(Нова страница: Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 1) |
Valiamaria (Беседа | приноси) |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
[[Акордиране на човешката душа - том 1]] | [[Акордиране на човешката душа - том 1]] | ||
| + | |||
| + | == [[Младите са носители на Божественото]] == | ||
| + | |||
| + | На Изгрева дойдоха ученички от Девическата гимназия, бяха придружени от своята възпитателка от Железничарския пансион, която помоли Учителя да им каже нещо. Те насядаха на полянката и Учителя заговори: | ||
| + | |||
| + | Младите са носители на Божественото. И ако го проявят, животът им има смисъл. Развийте дарбите, които са вложени във вас. Виждам, че едни от вас са с разсъдък, други са практични, а трети имат други качества. Човек е като цвете, да цъфне и да издава благоухание. За всеки човек се полагат грижи от Небето и за всекиго има такъв промисъл, какъвто той не е сънувал. Ние се безпокоим, както едно бебе в коритото, кряска, кряска, докато свикне. | ||
| + | |||
| + | Гениалните са работили, те са школували, а не са придобили наготово това, което днес имат. Човек като постоянства, всичко в него се развива. На човек му трябва песен на смирение. Смиреният човек влиза там, дето никой не влиза и излиза оттам, дето никой не излиза. | ||
| + | |||
| + | Една ученичка каза: „Кажете ни някой съвет. Ние утре влизаме в живота.“ | ||
| + | |||
| + | В свещени минути в глъбините на човешката душа проговорва нещо чисто и възвишено и в човека се събужда стремеж да живее за Красотата, Истината и Доброто. Останете верни на този вътрешен глас, който иде от истинското ви естество. | ||
Текуща версия към 05:48, 9 септември 2011
Акордиране на човешката душа - том 1
Младите са носители на Божественото
На Изгрева дойдоха ученички от Девическата гимназия, бяха придружени от своята възпитателка от Железничарския пансион, която помоли Учителя да им каже нещо. Те насядаха на полянката и Учителя заговори:
Младите са носители на Божественото. И ако го проявят, животът им има смисъл. Развийте дарбите, които са вложени във вас. Виждам, че едни от вас са с разсъдък, други са практични, а трети имат други качества. Човек е като цвете, да цъфне и да издава благоухание. За всеки човек се полагат грижи от Небето и за всекиго има такъв промисъл, какъвто той не е сънувал. Ние се безпокоим, както едно бебе в коритото, кряска, кряска, докато свикне.
Гениалните са работили, те са школували, а не са придобили наготово това, което днес имат. Човек като постоянства, всичко в него се развива. На човек му трябва песен на смирение. Смиреният човек влиза там, дето никой не влиза и излиза оттам, дето никой не излиза.
Една ученичка каза: „Кажете ни някой съвет. Ние утре влизаме в живота.“
В свещени минути в глъбините на човешката душа проговорва нещо чисто и възвишено и в човека се събужда стремеж да живее за Красотата, Истината и Доброто. Останете верни на този вътрешен глас, който иде от истинското ви естество.