Разлика между версии на „Трите метода на Природата“

Версия от 09:09, 26 август 2011

Беседи

Общ Окултен Клас

КНИГА: Трите живота

1922

ТРИТЕ МЕТОДА НА ПРИРОДАТА

                                                 Дриада

Мълчание от 7 до 7.15 ч.

Тайна молитва

Ще направя няколко кратки бележки върху природния метод за работа. Всяко начинание в живота трябва да започва с ония методи, които природата употребява. И учениците на Божественото учение са длъжни да изучават тия методи, нищо не може да ги извини. Всеки, който е влязъл в това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Аз не зная, аз не разбирам, на мен не са ми обяснили това“ и т.н., тия неща не го оправдават. Защото в сегашно време и децата от първо отделение знаят каква е тяхната програма в училището, а съвременните културни хора не знаят каква е тяхната програма. Попитайте когото и да е от тях каква е специалната му програма, защо е дошъл на Земята, той само ще си повдигне раменете. Всеки си има специална програма.

Природата е разпределила времето на три категории: време за почивка, в което влиза сънят, време за ядене и време за работа. Те са три естествени положения. Сега, сънят, сам по себе си, и той има няколко категории: може сънят да е приятен, може да не е приятен; може да си отпочинеш, може и да не си отпочинеш в съня. В яденето е също: може добре да си ял, може и зле да си ял; може в яденето да придобиеш сили, може и да не придобиеш сили. И в работата е същото. Сънят спада към една категория, той е физико-астралният живот на Земята; яденето е чисто физическият живот на човека на Земята, а работата, това е умственият живот на човека. Спането е необходимо за тониране на човешките енергии. Само във време на сън, в сънно състояние човек добива своите енергии. В сън добиваме енергии, пречистване на тялото става в съня. Яденето е процес на туряне на тия енергии в действие. Работата е използване на придобитите вече енергии.

И следователно, според това разпределение, (първо правило за съня) когато човек отива да спи, той трябва да отива с една приятна мисъл – да му е приятно, че отива в другия свят. Съзнанието минава от едно състояние в друго и ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от първа степен, сънят ви щеше да бъде едно от най-приятните ви развлечения, една от най-приятните почивки. Сега често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя мъчносмилаема храна и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гръб, мъчим се, станем, пъшкаме, охкаме. И едва някой заспи към 12 ч., а някой към 2 ч. и после казва: „Не мога да спя“, а не се запитва защо не може да спи. На другата вечер пак по същия начин той се е наял с мъчносмилаема храна и пак цяла нощ не може да спи. И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща“, или, че еди-кой си дошъл, затова не можал да спи. Не, не, причината не е там. Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха.

Сега, вие ще кажете: „Това са маловажни работи.“ Не, не, всеки един ученик трябва да започне от маловажните работи – именно защото са маловажни, те са най-важни. И тъй първото правило за един ученик на окултизма е да се нахрани вечерно време преди да е залязло Слънцето – правилото е така. Може да се нахрани и когато Слънцето залезе, но най-добрият метод е, когато Слънцето е на височина два метра преди залез, ти да си приел своята вечеря. Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот. А другите животни – бухалите, прилепите и тем подобните, които излизат вечерно време, те се хранят и в 7, 8, 9, 10, 12, и в 2 ч., докато изгрее Слънцето; щом изгрее Слънцето, всички се скриват в дупките си и си почиват. Следователно (първо правило за хранене) ще се храниш вечерно време преди да е залязло Слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло Слънцето – значи сутрин най-малко половин час след изгрева му ще се нахраниш. Това е правилото на един човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на Природата. Това са правила за онези, които искат да бъдат ученици. Пък има ученици-слушатели, които казват: „Ние имаме условия, но еди-кой си автор тъй казал.“ Аз казвам: авторът е великата природа. Тогава вие може да кажете: „Ама досега като сме имали такъв метод, да се върнем ли?“ Сега, когато полагаме един принцип, ние нямаме предвид вашите стари навици, ние просто поставяме един принцип – като искаме да живеем правилно, как трябва да се храним.

Сега ще мина към храненето. Колко пъти трябва да се храни човек на ден? Целият културен свят е разделен във възгледите си по отношение на храната. Едни поддържат за двадесет и четири часа човек да се храни един път и го прилагат, други поддържат само два пъти – на обед и вечер, трета категория поддържат три пъти – сутрин, обед и вечер и четвърта категория поддържат, че трябва да се яде на ден четири пъти. Сега, в България въобще три пъти ядат на ден – сутрин, на обяд и вечер. Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение. Правилото ще го приложиш само при следния случай: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се; ако не, не яж. На обяд, ако усещаш глад, нахрани се; ако не, не яж и вечер също. Ще ядеш, ако имаш разположение – не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето. И апостол Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете.“ А аз се изразявам: да ядеш с любов, да обикнеш храната и тогава тази енергия се привлича в организма. Защото храната е жива и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява. Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после и хиперболични – и тия течения почват да се вълнуват и става изтичане на енергията.

(Второ правило за хранене). Първото нещо, ученикът няма право да се гневи на трапезата, забранено е в природата при ядене да се гневим. На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи, туй го запишете! Обикновените хора може да се гневят колкото искат. Забелязва се у кокошките и у други животни, че когато ядат, има мушкане, но на разумните на трапезата да се гневят не е позволено. Защо не е позволено? Аз ще ви кажа защо. Казва Христос: „Аз съм живият хляб, слязъл от Небето, и всеки, който ме яде, ще бъде жив.“ Е, ако този, който е слязъл от Небето на твоята трапеза да ти даде Живот, ти го дава, имаш ли право да се сърдиш? Абсолютно никакво право! И аз турям туй като правило в Окултната школа. Това е едно от правилата и всеки, който го престъпи, отварят вратата и му казват: „Господине, излез!“ Два пъти като престъпи туй правило, изключват го из класа навънка. Та сега вие искате да бъдете ученици, но ако престъпите това правило, ще ви изключат. Не само някой да седне привидно, не, не, по същество ще седнеш – абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у теб. Да бъдат отворени умът и сърцето ти и ти като ученик да благодариш на Бога, че по благодат си дошъл в туй училище – това е разбиране. И ако вие не започнете оттам, вие не можете да се облагородите. Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не можете да дадете туй възпитание на децата си.

(Трето правило за хранене). После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено. Яденето е една велика, благородна работа – ще я свършиш по всичките правила. Никаква бързина – на две-на три. Не, ти ще седнеш – тя е една от най-великите работи – и ще я свършиш тъй, по правилата. Колко минути ще ядеш? – Петнадесет-двадесет минути ще ядеш, но полека и абсолютно няма да бързаш, тя е сериозна работа. И туй правило турете. Достатъчно е два пъти да ядете бързо, за да ви покажат вратата навънка. И аз ще ви кажа защо не успявате в християнството – тази е една от причините, но не и единствената.

(Четвърто правило при хранене). Никога не е позволено на ученик от Окултната школа да преяжда. Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата навънка. Тъй, абсолютно никога не се позволява да преядеш. Защото яденето е математически определено – ученикът трябва да знае колко му трябва и толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до оная мярка, тя е следната: като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там, по-нагоре да не отива, там да се спре. Това е едно от правилата – да се спре при тази най-сладка хапка. Спрете ли се там, във вас се набира една енергия възходяща, разширяваща и казвате: „Много хубаво се нахраних.“ Тази енергия гради във вас, твори. И тогава и на работата си, навсякъде, каквото пипнете, всичко ви върви, иде ви отръки.

Сега, третата категория. При работата има три отдела: работа физическа, духовна и умствена. Те са три категории, които сега засягат живота на учениците в една Oкултна школа. (Първо правило за работа). Ученикът няма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа и да каже: „Тази работа не струва.“ За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо от другата, две такива погрешки – и му показват пътя навънка. За него физическият, умственият и духовният труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод при работата – да възприемаме енергиите от земята. Когато обработваме земята едновременно става обмяна между нашето тяло и силата на Земята. Следователно чрез краката си възприемаме енергията. И ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да са отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно през тялото; когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено, а при умствената работа умът трябва да е отворен, т.е. мозъкът да е в такова състояние, че да може да възприема.

Сега, тия правила аз ги казвам само на онези, които имат желание – законът е такъв. Всеки ученик, който влезе в школата, трябва сам да си наложи от обич, от любов да може да извърши туй. Веднъж дадеш ли обещание на себе си, изпълни го, бъди верен на себе си! Човек няма право да лъже себе си, имаш ли едно обещание в себе си – изпълни го! Никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го! Защото, ако тия правила не ги приложите, от вас никакви окултни ученици не може да стане. Не е въпросът човек само да яде, не е въпросът и само да работи. Да кажем, че вие ядете някоя кокошка. Ще ви приведа следното изяснение: аз съм решил, изпит няма да държа вече пред вас и в бъдеще няма да позволявам никой от вас да ме изпитва. Няма да позволим. Който наруши правилото, съобразно окултното учение ще му покажем пътя навънка, без разлика. В неделните ми беседи е общо, аз съм друг, но дойде ли до учението, не може така. В неделя може, ако искате, да играете на моята проповед, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна. И аз една вечер ще ви дам един пример какво могат да направят окултните сили. Ще ви дам тук пример на някои от вас, че после, ако ви отърва, пак постъпете тъй. Писанието казва тъй: „Бог е огън всепояждащ.“ Кога? – Когато ти проповядват урок и ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждащ и когато казва някому да изпълнява Волята Му, а той каже: „Аз имам особено мнение“ – Бог се проявява такъв.

Сега, ако искате да бъдете ученици, вие сте свободни да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква любов нямате. Любовта е това, да знае човек от любов да учи, да слуша, да възприема Божественото учение и да го прилага – това наричам аз любов. То не е за мен, то е за вас; ако го приложите, вие ще се ползвате и в бъдеще ще имате нужда от него.

Сега, ако на вас ви дадат хубаво опечена кокошка, добре. Но тази кокошка е престояла малко и е почнала да мирише; хубаво опечена е, вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се наядох“, но след един час почне нещо да се превръща, почнат да се образуват газове, да се превивате и току виж всичкото ядене почне да излиза през устата навън. Питам туй ядене на място ли е, хубаво ли е. Сега, приведете по аналогия това към духовната работа. Някой път казваме: „Да се обичаме“; повикат те на трапезата, нахранят те по духовен начин, казваш: „Този брат е отличен, пълен е с любов, има мисли!“ Хубаво, но след един час пак започне нещо да става у тебе; този обед на място ли е? Повика те някой, нахрани те умствено, отлично те нахрани, но след един час пак ти се повръща; тия яденета на място ли са? – Не са, това е хабене на енергията. Когато човек яде, той трябва да усеща една лекота в стомаха си. След като се е наял, той трябва да усеща една лекота, стомахът му трябва да работи като една отлична машина – само така се е наял духовно. Сърцето трябва да работи, да създава едно приятно разположение на неговия ум.

Сега, не вземайте ония състояния, които вие често имате, че са от учението – това е вън от училището. Човек трябва да се бори, а страданието е вън. След като е учил ученикът в едно окултно училище, Учителите го пращат навънка в света – ще му дадат едно предметно учение, да видят как ще разреши закона. Тогава ще дойдат мъчнотиите. Някой, като слуша, казва: „Мъчнотии нали ще има?“ Чакай, след като учиш, тогава ще дойдат мъчнотии, инак няма да знаеш как да се справиш с тях. Защо ни са мъчнотии, нима има полза, ако нашарят някому задницата с двадесет и пет тояги и после му дават лек да мине? Като ученик каква полза да го шарят? – Няма смисъл. Ще каже някой: „Той е страдал.“ Страдал, но безидейно. Ако някой човек е бил болен и искат да го бият, а зарад него бият теб и ти се въодушевяваш, че те бият и казваш: „Отървах един брат“, това има смисъл. Та всичко в нашия живот трябва да се обуславя разумно.

При какви обстоятелства е говорил Христос? Вземете неговата притча за сеятеля. При притчата за сеятеля Той е говорил на земеделци – в една местност, дето са живели земеделци. Там е говорил Той за най-добрия метод да се сее семето – физически, умствено и духовно – и им е обяснявал условията. Едните условия обяснил така: „Едно семе паднало край пътя, друго – между тръните, третото – на каменистата почва и най-последното – на добрата почва, което дало тридесет, шестдесет и сто.“ Обясненията са за тия земеделци. После, като бил при онези рибари, там не е говорил за семето, на рибарите Той е говорил за мрежи. А сега тези взели каквото Христос е говорил на земеделците и на рибарите и го размесват – риби и жито, и казват: „Тъй казал Христос.“ Не, не, Христос е говорил много умно и на място е говорил, а ние сега вземаме и размесваме думите: „Туй казал, това-онова“ и мислим, че сме обяснили нещо. Това не е обяснение! Този невод какво означава? После, Христос казвал притчата за угощението, някъде Той засягал и търговците. Три категории хора се засягат, на които Христос е говорил: първият, който си купил нива, вторият, който купил пет чифта волове, и третият, който се оженил. Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчите на Христа, Той определя коя притча на кое съответства и какви принципи обяснява в Живота. Какво означава Животът? Нивата означава човешкото тяло – ти си дошъл на Земята, купил си нивата, нали. Колко чифта волове е купил той, как пише там – пет чифта, нали? И после е другият, който се оженил. Значи какво е състоянието им? – Нивата съответства на съня, воловете съответстват на яденето, женитбата съответства на работата. Разбирате ли, тъй седи тази притча. Да се обясни принципиално: нивата, това е почивката, ти трябва да си починеш хубаво – един добър сън да си спал, много хубав; и като станеш, ще нахраниш пет чифта волове – яденето е това; и след туй женитбата означава работата, вътрешната страна. Христос е говорил на един окултен език на онези ученици как да разпределят работата сами на Земята. Той внесе ново гледище и засегна този окултен въпрос.

Та ако дойде сега да проучим Евангелието, ще го проучим по един окултен начин. Аз се отклонявам от главния въпрос. Щом дойдем до притчите, там може да се яви спор. Трябва да се намери в какво съотношение седи тази притча с други притчи – те са все символи. Наредете ги и тогава ще се яви разгадаването.

Значи работата – физическа, умствена и духовна – трябва да се извършва с любов. Това е едно вътрешно упражнение за ученика. И тъй имаме три подразделения, с които трябва да се справяме: сънят, яденето и работата. И ако вие внесете този нов метод за работа, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия неща ще почнат постепенно да се чистят. Ние ще имаме една по-голяма свежест, по-голяма радост на ума, по-голяма бодрост, издръжливост, животът ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат. И тогава, като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили, и ще ви кажат следното: „То може, ама още не му е дошло времето и понеже вие сте стари, това е за младите.“ А младите ще кажат: „А ние сме още млади, по-нататък, да си поживеем малко, че като остареем, тогава.“ Тогава ще дойдем до положение да почнат всички да се отричат. Може, не е насила, но онзи, който иска да бъде ученик и иска да разбира, без тия правила по окултизма, без тия елементарни правила по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Ще имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаеш ли? Евангелието казва: „Верният в малкото е верен и в многото и неверният в малкото е неверен и в многото.“ Като престъпите една от малките заповеди, ще кажете: „Тази е много малка заповед, ние имаме по-велики.“ За любовта, за вярата и за надеждата – за да се реализират отчасти тия работи, трябва изпълнение. Ако вие нямате сили да изпълните една малка заповед като яденето, спането, работата, всички други заповеди ще изпълните все по същия начин. Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние. „Отец ми – казва Христос – още работи и Аз работя.“ И аз казвам: и как работи Господ, знаете ли как работи! Тъй щото това са постановления чисто Божествени и ако ние ги въздигнем, Господ ще ни благослови; ако ние ги пренебрегнем, тогава и Живата Природа си има наказания. Знаете ли какво правят майките? Пратите вашето дете да изпълни някоя работа, то не я извършило; тогава на другите деца давате по една ябълка, на него – не; може след един час, след два часа да му дадете, но най-първо няма да му дадете същия прием. Това правят умните майки, а много мъдрите майки ще кажат: „Хубаво, мама да му прости.“ Много умните всякога прощават, а умните понашарват по малко. Та ние, съвременните хора, колкото и да грешим, искаме в света да няма наказания, но напротив – колкото по-малки наказания искаме, толкова по-големи идват. Казват: „Страдания да няма“ и всички искаме да се премахнат, но колкото повече го искаме, толкова те идват повече. Защо? Казва майката: „Къде се бави, аз ти казах след един час да се върнеш?“ – „Ама аз имах другарчета.“ – „Кой е по-горе – те или аз?“ Та и ние ще кажем: „Светът е тъй“, Господ ще каже: „Светът ли седи по-горе, или Аз?“ Не общественото мнение или авторитетът на някой си, но какво е казал Господ вътре в Природата – на първо място е това.

За всинца има едно правило: никаква критика, никакви такива: „Аз съм на особено мнение.“ И за мен, и за вас няма две мнения. Само по един начин може да се изпълни Волята Божия, и то разумен начин. (Второ правило за съня). Спането може да става само по един начин. Как? – Като си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш. Тъй, като си легнеш на едната страна, да няма никакво хъркане, дишането да бъде плавно и тихо, да мислят, че си умрял, а като почнеш да хъркаш, това не е спане. Тихо и мирно ще спиш – това е Божествено. Казва някой: „Аз на гръб не мога да спя, а на корема си спя.“ Не, не, най-хубавото спане е на дясната страна; средно спане, средна хубост е спането на лявата страна; лошото спане е на гръб, а който иска да оре – да спи на корема си. И тъй ще турим мисълта, та като дойде да четем Божествения закон, да вложим тази мисъл в ума си и тогава да знаем, че сме спали хубаво. Вие може да преброите през годината колко вечери сте спали хубаво и ще имате понятие за вашия прогрес нагоре. Туй е дресиране или възпитание на човешката воля, оттам трябва да започнете. За учениците туй е много важно – не само за младите, но и за старите. Старите ще кажат: „Ние като дойдем втори път...“ Втори път като дойдеш... Не, не, сега е. По-добре кажете си тъй: „Аз не искам да го изпълня“, а не „Втори път.“ Пък ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и в другия свят. Спане, почивка има и в другия свят. Следователно, ако тук си научил почивката и яденето, ти си разбрал, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна. Ако тук знаем как да почиваме, и там ще знаем, а ако тук не знаем как да почиваме, и горе няма да знаем. Законът е все същият, тези неща са само по аналогия. Ще кажете: „Спане?.“ Там, дето човек се е пробудил, няма сън, а има почивка. И тъй сега ще вземете тия три подразделения: спане, ядене и работа.

Сега, който идва тук, ние не му налагаме, но който е дошъл, който се ангажира веднъж, трябва да изпълни. Онези, които не са готови да изпълнят, по-добре да се откажат. За някои неделните беседи са достатъчни. И ще ви кажа защо именно в класа те не трябва да присъстват, аз да ви обясня: защото, ако влезете в един клас, колкото души и да са – пет, десет, петнадесет, сто, двеста, – ако тия ученици искат да изпълнят известна работа, а вие останете на особено мнение, вие сте като един червей, който разяжда този орган. Тогава защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дело? Който не може да изпълнява, ще каже за другите: „Той говори, но не може да изпълнява.“ Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи. Ама ще кажете: „Аз да ги слушам.“ Може да ги слушате, но няма да влизате вътре. Затуй всякога се раждат известни дисхармонии. Дойде някой, иска наряд, но този, който не може да изпълнява този наряд, да не иска, защото в притчата се казва: „По-добре е да не обещаваш.“ Щом обещаеш, трябва да го изпълниш, пък ако не искаш да изпълниш, не обещавай. Обещаеш ли веднъж пред себе си, постарай се да го изпълниш. Та от онези от вас, които остават за ученици, аз искам да бъдете изправни.

И ще се изменят малко характерите ви – само тогава може да се изменят и законите. Ще кажете: „Духът ще ни измени.“ Ама знаете ли вие методите на Духа? Духът, когато иска да измени човека, туря го в училище. Тия гимназии, университети са направени все от Божия Дух. Или ще кажете: „Там са дяволите.“ Не, не, това не е светско – то и дяволи има, но и Божият Дух работи там, Той ръководи Живота. И сега някой казва: „То е светско учение.“ Не, ние трябва да го свършим. Някои ученици влязат, напускат училището. Не, не, влезеш ли в университета, ще го свършиш. После можеш да захвърлиш дипломата, но свърши – това е характер! Или кажеш: „Аз ще свърша първи клас“ – свърши го; после, като влезеш във втори клас, кажи: „Ще го свърша“ и свърши го; после пак си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го. Другата година пак тъй кажи и така ще свършиш цялата гимназия. Не обещавай изведнъж всичко, но по малко. И сега дойдат някои, дадат обещание; дадете ли обещание, свършете го за вас самите. Така щото един ден, като влезете в другия свят, ще намерите вашия път постлан само с неизпълнени обещания. Вие ще се намерите като един човек, на когото му събуват обувките и го поставят на такива остри камъчета да ходи бос. Всички ваши обещания ще бъдат такива камъни – ще ходите и ще усещате бодежи на краката. Туй не е само форма, а де факто, тъй ще го намерите.

Та сега като ученици ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измяна няма. А кой каквото прави, това и ще намери. Ако изпълнявате всичко, каквото Бог изпълнява, то като влезете в другия свят, ще намерите един път, само с рози постлан. Защото всичко, което вие обещаете и изпълните, там е величието на всеки един човек – да изпълни обещанията, които е дал на себе си; не каквото аз ви казвам, а каквото вие сте обещали. Ако туй, за което аз ви говоря, вие го започнете и след един-два месеца кажете: „Тази работа не е за мене“, това не е добре.

И тъй тогава ние ще разграничим всинца ви, аз ще ви разгранича на пет класа. В тази школа сега на пет класа ще ви разгранича – мъже и жени. Всеки един ученик трябва да знае в кой клас влиза. Сега ще кажете: „Дали в първи, или във втори ще съм?“ Тия класове са еднакви. Всеки от вас ще си избере един клас, но като влезе, ще го свърши, разбирате ли! Влезете ли в един клас, всичките предмети на класа ще проучите хубаво – и теория, и опит. Та като свършите първи клас, ще ви питам: „Втори клас искаш ли да свършиш?“ Ще си помислите дали да влезете във втория клас. Но като го приемете, пак ще го свършите. И тогава, като свършите петте класа, ще ви дадем диплома, т.е. Братството ще ви даде диплома, че вие сте един от способните ученици – тъй седи въпросът. Във всяка една окултна школа има и практически опити, там не е работа на хвалби. Тук казват: „Аз зная да свиря“; хубаво, я му дайте цигулката. Всички ще се наредят, и то ще се наредят най-видните професори по музика, вторачат си очите и на ученика почне да му тупка сърцето. Ако е талантлив, ще свири, но като дръпне един път лъка, учителите ще разберат колко знае да свири. Та ще знаете, че онези, които ще ви изпитват, вещи са всичките. После, едно от правилата е: няма да се интересувате кой в кой клас е. Правилото е да знаете само онези, които са във вашия клас, а кои са в други класове абсолютно е забранено такова любопитство. Всеки ще знае само класа, в който той учи, нищо повече. Сега, не е необходимо да влезете в класа. Вие може да мислите, че не трябва да влизате, че туй може да го придобиете и вън. И вън може да се придобие. Но който реши – и млади, и стари, – да се стегне да учи. Тогава Бог на прилежните помага.

Аз дадох едно мото на младите. Сега, ако младите позволят, туй мото ще го дам и на вас, старите. И аз мисля, че те ще позволят. То е следното: Без страх и без тъмнина! Без страх и без тъмнина – там, дето има страх, нищо не става, а там, дето няма страх, всичко става. В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина – това е едно Божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят – който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Аз ще обясня туй. Младите казват: „Човек да бъде смел.“ Не, и смелият човек е страхлив. Затворете някоя котка; най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх и се нахвърля. Тя е станала смела от страх. И сегашните хора всички са смели само от страх. Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова, всички са смели, но от страх. Туй не е без страх. Да, само ученикът на окултизма или християнинът в пълния смисъл на думата, който казва, че в Бога всичко е само добро, може да бъде безстрашен – да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъства на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде; не само знаеш, но вярваш и опитваш. В момента, в който се поколебаеш, страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако ученикът има страх, той е вън от училището. У нас няма ако. И Писанието казва: „Опитай и виж“; и пророкът казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ.“ Туй е едно изречение на окултната школа. Това е било учението на старите пророци, които са учили тия и още по-високи правила из окултната наука.

Сега, достатъчно е. Нека имаме пак една тайна молитва.

Събота ще има зимна екскурзия. Всички да не идват. Правилото е: понеже сте ученици, ако някои мислят, че може да се простудят, да не идват – само които могат да издържат. Пак ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горе има сняг, студеничко е – има и прана, има и студеничко. Ако у вас негативните мисли преодолеят, не идвайте; ако дойдете без страх, добре дошли. Ако сте много смели, не ви искам; ако идвате без страх и без тъмнина, всички сте добре дошли. Сега, определете часа. – 6.30 ч. сутринта при кладенчето. С тънки дрехи да не тръгнете и с тънки чорапи, но с хубави, дебели чорапи, вълнени, после и с дебели дрешки. Да направим един опит – кашлиците да оставим горе. До Малкия Черни връх мислим да идем – на височина до 1500 метра, а може някои да останат долу – ще има дежурни на 1200 метра. Там сега има сняг най-малко до 1 метър дълбочина.

Сега, вторият път положително ще се запишат онези, които искат да бъдат ученици на окултизма, които искат да следват в класовете. Тази работа е сериозна, ще си я обмислите. Ще следим изпълнението, за да видим резултатите. Който реши, добре; който не, нека си седи у дома, да се занимава с други работи. Но който реши да следва известни правила, ще ги турим в изпълнение, за да видим има ли резултат. Според тази теория ще опитаме резултатите, другояче няма как. Ще си помислите сега – не от срам, ще помислите хубаво и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина, елате; ако има страх и тъмнина, не идвайте. И още едно правило: да бъдем откровени, чисти, да знаем, че като започнем една работа, за Бога я започваме и като я започнем, да я свършим. Сега, тази работа за Бога я започваме и ще я свършим. Тази работа много малка ще бъде, с много няма да започнем.

Сега, ще спазвате свободата си. Първото правило на любовта е свободата. Искам всички да бъдете свободни, всичко да решите по закона на свободата и каквото решите, да го изпълните.

Мен ми харесвате в едно отношение, мога да ви похваля. Аз не обичам да хваля, но констатирам факта. Ще ви кажа, че единственото, което харесвам, то е дето стояхте на студено отвънка. Туй съм харесал във вас, софиянци, и съм казал: отлична черта е – които са отвънка и които са вътре, отлично е. Тази е единствената добра черта, която имате. За друго не мога да ви похваля, но за туй не бих се срамувал да го кажа, мога навсякъде да го кажа, не само на вас, но и на другите. Добра черта е, отлична черта е, друго не мога да кажа.

Сега, ще използваме магнетичните сили на Витоша. Електричеството и магнетизмът, туй е най-хубавото за софиянци и ние трябва да ги използваме хубаво. Витоша е един богат магнит и трябва да използваме тия условия. Другите ученици нямат тая Витоша, а тя представлява едно приятно развлечение за окултните ученици. Другите ученици трябва да отидат много далеч, пък тук има хубави условия, дето учениците могат да се калят. Искам да направим тази екскурзия по всички правила – да ги проверим и после може да ги предадете и на другите.

Сега събранието е свършено.