Разлика между версии на „Свещената връзка“

Текуща версия към 05:50, 10 септември 2011

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 1

Свещената връзка

Представете си едно езеро; ако се прекъснат всичките му връзки с извора, какво ще стане с него? Ще пресъхне. Това е обезверяване. Като се обезверите в този малък живот, който имате, нищо няма да остане. Обезверяването е прекъсване на връзката с Реалното. Човек никога не трябва да прекъсва тази връзка. Какво трябва да правите? Свържете се с Реалното. Човек, който не е свързан с Бога, прилича на откъснат лист и вятърът го вее навред; затова трябва да е свързан с Бога. Щом някой се съмнява в Бога, той е изгубил всичко. Щом някой се усъмни в Бога, колкото и да е напреднал, то в него настава цяла катастрофа. Човек е свързан с Бога и не трябва да търси странични връзки. Казано е: „Не се свързвайте със света.“ Една връзка е достатъчна. Ние страдаме от много връзки. Вчера говорих, че признавам над мен само Бог и всички други Същества, които са съвършени.

Човек построи къща и тя става негов идол или спечели богатство и го направи свой идол, или пък роди едно дете и го възкачи за идол. Това е една фалшива основа, понеже за основа трябва да поставим единствено своите отношения към Бога, т.е. към Онзи, който ни е създал, комуто дължим своя живот. Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога. Докато човек не е във връзка с Него, той е в относителната реалност. Това, което постоянно подмладява, е Божественото, а това, което постоянно състарява, е човешкото. Истинското подмладяване стои в това – човек да влезе в Целокупния живот. Някой, който е погълнат само от материални работи, е изключен от трапезата. А този, който е влязъл в духовния живот, намерил е едно съкровище, една рудница. Този, в когото вярваш, трябва да влезе в теб. Не разваляй това, което Бог прави вътре в теб; отделиш ли се от Него, ти се изолираш. А когато винаги държиш в мисълта си Бога, ти си свързан с Него и той работи в теб и ти съдейства. В думите на ученика винаги трябва да говори Бог. Тогава той е свободен, страхът изчезва и в душата му настъпва дълбок Мир. Когато си много надолу, безнадеждно надолу, в най-голямото страдание, тогава Бог е над теб и ти подава ръце. Но ти трябва да имаш онова въже – Вярата, Той да го хване и да те тегли нагоре. Когато човек се мисли за силен, Бог се оттегля и го оставя да опита своята сила, да види какво може сам да направи. Когато изпаднеш, кажи: „Господи, аз съм немощен, Ти си силен, Ти се прояви!“ И тогава ще се прояви Бог.

Човек да се държи за Бога, така както Земята – за Слънцето. Като мислиш за Бога, ще растеш. Мисълта е от Бога. Казано е: „Ще бъдем научени от Бога.“ Има един начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще ти предадат подробностите, които изучават. Учениците Христови повярваха, че Христос е излязъл от Бога, и Божественото се предаде от Него на тях. Ако не бяха повярвали, не можеше да стане това. Когато се направи контакт между човека и Бога, то Божествената Светлина и Сила се вливат в него и той има прозрение, разбира с яснота нещата и добива по-висше съзнание. Ние ще бъдем добре, когато бъдем проводници на Бога и когато Той се изявява чрез нас, обаче въздействаме ли на Божественото, Бог в нас не е свободен и Го ограничаваме.

Един брат спомена на Учителя за някои, които проявявали униние.

Когато човек е без Бога, настава униние. Трябва да се работи. Лесно искат да влязат в Царството Божие.

Трябва да имаме вдъхновение. В Пловдив една цигуларка свири пред мен и каза, че никога не е свирила в живота си така, както тогава. Баща ѝ, който я гледаше отстрани, изрази възхищение, че никога не я виждал толкова красива. Тя имаше вдъхновение. Когато искаш нещо и ти дадат десет пъти повече отгоре, значи си изпълнил Волята Божия. Някой път искаш, но не ти дават. Значи не си изпълнил Волята Божия.

Когато човек се намира всред противоречия, идеята, че Разумното седи зад всички неща, че една Велика разумност ръководи всичко, му дава Мир, спокойствие, хармония и тогава той разрешава всички противоречия. Всякога, когато имате обезсърчение, щом дойде Божествената мисъл, веднага всичко изчезва и чувствате лекота. Като си отиде Божествената мисъл, пак иде обезсърчението, което е животинско състояние. Някой те обиди; ти минаваш покрай него и го погледнеш криво. Защо ще го гледаш така? Когато човек не изпълнява Волята Божия, той краде. Когато я изпълнява без Любов, той взема назаем. А когато изпълнява Волята Божия с Любов, даром му се дава.

Станеш сутрин и докато се върнеш вечер какво си извършил за Господа? Този, който е в непрекъснат контакт с Бога, е един извор. Тогава всички възможности са отворени за него, той влиза в нови условия. Настигнах една сестра, която носеше тежка стомна от чешмичката при Дианабад; тя често спираше да си почива и ѝ казах: „Има начин, по който стомната ще ти стане лека и много лесно ще я носиш. Ето начинът: кажи си „Господ и аз носим тази стомна.“ Това се отнася и за всяка друга работа, която вършиш. Щом си кажеш „Господ и аз ще го направим!“, и тогава ще успееш.“

Всичко, което не е Любов, не устоява. Външната любов, с която се женят сега хората, е мазилка. Днес измажеш къщата, но утре мазилката ще рухне. Сегашната женитба не е ефикасна, понеже се влюбват във външната страна, във фасадата, не образуват духовна връзка и мазилката се лющи. Кой ти е роднина? Който люби Бога ти е брат и сестра.

Ти не можеш да постигнеш никакъв свой копнеж без Любовта, която произтича от Бога, без онази Светлина, която излиза от Бога и без онази Светлина, която се разпръсква от Божия Дух. Причината на греха е много малка. В Духовния свят само като си обърнеш гърба към едно същество, ти си вече съгрешил. И като си обърнеш лицето към него, ти вече си се разкаял и си се поправил. Ще държиш лицето си към Бога. Появи се една мъчнотия за някого и той престане да мисли за Бога; че тогава той вече е обърнал гърба си към Господа. Това е причината на греха.

Великото разумно начало царува навсякъде и неговите пътища са неузнаваеми. Всички същества са под Неговия контрол. В Него живеем, движим се и съществуваме. Когато човек не може да разбере Божественото, тогава отрицателните сили в Природата го завладяват и той допуска грях. В Индия има факири, които англичаните наемат да ловят бисерни миди от дъното на океана. Факирите се концентрират и акулите не ги приближават. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Великото разумно начало човек е ограден.

Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание. Някой път вие се усещате изоставени и в тази самота намерете Божественото – където и да сте, чуйте гласа на Бога – при извора и при дърветата, навсякъде. Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно.