Разлика между версии на „Силното число“

Текуща версия към 06:24, 20 август 2011

Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940-1941)

КНИГА: Живот, светлина и сила

Силното число

„Отче наш“

Имате ли зададена тема? („Не.“)

Пишете тогава върху най-приятния ден от седмицата.

„Цветята цъфтяха“

Турете динамика. Цветето, като цъфти, има динамика – като някой извор иска да се покаже под слънчевите лъчи. То е вътрешно състояние, възприема нещо от слънцето. Първо, навън падат слънчевите лъчи. После, възприеме навътре и какъв е резултатът? Придобива се нещо, завързване. Три последователни процеса. Първо – показваш, второ – възприемаш и най-после дойде съзнанието какво си придобил. Вторият пасаж какъв е, вторият процес как би се изпял? Като се облечеш, мислиш къде да идеш. Ако си религиозен, ще идеш в църква, да се покажеш хубаво облечен. Ако си военен, ще идеш на парад. Значи, тъй облечени в красота и чистота, красотата е външен процес, чистотата – вътрешен.

Когато човек се опари, той не мисли, дръпне си ръката. По никакви правила не става това, но едно вътрешно чувство само, което има. Значи може да си представи е първият център. Светлината показва ли се? Понеже светлината съзнава, възприела нещо. Щом като види някое дете ябълката, скрива я. Като вземе ябълката да я яде, индивидуално чувства, има мисъл какво да направи с тази ябълка. Вие всички знаете какво правите с ябълката. Кои деца изядат ябълката? По-умните от тях, като изядат ябълката, вземат семената и ги посаждат. Най-умните изядат ябълката, изядат и семето заедно. Те са най-умните. Иносказателно е това. Казват: „Да си не създаваме работа да ги садим.“

Каква е първата нота на „Цветята цъфтяха“? „Сол“. „Тъй цъфнали“ – отишли на хорото, вече обект е. Вкъщи е „сол“. Идеш на хорото, гледаш всички облечени. Обективно е туй състояние. Изпейте песента.

„Цветята цъфтяха“

„Махар Бену Аба“

Ако се зададе една тема „Защо хората не успяват в живота си“, може да има и туй за тема. Искате да знаете, но трябва да имате едно правило. Знанието във вас трябва да бъде една такава необходимост, както е необходим хлябът. Ние чувстваме знанието като необходимост в живота. Ти си немарлив, казваш: „И без знание може.“ В турско време, когато казваха на някой баща да си праща детето в училище, той казва: „Няма да го правя поп. Да оре земята.“ Мислите ли, че само на попа е потребно знанието? Знанието трябва да стане съществено, както хлябът. Сега се разправя за каквото и да е знание, вие го вземете като нещо съществено. Разправят запример за пеенето, казват: „Да си поразмърдаме езика.“ Опасно нещо е човек да си мърда езика. С едно криво мърдане на езика ти можеш да си развалиш живота за двайсет години. Кажеш някому някоя обидна дума. Този човек стане после цар или стане пръв министър. Или кажеш другиму обидна дума, и той стане генерал, после ти станеш войник. За тази дума има да плащаш.

Казвате: „Какво има, че е казал една дума?“ Може да кажеш, но катастрофа става. Друг път кажеш, безопасно е. Седиш на камък и цъкаш с кибритена клечка, хвърлиш я. Но ако си в плевня и цъкнеш, и хвърлиш клечката, знаеш какво ще стане. Ще отиде плевнята и други наоколо ще се запалят. Та казвам, по някой път вие седите на камъни и там цъкате кибритени клечки, безопасно е. Ако сте при слама или взривни вещества, една запалена кибритена клечка ако падне, може да стане цяла експлозия.

Наскоро четох в един от вестниците – млад ученик от седми клас пуши. Един от учителите казва: „Не те ли е срам да пушиш? От тебе човек няма да стане.“ Ученикът го наблюдава, вижда, че не постъпва добре. Отива в трена учителят и там го поканва да вземе една цигара. Той се възмущава от ученика, като пуши, но като се качва на трена, онзи като му предлага цигара, той запушва. Казва: „Ако имаше на млади години [някой] мене да ми се кара, както аз на ученика, не щях да имам този лош навик, който ми създаде много неприятности.“ Често вие се възмущавате от известни навици. Хубаво, но трябва да се знае по кой път един навик може да се изправи. Сега ако този учител, който се кара на ученика, нищо да не му каже, когато пуши да го повика, да каже: „Колега, този занаят съм учил преди двайсет и пет години, заповядайте.“ Като започнат двамата да пушат, той да започне да разправя на него: „Едно време и аз като тебе го учих – да имаше кой да ме накара да не пуша – много злини ми е причинил.“

Та сега вие сте готови да кажете една погрешка, която иде от хората. Да хванете да се карате: „Не те ли е срам.“ Да стъпчеш цигарата на земята, а седи табакерата с всички недостатъци в твоя джоб. Изваждаш една [цигара]. Питаш сега: „Какво се ползва той да изправи този ученик?“ Желанието в него е добро. Често вие избирате един метод вън от себе си, който не е ефикасен, не може да ви въздейства. Да допуснем, че вие боледувате. Има причини. Търсите помощници отвън да ви помогнат. Ако си в град и заболееш – ще идеш при лекар. Но заболееш в гората, лекар няма. В града е лесно, лекари колкото искаш, ще идеш. Но в гората заболееш, няма лекар, какво ще правиш? Именно трябва да знаеш малко от медицина, че пролетно време, лятно време има растения, да разбираш от медицина, да знаеш как да се лекуваш. Ти трябва да знаеш един цяр за главоболие, някое растение или билка трябва да знаеш за коремоболие – поне двете. Или ако се нараниш, трябва да знаеш как да правиш една малка превръзка. Три неща за себе си трябва да ги знаеш. Ти оставяш хората да ти лекуват главата, корема, да ти правят превръзки. Докато си в града – лесно. Щом си вън от града, ще се намериш в трудно положение. Тогава ще питаш защо Господ е създал света. Вие се намирате в положението на онзи, който говорил веднъж за създаването на света. Казва: „Господ създаде човека, че го пече три дни на един плет.“ Другият го пита: „Прътите откъде взеха, да направят плета?“ Той казва: „Не е твоя работа.“ Тия пръти защо Му бяха на Господа? Да бие глупавите хора, глупавите хора като вас. Понеже Господ нямаше тогава кого да бие, плет направи. Сега плет не правят, но бият глупавите. Но с туй въпросите не се поправят. След като биеш някого, той ни най-малко не се поправя. Себе си като биеш, пак не се поправяш. Казва: „Да го бием.“ Биенето нищо не помага.

Как е произлязла тази единица? Единицата е творчески принцип. Тази единица няма да я вземете като символ на едно количествено число, но то е един път, по който някои сили в природата се проявяват. Единицата показва първоначалните сили, скрити в човека или в самата природа. Що е единицата? Път, по който първоначалните Божествени сили се проявяват в света. Това е единицата. Тази единица не е мека. Това е най-силното, най-грубото число, най-грубата сила в света. По този път се явяват най-грубите сили в света, които са толкоз разрушителни. Всичките тия сили, които действат – тоягата е от тях. Като те наложат с тояга, ще покажеш каква сила се явява вътре. Следователно числото едно трябва да се смекчи. След като се смекчи туй число… Две е закон за смекчаване. Но туй число е още силно. Едва в три имате една сила, която е по-мека, която може да се тури в действие. Числото три създава мисълта в човека, дава едно правилно направление как да постъпва. В числото три седи онова благородно чувство в човека. От резултатите на тия две сили, които действат в Божествения път, излиза мекото число. Туй число е неутрално само по себе си. То не заема ничия страна, нито на едното, нито на двете. Тия две числа имат желание да минат през този трети път.

Някои от вас забелязали ли сте, че някой път във вас се събуди гневът? Щом станете активни, то първоначалните сили се събуждат във вас. Искате, каквото намерите, да го разрушите. Вълкът и кучето винаги, като хванат някое по-слабо същество, го раздрусват. Сърди му се, че не е дошло по-рано да го хване. Толкоз време трябвало да ходи. Казва му: „Защо не дойде по-рано да ми услужиш, но ми създаде толкоз бели, да ходя да те търся?“ Като че го наказва, като го раздрусва. Някое куче, като хване някоя котка, като я разтърси за врата, умъртви я. Затуй всичките котки бягат, по дърветата се качват. Кучето знае къде е слабата [ѝ] страна. Котката легне на гърба и с ноктите си като хване, че се обърне нагоре и гледа към Господа. Котката казва: „Господи, помогни ми.“ Като легне на гърба си, гледа на онова, което Господ ѝ дал в нейните предни и задни крака. Тази котка сама си помага. Ще кажете: „Човек трябва да бъде миролюбив.“ Да остави да я разтърси.

Казвам, като дойде злото в света, легнете на гърба си и с всичките си сили се бранете да ви не закачи. Или като дойдат лошите условия в живота, човек трябва да се бори. Казвате: „Да бъде миролюбив.“ Не разваляйте мира, който съществува. Човек не може да създаде мира, но не разваляйте мира. Ако вие имате една капсула, не разваляйте спокойствието на капсулата, на тая миролюбива капсула. Всички са мирни, но ако натиснете, изведнъж се разгневят всичките. Като се разгневят, като се пръснат, какво ще стане тогава с тебе? Бъди внимателен, да не предизвикаш туй старото начало, което те имат.

Хубаво, сега вие казвате – да бъдете богати. Но знаете ли? Като дойде богатството, има една капсула богатството, като я бутнеш, може да ви причини най-големите злини. За да можеш да се ползваш от силата на богатството, трябва да бъдеш в тройка. Като си в единицата и двойката, не бутай богатството. При придобиването на това богатство, трябва да бъдеш в състояние да може да използваш това богатство. Ами че защо Господ турил такава глава на глистята, не турил като на човека. Главата, това е най-голямото богатство. На една глистя, която не е научена да си държи главата в равновесие, ако тази глистя речеше да се покаже – падне тази глава, ще се пукне. Ти, като човек, трябва да знаеш как да държиш главата си в равновесие. Силите, които са в тебе, да знаеш как да ги употребиш. То е много важно. Главата на една глистя, като се качи нагоре, ще създаде една катастрофа на себе си и на другите.

Ако ме попитате защо страдате, ще ви кажа: защото не знаете как да си държите главата. Запример често в старо време учениците са ги прекарвали през големи изпитания, много реални изпитания. Сега ще накараш някой твой приятел да те изпита. Да кажем, ти си учител, вложил си петдесет–шейсет хиляди лева в банката – малко да те поизлъжат, че банката е фалирала, че всичко туй изчезнало. Ако помръдне сърцето ви, умът ви не е на място. Казвате: „Пропаднаха ми мене парите.“ Баща ви умрял, този умрял, онзи умрял – да знаеш в дадения случай умрял ли е баща ти. Казват: „Баща ти умрял.“ Ти не можеш да повярваш в неща, които не са. Да вярваш, че баща ти умрял, когато не е умрял, право ли е? Да вярваш, когато е умрял, разбирам, но не е умрял. Какво показва? Да вярваш, че ти не си способен в живота, когато си способен за работа. Какво е състоянието? Неспособен човек, казваш: „От мене нищо не става.“ Някой ти е казал, че от тебе нищо не става. Ти си повярвал, че от тебе нищо не става. Те ви казвали едно време, че от вас нищо не става. Туй нещо повярвахте ли го, че от вас нищо няма да стане? Не сте го повярвали.

Та казвам, най-първо, самообладание трябва. Самообладанието в едно и две не може. Двете е негативно число. Имате плюс едно и минус две. Плюс единица е отрова, като [си я] взел в себе си, да действа. Минус две – още не си я взел, но действа отрицателно. Всички ония сили, които не действат, те са отрицателни. Които действат, са положителни. Една отрова действа вече, показва се, положителна е. Тази, която не действа, тя е потенциална. Как ще наречем плюс единица? Най-силното, най-грубото. Единицата е най-силната, най-грубата сила в света. Тази единица, като е дошла в природата, изпокъсала всичката материя, направила една каша, хвърлила тук едно парче, там друго из пространството.

Ако дойде сега един човек у вас, знаете ли какво ще направи? Ако дойде един човек, който е така активен, той ще ви съблече голи. Ще махне палтото, дрехите ви ще хвърли. Един българин ми разправяше за един американец проповедник, модернист. За да произведе ефект, качил се горе на амвона. Носил шапка, хвърлил я в публиката. Извадил си палтото, и него хвърлил. Тогава започнал да говори защо си хвърлил шапката, казва: „Вие от шапките си страдате.“ За палтото казва: „Да се освободите.“ Хвърля и палтото и започнал да се разхожда, американски ефект произвежда. Българите ще кажат: „Подлудял е.“ Но това е за сензация в дадения случай. Цигулари, големи артисти, някой път излизат и започват съвсем тихо. Друг изведнъж започне много силно. То е маниер. Единият произвежда силно впечатление, да стресне хората. Тогава започва тезата си по музика – развива я тъй, както знае. Всички вие от света искате да постигнете нещо, защото в живота всички сте артисти.

Та казвам, всичките нещастия на хората произтичат [от това], че онези сили, които са вложени в човешкия мозък, са вложени динамични, основата на човешкия мозък е динамична сила. Ако човек не знае как да се справи, оттам произтичат ред неприятности. Ако се вземе задната част, там са вложени всички отрицателни страни на чувствата. Ако се качите малко по-нагоре в мозъка, там има място за човешкото честолюбие, тщеславие. То край няма. Едва някъде нагоре на главата се явява мекота, подига се челото, човек започва да става по-мек, по-внимателен към хората. После, в задната част се явява справедливост. Човек намира, че тъй както постъпва някой път, е несправедливо. Хората и по обратен път се възпитават. Някой заболява, заболяват го гърдите. Казва: „Наказа ме Господ.“ Едно време заповядваха хората да ги бият. Като ги бият, казвам: „Идете да се учите.“ Сега мене, като започна Господ да ме удря по корема, по гърдите, съжалява вече. Прави една връзка между първия живот и сегашния. Има някаква връзка.

Та казвам, като дойде да удариш един човек, да знаеш как да го удариш. Музикално да го удариш. Удряли ли сте някой път музикално? Мене ми разправяше един музикант как биел. Няма да ви кажа как. Много пъти съм удрял, но дойде един и ми удари две плесници. Две плесници ми удари, и ми стана приятно. Музикално удряне е. Числото три в дадения случай показва човешката уста. Езикът вътре, който се мърда, е числото едно, първото, строгото число. Горната бърна е числото две, а долната бърна е числото три, която показва мекотата на човека. Езикът е най-активен, той е числото едно. Сега това са форми. Езикът е свързан с една динамична сила. Аз говоря за динамичните сили, които са скрити в този орган. То е един символ. Тази сила е скрита някъде в тебе.

Следователно, как тази динамична сила се проявява чрез езика? Необходими са горната и долната бърна, които ще дадат ход на тази енергия как да се прояви, защото желанието на човека да даде произтича от горната бърна. Ти искаш да си снизходителен към някой човек. Желанието добре да възприемаш зависи от долната бърна. Под нея има една резънчица, която регулира да приемаш нещата добре и да ги приложиш добре. След като ги приемеш, цял процес има. Написано е туй, което си възприел, как да го употребиш в живота. Вие четете някаква морална книга – да бъдеш добър, снизходителен. Когато искаме да бъдем снизходителни, аз турям една рязка на брадата. Чета някой философ какво е казал. Бутна на рязката на брадата. Веднага ще ми дойде какво да правя. Но трябва да знаеш как да бутнеш. Аз съм гледал някой петел, като вземе едно зърно, вдигне го от земята, че като го сложи, подигне опашката си – едно положение много красиво – и започне да вика: „Кът-кът.“ Казва: „Туй зърно е за вас, щедър съм.“ Кокошките се съберат. Той се изправи, да се покаже. „Само аз може да го направя.“ Една хубава черта. „Аз може да го изям, но не искам. Аз от любов го давам.“

Много добра е тази черта на петела, но не постъпва всякога така. Само при обикновените условия постъпва така, при другите условия – по съвсем друг начин. Някой път у нас има много благородни пориви като у петела, но не спазваме всякога туй правило. Само веднъж в седмицата ще направиш едно добро, другите шест дни правиш големи пакости на себе си. В седмия ден ще направиш едно добро. Казваш: „Направих едно добро.“ Животът така не се поправя. Знанието в света помага само тогава, когато стане необходимо, както храната, както водата, както въздухът. Ако нямаш такава любов за знанието, както за хляба, не може да те ползва. Ако нямаш такъв стремеж за знанието, както за водата, туй знание не може да те ползва. Ако нямаш такъв стремеж за знанието, както за светлината, искаш да я възприемеш, знанието не може да те ползва. Тия трите импулса трябва да дойдат, да знаеш, че знанието е необходимо, и да се радваш на него, да използваш малкото, което знаеш за нещата. Знанието в света означава само по себе си три, но […] трите като закон в света, като път в света, който ще те заведе в света на динамичните сили. Трите показва един ключ в „Хиляда и една нощ“ – да отвориш, да влезеш, да намериш скъпоценни камъни, да знаеш колко да вземеш, да затвориш и да излезеш. Отваряш, влизаш, взимаш и пак затваряш. Тия подземия са не само пълни с пари, но с книги, богатства. Там са най-хубавите инструменти по музика. Всичко може да намериш. Да кажем, туй подземие е място за здравето, място за знанието, за доброто – всичко е там.

Като дойдеш до числото три, и си намерил ключа, дето можеш да се подигнеш, не изведнъж, но постепенно. Всичките богатства, които са дадени, са на твое разположение. Да знаеш как да ги употребиш. Ако започнеш да ги предаваш, тогава другите може да се ползват и ще останеш невежа.

Та първото нещо, знанието трябва да се приложи. Човек трябва да прилага знанието вътре в себе си. Да има един малък опит и върху него да гради бъдещите изводи. Вие считате числото дванайсет щастливо. Дванайсет е динамическо, то показва дванайсет дома, през които слънцето минава. Първият дом има влияние върху главата – значи може да се ползва твоята глава. Вторият дом има влияние върху врата, туй, което държи главата. Вратът е съединителната нишка между Божествения и духовния свят. Симпатичната нервна система е връзка между духовния свят и физическия свят, вратът е връзка между Божествения и духовния свят. Като влезеш в духовния свят, тогава ще разбереш законите. Лесно е. В сегашната наука какво означава вратът? Нищо не означава. Вие казвате: „Ще разтриеш врата.“ Ще разтриеш със своята мисъл врата си. Вие можете да направите един опит, да видите силата на мисълта. Да кажем, имате треска. Искате да лекувате треската. Ще си представиш, че отиваш на аптеката. Нямаш пари да идеш да си купиш хинин, ще идеш мислено. Влизаш вътре, казваш: „Дайте ми хинин.“ Вземеш, върнеш се вкъщи. Ще вземеш хинина. Как се взема? Можеш да го вземеш на прах или на хапчета. Ще туриш мисълта да действа. Ти ще почувстваш горчивината. Ще го направиш и ще ти подейства. Сам може да го направиш. Ако сам не можеш да го направиш, може някой да ти даде прах отвън, да те убеди. Пак ще ти подейства. Мисълта е мощна сила.

Някой път някой учител ти казва: „Ти си даровит, от тебе всичко ще стане.“ Тази дума веднага ще проработи. Някой път учителят може да каже: „От тебе нищо няма да излезе.“ Тя ще ти подейства по негативен път. Спрял го. Той може би вижда, че по този път, по който вървиш, нищо няма да получиш. Той турил спирачка, той не му казал как да се дигне спирачката. За времето е било полезно. От тебе за две години нищо няма да стане. След две години ти така, изведнъж, ще се прочуеш, до две години нищо няма да стане. Казваш: „Мене ми казаха: до две години нищо няма да стане, но като минат две години.“ Та не казвайте: „До две години нищо няма да стане от мене, но след две години.“ Ако започнете добре, добре ще свършите. Законите в природата нямат изключение. Всички във физическия свят започват много добре, но свършват много зле. Тъй е. Срещнеш човека. Какво стана? Умре човекът. Задигнат го на една тарга, турят го в земята, казват: „Там, да мълчи.“ Тези, които са го обичали, обичат го, не го оставят на свобода, но го затиснат с пръст. Защо го затискат, и те не знаят. Та казвам: „Ти оттук си излязъл и там отиваш. При майка си отиваш.“ Никой не може да те поправи. На света като дойдеш, отдето си излязъл, да отидеш – на пръст ще станеш. Казват: „Тя да се разправя с тебе, както тя знае, ние вече не искаме да се разправяме с тебе.“ Като дойде майка му, казва: „Пиленцето ми.“ Започне да му разхвърля дрешките, освободи го. Като остане ефирен, извади го, заведе го в своя апартамент. Природата има много красив апартамент и хубави къщи. Извади го из земята, облече го хубаво с царска мантия. Тя го разхожда. Той ни най-малко не съжалява, че е умрял. Казват: „Взел Господ пръст и направил човека.“ То е онази свещена пръст. Човек е направен от свещена пръст, от земята.

Казвам сега за числата. Числото едно е крайно динамично. Във вас се повдига честолюбието. Човек е непримирим. Дойде числото две. Пак човек е непримирим. То е песимистично. Трябва да дойде числото три. То е вече човешкият ум, всички тия сили трябва да ги превърне. Не че те са лоши, но те са крайно динамични. Трябва да разбираш техния закон, да знаеш какво количество трябва да вземеш. От една взривна сила много малко трябва да вземеш. Един американски професор, който намерил взривно вещество, с една микроскопическа част искал да направи опит пред студентите, искал да видят силата му. Като забелязал, че ще направи голяма пакост, вика на студентите: „Бягайте.“ И студентите, и професорът, всички из аудиторията избягали навън. Пръсва се и направило големи поражения. Ще бягаш, нищо повече. Казва: „Защо ще бягам, срамота е.“ Ако останеш на мястото – сила е. Да бягаш е най-малкото зло. Да останеш на мястото е най-голямото зло.

Та казвам, когато дойдете до закона на правдата, казвате, че няма правда в света. Щом дойдете до правдата, кажете: „Правдата трябва да се смекчи.“ Който бие с тоягата, […] дава правдата. Който налага, дава правдата, учи го какво е правото. Всеки, който почувства какво нещо е правото, какво впечатление ще извади? След като ти ударят двайсет и пет, какво ще почувстваш? Ще кажеш, че в света трябва да има право. В света има право. Направиш една погрешка, изгубиш петдесет хиляди лева. Но петдесет хиляди лева за колко години се спечелват? Хубаво е правото. Някой извади окото на някого, наказват го да извадят и неговото око. Той извадил окото, и неговото ще извадят. Какво право се възстановява? Казват: „Правото да се въздаде.“ Окото е извадено. Да се възстанови правото, извадят и неговото око. Съдят го, осъждат го. И двете очи са извадени. Де се възстановява правото?

За в бъдеще онзи, който извади окото на някого, трябва да го поправи. Тогава ще има култура. Всеки да знае закона. Ще има очи – като се извади окото, ще дойдат, ще турят едно око. Сега турят едно стъклено. Тогава ще дойдат, ще поправят. Ще каже: „Извадили ти окото, но тук има друго. Има лекар, който намества очите. Той ще намести.“ Това разбирам. Но да извадиш и неговото, понеже той извадил на другия, туй да го считат за право, не разбирам. Като извадят и неговото, онзи се счита удовлетворен, понеже и той останал с едно око. Казва: „Аз като останах, и ти да видиш, да опиташ.“ Като се извадят и двете очи, какво се добива?

Да допуснем сега, че имате едно музикално съчинение, една песен. На две места замествате „сол“ с „фа“. Какво добивате? Казвате: не е „сол“, но „фа“. Замествате го – или долно, или горно „фа“. Какво ще добиете, след като заместите? Вие имате в себе си един вътрешен усет, но не знаете. Усещате, че трябва да стане промяна, защо, не знаете. Казвате: „Тъй по-хубаво звучи.“ Мислите ли, че неща, които всякога звучат хубаво, всякога са верни? Дойде някой и ви казва: „Дай ми пет лева назаем.“ Тъй мекичко го каже, музикално: „Дайте ми пет лева, аз ще ви ги върна.“ Мекичко говори. Като дойде друг, казва: „Слушай, дай ми пет лева, ще ти ги върна. Ако не ми дадеш, ще те утрепя.“ Ти изваждаш, даваш. Той какво ще каже? Не се минават пет–шест месеца: „Я ми заеми пет хиляди лева.“ Онзи, който мекичко говори, няма го, не може да го намериш никъде. Кое е по-хубаво? Казва: „Меко говори.“ Разбирам меко да говори, че като каже, да дойде. Но мекичко да говори, и да го няма никакъв? Грубото говорене е лошо, но ако този човек говори грубо и седи на думата, може да предпочета грубото, отколкото мекото. Ако този, мекият, изпълнява, има качества на мекия, ще предпочета мекия. Мекият мекичко да ми поиска и мекичко да ги върне, няма по-хубаво.

Ние се стремим от грубите елементи към красивото. Да дойдем до онзи, мекия. В началото и в края нещата да бъдат красиви. Защото в музиката някои певци искат да пеят меко. Ти, за да пееш меко, трябва да знаеш да възбудиш тия центрове. Той иска да пее. Трябва да тури ръката на главата, да предизвика вълнение в слънчевия възел и тази енергия да мине в гърлото. Ще даде мекота. Ако този център на главата не се събуди, гласът ще бъде обикновен. Мекотата на гласа зависи от нямане енергия във вас. Тъй както сухата пръст, като падне вода, е мека. Ако не падне, тя е груба. Отнякъде трябва да дойде меката енергия. Ако не знаеш да извадиш меката енергия, ти ще се покажеш такъв, какъвто не си. Или пък искаш да се покажеш справедлив. Справедливостта трябва да я вземеш отнякъде. Или пък вие говорите често за любовта. За любовта трябва да предизвикаш три центъра, за да имаш туй понятие. Едно същество, което ти не можеш да поставиш на уровена при себе си, да го гледаш, ти не може да го разбереш – едно същество, което не можеш да обичаш като себе си. За да го обичаш като себе си, то трябва да бъде на същото равнище като тебе. Запример един учител по музика може да обича ученика, когато той е способен. Като дойде учителят, веднага разбира, че той свири. Като не разбира, учителят излиза из търпение.

Казвам, трябва да има една вътрешна схватливост. Искате да бъдете духовни. Духовният човек има съзнание, схваща благата, които има, които човешкият ум носи; благата, които човешкото сърце носи; благата, които са скрити в човешкото тяло от хиляди поколения. Има богатства в човешкото тяло. Хиляди неща са в тялото. Ходиш, плачеш, тъжиш. Всичките богатства са заровени в тебе. Ти не знаеш, че си богат. Трябва да дойде някой да те убеждава, убеждава, докато разбереш, че има нещо. Богатството е в гласа ти вътре. Ти, като започнеш да пееш, ще се облечеш добре. Като започнеш да пееш, здрав да бъдеш. Ти като започнеш да пееш, ще те обичат хората. Всички, онези хора, които пеят хубаво, те са здрави. Ако хубаво пеем, пеенето ни ползва лично нас. Пеенето лекува. На един човек, който е болен на умиране, му казвам: „Ще пееш.“ Има температура четирийсет градуса, той пее. Рекох: „Ще пееш вечерно време, посред нощ ще пееш.“ Казват: „Изгубил си ума, пее при четирийсет градуса температура.“ Рекох: „Докато пее, аз гарантирам сто и един процента, ще е здрав. Но ако престане да пее, не гарантирам.“

Дотогава, докато един човек пее в себе си, в ума си, в сърцето си пее, той всичко може да постигне. Като престане да пее, казвам: пейте в себе си, при най-лошите условия пейте.

При обикновените условия, при красивите условия всеки пее, но при най-лошите условия да пееш. Тогава ще се проявиш ти. Там е силата на човека. Сега разбрахте ли?

„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“

Деветнадесета лекция на младежкия клас 14 март* 1941 г., петък, 5 ч. сутринта София – Изгрев

• На 7 март 1941 г. не е имало лекция.