Разлика между версии на „Зло и добро 1940“

Текуща версия към 06:58, 18 август 2011

Младежки окултен клас - ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Пътят към щастието

Зло и добро

„Отче наш“

Имате ли зададена тема? „Имаме.“ (Прочете се темата „Добрите условия за здравето“.)

В дадения случай, ако направите един опит, ако оставите един човек да гладува, а друг често да го храните, когато гладува един човек и когато го храните, това са твърдения, които трябва да се докажат. По-добре ли, или е по-лошо да гладува човек? Какво ще научи? Какви са физическите признаци, когато храните добре един човек? Поправя се. Какви са признаците, когато един човек го поставите на пост? Ще хлътне, ще стане мършав, ще измени цвета. Кой е по-умен, гладният или ситият? По какво се отличава процесът на гладуването от храненето? Да допуснем, че вие имате една болка в тялото си. На какво се дължи тази болка? Да допуснем, че вие имате една болка в стомаха си. На какво се дължи? Да допуснем, че вие сте яли, заболи ви нещо, усещате болка. Тази болка отдавате на стомаха. Коя е причината? В самия процес ли е болката? На какво се дължи болката? Болката на много причини може да се дължи. Някой път вие ядете много бързо, вкарвате много въздух в стомаха. След туй въздухът има едно свойство да се разширява. Като се сгорещи, разшири стомаха, стомахът не може да работи. Може да се зароди болка в стомаха. Да допуснем, че се зароди главоболие в мозъка. Често заболяват слепите очи. В действителност нали сте страдали от главоболие, на какво се дължи главоболието? Който има главоболие, от глад ли се явява то, или от много ядене? Някой търговец има да плаща крупна сума, не може да я плати, мисли, мисли, заболи го главата. Главоболие има, когато имаш задачи – не може да решиш, както един ученик има задача, която не може да реши. Те са изключения. Вие сега сте се научили да мислите. Сегашната наука на какво се обуславя? Един учен човек казва, че говори истината. Човек как говори истината? Той казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили. Друг изчислява, че има деветдесет и три милиона. Каква е тази истина с един милион мили, туй точно изчисление ли е? Някой път и вашата научна разлика е както разстоянието до слънцето, деветдесет и две, деветдесет и три милиона мили. На кое се дължат тия математически изчисления? Защо единият изкарал деветдесет и две, другият – деветдесет и три? Ако ви запитам защо сте болни или защо сте здрави, или защо сте умни, какъв отговор бихте дали? Вие казвате, че сте много умен. По какво познавате, че сте умен? По какво се отличава умният човек?

Нека дойдем да започнем от физическия свят. По какво познавам, че един човек е силен? Най-първо, той трябва да дига големи тежести. Слабият дига едно кило, две, три, пет, десет. Като дигне сто кила, казваме, че е силен. За някой казваме, че е добър. По какво познаваме, че е добър? Обходата не е добрина. Да кажем, вие нямате пет пари в джоба си. Аз казвам, че ви давам хиляда лева, пък нищо не ви давам. Казвам ви: „Давам ви хиляда лева, да си платите дълга“, пък нищо не ви давам. В дадения случай вие имахте едно смущение, вие очаквате, мислите, че ще уредя работата. Дойде времето, работата ни най-малко не е уредена. Питам: добър ли е? Има добрини, които започват с плюс и свършват с минус. Има добрини, които започват с минус и свършват с плюс. Има добрини, които започват с плюс и свършват с плюс.

Питам: вие започвате с младостта и свършвате със старостта. Тогава може ли да ми разправите как се остарява? Старият знае ли как е остарял, младият – как се е подмладил? И той не знае. Ако го попитате как се е подмладил, и той не знае. Сега вие очаквате в съвременния свят – всичките, както вярват сега, ги очаква едно голямо ограничение. Всички искат да бъдат свободни. Но то е едно голямо ограничение. Всеки казва: аз искам да бъда свободен. Синът иска да бъде свободен от баща си, не иска да му заповядва. Иска да стане търговец. Като стане търговец, свободен ли е? Казва: искам да бъда свободен, да имам една професия. Станеш учител, свободен ли си? Сега искате да бъдете свободни. В какво седи тази свобода? Ако идеш в Съветска Русия, нямаш право да мислиш за Господа. Там такива работи не се позволяват. В Съветска Русия забраниха всичките философии и едва преди една година позволиха да се четат – всичко, каквото са писали философите. Ако идете в Германия, вие не може да кажете: аз тъй мисля. Ако идете в Италия, и там не може да мислиш каквото искаш. Ще мислиш, каквото фашистите мислят. В Германия, като идеш, ще мислиш, каквото германците мислят. В Русия, ако идеш, ще мислиш, каквото русите мислят. Питам тогава: де е свободата? В какво седи свободата? Най-първо, съвременните хора нямат едно понятие какво нещо е свободата. Да прави човек каквото иска, свободен ли е? Вие, като седите тук в класа, свободни ли сте? Не сте свободни. Заставени сте да седите на столове. Някой път се изисква. Седиш притеснен, мърдаш се на стола, седиш на стола, не си свободен. Казваш: свободен съм. Ни най-малко не си свободен. Разисква се върху философски въпроси, опасявате се да не би да се изложите. Може да кажете нещо, което да не е вярно. Пък и учителят, който преподава, и той може да каже нещо, което не е вярно. Сега в дадения случай учителят, който преподава, мисли, че туй, което преподава, е вярно. Обаче нещата, като се поставят на опит, имат минус.

Търсим начин да оправим човека. Представете си сега съвременното съдебно производство. Съдебно производство има: съдят хората, които са писали закони, други – които съдят престъпленията на хората, и третото – хора благородни застъпват се, да ги оправдават. Направи някой престъпление, ще го накажат. Отиде един да го защищава, да го освободят. Един адвокат търси причините да те оправдае. Тогава съдията изслушва защо ще дойде да го оправдае. Обвиняват някого за една лъжа. Излъгал. Има лъжи позволени, бели лъжи. Казва: „Господин съдия, на шега го излъгал.“ На шега като си го излъгал, има ли закон да те съди? Питам: този адвокат, който те защищава, добър ли е той? Ако си крив, и той те оправдава, той те насърчава. Пък някой път адвокатът има зъб на тебе, като те хванат за някое престъпление, иска да направи престъплението голямо, тикне те в затвора десет години.

Допуснете, че сте един човек – никога не си учил, обичаш да ходиш. Но този човек, който те защищава, тикне те в затвора десет години – направи ти добро, без да искаш. Ти, като няма какво да правиш, учиш се да четеш или научиш някой занаят. След десет години излезеш навън. Питам сега, в какво седи доброто? Добро ли е направил човек, като го турил десет години в затвора?

Не само той е фактор, но подведени са. В съдебното производство имаме един факт: обвиняват един баща, че убил сина си, че го хвърлил в Дунава. Били го на общо основание и бащата казва, че убил сина. Най-после го осъждат на смърт. Какво става, когато вече да го екзекутират? Синът се явява жив. Значи от бой накарали човека да каже: „Убих сина си.“ Като го били, казва: „Убих го.“ Вие често сте морални, защото някой път съдбата, външните условия са благоприятни. Казвате, има предопределение на Господа. Обаче, щом дойдат неблагоприятните условия, започвате да се съмнявате в това, което вярвате.

Някой човек казва, че има установени възгледи. Много добре. Да допуснем, че вие имате един приятел, който смятате, че е благороден, хвалите го: той е отличен, той е даровит. Но излъже ли ви веднъж, не обръщате внимание. Втори, трети път, и само ви излъже. После започва да ви пооткрива малко. Имал си някой скъпоценен пръстен, задигне го. Носиш някой часовник, някой часовник от дядо си, задигне го. После имал си някоя хубава дреха от чичо си, задигне я. Питам: при всичките тия условия, как ще започнете да мислите за вашия приятел? Какво ще мислите? Ще се намалява приятелството ви. С колко единици ще се намалява във вас? Може да обърнете процеса. Този ваш приятел подари ви едно нещо, второ, трето, той става по-благороден. Питам сега: туй, което дава, след като дава, става добър във вашия ум, туй добро ли е?

Аз гледам по някой път, някой поет пише. Между вас поети няма, поетеси няма. Слуша някой критик, някоя критика прави, критикува го. Защо го критикува? Най-първо, ще критикува стила. Кой е стилът сега? Хубавият израз. Отличен, музикален е стилът му. После, има подтик в думите. На краищата думите трябва да се срещат или с е, или с ъ, или с о, все има нещо да се различават. Какво означава рима? „Съзвучие.“ Съзвучие на ъ какво означава? „Мъжка рима.“ Планини високи, долини дълбоки. По какво се отличава римата? Ако речеш да изкачваш високото, за да го постигнеш горе на планината, а-то е постижение на края. Планини високи. Що е високи планини? Аз искам да я видя каква е. За да я намеря тази планина, колко енергия трябва да изхарча? Казвам сега, долини дълбоки. Пак търся а, но туй а изисква много разноски. Имам плюс и минус. Вложа а-то, обърне се процесът, минус след плюс, плюс след минус. Като слезеш долу: долина дълбока, какво ще направиш? Изворите са там, на високите върхове няма извори. На върха на някоя планина има ли извори?

Добре, имате ъ. Дайте ми рима с ъ (Според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година). Кон оседлан, човек опетлан. Какво добил оседланият кон? Седло на гърба има. Опетланият човек седло има ли? Конят е оседлан – мъчнотията е на гърба. Опетлания човек – мъчнотията му е в краката. Какво е добил конят с оседлаването? Какво е добил човек с опетлаването? Представете си, че този кон е оседлан и е пренесъл един болен човек от едно място на друго – направил едно добро, без да знае. Опетланият човек, добре е станало, че е опетлан, понеже той бил намислил да направи някаква пакост, опетлал се, че не могъл да направи пакостта. Имате едно положително добро. Пренасянето на болния е с отрицателен резултат. Конят е дал повече от себе си. Конят, като носи болния, дава повече, излязла е повече енергия от коня. Опетланият човек – значи спестил енергията си той. Но спестяването на тази енергия има добър резултат. Той, ако не беше спестил енергията, щеше да претрепе човека. Тогава щеше да има една несгода.

Сега вие искате в живота да се подобри вашето положение. Сега, целия клас ако ви попитам, всеки от вас иска да се подобри положението му. Ако ви попитам в какво искате да се подобри? Да ви кажа сега. Всеки един от вас иска да има по един подарък. В дадения случай всеки от вас иска да има по един подарък. Ако ви попитам какъв подарък искате, какъв подарък може да искате? Сега ще теоретизирам какъв подарък бихте искали. Най-обикновени подаръци. Някой може да иска според сезона грозде или диня. Някой може да иска портокал или лимон може да иска. Някой може да иска обуща, някаква пролетна шапка. Ако е някой учен, може да иска манто, палто или може да иска някоя хубава стая, или някой хубав стол, маса или друго нещо хубаво. Какви ще бъдат резултатите при единия или другия случай? При хубавите обуща резултатите ще бъдат тия, че няма да имате мазоли. Питам: онзи, който ви даде хубавите обуща, че ви избави от мазолите, направи ли едно добро? Но какво трябва да придобие човек с обущата си? Значи този човек по този предмет е бос. Всичките учени хора са все с обуща. Всички невежи хора са все боси, общо казано. Заслужава ли човек всякога да бъде обут или всякога да бъде бос? Мислите ли, че ако той е всякога обут, той е учен човек, или, ако всякога е бос, е невежа? Отчасти това е вярно, отчасти не е вярно. Вечерно време, когато си лягаш, с обуща ли си лягаш? Ставаш сутрин, обуваш си обущата, въоръжен си вече. Събуеш обущата, невежа си вече. Как ще обясниш, изуеш обущата, хвърлиш чорапите, невежа ставаш. Станеш, обуеш чорапите, туриш си обущата, излезеш навън. Значи отиваш да работиш, учен си. Връщаш се вкъщи, невежа си.

После имате другото, казвате: той е способен, той е неспособен. В какво седи способността? Силният човек какво ще прави? Ще се бори. Навсякъде децата, като са силни, хванат се, борят се. И животните опитват своята сила. Запример хващате си лявата или дясната ръка, защо? Този навик на какво се дължи? Защо туряте лявата ръка в дясната или дясната в лявата? Седнете на стола, преплетете крака, левия в десния или десния в левия. Седнете на стола, преплетете левия крак в десния или десния в левия. От какво произлязъл този навик? Или, да допуснем, един художник рисува профил или анфас. Защо някои обичат да рисуват в профил, други – анфас? Кои са положителните причини? Това са философски работи. Или някой от вас, като се храни, повече дъвче отляво, друг дъвче повече отдясно. Или ред поколения са дъвкали отляво. Виждам, че лявата страна или дясната страна са повече развити.

Сега, когато дойде до вас, как познавате, че вашият ум работи добре? Какви методи имате вие? Да кажем, вие сте добър математик. В какво седи вашата математика? Решавате задачи. Или добър физик сте, или добър химик сте, или добър богослов, или добър физиолог и тъй нататък. Значи всичките тия хора са все добри, но тяхното добро се занимава с разни области, изучавате разни области. Какво изучава физикът, с какво се занимава физикът? Химията се занимава с дреболии, с вътрешните интимни работи, с елементите. Да кажем, че трябва да стане една реакция. Една реакция е, най-първо, един скандал. От този скандал се ражда един процес. Съединяват се елементи. Как се съединяват два елемента? Не се съединяват, но дошъл един химик, като ги нагорещи, най-първо, разедини ги, скара ги, казва: „Ти не я вземай, ти не си за него.“ Скара ги. Тури огън, измени киселината. След туй, като усети химикът, че е направил едно престъпление, ще дойде да ги примирява, с други направи съединение. Най-първо, в химията трябва да знаеш да разединяваш и да съединяваш. Ако знаеш добре да съединяваш. После химикът трябва да разбира елементите, с които борави, да знае техните свойства, да ги накара да експлодират. Голяма динамика има. Някой път нали има динамика, вашите певци току кряскат. Да знаеш. Какво да знаеш?

Питам: сега, толкоз пъти като сте се заканили да направите нещо, какво сте направили досега? Я ми кажете, като бяхте ученици, как се заканихте на вашите учители? Когато учениците се заканват на учителя, те му изчистват, най-първо, с четка дрехата. Когато го обичат, донасят му цветя букет. Ако селски деца обичат учителя, яйцата ще дойдат, круши, ябълки, хлебец хубав.

Да дойдем ние до поетите. Тези поети защо турят е-то накрая? Защо турят и-то накрая? Защо турят а-то, о-то или защо турят ъ накрая? Защо ги турят тия букви? Този поет, като римува, аз обяснявам една теория. Той говори за материалния свят, ъ казва, туй, което става, което виждаш, то е реално. Този, който римува с о, той говори за външните условия, добри условия да имаш. Този, който римува с а-то, той говори за въздържанието, някаква мъчна задача се разрешава. И-то показва посока на движение. Е-то е закон на разширение. Нито един поет не знае защо ги туря. Той търси разширение накрая.

По три начина човек може да се разшири. Може да се разшири във физическия свят, може да се разшири в духовния свят и може да се разшири в умствения свят. Някаква идея. Може да постигнеш нещо или може да имаш добри условия във физическия свят, в духовния свят или в умствения свят. Сега това е една теория. Как ще го докажеш математически? Ъ се отнася към о тъй, както е се отнася към и:

Ъ : О = Е : И ; А : У = Ъ : О ; Е : И = А : У.

Каква е разликата в И или N. Ако слиза движението от лявата към дясната ръка или ако се качва от лявата към дясната, какъв ще бъде резултатът?

Сега какво отношение може да има? На български какво допринася ъ накрая? Защо го турят накрая? Някъде в средата дава си думата, но накрая няма никакво мнение, ъ накрая няма никакво мнение. Ако го турят, защо го турят? Служба е това. Каква е тогава разликата между ъ и ь? В края на думите ь внася мекота. Когато туриш една дума с ъ накрая, тази дума иска енергия, сила. Като туриш ь? Кажете ми една дума с ь. Милост (Според правописа, прилаган до 1945 година). Пише се с ь накрая. В милостта трябва да бъдеш много съобразителен, обхода трябва да имаш и гръб. Ако ви питат как се е образувала думата гръб? Значи известни действия са образували думата милост. Говорят за човека, че е умен. Носът има връзка с човешката интелигентност. Самият нос доста голямо влияние упражнява върху обонянието. Обонянието е дошло да избави човека от много препятствия в света. Чрез миризмата, чрез обонянието човек познава дали някои хора са полезни, или не. Носът служи за това. Носът показва желанието да разсъждаваш, той е един показател на интелигентността. Носът е резултат на една деятелност в миналото. Ако разгледаме устата, дебелите устни, голямата уста показва, че деятелността на устата е била в миналото много голяма. Големи бърни показват, че устата е била много работлива. Голямата уста и дебелите бърни показват, че човек е бил работлив, не само той, но хиляди поколения преди него са работили с устата си.

Допуснете, че имате човек с дълги ръце. Показва, че тия хора много са работили с ръцете, затова ръцете са станали дълги. Но каква работа са работили? Като изучават ръцете на крадци, виждат, че са дълги. Как ще обясните, че на крадеца ръката е дълга? Понеже крадецът, като върви, иска да бръкне в някой джоб, все иска да вземе и като иска да краде, прекарва своята мисъл в ръката и кръвта по ръката отива. Тия клетки се хранят, ръката става дълга. Онзи, който не обича да краде, ръката остава къса. Но то е теория сега. Как ще го докажем? Благодарение на кражбата вие имате ръце. Понеже змията дала пример, затова останала без ръце. Друга теория има: змията е първата, която казала лъжа. В този свят, в който казала лъжата, никога не се позволява да се каже лъжа. Който каже лъжа, отрязват му се ръцете и краката. Змията, като казала лъжата, и затова сега е без ръце и без крака. Човек, който е без ръце и крака, той е излъгал. То е теория сега. Най-първо, хипотеза, теория и после става факт. То е една научна действителност.

Сега кое е доброто в змията? Умът. Кое е доброто в добрите хора, кое е доброто в лошите? Считайте, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност. От злото в света ти акумулираш енергия. Доброто е процес, който съгражда. Тия енергии правилно ги употребяват. Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние. Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо. Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линя. Главата ви ще бъде дълга, няма да има никаква дебелина. То е теория в дадения случай.

Един лош човек, като те хване, какво ще направи? Той ще каже: „Стой! Горе ръцете!“ Бръкне, извади всичко от джоба ти. След като извади, той ще те пусне да вървиш. Казвате: какво означава кръстът? Кръстът значи – ти ще срещнеш злото, ще каже: стой! и ще те обере. По тази линия вече не може да вървиш. Тогава ще намериш и ще тръгнеш по друг път. Казва: по този път не може да вървиш. Ако тръгнеш по този път, пак трябва да те оберат. Няма какво да дадеш.

Разправят един анекдот. В Петербург, в царския режим, онзи, който закъснява, хваща го стражарят, туря го в затвора или ще плати една, две или три рубли глоба. На следния пост пак го хванат, пак трябва да плаща една–две рубли. За да не плаща на всеки пост, ще дадат един знак, например ще каже: кукуригу. Като каже кукуригу, пускат го да върви, без да плаща, но ако не каже кукуригу, трябва да плаща на всеки пост. На десет поста като плати по три рубли, трийсет рубли на вечер.

Аз ви казвам, вие не кукуригате. Когато ви се случи нещо неприятно, не сте ли вие, които сте закъснели? Вечерно време хване ви стражарят. Ще кажеш кукуригу, на другия – кукуригу. Като кукуригаш, казваш: „Три рубли дадох.“ Защо си закъснял, каква е целта? Да не плащаш трийсет рубли на вечер, не закъснявай. Като решиш да направиш една работа, не закъснявай. Щом закъснееш, глобата ще започне. За всяко добро или за всяко зло, което не си направил, ще плащаш. Че вие казвате, човек не трябва да прави зло. Трябва да направи зло. Имаш навик да пиеш вино. Лош ли трябва да бъдеш, или добър? Лош бъди, кажи: „Няма да пия.“ Ще вземеш чашата, ще я хванеш, ще вземеш виното, ще го излееш. Туй благородство ли е? Ще кажеш: „Не искам.“ Ще хвърлиш виното. Най-първо, ти не си оценявал водата, изливал си водата, пил си вино. Сега – обратният процес. След като излееш виното, какво трябва да налееш? Като налееш вода, какъв процес е? Процесът е пак зло, но с добри резултати вече. С изливането на виното резултатите са обратни.

Казвам, има процеси: злото, като употребиш, е добро и в положителен, и в отрицателен смисъл. Кое е положителното сега? Като наливаш виното, е положително навътре в чашата. Ставаш пак лош, изливаш виното. Щом излееш виното, ти всякога ще бъдеш при чистата вода. Щом наливаш виното, ти ще напуснеш водата. Щом наливаш виното в чашата, ти изворите ще ги напуснеш. Тъй щото, като гледаш един човек, ще познаеш движението му какво е. Единият се отдалечава от извора, другият се приближава при извора.

Човек, който прави добро, се приближава при любовта. Човек, който прави зло, се отдалечава от любовта. Човек, който прави зло, се приближава при злото.

Та казвам, добро трябва да правиш, за да се приближиш при любовта. Зло трябва да направиш, за да се отдалечиш от любовта.

Сега процесът е да се научите да разсъждавате. Някой път добро е да се приближиш при любовта, някой път е добро да се отдалечиш. Представете си, че имате една соба, стоплена най-малко сто и петдесет градуса, светнала. Идете отвън, приближавате се, приятно ви е. Но щом се стопли хубаво, нали се отдалечавате? Значи, когато приемате достатъчно топлина, вие усещате един стремеж в себе си да се отдалечите от собата. Туй лошо ли е да се отдалечите? Толкоз топло е, че може да се запали дрехата. Ако не се отдалечиш, ще се запали дрехата. Значи за ваша полза трябва да се отдалечиш.

Та казвам, в живота умен човек е онзи, който знае кога да се приближава и кога да се отдалечава от любовта. Умен човек е онзи, който знае кога да направи зло. Вие по някой път казвате: „Трябва да направиш зло.“ Ако дойде баща ти и вземе чаша, пълна с вино, хвърли я. Нали е лоша постъпката? После той нагълчи сина. Питам, туй лошо ли е? Постъпката е лоша, но резултатът е добър.

Не считайте, че злото в даден случай е тъй добро, както доброто. Доброто в даден случай не е тъй зло, както злото. В даден случай злото е тъй добро, както и доброто. В даден случай доброто е тъй зло, както злото. Аз не искам да вярвате, но в живота е така.

Следователно всякога гледайте да бъдете умни във вашите постъпки.

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“

Тридесет и осма лекция на Младежкия клас 9 август 1940 г., петък, 5 ч сутринта София – Изгрев