(Нова страница: Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 1) |
Valiamaria (Беседа | приноси) |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
[[Акордиране на човешката душа - том 1]] | [[Акордиране на човешката душа - том 1]] | ||
| + | |||
| + | == [[Страданието е пробуждане на съзнанието]] == | ||
| + | |||
| + | Един брат беше приет от Учителя. Стана въпрос за страданието. | ||
| + | |||
| + | За да се възпитат хората, сега ще дойдат големи страдания и чрез тях ще се пробуди съзнанието им. Тогава ще дойде едно състояние, в което хората ще станат способни да влизат в положението на другите същества. Например, ще си вземат бележка от страданието на цветето. Когато човек има пробудено съзнание, като настъпи някое цветенце, ще си каже: „Това цветенце страда, да му помогна!“ Като дойдеш в страданията, ще дойдеш в дълбочина. Дълбочината е в страданието. В големите страдания и мъчения християните са били радостни. Да бъдеш радостен в страданията, там е силата. Човек трябва да се раздруса много. Голямо сътресение трябва да дойде, за да се събуди разкаянието, че не постъпва разумно. Тогава казва, че не прави добро и съзнава погрешките си. Сега вземаме съществените работи за важни; те са едно условие, но важно е вътрешното състояние. Ако ти се счупи крака и това послужи за твоето събуждане – да не живееш в тъмнина, тогава къде е злото? Значи всяко нещо, което се случи с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието. Какво щеше да бъде без страдание? Щеше да има само яйца неизмътени, неизлюпени. Човек трябва да мине през страдание, за да се стопи ледената корица на неговото сърце, а радостите са потребни, за да се създадат условия да работи. Страданията събуждат човека от дълбокия сън, защото без тях той е жито в житницата – ще стои в покой, но какво печели. Небето му праща страдания от Любов към него, защото в тях има придобивка. Пороят е дошъл, водата е повлякла човека, а той спи и ако не се събуди, ще се удави във водовъртежа; събуди ли се и почне да вика, ще се спуснат и ще го избавят. Водата е символ и в този случай тя представлява вълната на светския живот, която ще повлече човека и ще го удави духовно. Всички противоречия, през които минава човек, всичко каквото става с него, е една школа, която трябва да мине. Някоя майка буди детето сутрин и мило му казва: „Стани, мами!“ Детето обещава, но пак заспива. Най-сетне майката взема юргана и го хвърля настрана; детето, няма как, става. Трябва раздрусване. Дойде някоя голяма беля на главата на човека и той се пробужда. Заспал си под юргана; ще те раздрусат, за да станеш. Бог е допуснал всички страдания, за да се пробудите. Щом Божественото съзнание на човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничение. В страданието човек трябва да има вътрешна Божествена работа, за да може да го използва. Всички страдания, които хората имат, са верни само едно на хиляда, а другите страдания са фиктивни. | ||
Текуща версия към 07:04, 10 септември 2011
Акордиране на човешката душа - том 1
Страданието е пробуждане на съзнанието
Един брат беше приет от Учителя. Стана въпрос за страданието.
За да се възпитат хората, сега ще дойдат големи страдания и чрез тях ще се пробуди съзнанието им. Тогава ще дойде едно състояние, в което хората ще станат способни да влизат в положението на другите същества. Например, ще си вземат бележка от страданието на цветето. Когато човек има пробудено съзнание, като настъпи някое цветенце, ще си каже: „Това цветенце страда, да му помогна!“ Като дойдеш в страданията, ще дойдеш в дълбочина. Дълбочината е в страданието. В големите страдания и мъчения християните са били радостни. Да бъдеш радостен в страданията, там е силата. Човек трябва да се раздруса много. Голямо сътресение трябва да дойде, за да се събуди разкаянието, че не постъпва разумно. Тогава казва, че не прави добро и съзнава погрешките си. Сега вземаме съществените работи за важни; те са едно условие, но важно е вътрешното състояние. Ако ти се счупи крака и това послужи за твоето събуждане – да не живееш в тъмнина, тогава къде е злото? Значи всяко нещо, което се случи с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието. Какво щеше да бъде без страдание? Щеше да има само яйца неизмътени, неизлюпени. Човек трябва да мине през страдание, за да се стопи ледената корица на неговото сърце, а радостите са потребни, за да се създадат условия да работи. Страданията събуждат човека от дълбокия сън, защото без тях той е жито в житницата – ще стои в покой, но какво печели. Небето му праща страдания от Любов към него, защото в тях има придобивка. Пороят е дошъл, водата е повлякла човека, а той спи и ако не се събуди, ще се удави във водовъртежа; събуди ли се и почне да вика, ще се спуснат и ще го избавят. Водата е символ и в този случай тя представлява вълната на светския живот, която ще повлече човека и ще го удави духовно. Всички противоречия, през които минава човек, всичко каквото става с него, е една школа, която трябва да мине. Някоя майка буди детето сутрин и мило му казва: „Стани, мами!“ Детето обещава, но пак заспива. Най-сетне майката взема юргана и го хвърля настрана; детето, няма как, става. Трябва раздрусване. Дойде някоя голяма беля на главата на човека и той се пробужда. Заспал си под юргана; ще те раздрусат, за да станеш. Бог е допуснал всички страдания, за да се пробудите. Щом Божественото съзнание на човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничение. В страданието човек трябва да има вътрешна Божествена работа, за да може да го използва. Всички страдания, които хората имат, са верни само едно на хиляда, а другите страдания са фиктивни.