| Ред 23: | Ред 23: | ||
„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“. Кога? Когато човек прояви туй качество в себе си. Вие ще проверите това. Щом дойде миротворството в вас, вие ще турите ред и порядък на всека една ваша мисъл, на всеко едно ваше желание, на всеко едно ваше действие. Туй миротворство ще ви свърже с Бога, с небесния свят, с светиите. Миротворството ще ви свърже още с света на ангелите, с всички слънчеви системи, понеже сте Синове Божии. След като ви свържат с Бога, вие ще бъдете в сила да проявите вашето миротворство и отвън. | „Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“. Кога? Когато човек прояви туй качество в себе си. Вие ще проверите това. Щом дойде миротворството в вас, вие ще турите ред и порядък на всека една ваша мисъл, на всеко едно ваше желание, на всеко едно ваше действие. Туй миротворство ще ви свърже с Бога, с небесния свят, с светиите. Миротворството ще ви свърже още с света на ангелите, с всички слънчеви системи, понеже сте Синове Божии. След като ви свържат с Бога, вие ще бъдете в сила да проявите вашето миротворство и отвън. | ||
| − | „Блажени миротворците“, казва Христос. Онези, които любят Христа, вярват ли в тия думи? Мене по някой път ме <font color="red">очудват</font> хората, когато говорят за Любовта, а не вярват в Любовта. Съвременната любов е такава, че когато някой възлюби някого, не му вярва вече. Някой казва за някого: аз го много обичам. Да, защото той ти дължи. Това не е миротворство. Ти имаш да взимаш от него и постоянно го подозираш, че той не може да си изплати дълга. Ти обичаш нещо в някого, но какво? – Обичаш онова, което си вложил в него, искаш да си го вземеш и след като си го вземеш, казваш: за този човек вече пет пари не давам. В първо време, за да го залъжеш малко, казваш му: аз имам за тебе добро понятие, ти си добър човек. Да, но това е залъгалка. Обичам те, но я ми дай парите! Кога си вземеш парите, казваш: страшен вагабонт си, аз вече пет пари ти не давам. Това е сегашната култура. Преди 2000 години хората са били такива, и сега са такива. Всичко това ние вършим всеки ден и не се срамим от себе си. Ние сме станали толкова дебелооки, че не ни е срам. След като кажем такава някоя дебелашка, груба, та после казваме: ама че я казах! Хубава излезе! И сега, религиозните хора, като вземат някои листове от Евангелието, четат, прелистват и казват: тъй е казал Христос, тъй е казал апостол Павел, тъй е казал евангелист Матей, евангелист Иоан, пророк Исаия и др. Разбра ли ти сега? Казвам: ами ти разбра ли? Нито ти, нито аз сме разбрали още. Щом е така, защо ще убеждаваме един човек да вярва в Бога? Някой казва, че трябва да имаме вяра. Бих ви запитал: в какво трябва да имате вяра? Понеже вярата е един закон на ума, казвам: слушайте, приятелю, ние сме двама души на земята и, за да се разберем, ти трябва да вярваш, т.е. трябва да събудиш твоята разумност и интелигентност, и аз трябва да вярвам, т.е. да събудя своята разумност и интелигентност, та след като събудим разумността и интелигентността, която Бог е вложил в нас, ние ще можем да живеем като разумни същества. Следователно, ние ще видим, че сме две разумни същества, които трябва да се споразумеят. Вие казвате: ние може да вярваме един на друг. Как? Хората пренасят вярата в областта на чувствата и любовта, а ние пренасяме вярата в друг един свят, ние я взимаме в друг смисъл. Вярата не е любов. Вярата е закон на ума, на знанието. И апостол Павел искал да докаже, че <font color="red">пътят</font> на Мъдростта е път на спасението. Чрез Мъдростта хората се спасяват, чрез Любовта хората добиват живот, а чрез Истината се освобождават. От какво се освобождават хората. Когато една майка се освободи от своето дете, какво показва това? Ако един човек може да роди мира в себе си, като едно свое дете, той се освободил, той разбрал дълбокия смисъл на мира. Какво нещо е мирът? Мирът се явява в света всякога след един катаклизъм, след едно голямо разбъркване. Та, като дойдат разумните същества да разбъркат всичко в света и после се заемат да поставят всичко в съчетание, казваме, че в тази държава има мир, има ред и порядък. Редът и порядъкът са само изводи на мира. И защо много от съвременните хора <font color="red">полудяват</font>? Защото нямат мир. Ами че аз следя това! Някои религиозни казват, че еди-кой си, че еди-коя си полудели. Че как няма да полудеят? Те нямат мир в себе си, те нямат любов в душата си. Аз не съм срещнал до сега човек в света, който да има мир, вяра, надежда и любов в душата си и да е <font color="red">полудел</font>. А хиляди хора съм срещнал, които <font color="red">полудяват</font>, защото нямат мир, вяра, надежда и любов в душата си. Какво нещо е <font color="red">полудяването</font>? – Разбърква се ума им, и те стават избухливи вещества. Каква е разликата между силата на една бомба и силата или енергията, която иде от слънцето? Разликата е тази, че бомбата изведнъж избухва и разрушава всичко на около си, а онези енергии, които идват последователно от слънцето, постепенно падат върху човека, като го подигат и възрастват неговите семенца. Следователно, човек в даден случай може да заеме положението на една бомба, да експлодира и да мисли, че има характер. В какво седи човешкият характер? – '''Човешкият характер седи в разумно написаните неща в неговата душа.''' Когато човек пази нещата, които Бог е написал в неговата душа, това показва, че той има характер. Божественият Дух и сега още пише в човешката душа. Всички разумни неща в човешката душа, които не търпят никакво коригиране, никакво поправяне, са написани от Божествения Дух. Той не само че ги е написал, но ги е дълбоко | + | „Блажени миротворците“, казва Христос. Онези, които любят Христа, вярват ли в тия думи? Мене по някой път ме <font color="red">очудват</font> хората, когато говорят за Любовта, а не вярват в Любовта. Съвременната любов е такава, че когато някой възлюби някого, не му вярва вече. Някой казва за някого: аз го много обичам. Да, защото той ти дължи. Това не е миротворство. Ти имаш да взимаш от него и постоянно го подозираш, че той не може да си изплати дълга. Ти обичаш нещо в някого, но какво? – Обичаш онова, което си вложил в него, искаш да си го вземеш и след като си го вземеш, казваш: за този човек вече пет пари не давам. В първо време, за да го залъжеш малко, казваш му: аз имам за тебе добро понятие, ти си добър човек. Да, но това е залъгалка. Обичам те, но я ми дай парите! Кога си вземеш парите, казваш: страшен вагабонт си, аз вече пет пари ти не давам. Това е сегашната култура. Преди 2000 години хората са били такива, и сега са такива. Всичко това ние вършим всеки ден и не се срамим от себе си. Ние сме станали толкова дебелооки, че не ни е срам. След като кажем такава някоя дебелашка, груба, та после казваме: ама че я казах! Хубава излезе! И сега, религиозните хора, като вземат някои листове от Евангелието, четат, прелистват и казват: тъй е казал Христос, тъй е казал апостол Павел, тъй е казал евангелист Матей, евангелист Иоан, пророк Исаия и др. Разбра ли ти сега? Казвам: ами ти разбра ли? Нито ти, нито аз сме разбрали още. Щом е така, защо ще убеждаваме един човек да вярва в Бога? Някой казва, че трябва да имаме вяра. Бих ви запитал: в какво трябва да имате вяра? Понеже вярата е един закон на ума, казвам: слушайте, приятелю, ние сме двама души на земята и, за да се разберем, ти трябва да вярваш, т.е. трябва да събудиш твоята разумност и интелигентност, и аз трябва да вярвам, т.е. да събудя своята разумност и интелигентност, та след като събудим разумността и интелигентността, която Бог е вложил в нас, ние ще можем да живеем като разумни същества. Следователно, ние ще видим, че сме две разумни същества, които трябва да се споразумеят. Вие казвате: ние може да вярваме един на друг. Как? Хората пренасят вярата в областта на чувствата и любовта, а ние пренасяме вярата в друг един свят, ние я взимаме в друг смисъл. Вярата не е любов. Вярата е закон на ума, на знанието. И апостол Павел искал да докаже, че <font color="red">пътят</font> на Мъдростта е път на спасението. Чрез Мъдростта хората се спасяват, чрез Любовта хората добиват живот, а чрез Истината се освобождават. От какво се освобождават хората. Когато една майка се освободи от своето дете, какво показва това? Ако един човек може да роди мира в себе си, като едно свое дете, той се освободил, той разбрал дълбокия смисъл на мира. Какво нещо е мирът? Мирът се явява в света всякога след един катаклизъм, след едно голямо разбъркване. Та, като дойдат разумните същества да разбъркат всичко в света и после се заемат да поставят всичко в съчетание, казваме, че в тази държава има мир, има ред и порядък. Редът и порядъкът са само изводи на мира. И защо много от съвременните хора <font color="red">полудяват</font>? Защото нямат мир. Ами че аз следя това! Някои религиозни казват, че еди-кой си, че еди-коя си полудели. Че как няма да полудеят? Те нямат мир в себе си, те нямат любов в душата си. Аз не съм срещнал до сега човек в света, който да има мир, вяра, надежда и любов в душата си и да е <font color="red">полудел</font>. А хиляди хора съм срещнал, които <font color="red">полудяват</font>, защото нямат мир, вяра, надежда и любов в душата си. Какво нещо е <font color="red">полудяването</font>? – Разбърква се ума им, и те стават избухливи вещества. Каква е разликата между силата на една бомба и силата или енергията, която иде от слънцето? Разликата е тази, че бомбата изведнъж избухва и разрушава всичко на около си, а онези енергии, които идват последователно от слънцето, постепенно падат върху човека, като го подигат и възрастват неговите семенца. Следователно, човек в даден случай може да заеме положението на една бомба, да експлодира и да мисли, че има характер. В какво седи човешкият характер? – '''Човешкият характер седи в разумно написаните неща в неговата душа.''' Когато човек пази нещата, които Бог е написал в неговата душа, това показва, че той има характер. Божественият Дух и сега още пише в човешката душа. Всички разумни неща в човешката душа, които не търпят никакво коригиране, никакво поправяне, са написани от Божествения Дух. Той не само че ги е написал, но ги е дълбоко <font color="red">врязал</font> в душата на човека. Това се нарича характер! |
| − | И тъй, мирът, миролюбието, което човек трябва да има в себе си, е едно от благородните качества, чрез което човек може да запази своето равновесие. Щом човек е миротворец, той ще стане Син Божий. Щом човек има това качество в себе си, всички сили ще се балансират в него, той е човек, който може всичко да направи. Или, казвам другояче: той е човек, който всичко е направил. Често ние казваме: а, аз мога така да направя, че да оправя България! Смешно е това нещо – да оправиш България, да оправиш Англия, да оправиш Америка! Аз казвам: ти оправи ли себе си? Аз съм, казва някой, благороден човек. Казвам му: ела да живеем един месец заедно, че ще видиш, колко сме благородни и двамата. Един месец ти ще плащаш и за мене, и за себе си; ти ще готвиш, а аз ще ям. През това време аз ще гледам на лицето ти, дали то ще се измени, или не. Вторият месец ти ще ме изпиташ: аз ще плащам, аз ще готвя, а ти ще ядеш, и ще гледаш на моето лице. Ако твоето и моето лице се изменят, ние не сме миротворци. Но ако твоето и моето лице не се изменят ние сме миротворци. Някой казва: аз направих едно добро дело. Не, благодари, че в това дело твоят ум и твоето сърце взеха участие. Благодари, че има възможност да се проявиш. Аз няма да мисля да нахраня целия | + | И тъй, мирът, миролюбието, което човек трябва да има в себе си, е едно от благородните качества, чрез което човек може да запази своето равновесие. Щом човек е миротворец, той ще стане Син Божий. Щом човек има това качество в себе си, всички сили ще се балансират в него, той е човек, който може всичко да направи. Или, казвам другояче: той е човек, който всичко е направил. Често ние казваме: а, аз мога така да направя, че да оправя България! Смешно е това нещо – да оправиш България, да оправиш Англия, да оправиш Америка! Аз казвам: ти оправи ли себе си? Аз съм, казва някой, благороден човек. Казвам му: ела да живеем един месец заедно, че ще видиш, колко сме благородни и двамата. Един месец ти ще плащаш и за мене, и за себе си; ти ще готвиш, а аз ще ям. През това време аз ще гледам на лицето ти, дали то ще се измени, или не. Вторият месец ти ще ме изпиташ: аз ще плащам, аз ще готвя, а ти ще ядеш, и ще гледаш на моето лице. Ако твоето и моето лице се изменят, ние не сме миротворци. Но ако твоето и моето лице не се изменят ние сме миротворци. Някой казва: аз направих едно добро дело. Не, благодари, че в това дело твоят ум и твоето сърце взеха участие. Благодари, че има възможност да се проявиш. Аз няма да мисля да нахраня целия свят но ще помисля само да ми се отдаде случай да направя едно добро дело, защото онзи, който е създал света е промислил за него. Да се заемам аз да промислям за целия свят, това е светотатство! Бог, който е създал света, всичко е предвидел. Той всичко е промислил, и за най-малките животинки, който живеят в дълбочините на океаните, и за най-висшите същества. На всички е дал условия за живот. Някои казват: защо съществува смъртта, защо стават всички тия промени в света? Това са Божии работи. За всички тия работи ти нищо не разбираш и казваш: защо съществува смъртта? Вие сте чудни! Бог другояче гледа на смъртта; Бог другояче гледа на всички работи. Ако аз взема едно парче лед и го стопя на огъня, та го превърна в вода, вие какво ще кажете? Ще кажете: умре ледът! Не, това не е философия. Ледът се е превърнал на вода. Питам едного: тази вода от лед ли е станала, или ледът е станал от вода? Той ще каже, че водата е станала от лед. Не, водата от лед никога не става, но ледът става от вода. Някой казва: от <font color="red">умразата</font> ще се роди любов. Това е крива философия. От <font color="red">умразата</font> любов не се ражда. От любовта <font color="red">умраза</font> става. Кога? – Когато любовта е малка. Тогава казвам: малката любов създава леда, а голямата любов създава водата. Малката любов произвежда леда, и като го пипнеш, студен е, а голямата любов произвежда водата. След туй пък още по-голямата любов създава парите; още по-голямата любов създава пламък и огън; още по-голямата любов създава светлината, а още по-голямата любов какво създава? – Създава мира? В древността, при един от знаменитите адепти, Ешавора, се явява архангел Аниел и му донася две написани книги, като му казва: В тия две книги се съдържа знанието на целото човечество. Едната книга ще запазиш за себе си, никой да не я пипа, освен ти, а другата книга ще оставиш отвън, да се учат по нея твоите ученици. И вернал се тогава ангелът в света на светлите духове. Започнал тогава Ешавора своята работа. Поканил той всички ония на който съзнанието било <font color="red">подигнато</font>, да дойдат да се учат от новата книга. Започнали да идват ученици един след друг да се учат. Всеки който свършвал, трябвало да прелисти книгата, да прочете най-важното место и след туй да затвори книгата. Обаче, всеки един ученик, като намирал най-важното место, толкова се влюбвал в него, че <font color="red">отрязвал</font> листа, който бил тъничък и го скривал в себе си. Излизали си учениците от там пак един по един. Това последно прелистване на книгата се считало един вид като диплом за завършване на училището. Тъй като се изреждали учениците един след друг, година след година, книгата се доста смалила. Учениците, който идвали отпосле, казвали на Ешавора: „Тази книга не е пълна, от небесния свят не са се доизказали, забравили са да напишат некои неща“. Е, казал им той, недописаното пък вие ще го напишете. Всички тия ученици продължавали все тъй да четат от тази книга и да си откъсват по един лист от най-хубавото место, което им харесва, докато най-после Ешавора забранил да се отваря тази книга. И сега, от тази книга, за света са останали само два листа: Стария и Новия завет. И днес, всеки един от вас носи по един лист от тази книга. От всичкото това знание, което се разпръснало из света, станала днешната голяма галиматия. Тия листа не били номерирани, та не знаят хората, кой какво носи, забравили. Сега и в науката, и в религията, всеки пише по цели томове върху този лист, който е взел от тази книга. Всеки написва по нещо, но откъде са тия листове? И онези, които са взели листа на миротворците, и те пишат по нещо. Но след като се бият, бият хората, най-после казват: елате да се примирим сега! Уилсон даде на света 14 точки за мира – миротворец беше той! Но, това е външният свет. Да се върнем ние към себе си! |
„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“. | „Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“. | ||
Версия от 08:30, 29 януари 2009
Миротворци
„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“. (Матея 5:9)
Противоречиво е днес да говориш за миротворство, противоречиво е да говориш за миротворци. Противоречиво е днес да говориш на хората за сиромашия, че трябва да бъдат сиромаси. Противоречиво е днес да говориш на съвременните хора за болести. Противоречиво е днес да говориш на съвременните хора за тъмнината. Противоречиво е днес да им говориш, че в света има някакъв си Промисъл, че имало някаква вечна Любов. Всичко това е все противоречия.
Българите имат една пословица, която казва: „Той има кокоши ум“. Те употребяват този израз за някой човек, за когото искат да изразят нещо лошо. Че в какво е лош кокошият ум? Кокошката не се напива, пари не краде, хора не убива, затвори не гради, несправедливи закони не създава. Тогава в какво е крива кокошката, та казват „кокоши ум“. Кокошият ум седи в следното; като дадеш на кокошката жито в една крина, тя почва с краката си да го рови, разхвърля го навън и след като го разрови, започва да мисли, че е изровила нещо отнякъде. Това показва, че тя не може да използува ония блага, които ѝ се дават, а ги разравя. Та, в туй отношение, когато казват „кокоши ум“, то значи, че и ние, като тази кокошка, не можем да използуваме Божиите блага, които ни се дават. А някои мислят, че кокошката не може да мисли. Не, в някои отношения тя може да мисли по-добре, отколкото самият човек.
„Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат“.
Какво означава думата „миротворци“? Миротворство е едно от великите качества. Само на кои? – На великите души, на хората с характер. Миротворството не е качество свойствено на простите хора; то не е свойствено и на обикновените хора; то даже не е свойствено и на гениалните хора. То е свойствено само на ония човеци, които имат разумни души. Човек трябва да придобие това качество. Той не се ражда с него, но той го придобива, той го развива. Ако човек се раждаше с това качество, то щеше да бъде едно пристрастие, от страна на Провидението. И в това именно е похвалата на човека, че той може да го придобие.
Сега, онези, които философствуват ще кажат: тогава где е Божията благодат? Ами че в какво седи Божията благодат? Ако Бог ще влее в нас всичко на готово, тогава какъв смисъл има живота ни? В такъв случай нека Бог си живее сам, нека сам се проявява. Някои казват: тогава, ние виждаме голямо противоречие в това, дето се казва, че всичко трябва сами да придобием, а пък в Писанието е казано, че всичко е от Бога. Каква е тази ваша философия? Не е въпросът там. Това, че ние живеем и се движим в Бога, това е от Него, а това, че ние се проявяваме, то е от нас. Нима онази кокошка, която рови с краката си и изхвърля житото навън, та това е от Бога? Каква нужда има Бог от това, да рови туй зърно? Като че Бог не знае туй зърно, та трябва да го опитва сега, да се учи? В това няма никаква философия. Че каква философия има в това, човек да съгради една къща и после да я събори? Ще кажете: от Господа е това. Не, от човека е това. Някой убил някого и после казват: тъй направил Господ, тъй е наредил Той. Ние сме направили това, а после казваме, че Господ го направил оправдаваме се. В Писанието се казва: че Господ не се изкушава. Каква нужда има Господ от това, да убие този или онзи? Каква нужда има Господ да прави затвори? Господ, Който има всичко в себе си, каква нужда има от тези детински промени? Следователно, като мислим така, ние опорочваме Божието име, ние опорочваме Божията Любов. Казва се в Писанието, че Миротворците ще се нарекат Синове Божии. Да бъдеш Син Божий, това е най-възвишеното положение, което някой може да има по отношение на Бога. Разбира се, като кажем, че можем да бъдем Синове Божии, веднага ще се родят противоречия, съмнения: можем ли да бъдем Синове Божии, или не? Аз не обичам да споря, дали можем да бъдем Синове Божии. Който разсъждава, и който размишлява, може да разреши всички задачи; който не разсъждава, който не размишлява, никакви задачи не може да разреши. Някои ми казват: ама аз не мога да видя това нещо. Е, да видиш, или да не видиш, то е нещо относително. Ако аз, след като седя тук в София, не мога да видя една игла на Витоша, това не е един недъг на моите очи. Обаче, аз мога да стана от тук, да отида на Витоша и да намеря тази игла. Там ще я видя. Някой казва: ти си учен човек, виж иглата от София. Аз ще ви възразя: ако ти си действително учен човек ще отидеш сам на местото и ще видиш тази игла от близо. Само глупавите хора разглеждат нещата отдалеч. Хубаво, щом разсъждавате така, щом вашата философия е такава, бъдете последователни. Турете тогава хляба отдалеч, поглеждайте го от там и се наяждайте. Защо влизате в противоречия? Ако това е едно правило в живота, нека го приложим в всички отношения, нека бъдем последователни в своята мисъл! Погледни хляба от половин километър разстояние и се наяж! Да, когато дойде въпрос за хляба, ти го вземеш в ръцете си и се вторачваш в него, а щом се отнася за друго нещо, щом се отнася за иглата на Витоша, казваш: и от тук може да се види. Аз разсъждавам по следния начин: когато имаш да вземаш пари от някого, ти се вторачваш, приближаваш се към него и казваш: парите дай по-скоро! Когато пък имаш да даваш някому, отдалечаваш се от него. „Интересец бабам“, казват турците. Но, този интерес е двояк: интерес когато имаш да даваш, и интерес, когато имаш да взимаш. Когато имаш да даваш, ти туряш нещата отдалеч, а когато имаш да взимаш, туряш нещата наблизо. В първия случай казваш: колкото по-далеч, толкова по-добре. Вие ме запитвате: защо този господин стои толкова далеч от онзи? Защото има да дава. Ами защо еди-кой си е много близък с онзи там? Защото има да взима. Казва се: еди-кой си се оженил за еди-коя си. Защо? Защото има да взима, та я взел в къщата си. Ама защо еди-кой си изпъдил жена си, отдалечил се от нея? Защото има да ѝ дава. Това са философски разсъждения, те не са съществени, те са само известни положения.
И тъй, Писанието казва: „Блажени миротворците!“.
Миротворството е едно качество, което се придобива, но не в един живот. То е едно качество, за придобиването на което се изисква цялата вечност. Сега, аз няма да се занимавам с математика, да ви доказвам, че за да се развие у вас миротворството, се изисква едно число от години с множество нули. Но да оставим това число, вие няма да го разберете. Едно ще знаете, че за да се развие миротворството, изисква се цялата вечност. Под думата вечност, аз разбирам, че всички онези добродетели, които се проявяват в Божественото естество, трябва да дойдат и да подкрепят мира. Мирът, миротворството е най-хубавото качество, което човек трябва да има в себе си. С това се отличава ангелският свят. Светът на мира е ангелският свят. Там, дето има мир, само там ще може да има музика, поезия, изкуство, живот в своята пълнота. Дето няма мир, не може да има никаква култура. Разбирайте „култура“ в пълния смисъл на думата.
Писанието казва: „Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат“.
Някои казват: да примирим хората! Не да ги примирим, но да ги научим на онзи велик закон да бъдат миротворци. Да примириш хората, това не е изкуство. И сега, ще проповядват на хората, че трябва да бъдат миролюбиви. Християните трябва да бъдат не „миролюбиви“ хора, а „миротворци“ трябва да бъдат, в себе си трябва да носят това качество. Може да се познае, че те носят това качество, ако са Синове Божии. Само Синовете Божии могат да бъдат миротворци. Някой казва: аз примирих еди-кой си хора. Че кой не може да примирява? Кой не може да примирява с тоягата? Но това примирие ли е? Кой не може да омиротворява една страна? Но това миротворство ли е? Не е.
„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“. Кога? Когато човек прояви туй качество в себе си. Вие ще проверите това. Щом дойде миротворството в вас, вие ще турите ред и порядък на всека една ваша мисъл, на всеко едно ваше желание, на всеко едно ваше действие. Туй миротворство ще ви свърже с Бога, с небесния свят, с светиите. Миротворството ще ви свърже още с света на ангелите, с всички слънчеви системи, понеже сте Синове Божии. След като ви свържат с Бога, вие ще бъдете в сила да проявите вашето миротворство и отвън.
„Блажени миротворците“, казва Христос. Онези, които любят Христа, вярват ли в тия думи? Мене по някой път ме очудват хората, когато говорят за Любовта, а не вярват в Любовта. Съвременната любов е такава, че когато някой възлюби някого, не му вярва вече. Някой казва за някого: аз го много обичам. Да, защото той ти дължи. Това не е миротворство. Ти имаш да взимаш от него и постоянно го подозираш, че той не може да си изплати дълга. Ти обичаш нещо в някого, но какво? – Обичаш онова, което си вложил в него, искаш да си го вземеш и след като си го вземеш, казваш: за този човек вече пет пари не давам. В първо време, за да го залъжеш малко, казваш му: аз имам за тебе добро понятие, ти си добър човек. Да, но това е залъгалка. Обичам те, но я ми дай парите! Кога си вземеш парите, казваш: страшен вагабонт си, аз вече пет пари ти не давам. Това е сегашната култура. Преди 2000 години хората са били такива, и сега са такива. Всичко това ние вършим всеки ден и не се срамим от себе си. Ние сме станали толкова дебелооки, че не ни е срам. След като кажем такава някоя дебелашка, груба, та после казваме: ама че я казах! Хубава излезе! И сега, религиозните хора, като вземат някои листове от Евангелието, четат, прелистват и казват: тъй е казал Христос, тъй е казал апостол Павел, тъй е казал евангелист Матей, евангелист Иоан, пророк Исаия и др. Разбра ли ти сега? Казвам: ами ти разбра ли? Нито ти, нито аз сме разбрали още. Щом е така, защо ще убеждаваме един човек да вярва в Бога? Някой казва, че трябва да имаме вяра. Бих ви запитал: в какво трябва да имате вяра? Понеже вярата е един закон на ума, казвам: слушайте, приятелю, ние сме двама души на земята и, за да се разберем, ти трябва да вярваш, т.е. трябва да събудиш твоята разумност и интелигентност, и аз трябва да вярвам, т.е. да събудя своята разумност и интелигентност, та след като събудим разумността и интелигентността, която Бог е вложил в нас, ние ще можем да живеем като разумни същества. Следователно, ние ще видим, че сме две разумни същества, които трябва да се споразумеят. Вие казвате: ние може да вярваме един на друг. Как? Хората пренасят вярата в областта на чувствата и любовта, а ние пренасяме вярата в друг един свят, ние я взимаме в друг смисъл. Вярата не е любов. Вярата е закон на ума, на знанието. И апостол Павел искал да докаже, че пътят на Мъдростта е път на спасението. Чрез Мъдростта хората се спасяват, чрез Любовта хората добиват живот, а чрез Истината се освобождават. От какво се освобождават хората. Когато една майка се освободи от своето дете, какво показва това? Ако един човек може да роди мира в себе си, като едно свое дете, той се освободил, той разбрал дълбокия смисъл на мира. Какво нещо е мирът? Мирът се явява в света всякога след един катаклизъм, след едно голямо разбъркване. Та, като дойдат разумните същества да разбъркат всичко в света и после се заемат да поставят всичко в съчетание, казваме, че в тази държава има мир, има ред и порядък. Редът и порядъкът са само изводи на мира. И защо много от съвременните хора полудяват? Защото нямат мир. Ами че аз следя това! Някои религиозни казват, че еди-кой си, че еди-коя си полудели. Че как няма да полудеят? Те нямат мир в себе си, те нямат любов в душата си. Аз не съм срещнал до сега човек в света, който да има мир, вяра, надежда и любов в душата си и да е полудел. А хиляди хора съм срещнал, които полудяват, защото нямат мир, вяра, надежда и любов в душата си. Какво нещо е полудяването? – Разбърква се ума им, и те стават избухливи вещества. Каква е разликата между силата на една бомба и силата или енергията, която иде от слънцето? Разликата е тази, че бомбата изведнъж избухва и разрушава всичко на около си, а онези енергии, които идват последователно от слънцето, постепенно падат върху човека, като го подигат и възрастват неговите семенца. Следователно, човек в даден случай може да заеме положението на една бомба, да експлодира и да мисли, че има характер. В какво седи човешкият характер? – Човешкият характер седи в разумно написаните неща в неговата душа. Когато човек пази нещата, които Бог е написал в неговата душа, това показва, че той има характер. Божественият Дух и сега още пише в човешката душа. Всички разумни неща в човешката душа, които не търпят никакво коригиране, никакво поправяне, са написани от Божествения Дух. Той не само че ги е написал, но ги е дълбоко врязал в душата на човека. Това се нарича характер!
И тъй, мирът, миролюбието, което човек трябва да има в себе си, е едно от благородните качества, чрез което човек може да запази своето равновесие. Щом човек е миротворец, той ще стане Син Божий. Щом човек има това качество в себе си, всички сили ще се балансират в него, той е човек, който може всичко да направи. Или, казвам другояче: той е човек, който всичко е направил. Често ние казваме: а, аз мога така да направя, че да оправя България! Смешно е това нещо – да оправиш България, да оправиш Англия, да оправиш Америка! Аз казвам: ти оправи ли себе си? Аз съм, казва някой, благороден човек. Казвам му: ела да живеем един месец заедно, че ще видиш, колко сме благородни и двамата. Един месец ти ще плащаш и за мене, и за себе си; ти ще готвиш, а аз ще ям. През това време аз ще гледам на лицето ти, дали то ще се измени, или не. Вторият месец ти ще ме изпиташ: аз ще плащам, аз ще готвя, а ти ще ядеш, и ще гледаш на моето лице. Ако твоето и моето лице се изменят, ние не сме миротворци. Но ако твоето и моето лице не се изменят ние сме миротворци. Някой казва: аз направих едно добро дело. Не, благодари, че в това дело твоят ум и твоето сърце взеха участие. Благодари, че има възможност да се проявиш. Аз няма да мисля да нахраня целия свят но ще помисля само да ми се отдаде случай да направя едно добро дело, защото онзи, който е създал света е промислил за него. Да се заемам аз да промислям за целия свят, това е светотатство! Бог, който е създал света, всичко е предвидел. Той всичко е промислил, и за най-малките животинки, който живеят в дълбочините на океаните, и за най-висшите същества. На всички е дал условия за живот. Някои казват: защо съществува смъртта, защо стават всички тия промени в света? Това са Божии работи. За всички тия работи ти нищо не разбираш и казваш: защо съществува смъртта? Вие сте чудни! Бог другояче гледа на смъртта; Бог другояче гледа на всички работи. Ако аз взема едно парче лед и го стопя на огъня, та го превърна в вода, вие какво ще кажете? Ще кажете: умре ледът! Не, това не е философия. Ледът се е превърнал на вода. Питам едного: тази вода от лед ли е станала, или ледът е станал от вода? Той ще каже, че водата е станала от лед. Не, водата от лед никога не става, но ледът става от вода. Някой казва: от умразата ще се роди любов. Това е крива философия. От умразата любов не се ражда. От любовта умраза става. Кога? – Когато любовта е малка. Тогава казвам: малката любов създава леда, а голямата любов създава водата. Малката любов произвежда леда, и като го пипнеш, студен е, а голямата любов произвежда водата. След туй пък още по-голямата любов създава парите; още по-голямата любов създава пламък и огън; още по-голямата любов създава светлината, а още по-голямата любов какво създава? – Създава мира? В древността, при един от знаменитите адепти, Ешавора, се явява архангел Аниел и му донася две написани книги, като му казва: В тия две книги се съдържа знанието на целото човечество. Едната книга ще запазиш за себе си, никой да не я пипа, освен ти, а другата книга ще оставиш отвън, да се учат по нея твоите ученици. И вернал се тогава ангелът в света на светлите духове. Започнал тогава Ешавора своята работа. Поканил той всички ония на който съзнанието било подигнато, да дойдат да се учат от новата книга. Започнали да идват ученици един след друг да се учат. Всеки който свършвал, трябвало да прелисти книгата, да прочете най-важното место и след туй да затвори книгата. Обаче, всеки един ученик, като намирал най-важното место, толкова се влюбвал в него, че отрязвал листа, който бил тъничък и го скривал в себе си. Излизали си учениците от там пак един по един. Това последно прелистване на книгата се считало един вид като диплом за завършване на училището. Тъй като се изреждали учениците един след друг, година след година, книгата се доста смалила. Учениците, който идвали отпосле, казвали на Ешавора: „Тази книга не е пълна, от небесния свят не са се доизказали, забравили са да напишат некои неща“. Е, казал им той, недописаното пък вие ще го напишете. Всички тия ученици продължавали все тъй да четат от тази книга и да си откъсват по един лист от най-хубавото место, което им харесва, докато най-после Ешавора забранил да се отваря тази книга. И сега, от тази книга, за света са останали само два листа: Стария и Новия завет. И днес, всеки един от вас носи по един лист от тази книга. От всичкото това знание, което се разпръснало из света, станала днешната голяма галиматия. Тия листа не били номерирани, та не знаят хората, кой какво носи, забравили. Сега и в науката, и в религията, всеки пише по цели томове върху този лист, който е взел от тази книга. Всеки написва по нещо, но откъде са тия листове? И онези, които са взели листа на миротворците, и те пишат по нещо. Но след като се бият, бият хората, най-после казват: елате да се примирим сега! Уилсон даде на света 14 точки за мира – миротворец беше той! Но, това е външният свет. Да се върнем ние към себе си!
„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“.
Сега, някой може да каже така: не съм ли аз Християнин? Казвам: да, християнин си. Не съм ли аз, който вярвам в Христа? Казвам: да, вярваш в Христа. Не съм ли аз, който обичам Бога? Казвам: да, вярвам, че обичаш Бога. Ами не съм ли аз, който служа на отечеството. Да, ти си, който служиш на отечеството. Не съм ли аз, който обичам човечеството? Да, ти си, който обичаш човечеството. Аз питам: че коя кокошка не обича своите пиленца, коя кокошка не обича своите яйца? След като снесе едно яйце, куткудяка. Това, че аз вярвам в Христа, това показва само един момент на вярване. Че аз любя, това показва само един момент на любов. Туй, дето ние изказваме, че аз любя некого, какво означава? Сега ли го залюби? – Ами сега, когато го видех. Казвам: ако е така, съжалявам. Ако любовта сега се заражда в вашите сърца, това не е любов. Ако вярата сега се заражда в вас, това не е вяра. Аз мога да нарека тия неща любов, вяра, но не е така. Ако доброто сега се заражда в вашата душа, това не е добро. Ако вие запалите една свещ и кажете, че вие създадохте тази свещ, това не е вярно. Тази светлина сега ли се е образувала? – Сега. Не, приятелю, тази светлина си е съществувала, тя е била, а сега само се проявява; пък тя още не е проявена в света в своята пълнота. В древността, при един верующ, който живел 20 години в една пещера в пустинята, идва един господин и вижда, че този постник чете Библията на една малка свещ. Тогава той му казва: ако ти четеш Библията на тази малка свещ, нищо не ще можеш да разбереш от нея. Постникът му отваря една врата и от нея излиза такава блестяща светлина, че този господин ослепел, не могъл да издържи на тази светлина. И след това той му казва: аз чета библията при такава светлина, от която хората, като не разбират законите, ослепяват. Свещ, която носи светлина и знание за вас, която носи свобода за вас, не произвежда никакви противоречия. Тази светлина ни свързва с Бога, с онзи велик извор на Любовта.
Може ли някой от вас да ми обясни, кои са били побудителните причини на Божественото естество в Бога, да създаде всички тия светове? Било ли е необходимо Бог да създаде тия светове, или в Него е имало някаква милост? Било ли е време, когато тази вселена да не е съществувала? Не, тя всякога е съществувала. Некои казват, че сегашната вселена щяла да изчезне. Не това са наши предположения. Светът всякога е бил, и всякога ще бъде, защото той е едно проявление на Бога, а в Бога нещата са всякога последователни. Има промени, но нещата са всякога постоянни. Следователно, нашето сегашно слънце, според както казва Мойсей до четвъртия ден при създаването на света го немало. И рече: Бог – „Да бъде виделина“ – и стана виделина. А до тогава, според както казва Мойсей, немало слънце. В четвъртия ден, казва се в Писанието, Бог направил слънцето и месечината. Какво означава това слънце? То значи, че в четвертия ден на козмическия човек се проявил човешкият разум – най-възвишеното нещо в човека. Тогава се създал умът в този космически човек, и той съзнал, че може да мисли и да работи, както Бог работи в света. Това подразбирал Мойсей, като казал, че в четвертия ден Бог създал слънцето. Мойсей не говори за това обикновено слънце, защото за нас в природата ден и нощ няма, т.е. днес и утре няма. Като казваме „днес и утре“, то е за онази неразумна природа. Какво отношение има между изгреването и залезването на слънцето? За разумния човек тия процеси имат съвсем друго значение. Аз мога да правя разлика между изгреването и залезването на слънцето. В какво се проявява тази разлика? Когато изгрева слънцето на изток, нас ни радва това нещо, но когато залезва на запад, за нас настава една скръб. Ами защо да скърбим? Когато у нас слънцето залезва, за другите пък изгрева, а когато за тех залезва, за нас изгрева. И тъй, има ли изгреване и залезване на слънцето? – В света има само един изгрев. Изгреването на слънцето за нас ние наричаме изгрев, а изгреването на слънцето за другите наричаме залез. Следователно, когато любовта се прояви за другите хора, ние казваме: нашата любов залезе вече. Не е така. Ако ти можеш да пътуваш с бързината на светлината, ако можеш да вървиш с бързината на това слънце, ще има един вечен ден, но понеже ние сме материалисти, затова има ден и нощ за нас. Некои казват: страшно нещо е тъмнината. Питам: защо има тъмнина? Аз другояче гледам на тъмнината. Представете си, че вие сте работници, и като такъв, за вас, работниците, няма никакъв закон, който да определя по колко часа на ден да работите. Ако няма залезване на слънцето, какво ще направиш тогава? – Ще работиш, докато грее слънцето. А тъй, като работник, седите при господаря си и му работите, но докато грее слънцето, господарът ви не ви пуща да си отидите дома. Щом, обаче, залезе слънцето, той ви пуща да си вървите дома и казва: хайде върви си сега! Лошо нещо ли е тъмнината? Казвам: светлината ти дава възможност да работиш, а тъмнината ти дава възможност да почиваш. Кое условие е по-добро? Защо господарът ти не иска да работиш на тъмно? Тъмнината е дошла, за да те освободи, да ти даде възможност да си починеш. Понеже твоят господар е неразумен, Господ е създал отвън тъмнината, за да те освободи, да си починеш малко. Господарът ти казва: хайде сега си върви, та утре, като изгрее слънцето, ще дойдеш пак да работиш. Е, ако по някой път в душата ти дойде една малка тъмнина, това лошо нещо ли е? Ти имаш светлина, радостно ти е на душата, светло ти е на ума, но мразиш некого и постоянно го носиш в ума си. И тъй както ти е светло, кажеш си: аз ще му дам нему! – Кроиш си разни планове. Е, тази светлина в дадения случай не ти ли пречи? Но, дойдат след това големи страдания, скърби и ти забравиш този човек. Питам: какво нещо са скърбите, страданията? – Те са тъмнина, която е дошла специално за тебе. Е, тази тъмнина не е ли едно добро в този случай? – Добро е, тя те е оправила в пътя ти, върнала те е от лошите ти намерения. Кое състояние е по-хубаво сега за тебе? – Второто. И тъй, това, което е тъмнина за нас, за другите е светлина. Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, тя се представлява за нас като тъмнина, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представлява като светлина. Следователно, нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настава вечерно време е светлина за по-напредналите същества. Тъй щото, в света всичко е светлина. Казва Писанието: „Светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Вие тогава казвате: виждате ли, тъмнината не обзе светлината! Не, евангелист Иоан, като е писал това нещо, като окултен ученик, друго нещо е подразбирал. Сега, аз няма да се спирам да обяснявам всичко това, понеже ако се спра да обяснявам, вие ще се намерите в положението на онзи беден човек, пред когото се отваря една стая с най-хубави скъпоценни камъни. Този беден човек, като види всички тия скъпоценни камъни, в главата му ще дойдат всичките изкушения, и той ще почне да мисли откъде да влезе.
Целият съвременен свят днес се намира под хиляди заблуждения и християнският свят също се намира под такива заблуждения. Някой казва запример: ами Господ не може ли да оправи тази работа? – Може, как не! Е, тогава аз няма повече да ора, да сея, да копая. И започва молитвата си. Господи прати ми някой човек, който да оре, да сее, да копае заради мене! Моли се, моли се дълго време. Най-после аз го чуя, намеря някой човек, който да му оре, да му копае и да му пратя. И тогава той си казва: ето, Господ ме послуша. Това нещо лесно мога да направя аз. Защо? – Защото хора за работа все ще се намерят. Казвам на едного: слушай: колко искаш да ти платя, за да работиш за онзи? – 100 лева. Хубаво, иди да работиш! Аз му изпращам този човек, за да не безпокои Господа. На втория ден стане, пак безпокои Господа. Пак пратя некого. На третия ден пак се моли. Този път вече не изпращам никого. Той си казва: а, днес молитвата ми не се чу! Не, у нас такива моления не стават, такива молитви не се приемат! Зле се молим ние, съвременните хора. Работата е едно благословение за нас. Да ореш, да копаеш, да сееш, да жънеш, да работиш, това е една привилегия! Ако ти мислиш, че Господ трябва да те освободи от ралото, от мотиката, зле разбираш законите. Та ти още не си работил! По малко ще работиш! Тъй е казано. Ти като влезеш в училището, изведнъж няма да свършиш всичката си работа! По малко, по малко. Днес малко, утре малко и т.н. Ама, казва някой, аз искам изведнъж да стана чист и свят човек! – Не може изведнъж. Днес ще бъдеш една вощена свещ, утре ще бъдеш две вощени свещи, на третия ден ще бъдеш три вощени свещи и след време ще имаш светлината на 100 милиона свещи. Като отидеш на онзи свят, тази светлина ще бъде пак като светлината на една свещ и ще започнеш отново да изучаваш Божия закон.
„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“. Миротворството е едно от качествата на великите души. Срещал съм некои християни, които казват: ние се родихме от Бога. Хубаво, родил се от Бога, а дошъл да спори с мене, да ми казва: ти не си на правата страна. Е казвам му, тогава ти не си на правата страна. Ти мене няма да ми казваш, дали съм на правата, или на кривата страна. Дали съм роден от Бога, или не, дали съм на правата страна, или не, това аз зная. Нима волът не знае, че е вол? Той знае това. Аз на вола няма какво да доказвам логически, нито математически, че се различава от мене. Ще му кажа: ела тук при мене, тук има огледало. Хайде да застанем пред огледалото! По какво се различаваме сега? Той ще погледне, ще му кажа: на моята глава рога няма, на твоята има. После, аз имам две ръце и на тех по пет пръста, а ти имаш четири крака и на тех по едно раздвоено копито. Най-после си съблека дрехите. По какво се различаваме? Аз нямам козина, а ти имаш козина по целото си тело. Е, каква е философията сега. Волът пита: кой ми тури рогата? – Ти. Кой ми тури копитата? – Пак ти – нищо повече. Ами на тебе кой ти сне рогата? – Аз. Кой ти сне копитата? – Аз. Как? – Ако ми станеш ученик, ще кажа – нищо повече. Сега, това е една алегория в нашия живот. Някой питат: как ще познаете, кой вярва в Христа, и кой не вярва? Как ще познаете, кой е роден от Бога, и кой не е роден от Бога? Роденият от Бога грех не прави, казва Писанието. Роденият от Бога има в душата си такава велика Любов, такъв велик извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Роденият от Бога има една такава пръчица, че с нея всичко може да направи. На него всички хора му са братя – не по тела, а по души. Когато ти си роден от Бога, ти ще се разговаряш с душите на всички хора. Преди няколко време дойде една сестра и ми казва: искам да дойда да спя в твоята къща. Не, ти не ще можеш да спиш тук. На тебе ти е определено, где да спиш. Този град е голям, иди при тия хора, при които ти е определено да им поговориш, и ще те приемат. Ами как да ги намеря? – Ще ги намериш тъй, както и друг път си ги намирала. Според вашата философия вие ще кажете: жестоко е това нещо! Хубаво, ами защо онзи ангел дойде при Корнелий и му каза да отиде в Кесария и да попита за Петра? На Петра бе определено да поговори, да проповядва на Корнелия. Ангелът не се спря да разправя на Корнелия тази велика Истина, но го прати при Петра. Ангелът си има по-важна работа. Ангелът не се занимава с забавачница. Това, което казва ангелът на Корнелия, се подразбираше така: повикай Петра да ти разкаже това, което хората трябва да знаят за забавачницата. Той се занимава с забавачница. И сега, всичките църкви на света аз наричам забавачници. Всички хора, които се раждат, аз ги наричам хора на забавачницата. Е, кое пиле, като се роди, не се радва? Кое теле, като се роди, не се радва? Пилето казва: аз се родих. Телето казва: аз се родих. Човекът казва: аз се родих. Хубаво, и тримата се родиха, но еднакви ли са и тримата по своето раждане? Пилето казва: аз се родих от Бога. Да, роди се като пиле. Телето казва: аз се родих от Бога. Да, роди се като теле. Човекът казва: аз се родих от Бога. Да, роди се като човек. Някой ангел казва: аз се родих от Бога. Да, роди се като ангел. Това е истинската философия, това е дълбокото, вътрешното разбиране на нещата. И тогава, ти като се родиш като ангел, ще имаш онзи дълбок мир в себе си, ще бъдеш миротворец, ще бъдеш Син Божий, и гдето и да отидеш, ще ти бъде безразлично. Ти ще бъдеш свързан с Бога, ще имаш светлина, и дето и да влезеш между хората, ще бъдеш образец. Смисълът на живота седи в това, да няма противоречия. И тогава, аз няма да се спирам да ви убеждавам да вярвате като мене. Няма защо да вярвате като мене. Вие може да си мислите свободно. Вие може да живеете в този свят, в който и аз живея; и аз мога да живея в този свят, в който вие живеете, но той да е един разумен свят, та като се срещнем да се разберем. А не тъй, като ме срещне някой, да се стъписа, да се стресне, като да е срещнал някоя мечка. Някой казва за другиго: ама той е по-учен от мене. Ами че какво от това? Аз се радвам, че той е по-учен. Ама еди-кой си е по-умен, по-силен от мене. Че какво от това? Като е по-умен, като е по-силен, той ще ти услужи. Като казваш, че някой е по-учен, по-умен или по-силен от тебе, значи едно користолюбие се крие в тебе. Ти си един горделивец. Ама той ще ме засенчи! Ако работата се състои в това, че еди-кой си щел да те засенчи, какво по-добро от това? Аз ще кажа: приятелю, я ми кажи как изработи твоята доброта? Кажи ми методът си, по който си я изработил, та да мога и аз да стана по-учен, по-умен и по-силен. Мене ме радва това? А вие казвате: е, аз от него ли ще се уча? Ами от кого ще се учиш? – От своя дух. Че и кокошката може да каже така: аз ще се уча от своя дух. Ако се учи от своя дух, какво ще стане? – Кокошка ще стане. И телето може да каже: аз ще се уча от своя телешки дух. Ако се учи от своя дух, какво ще стане? – Теле ще стане. И човекът може да каже така: аз ще се уча от своя дух. Ако каже така, какво ще стане от него? – Човек ще стане. Но, ако някой каже: аз ще разсъждавам като някой ангел, ще се уча от него – какво ще стане от него? – Ангел ще стане.
И тъй, Духът Божий има степени на проявление. Та, като дойдете до това положение, вие трябва да бъдете толкова чистосърдечни, толкова безпощадни към себе си, толкова искрени в душата си, толкова истинолюбиви, че въпросът за намирането на Истината да бъде тъй поставен у вас, както Бог го е вложил в душите ви. По отношение на Бога вие ще се поставите с всичкото си смирение. Ще кажете в себе си: аз искам да бъда миротворец, искам да бъда Син Божий. Това е най-хубавото качество. Ще каже някой: ама ти не си такъв. Нищо, аз търся метод. Туй нещо аз съм го имал някога, и сега искам да го намеря. Всички ще бъдем Синове Божий. Но кога? – Когато бъдем миротворци. Когато проявим миротворството в себе си, това ще бъде печат, че сме Синове Божий. Някои искат първо да бъдат Синове Божий, а после да проявят миротворството. Не, това не е възможно.
Сега, да се поверна към мисълта си. Тия въпроси, които развивам, не трябва да ви смущават. Това са само методи, които изяснявам, но в всека една беседа има една основна мисъл, която трябва да остане в ума ви. Вие идвате при мене и носите своята свещ, обаче нямате запалка, с която да я запалите. Питате ме, мога ли да ви я запаля. Аз мога да ви я запаля, но не обръщайте внимание на моите особености. Аз мога да бръкна в джоба си, да извадя една кутийка, да я развия от книжката ѝ, но всички тия неща ще ги оставите на страна. Вие ще чакате тихо и спокойно. За вас е важен онзи момент – да извадя една клечка кибрит, да драсна и да запаля вашата свещ. А това, от где ще извадя този кибрит, как ще го развивам, какво ще ви говоря, какви пояснения, какви допълнения ще ви давам, не е важно. Важното е изваждането на клечката кибрит и запалването на вашата свещ. Като запаля свещта ви, ще кажете: радвам се, че ми запали свещта, та сега ще можем да вървим заедно. Казва един стих от Писанието: „Ако трябва да запаля своята свещ, от Словото Божие трябва да я запаля, за да гори без да изгаря“. А сега ние имаме едно извратено понятие, че всички неща, които живеят, горят. Да, горят, но изгарят, а свещ, запалена от Божествения огън, гори и не изгасва. Туй вечно горение ние наричаме закон на растене. Ами че ако вие погледнете на един човек, какво представлява той? – Той е една запалена свещ, която расте на Божествения огън, в Божествения Дух вътре. Изгасете този огън, и всеко растене, всеко съществуване ще изчезне. Ние растем при огъня. Сега някой ще ми каже: а, ние трябва да се пазим от огъня! Не! Миротворецът не живее в въздуха. Той живее в този Божествен огън, в най-усилените пламъци. Само такъв човек може да бъде миротворец. Ако вие искате, тъй както си дишате въздуха да бъдете миротворци, лъжете се, това никога не може да бъде! Каква е тази ваша философия? Нас са ни заблудили, че огъньт е опасен и затова го държим само в печките си. И за слънцето казваме същото: нека седи то далеч от нас, защото ако дойде на земята, ще изгори всичко. На тия учени хора, които подържат тази теория, аз казвам че на слънцето, в неговия огън вътре, живеят същества. А, живеят същества! Да, както има риби, които живеят в водата, както има птици, които живеят в въздуха, така има и същества, които живеят в слънцето вътре, в този огън. Казвате: това науката не е доказала. Казвам: моята наука е доказала че в слънцето живеят същества. Казвате: това е от 1001 нощ. Аз казвам: това е книга на 1002 нощи. Аз имам книга на 1003 нощи, на 1004, на 1005 нощи. Туй е книгата на огъня. Блажен е онзи който може да живее в огъня. Този свещен огън е, който ще ни очисти от всички грехове, който ще ни смъкне всички нечистотии, който ще изхвърли тази тъмнина от нас и ще ни направи светли, чисти като кристал. По какво се познава чистотата на един кристал? – Чистотата на един кристал се познава по това, че той може да пречупва светлината. Ако светлината влезе в един кристал и се пречупи, тогава той придобива цена. Ако светлината не се пречупва, той не струва нито пет пари. Ако твоята душа влезе в тази чистота, и светлината ти не се пречупва, колко струва твоята душа?
„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“.
Що е миротворството? – Миротворството е един велик Божествен лъч, който излиза от дълбочините на човешката душа.
Миротворците ще се нарекат Синове Божии, ако издават Божествена светлина, която излиза от този Божествен пламък, който е създал света.
Беседа, държана от Учителя, на 21 декември, 1924 г. в гр. София.