Разлика между версии на „Нищо и нещо 1942“

Текуща версия към 06:32, 25 август 2011

Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА (1941-1942)

КНИГА: Две Божествени посещения

Нищо и нещо

Отче наш.

Имате ли тема? Каква? – „Свойства на меките думи“. /Прочете се./

Запример, в българския език имаме думата „фурия“. Казваме: „Цяла фурия е“. Тя е една дума на език, който значи първична материя, от която е създаден света. Ако кажеш на един българин „цяла фурия“ той какво ще разбере? Какво разбира българинът под думата „фурия“? Или от думата „фурия“ станало „бурия“. Ф-то се изменило на Б. Какво значи „бурия“? Има много работи, които вас не ви обръщат внимание.

Имате една права линия и една крива линия. Това не са произволни линии. От какво са произлезли кривите линии? Как правата линия се е изкривила? Това не само вие не разбирате, но и философите не разбират как правата линия се е изкривила. Вземете реките, които текат. Те по права линия ли вървят? – Не! По криви линии. Избират по-дълъг път, но по-удобен за да избегнат съпротивлението. Всякога правата линия като срещне някое съпротивление се превръща в крива. Човешкият характер се изменя от съпротивленията. Да кажем, когато външните условия и вътрешните възможности са хармонични, създава се отличен характер. Когато външните условия са лоши и вътрешните възможности са лоши се създава лош характер. Целият човешки организъм, лицето на човека е създадено от външните условия и външни условия на миналото. По какво се отличава едно твърдо тяло, едно меко тяло и едно течно тяло? Твърдите тела имат голямо налягане отвън. Всичките тела, които са твърди, налягането отвън върху тях е много голямо и те завземат малко пространство. Значи твърдите тела произтичат от икономия в пространството. Когато искаме да икономисаме пространството може да направим нещата твърди. Когато имаме доста голямо пространство тогава прибягваме към течните тела. Течните тела лесно се приспособяват към външните условия. Твърдите тела по-мъчно се приспособяват. Сега вие казвате „твърд човек“. Потребни са твърдите тела. Ако земята не беше твърда как ще живеем. Този живот, който е в твърдата почва не може да бъде такъв какъвто е сегашния, не може да се прояви. Има отношения. Да бъдеш твърд, да бъдеш мек, да бъдеш въздухообразен, няколко случая на математически отношения. На колко меки думи се пада една твърда дума? Човек не е направен само от мека материя, но от твърди кости. Ако целият човек е направен само от твърда материя какъв щеше да бъде?

Сега допуснете, че вие искате да бъдете щастливи. Щастието е много материално. За да бъдеш щастлив трябват ти хубави обуща, да не убиват краката ти, трябва ти една хубава шапка, хубава дреха, трябва ти ядене, меко ядене, няма да туриш яко ядене. Мекото ядене прави ли човека щастлив? Всичката храна, която човек приема превръща я в течна. Някой пък се сърди, че яденето не било хубаво. Вън от това ядене има известен вкус. Вкусът е различен. Запример, модерния, културен човек е много взискателен в яденето. Той иска най-първо да има супа и като няма цял въпрос прави. После има друго ядене и най-после десерт. Ако си американец ще има пай, после ще има пудинг. Без пай не може и без пудинг не може. Пай е българския зелник. Пудинг е нещо мекичко направено с яйца разбъркани. Привидно е твърдо, а е мекичко. Като го вземеш, топи се в устата ти. Пая все таки трябва да го дъвчеш, повече дъвкане трябва. И в природата има пудинг. Ядеш една ябълка тя е пай, ядеш диня тя е пудинг, топи се.

Туй състояние, което сега хората имат, то е съчетание на минали съществувания оттук взето малко, оттам взето малко и мода станало. Вие нямате плат да си направите цяла дреха, не ви достига плата и ще направите една модна дреха от два плата шарена. Ще турите друг плат за да се завърши дрехата. Или понякой път употребите някоя твърда дума, после пиете вода, смекчавате нещата. Смекчаването става не само с дума. Някои думи са твърди, като произнесеш твърда дума, ако знаеш как да я произнесеш може да стане мека. Някой баща казва на детето си „моето прасенце“. Не казва прасе, а прасенце и детето не се обижда. Някой път може да каже „гълъбче“, „пиленцето ми“ или „патенце“. Пък ако каже „вол“, „говедо“ човек се обижда, защо? Какво означава „вол“? Фиг. 1В дадения случай в-то означава. (Фиг. 1) Понеже вол е параход, който пътува, че няма котва. То е вол. Ако има котва да се спусне във водата не е вол. Вол в дадения случай няма котва в живота, а трябва да избира много хубави пътища. Неудобен е животът. Някои хора нямат надежда. Котвата е на физическото поле. В духовният свят, във физическият свят това е надеждата. Няма нещо реално, на което да се уповаваш. Имаш 200–300 хиляди лева в банката, то е надежда. Да имаш вяра какво значи? Вярата е нещо по-широко. Казваш: „Ще стана богат“. Богат съм, то е надежда. Ще бъда богат какво е? Надежда ли е? Надеждата оперира с материал, а вярата за бъдеще. Или в надеждата вие сте пълновъзрастен. Онова, което баща ви ви е оставил, дават ви право да се ползувате от него. Във вярата вие сте дете, под опекунство сте. Какво е любовта? Ако вярата е опекунство, любовта какво е? Говорите някога за любовта, какво разбирате под любов, какво нещо е любовта? Каква форма бихте дали на любовта? Да допуснем, че обичате някого ще го нарисувате, то е красота. Какво нещо е любовта по същество? Казвам: Аз ви обичам, аз любя някого – какво разбирате? Вие обичате слънцето, защо? За две неща го обичате. От слънцето излиза светлина, после дава топлина. За тия две неща вие го обичате. Или някой вас ви обича. Вие искате да ви обичат хората, но трябва да ви обичат заради нещо, което може да дадете. Ако искате да ви обичат вие трябва да бъдете силни. За да бъдете обичани трябва да имате нещо. Слънцето, което е силно дава светлина и топлина, и заради това го обичате. Аз употребявам думата „любов“ в даване, а думата „обич“ – във вземане. По какво се отличава онзи, който дава и който взема. Фиг. 2Който дава е пълно шише, а който взема е празно шише. Следователно само пълното шише може да даде и само празното – може да вземе. Само в празното шише може да налееш вода и само от пълното шише може да излееш водата. Значи любовта е разливане, а обичта – вливане. Проста идея. Що е любовта? Разливаш навън. Що е обич? – Вливане (Фиг. 2). Какво означава това? Трябва да има някаква идея. Питам някого защо е недоволен от живота? Той не може да ми каже. Ти си недоволен за две неща. Недоволен си, защото не си пълно шише и недоволен си, защото не си празно шише. Определям защо си недоволен. Казвам: Защо си доволен? Защото си пълно шише и защото съм празно шише. В единия случай има даване, има какво да дадеш. В другия случай празен си, няма къде да туриш водата. Или имаш каса, в която може да туриш парите, които ти дават. Радостен си имаш джоб, като ти дадат парите ще ги туриш в джоба. Вземете в природата: след като се наядете вие сте доволни. За какво? Празно шише сте, гладен си, радваш се, че имаш един хубав обяд. Идеята, която в ума ви е – ти имаш топъл хляб, хубаво сготвено ядене. Ако това ядене го нямаше как мислиш, ще бъдеш ли доволен? Защо ще бъдеш недоволен? Защото онова, което предполагаш го няма. Такъв умствен обяд може да имаш. Създаваш такава идея и ще бъдеш щастлив. Ядене и пиене ще има. Щом не стане така веднага наведеш глава, казваш : „Животът не струва“. Какво нещо е животът сам по себе си? Според мене животът е това, което причинява най-голямото страдание и животът е това, което причинява най-голямата радост. Щом няма радост и страдание то не е живот. Всичко друго може да е, но не е живот. Това, което причинява радост и страдание то е живот. Индусите вземат туй божество Шива – жива туй, което причинява страдание. Те имат две божества – Шива и Вишну. Вишну е щастието. Шива е един господар, който постоянно те товари като кон. Като те намери ще те натовари и камшик отподире има. И каквото ти даде, искаш не искаш, ще го носиш. Вишну, този, който постоянно разтоварва, дошъл в двора и постоянно разтоварва. Приятно ти е да те разтоварват, почиваш си. Значи две божества има – едното те товари, другото те разтоварва. Натоварването е страдание, разтоварването е щастие. Какво нещо е щастливият човек? Разтовареният човек е щастлив. Да имате една ясна представа, щом ви разтоварят вие станете други, а като ви натоварят вие сте като кон. Кажете една дума – натоварят те. Ти носиш думата докато дойдат да те разтоварят от нея и като те разтоварят ти се усещаш свободен. Понякой път вие сами се товарите, казвате : „Лош човек съм“. Като кажеш, лош човек съм, ти сам се товариш. Казваш: „Добър“. Доброто е в буквата Д. Лошото в думата е в буквата Ш. В дадения случай лошият постоянно взема, постоянно товари, добрият постоянно дава, постоянно разтоварва. Една конкретна идея. Що е добър човек? – Добрият човек постоянно дава и постоянно разтоварва хората. Кой е лош човек? – Който постоянно взема и постоянно товари. Вие казвате: „Аз съм лош човек“. Какво разбирате? Ти трябва да знаеш, че аз обичам да вземам. Ако искаш да имаш с мен приятелство, може да ми бъдеш приятел да ми даваш. Ако нямаш як гръб да те товарят, твоето приятелство не го искам. Конкретно да разберете идеята. Вие искате да имате приятел да го товарите. Или казвате: „Аз съм добър човек“. Тогава подразбирате, аз обичам да давам. Сега вашето приятелство се разваля. Кога, при какви условия при добрите хора или при лошите хора се разваля приятелството. Значи за да се развали приятелството, взето е нещо от тебе или се натоварваш. Дойде приятеля ти, станеш поръчител, дадеш 20–30 хиляди лева не може да плати дълга си, ти плащаш. Ти нито си ял, нито си пил, пък ти плащаш. Той се е обличал, той изхарчил парите, трябвало му, автомобил, взел пари купил, а ти плащаш за неговите разходи. Без автомобил той не може ли да ходи? Трябва да дадете едно ясно определение. Казвате: „Неразположен съм, аз изгубих вярата си“. Не си изгубил вярата, ти си под опекунство. Че твоите наставници се отнасят зле с тебе, изгубил си вярата си искаш да се освободиш от тях. При сегашните условия, човек като стане на 21 година става пълнолетен. Дотогава бащата и майката са опекуни, а като стане пълнолетен човек става свободен. Сега на колко години ставате свободни? – „21“. Имате 21, 12. 21 е минус, а 12 е плюс. В 21 майка ви започва. Когато майка ви започва ще има 21. Когато баща ви започва ще има бастун. Щом има бастун какъв е вашия характер? Някои от вас сте учители. Какви бяха вашите методи, когато децата не знаеха по смятане? Дойде учителят при детето и с плесници бие, как да не знае, 4 + 5, колко прави. Не знае и започне да го бие. Щом детето каже, че 4 + 5 е 9, доволен е. Защо в дадения случай учителят бие детето? В него има желание да му предаде знания. Знаете ли откъде иде знанието? Знанието иде от Бога, после от Юпитер, от Сатурн, от Слънцето, от Меркурий. Детето няма понятие за Бога. То е един крив метод. Аз, ако бях на мястото на този учител и ако детето не можеше да смята, най-първо щях да видя защо това дете не може да смята. То не може да смята защото е гладно, три дена не е яло. Понеже зная това ще извадя, ще му дам една круша и след това ще го питам 4 + 5 колко прави. Мислите ли вие, че може да смятате когато сте гладен? Но и ако преядете пак няма да може да смятате, понеже като сте преяли вие сте в един свят, който е дисхармоничен. Когато сте гладни, когато сте преяли вие не може да мислите. Когато сте гладни във вас гладът произвежда неприятни чувства. Безпокои ви гладът. Когато сте преяли пак имате неестествени чувства, които ви безпокоят. Трябва да направим неестествените процеси естествени, не трябва да преядаме, не трябва също и да бъдем дълго време гладни. Някои от вас, които сте мързеливи, трябва да станете лоши. Лошавината има своя добра страна. То е едно материално състояние. Трябва да имаш някаква подбудителна причина, за да идеш в училище. Ако вън има 35 градуса под нулата студ как ще идеш. Ще облечеш хубави дрехи, хубави обуща. За да идеш в училище трябват ти дрехи, обуща. Дрехите са против студа. Студът е за лошите хора, топлината е за добрите хора. Следователно лошите хора в света образуват страдание, което е потребно. Добрите хора са образували топлината. Лошите хора при студа са добри, при топлината стават лоши. Змията, когато е замръзнала не е опасна, но при топлината става опасна. Лошите хора при топлината стават лоши. Това, което е добро за лошия човек е зло за добрия човек. Добрият при студа не може да прави добро, не му държат ръцете. На добрия трябва да му дадете топлина, за да прави добро. На злия за да не прави зло, трябва да му дадете студ. Змията, като я замразите, тя не се съблазнява, колкото и жаби да хвърлите до нея, не ги бута. Казва: „Примирих се, аз съм светия“. То е временно примирение. Щом турите змията при топлината, веднага ще нагълта жабите. Във вас има известни състояния, които имат образа на змията. Сега може да дадете възражения с вълка. Кой е по-умен – змията ли е по-умна или вълкът? Змията е лукава, вълкът е крайно жесток. Вълкът като влезе, като намери една овца, той ще я раздруса, казва, защо не я намери по-рано, как тя не се яви по-рано, че го накара да страда. Казва: „Защо не дойде по-рано, знаеш колко много страдах“. Хване я, разкъса я. Змията не къса жабата. Хване я за крачето и веднага я налапа. Казва: „Не бой се“. Жабата започва да кряка да пее, змията казва: „Колко е приятно, колко хубаво знаеш да пееш“. Когато змията гълта жабата, тя пее.

Сега тия неща може да ги преведете. Някой път имате страдание, което произтича от някоя змия, някой път имате страдание, което произтича от някой вълк. Грубите чувства във вас, ще причинят страданието, което вълкът причинява на една овца. Някой път може би имате страдание, което произтича от змията. Змията като влезе в рая каза на човека: „Ако ядете от това дърво като боговете ще бъдете, няма да имате това незавидно положение“. На силно изкушение го постави. Сега някой беден, намери пари вземе ги. Като вземе тия пари, той мисли да облече жена си, децата си, къща има. Той открадне парите, но после го хванат и в реда на нещата е да го турят 10–15 години в затвора. И освен, че нищо не спечели, но загубва и това, което има. Не разчитайте на касата, от която можете да извадите пари. Ако на мене биха ми представили една каса, от която мога да взема пари, аз бих постъпил другояче. Видя парите, искам да взема 100 наполеона. По какъв начин може да извадя тия пари от касата? Ще посея 10–20 кила жито. Придобитото жито ще продам на този банкер и така ще взема парите. Най-първо аз ще дам на нивата, ще посея жито. Придобитото жито ще го продам на банкера и ще взема от него пари. Човек в природата трябва да знае как да постъпи. Някой от вас се опитва да вземе парите. Ще се опариш. Мислите ли, ако в топло време речете да погладите една змия, че ще придобиете нещо? Ако вие се осмелите да бутнете една кобра след 2 минути ще платите с живота си. Казва някой: „Не ме бутай“. Какво подразбира? Аз съм в състоянието на кобра, не ме бутай. Не бутай кобрата, това не е жаба. Един предмет има 400–500 градуса топлина, не бутай. Твоята ръка не може да понесе тази енергия. Сменете енергията, която е във вашето тяло, а за това трябва да изучавате законите. Казвате: „Защо да не бута?“ 400 градуса топлина, трябва да знаеш как да боравиш с нея. Ти имаш една мисъл, трябва да знаеш студена ли е или топла. На пръв поглед пиша едно писмо. Как се пише едно добро писмо? Казва: „Напишете добре писмото“. Как ще напишете едно добро писмо? Как ще напишете едно добро писмо на баща си или на майка си. Отивате при един бакалин и искате той да ви даде това, което желаете. Какво писмо ще му дадете? Ти ще извадиш една банкнота от 100 лева и тогава на това хубаво писмо, което му даваш и той изважда, и ти дава. Ако нямаш 100 лева не е хубаво написано писмото. Като извадиш една звонкова монета казва: „Това е хубаво написано писмо“.

Вие често казвате: „Божествен свят“, казвате „по Божествен начин, с Любов“. Какво разбирате – с любов? Вие говорите за любовта. Щом говориш за любовта трябва да дадеш, а пък щом говорите за обичта, значи искате да вземете. Някой говори: „Аз ви любя“, пък иска да вземе. Казвам: Криво разбираш, не говориш право. Щом говориш за любовта – ще даваш. Или казва: „Аз ви обичам“, пък той мисли да даде. Той ще вземе. Та трябва да разбирате, когато говорите за обичта и искате да дадете, това не е обич. Щом искаш да дадеш – това не е обич. Ти трябва да се разтоварваш. Щом те товарят това не е даване. Конят постоянно го товарят с любов. Като го натоварят от едно място на друго, конят пренася товара, изучава какви са качествата на любовта. Да допуснем, че невидимият свят съществува. Отгоре въздухът обича почвата. Какво прави? Дава ѝ влага. Земята като възприеме тази влага от въздуха, слънцето изпраща светлина. Светлината слиза и влагата слиза на земята, тогава ония семена, които са посети израстват и тогава вторият процес иде – земята дава. Най-първо тя взе, после дава. Като израстнат дърветата, като узреят плодовете, земята връща онова, което е взела от слънцето. Всякога,я ако вие мислите само да вземете ще се намерите в един процес патологичен. Здравословен процес е в природата, когато вземаш правилно и даваш правилно, да има една обмяна. Всякога след като посееш житото на нивата ти ще го пожънеш, тя ще ти даде. Първия процес – ти даваш, при втория процес – тя ще ти даде, ти искаш да вземеш нещо от нея. Вие искате хората да се отнасят добре с вас. Ако искате да се отнасят добре с вас посейте нещо в тях и след това ще дойде вторият процес сам по себе си – те ще ви дадат. Има два процеса в природата. Първият процес е плюс, умът дава. Минус е това, което сърцето взема. Това е втория процес. После минусът се обръща на плюс, сърцето дава. Плюсът се превръща на минус. Умът взема. Процесите се сменят. Ти два пъти със сърцето си не може да дадеш. Веднаж ще дадеш и веднаж ще вземеш. И с ума си два пъти не може да дадеш, веднаж ще дадеш и веднаж ще вземеш. Процесът е правилен когато става тази смяна и това ние наричаме здравословно състояние на човека. Да кажем вие имате във вас енергия на електричеството, която върви. Тази енергия на електричеството заставя вашето сърце да бие. Този ритъм на сърцето, биенето, то е ритъм на космическото електричество, което кара всичките сърца да туптят. Ако престане ритъмът на сърцето, какво става? Има магнетизъм, който подбужда електричеството да тече. Щом се спира теченето на сърцето какво става? Свършва човек. Едновременно за да живее човек, трябва плюсът и минусът да се сменят. Сега законът е такъв – любовта е плюс, обичта е минус. Във вас може би ще се зароди идеята: Не може ли другояче да бъде? Някой каже нещо. Не можеше ли да каже по-мека дума? Можеше, той иска да даде. Тогава имате разместване на условията. Ако един лош човек постъпи зле, коя е причината? Добрият е причината. Ако една змия ухапе, причина е топлината. Добрите хора, които създадоха топлината са причина. Змията при топлината хапе. Трябваше да я поставят при условия дето има студ, където тя не можеше да направи никакво зло. Да кажем, че змията ви е ухапала. Щом ви е ухапала веднага трябва да турите устата си на раната, да изсмучете отровата и да я изхвърлите навън. Къде е философията? Защо ви е ухапала змията? Тя казва: „Много съм благодарна на вас, добрия човек, че ми дадохте топлина, да проявя живот, давам ви един подарък, това имам това давам“. Вие ще турите устата си, ще изсмучете тази отрова, за да не влезе в кръвта ви. Не мислете защо ви е ухапала змията. Като изсмучете отровата, турете я в едно шише и с тази отрова ще лекувате болните хора – ще станете виден лекар. Учените хора майстори станаха, дават на змиите да хапят и с тази отрова, която те изхвърлят, те я употребяват за лекуване.

Да допуснем, че имате едно неразположение. Толкова години се преподава музика. Вие имате едно неразположение. Да допуснем, че сте ученик и са ви писали три. Вие в себе си имате идеята, че трябваше да ви пишат шест, пък са ви писали три. Защо сте недоволен от трите? Каква е разликата, че са ви писали три, а не шест? Защото, ако на мене турят три, аз от трите ще се запозная с Юпитер, ще завържа приятелство с него. Най-голяма планета е Юпитер. Ти искаш шест да ти пишат. Шест е на Венера, тя е по-малка от Юпитер. Сега значи, един млад човек, не му трябва един голям човек, а му трябва Венера, затова иска шест. За нас тези числа са елементи. Три в дадения случай е мъжки елемент. Шест е мек елемент. Туй е само за изяснение. Три е по-мощно число от шест, който разбира. А ако сме двама ученици и на мене ми пишат шест, аз ще предпочета три, защото ще свърша повече работа с трите, отколкото с шест. Шест лева, това са банкноти, а три лева са златни. Ако някой учител тури на някого единица, единицата е най-мощното число. Нулата е още по-мощна. Благодарение на нулата, всички колела са се образували и благодарение на тия колела съществуват превозните средства на хората. Благодарение на единицата, онези, които туриха единицата, направиха осите на колелата. Слабите ученици ги е страх от единицата, но единицата турена на колелата става ос, а туй колело даде прогрес в света. Като се туриха колелата на работа хората могат да се возят, иначе как щяхте да се разхождате без колела. Двете какво създаде в света? Двете – значи съединени две колела заедно. На едно колело не се върви. Двама приятели – това е двете. Ако двама души не се съединят как ще образуват приятелство? Тези, които туриха двете, двете стана причина за връзката между двама души. Страданието стана причина за връзката. Давма души вървят, връзката на двойката се свързва. Трите образуват семейството. Трите създаде дома. Хората с нулата – създадоха колелетата, единицата – създаде осите, двете – създадоха връзка между приятелите, трите – създаде основата на дома. Какво има вие сега да протестирате против реда на нещата? Следователно, ако ви турят единица, това е ос. Ще благодарите, ако ми турят две, аз се съединявам с приятеля. Ако не бяха турили двете, не щяха да се сприятелят, ако не могат да създадат три, те няма защо да живеят. Някой казва: „Аз съм нищо“. Ти когато си нищо ставаш нещо. Човек, който е нещо става нищо и който е нищо става нещо. Сега какво разбирате под „нищо“ и „нещо“. Нищо е това, което е само съществено, показва нещо невидимо. Нищо, значи човек няма знание, няма богатство, нищо няма. Но в нищото и нещото те се отличават. В нищото кинетическа енергия има, а нещото е проявено. Нещо е органическия свят. Нищото не е организиран свят. В нищото нещата не са организирани. Има земя, тази земя трябва да се разоре, да се посее, ще стане нещо. Нищо е понеже земята не е посята. Нещо е ще посее земята. Туй разбираме под нищо и нещо. Под нищо разбираме, че светът не е организиран, не е обработен. нещо е организиран свят. Като каже някой „аз съм нищо“, подразбираме, че не е организиран. Щом нещата започват да се организират, човек става нещо. Не да мислите, че нямате дарби. Имате дарби, но сте ленив. Не работите. Вие имате достатъчно дарби, способности, чувства и сили. Трябва да ги организирате. Вие очаквате да дойде някой отвън. Мислите ли, че ако имате чувството на музика, на неспособният ученик и шест да му турите нищо не е добил. А на способния и нула да туриш той може да придобие. Аз считам способен, човек който може да завърти това колело, след това да тури единица – той е майстор да направи ос. След това да тури три, образува се котва, дал е знака на парахода. Онзи, който е образувал трите, създава надеждата в света. Онези, които имаха единица създадоха оста. Онези, които имат нула образуваха движението в света. Благодарение на немирните, на тези ученици на които учителите туриха нула, се образува колелото. Те накараха света да се движи и благодарение, че земята се движи. На този ученик туриха нула, но ние благодарим, понеже на неговата нула се образува колелото, което постоянно се движи, земята постоянно се върти около себе си, около слънцето. Светът страда от неспособните ученици, които имат шесторки, светът прогресира от способните ученици, които имат нула, единици, двойки. Седят понякой път и говорят върху морала. Човек трябва, казва някой да има пари. Каква услуга човек може да направи с пари? В сегашният век парите трябват, не може без пари. Онзи музикант изважда цигулката или онзи добър певец пее или свири при един човек, събират се хората и плащат. Привеждал съм следният пример. Минава Паганини покрай един стар цигулар. Взел цигулката на цигуларя и почнал да свири. Събрали се хора да слушат и след половин час цялата копанка се напълнила с пари. Старият цигулар нямал това изкуство, очаквал само парите. Паганини създаде парите. Енергия има, любов има в себе си. Силен човек е. Другият разчита на обичта. Този, който иска пари и то е хубаво. Любовта е винаги по-силна от обичта, тя твори. И обичта е хубава, тя ще те разтовари. Лошото в любовта е, че тя те натоварва. Привеждал съм друг пример. Един богаташ сънувал сън. Минава една каруца теглена с пет чифта коне пълна със скъпоценни камъни и златни монети. Вървят по пътя, карат колата и на всекиго раздават колкото иска. Богатият като вижда това задига един голям сандък, за да му напълнят сандъка. Казват му: „Легни на гърба си“. Турят сандъка на корема и започват да го пълнят. И той трябва да каже колко да му сипят, да не би да му турят повече отколкото може да носи. Легнал той, турили сандъка отгоре му и започнали да хвърлят лопата след лопата в сандъка. Като се напълнил сандъка започнало да го задушава и тогава казал, стига. Тогава казали: „Не му отнемайте сандъка нека да понесе последствията“. Като се събудил богаташът от съня дошло му на ума, че това богатство, което има ще го удуши, затова започнал да раздава. Достатъчно ви е една лопата, две лопати, не очаквайте много. Едно житено зърно съдържа всичките възможности на милиони зърна. Една монета дадена с любов, тя има силата на любовта. Тази монета не умира. Една златна монета дадена с ръката на любовта тя се умножава. Ако е дадена без любов тя изчезва. Ако ви е дадена с любов тя в джоба седи и винаги остава. Извадиш, дадеш и като бръкнеш пак намериш в джоба монетата. Тя винаги с тебе върви, не те напуща.

Любовта, която не напуща хората е истинска любов. Тази, която ги напуща не е любов. Туй, което остава при човека, при всичките условия и в страдания, и в радости, и в неволи то е любов. Единственото нещо, което не напуща човека то е любовта. Ако вие я придобиете ще имате мощното в света. Тя е магическата тояга. Някои искат да им кажа в какво седи магията. Любовта е магическата тояжка, с която каквото кажеш, става. Трябва да я привлечете. Тя не се дава, не се взема, привлича се. Любовта може само да се привлече. Много малко се изисква за да се привлече любовта. Ако на вратата си имате един косъм любовта никога няма да прекрачи. Пътят, по който любовта ще дойде трябва да бъде съвършено чист, да няма никакъв косъм, никакъв прах. Тя не иска дето стъпи кракът ѝ да полепне прах по него. Вие ще направите един път чист, без никаква прах, никакви косми, никакви противоречия. То ще бъде най-добрият път и по този път ще дойде любовта. Като влезе в дома ви вие вече сте придобили магическата тояжка. Ако очаквате да дойде отнякъде, милиони години може да чакате, тя няма да дойде щом пътят ѝ не е чист. Всичко може да дойде, но не и любовта. Пътят, по който любовта може да дойде трябва да бъде павиран със злато, да бъде чист. Сега вие сте дошли до една фаза и се чудите откъде да започнете, кой тон да вземете. Гамата започва с тона „до“, но какво ще извършите с „до“? С „до“ трябва да бъдете земледелец, да садите нещо. Музикалните тонове сменят състоянията. Защо не правите опити? Имате едно състояние неприятно. Пейте и вижте при кой тон ще се смени вашето състояние. Някой път ви е мъчно. Пей гамата. Ако пееш гамата наблюдавай где ще се смени състоянието ти. Научно ще правите опити. Ако при обикновената гама не можете, тогава започнете да пеете „до“ два пъти, „ре“ два пъти и т.н. Ако не се смени пак почнете по три пъти да пеете всеки тон. Вие ще кажете: „Сега ще седнем да се занимаваме с това“. Ако не пееш, 24 часа ще разрешаваш един въпрос, главата ще те боли, сърцето ти ще се пука – с пеене работата по-лесно се разрешава. С пеене в 10–15 минути ще се уреди работата, а без пеене 24 часа трябва да чакате за да се смени състоянието ви. Доброто мислене е музикално. Ако знаеш как да постъпваш то е музикално. Трябва да знаеш и как да мислиш. Аз наричам ключът на мисълта е „сол“. Ключът на сърцето е „фа“. Той е басов ключ. Знайте, че сърцето има басов ключ. Сърцето работи с китара, бас, чело, виола, а пък умът – с цигулка, пиано, орган. Те са горните регистри. Как ще изпеете „прекрасна е единица“? Как ще изпеете, кой тон ще дадете? Най-хубавите писма с какво ги пишете, с единица. Перото е единица. Благодарение на това производство как ги наричате неспособните ученици, те произвеждат перата, с които пишете. Благодарение на тези, неспособните ученици имаме очилата. От двойките плачат. Който не може да чете, туря златни очила и гледа. Ако имахте шест очи какво щяхте да правите? Ако природата ви беше дала шест очи това не е икономично. Две очи имате да си помагат едно на друго да се образува една връзка. Кога се създаде устата? Една уста е достатъчна, две са много. Природата като създаваше езика казва: „Един език стига, достатъчен е“. Учениците на единицата създадоха устата, езика – по-икономично е. Двете създадоха очите, създадоха ръцете, краката и после другите работи. Тройките какво създадоха? Когато дойде човек да създаде казва: „Достатъчно е човек да има ум, сърце и воля, не трябва повече“. Те създадоха стомаха, дробовете и мозъка. Това са гениалните хора, които при устройството създадоха човека. Те казват: „Не му трябват две глави, една глава“. Та сега аз насърчавам слабите ученици. Но какво създадоха онези, които имаха нищо – нула? Окото направиха онези, които имаха нула. Очите са валчести. Вие имате за числата други понятия. Вие се занимавате с числа, които не са динамични. Динамичните числа са важни. Нулата е мощна. Казвате: „Нищо не струва нулата“. Ако туриш една нула зад единицата, какво става? Ако я поставиш пред единицата тя я намалява десет пъти, а ако я поставиш след единицата увеличава я десет пъти. Ти казваш: „Нулата е нищо“. Туй нищо, ако го поставиш зад гърба си ще те увеличи, а ако го поставиш пред себе си ще те намали. Но и намалението и увеличението е потребно нещо. Нищо е празно шише. Нещо е пълно шише. Нищо е необработеният материал, който трябва да се обработва. Нещо е свършената работа. Нищо показва работата, която трябва да туриш. Нищо – това, което трябва да свършим. Нещо – това, което сме свършили. Така идеята е конкретна. Що е нищо? Работата, която трябва да свършите. Що е нещо? Работата, която сме свършили. Да имате правилно понятие да се не смущавате. Опитайте тази идея през тази година. Някой казва: „Аз съм нищо“. То е работата, която има да вършиш, която ти е дадена. Ти не си започнал да я работиш. Работата, която не сме започнали и която трябва да започнем, и работата, която сме свършили. Не мислете, че нямате място в природата. Казвате: „Какво мога да свърша?“ Две неща може да свършиш. Може да дадеш и може да вземеш, може да преядеш и може да гладуваш. То е все едно. Като ви обяснявам тия работи искам да ви освободя. Вашият ум е натоварен от вековете с непотребни работи, цял бит-пазар. Всичко това го турете на работа. Обърнете го на звонкови монети. Като кажете: „Нищо не съм“, значи имате работа да вършите. Като кажете, че нещо сте, значи работата сте свършили. Трябва да разбирате – нищото постоянно става подтик на нещо. Нищото винаги подтиква нещото. Нещото винеги се въодушевлява от нищото. Та нищото да ви подтиква за работа, нещото да ви въодушевлява. Това е вярно. Вие може да мислите това, не е за насърчение, но законите са такива. Нищото е подтик (то) ни дава, имаш всичките възможности. Даровит си може да станеш певец – като певец имаш дарби, научил си да пееш. От нищото си организирал. Посях всичкото жито от хамбара на нивата. Нищо не остана в хамбара. Нещо става на нивата. Нивата дава плод. На нивата ще бъде нещо. Хамбара ще бъде 2 и 3. Щом се изпразни хамбара е нищо, щом се изпразни джоба е нищо. Туй, което се изпразва трябва да се напълни и това, което се пълни трябва да се изпразва.

По някой път не искате да правите добро. Ако не направиш добро, доброто ще ти даде друго състояние. Ако не направиш добро в даден момент, злото ще дойде, то е неизбежно. Щом се откажеш от злото непременно ще дойде доброто. Не само веднаж да се откажеш от злото, но постоянно да се отказваш от злото. Доброто идва. Щом се отказваш от злото, доброто идва неизбежно. Щом се отказваш от доброто, злото непременно ще дойде. Щом се отказваш от богатството, сиромашията идва. Щом се отказваш от сиромашията, богатството идва. Всички искат самоотричане. Щом се откажеш от брата, сестрата ще дойде. Тя след като те измъчи дълго време, ти ще се откажеш от нея. Тя казва: „Съжалявам не можах да ти угодя, имам друга сестра, нея ще ти пратя“, те се сменят. И тя ще прати добрата сестра. Тя като дойде и ако не може да ти угоди, тя ще прати лошата си сестра. В думата „лош“ лошото е в Ш-то. Лошият човек взема повече отколкото дава. В буквата Л има много добри заложби. С тази буква лошото е в съгласие с небето. Казва: „Господ ми даде сила да направя всичко.“ И вълкът благодари на Бога, че му дал сила да направи. Казва: „Ако не беше Господ да ми помага тази работа не можех да направя“.

Сега да се не заплетете, кое остана да приложите. Не да правите насилие на себе си, но една обикновена песен добре да я пеете. Имате смяна на тъмнината със (светлината). С какво трябва да смени светлината? Смени тъмнината със светлина, светлината с добрина. От съчетанието на тъмнината и светлината се съчетава добрината. Добро е това, в което тъмнината се превръща в светлина. Когато заменим светлината с тъмнина, злото се ражда. Щом сменим тъмнината със светлина, ражда се доброто. А като сменим светлината с тъмнина се ражда злото. Това е процес, който всякога правите. Вие постоянно раждате. Вие искате да живеете добре и после казвате: „Не си струва човек да живее добре“. Онези хора, които искат да правят престъпления търсят тъмнината. Онези, които правят добро търсят светлината. Щом смениш светлината с тъмнина, ти раждаш злото в себе си, несъзнателно го раждаш. Казвате: „Не си струва труда човек да бъде добър“. Какъв трябва да бъде? Ако не си добър, ще бъдеш лош. Като си лош ще страдаш повече. Ако не искаш да страдаш тогава превърни тъмнината в светлина, превърни светлината в добро. В дадения случай, като разбираш законите от тебе зависи да смениш. Колко лесно това става. Вземете един учител по музика, вземете един тон и щом не е верен той си свие веждите. Щом вземеш тона верен той веднага има разположение. Как ще изкараш един тон от гърлото си верен? Ако знаеш майсторски да го изпееш ще бъдеш добър певец – ако незнаеш ти си един неспособен певец. Аз искам като пеете да е доволен Господ от вас. Като мислите Господ да е доволен от вас, като чувствувате Господ да е доволен от вас и като работите да е доволен. Във всичките тези процеси да има музика, хармония. Пеенето е само една форма на вечната хармония.

Изпейте ми сега песента: „О, тъмнина, която носиш скрита светлина в себе си“. Кой от вас сега ще ми я изпее. „О, тъмнина, която носи скрита светлина в себе си, отвори твоя прозорец да просияе тя“. Тя е истинската светлина без сенки. Образувай онази светлина със сенките да разбираш. Някъде има сенки за да разбираш. „О тъмнина, която носиш светлина в себе си, отвори своите прозорци да просияе“ – нека да е със сенки, да я разбираш. Защото светлината без сенки не се разбира. Вие се различавате от тъмнината. Кога си почивате вие? При тъмнината си почивате. Тя идва и ви казва: „Прекратете работа, дайте си почивка“. Щом дойде тъмнината тя ви освобождава и вие си почивате. Щом дойде светлината работа започвате. Едното и другото състояние са за вас, хармонични са. Има състояния, при които светлината идва. Има състояния, при които тъмнината идва. На български имате думата тъмнина. Где е лошото в тъмнината? Тъмнината има това Н, това са две противоречия, две Н има в нея. Това е мост, минавате от един бряг на другия. Имате думата светлина. Само едно противоречие имате там. Значи в светлината има сянка, тъмнината е без сянка. Едното Н показва – сенките са необходими при светлината за да направим едно различие.

Всякога това, което подтиква вашия ум към мисъл е Божествено. Всякога това, което подтиква вашето сърце към чувствувание е Божествено и всякога това, което подтиква вашата воля към работа е Божествено. Не съжалявайте за нищо, което сте направили. Вие не разбирате в едно падение какво благословение има. Паднеш и станеш. Благодарение на падането децата стават деца. Благодарение, че плодовете падат, благодарение, че водата пада отвисоко, ако тя нямаше това свойство да слиза не би дошла при нас. Ние сме готови отвисоко положение да слезем и да помогнем някому. Какво лошо има в това? Ако знаеш да паднеш, да слезеш и пак да се качиш е добро. Ако знаеш защо си паднал е добро. Ако не знаеш защо си паднал е зло. Като ви говаря за тия неща, вие какво разбирате. Ще ви дам един пример. Като дойде Давид при Саула той го въоръжи с най-модерните оръжия, но Давид като рече да се подвижи намери това оръжие за неудобно. Той хвърли всичките оръжия на Саула, взе си прашката и торбичката, и отиде да се бие с Голиат. Сега вие сте въоръжени по сауловски. Мислите с модерни оръжия. Мислите ли, онзи, който има десет коня, които носят храна и стомахът му е развален, е щастлив? Мислите ли, че онзи който няма нито един кон натоварен с храна, но стомахът му е здрав е по-нещастен? Кой е по-щастлив – който има десет натоварени коня или който няма нищо. Здравият стомах струва повече, на човека му трябва само един кон. Той е самият кон, туй което той носи е достатъчно.

Когато вие имате да преодолеете нещо пейте /Учителят пее: „О, тъмнина, която носиш скрита светлина в себе си.“/ Тъмнината на физическото поле, която прихожда в един по-висок свят. Мекота се изисква вече. През цялата година може да пеете.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит животът!

ХХI година. 13 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 16. I. 1942 г., петък, 5 ч. сутринта. София – Изгрев.