Разлика между версии на „Реалността“

Текуща версия към 06:05, 18 август 2011

Младежки окултен клас - ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Смяна на състоянията

Реалността

„Отче наш“

Какво представя нулата? Каква е идеята за нулата? Какво представя нулата сама по себе си? Казвате: нищо и нещо. Какво разбирате под думата нищо и под думата нещо?

Сега има едно модно положение. Какво нещо е модата? Модата постоянно нещо ли е? Сезонно изкуство е то. Какво разбирате в математиката под постоянни числа, постоянни величини? Казвате: постоянна радост и постоянна скръб. Какво разбирате под думата постоянна радост и постоянна скръб? Казвате: „Постоянно скърби той“ – вие вече разбирате нещо, имате едно знание. Знаете какво нещо е скръбта. По-реално нещо от скръбта има ли? По-реално нещо от радостта има ли? Знаете какво нещо е радост, може ли да я обясните? Знаете какво нещо е скръбта, може ли да я обясните?

Има неща, които ги обяснявате, пък не ги знаете. Запример някой математик обяснява какво нещо е вечността. Той нищо не разбира, а го обяснява. Казвате какво нещо е скръбта. Погрешката на хората седи в това, че те обясняват неща, които не може да се обясняват, а не обясняват неща, които може да се обясняват. Запример какво нещо е грозотата, яде ли се, пие ли се? Или хубостта какво е? Казвате: грозен човек. Казвате грозен човек, но казвате и грозно ядене. Грозният човек и грозното ядене по какво се различават?

Как се пише нулата, като кръг ли се пише, или е малко удължена? Понеже нулата вече излязла от небитието, тя няма само един център. Щом нулата се пише удължена като елипса, тя вече има два центъра. Нулата е първата форма, в която човек се е явил на земята. То е нищо. Той седял хиляди години в туй нищо и само назъртал, не му позволявали да каже нищо.

Добре, ако турите едно число след нулата, какво означава? В сегашното разбиране нулата пред числото или след числото има съвсем друго значение. Да кажем, имате 12 или 21. Двете подир едното какво означава? Двете колко пъти увеличава едното, което е пред него? Кое е числото, което увеличава другите, а само не се увеличава? Нулата увеличава всичките числа, а сама тя не се увеличава. Нулата отзад и отпред, където и да я туриш, увеличава или намалява, но тя сама не се увеличава и не се намалява.

Реалното в света е, което нито се увеличава, нито се намалява. Тя е единствената реалност, от която изтичат всички други реалности. Сега аз не искам туй да го вярвате. То е така, но не може да се обясни. Реално е туй, което нито можеш да го увеличиш, нито да го намалиш, нито можеш да го дадеш, нито можеш да го вземеш от човека. Ако искате вие една реалност, тя трябва да бъде постоянна както нулата, да не могат нито да ви вземат, нито да ви дадат. Туй, което може да ви дадат и да ви вземат, то не е реално. Туй, което не може да ви дадат и да ви вземат, то е реално. Следователно търсете неща, които не са преходни. Не че преходните неща са лоши, но те са спомагателни средства.

Сега какво лошо има, ако ви вземат едно добро? Да кажем, имате пет лева в джоба и ви ги вземат. Да направим друго разсъждение. Вие имате две житени зърна в джоба си, може би с години ги носите в джоба си за талисман. Един ден дойде един човек при вас и като си тръгне, взема вашия талисман. Този талисман вземе, че го скрива в земята. Щом ги скрие в земята, тия зрънца изкарват, израстват, братясват и най-малко всяко зърно дава десет стръка. Всеки стрък дава най-малко по трийсет зърна. Значи едното зърно ще даде близо триста зърна, двете ще дадат шестстотин. Вие се тревожите сега, че вашият талисман изчезнал, че някое голямо нещастие ви сполетяло, че не ви върви. Вашият талисман влязъл в нивата и се увеличил с 598.

Питам, де е сега нещастието, че ви взели талисмана от джоба? То е ваше разбиране. Или някой път казвате: „Имах една идея, но вие ми я откраднахте.“ Нали и идеите крадат. Една идея, която се краде, каква е тя? Имаш някоя идея, откраднат ти я. Имаш някой сюжет за рисуване, може да ви го откраднат, нарисуват го пред вас. Много работи има в света, които могат да се вземат. Питам ви, ако вие пренасяте десет хиляди килограма злато на гърба си, какво ще спечелите? Ако пренесете десет хиляди килограма злато, гърбът ви ще се оплаква. Ако е на близко разстояние или ако е на далечно разстояние, има разлика. Ако е на близко разстояние, мъчнотията ще бъде по-малка. Ако е на далечно разстояние, мъчнотията ще бъде по-голяма. След като пренесете десет хиляди килограма злато – как да го пренесете – учен може да станете. Но при сегашните условия, както се пренася златото, вие ще мязате на един кон. Като го носите, само ще се охлузи гърбът ви, ще усещате отслабване на вашите мускули.

Казвам, в дадения случай необходимо ли е да пренесете десет хиляди килограма злато? Определено ли е от Провидението да го пренесеш? Десет хиляди килограма злато каква стойност има? Всеки килограм има по двеста наполеона, десет хиляди по двеста прави два милиона, една почетна сума. Ако бихте имали два милиона наполеона, не бихте седели тук, да слушате тия работи. Щяхте да бъдете или на железница, или на някой автомобил, или на някое увеселително място, или щяхте да имате най-хубавото пухено легло с пружина, щяхте да имате три–четирима слуги; после, кухнята ви щеше да бъде модерна, с най-хубавите порцеланови чинии, всичко щеше да бъде изрядно. Но дали щяхте да бъдете учен човек, то е въпрос.

Следователно туй злато един човек може да го обработи. И то търпи обработване.

Сега вие имате числата 12 и 21. Каква е разликата между дванайсет и двайсет и едно? Цифрите са същи, числата са различни, количествено са различни. По какво се различават? Отличието е, че в дванайсет вие имате предимство на мощните сили в природата, а в двайсет и едно имате меките сили, които работят. Дванайсет е число на хармонията. Като влезеш при двайсет и едно, трябва да се подчиняваш. В астрологията има дванайсет зодии и дванайсет дома. От тях колко дома са на едното и колко на двете? Шест дома са на едното и шест дома са на двете. Ние влизаме в динамиката на числата. Едно число е динамично, когато то влиза в самия живот.

Аз различавам числа, които дават нещо от себе си, и числа, които възприемат. Всичките хора правят погрешката, когато карат едно число, което се е научило само да взема, карат го да дава. Вие влизате в противоречие със себе си. Запример, ако вие сте научени само да ви шетат, когато ви накарат вие да шетате, ще влезете в едно противоречие. Щом на вас шетат, вие го считате в реда на нещата; щом ви кажат вие да шетате, казвате: „Защо?“ По-напред не питате: „Защо?“ Казвате, че е в реда на нещата слугинята да шета. Щом вие трябва да шетате, казвате: „Защо аз трябва да шетам?“ Какъв отговор ще дадете? Допуснете, че вие сте господарката, слугинята ви шета, слуша ви. Господарката е полковник, слугинята е редови. Изведнъж слугата произвеждат полковник, господаря – редови, турят го на мястото на прост войник. Вие казвате: защо е тази работа така? Де е несъвместимостта на този порядък? Ако на полковника не му стига умът как да води сражението, а войникът разбира тази работа как може да стане, знае как трябва да се нападне неприятелят, войникът не е ли на мястото на полковник? Или ако слугата може да направи една работа по-добре от господаря, слугата в даден случай е на мястото на господаря.

Следователно сега имате един порядък, дето хората не са произведени по достойнство. Аз мога да повиша всеки от вас, всекиго мога да го туря на какъвто чин иска. Слугата мога да го направя генерал, полковника – редови. Тия числа можеш да ги произведеш както искаш.

По някой път вие сте бедни, нямате пари в джоба си. Седнйте, че пишйте: „Имам да вземам хиляда лева след пет месеца, на двайсето число.“ После пиши: „Имам да вземам десет хиляди лева.“ Казвам, вие сиромах човек ли сте? Казвате: туй не е реално. Хубаво, в какво седи реалността на нещата? В дадения случай вие предполагате, че имате да вземате. Това число по отношение на вас не е ли реално? Една мисъл имаш: „Аз искам да стана генерал.“ То е вярно за всичките хора, защото в дадения случай някой става вече генерал. Искаш да станеш учен. Някой вече става учен. Няма нещо, което ти да помислиш, да не става. Само че по отношение на теб не става. Всъщност по отношение на някого то е реално. Казваш: „Аз искам да бъда добър.“ Някой човек вече е станал добър.

Сега в реалния живот радвайте се на всяка придобивка, на всяка мисъл, до когото и да се отнася тя, защото, каквото придобива цялото човечество, един ден и вие ще се ползвате от това благо. От доброто всички хора ще се ползват. Че злото е потребно някой път. Лютото не е ли зло? Горчивото не е ли зло? Злото го туряте в ястията. После в тия ястия туряте червен пипер – вие го обичате. После взимате горчивия пелин и го туряте във виното, правите пелин. Хубаво е, цяр правят някой път. Само че злото е по-ценно, затуй се употребява в малко количество. То е екстракт. Ще употребиш една малка доза от него.

Страданието какво е? И то е екстракт. Ако ти знаеш как да употребиш страданието, ще го направиш приятно. Ако ви дам захарин на острото на ножа, целия ден ще плюете, ще текат лиги от езика ви. Ако не вярвате, опитайте. Турете малко захарин върху езика си, и вижте каква реакция ще произведе. Той е сгъстяване на известни сили в природата. Топи се. Като туриш една бучка захар на езика, защо предизвиква слюнката? От захарина остават известни частици върху езика, стимулират го, идат лиги, целия ден вие ще плюете, докато се разтопи това сладкото на езика ви и да се освободи от влиянието им.

Когато разсъждавате, вие искате понякога голям стимул в живота. Говорите за идеална любов. Знаете ли идеалната любов на какво мяза? Който влезе в идеалната любов, става като баба. Щом дойдат до идеалната любов, закъсват. Идеалната любов съвсем разтапя хората, че те не знаят какво да правят.

Понеже вие всички искате идеално да обичате, какво разбирате под думата идеално? Идеално в дадения случай, то е възможно само за цялото човечество, в дадения момент идеалното е постижимо само за целокупното човечество. Идеалното обаче не е постижимо за един човек. И злото не е постижимо за един човек. Там е вашата погрешка, че вие мислите, че вие сте добри и вие мислите, че сте лоши. Злото е нещо колективно, и доброто е нещо колективно. То е качество само на цялото. Само цялото може да прави добро и зло. Злото за цялото не е престъпление. За индивида е престъпление.

Но какво разбирате, че злото за цялото не е престъпление? Ти когато хванеш, изядеш една кокошка, за кокошката е зло, а за тебе е добро. За кокошката е зле, докато я изядеш, а на тебе е добре. Когато кокошката влезе в твоя ум, на кокошката е добре, а на тебе е зле. Кокошката, като влезе в мозъка, тук клъвне, там клъвне, започне да рови. Тя като рови из мозъка, ти си недоволен. Ако вие ядете свинско месо, в което има трихина, най-първо, ви е приятно, но после знаете ли какво ще стане? То е опасно. Не се яде свинско месо, в което има трихина. Казвате: „Да си похапнем малко месце.“ Щом туй месце е заразително, тебе не ти трябва.

Казвам, най-първо, храната трябва да се освободи от всички посторонни елементи, които може да произведат едно нездравословно състояние. Запример коя храна е най-хубава? От всички храни коя е най-здравословната храна? От всичките храни най-хубавата храна е хлябът. Другите храни какви са? Те идат само да допълнят хляба. Хлябът е само за човека. Месоядните животни не разбират какво нещо е хляб. Тревопасните донякъде го разбират, понеже, като намерят житото, го похапват.

Казвам, първото нещо – ще се научите кое е реално и кое не е реално. Реалното има отличителни качества. Реалността може да причини радост и скръб в даден случай. Сега, щом ти причини скръб, какво отношение има скръбта към тебе? Скръбта е несигурност. Имаш много малка скръб или имаш една голяма скръб. Представи си, че пишеш едно стихотворение, направиш една малка погрешка, забравиш да туриш една малка запетая някъде. Всичко е хубаво написано, но една запетая не е турена намясто. Най-малката скръб е една запетая, която не е турена намясто. Някой критик, като погледне стихотворението, ще каже, че запетаята не е турена намясто. Или, като си писал, не си написал правилно една дума, не си турил ѣ (Е двойно според правописа, прилаган между 1899 и 1945 година), а е просто. Казвам, не е сведущ – тази дума не се пише с е просто, но с е двойно.

Каква е разликата между двете е? В е двойно ти се разпъваш на кръст, в ръкописното малко е ти разширяваш. Има и друго, Е. Такъв знак e защо го пишат така? Малкото е е отгоре, то е една идея. Ѣ излиза от стомаха. Е просто е на главата.

Казвам, в природата има различие. Как ще произнесеш думата? Силата на думата зависи от произношението, което ѝ дадеш. Запример вие произнасяте една дума: добро. Какво означава доброто? Какво разбирате под думата добро? На български може да е до̀бра – ударението е на първия слог, добра̀ – ударението е на втория слог. В български думата добра има двояко значение: добра крушите, запример, е глагол и добра, прилагателно.

Ако вие, като напишете думата добро, отмахнете всички опашки и чертици на буквите и останат само кръгчетата на буквите, какво ще разберете? Останат само пет нули. Туй са качествата на доброто. Вие не го разбирате. Туй, което не разбирате, вече е добро.

Или пък, ако заличите всичките кръгчета в думата добро и останат чертичките, ето вие какво разбирате? Разбирате ли нещо?

Следователно ние изваждаме едно правило: щом имате две разбрани работи, между тях седи една неразбрана. Туй, което не разбирате, са кръгчетата на буквите в думата добро, а това, което разбирате, са чертичките в буквите на същата дума: опашката на д-то показва да вземеш нещо, при б-то значи да дадеш, опашката на р-то показва туй, което си взел и което си дал.

Което спечелиш, ще го туриш в касата. Ти си сигурен. Пари, каквото вземете, давате и каквото вземете, го туряте в джоба. Туй, което сте взели и което сте дали, и което сте турили в джоба, считате, че то е вашето добро. Всяко нещо, което не сте взели, не сте дали и не сте турили в себе си, не го считате за добро. Нещо, което сте взели и което сте дали, което сте турили в себе си, считате за добро.

Доброто е плод на нещата. То е завършен резултат. Единственото реално нещо е доброто. Доброто е реално, доброто е много материално. Храната, която ядете, и ви дава сила, е добро. Парите, с които може да си служите, то е добро. Силата, с която можете да извършите каква и да е работа, то е добро. Всяко нещо в дадения случай, което може да ви послужи, то е добро. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, която може да ви послужи, е добро. Добро е онова, с което ние си служим.

Ще изучаваме законите на доброто. Реалностите, които имаме, трябва да знаем как да ги приложим. Ако не знаеш една своя мисъл как да я приложиш, ти имаш две зрънца в джоба си, които са талисман. Ако разбираш, можеш да ги посееш и след няколко време с тях ще подобриш своето положение.

Ти си някой път беден човек. Чудиш се по някой път защо не ти върви. Тогава, за да ти върви, научи се да говориш сладко. За да ти върви, научи се да рисуваш добре. Онзи художник, който знае добре да го гледа, знае и добре да рисува. Един художник веднага може да нарисува едно хубаво око. Друг може да го гледа, но не знае в какво седи красотата на окото. Питайте един художник, той може да ви каже в какво седи красотата на окото. Като го рисува, той ще тури основните черти на красивото око. Ако вие рисувате добре, веднага ще подобрите вашето положение. Или даровит сте да говорите, но сте страхлив, не искате. Като говорите, ще подобрите вашето положение. Или имате каквато и да е сила. Научете се да работите какъвто и да е занаят, каквото и да е изкуство. По някой път не е необходимо да избирате изкуството.

Толстой когато пишеше своите съчинения, дойде новото схващане на живота. Казва: „Дали мога аз да си направя едни обуща, лесен занаят е.“ И сам почна да си прави обуща. После сам отиде на нивата да оре. Толстой не отиде до крайност, до която отидоха духоборците. Духоборците, които изхождаха от идеите на Толстоя, който казваше, че всеки сам трябва да работи, те пуснаха воловете и сами се впрегнаха да орат земята. „Досега ние сме ги впрягали, казват, сега ние да се впрегнем, да видим какво е орането.“ Докато ние не се впрегнем, не можем да влезем в положението на другите хора. Всичкото нещастие в света е, че ние злоупотребяваме със свободата, която имаме. Срещате един кон впрегнат, ни най-малко не влизате в положението му, че той е натоварен повече. Сега има дружество за защита на животните. Някой хванал една кокошка за краката, носи я с главата надолу. Сега като носи кокошката, трябва да я носи с главата нагоре.

Казвам, човек трябва да стане деликатен, да влиза в положението на всички същества. Постепенно трябва да се учат хората. Тук между вас забелязвам, че вие нямате отношения. Навсякъде всичките спорове произтичат от това, че вие нямате отношения, не знаете как да се обхождате. Казвате: „Ти си невежа, ти си простак.“ Той и ти не сте ли произлезли от едно място? Единият е горе, при чистия извор, пречиства онзи, който е излязъл преди него и се е окалял. Той е прост, окалял се, но е свършил работа. Окалянето е свършване работа. Онзи, чистият, той е учен, защото работа не е свършил. Той мисли, че е учен. Когато влезе в живота и се окаля, тогава е приложението на учението. Най-първо, хората са чисти, теоретически знаят какво нещо е окалянето. След като влезе в живота и се окаля, разбира. Прегрешенията в живота не са нищо друго, освен свършване известна работа. Окалваш се. Сега искат да знаят от невидимия свят, като сте се окаляли, знаете ли да се чистите. Ако знаете да се чистите, не го считат за прегрешение. Ако не знаеш да се чистиш, тогава считат, че не разбираш реалността на калта. Не е лошо, че си се окалял.

Да кажем, имате една бяла дреха. Един ваш приятел по невнимание полее, капне с кафе на вашата бяла дреха. Вие казвате, че направил едно престъпление. В какво седи престъплението? Питам, защо боядисвате бялата дреха с черно? Не е ли това престъпление? Че вие носите черни дрехи, не е ли това престъпление? Щом си радостен, чрезмерно радостен, започни да носиш черни дрехи, за да спестиш радостта. Ако си съвсем загазил, болен си, искаш топло да ти е, носи черна дреха, защото тя събира повече топлина и светлина. Ако си много здрав, носи бяло, но ако си болен, бяло не носи.

Казвам, то са крайности. Бялото и черното, това са полюси. Непременно е необходима къща, за да си почиваш. В една къща се спи по-хубаво, понеже светлината стимулира мозъка. Дето има голяма светлина, стимулира се мозъкът, ти не може да си почиваш – трябва да се намали светлината. Природата е предвидила тия работи: земята, като се върти, за да ни даде почивка, намалява се светлината. Ние, като ходим в тая светлина, считаме, че тъмнината не е нещо приятно. До реалния живот ще намериш правдоподобност. Тъмнината е правдоподобна. Светлината е на своето място, и тя е правдоподобна.

Един ден, когато човек излезе из този съвременен живот, тогава ще влезе в една светлина, която ще бъде една светлина без сенки, за която не може да се говори. Каква е тази светлина без сенки? Щом влезеш в тази светлина без сенки, ти не може да видиш погрешките на никой човек. Дотогава, докогато виждаш погрешките на хората, ти си в света, дето има сенки. В светлината, дето има сенки, има погрешки. В тази светлина, дето е без сенки, погрешките изчезват. Следователно погрешките просто се дължат на тази светлина, която дава сенки на нещата.

Вземете в дадения случай музиката. Казвате за някого, че пее фалшиво. Ти се заблуждаваш. Никой човек не може да пее фалшиво. Само при дадена система човек пее фалшиво. Ако вземете цигулката, с бемолите се удължават струните. Ако вземете диези, всякога струната се скъсява. В какво седи пониженият тон? Повишените тонове имат скъсени трептения, понижените тонове имат удължени трептения. Следователно те се виждат: тези удължени тонове са по-груби, понеже се движат по-бързо, ухото не може да схваща тяхната мекота. Техните движения ни се виждат малко груби, събуждат повече енергия. Другите, които ние разбираме, те ни дават малко меланхолия, разположение. Меланхолията е едно приятно разположение.

Между меланхолия и песимизъм каква е разликата? Да кажем, че те боли палецът или те боли стомахът, все едно ли е? Помнете, че всички болести не са нищо друго освен стимул, за да те накарат да мислиш. Всичките нещастия идат да заставят човек да мисли. Всичко в природата, което ви кара да страдате, вие се радвайте на това, защото то са стимули да накарат всички същества да мислят. Който не може да мисли чрез радостта, заставят го да мисли чрез скръбта. Радостта и скръбта, това са стимули, които едновременно действат. Безпаричието е един стимул, богатството е друг стимул. Знанието е стимул, невежеството е стимул. Всичко е стимул за добиване на знание.

Тези, които не разбират този порядък, казват: „Защо светът е създаден така?“ Той е създаден довреме. Има неща в живота, които са постоянни, които постоянно ще останат тук. Едно дете първоначално нищо не разбира от буквите, но след като учителят му разкрие всичките букви, от детинството до старата възраст може ли то да се освободи от тях? Колко букви има българската азбука? Трийсет и две. От тия трийсет и две букви той може ли да се освободи?

Имате буквите А и Б. А е гласната буква, Б е съгласната буква. В какво седи разликата между А и Б? Гласните букви щедро дават, съгласните са скържави, стягат. Б-то ще ти каже: „Чакай, чакай, ти по особен начин ще ме произнесеш, не може да кажеш, както искаш.“ Ще те спре. Б-то произнасяме с е. Без е може ли да го произнесете? Б е няма буква, ще я накараме да проговори. Като турим е, става бе, като турим а, става абе. А и Б какво означават? В еврейския език онзи, който философствал, казва, че когато Бог създал света, всичките букви се явили при Бога, да предлагат да създаде света с тях. Обаче във всички букви имало по една погрешка. Само Б-то било без погрешка и с него започнало създаването на света. Но в тия букви имате вече съвсем друг смисъл. Буквите стават разумни. Там всяка една буква си има свой вътрешен смисъл. Буквата А първоначално така се е писала: . Значи тя е бременна с една идея. Каквато и да е идея, щом я разбереш, тя се превръща на А.

Тогава ти казваш така: аз се радвам, аз страдам. В дадения случай, когато кажеш аз се радвам, значи придобил си нещо; когато кажеш аз страдам, изгубил си нещо. Защото страданието, то не е статическо положение. Страдаме, постоянно губим нещо от себе си, постоянно губим радостта. Кои са причините за изгубване на радостта? Щом искаш да угодиш на двамата господари, ти ще станеш нещастен. Страданието произтича, че искаш едновременно да угодиш на двама господари, на които интересите не могат да се примирят. Страданието произтича, че ние едновременно искаме да служим и на доброто, и на злото. Злото и доброто са двама господари, на които интересите са диаметрално различни. Следователно, ако угодиш на доброто, злото ще се нахвърли отгоре ти. Ти ще страдаш между двамата господари. Българите имат тази поговорка: „Когато атовете се ритат, магаретата страдали.“ Какво търсят магаретата между атовете? Когато атовете се ритат, магаретата да стоят настрана и да гледат. Щом ги ритат, то се опитват да ги примиряват. То е доста честолюбиво – най-горделивото млекопитаещо е магарето. И човек не може да се сравнява с него. Магарето го вземат за емблема на упоритост. Туй произтича от неговия личен живот. Ти може да го биеш, то казва: „Аз, каквото мисля, не си меня мнението, че то са мои субективни схващания.“

Сега какво заставя магарето да бъде упорито? Едно магаре е упорито, и то си има слабата страна. Тръгнеш, магарето не иска да върви. Тогава разправят един анекдот. Във Варна искат да натоварят двеста магарета на един параход, да ги закарат в Цариград. Иде фелдфебелът и казва: „Господин майор, не искат магаретата да влязат.“ Той казва: „Аз ще дойда и ще ги вкараме.“ Отива майорът и казва на фелдфебела да ги дърпа за юлара напред. Като го потегли напред, магарето се дърпа назад. Майорът го хване за опашката и го потегли, магарето тръгне напред. Майорът тегли назад, фелдфебелът тегли напред и магарето отива напред. Така за един час ги вкарали. Някои се смеят, но разумната част на млекопитаещите е опашката: когато потеглиш едно млекопитаещо за опашката, то мисли вече.

Следователно законът, който трябва да извадиш от всяка работа, която не можеш да разрешиш е: като дойде една мъчнотия, започваш да мислиш. Щом мислиш, мъчнотията се разрешава. Всичките мъчнотии седят, че ние, като започнем една работа, не мислим. Имаме една отвлечена идея, тъй както когато напишете думата добро, като изтриете чертиците и опашките на буквите, останат само нули, от които нищо не може да разберете. Туй е само за обяснение. Някой път има известни противоречия, които съществуват от неразбиране на нещата. Трябва да се впрегне човешкият ум на работа. Но да впрегнем ума на работа, се изисква знание. Ти впрегнеш долната част на ума си, обективния ум, трябва да впрегнеш разсъдителната, горната част, разсъдителните способности. После трябва да впрегнеш и чувствата си на работа, но кои чувства? Има чувства съхранителни, има чувства семейни, има чувства приятелски, има морални чувства. Тъй щото, ако ти искаш да постигнеш нещо, трябва да знаеш кое да събудиш. Трябва да знаеш начина, по който да събудиш тия чувства.

Как ще събудиш едно морално чувство? Стимулите са различни. Някой път събуждате едно егоистично чувство. И те са необходими. Казвате: голям егоизъм има в човека. Егоизмът е лош, когато вземе надмощие над другите чувства. Но егоизмът в дадения случай е потребен. Човек пази своето здраве. Тези егоистичните чувства, и те са потребни, защото, ако обича своя живот, за да пази своето здраве, здравето – то е условие за живота. Човек трябва да бъде здрав, за да работи. Болестта го лишава от възможността да работи. Тази работа не е само физическа, тя е от три свята. Работа е, когато човек работи с ума си, работа е, когато човек работи със сърцето си, и когато работи с волята си, и то е работа. Всяка работа, в която тия трите елемента не влизат, тя не е успешна, не е закономерна. В работата някой път е ангажиран повече умът, сърцето по-малко. Някъде волята е ангажирана повече, сърцето е на второ място. Другаде сърцето е на второ място. Другаде сърцето е на първо място, умът е на трето място. Разумният човек трябва да знае как да постави ума си на работа, какво участие трябва да вземе и неговото сърце.

При сегашните условия, понеже носите много наследствени черти от миналото, в някои от вас е развита волята повече, отколкото трябва, в някого сърцето е развито повече, отколкото трябва, в някои умът е развит повече, отколкото трябва. Но умът ви трябва да започне да мисли за туй, за което не знае. Да допуснем, че вашият ум мисли, че много знае. Ти мислиш, че можеш да свириш, ти ще се намериш в положението на един турчин, в когото чувството на тщеславие било много развито. Ходил той в Багдад, че като се върнал в Делиормана, казва: „Аз, като бях в Багдад, по двайсет метра трапове прескачах.“ Турците казват: „Брей, голям юнак.“ Той разправя, те го слушат, че по двайсет метра трапове прескача. Казва: „Въздухът, храната там помагат и може да прескачаш трапове по двайсет метра.“ Казват: „Добре, ако там ти помага храната да скачаш такива големи трапове, поне по десет метра трапове не можеш ли да скачаш от нашата хава?“ То е преувеличение. Този анекдот прилича на онзи български анекдот, в който един старец се хвалел, че като бил на млади години, прескачал трапове по пет метра. Казва: „На млади години ги прескачах, сега пак ще ги прескоча.“ Запътил се, скача и пада в трапа. Като седнал в трапа, казва: „Така е то, на млади години като бях, скачах, сега, като остарял, човек в трапа влиза.“ Като се наклонил и видял, че никой няма, казва: „Каквото беше на млади години, такова е и на стари.“

Човек остарява от незнание, нищо повече. Ти седиш сам, дойде някой човек, който е разположен спрямо тебе, ще те насърчи, ще каже: „Може да знаеш.“ Дойде някой, който не те обича, казва: „Ти нищо не знаеш.“ Думите знаеш и не знаеш аз ги употребявам като плюс и минус. Минус – не знаеш, плюс – знаеш. Плюс са тези, които ни обичат, минус са тези, които не ни обичат. Който не ви обича, казва: „Ти нищо не знаеш.“ Другият казва: „Ти знаеш.“ Тогава как ще ги примирите?

По два начина ще ги примирите: математически ще пишете две успоредни вертикални и две успоредни хоризонтални линии.

Ако ги пресечеш, то е противоречие. Кои думи разрешават един въпрос? Знакът плюс е едно противоречие. Ти имаш кръст, да се бориш. Тия успоредните линии показват две същества, които мислят еднакво – може да разрешат един въпрос. Ако умът и сърцето ти не може да вървят паралелно, не може да съдържат никакъв живот. Първото нещо е да знаете да измените знаците. При минус имаш да даваш, при плюс имаш да вземаш. Сега, за да бъдеш добър при плюс, какво трябва да направиш? При плюса едната черта е даване, другата е вземане.

При минуса какво трябва да направиш? Ще го удвоиш, ще дадеш на ума и на сърцето си еднакви права в дадения случай. В правилното възпитание, то е необходимо заради вас. Вие искате една външна свобода, но, най-първо, вие не давате свобода на себе си. Човек трябва да дава свобода на ума си и на сърцето си, и на волята си.

Тогава аз ги турям така: три успоредни линии. Най-първо, човек при възпитанието трябва да даде възпитание на ума си. Мъчнотиите, които има, той трябва да започне да ги разрешава. Но всичките мъчнотии да ги разрешава изведнъж, то е невъзможно. Ония мъчнотии, които го спират, той трябва да разреши поне една от тия мъчнотии.

Да допуснем, че имаш една мъчнотия: дадено ти е едно горчиво ядене. Как ще го излекуваш? Как, по какъв начин ще излекуваш горчивото ядене? Ако е на езика, щом си турил горчивото, ще приемеш с езика си, ще туриш сладкото, ще държиш това сладко, докато се премахне онова горчивото желание. В ума ти седи една горчива мисъл, образа държиш. Ти ще се научиш да бъдеш силен, този образ да можеш да го премахнеш. Най-първо, да гледаш спокойно на една мисъл.

Да кажем, тебе те е страх от змии. Искаш да бъдеш смел. Какво трябва да направиш? Зимно време, когато намериш някоя змия замръзнала, прекарай ръката си по нея, за да не те е страх. Трябва да я попипаш. Всичките хора не ги е страх еднакво. Всичките хора изобщо имат страх от змиите. Само онези, които са свикнали със змиите, знаят слабата страна на змиите. Ти не хващай змията за опашката. Като хванеш змията, хвани я за шията – близо до главата, стисни я хубаво. Щом я хванеш за опашката, веднага ще те ухапе. Всичките мъчнотии в света не ги хващайте за опашките, хванете ги за шията, близо до главата. Тогава мъчнотията ще се разреши. Когато човек се е обезсърчил, къде е хванал змията? За опашката я хванал. Когато се е насърчил, той я хванал за шията. Тия работи трябва да се повтарят.

Имате същия закон и в музиката. Някой път някой тон не може да го вземете вярно. Два пъти, три пъти – хващаш тона за опашката, той хапе. Щом го хванеш за шията при главата, правилен е, ти имаш самоувереност. Всяко нещо, в което човек има самоувереност, от какво произтича самоувереността? Ако аз пея, аз няма да питам дали аз пея правилно. Всеки един тон се определя от мене. Аз зная кой е правилният тон, аз имам камертон. Ако аз пея, този глас, който излиза от устата, съответства на тия трептения, които ги има в моя ум. Когато те съответстват, аз чувствам една приятност. Когато тонът е верен, аз усещам една малка топлинка в лъжичката, зная, че тонът е верен. Когато не е верен, не чувствам топлинка. Може тонът да е верен, да е правилен, но този тон не е съобразен със законите на природата.

След това има друга една мярка. Когато аз взема един тон вярно, явява се една малка топлинка, но същевременно се явява и една малка светлина в ума. Но има още една мярка. Когато съм взел тона правилно и съм в едно пасивно състояние, веднага чувствам топлинка и светлинка, чувствам и прииждане на една сила, изменя се моето състояние. Следователно този тон, който едновременно придава топлина, светлина и придава и една малка сила на човека, този тон е правилен. Той е в съгласие с природата.

Когато говоря за музиката, разбирам това състояние, тя да произведе поне едно от тия качества: топлина, светлина и сила. Сега се пее, топлина не се явява. Пее се, и светлина не се явява. И сила не се проявява. Те са обикновени тонове. Казвам, трябва една специфична школа за музика, приложение на музиката в живота.

Запример, когато аз развивам една тема, каквато и да е, по математика или някой друг клон, най-първо, ще имам едно малко моделче, ще го изпея. След туй ще започна работа. Щом имам топлина, щом имам светлина и сила, въпросът е разрешен, защото във всяка една работа в мозъка се изисква сила. Ти не можеш да постъпиш правилно, ако нямаш сила. Ти не можеш да имаш благородни чувства, ако нямаш топлина. Ти не можеш да мислиш, ако нямаш светлина. Следователно светлината е необходима за мисълта, топлината – за чувствата, и силата – за постъпките.

Ние говорим сега, че с музика се постигат нещата. Музиката е един метод в природата; не целия ден да се занимаваме, но от нейните постижения зависи умът ни да работи, сърцето ни да работи, волята ни да работи.

Каква беше първата идея? Кое е реалното. Единственото реално е нулата. Туй, което нито се увеличава, нито се намалява, то е реалното. Туй, което се увеличава и намалява, то е относително реално. Действителната реалност няма какво да се увеличава, няма какво да се намалява. Абсолютната реалност в света е една. Туй относителното, то търпи увеличение и намаление. Следователно човек според степента на своето битие, на своя живот, може да увеличава и намалява нещата. Той е господар да увеличава и да намалява нещата. Той е господар и да намалява. Те се отнасят само до нашия живот. (Учителят пее тона „до“, после пее: „Добро.“ Всички пеем: „Добро“.)

Някой път вие се заблуждавате, мислите, че някои неща са реални. То е ваша преценка. Реални в света са само нещата, които произвеждат радост и които произвеждат скръб. Следователно радвайте се на реалното. Всяко нещо, което във вас произвежда радост, то е реално. Радвайте се на реалността. Вие се лъжете, като мислите, че като се породи скръбта, не е реално. Реална е скръбта, но знайте, че винаги скръбта, тя си има отражения противоположни. Има скръб – има радост. Значи реалността на скръбта винаги ще произведе реалността на радостта и реалността на радостта винаги ще произведе реалността на скръбта. Тия двете неща се сменят. Едната скръб трябва да мине. Знайте, че след всяка скръб иде радостта. Те се редуват.

Има една линия, така вървят. Ако започнете със скръбта и тя е долу на вълната, радостта ще е горе. Ако радостта е горе, във високите тонове, скръбта ще бъде в низините. Следователно, ако ти си музикант, в скръбта ще дадеш мекота, скръбта дава онази хубава мекота. Една музика без мекота каква е? В хубавата музика има оттенък на малка скръб. И голямата скръб не е лоша. Тя е лоша, когато липсва радостта.

Вземете един човек, който страдал. Този, който е страдал, без да има радост, огрубява. Когато радостта и скръбта са се редували, има нещо благородно, меко в лицето: скръбта е предала мекота, радостта оформява нещата, радостта моделира нещата. Скръбта дава материал, от който да се изработят нещата. Радостта е динамическа, скръбта е потенциална. Следователно радост без потенциал не може да се прояви. Скръб без динамичност не може да се прояви. Това са закони.

Гледайте във вашата мисъл да не влизате в противоречие със законите на природата. Природата е много взискателна. Щом сте в противоречие, тя изхвърля всичките, не приема никого. Тя е правила хиляди и милиони опити и туй, което знае, е съвършено. И не се противопоставяй, но имай желание да проучаваш законите ѝ. Ако ти я считаш за един неприятел, който иска да те измъчва, ти влизаш в стълкновение с нея. Ти започваш музика и мислиш, че тебе не е дарила. Ти учиш наука, казваш: „Не съм аз надарен.“ То е заблуждение. В този живот ти е дадено толкоз, колкото можеш да постигнеш, и туй, което можеш да постигнеш, е достатъчно. Даже при сегашните условия хората не могат да постигнат една десета от онова, което им е дадено. Някои от вас или някои учени едва постигат една единица, други постигат две или три, другото остава непостигнато. Та се изисква дълъг живот, да постигнем онова, което природата ни е дала. Вие имате повече, отколкото ви трябва, вие мислите, че имате по-малко. Работете върху онова, което имате, не бъдете еднообразни.

Когато пеем добро, вие казвате, че ударението падало на първата сричка, когато ударението в думата пада на втората сричка. Накъде трябва да се измени ударението? В думата добро, когато ударението пада на втората сричка -ро, то са условията, които трябва да се използват. Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани. Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о. Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка. Къде е ударението в думата добро винаги? На втората сричка. В думата благо къде е ударението? На първата сричка. Защо е на първата сричка? Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог. В думата добро имаме вече накрая ударението, най-после ще видиш какви са последствията. Следователно, когато впечатленията са силни, в думите ударението е в първите слогове. Когато впечатленията са към края, тогава ударението пада в края на думите. Психологически ние даваме внимание на ония неща, които ни произвели силно впечатление, върху тях говорим повече. Слоговете на една дума, сами по себе си, не правят впечатление.

Сега някои се спират върху думите, как се пишат. Тази дума има закони, които определят ударението. Някога, като се измени ударението, изменя се и смисълът на думата. Колко значения има думата пола? После па̀ри и парѝ. Вземете друга дума: благост или вземете благото е добро. (Учителят пее: „Благото е добро.“) Ударението може да се мести.

Старите езици, запример, не са оставяли препинателни знаци, те се подразбират. Отпосле, за удобство, ги оставят: точка, запетая, точка и запетая, две точки… Във всичките модерни езици според степента на езика и там пада ударението. Когато човек говори на френски език или на английски език, изменя се смисълът на думите, ако се измени ударението. Има думи в английски, които еднакво се пишат, но се произнасят д или т от изменението на ударението. Ако един пълен човек, който е увит в много дрехи, трябва да мине през една малка дупка, какво трябва да прави? Доста дрехи трябва да остави, трябва да се спити, да мине, трябва да се приспособи към условията. Щом искаш да пишеш на съвременен език, трябва да се приспособиш на законите към езика.

Ударенията на един език може да се изменят за в бъдеще. Ако вземете старобългарски и новобългарски език, има голяма разлика. Значи думите остаряват. В новобългарски език, понеже е дадена по-голяма свобода, всеки туря ударението, където падне. Но трябва в музиката да се съвпадат ударенията. Тогава музиката трябва да се приспособи към музикалното ударение или трябва да се намерят думи подходящи. Ако се намерят думи, на които ударението пада и съответства на вътрешния смисъл на думата, то съответства на музиката, защото във всяка песен думата трябва да съответства на музикалните звукове. Сега това са второстепенни работи.

Кое беше основното в лекцията? Реални неща са, които не се изменят и остават постоянни. Туй, което в тебе не се изменя и остава постоянно при всичките условия, то е реално. Онова, което се мени, е относителна реалност. Тя е потребна за разбиране на абсолютната реалност.

И скърбите, и радостите в живота са необходими за човешката душа. Ако те не бяха били необходими, те не биха съществували. Те са допуснати в живота и всеки, който не ги разбира, той се намира в едно противоречие.

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“

Петнадесета лекция на Младежкия окултен клас 19 януари 1939 г., петък, 5 ч сутринта София – Изгрев