Разлика между версии на „Най-малкото добро – Васил Василев“

Текуща версия към 15:49, 7 септември 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно бр. 24 / 2011 г.

Най-малкото добро

Васил Василев

Словото на Учителя е изпълнено с голямо разнообразие от теми. Една част от тях - най-важните за нас теми, които разкриват основните принципи и закони на външния и вътрешния свят - се срещат изключително често там. Такава е и темата за най-малкото добро. Можем без преувеличение да заявим, че тя пронизва цялото Слово открай докрай. Ще направим опит да разберем защо е отделено на това „малко нещо“ такова голямо внимание.

Но какво всъщност е доброто като понятие? Словото дава отговор на този въпрос: „Добро е онова, което дава нещо на живота; зло е онова, което отнема нещо от живота. Както в природата съществуват доброто и злото като сили, така те се преплитат и в човека и вършат своята работа. Доброто и злото се различават по материята, с която работят. Материята, с която злото работи, е несъзнателна, мъртва и без всякаква интелигентност. Тази материя наричаме неорганическа. Който уповава само на нея, свършва със смърт. Защо? Защото тя отнема нещо съществено от живота. Доброто работи със съзнателна, интелигентна, жива материя, наречена органическа. Тази материя носи мисълта и живота. Неорганическата материя е дадена на човека за употреба, да я обработи и да се ползва от нея. Някой казва, че животът трябва да се използва. Не, животът не може да се използва, защото Бог е живот.“¹

На кого ли не се е случвало да се опитва да прави добро в името на идеала си. Всяко нещо обаче носи и своята „обратна страна на медала“ - и този популярен израз съвсем не е случаен. Той отразява една закономерност: в полярния свят, в който живеем, всяко действие предизвиква свое противодействие, или казано с думите на Учителя - „обратна реакция“. „Как разбрахте сега закона за поляризирането? Всяка мисъл, колкото и да е добра, щом се проектира във вас, ще хвърли сянка. Вие трябва да знаете, че се намирате в среда от една гъста материя.

Следователно дето и да проектирате вашата енергия, все ще се образува търкане. Туй търкане е свързано с вас. Каквато и да е вашата мисъл, все ще произведе обратна реакция. И законът е обратен: ако намислите нещо лошо тази лоша мисъл ще роди нещо обратно във вас, ще роди една добра мисъл. Силите в природата всякога се балансират. Ако започнете отгоре надолу или отдолу нагоре, всякога тия сили се балансират. Ако започнете с положителното, после ще се прояви отрицателното; ако пък започнете с отрицателното, първо ще се прояви то, а после положителното.“ ²

Ако се замислим върху тези последствия от принципа на полярността, можем да стигнем до заключението, че ние фактически не сме в състояние да правим добро, независимо от добрата си воля. Щом всяко наше действие поражда първо полезен, а след това и обратен на полезния ефект, доброто започва да ни изглежда твърде ефимерно. В най-добрия случай бихме могли да поддържаме илюзията, че правим добро, но без да го постигаме трайно и истински. Накъде можем да търсим изход от това екзистенциално противоречие? В Словото ще намерим отговор и на този въпрос.

„В Бога няма обратна реакция.“ ³ „Най- малкото добро не е нещо статично, то е динамично. Най-малкото добро е почти без никаква тежест. Всичко съдържа в себе си, не тежи, носи се лесно. Най-голямото добро няма да може да го носите... Любовта е малкото в света, Бог се занимава с малките работи... Казвам: Туй, което ни освобождава, то е любовта. Защо? ... Големите работи са създадени за хората. Бог е създал малките работи за себе си, а големите работи - за хората. Но вижте какъв е законът: малкото има свойството да се увеличава, а голямото - да се смалява.“ ⁴

И така, когато се опитваме да правим добро, изходът от безрезултатното повторение на цикъла „права реакция“ - „обратна реакция“ (ефекта на махалото) е работата в областта на малките величини. Единствено Божественият свят успява да преодолее принципа на полярността, като обединява противоположните полюси в хармония. И най-малкото добро определено принадлежи на този Божествен свят; то е част от Бога. Именно затова то има свойството постоянно да расте, без да произвежда обратна реакция.

Най-малкото добро не може да бъде използвано за някакви цели; на него само може да му бъде даван път, а развитието му по- нататък е извън нашия контрол. Защото най-малкото добро е проява на Духа, а Божият Дух живее в пространството на абсолютната свобода

Най-малкото добро е това, с което човек може в даден момент да си помогне. Най- малкото добро е в състояние да спаси, да улесни човека в трудните положения на неговия живот.

Най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа. Човек може да се стреми да стане цар, да бъде учен, но ако няма най-малкото добро в себе си, той нищо не може да постигне.

Сега аз ще дам ново определение за Бога. Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай да излезете от една голяма мъчнотия.

Имате ли най-малкото добро в себе си, там е Бог, там се проявява Той. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро - Бога - в себе си. Болен си, нямаш близки, нямаш слуга да ти помага, чудиш се какво да правиш. Потърси най-малкото добро в себе си и поискай да ти помогне. Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ.

Казвате: как ще намерим най-малкото добро в човека? Представете си, че вие сте гладни. Отивате при едно дърво, откъсвате си един плод и задоволявате глада си. Вие обичате това дърво, защото в дадения случай то ви помага. Имате един учител, който ви преподава по нещо. Вие го обичате, защото получавате нещо от него. Слушате един музикант или певец и него обиквате, защото ви дава нещо, помага ви. Обичате хлебаря за за хляба, който ви дава. Обичате свещта за светлината, която ви дава. Обичате извора за водата, която утолява жаждата ви. Обичате Бога заради живота, заради благата, които всеки ден ви дава. Следователно искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си. Не давате ли нищо от себе си, не очаквайте да ви обичат. Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него!

И тъй, най-малкото добро е онова, което човек може всеки ден да приложи в живота си. Вън от него всички неща са ненужни терзания.

Насадете нивата, която Бог ви е дал - вашето сърце, вашия ум и вашата воля, и на тях разчитайте. В тази нива е Божественото. Него разработвайте и на него се надявайте. То е най-малкото добро, вложено в душата на всеки човек. Дръжте се за най-малкото добро в себе си, за най-малкия ключ, с който можете да отваряте както своето сърце, така и сърцата на всички добри хора.

Из беседата „Най-малкото добро“, държана на 20 юли 1932г., от „Ценното из книгата на Великия живот“, рилски беседи.

¹ OOK (том „Силата на мисълта“) беседа „Бог иска това“, 30 август 1939.

² МОК (том „Разумният живот“) беседа „Движение на енергиите. Закон за поляризиране“, 6 март 1924.

³ OOK (том „Силата на мисълта“) беседа „Бог иска това“, 30 август 1939.

⁴ УС (том „Съгласуване на мислите“) беседа „Малката любов“, 23 февруари 1941.