(→Правилно отношение) |
|||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
| − | " | + | "Отче наш" |
| + | |||
| + | Каква 6еше темата на миналата -лекция? От една причина и едно следствие какво произлиза? От киселина и основа се получава сол. От причина и следствие произлиза резултат. Значи резултатът трябва да се проучва. Да допуснем, че имате една мисъл, която ви смущава. Каква роля играе причината на едно следствие или на един резултат? Например, имате една болка. Най-първо тя не е определена, а имате неразположение, което се явява някъде като подутина или цирей. Циреят може да набере чуждо вещество, което причинява подуване и нагнояване. После това вещество се изхвърля навън и вие се освобождавате на физическото поле. От какво се освобождавате? Понякога на физическото поле болката е строго определена по място, друг път е неопределена. Някой път имате весело разположение, а друг път сте тъжни. Каква разлика има между веселото и тъжното състояние? Когато детето е весело, обича да се шегува, да се закача, но когато не е весело, вглъбява се в се6е си, не дава да го пипат. | ||
| + | |||
| + | Сега, какво нещо е отношението - отношение между физическия, Духовния и Умствения свят? Какво разбират в съвременната математика под отношение на числата? Да допуснем, че имате ъгъл А и права В; какво отношение има между тях? Какво ще бъде отношението им, ако ъгълът е голям или малък? За една малка работа в живота има малки разноски, а за една голяма работа има големи разноски. В организма на едно малко същество има малко храна, а в едно голямо същество има много храна. Да кажем, че правата линия е път, който трябва да изходите, а от ъгъла, който имате, ще определите колко дълъг е този път. Има много неща, които в сегашния органически свят не можете да определите. Например, не можете да определите колко време трябва да трае болестта, т. е. ако имаш един цирей, не знаеш колко време ще те боли. Какво е болестта? Да кажем, че имаш едно състояние на безразличие и бездействие - седиш, не си разположен, нито ти е добре, нито ти е зле, няма нищо в живота, което да те занимава, нищо не те интересува. Но изведнъж на коляното ти излиза един цирей и ти веднага се заинтересуваш. Досега въобще не си пипал крака си, не си мислил за неговото предназначение, но щом излезе цирей, ти ставаш сутрин и пипаш коляното си. какво нещо е циреят? той те принуждава да мислиш, защото тази болка те смущава. Ти пипаш коляното, усещаш, че болката се увеличава, след туй в те6 се явява малко страх да не би някакво усложнение да стане, да се осакати кракът ти и да не можеш да ходиш. После идват и други разсъждения - че не можеш да си гледаш работата, че не можеш да ходиш в училище, ако си ученик. | ||
| + | |||
| + | Сега, въпросът е защо сме изложени на този цирей? Лесно обяснимо е: циреят идва, за да ти създаде работа. Той е една геометрична, една органична форма, от която трябва да научиш как се образуват циреите. Ти вече знаеш как стават отвън, но не знаеш как се оформят. Ядеш неестествена храна един, два, три дни, година, две, три години и от продължителния й прием в тялото се образува един абсцес. Природата не обича нечистотии и циреят е абсцес, чрез който нехигиеничната храна трябва да се изхвърли навън. Това е закон. За природата всеки организъм е едно предприятие, а в едно предприятие не обичат да има нещо, което да спъва. Природата не иска предприятието да има спънки в живота, затова всеки цирей трябва да се изхвърли навън. Ти не искаш в твоето частно предприятие циреят да се намести и да ти стане съдружник. Първоначално ти си сво6оден в храненето, но щом се яви циреят, той вече не те пуска и казва: "Вкъщи ще ядеш, имам да се разправям с те6 сега." Ти разбираш, че някой приятел иска да се разговаря е те6. Циреят нарежда: "Аз 6ез лекар не мога, трябва да повикаш лекар!" Ти казваш: "Пари нямам." - "Ще намериш!" - "Нямам нито пари, нито автомобил." - "Ще намериш!" Най-сетне ти се принуждаваш да повикаш лекар и се оказва, че този цирей иска да излезе навън. Лекарят ти дава някакво лекарство, отиваш в аптеката и го купуваш. Циреят иска да го мажеш и казва: "Има еди-какъв мехлем, искам да ме понамажеш. Ще се облека добре и ще изляза в света да ме видят хората." Ти купуваш един мехлем, мажеш го, после вземаш друг, така с десет мехлема го намазваш. Идва един лекар, идва втори, десет лекари викаш и като платиш на всеки по сто или най-малко по петдесет лева, даваш общо петстотин до хиляда лева. Накрая циреят излиза, измътва се и природата казва: "Вече няма препятствие в предприятието", а ти се усещаш свободен. И така, първоначално циреят се показва като приятел, но после виждаш, че е неприятел. Дотогава ти не си познавал лекаря, но циреят става причина да се запознаеш с него и казваш: "Ето каква е ползата от този неприятел -този лекар е един умен човек." Да допуснем, че ти си 15-16-годишен; лекарят вижда, че си спосо6ен, даровит младеж и в него се заражда желание да те поощри и казва: "Ти си много даровит, трябва да следваш в странство." Така този неприятел става причина да се запознаеш с един лекар и той да те подтикне да отидеш да следваш. | ||
| + | |||
| + | == Втори дял == | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
сега, аз ви говоря за неща, които са изключения. всички неща в природата, които не разбираме, са изключения. всяко нещо, което разбираме, е едно правило. това, което не разбираме, е изключение, а пък законът е един и същ и за изключенията, и за правилата. как е възможно това? какво разбирате под думата изключение? под изключение в природата разбираме нещо, което рядко се случва, а туй, което постоянно се случва, го наричаме правило. например, за да отидеш като изпращач на гарата, трябва да си вземеш перонен 6илет. пътниците влизат 6ез такива билети, но ако си изпращач и не вземеш перонен 6илет, не те пускат на гарата. питам сега какви са съображенията на гарата да изисква перонни 6илети7 какви са съображенията на гостилничаря, когато иска да му платите яденето? едно | сега, аз ви говоря за неща, които са изключения. всички неща в природата, които не разбираме, са изключения. всяко нещо, което разбираме, е едно правило. това, което не разбираме, е изключение, а пък законът е един и същ и за изключенията, и за правилата. как е възможно това? какво разбирате под думата изключение? под изключение в природата разбираме нещо, което рядко се случва, а туй, което постоянно се случва, го наричаме правило. например, за да отидеш като изпращач на гарата, трябва да си вземеш перонен 6илет. пътниците влизат 6ез такива билети, но ако си изпращач и не вземеш перонен 6илет, не те пускат на гарата. питам сега какви са съображенията на гарата да изисква перонни 6илети7 какви са съображенията на гостилничаря, когато иска да му платите яденето? едно | ||
ядене може да струва десет-петнадесет-двадесет лева, друго ядене може да струва четиридесет, петдесет, сто, двеста лева, зависи от яденето. обикновеното ядене има една цена, а яденето за аристократи може да е приготвено от някоя особена птица или риба и да струва скъпо. гостилничарят се нуждае от посетители, за да стане една обмяна и да получи пари. клиентите му пък се нуждаят от храна. какво отношение има между парите и храната? да кажем, че гостилничарят е а, а клиентът е в. гостилничарят е сготвил риба (р), а рибата се отнася към стомаха (с), т. е. а:в = р:с. рибата има отношение към стомаха на клиентите. обаче, рибата няма такава тясна връзка с гостилничаря (а), както стомахът с клиента (в). тогава отношението придобива следния вид: в:с = а:р. има ли а същото отношение към рибата? как в се отнася към своя стомах? клиентът (в) се отнася благородно като кавалер и пита: "как е вашето разположение, останахте ли доволен от яденето?" гостилничарят също има отношение, но той не е кавалер и ни най-малко ще попита дали си доволен. виждате как се различават тия две отношения. | ядене може да струва десет-петнадесет-двадесет лева, друго ядене може да струва четиридесет, петдесет, сто, двеста лева, зависи от яденето. обикновеното ядене има една цена, а яденето за аристократи може да е приготвено от някоя особена птица или риба и да струва скъпо. гостилничарят се нуждае от посетители, за да стане една обмяна и да получи пари. клиентите му пък се нуждаят от храна. какво отношение има между парите и храната? да кажем, че гостилничарят е а, а клиентът е в. гостилничарят е сготвил риба (р), а рибата се отнася към стомаха (с), т. е. а:в = р:с. рибата има отношение към стомаха на клиентите. обаче, рибата няма такава тясна връзка с гостилничаря (а), както стомахът с клиента (в). тогава отношението придобива следния вид: в:с = а:р. има ли а същото отношение към рибата? как в се отнася към своя стомах? клиентът (в) се отнася благородно като кавалер и пита: "как е вашето разположение, останахте ли доволен от яденето?" гостилничарят също има отношение, но той не е кавалер и ни най-малко ще попита дали си доволен. виждате как се различават тия две отношения. | ||
Версия от 00:17, 25 август 2011
Младежки окултен клас - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936-1937)
КНИГА: Разумните същества, том 2
Правилно отношение
"Отче наш"
Каква 6еше темата на миналата -лекция? От една причина и едно следствие какво произлиза? От киселина и основа се получава сол. От причина и следствие произлиза резултат. Значи резултатът трябва да се проучва. Да допуснем, че имате една мисъл, която ви смущава. Каква роля играе причината на едно следствие или на един резултат? Например, имате една болка. Най-първо тя не е определена, а имате неразположение, което се явява някъде като подутина или цирей. Циреят може да набере чуждо вещество, което причинява подуване и нагнояване. После това вещество се изхвърля навън и вие се освобождавате на физическото поле. От какво се освобождавате? Понякога на физическото поле болката е строго определена по място, друг път е неопределена. Някой път имате весело разположение, а друг път сте тъжни. Каква разлика има между веселото и тъжното състояние? Когато детето е весело, обича да се шегува, да се закача, но когато не е весело, вглъбява се в се6е си, не дава да го пипат.
Сега, какво нещо е отношението - отношение между физическия, Духовния и Умствения свят? Какво разбират в съвременната математика под отношение на числата? Да допуснем, че имате ъгъл А и права В; какво отношение има между тях? Какво ще бъде отношението им, ако ъгълът е голям или малък? За една малка работа в живота има малки разноски, а за една голяма работа има големи разноски. В организма на едно малко същество има малко храна, а в едно голямо същество има много храна. Да кажем, че правата линия е път, който трябва да изходите, а от ъгъла, който имате, ще определите колко дълъг е този път. Има много неща, които в сегашния органически свят не можете да определите. Например, не можете да определите колко време трябва да трае болестта, т. е. ако имаш един цирей, не знаеш колко време ще те боли. Какво е болестта? Да кажем, че имаш едно състояние на безразличие и бездействие - седиш, не си разположен, нито ти е добре, нито ти е зле, няма нищо в живота, което да те занимава, нищо не те интересува. Но изведнъж на коляното ти излиза един цирей и ти веднага се заинтересуваш. Досега въобще не си пипал крака си, не си мислил за неговото предназначение, но щом излезе цирей, ти ставаш сутрин и пипаш коляното си. какво нещо е циреят? той те принуждава да мислиш, защото тази болка те смущава. Ти пипаш коляното, усещаш, че болката се увеличава, след туй в те6 се явява малко страх да не би някакво усложнение да стане, да се осакати кракът ти и да не можеш да ходиш. После идват и други разсъждения - че не можеш да си гледаш работата, че не можеш да ходиш в училище, ако си ученик.
Сега, въпросът е защо сме изложени на този цирей? Лесно обяснимо е: циреят идва, за да ти създаде работа. Той е една геометрична, една органична форма, от която трябва да научиш как се образуват циреите. Ти вече знаеш как стават отвън, но не знаеш как се оформят. Ядеш неестествена храна един, два, три дни, година, две, три години и от продължителния й прием в тялото се образува един абсцес. Природата не обича нечистотии и циреят е абсцес, чрез който нехигиеничната храна трябва да се изхвърли навън. Това е закон. За природата всеки организъм е едно предприятие, а в едно предприятие не обичат да има нещо, което да спъва. Природата не иска предприятието да има спънки в живота, затова всеки цирей трябва да се изхвърли навън. Ти не искаш в твоето частно предприятие циреят да се намести и да ти стане съдружник. Първоначално ти си сво6оден в храненето, но щом се яви циреят, той вече не те пуска и казва: "Вкъщи ще ядеш, имам да се разправям с те6 сега." Ти разбираш, че някой приятел иска да се разговаря е те6. Циреят нарежда: "Аз 6ез лекар не мога, трябва да повикаш лекар!" Ти казваш: "Пари нямам." - "Ще намериш!" - "Нямам нито пари, нито автомобил." - "Ще намериш!" Най-сетне ти се принуждаваш да повикаш лекар и се оказва, че този цирей иска да излезе навън. Лекарят ти дава някакво лекарство, отиваш в аптеката и го купуваш. Циреят иска да го мажеш и казва: "Има еди-какъв мехлем, искам да ме понамажеш. Ще се облека добре и ще изляза в света да ме видят хората." Ти купуваш един мехлем, мажеш го, после вземаш друг, така с десет мехлема го намазваш. Идва един лекар, идва втори, десет лекари викаш и като платиш на всеки по сто или най-малко по петдесет лева, даваш общо петстотин до хиляда лева. Накрая циреят излиза, измътва се и природата казва: "Вече няма препятствие в предприятието", а ти се усещаш свободен. И така, първоначално циреят се показва като приятел, но после виждаш, че е неприятел. Дотогава ти не си познавал лекаря, но циреят става причина да се запознаеш с него и казваш: "Ето каква е ползата от този неприятел -този лекар е един умен човек." Да допуснем, че ти си 15-16-годишен; лекарят вижда, че си спосо6ен, даровит младеж и в него се заражда желание да те поощри и казва: "Ти си много даровит, трябва да следваш в странство." Така този неприятел става причина да се запознаеш с един лекар и той да те подтикне да отидеш да следваш.
Втори дял
сега, аз ви говоря за неща, които са изключения. всички неща в природата, които не разбираме, са изключения. всяко нещо, което разбираме, е едно правило. това, което не разбираме, е изключение, а пък законът е един и същ и за изключенията, и за правилата. как е възможно това? какво разбирате под думата изключение? под изключение в природата разбираме нещо, което рядко се случва, а туй, което постоянно се случва, го наричаме правило. например, за да отидеш като изпращач на гарата, трябва да си вземеш перонен 6илет. пътниците влизат 6ез такива билети, но ако си изпращач и не вземеш перонен 6илет, не те пускат на гарата. питам сега какви са съображенията на гарата да изисква перонни 6илети7 какви са съображенията на гостилничаря, когато иска да му платите яденето? едно ядене може да струва десет-петнадесет-двадесет лева, друго ядене може да струва четиридесет, петдесет, сто, двеста лева, зависи от яденето. обикновеното ядене има една цена, а яденето за аристократи може да е приготвено от някоя особена птица или риба и да струва скъпо. гостилничарят се нуждае от посетители, за да стане една обмяна и да получи пари. клиентите му пък се нуждаят от храна. какво отношение има между парите и храната? да кажем, че гостилничарят е а, а клиентът е в. гостилничарят е сготвил риба (р), а рибата се отнася към стомаха (с), т. е. а:в = р:с. рибата има отношение към стомаха на клиентите. обаче, рибата няма такава тясна връзка с гостилничаря (а), както стомахът с клиента (в). тогава отношението придобива следния вид: в:с = а:р. има ли а същото отношение към рибата? как в се отнася към своя стомах? клиентът (в) се отнася благородно като кавалер и пита: "как е вашето разположение, останахте ли доволен от яденето?" гостилничарят също има отношение, но той не е кавалер и ни най-малко ще попита дали си доволен. виждате как се различават тия две отношения. сега, аз ви давам един нов начин на разсъждение, за да минете в една нова гама. да кажем, че пеете до. я вземете тона до\ (изпяхме тона до) тонът е малко по-висок... често пъти неприятностите в живота произтичат от незнание на отношенията между нещата. да кажем, че съществуват известни отношения между а и в. ако гостилничарят не се е отнесъл добре с рибата, тя го държи отговорен; ако ти не се отнесеш добре с твоя стомах, той те държи отговорен. в какво седи отговорността? какво ще излезе от отношението, ако в не се отнася добре към с? природата казва, че в не се отнася добре със с и за да се изправи работата, се завежда дело. значи с завежда дело и резултатът е болка. ти не знаеш причината й, но болката произтича от това, че ти не си работил в природата, не си изпълнил длъжността си, което в обикновения живот означава, че не си се хранил добре. следователно всяка една болка произтича от това, че не си ял добре, не си дъвкал добре храната, не си ял навреме или си избрал недобра храна. ако си ял месо от стар двадесет годишен бивол, ако ядеш тригодишна сланина или ако ядеш заразена храна, какво ще излезе? сега, ние правим в природата ред обяснения. в природата не може да съществува отношение на числата. какво е отношението между а и в, р и с? те са преходни отношения. стомахът може да има отношение към рибата р или към кокошката к. кокошката как се отнася към стомаха, може ли да има доброволно отношение? тя е заставена да има отношение. можем да кажем, че почвата има отношение към семката. но всякога трябва да знаем последствията на отношенията, които имаме. ти можеш да имаш отношение към една постъпка, можеш да имаш отношение към едно чувство, към някаква мисъл, към някакъв морален стремеж. има много неща, за които човек трябва да мисли и да има отношение. той трябва да разрешава целия процес на мисълта. мисълта е сложен процес, т. е. след като си мислил дълго време, ти трябва да разрешиш нещо. да допуснем, че вие сега мислите защо сте бедни или мислите защо паметта ви е слаба. например, след като сте мислили дълго време, вие допущате, че тялото ви е слабо. тогава четете една, втора, трета книга, мислите, че причината на слабостта ви е в храната, че не се храните добре. това отчасти е вярно, храната има отношение към здравето — x: 3. но за да 6ъдеш здрав, не зависи само от храната. ти може да се храниш, но да нямаш разположение към храната. сега въпросът, към който пристьпваме, е, че всяка мисъл трябва да се оформи. в какво седи това оформяне? например, вие мислите и дохождате до заключение, че не ви върви в живота. да речем, че имате отношения към известни чувства - подчинявате се на чувства, които са от по-нисш характер. след като сте мислили дълго време, вашата мисъл трябва да се оформи по следния начин: за да се подобри животът ви, трябва да имате отношение към по-висши чувства, т. е. към вашите морални, божествени чувства. ако образувате отношение към този морален свят, вашето положение ще се подобри. в дадения случай мисълта ви трябва да намери път, по който да се свържете с възвишените чувства. да допуснем сега, че сте в училище, но сте своенравни - бутнете този, мушнете онзи, всички ученици ви знаят като такъв, който дето мине, мушка, и онези, които са по-слаби, вземат предохранителни мерки. един ден, обаче, ще се намери някой по-силен от вас, той ще ви бутне или мушне. вие съзнавате, че съкласниците 1 ви нямат добро мнение за вас и се решавате веднага да 1 подобрите отношенията си. как трябва да постъпите? ако 1 искате съкласниците ви да имат добро мнение за вас, каква форма бихте взели? преди мушкахте, сега на мястото на мушкането какво трябва да турите? да допуснем, че преди сте носили шише с кал - когото видите, пръскали сте го и хората са казвали: "оцапа ни, това, което правиш, е безобразие, я ни виж дрехите!" а сега вземате най-хубавото розово масло и дето вървите, поръсвате другарите си и на тях им е приятно. направете превод на това поръсване. когато говорите, вие ръсите, т. е. всяка дума е капка, която излиза от вашия говор. някои думи образуват петна. значи ще се научите да ръсите и всяка дума, която излиза от устата ви, да 6ъде хубаво изказана и на всеки да му е приятно, че сте му казали една хубава дума. защо- да нямате такива пръскалки? даже хубаво и модерно е ,да имате по една пръскалка в джоба си, та при известни условия се6е си да понаръсвате, а след това да напръскате и другите. сега се говори, че човек трябва да се самовъзпитава. представете си, че ви задам тема: "най-добрият метод за самовъзпитание". пишете върху тази тема! как мислите, кой е най-добрият метод? кой е най-добрият метод да те слушат краката ти? - да ходите право. кой е най-добрият метод за обущата? - те трябва да прилягат на краката и когато ходите, да не усещате никаква вътрешна дисхармония. може да направите следния превод: обущата са начин на действие, това са човешките добродетели. под думата добродетел аз разбирам духовните крака на човека. добродетелните хора имат добри крака, с които може да свършите някаква работа и да имате една печалба. в природата не е както в обикновения живот: всяка работа, която свършите, има свои добри или лоши последствия. та казвам: най-първо трябва да се зароди у вас едно косвено желание да имзте правилно отношение към природата или да имате правилно отношение към бога. ние туряме думите: "да любим бога." любовта ще се прояви
130 _разумните^ме(^ том 2
в едно правилно отношение към бога. да кажем, че седиш, мислиш и искаш да си представиш какво нещо е господ. сега учените много неща обясняват, но ако някой ви запита какво нещо е светлината, мъчно може да се определи. ще кажете, че има еди-колко си трептения, но трептенията не са светлината, а са само о6яснение. кое тогава е същественото качество на светлината? без светлина вие сте като затворници и нямате никакво отношение. например, имате едно понятие; когато сте 6ез светлина, какво е понятието ви? представете си, че в бурна нощ се озовете в гората някъде, навсякъде мъгла, облаци, гръмотевици, нямате ориентировка, не знаете накъде са четирите посоки на света. по съшия начин и вие някой път вадите заключение и казвате: "аз не зная как живея?" за да можете да живеете, трябва да имате някакво отношение. казвате: "аз искам да живея добре." към кого трябва да имате отношение, за да живеете добре? майката е майка, понеже има отношение към детето; ученикът е ученик, понеже има отношение към родителите си и към учителите си; 6елите дробове имат отношение към въздуха, стомахът има отношение към храната, човешкият мозък има отношение към мисълта, всяко нещо има отношение. вие искате да живеете, следователно трябва да имате отношение към живота. как се образува това отношението, какво отношение има доброто живеене към живота? почвата има отношение към семената, а всяко семе има отношение към почвата. всяко добро семе (аз вземам израза добро семе като семе, което не е изгубило своя първоначален потенциал да расте), което е посято, израства и тогава познаваме почвата, на която расте. ако то расте добре, казваме, че почвата е богата; ако не може да расте, казваме, че почвата е бедна. значи растението е резултат. тогава вие, може би, знаете каква е вашата почва. каква е почвата на човека, човек има ли почва? засега човек се намира в преходно състояние - в почвата на своята мисъл. мисълта е почва, на която живее, той е потопен в средата на мисълта и ако мисли, човек живее, ако не мисли, не може да живее. не можеш да 6ъдеш морален, ако не си потопен в моралните чувства; не можеш да 6ъдеш разумен, ако не си потопен в разумността; не може да познаваш любовта, ако не си потопен в любовта; не можеш да познаваш истината, ако не си потопен в истината. човек трябва да 6ъде потопен в нещата. говоря за това сам да се потопиш, не другите да те потопяват. когато свещеникът кръщава, той потапя децата, но те не се потопяват сами по своя воля. когато човек сам се потопява, съществува вече друго отношение. ето какви са качествата на потопяването: имате приятел а, който е умен, здрав, богат момък, има всичкото о6ществено положение; вие сте неговият съкласник в и сте 6еден. какво е вашето отношение? ако обичате а , вие имате един прекрасен език и а ще вземе участие в вашата 6едност - той ще обича вашата сиромашия и ще подобри положението ви. тогава как ще направим отношението в:а = а:с? - в се отнася към а, както а се отнася към с. вие знаете как се урежда този въпрос: във вас има едно разположение спрямо някого, готов сте да му услужите, да направите за него такава жертва, каквато правите за се6е си или за майка си, за баща си, за брат си, за сестра си. щом имате правилно отношение, това е онази сила, която може да ви постави в едно нормално състояние. ние сега говорим за нормални постъпки. една нормално направена постъпка всякога произвежда светлина в съзнанието, една нормална постъпка винаги произвежда свобода, една нормална постъпка винаги разширява и носи живот в се6е си. туй, което носи живот; туй, което носи светлина, и туй, което носи свобода, това са нормалните отношения, които имаме. казва някой: "да имаме братски отношения." в братските отношения има свобода, има светлина, има живот. кое е братско? - което носи светлина, свобода и живот и в общност, и в частност. законът е един и същ: всяко нещо, което носи в те6 свобода, светлина и живот, е едно правилно отношение към нещата. та казвам: поддържайте в се6е си всички ония хубави мисли, всички ония хубави чувства и всички ония хубави постъпки, които носят светлина, които носят свобода, които носят живот.
само светлият път на мъдростта води към истината. в истината е скрит животът.
28-а лекция от учителя, държана пред младежкия окултен клас 11 юни 1937 г., петък, 5 ч. с, софия, изгрев