят и да те оставят на мира низшите, тъмни същества, които се навъртат около теб. При страданието ти повдигаш съзнанието си и така се освобождаваш. Ти се украсяваш с наниз от елмази и смяташ да излезеш навън, но като дойде страданието, не излизаш и няма кой да те обере. Направете превод, защото много добро намерение има страданието. Някой път, като го накарат да те бие, то удря, но удря с Любов. Агрономът нали обрязва лозата и дръвчетата? Също така и вие всички сте обрязвани. Това е страданието.
 +
 +
Ще ви дам две формули за сутринта:
 +
 +
„Аз мога да любя, аз мога да съм благ.“
 +
 +
„Днес ще обичам Бога, ще обичам всички хора. За Бога днес всичко ще извърша. Аз ще живея добре заради Бога. Моят ум трябва да бъде светъл, защото Бог иска това.“
 +
 +
Ще ви дам и една формула за страданието: когато си неразположен или в мъчнотия, кажи си: „Бог ме обича, и аз Го обичам. В Бога всичко е Добро.“

Текуща версия към 07:08, 10 септември 2011

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 1

Страданията пречистват и развиват добродетелите

Една сестра попита: „Учителю, кой е пътят за пречистване на човешката душа?“

Един от пътищата е страданието. Страданията причиняват едно голямо благо, понеже без тях човек много ще пострада. Без страдание човек може да ръждяса. Навсякъде в Природата има страдания: птичките нямат нито печка, нито юрган; растенията са забучени с главата си в пръста. Вижте: Радостта е признак, че си чист, а скръбта показва, че си я изгубил. Понеже човек е слязъл да работи, станал е нечист, окалял се е. И като излезе от работа, ще се очисти, както някой, който излиза от рудника, понеже там е почернял от въглищния прах.

Като си болен, зарадвай се на болестта. Толстой казвал, че след всяко боледуване имал просветление, нова светлина идвала в него. Всяка болест е генерално пречистване. Страданията са едно спомагателно средство за възстановяване на здравето. Чрез болките човек се пречиства и тогава душата разцъфтява! Изобщо, чрез страданията човек расте.

Има защо да се живее, да се мисли, да се работи. Докато човек е бил в плен и робство, той е учил едно, а сега ще учи друго. За да дойде в човека по-голяма Светлина, трябва тялото да мине през едно пречистване, за да можем да я възприемем. Така прегарят някои утайки и се каляват нервите. Страданията са филтър, който филтрира всички мисли, чувства и постъпки. Страданията са огън, който пречиства. А Чистотата е закон на Живота. Без Чистота не може да има Живот. Човек да се радва не на страданието, а на резултатите, които ще дойдат след това. Неразбраното страдание състарява. Затова разберете страданието научно. Дойде ли, то внася сериозност и Чистота.

Една майка имала деца, които не я слушали, и тя турила гугла на главата си, дегизирала се така и влязла в стаята. Дечицата се уплашили. После, когато майката се върнала при тях със своите си дрехи, те ѝ казали: „Майчице, дойде едно страшилище, щеше да ни изяде!“ Тя ги успокоила: „Като ме слушате, то няма да идва никога повече.“ Сега нашата Майка, Разумната природа, когато не я слушаме, прави се на страшилище и така ни посещава. Чрез страдания, болести и други човек добива мекота, става милостив и състрадателен. Това не ще каже, че ще желаем болести. Това не ще и каже, че няма да се лекуваме, но щом дойдат, ще знаем значението им. Страданието е един Ангел с работни дрехи. Страданието ще те заобиколи с един кръг, за да не те подчинят и да те оставят на мира низшите, тъмни същества, които се навъртат около теб. При страданието ти повдигаш съзнанието си и така се освобождаваш. Ти се украсяваш с наниз от елмази и смяташ да излезеш навън, но като дойде страданието, не излизаш и няма кой да те обере. Направете превод, защото много добро намерение има страданието. Някой път, като го накарат да те бие, то удря, но удря с Любов. Агрономът нали обрязва лозата и дръвчетата? Също така и вие всички сте обрязвани. Това е страданието.

Ще ви дам две формули за сутринта:

„Аз мога да любя, аз мога да съм благ.“

„Днес ще обичам Бога, ще обичам всички хора. За Бога днес всичко ще извърша. Аз ще живея добре заради Бога. Моят ум трябва да бъде светъл, защото Бог иска това.“

Ще ви дам и една формула за страданието: когато си неразположен или в мъчнотия, кажи си: „Бог ме обича, и аз Го обичам. В Бога всичко е Добро.“