Разлика между версии на „Видяхме звездата!“

Версия от 15:09, 29 януари 2009

Видяхме звездата!

"И казваха: Къде е що се е родил цар Юдейски? Защото звездата му видяхме на изток, и дойдохме да му се поклоним". (Матей 2:2)

Изобщо, звездите се отличават по своята светлина. Онези, които проучват небесните тела са ги класифицирали на степени: първостепенни, второстепенни, третостепенни и многостепенни. Всяка звезда се отличава по своя блясък. Звездата е символ в човешкия език. Какво ни интересува, ако виждаме една звезда на грамадно разстояние от нас? Така отдалечена от нас, ние виждаме само една малка светлинка от нея? Или пък, какво може да е интересувала тази звезда мъдреците на изток, които са я видели, та са отишли да се научат на изкуството, как да се ръководят от нея в живота си. Какво нещо е светлината? – Светлината е носителка на великото в Божествения свят. Проявленията на разумния живот се отличават всякога с появяване на светлина. И тогава ние различаваме степента на разумния живот по степента на светлината. Колкото светлината, която прониква е по-ярка, по-мека и осветява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентност. В това отношение окултната наука се отличава от официалната наука по това, че окултната наука твърди, какво светлината произтича от живота. Разумният живот ражда светлината. Следователно, от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. Степеньта на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видела и проучила. Тя не вижда още тия звезди, които могат да видят висшите, разумните същества в света. Вие може да възразите на това нещо, може да откажете съществуването на такива светли, хубави звезди. Добре, аз ще ви попитам: нима мислите, че мравите ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме? – Тази светлина на звездите е непонятна за техните очи. Те не могат дори да си представят една такава висока философия, една такава висока култура, според която да познават и да виждат звездите и техната светлина. Даже и за нас трябва да се яви некакъв Айнщайн, който да ни доказва някаква нова теория, а именно, че съществуват особени звезди. Всеки ще каже: къде са те, я да ги видим! За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение. Ако искаш да видиш слънцето в неговото величествено изгреване, трябва да се качиш на един висок планински връх и от там да го наблюдаваш. Ако си в някоя долина, няма да го видиш. Ако пък си в някой затвор, съвсем няма да го видиш. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгрело? Следователно, с явяването на тази звезда на изток, мъдреците са определили, че е дошло некое разумно същество в света, че е дошъл някой посланик от невидимия свет. Онези, които не разбират този закон, казват: где е това същество, което се е родило? – Разумните същества не се раждат тук на земята. Те се раждат некъде далеч. Некои питат: где се раждат тогава? – Те се раждат в друг един свет, за който хората даже и понятие немат. Ние, разумните хора, няма за какво да спорим. Това са научни, математически данни. Всеки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начин, обаче не можем да се домогнем. Съвременните хора са в това отношение големи фанатици. Не само учените хора, но и религиозните хора не са достигнали до истинското знание. Те като кажат „вервай в Бога“, мислят, че знаят всичко. Те са толкова големи профани, толкова големи невежи! Некои казват: нас не ни трябва знание. Защо не ни трябва знание? Защото някой казал в Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трябва знание, а ни трябва любов. Аз ще ви възразя по следния начин. Да допуснем, че любовта е водата, а знанието – твердата почва. Ако немаше твердата почва, какво щехте да поливате с водата? Какви градинари щехте да бъдете? Какво щеше да полива вашата любов? Не, друго нещо е искал да каже апостолът; криво е преведен смисълът на неговите думи. И сега това нещо се учи криво, защото хората всекога обичат да изопачават Истината. Те изопачават Истината по простата причина, понеже очите им, като не са приспособени към тази силна светлина, каквато представлява Истината, съзнателно турят една или друга преграда, за да отслабят действието ѝ върху очите си, та по този начин да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, те ще полудеят. Един французки учен казал веднъж: ако на съвременните парижани бих казал Истината, половината от тех ще полудеят. Това нещо може да ви се вижда чудно. Като казвам, че ще полудеят, не подразбирам полудяване в абсолютната смисъл на думата че ще си изгубят ума, но ще станат като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете в стомаха си онова вино, което е стояло в бъчвата цели 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, дигане ръце нагоре-надолу, махане кърпи, както българите правят. Защо? Българите казват, че виното като влезе в стомаха не седело тъй спокойно, както когато е в бъчвата. То като влезе в организма, все ще се прояви. Значи, в виното има известни динамически сили, които се проявяват. Тогава, какво заключение може да се извади от това нещо? – Че хората прибързаха с правенето на виното. Те започнаха да го правят много рано, а требваше да чакат още дълго време; требваше да се мине поне още 4,000 години, докато хората дойдат до положение да пият винения сок. Сега, като се напият с вино стават пияници. Днес имаме въздържателни дружества, в които се проповедва да не се пие вино. Не са виновни хората, че се опиват – не са готови още, за да го използуват разумно. Онези скрити сили в виното действуват по особен начин върху организма на хората и произвеждат този резултат. След 4,000 години, обаче, след този дълъг период от време, виното ще внесе нещо ново в човешкия живот.

Сега, мене ме интересува това, че всеки човек си има по една звезда. Туй, което радва човека е неговата звезда. И когато ще се роди некое дете, майката трябва да знае, дали роденото дете ще бъде добро и гениално по неговата звезда. Звездата трябва да предсказва неговото раждане. Ако се яви звездата, това е отлично явление; ако пък не се яви, това дете ще бъде един автомат, едно същество без душа. И тъй, всички добри хора се отличават по това, че имат звезди. Първото нещо за един ясновидец, за един човек, у когото е развито шестото чувство е това; той трябва да вижда звездите на всички хора, били те по-малки, или по-големи. Някой път тези звезди седят над главите на хората, някой път пред челата, а некога тия звезди са големи като слънца. Сега ще кажете: ами защо ние не ги виждаме? След 4,000 години и вие ще ги виждате. Некои от вас ще ги виждат след 4,000 години; други – след 2,000 години; трети – след 1,000 години; четверти – след 500 години, а некои може да ги виждат и тази година още. Това е въпрос на времето, то нищо не значи. За да се прояви човешката душа, се изисква време, за да се създадат съответни органи в човека. Тази материя, която сега има човекът, трябва да се преорганизира. Само така можем да разберем величието на Божествения свет. Сега казвам: звездите са, които внасят в нас новите идеи. Когато една звезда блесне в човешкия ум, човек веднага се изпълва с едно въодушевление. Когато една звезда блесне в човешкото сърце, той се изпълва с друго въодушевление. Звездите са едни от най-добрите признаци. И тогава, апостол Павел казва: „Ще се похваля с кръста Христов.“ Аз пък допълням: аз ще се похваля с Христовата звезда. Христос не можа да изнесе този кръст, с който се хвалеше апостол Павел. Той падна от тяжестта на този кръст и требваше други да Му Го носят. Тежък е кръстът, а при това много големи почести му се дават! И ако някой каже нещо против кръста, веднага всички ще се подигнат против него. Но кой от вас не търси помощ за кръста си? Като ви дойде някоя болест, веднага търсите един, двама, трима души лекари, или некои ваши приятели, да ви носят кръста. Вие молите баща си, майка си, вашите братя, сестри или некои ваши приятели да ви освободят от кръста ви. Следователно, в моите очи, кръстът е една сила, която работи само с гъстата материя, с неорганизираната материя, затова всеки човек, който иска да се бори с материялния свет, трябва да се бори чрез кръста. Ние създадохме този кръст с страданията, които сега имаме и с това предизвикахме тази Божествена сила да се прояви не като звезда, а като един тъмен кръст. Тъй превернахме ние светлата звезда в един тъмен кръст. Когато Христос се роди на земята, ангелите поставиха звездата Му на небето, яви се Неговата светлина, и с това искаха да Му кажат: „Така ще внесеш светлина и мир в сърцата на всички хора, да се радват.“ Еврейските учени, обаче, като видеха тази светлина, казаха на Христа: „Ние не искаме тази светлина!“ Затова те Му дадоха в ръцете две дървета и създадоха кръста. Сега, разбира се, с това аз не искам да отрека силата на кръста. Човек може да разбира кръста само чрез закона на търпението. Който няма търпение, никога не може да разбере, какво нещо е кръстът. Кръстът, това е търпението. Значи търпението е основното качество на кръста. Човек, който иска да знае, какво нещо е кръстът, трябва да бъде търпелив като вола. Човек, който иска да разбере светлината, трябва да бъде мъдрец. Светлината, това е сила, вложена в човешката душа. Тази звезда, която се яви на изток, беше жива; не мислете, че беше некое мъртво тело. Тя представлява сбор от живи същества, слезли с своите факли, за да оповестят идването на Христа. Следователно, всички светли тела, които виждаме по небето, са живи, разумни същества, които изпращат своята светлина. И слънцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност в вид на светлина. Не мислете, че това трябва да се доказва. За нас няма две мнения по този въпрос. За нас това нещо е доказано, а съвременната наука може да си го доказва, колкото иска. Да се доказват нещата отново, това може. Един плат който е мерен един път, може да се мери и 100 пъти още. Но и 100 пъти да се мери, той си има вече една определена дължина и широчина. Следователно, онова хубавото, великото и мощното в човешкия живот, е звездата. И всеки един от вас може да знае, дали светлината на неговата звезда се увеличава, или потъмнява. Защото светлината на тия звезди по някой път се увеличава, а по някой път намалява. По някой път тия звезди толкова потъмневат в своята светлина, че стават тъмни, като нашата земя. Нашата земя е паднала звезда. Месечината също е паднала звезда. Венера, Марс, Юпитер, всички тия едновремешни богове са все паднали звезди в нашата слънчева система. Само слънцето още е запазило своя разумен живот, затова указва благотворно влияние върху човешкия организъм. Това е една аналогия, но ние трябва да вземем в внимание вътрешния смисъл на тази аналогия. Аз не взимам нейната материялна страна. Силата на една свещ не е в материяла, не е в лойта, от която е направена, но в светлината, която излиза от нея. Силата на водата не е в шишето, което я съдържа, но в самата вода. Шишето е само един акумулатор, а водата, която е в него, е важна. Нашата сила не е в телото ни, но в силите, които се крият в него. Ако разгледате човешкото тело от чисто физиологическо гледище, ще видите, че то не представлява някаква разумност. Ако отворите мозъка на един човек, какво ще стане? – Ще видите, че интелигентността му съвсем ще се изгуби. Като наблюдавате, ще видите, че в този мозък стават известни приливи и отливи. Ако отворите само едно малко отверстие в мозъка на някой човек и му дадете да чете някоя хубава книга, ще забележите, че когато у човека започнат да работят тия скрити сили, самият мозък се подига нагоре-надолу. Щом деятелността на човешкия мозък почне да отслабва, тия сили се изгубват, мозъкът отново спада и се скрива, като в една коруба. Ето защо Господ е турил човешкия мозък в такава една тверда коруба, за да може да издържа този вътрешен напор. Следователно, онези хора, които изучават човешките способности, ги изучават по костите на черепа. Това место на костта, дето човешкият мозък действува енергично, изтънява. Защото, не мислете, че човек приема светлината само през очите си, той я приема и през костите си. Тази част на костта, през която е минавало повече светлина, е по-тънка. По това може да се познае, дали някой човек е бил по-интелигентен, или по-прост; да ли е имал любов към ближните си, към Бога, към приятелите си, към дома си, или е немал. Следователно, историята на един умрял човек може да се познае по-добре, отколкото историята на един жив човек. Всичко това е очертано в човека. Светлината на вашия живот се обуславя от интенсивността на вашите мисли. Всеки човек в света се познава по светлината на неговия живот. Светлината в разумния Божествен свет се различава по своята интенсивност. Аз говоря за разумните хора, за разумния живот. Всеки един човек, като влезе в разумния свет, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее. Добрият живот е изразен в него; лошият живот – също. Когато вие отидете в духовния свет, тази светлина ще ви посрещне. Светлината, това е вашето богатство. Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависили и ще зависят от светлината на вашата звезда. Тази звезда е съкровището на вашия живот; тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно. И ако сега рече да дойде втори път на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него. От изчисленията, които правят учените, тази звезда този път ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2,000 години. Тя ще бъде ярка, но за кого? – Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото. В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. Този живот, който ние сега прекарваме, остава ли след нас? – Не. Туй което не остава, не е съществено. С какво може да се похвали една воденица, която мели житото? Това жито остава ли в нея? Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьт тури нов камък. Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние? Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот? И днес хората казват: да живеят младите! Аз казвам да живеят старите! Хората са изопачили тия неща. Младите няма какво да живеят, старите да живеят! Младите са излезли от старите. Защо тогава да останат младите, а старите да не живеят? Това е една крива философия. Значи, след като главата е образувала моя корем, моят стомах, да кажа: да живее коремът, стомахът, телото ми, бабам, пък главата ми да умре! Не, това.не е право. Когато казвате „да живеят младите“, това не е права философия на живота. Младите са стомахът, коремът, телото на човека, а старите са главата. Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата. Един млад кон гледал, как един стар кон слизал от един наклон с една каруца, пълна с грънци. Гледал го, гледал го и най-после му казал: слушай, защо така бавно слизаш, едва вервиш, остави на мене аз да ги сваля! Какво ще направиш? – Го запитал старият кон. – Остави на мене, ще видиш. Впрегнал се той в каруцата и с голяма бързина полетел от височината. Бързо свалил той грънците долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питам тогава: кой се бие в кръчмата – старите хора, или младите? – Младите хора. Много малко стари хора, с побелели коси и бради, ще видите да се бият в кръчмите. Все младите се бият. Младите казват да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се! Аз не засегам младите с цел да ги обидя. Некои хора казват: да сме млади! „Да сме млади,“ аз подразбирам, да сте материялисти. Материята в нашия организъм трябва да се организира. Ние трябва да разбираме великите закони в живота. Онзи младият човек трябва да дойде в положението на разумния човек. Младият човек трябва да стане разумен, и старият човек трябва да стане разумен. Старият човек, който е бил млад и е станал разумен, това е втората стадия на живота. Онези, които имат бели коси на главата си, ще кажат: ние сме стари. Ако белите косми правеха главите мъдри, тогава всичките волове, които са бели, требваше да бъдат мъдреци. Казват некои: ние сме побелели хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия. Не е белината, която прави човека мъдър. Под думата „белина“ аз разбирам светлината, която излиза от живота. Разумният живот е отражение на вътрешния човек. Човек трябва да бъде благороден в своите прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убедите, че в света има една разумна материя, аз говоря на ваш език, която прониква 8 всички клетки по целото ни тело, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двете. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщат външно всички клетки и проникват през всичките най-малки частици на нашия организъм. Туй нещо не е достъпно още за съвременната наука.

По някой път хората запитват: как ще се поправи света? Невидимият свет, сам може да поправи света, но ако невидимите сили рекат да побутнат, да заработят, върху съвременните хора, от тех нищо няма да остане. Аз ще ви кажа, защо именно невидимият свет не иска да тури в действие туй мощното, с което разполага, за да поправи света. От съвременно гледище, знаете ли на какво мяза светът? – На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бела, по-благородна. Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън. Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на ветъра, какво ще остане от нея? – Само една кутия ще остане. Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ? – Ще се измие. Значи, съвременните хора, от гледището на невидимия свет, мязат на тази пудра. Казвам: тази пудра ще се тури в малко вода, за да стане на тесто. От това тесто ще стане едно ново замесване, ще се изверши един нов процес в света. В природата са ставали такива процеси много пъти. И сега иде един такъв велик процес. Спасението на света седи именно в това, да се замеси нещо ново от тази пудра. Аз взимам тук пудрата като символ, понеже е бела. Разглеждам я в по-висок смисъл, отколкото тя външно представлява. Дамите не турят пудрата в стомаха си, турят я на лицето си, за да представят нещо по-хубаво. От тази пудра ще се направи едно тесто, от което ще се сформирува новият човек. Казва се, че Господ, за да направи човека, взел от най-хубавата, най-фината пръст, каквато могъл да намери некога в рая. Не зная, колко време е работил Той, но направил човека по свой образ и подобие и му вдъхнал живот. Този същият Господ, днес пак започва нещо ново. Некои от религиозните, от учените хора немат смелостта да се изкажат по въпроса, как е направен човекът. Некои от европейските пророци предават думите на Бога: „Ще им отняма каменното, плътското сърце и ще им дам ново“. Е, хубаво, ново сърце в стар мех може ли да се тури? Казва Христос: „Ново вино в нови мехове трябва да се тури.“ Аз не казвам, че думите на пророците не са верни, но онези, които са правили превода са си казали: хайде за сега да кажем само това, че на човека ще се даде ново сърце, а другото да не казваме. Защо да не кажем, че всичко в човека ще се измени? Сега съвременните хора, въз основа на тия думи от писанието, считат, че тъй, както са, с това тело ще могат да възкръснат. Е, представете си тогава, че някой човек, като умре, тежи 70 клгр., друг – 80 клгр., трети – 100 клгр., четверти – 120 клгр. С кое тело ще възкръснат тия хора? Ако хората възкръсваха с тия тела, с които умираха, те щеха да бъдат такива, каквито са сега. Ами че онова тело от 80 клгр. нали ще иска храна? Всичкият спор в света сега не е ли все за хлеба? Хората казват: хлеб; хлеб! Представете си пак, че новото тело ще се нуждае от малко храна по количество, няма да има никакъв излишък в него, а при това ще бъде мощно, ще има големо вътрешно изобилие!

„Защото звездата Негова видехме на изток, и дойдохме да Му се поклоним.“

Мъдреците, които дойдоха да се поклонят на Христа, от хиляди години са чакали да дойде този велик Учител, за да учи разумните хора. Под името „разумни хора“ аз разбирам най-благородните хора. Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин. Всеки благороден, всеки разумен човек трябва да има една звезда! Нека всеки носи каквото име иска, против името ние немаме нищо, но като каже, че е православен, нека е православен, нека има тази звезда! Като каже някой, че е евангелист, нека е евангелист, но да има тази звезда! Като каже някой, че е мохамеданин, нека е мохамеданин, но да има тази звезда! Като каже някой, че е будист, нека е будист, но да има тази звезда! Нека всеки си носи името, но да има тази звезда, да е човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки, не пред обществото, обаче, а пред Бога. До сега, на земята не е имало обществено мнение, а може би и след хиляди години няма да има такова. Некои казват: какво ли ще каже общественото мнение? Где е вашето обществено мнение? При създаването на сегашните войни имаше ли обществено мнение? Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звезди, те, като християнски народи, като носители на Божествената Любов, биха ли направили тия войни? – Немаше да има никакви войни. Обаче, техните звезди беха потъмнели, и те създадоха войните. Съвсем други неща ги беха заблудили, и те мислиха, че светът ще се оправи чрез войните. Светът по този начин освен че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха с тия войни? Некои казаха: да се режат главите на хората! Само така светът ще се оправи. Добре, да се режат, но как ще се режат? Да отидеш на лозето да отрежеш една лоза, трябва да си майстор, трябва да знаеш, как и какво да се реже. Ако режете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Аз не зная, защо хората мислят, че трябва да си режат главите! В Божествения свет такъв закон не съществува. В света съществува един закон – законът на Божията Любов – който трябва да пазим свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни. Всеки е отговорен за Божественото, което разваля. Не само сега, но и след 10 години, и след 100 години, и след 1,000 години никой не може да ни освободи от тази отговорност. Казва Писанието: „Всеко дърво, което Бог е посадил, никой не може да изкорени.“

Сега, другата погрешка в вас е, че онези които са тръгнали в този път, се нуждаят не само от светлина, но и от разяснения, да разберат, че само разумният живот е, който дава светлината. Аз разбирам „разумен животъ“ не в обикновен смисъл. Ако аз стана учен човек в обикновен смисъл, това няма да поправи света. Ако аз съм обикновен лекар, обикновен религиозен човек, обикновен свещеник, обикновен държавник, това няма да поправи света. Ако това действително можеше да поправи света, до сега ние сме имали хиляди учени хора, и в старата, и в сегашната култура, но светът още не е поправен. За поправянето на света се изисква нещо друго!

Вие казвате, че вервате в Бога, но като подложат верата ви на изпит, тогава ще се проверите. Вервате, но ако някой каже, че вашата вера е слаба, вие бихте се докачили. Самият живот постепенно проверява, до колко е силна вашата вера. Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: дали има Господ, или аз сам си Го създавам; дали вервам, или не вервам. Колко пъти си задавате такива въпроси, но си премълчавате. Вие трябва да разрешите ребром въпроса, но си казвате, като онзи циганин: в този дол, я има вода, я нема! Я има Господ, я нема! Аз казвам: не е въпросът в съмненията. Има Господ! Немането вода на едно место, показва, че водата извира на друго место. Не можем да отричаме неща, които не съществуват. Не можеш да мислиш за неща, които немат никаква реалност. Всеко нещо, в каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има някаква причина за това нещо. Следователно, ние трябва да дойдем до първичната причина на нещата. И тъй, сега ще потърсим причината на нещата. Ще ви дам едно малко обяснение, за да видите, къде седи вашето заблуждение в света. Между вас има много благородни хора, и като ме слушате, у вас се поражда силно желание да се подигнете. У вас по някой път се явява смелост и решителност, да сторите това, но все отлагате. Най-после решите в себе си: от тази година нататък аз ще живея един добър, чист живот. Колко хубаво започвате. Влезете в некое религиозно общество, общувате с всички там, но не се мине много време, откажете се от този живот. Преди неколко дни дойде при мене един българин, млад човек и ми казва: моля ви се кажете ми, какво е вашето мнение за квакерите? – Мнението ми за тех е това, че те са най-добрите хора в Англия. Само добро мога да кажа за тех. Защо ме питате? – Искаме да привлечем вниманието на квакерите, да изберем 7 души измежду нас, да съставим едно малко общество от квакери, та според правилата им, да помагат и на българите. Казвам: знаете ли, какво е учението на квакерите? – До сега не съм се интересувал, но от скоро време се интересувам; зная, че са против войната. Не, те не са само против войната, нещо по-основно има в тех, те имат една вътрешна опитност. Всеки един от тех се стреми да е в према връзка с Бога, с невидимия свет. Като влезете между тех, ще забележите едно гробно мълчание: седят и размишляват. Квакерът никога не говори, докато не знае нещо. Когато някой се вдъхнови и му дойде една светла идея, тогава само говори; иначе, всички мълчат и мълком се разотиват. Това е външната страна на живота им, но в техния живот има едно вътрешно, дълбоко убеждение. Квакерът никога не лъже! В техния живот има един елемент на разумност. Те са благородни души. Квакерът е готов да раздаде всичкото си имане, но никога няма да каже една лъжа. Ако у англичаните има една чърта на честност, тя се дължи именно на квакерите. Това е отлична чърта! Един млад англичанин, квакер, отличен писател, бил в Италия, в Рим, и при един случай наблюдавал, как един италиянец искал да се самоубие. Изважда револвера, туря го към устата си, пак го отстранява. Отново го туря към устата си, после пак го изважда – не се решава да се самоубие. Квакерът влиза при него, запитва го: защо не искаш да живееш? – Заборчлех не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живея. Колко дължиш? – Еди-колко си, отговаря италиянецът. Квакерът изважда един чек пред него, подписва го и му казва: заповедай тия 200,000 шилинга за твоя револвер. Този револвер е ценен за мене, а за тебе животът е ценен. При това, виждам, че ти си много страхлив човек. В тебе няма убеждения, ти не смееш да се самоубиеш. Аз ще ти покажа друг, по-хубав начин, по който ще можеш да умреш, и то с слава да умреш. Това правят квакерите, тъй постъпват те с хората. Днес някой казва: да отидем на бойното поле! Нека откъснат краката ни, но да умрем достойно за народа си! Не, не се умира така. Аз бих желал един човек да се жертвува за народа си, но как? – С словото, да подигне народа си в морално отношение. И този човек след това да остане жив, да не умира! Неговият живот да влезе като една потенциална сила в целия народ. Това е жертва за народа! Кога ще стане това? – Когато дойде повече светлина в съзнанието на хората. От светлина се нуждаем ние! Всичко това е мимоходом казано.

Сега, да се поверна към своите разсъждения, като ви приведа един интересен пример, който се случил некога в миналото. Един прочут адепт, наречен Земан Зебу, требвало да реши една задача, дадена му от неговия Учител. Турците тълкуват името Земан Зебу, по следния начин. С това име те наричат всеки човек, който е закъснел в своето развитие и бърза да поправи живота си, иначе ще остане назад. Следователно, Земан Зебу бил поставен от учителя си на един изпит, който требвало да разреши правилно. Изпитът се състоял в следното: Учительт му го сверзал с 10 нишки на живота, който той требвало да разкъса, за това именно дошъл на земята. Учительт му казва: ти ще видиш, как са сверзани тези нишки и ще ги развержеш по най-разумен начин. Само тогава ще дойде в тебе новата светлина и ще разбереш смисъла на живота. Един ден Заман Зебу се въодушевлява, вижда около себе си 10 светли нишки и си казва: дошло му е времето вече! Изважда ножиците си и се готви да реже. Улавя първата нишка, натиска я с ножиците си, готви се да я отреже, но веднага отпреде му изкача една хубава, млада мома, която му казва: моля ти се, не ме режи. Ако ме отрежеш, ти си на погрешната страна. Майка ми ме изпрати тук на земята да се уча и да работя. Ти си единственият човек сега, който можеш да ми дадеш живот. Ако ти ме отрежеш, всичко се свершва с мене, моето развитие се спира. Погледнал я той и си казва: хубаво хайде нека от мене замине – оставя нишката, не я отрезва.

Вижда втората нишка улавя я, туря ножиците да я отреже, но изведнъж изкача един млад, хубав момък и му казва: моля, моля, недей ме реза! Тъкмо се срещнахме с тази мома, ще завержем приятелство с нея. Отложи резането за друг път. Помисля си той и си казва, хайде, нека от мен да замине! И така нишката не отрезва.

Вижда той третата нишка, улавя да я реже и тъкмо поставя ножиците, когато пред него, изкача един художник с своите четки и бои и му казва: моля ти се, недей ме реза! Аз съм в последнята стадия на своето развитие, довершвам своята картина. Отрежеш ли ме, ще се спре развитието на целото човечество. – Хайде от мен да замине! И този път не отрезва нишката.

Улавя четвертата нишка, иска да я реже, но изведнъж пред него изкача един генерал, в военна униформа, казва му: моля ти се, недей ме реза! Аз проектирам от великите планове за спасението на човечеството. Ако ме отрежеш, ще осакатиш целото човечество, затова остави ме да реализирам плана си. – Добре, нека от мен да замине! – И тази нишка оставя.

Улавя смело петата нишка – ще реже вече. Но, ето, явява се един жрец с своята тояга, с одеждата си – готов за служене Богу. Моля, моля, не ме отрезвай! Аз извершвам една от най-важните служби в света – служба Богу. Аз произнасям една от най-необходимите молитви. Ако прережеш нишката на моя живот, няма кой да се моли за човечеството. – Хайде, нека от мен да замине! – Оставя и тази нишка.

Най-после, туря ножиците на шестата нишка. От нея изкача един мъдрец, който му казва: моля ти се, недей ме реза! Аз пиша една ценна, книга, събрал съм материял от хиляди години. Искам да остава тази книга за бъдещето поколение. Ако отрежеш тази нишка, какво ще стане с моята книга? Не ме отрезвай, бъди тъй добър! – Хайде, нека пак от мен да замине!

Улавя седмата нишка, но веднага излиза един народен учител. Моля, моля, ще бъдеш тъй добър да ме изслушаш: от ред съществувания аз съм посвещавал живота си за възпитанието на децата и днес тъкмо открих един велик план, един велик метод за възпитанието на децата, който искам да внеса в света за приложение. Ако туриш ножиците и ме отрежеш, отиде целото възпитание, сверши се с човечеството! – Е, хайде от мен да замине! – Оставя и тази нишка.

След това, улавя осмата нишка, готов да реже. Изкача един слуга: моля, моля, толкова време съм бил слуга, но никога не съм слугувал тъй, както трябва. До сега аз бех лъжец, крадец, но намерих един много добър господар, добре се отнася с мен, добре ми плаща, затова искам да водя един честен, добър живот. Ако ме отрежеш, ще пропадна за винаги. – Хайде, нека от мен да замине! – Оставя и него.

Хваща деветата нишка. Излиза един артист с своята арфа. Моля ти се, не ме режи! Аз създадох една песен, с която ще мога да укротявам, да умиротворявам хората. Мисля да тръгна из света, да пея и да свиря, да го поправя. Ако отрежеш тази нишка, ще спреш не само процеса на моето развитие, но развитието и на целото човечество. – Хайде и този артист да мине!

Най-после, туря ножиците на десетата нишка, но веднага изкача една майка с детенце на ръце. Моля, моля, недей ме реза! До сега аз пометах всичките си деца и едва сега родих първото си детенце. Ако отрежеш нишката ми, отиде и детенцето ми, отивам и аз. – Хубаво, нека и този път от мен да замине! – Оставя и последната нишка.

Питам сега: всички тия апелирания на 10-те души, не беха ли на местото си? – Беха. Затова именно Земан Зебу остави всички тия нишки и се верна назад при Учителя си. Да, но той разреши ли въпроса? – Не го разреши. Всичките тия нишки – момата, момъкът, мъдрецът, жрецът, учительт и другите останали, не са били съществени неща, те са били фиктивни положения, те са били той самият. Требваше да тури ножиците и да отреже нишките – нищо повече! Но, той бил страхливец. Учительт му казва: ще знаеш, че след 2,000 години ще ти дам друг изпит, по-страшен от сегашния.

Днес всички съвременни хора се спрели пред изпита на Земан Зебу. Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: чакай, чакай! Турците казват, че като се ударят огнилото и кремъкът един в друг, и огнилото, и кремъкът се изтъркват. Те си правят такива запалки от прахан. Удрят с кремъка по огнилото, докато праханьта се запали. Тъй правят и българите. Те постоянно изваждат кремъка и праханьта, с който си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си. Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен. Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят. И най-после, чувате да казват за някой човек: Господ да го прости! Добър човек беше. Казвам: да много добър човек беше, но като Заман Зебу не можа да разреши задачата си.

Сега да се повърнем към стиха.

Когато Христос дойде на земята, яви се тази звезда, и когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди. Тези който описваха звездите, не ги описаха както трябва. Те прикриха малко нещо. Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение. Не, дойдоха тия светящите звезди, който пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свет, между апостолите и небето. Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнева вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, който той едва ли некога е преживевал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек в всеко отношение е мощен, силен. Апостол Павел на едно место казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме“. За Христовото учение казват: тази звезда, туй учение е разумното слово Божие. От светлината излиза Словото. Законът е много верен. Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи за да дойде тази светлина. До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел. Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скърб, и ти не виждаш светлината. Щом не виждаш светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и трътеаш назад. Дойде ли звездата, веднага пак се подигаш. Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ. Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа, какво благословение имаше? – Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. Те се местиха от едно место на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не. И когато Тит превзе Ерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 60,000 души евреи на кръст. Тъй че пътт от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесточение от страна на Тита другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христа. Когато евреите беха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тех убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби. Геройство е това, но по обратен път. Това наричам аз „геройството на отчаянието“. Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалим такъв човек! Не, този човек, който иска да умре, не е герой. Човек, който умира, трябва да умре съзнателно. И като умре, да бъде жив. Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно. Ние похваляваме само тази смърт, която носи живот след себе си. И онези хора, който умират, а не възкръсват, са изгубени хора. Под думата „смърть“ В най-широк смисъл ние разбираме оживеване отново. Езикът на Писанието в този случай е следният: от смърт трябва да минем в живот. Значи, новият живот се изразява в това, че при преминаването от стария към новия живот, ще се премине през смъртта. И сегашните страдания са предвестник на този нов живот, за който е нежно тази финна материя, от която трябва да се образува бъдещето тело на човека. Такъв един процес сега става и в мозъка, и в сърцето на човека.

Сега ще ви попитам: по какво се познава един човек? Как ще познаете един ваш приятел? Какво обичате вие в човека? В всеки човек ние обичаме нещо хубаво – една Божествена чърта има в него, една особеност. Тогава, кого ще наречете ваш приятел? Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога, до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания, както египтяните наричат това нещо пришелствуване на душата. Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен. Това аз наричам приятелство; това аз наричам братство; това аз наричам благородни души! Това, което сега съществува, не е приятелство, то е интерес. Тъй го определяме ние. Следователно, в всеки човек има една чърта тъй неизменна, както Бог е неизменяем. Питам: ако имаме такава една неизменяема чърта в себе си, какъв щеше да бъде нашият живот? Не че немаме такава чърта, но ние днес се намираме в положението на Земан Зебу. Ако той беше отрезал всички тия 10 нишки друго нещо щеше да се яви. Ако не освободят онзи балон пълен с газ от въжетата, който го държат верзан за земята, какво ще стане с него? – Не ще може да хвръкне нагоре в въздуха. Но, щом го освободят от тези връзки, който го държат сверзан за земята, той ще литне нагоре в пространството към своето местоназначение. Ако вие не се освободите от връзките на земята, с който сте се обверзали, накъде ще отидете? – Цел ден ще седите пред тевтерите си, ще пишете: еди-коя си стока колко лева струва; в еди-кой си град, през еди-коя си година, колко хора са родени, и колко умрели – мъже и жени; еди-колко са се оженили, и колко развели и т.н. За всички тия неща постоянно се държи статистика. Е, как ще се оправи света, я ми кажете!

На съвременните хора е необходима тази звезда на разумност! Подозрението, според мене, не е наука; умразата, според мене, не е наука; злобата, според мене не е наука; убийството, според мене, не е наука; злословието, според мене, не е наука. Всички тия неща не съставляват наука, това правят и животните! Ами че ако искате да знаете, аз виждам тази същата война, която вие водите, и между най-малките същества. Какви войни има между тех! Герои са те! И по-нисшите животни, също както и хората, си турят знаци за храброст. Това, което вершим ние, вершат и животните. Казвате: ние се отличаваме. Че по какво се отличавате? Нека се отличим по нещо! Ако аз се бия, и животните се бият; ако аз ям месо, и животните ядат месо; ако аз ям трева, и животните ядат трева; ако аз ритам, и коньт рита; ако аз бода някой човек с рогата си, и волът боде; ако аз ухапя некого с зъбите си, и кучето хапе. Или, ще кажете, че хората имат картечници? Че и пчелите са направили своята картечница, даже по-рано от хората. Техната картечница е пълна с жидкост. Опитали ли сте, с какво е пълно техното жило? Знаете ли в какво смешно положение изпада човек, или некое силно животно пред жилото на пчелата? Един ден, един праведен човек изпаднал в една гъста гора, и един лъв почнал да го гони. Той взел да се моли на Господа. Господ казал на две пчели да отидат да го защитават. Те ужилили лъва в носа, и този герой, бабаджанко, бил принуден да се върне от пътя си с надут нос и почнал да си маха главата. Да, две пчели ужилиха този лъв и туриха ума на местото му, като му казаха: ти няма да гониш този праведен човек, защото, ако го гониш, следният път ще дойдем четири. Те не го убиха, а го ужилиха.

Та, и ние, съвременните хора, мислим, че можем да направим всичко. Ти гониш некого. Господ ще каже на две пчели да те жилнат в носа. Няма да те изпрати на бойното поле да ти прережат краката, но ще ти изпрати две пчели – едната ще те ужили в левата страна, другата – в десната. И като те жилнат, ти ще се върнеш дома си с надут нос. Жена ти ще те пита: какво стана на носа ти? Да го наложим с нещо? – Пчела ме ожили. Ето един разумен, смислен живот. Звездата е това!

Всички ние, които говорим за един възвишен, благороден, разумен живот, трябва да го приложим, и да покажем на хората в света, че действително Бог ни е пратил на земята. Българите си пишат своята история, казват, че Цар Крум туй направил, Симеон Велики туй направил. Где е този Крум, где е този Симеон Велики? – Симеон Велики умрял от разрив на сърцето, че не могъл да постигне своите планове. Българите трябва по друго нещо да се отличават, а не по успехите от своите войни. Българският Симеон Велики още нищо не е направил. Българският Крум още не се е родил. Това, че Крум отрезал главата на гръцкия император и пил наздравица с нея, още нищо не значи. И това днес се предава на поколенията! Не, не е туй, което възпитава хората. Аз говоря за народи, които са християнски, а не езически. Сега трябва да се внесат между народите и между обществата онези принципи за доброто, които могат да внесат култура, подем между тех. Не е важно, какво можем да разстройваме. Да разстройва всеки може. Не се изисква за това много ум, нито големо изкуство. Истинската наука седи в възприемането и прилагането на разумния живот. Този разумен живот не може да се отдели от религиозния, не може да се отдели и от обществения. Питам: вие, които се грижите за народа, в какво се проявява тази ви грижа? Народът сам се грижи за себе си. Онзи българин, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си. Всеки човек се грижи за себе си, но ти не убивай верата на този човек. Казваш му: защо си толкова будала, че се жертвуваш за народа си, да ореш? Онзи търговец си гледа добре работата, но ти му казваш: защо си толкова будала, подигни малко цените на стоката си, та в малко време да спечелиш, повече пари. Учител си, гледаш си добре работата, но дойде при тебе някой, каже ти: защо си толкова будала да живееш в този прах с тия дечурлига? Карай малко по-халтаво, през куп за грош! Как, нима това е учителство? Една работа, която не може да се изверши разумно, с любов, това не е работа, това е наемничество.

И тъй, питам ви сега: кои мислят доброто на българския народ? Аз харесвам тези две пчели, които жилнали лъва, без да го уморят. Жилнали го да поумнее. Но, да казвате, че старите трябва да си вервят, а да останат младите, това не е права философия. Младите същото казват. Значи, тези, които носят главите – Мъдростта и знанието, да си вервят, а младите – телата – да останат. Тези хора, които дават такава една насока при възпитанието, са на крив път. Те мислят, че между младите и старите няма никаква връзка. Те мислят, че между стомаха и главата няма никаква връзка; те мислят, че стомахът е много важен. В тия си разсъждения отиват до една крива философия. И съвремените лекари отдават хранителността на телото на зарзавата, на месото, но въпреки това болестите се увеличават. Защо се увеличават болестите? – Най-първо хората са изгубили правия начин да се хранят; хората са изгубили правия начин да пият; хората са изгубили правия начин да мислят; хората са изгубили правия начин да чувствуват. Сега всичко в нас е изопачено, и ние виждаме нещата тъй, както не са. Нека дойде сега някой, да ви покаже, как трябва да се живее! На, питайте някой от съвременните учени, ще видите – колкото учени хора има, толкова и теории.

Ние, под думата „Христосъ“ разбираме онзи велик Божествен Дух, който е слезъл отгоре, за да покаже разумния живот на човечеството. Този Дух сега не е скрит. С тази материя и сила, която съдържа в себе си, Той е проникнал и обгърнал всички клетки на човешкия организъм. Той действува вътре в нас и приготовлява пътя ни. Когато ние сме в тихо, спокойно настроение на Духа, тази звезда проговаря вътре в нас. Ние още не разбираме езика на Духа. Разумният Божественият Дух говори на наш език и казва: „Пътт, по който вервиш, няма да те изведе на добър край“. Ама какво трябва да се прави? Този Дух като срещна Савла, каза му: „Савле, пътт по който си тръгнал, не е добър. Кой си Ти Господи? – Аз съм Исус с звездата, човекът, който донесох новото Божествено учение. Ти си тръгнал по един път на насилие. Трябва да се върнеш назад и да пожертвуваш своя живот за благото на своите братя“. И той каза: „Слушам, Господи, какво искаш от мене?“ – Иди сега при Ананий, и той ще те осведоми. Той отиде, започна живота на Христа и каза: „Ще се похваля с кръста Христовъ“. Друго е подразбирал Павел под тия думи. Той искал да каже: ще се похваля с разумното Слово на Христа, ще се похваля с Духа Христов, който носи светлина за човечеството, светлина в нашия живот. Значи, светлина ни трябва в живота!

И тъй, тези мъдреци, които дойдоха в Ерусалим, произведоха цела суматоха. Не само тогава те произведоха такава суматоха, но и днес хората се смущават от същото нещо. Казват: ако това учение се приеме, какво ще стане с света? Ако между хората има любов, ако между хората дойде едно взаимно разбиране, то няма да дойде по един външен процес, по един външен път. Това ще дойде по един вътрешен път. Некои искат да се организират. Организирането не е нещо механическо. Организирането е един вътрешен процес. Трябва да се знаят законите, как да се организира човек. При това, светът е организиран! Нима мислите, че Онзи, Който е създал света, не го е организирал? Всеки човек, у когото съзнанието е пробудено, принадлежи към този организиран свет. Всеки човек пък, у когото съзнанието не е пробудено, тепърва ще трябва да се организира. Сега външният свет се организира а хората, които верват в Христа, са организирани. Но, за каква вера, говоря аз? Не говоря за обикновената вера, а за необикновената – за верата на Любовта, верата на Мъдростта, верата на Истината; верата на Любовта, която внася вечния живот, прави човека щастлив; верата на Мъдростта, която внася светлина, разкрива невидимият свет в неговата пълнота и верата на Истината, която внася свобода в човешкия живот. Това са сили, с които трябва да работим.

Как ще оправите живота си за в бъдаще? Вие сте баща, майка, имате синове, дъщери, как ще ги възпитате? Запример, вие сте офицер, имате подчинени. Тия хора са сили, в които вие ще можите да работите. Знаете ли, каква анархия би се създала, ако тия сили се откажат да се подчинят на вашата воля? Същата тази анархия, аномалия би се създала и в човешкото тело. Вие трябва да влезете между вашите подчинени, да работите, за да внесете онова високо разбиране и съзнание. Влезете в вашето тело, обаче кракът ви се отказва да се подчини на вашата воля. Умът заповедва, кракът не изпълнява. Щом кракът се отказва да работи, той е парализиран. Щом всички органи се отказват да работят да се подчинят на човешката воля, какво става с този живот? – Умира.

И тъй, тази звезда, която се явила на изток, внесла между хората разумния живот. Тия три мъдреца, които са отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те се разговаряли с Христа. Всички вие мислите, че те като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали Му подаръците си и се вернали назад. Не е така. Няма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нещо: те се разговаряли с Христа. Той им предаде великата Мъдрост и знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там. Индийският народ е единственият народ на земята, който може да пази свещените работи. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито кой да е друг народ могат да пазят свещени тайни. Само индусите могат да ги запазват, затова там се занесе на съхранение великото, свещено учение. Ето защо, толкова хора от Европа отиват в тия светилища да се учат. Тия светилища не са некакви видими храмове. Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. Значи, има някаква особена светлина. Вие виждали ли сте тази светлина?

Разправяше ми един млад българин следната своя опитност: намирам се, казва той, една тъмна нощ, усамотен, в едно отчаяно положение, готов да се самоубия, но отправям ума си към Бога, с молба, да ми дойде светлина, да осветля пътя си. И какво виждам тогава? – Доста далеч пред мене се движи едно големо, светло кълбо. Аз вервя и то пред мене, но постепенно положението се все повече и повече изменя. Най-напред то беше по-далеч, после взе да се приближава, докато почувствувах една приятна, мека, светлинка и познах Бога в душата си. От тоз момент аз си казах: разбирам, какво нещо е животът! От това кълбо почна да излиза глас, който ми каза: „Готов ли си, какво мислиш да правишъ“. Вие ще кажете сега, това са приказки само. Не, това не са приказки, това са само реалности.

Та, казвам: аз бих желал всички вие да имате тази светлина и да ви проговори тя. По някой път вие интуитивно чувствувате, схващате, че нещо ви говори в ума или в сърцето, но то е тъй разбъркано! Един ден обаче, тази светлина ще ви проговори, ще знаете от къде иде каква посока има. Сегашните ясновидци казват, че Господ им говорил. Но, от къде ви говори Господ? Едни казват, че Господ им проговорил от главата, други – от ума, трети – от сърцето, четверти – от гърлото, от очите, от гърдите и т.н. Е, и вие сега, кажете, от где ви приговаря Господ? Казвам: от много места говори Господ, но само едно место има, от което като проговори Господ, вие ще знаете вече онази велика Истина, която ще ви направи човек, по образ и подобие Божие.

И тъй, за обикновените хора Господ говори отвсекъде, а за необикновените, за просветените има само едно место, само един начин, по който Господ говори. Само тези три велики мъдреци видеха тази светлина, тази звезда и отидоха да ѝ се поклонят.

Аз бих желал, и вие днес да видите тази звезда, да ви проговори тя и да разберете великия идеал за вашия живот, да разберете, какъв е вашият стремеж и да кажете: Заслужава да се служи на Бога!

Беседа, държана от Учительт, на 8 февруари, 1925 г. в гр. София.