Разлика между версии на „Какво трябва на младите“

Текуща версия към 06:27, 16 август 2011

Младежки окултен клас - СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1937-1938)

КНИГА: Възможности в живота

Какво трябва на младите

Какво трябва на младите

Отче наш.

Изпейте „Аз мога да кажа“.

Пишете върху темата „Какво се очаква от младите?“

Често хората не могат да си обяснят от какво произтичат противоречията. Вземете слънцето както сега е поставено, произвежда две неща, които са противоречие едно на друго. Изгревът на слънцето произвежда едно явление, залезът произвежда друго. Но противоречието произтича от самата земя. Защото когато слънцето изгрява, образува се ден, пък когато залязва, образува се нощ. Как ще примирите това противоречие? В какво седи противоречието? Сега учените хора ще го обяснят с въртенето на земята. Но как ще го обясните на един човек, който не е учен? Или вземете чувството глад у вас. Вие сте гладен, после се насищате. Каква е разликата между глада и насищането? При глада вие чувствувате, че ви липсва нещо в стомаха. След като турите половин килограм храна вътре във вашия стомах, започва един процес. Вие казвате, че сте вече сит, не сте гладен. Питам: Разрешили ли сте вие въпроса на глада? С едно ядене разрешавате ли въпроса? Сега би се разрешил въпроса, че след като се наядете веднъж, не щеше да ви се яде. Какво щеше да ви бъде вашето състояние? Забележете другото противоречие. Туй, което ви плаши е сиромашията. Що е сиромашията? Сиромашията е глад. Богатството това е ситост. Ако всичките хора са богати, какво ще стане в света? Представете си, че вие всинца сте богати все милионери. Няма най-първо да бъдете тук. Къде ще бъдете, какво ще бъде вашето състояние? Да допуснем другото, че вие минавате за невежа, че нищо не знаете, едва може да пишете. Да допуснем, че едва пишете от едно до десет. Това са вашите понятия. Представете си, че някой от вас вече знаете да пишете до няколко милиона, от 100 до 200. Единият, който знае да пише до десет и другият, който знае, до няколко милиона да пише. Каква ще бъде разликата между двамата? Онзи, който знае да брои до десет, кога ще свърши работата? Много по-скоро. Онзи, който знае много да брои, нему ще му трябва много време. Всички хора, които много знаят, много малко работа вършат. Онези, които малко знаят, повече работа вършат. Ражда се едно противоречие. Как тъй? Онзи с малкото знание по-малък товар има, по-свободно може да ходи, или онзи, който голям товар има на гърба си? Ако вие турите едно кило на гърба, еднакво ли ще ходите или ако ви турят сто килограма на гърба? Това са неразбрани идеи.

Казвате: „Идеята за Бога, тя е неразбрана идея“. Вярата и тя е една идея отвлечена. Надеждата, богатството, всички тия неща са отвлечени работи. Ти си въобразяваш да имаш пари. Какво нещо е да имаш пари? Казва: „Без парици не може“. Хубаво, съгласен съм с вас, без парици не може. Вие сега сте дошли да се учите. Защо? Защо се учите? Задавали ли сте си въпроса, защо учите? Често, запример, дойде някой, че се оплаква, казва: „Мен ми е много мъчно“. Защо му е мъчно? Де седи мъчнотията? Мъчнотията виждали ли сте? Какво нещо е мъчнотията? Каква форма има мъчнотията? Може ли да ми опишете, каква форма има мъчнотията? Някой, като му е мъчно, усеща тежест на корема. Някой като му е мъчно, боли го глава. Някой като му е мъчно, боли го рамото. Някой като му е мъчно, боли го коляното, боли го малкият пръст. Някой казва: „Мъчно ми е, че нямам хубава дреха“. Някой път може да има хубава дреха и пак да му е мъчно. Туриш хубавата дреха, имаш болка в гръбначния стълб, болката не се вижда. Как ще предадете на един човек, че имате болка? На какво се дължи, запример, болката в рамото? Значи на рамото влязла някаква чужда материя, която не е свойствена на твоята ръка. Вследствие на това дошла някаква странница, отишла на гости някъде по ставите, иска дълго време да седи на гости, няколко седмици, не иска да се мърда, не иска да работи. Той трябва да работи. Той трябва да работи заради нея, той не може да си движи ръката, да я мърда. Тогава, ще дадеш едно заявление, ще викаш лекар, ще започнат да го мажат, да убеждават този, който дошъл вътре, да си иде. Та всичките болки в крака, това са вашите любими гости, които са дошли и не си отиват. То е верно за някаква идея. Тя като дойде не си отива. Започва да причинява известно главоболие.

Сега на младите трябват много неща, които не са реални. Какво му трябва на младия? На младия му трябва една оформена глава, отличен мозък. На младият му трябват много добре оформени дробове, че като диша да не хърка вечерно време, да не се чува хъркането. После младият трябва да има отличен стомах. Като яде, да има един отличен, здрав стомах. Това е младият човек. Човек, който няма добре оформена глава, човек, като няма добри дробове, който няма здрав стомах, той не е млад. Всеки човек, който няма нужда, подразбира млад човек. Млад е само онзи, който няма никакъв товар. Щом имаш товар ти не си млад, ти си започнал да остаряваш. Стар човек е онзи, който е обиколен с какви ли не идеи. Синца вие имате желание да станете стари хора. Запример, турите идеята, казвате: „Къща трябва да имаш, живее ли се във въздуха?“. Имаш къща имаш дънъци. Казваш: „Не се живее така, трябва да имаме удобства“. Автомобил му трябва. Щом имаш автомобил, шофьор му трябва, бензин. На шофьора трябва да му плащаш. На един шофьор, колко се плаща? На един файтонджия, колко се плаща? Ще дойдем до файтонджията, до шофьора, после пилот може да е или капитан на някой параход. Често аз съм привеждал примера. Един садил череши. След като /народили/ череши, обрал най-хубавите в една паница, напълнил я с първокласни череши, турил ги на главата си и отишъл да ги занесе на царя, да ги опита, какво нещо са черешите. Той вървял по пътя и си вземал по една череша, вкусвал ги дали ще ги хареса царят. Най после, като отишъл при царя, видял, че има само една череша. Казва: „Садих череши много хубави“. Пита царят, как се яде това нещо? Той му показал. Питам: Какво научил царя, като изял онази череша? Аз ви наричам вас всинца млади царе, на които идат да носят череши и вие не знаете как се ядат. Той ви показва, глътне черешата. Туй е знанието, което сега имате. Младите са на кривия път. Кой е на кривия път? Че не знаят да ядат череши. Всеки един човек, който не знае как да живее, той е на кривия път. И млади, и стари, всеки един човек, който не знае как да мисли, е на кривия път. И млад, и стар, какъвто и да е, който не знае как да работи и използува ония блага, които Бог му дал, е на кривия път. Сега казвате: „Какво да се прави?“ – Трябва да знаете да ядете череши. Хубаво. Сега едно време, този цар не е знаял да яде череши. Вие сега никога няма да правите тази погрешка, която този цар направил. Но има неща, които вие не ги знаете как ще ги направите.

Представете си, че туй представя „до“. И това е „до“, но в трета октава. Първото „до“ е в първата октава, второто е в третата октава. Едното е в началото, другото е в началото на четвъртата октава. Аз сега ви давам една премия от 100 хиляди лева, който може да ми вземе това „до“ от четвъртата октава. Ето 100 хиляди лева, сега ще ви ги дам. Не се шегувам, ако някой може да вземе това „до“. Ето едно щастие за вас. Но вие не може да го вземете. Имате възможност, но не сте упражнявали. Ето дойде черешата. Вие ще ми кажете, че аз ви давам една череша. Казвате как се яде това нещо? Аз съм уверен сто на сто, че няма да вземете това „до“. Уверен съм, няма нито едно изключение. Ако зная, че има едно изключение, ще си мълча. Че всеки един от вас можеше да развие гласа си. Този германски боксьор Шмерлинг, преди две години победи този негър. Сега след две години онзи като го удари, го повали на земята.

Имат едно число, до което бият и онзи не може да дойде на себе си. Той е победен. Преди две години Шмелинг наби негъра, той беше в ужасно положение, след две години работата се обърна, онзи негър се е научил и германецът се е намерил в едно ужасно положение, че едва ли ще може да придобие своите сили. Погрешката на Шмелинг е там, че той мисли, че онзи не се е упражнявал. Негърът се е упражнявал, с бързината си го поразява, има вече знание. Шмелинг най-първо му удари един удар. Той след две години, като се упражнявал, че му дава такъв един удар, че спечелва всичката слава. Пръв боксьор става. Питам ви как му е името? – Този боксьор е Джон Мис. Вие сега някой и да имате смелостта на Джон Мис, нямате неговата сила. Аз ви виждам, често от вас да сте бити, изгубили сте сражението. Четири реда сълзи капят. Казвам: Защо ходи да се биеш на арената, като нямаш сила? Дяволът в света е един голям боксьор. Казваш на някого: „Да се бориш с дявола.“ Като те удари, той ще те повали. Като не знаеш да се биеш, не ходи да се бориш с дявола. Като не знаеш да удряш на място, не се бори. Той ще те бие по всичките правила.

Вие всички младите, казвате: „Да имаме вяра, да имаме надежда, да имаме знание, да имаме пари, изкуство“. Какви ли не работи. То са все голи думи. като дойде да се боксираш, няма да го гледаш, но ще застанеш да се бориш. Кикири, микири няма. В живота мислите, че ще гледате. Като дойдете в живота, като дойде някой боксьор, като го ударите, да го повалите на земята. Някой се отчаял, на какво се дължи отчаянието? Той получил един удар, такъв хубав. Най-първо, като дойдете в живота, ти трябва да бъдеш един боксьор. Един войник бяга от бойното поле, ще го ранят. Казва: „Ходих на бойното поле“. Намирам раната отзад. Казвам: Тези, които са ранени отзад, на гърба, герои ли са? Знаете, че ще ви ранят, но по-добре да ви ранят в гърдите отколкото в гърба. Ранят ви в гърба, казвате, че сте ходили на бойното поле. Ходили сте на бойното поле, но сте бягали. За мене не важи, че един човек страда. Че страда, то е в реда на нещата. Ако някой ви каже, че в света няма да страдате, той не ви говори истината. Неизбежни са страданията. Цял живот ще страдате. Такова е устройството на живота. И богати да бъдете, ще страдате. И бедни да бъдете, ще страдате. През целият си живот ще страдате. В живота ви страданията са необходими. Всяко страдание е залез. Ако разбирате страданията, ако разбирате закона на страданията, ще бъде като един залез, ще намерите какво да работите. Ще се справите с тази мъчнотия. Ако не разбирате страданието, тогава ще се образуват мъчнотии. Та казвам: Мъчнотиите са от разни категории. Запример, вие имате мъчнотия, че сте гладен. Какво трябва да правите? Друга мъчнотия, наял си се, но имате мъчнотия, че пари нямате. Екскурзиант сте, имате мъчнотия, обуща нямате за път. Има разни мъчнотии. Как ще се справите с една мъчнотия? Искате да идете на планината, нямате обуща. Но не само това. Да допуснем, че вие искате да идете на планината, но имате мъчнотия, че сте слаб. Мястото е високо, какво трябва да се прави? Или да допуснем, че нямате вяра.

Вие сега представете си, че имате още едно „до“. Вземем последното „до“. Едно подир друго като се пеят, какво ще произведат? Представете си, че като изпееш това „до“, образува се движение. То е един удар. Значи представете си, че след като изпея едното „до“ се блъсна в тази стена, като изпея второто „до“, втори удар ще има в стената. Питам: Ако туй „до“ пея няколко милиона пъти, аз ще пробия стената. Туй е теория, никой не е правил това. Никой досега не изпял един милион пъти „до“, да пробие стената. Предполагаме, че е така, дали е така не се знае още. Всичките противоречия в живота произтичат от еднообразните движения. Седите и казвате: „Тази работа няма да я бъде“. Един удар. Няма да я бъде тази работа. /Учителят удря дъската/. Ако вие така удряте, какво ще стана. Ако така удряте, какво ще стане на пръстите ви? След като ударите 1000 пъти, ще ви заболят пръстите. Понякой път вие седите и правите същото. Понякой път гледам, смешни са хората. Той сам се блъска. Казва: „Тази работа няма да я бъде. Тази работа няма да я бъде“. След като се блъска казва: „Боли ме главата“. Защо казваш, че няма да я бъде тази работа? Казва някой, че може да пееш. Казваш: „Не мога да пея. Аз не мога да пея, изгубил съм таланта“. Аз бих желал да купя вашият изгубен талант. Досега още не съм намерил, някой да е изгубил таланта. Може ли една дарба да се изгуби? Дарбите не може да се изгубят. Може да се осакати, не да се изгуби. Запример, ако ви ударят на ръба на челото, дето е музиката, може да се разпеете, че няма да млъкнете. Има такива примери. В този център ударят някого, той започва да пее непреривно. Ужасно положение. Не може да спре човекът.

Тогава вие замязвате на онзи американец, който си взел един електрически будилник. Той не се събуждал, обичал да си поспива. Този будилник като започва да дрънка, не престава, докато не стане и се облече. Като стане и се облече, тогава престава. Този американец обичал да си поспива и след като взел будилника, като не знаел как да го спре, блъскал го в земята да спре. Той отивал пак да спи и пак закъснявал. Някой път вашият будилник ви безпокои, вие като не знаете как да го спрете, блъскате го в земята и пак заспивате. Дойдете тук, разрешавате въпроса. Разрешавате въпроса по един естествен начин. Минава покрай мене един човек. Аз се мъча да нося един камък от стотина килограма. Иде някой, не иска да ми помогне. Казвам: Помогни ми, половината от камъка ще ти дам. Минават и заминават тия хора. Казвам: Защо е така в света? Но има едно разрешение. Ако аз нося два камъка от по сто кила, но ако бяха от по сто килограма злато, тогава мине някой, кажа: Ще ти дам половината, ако ми услужиш. Мислите ли, че той няма да дойде да носи този камък. Някой от вас ще се отрече ли? Всеки ще задигне камъка, ще го носи. 100 килограма злато колко правят? Един килограм има двеста наполеона, десет килограма две хиляди наполеона, един наполеон по 600 лева, всичко един милион и двеста хиляди.

За да успеете в живота, никога не предполагайте, че сте стар. Ти и музикант да си, никога не може да изпееш един тон в музиката, основното „до“, никога не може да го изпееш по един и същи начин. Може да го пееш по хиляди и хиляди пъти, във всяко пеене, ще има едно различие в изпяването на този тон. После всякога, когато изпееш основния тон, ще стане нещо чудно в живота ти. Някой път като изпееш „до“, слънцето може да изгрее. Друг път като пееш „до“, слънцето може да залезе. Може да изпееш основния тон и вярата ти да се подигне. Може да изпееш основния тон и да изгубиш вярата си. Някой път като изпееш „до“, ще бъдеш богат. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш сиромах. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш учен, някой път красив ще станеш. Като изпееш основния тон много чудеса ще станат в света. Сега вие казвате, в окултната наука доказателства стават, туй което казваш, трябва да го направиш, като тази череша. Изваждаш друга от джоба и казваш: „Заповядай!“ Какво нещо е черешата? – Заповядай! Няма какво да му разправяш. Онзи комуто ще дадеш черешата, той трябва да знае. Казваш: „Опитай черешата“. Казваш: „Един лев“. Какво нещо е риза? Веднага изваждаш от джоба си една риза. Облечи я, ще направиш опит. Всички неща, онзи на когото говориш ще дадеш да се опитат.

Следователно, как ще опиташ ти вярата? Че вие, ако идете при един ваш приятел и не иска да ви услужи, причината е, че вие не вземате основния тон на вярата. Ако вие вярвахте с всичката пълнота на вярата, той всякога онова, което искахте от него ще направи. От сегашното гледище, като идете при един първокласен професор по музика, мислите ли, че ако не вземете верен основния тон „до“ ще ви пусне? Ще вземете тона „до“, като вземете верен тон, веднага ще забележите едно разположение в лицето. Щом не го вземете верно, ще забележите едно свиване на веждите. Щом вие не вземате верно основния тон на живота, природата казва веднага, че не е верно. Сега вие казвате: „Не може ли светът да бъде другояче поставен?“ Аз ви казвам: Ако може да изпеете „до“ изведнъж, всеки ще придобие това, което иска. Ако изпеете верно основния тон, ще добиете това, което чакате. И сега ще го имате. Ако си болен, ще оздравееш, щом вземеш верно основния тон. Сиромах ако си, богат ще станеш. Ако си невежа и вземеш верно основния тон, ще станеш учен. Каквато и мъчнотия да имаш, ще може да си помогнеш. Всички мъчнотии няма да се разрешат. В дадения случай основният тон разрешава малките мъчнотии, които ви спъват. Каква е малката мъчнотия? Влиза един цигански трън в крака ти. Малък е той, не е кол, но след като стъпиш трябва да се спреш, да събуеш чорапа, ще извадиш този трън, като стъпиш да не те безпокои.

Аз съм за идеята, не оставайте в ума си, в душата, в сърцето си, нещо да ви безпокои. Нали сте имали една малка опитност, че влезе една малка прашинка в очите, какво безпокойство произвежда.

Аз съм привеждал този пример. Преди повече от 15 години бяхме на курорт някъде из Баташко. Имаше един българин, такъв особен, не искаше никаква услуга да ни направи. В неговата къща живеем, не ни поздравлява. Един ден като работил едно малко парче влиза в окото, подува му се окото. Иде синът разтревожен. Казвам: Нека дойде. Идва, гледам окото подуто. Подигам горния клепач. Виждам малко парче. Казвам: Опасна е тази работа, разбирам тия работи, много голям майстор съм. Обръщам и долният клепач, казвам му: Стой сега тихо. Гледам туй малкото парче излезе навън. Намазах го с зехтин, казвам: Утре окото ти ще бъде здраво. На другия ден, както казах, оздравя му окото. Той вече е разположен, казва: „Тия хора са много добри, каквото искат да им се услужи. На тяхно разположение сме“. Спаси, казва, окото ми. Аз извадих малката прашинка, но ако я бях оставил, щеше да му причини голяма пакост, щеше да дойде тук, можеха лекарите и окото да му извадят. Не съжалявам, че влезе малката прашинка. На място дойде. Извадете прашинката и ще бъдете разположени. Ако една мъчнотия знаеш да я извадиш от душата си и Господ ще те благослови. Щом не я извадиш, ще стане по-лошо. Всичките мъчнотии в живота на младите, това са задачи, които правилно трябва да се разрешат. Правия, основен тон трябва да го вземеш. Професорът казва: „Не е верен, идете да учите! Повтори, повтори!“ Някои казват, че повторението е майка на знанието. Не зная дали повторението е майка на знанието. Ако повтаряш, знанието майка ли ще стане? Знание е, ако изправяш погрешката, а не да повтаряш нещо. Майката на знанието в света е доброто.

Казвам на вас младите: Вие младите турете една основна идея във вас. Считайте всяка мъчнотия във вашия живот едно благо за вас. Че онези мъчни задачи, с които късат студентите, мислите, че са едно нещастие. Като дойде математикът и реши мъчните задачи, в него прониква ново съзнание. Някои въпроси, които са мътни, мъчни, щом ги решиш, тези въпроси, веднага нова светлина иде. Всичките мъчнотии в живота са задачи, които носят известно благо. Всяка мъчнотия, която вие имате, ако вие я разрешите, ще придобиете светлина. Има мъчнотии, които сами трябва да ги решите. Запример, вие сте учили аритметика, нали? Имате единица, имате две, имате три. Представете си, че едно е житено зърно, почвата е две, три е резултатът. Сега, ако не може да пишете 3, имате житено зърно, посяли сте го. Ако туй житено зърно не изникне, питам, какъв ще бъде плода на вашата работа? Едно и две имат ли разрешение? – Имат. Три е разрешението на едно и две. Някои считат едно и две за щастливи числа. Числата 1 и 2 като се съберат, какво правят? Ще съберете силата на едното и силата на двете, ще ги съберете и ще имате резултатът три. Следователно, ако едното остане самостоятелно, и ако двете остане самостоятелно, какво ще имате? Няма да имате същия резултат. Казвате: „Как да се обясни?“ Вие сте сам човек, един имате два крака. Тогава искате да идете в планината да съберете човека един с две ще ходи. Отиването ви до горе, екскурзията, то ще бъде три.

Та казвам, ако вие не се упражнявате в една работа във вярата вие ще се упражнявате, за да се освободите от страха от змия. Как ще се освободиш от този страх? Най-първо ще пипнеш една змия, която е замръзнала, или една змия, която е умряла, докато дойдеш най-после да пипнеш една змия, която е жива. Като върви да я пипнеш. Индусите ловят змиите, имат една музика за змиите. Като я засвирят, тия змии оттук, оттам идват, излизат. Като им свирят, музикални са. Хвани я, тури я в торбата. Тия змии, от които вие се плашите, този който свири, хваща ги 10–20 змии. Има змии, които хиляди лева струват. Десет екземпляра, по 1000 лева, 10 000 лева. Посвири малко, хване една змия от 1000 лева. Безстрашният ще хване змията, ще вземе хиляда лева. Страхливият не може да я хване, хиляда лева остават.

Та на младите им трябва безстрашие. Вие преждевременно сте станали страхливи. Мене ми разправяше един анекдот. Казва: „Гони ме на сън един бивол, че като станах бях се изпотил. Че какво ще се случи? На сън ме гони. Сега като гледам бивола, ме е страх, да не би действително биволът да ме гони“. Понеже на сън видял, че го гонил. Някой път видял един впрегнат, казва, страх ме е да не излезе из хомота да ме подгони.

Вас младите ви е страх от тия биволи, които сте сънували вечерно време. Всички казвате: „Ще ме скъсат“. Няма никакво скъсване. Всеки, който не знае ще го скъсат, всеки, който не работи върху себе си, го скъсват. Всеки, който не оценява нещо го скъсват. Трябва да знаете, че вие сте дошли до един свят на възможности, които Бог ви е дал, и вас ви очаква едно бъдеще, но туй бъдеще изисква работа, прилежност. Работа се изисква. Някои ще кажете: То е само за насърчение. Какво нещо е насърчаването? Каква е разликата между насърчение и обезсърчение? Насърчен, на сърце и обезсърчен, без сърце. Знаете ли произхода на „обезсърчен“, какво значи обезсърчен и насърчен? Щом се обезсърчаваш /страхлив човек си/, щом се насърчаваш /смел/ човек си.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит животът!

ХVII година 35 лекция на Младежкия окултен клас държана от Учителя на 24. VI. 1938 г., петък, 5 ч.с. София – Изгрев.

• На 10.VI. и 17.VI.1938 г. в каталога на Елена Андреева не е отбелязана лекция от Учителя.