Разлика между версии на „Обич и любов“

Текуща версия към 06:01, 16 август 2011

Младежки окултен клас - СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1937-1938)

КНИГА: Възможности в живота

Обич и любов

Отче наш.

Новото упражнение може ли да го изпеете? – /Изпяхме няколко пъти упражнението: „Аз мога да кажа, че денят иде вече, слънцето изгрява да постъпим ние добре; Слънцето изгрява да мислим ние добре“./

Музиката, за да разбере, това е едно възвишено състояние. Не мислете, че туй, което пее човек, е музика. Музиката е нещо разумно, това не е само издаването на един звук. Тя може да засяга физическия свят като движение, може да засегне човешките чувства, това е като един усет или като едно чувствувание, или като едно вдъхновение, пък може да засегне и човешката мисъл. Но музиката иде от един възвишен свят. То е външната форма. Затуй трябва да проучвате човешките обвивки, човешките тела. Запример, ако вашият стомах не е в нормално състояние, вие не може да пеете. Ако вашите дробове не са в нормално състояние, вие пак нямате разположение, ако и мозъкът, и той не е в нормално състояние, вие нямате разположение. Какво представя стомахът? Той представя най-низшите стремежи на човека, желанието. Стомахът представя най-низшите желания, но вземете смисъла на най-елементарните желания. Искаш да ядеш, понеже яденето представя този материал, с който трябва да градиш нещо. Имаш желание да си купиш някой плат. Защо? – Да си направиш една дреха. Защо ти е дрехата? Понеже тази дреха ти е потребна да запази топлината на тялото или да те избави от някои несгоди в живота. Дрехата е потребна, понеже имате едно външно желание да сте хубаво облечен. Или имате този вътрешен усет, имате глад. Какво нещо е гладът? Усещате, че ви липсва нещо, имаш едно силно желание да хапнеш нещо. Може да вкусиш един бонбон или захар, или каквото и да е. Но туй е залъгване отвън, ти може с вкуса си само да имаш вкус. И в музиката има вкус. Ти все опитваш отвън, не е нещо съществено, но е потребно. Без него не може. Защо? Защо трябва да принесе нещо вкусът?

Да кажем имате мъчнотия. Аз наричам „Благата песен“, тя тонира. Ти си се обезсърчил в живота, нямаш смисъл: „Защо ще се живее?“ Започва тонирането, изважда те от едно състояние, в което ти си ограден. Мислиш, мислиш, казваш: „Няма смисъл животът“. Какво може да кажеш сега? Мога аз да кажа, какво? Може да кажеш тъй: „Аз мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“. Често вие се спъвате. Вземате, че искате тоновете да се приспособяват към думите. Имайте предвид, че човешкият език трябва да се изглади. Много пъти, много думи не са съдържателни, имат едно или две съдържания. Някой път искаме да пресилим, музикалните тонове да се приспособят към нашия говор. Ако аз кажа: „Мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“, или „Аз мога да кажа“ – значи съм натоварена камила. „Мога аз да кажа“ – показва движение, мога да сляза в глъбините до един извор да пия вода. Аз мога да кажа, че лош ми е животът. Или може да кажете, какъв е животът. Може да кажете едновременно: „Аз мога да кажа, че животът ми е лош. Аз мога да кажа, че животът ми е добър“. Каква е разликата? В първия случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е лош“ – значи, натоварен си ти с нещо непотребно. Във втория случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е добър“, значи разтоварен си. Те са две състояния различни. Следователно, как ще ги пеете музикално? Първия път ти си натоварен, каква музика ще имаш? Ти ще се натовариш с музика. Музиката натоварва, но музикално натоварва. Всякога вие скърбите, когато сте натоварени. В света вие сте натоварени с известни идеи, чувства, усети – битпазар, вие сте насъбрали хиляди работи непотребни, усещате голям товар. Ще дойдете да ги изхвърлите. Ще наредиш тия тонове, но всеки тон той си има свой смисъл. В музикалния свят всеки тон „до“ – то е един ангел, „до“ е един тон на един ангел толкоз умен, че много знае. Целият този тон е музика. Самият тон и в него има музика. Той има и други тонове. „До“-то е образувано пак от 7 тона. Казва се седемте тона на „до“-то. Седемте тона на „ре“, седемте тона на „ми“. Какво ще разберете? – Те се различават по качество.

Запример, червения цвят по какво се различава? – Щом дойде червения цвят, усещате възбуда, разширение, движение има. Портокаления цвят се обособява, индивидуализира се. Този цвят завзема само известно място. Червения цвят има да се запали, да се разпространи, да запали целия свят. Неговото желание е всички да горят. Портокаления цвят има желание само едно нещо да изгори, той индивидуализира се. Зеления цвят в същото време, когато гори къщата, той има желание да влезе, че каквото вземе, да го задържи за себе си. То е само една идея това. Зеления цвят прибира нещата навътре. Ти искаш да забогатееш, зеленият цвят в тебе действува. Ти всичко събираш навътре. Но, след като събереш, ти само натрупваш, започва да ти тежи нещо. Виждаш, че този товар е повече, много си взел. Тогава си заставен да мислиш, какво да правиш. Иде жълтия цвят. Жълтият цвят е разтоварване навън. Нали и в природата е така? Като дойде жълтият цвят, започва да снема хубавите прекрасни украшения на дърветата, техните листа капят. Тия листа са голяма тежест на клонищата, на дървото. Тия листа опадат. Вие разглеждате дървото и го съжалявате. Казвате: „Окапаха листата!“ Защо? Понеже те са били средство за дишането, външно средство за дишането. Добрите условия, при които вие живеете, това са вашите листа. Като нямате сега условия да живеете, значи са окапали листата ви. Следователно, вашият живот влиза в едно упокоително състояние на безразличие. Седиш и не може да се подигнеш, трябват ти листа. Като започнат пъпките да се развиват, почва този гений на музиката, той да композира. Седи и мисли, какво да прави, отде да започне. Пъпките турят една малка нота, тури една нота, втора, трета, четвърта, нареди ги, после започва да ги развива. Започва с най-малките ноти, после с по-големите. Разширява ги, туря някъде цели ноти, някъде половини, някъде четвъртини, осмини, шестнайстини, тридесет и втори, той работи.

Та казвам: Като преведете лошите условия, музика ви трябва. Всяко едно желание, това е една нота. Едно микроскопическо желание имате – имате желанието да ядете. Но сега например, как ще ядете? – Ще вземете арфата, 32 струни има, ще започнете акорди да вземате. И тогава капелмайсторът – езикът, и той започва да дава такт. Вие понякой път забелязвали ли сте когато се храните, колко хубаво капелмайсторът се движи? Той има особен такт вътре. След туй втората хапка, второто парче. Ако яденето е много хубаво, сладко, вие ускорявате или забавяте. В музиката, някъде свирите по-бързо, някъде по-полека. Ако яденето не е хубаво, започвате по-полекичка, един бавен такт. Мислиш, как да се избавиш от това парче, как да го снемеш от репертоара? Как го снемате, когато парчето не е на място? Имате една публика, която слуша вашата музика. Не е един, не са двама, то са милиони, всички турили ушите да слушат, какво ще свирите. Виждате, публиката не е доволна. Понякой начин трябва да снемете този репертоар, защото публиката иска вие да им свирите това, което те обичат, а не онова, което те не обичат.

Та трябва да изучавате себе си. Най-първо трябва да изучавате вашата стомашна система, поне да не препятствува на мозъка ви. Стомахът е свързан с жизненото тяло на човека. Значи, ако искате, по един музикален начин може да повлияете на стомаха. Има известни тонове, тонът „до“ влияе. Но в сегашната музика тонът „до“ вече влияе на стомаха. Ако ти пееш, ти може да пееш добре. След като си ял, ти трябва да пееш една песен, при която храносмилането да стане правилно. Ако стане туй храносмилане правилно, ти се ползуваш. Тогава тия сокове ще минат в дробовете – това е вече духовното тяло на човека. Там ще се пречистят и най-после ще мине в твоя мозък горе – то вече е Божественото тяло, отиваш в най-висшия свят. Пак ще се образува един кръг, имате едно движение. Та казвам: При сегашното състояние, трябва да пеете някои песни за стомаха, някои песни за дробовете си и някои песни за мозъка си. Тези за стомаха са активни, груба енергия. Онези за чувствата, те са по-деликатни. /Учителят пее: „Аз мога да кажа, че добре днес ще ям“/. Онова няма смисъл, „да постъпвам добре“. В какво ще постъпвам? Аз мога да кажа, че днес хубаво ще ям, здраво ще ям, прилежно ще ям. Коя е най-съдържателната дума за яденето? Коя е най-хубавата дума, която може да турим? Коя дума вие мислите, че в български език най-подхожда? За вас, коя е най-хубавата дума? Ако аз изпея: „Аз мога добре да ям“, музикално ли е? Вие как бихте изпели, „Аз мога добре да ям“? Сега във вашия ум седят известни идеи. Вие казвате: „Какво ще кажат хората?“ В яденето, когато започваме да ядем ние не мислим, какво ще кажат хората. Забележете, когато някой човек дойде гладен, той е концентриран в яденето, в паницата, той хич не обръща внимание какво е наоколо. Ако вие обръщате внимание, кой гледа на вас при яденето, вие не мислите за яденето. При яденето ще мислиш само за яденето. При яденето ще ти дойдат гости от невидимия свят. Една ябълка, знаете ли какво представя, ако вие я вкусите? Знаете ли тия малките клетки, от които ябълката е съставена, откъде идат, или някоя круша, или житното зърно? Онзи, който не е музикален, така може да мисли, но онзи, който е музикален, той има друго отношение. Временно аз разглеждам музиката. То е свещено чувство. Ти ще чувствуваш. Казва Христос: „Аз съм живият хляб“. Как ще разберете това? Ако от този жив хляб ви се даде едно малко парче, как ще го ядете? Значи ние се самозаблуждаваме. Ние мислим, че туй парче е само една част. Но ние вече сме в съприкосновение с един живот. Всяко парче от хранителни вещества, то показва целокупния живот, от който ние възприемаме сила. И всяко едно ядене показва услугата, която този съзнателен живот ти е направил. Ти си гладен. Ти обръщаш тогава своята мисъл по един или по друг смисъл към Бога, веднага той да ти даде нещо от себе си. Тази храна като влезе, този живият хляб като влезе, ти ще се почувствуваш радостен. Ако си радостен, значи си музикален. Ако си скръбен, значи има някакво препятствие. Запример, ако вие сте тъжни, ако сте скръбни, каква е разликата между тъгата и скръбта? При скръбта тебе те режат на парчета, парче по парче те режат. А при тъгата тебе те натискат. При тъгата тебе те натискат. При тъгата, отгоре те натискат, то е тъга. При скръбта, режат малко оттук, оттам. Само за обяснение е туй между тъгата и скръбта. Едното е подтиснато състояние, при другото ти отнемат нещо. То е само едно обяснение. Защото една скръб може да има.

Представете си, че вие имате едно дете. Влезли са въшки в главата му, оставили са своите гниди по космите. Виждали ли сте вие деца с нашарени косми? Аз съм виждал гниди така се наредили, белички, белички по космите. Някой път с гребена може да ги извадиш, всеки косъм изтегляш, детето започва да плаче. Като теглят да извадят гнидите, изтеглят и космите из корена, та боли. Може да се образува една скръб. Ама тази скръб е на място, понеже чисти. Майката вземе гребена, навързва зъбците с конец, като прекарва гребена в косата, между тия зъбци на гребена гнидите остават и главата се освобождава от гнидите от малките „пичинета“. Пицикато имате в музиката. Пицикато е изваждане на гнидите навън. То е така само едно уподобление. Каква роля играе едно пицикато? Даже онези, които го правят не знаят.

Питали един испански поет, след като написал много хубаво стихотворение: „Отлична поезия, му казват, но на еди-кое си място, в еди-кой си куплет, не може да разберем“. Казва: „И аз не мога да го разбера“. Той я писал, но не знае. Запример, човек казва: „То е грандиозно!“ Но, какво е грандиозно, не го знае. Велико! Тази идея,„грандиозно“ е много неопределена. Грандиозно, велико е това. Туй аз разбирам, мога да го направя. Туй, което не може да го направиш, не си го разбрал. Всяко нещо, което може да го направиш, ти си го разбрал. Всяко нещо, което не може да го направиш, не си го разбрал. Кое е разбраното? Ако може да говориш на един чужд език, не да търсиш думите в речника, ами те да идат естествено, защото в света има едно знание, което иде естествено. Човек носи едно знание в себе си, но туй знание за да дойде, трябва работа. Сега да направя едно сравнение. Представете си, че нашето невежество в света се дължи на следното: Ние сме учени хора. Ние сме невежи, учени хора. Невежи, но учени хора сме. Казва: „Как може тъй?“ Аз съм в една тъмна стая, учен човек съм, зная да чета, няма светлина. Сега седи един казваш: „Чети“. Какво ще чете, той не може да чете. Даваш му книгата, той е невежа. Аз, който нищо не зная и той, който много знае и той не може да чете, и аз. Но, ако дойде светлината, той изведнъж ще започне да чете. Който не знае да чете, невежият, и да дойде светлината, той не знае да чете, трябва да се учи да чете. Казвам: Сега мнозина от вас сте учени, невежи. Тия условия нямате. Под думата „условия“ какво разбирате? Като дойдат условията, вие веднага започвате да четете. Имаме такива случаи, че някои деца се раждат музикални, гениални, това дете на 4–5 години свири, няма да го учат. Значи носи своето знание. Детето, което не е гениално, трябва да се учи.

Сега мнозина от вас трябва да учите. Някои трябва да учите, понеже е дошла светлината, ще знаете, доколко разбирате. Сега, кое е по-хубаво да кажеш: „Аз мога да кажа или мога аз да кажа?“ Българският език е малко по-богат в туй отношение. Ако кажеш: „Аз мога да кажа“, много се ангажираш. „Мога да кажа“, ако кажеш не се ангажираш. Може да кажа, ако има условия. Може това да кажа, ако има условия. В английски има два спомагателни глагола: „уил“ и „шал“. Ако кажеш „ю уил“, значи че можеш да направиш нещо и може да не го направиш, но ако кажеш „ю шал“ във второ лице, значи искаш, не искаш, ще идеш. Значи нямаш избор. Та казвам: Ако кажеш „Аз ще ида“, значи нямаш избор. Като кажа: „Трябва да ида, каквито и да са условията, трябва да го направя“, значи извън условията е. Пък има неща, които са условни. Има една музика, която е условна. Има една музика, която е извън условията. Някой от вас може да каже: „Аз не мога да пея“. Прави сте. Дотогава, докато вие казвате, че аз не мога да пея, вие сте невежи в музиката. Като кажеш, че мога да пея, значи разбираш.

Сега някои от вас мислите, че вие в музиката, в този свят на музиката, вие може да успявате. Че то е разумното, в което човек се проявява. Пението е вече присъствие на Бога вътре в нашите души. Човешката душа има нещо общо с Божията душа. Когато ти дойдеш да пееш, ти може да пееш само в Божествения свят. Може да пееш само на онзи, който ти дал живота. Може да пееш само на онзи, който ти дал ума. Може да пееш само на онзи, който ти дал сърцето. Като го видиш, ти вече мязаш на него, на него можеш да пееш. А пък заради него може да пееш и на другите. Значи като пея на него и другите може да ме слушат, но само на него може да пея. Ами, че как? Кат иде животът като любов, как няма да пея! Тогава идат две неща – ще пееш и ще говориш. Те заедно вървят. Музиката, това е най-добрият начин, по който може да говориш. В музиката няма по-груба работа, да говори човек немузикално. В живота виждате тия животни, говорят много немузикално, „бу-бу“ – няма никаква музика.

Наблюдавайте се! Щом си недоволен, вижте в гласа ви, какво има. Като сте радостен, нервен, веднага нещо рязко има в говора ви. Изтича енергията ви. Или понякой път плачете. Какво означава плачът на човека? Оцапана е душата ти. Ще вземеш малко водица, всяка сълза показва, че с тази водица ще вземеш накрая да очистиш петното на душата. Затова са сълзите. Вземеш кърпичката, изтриваш. Всяка сълза, това е една нота. Значи, ако плачете, ако един ангел е при вас, като плачете, той след плача ви, ще ви направи едно парче музикално, как са падали сълзите. Виждали ли сте как падат сълзите на човека? Не сте ги наблюдавали? Някой път като заплачете, вземете едно огледало, да наблюдаваш, как сълзите излизат и какво направление вземат. Сега вие считате, че това е малодушна работа. Не е малодушна работа, благородна работа е. Защо някой път плачем? – Когато вятърът духа, плачем, когато болките са непоносими, когато някой човек го огорчите, всичките хора, които усещат голяма тъга, се ще излеят сълзи из тяхните очи.

За мене въпросът седи в следното: Пейте на стомаха си! Тези процеси, които опитвате, живота на ония работници, които работят, не заслужават ли да им попеете? Те са десет милиона работници, които работят даром за вас. Та след като сте яли, изпейте една песен. Като чувствуват те казват: „Ето нашият господар, трябва да му направим тази работа“. Вие казвате: „Те трябва да работят така“. Как не! Че то е голямо пре/силване/. Пък, ако не пеете на тия работници, те няма да смелят храната. Тогава вие искате да бъдете красиви. Тогава тази козметика, която вас ви е потребна за лицето, веднага цветът ще покаже какво е вашето състояние. Сега да кажем, вие седите и сте недоволни от живота. Какво ви липсва, кажете ми? Какво ви липсва на вас? Ти си ял и си бързал, не си сдъвкал добре храната, след като влязла храната в твоя стомах, работниците казват: „Нашият господар не е сдъвкал добре храната“, започват те малко да критикуват вътре. Стомахът ти е неразположен. Този капелмайстор туря едно парче, дава един такт, ама дава го набързо. Защо някой път той като дава такта, бърза? Казва: „Да се свърши работа“. Пък някой върви бавно, тържествено става дъвкането. Аз виждам млекопитающите имат тържествено преживяне. Най-първо събират, събират храната, след това вземе онова животно да дъвче храната, преживя. Казвам: Този капелмайстор е много добър. Сега вие казвате: „Къде ще му иде /краят/, аз да седна и да ям бавно?“ Да седнеш да ядеш и да пееш. След като си ял, пей! В яденето най-първо се написва пиесата, то се композира нещо. След като си се наял, се композира, ще почнеш изпълнението. При стомаха парчетата се правят, при дишането се изпълняват, при мисленето се слушат. Следователно, като дойдем да мислим, ние слушаме музика. То е публиката. Слушаш как се изпълняват нещата. Най-първо стомахът прави музиката, грубата работа. Онзи вече на пианото го изпълнява. Значи музиката, която се пише, която се изпълнява, която се слуша. Та едновременно, ти трябва добре да я направиш, добре да я изпълниш и добре да я слушаш. Вие понякой път казвате: „Послушай ме Господи!“ Значи, ние като пеем Господ ни слуша. По-добра публика няма. Ние като пеем, като постъпваме в живота, Господ ни гледа в света. Трябва да знаем, че има един, който оценява постъпките. Ти си направил нещо, никой не те е видял, но Господ те видял. Ти си направил едно добро някъде, на една мушица си помогнал, никой не те видял, гледаш наоколо, никой не те видял, но има един, който те видял. Казва: „Много добре направи!“ Ти като попееш, усещаш една вътрешна радост. Значи като пееш, имаш най-хубавата публика. Казваш: „Сам пея, кой ще ме слуша?“ Аз като пея сам, Господ ме слуша. И тогава пеем най-добре. Защото като има публика, публиката ме слуша, като няма публика, Господ ме слуша. Затуй пейте най-хубаво, когато сте сами! Пред публиката пейте по-слабо. Затуй сами пейте, пред Господа пейте хубаво! Тогава Той ще ви коригира. Веднага се коригират работите.

Сега аз ви говоря върху музиката, по този начин вие имате постижения. След като сте пели добре, може да имате постижения в каквато и да е област на живота. Защото благото на живота седи от малкото постижение, което човек може да има. Може да е микроскопическо, но има работи, които са потребни за живота. Да кажем, някой път вас ви трябва нещо. Вие имате силно желание да четете. Може тази книга да е, може да е някоя поетическа, или някоя философска книга, или някоя научна книга. Но във вас има някой път желание да четете някоя книга. Да кажем с години сте чакали. Като намерите тази книга, във вас се заражда желание с жадност да отворите книгата и да започнете да четете. И сте доволен от това четене. Казвам: Ако намерите една книга, как трябва да се живее добре.

Сега мнозина казват, аз съм говорил толкоз върху любовта, знаете ли какво нещо е да обичаш? Да обичаш, значи в даден случай да оцениш, да дадеш една преценка, най-хубавата преценка, която може да дадеш на нещата. Когато обичаш, ти даваш най-хубавото си внимание, всичко си готов да направиш, времето, всичко си готов да жертвуваш. Наскоро ми дойде една българска песен. Майката казва: „Синко Стояне, ако ме синко обичаш, добре ще се учиш. Ако ме синко любиш, добре ще работиш“. За да обичаме някого, трябва да се учим. А пък за да може да работиш заради него, трябва да го любиш. В любовта има работа. Без любов не може да работиш. Без обич, не може да учиш. Някой казва: „Аз искам да уча“. Ще обичаш, не може да се учиш, ако не обичаш. Ако няма кого да обичаш, не може да се учиш. Не може да работиш, ако няма кого да любиш. Сега в живота де е любовта и де е работата? Де мислите, че е работата? Де е учението и де е работата? В главата, горе е учението, а в стомаха е работата. За стомаха се изисква любов, а за ума се изисква обич. Туй е вярно. В умствения живот вие не може да прогресирате с любов. Любовта е за стомаха, а пък обичта е за учението. Ти една книга може да обичаш, не може да кажеш, че любиш една книга. Ти може да обичаш една книга. Обичаш някой предмет, може да го учиш. Пък храната ти може да я любиш. В любовта се обръща по-голямо внимание. Онези предмети, които предават в областта на любовта, те са зависими от нас. По-голяма жертва се изисква в любовта. Любовта изисква голяма жертва. Много големи несгоди има. В обичта имаме един уреден свят, лесно стават работите. Вземеш билет, качиш се на трена. Тренът те носи. Дойдеш до любовта, ти пеш ще пътуваш. Зимно време може да е 20–30 градуса студ, облечен си с кожух, ти тръгнеш, отиваш. То е любов. Дойдеш до обичта, качиш се на аероплан, по въздуха отгоре, свършиш си работата. Та казвам: Любовта е една сила, която работи във физическия свят за уреждането му. Любовта работи за уреждането на физическия свят и тогава стават всички стълкновения. Не че любовта ги прави, но тя е една сила, която може да се справи с всичките неразбранщини, които хората имат. По-своенравни деца от хората няма. Те са най-умните и най-добрите деца, но и по-своенравни деца от хората няма. Всички са царски синове, професори, не знаеш какво да му кажеш. Те имат достойнство. „Как казва, ти знаеш ли кой съм аз? – Царски син, че с мене трябва да се обхождаш добре“. Не искат да учат, не искат да работят. Искат да имат високи бележки, най-високи оценки. Нали във вашия живот искате да ви оценяват? За какво ще ви оценят? Ако правите хубаво, ще имате една хубава оценка. Ако учите хубаво, ще имате една хубава оценка. Но да кажем, не пеете добре, не учите добре, не работите добре, не рисувате добре, каквото захванете, не го вършите добре, в какво ще ви оценят? Въпреки всичкото добро желание на учителя, казва: „Добро е това дете, ама неспособно“. Аз изключвам това. Тия деца, не са добри, които не се учат. В тях има нещо скрито лошо. Много добра конструкция имат на главата, като гледам – лицето правилно, черепа правилен, пръстите правилни, казвам: Това дете е пълно с енергия. Та където условията са лоши, хората го считат, че е лошо. То иска да работи. Аз в своите наблюдения имам един опит. Един свещеник ми разправяше: „Нехранимайко беше синът ми. Аз го пращам в училище, поп да стане, да се учи, ти видиш ли го него, не отива в училище, ами отива на реката и си прави воденички, играе си. Стана, може би, да съм го бил повече от 25 пъти“. Тъкмо направил воденицата да види, как се върти, баща му иде с тоягата да го праща на училище. Казва: „Ти човек няма да станеш. И в края на краищата, аз исках поп да стане, а той стана инженер. Трябваше, казва поп да стане“.

Аз да ви кажа: „Господ не ви е пратил за попове в света. Пратил ви е за инженери. Всички ние изучаваме изкуството на инженерството. Като ходим, това е мерене. Все мерим. Няма някой, който да не е мерил. Имате големи инженери и малки инженери. Ние всички изучаваме изкуството на иженерството – измерване. Нали в музиката, като се композират някои неща, се измерват тактовете, времето определят, поставят се по местата. Туй е инженерство. Туряме „до“ на спомагателна линия. Казваме: „До“-то долу туряме“. Не може да го туряте без спомагателна линия.

Та казвам: Сега ние имаме една работа. Знаете ли какво означава „поп“? – Поп да станеш, то е една от най-великите работи. А пък ти докато не станеш инженер, поп не може да станеш. Ти първо трябва да изучиш инженерството и тогава поп да станеш. Попът си дига ръката и благославя. Какво означава? – Той е онзи инженер, който направил всичките свои измервания, казва: „Тъй ще се направи, тъй ще се направи“. Ако той не е учил, работите как ще се поправят? Вие сега искате попове да станете. Ами, че трябва да се поправи характера на човека. Как ще го поправиш, я ми кажете? Ако вие сте беден човек, при мене дойдете, аз пътувам с вас. Ако вие сте закъсали, че навсякъде не ви приемат, а аз певец или музикант, навсякъде показвам изкуството си. Вие казвате, разправяте ми: „Лоши са тия хора, гонят ме навсякъде, не ме приемат“. Аз щом се спра някъде, извадя си цигулката, започна да свиря. Всичките тия хора казват: „Заповядайте“. Аз нищо не им говоря. Защо тия хора постъпват спрямо мене така? – Защото зная да свиря и да пея на тях, пък ти нищо ни си направил и искаш да те приемат хората. Като идете в света, какво трябва да направите за хората? Ами вие в света какво трябва да направите за себе си? Най-първо ще ядеш, ще направиш една малка услуга. Значи, всичките ония жители, които са в тебе ще им дадеш храна. Те ще имат едно добро мнение заради тебе. След туй втората фаза. Щом станеш, ще възприемеш въздуха, ще дадеш и на тях храна. На другите ще направиш нещо. Следователно, ще почувствуваш радостта на дробовете, те са доволни. После ще дадеш предметно учение и на ония жители, които са в твоя мозък. Това е човекът. Ще ядеш, ще дишаш, ще мислиш. Като ядеш добре, като дишаш добре, като мислиш добре, ти правиш услуга на твоите поданици. Следствие на това, те имат за тебе едно отлично понятие и може да свършат каквато работа искаш. Те могат да я направят заради тебе. Тази е малко отвлечена работа. Какво разбирате под думата „отвлечена работа“? „Отвлечено“ – в българския език има двояко значение. „Отвлечена“ – значи далечна, неразбрана работа, значи още и отвлечена овца, отвлечена мома, значи задигната, подразбирате, че момата е неразбрана. След като кажат „отвлечена мома“, аз разбирам, че с тази мома са направили една неразумна постъпка с нея, отвлечена. Ако една лисица ви посещава на гости, за какво ви посещава? Когато лисицата иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка? Когато вълкът иде на гости, за вас ли иде или за овцата? – За овцете разбира се. След като дойде лисицата, погледнеш, задигнала кокошката, отвлякла я. Вълкът като дойде и той задигнал. Казвате: „Изгубих едно чувство“. Някой път усещате, че някое ваше чувство е отвлечено, задигнато. Питам: Кога вашите чувства се отвличат някъде, кой ги задига?

Да допуснем просто, че вие имате разположение, изгубвате своето разположение. Коя е причината за изгубването на вашето разположение? Допуснете, че имате едно шише с вода. Представете си, че вие сте в пустинята, дойде един и излее водата на земята. Какво ще стане с вас? Веднага вие си изгубвате настроението. Ще кажеш: „Защо вършиш това, тази постъпка не е разумна“. Ще започнете да му давате морал. Но представете си, че този господин, който ви излял водата е при извора, вие си наливате вода. За същата постъпка, какво ще бъде вашето разположение? Защо в първия случай, като ви разлеят водата, вие сте недоволен, защо във втория случай като ви излеят водата, вие напълно сте доволен. Коя е причината? Че в първия случай, като излеят водата шишето остане празно; във втория случай, излее се водата, но пак напълни шишето. Всичките погрешки в света седят не в изливането на водата, но понеже сте оставили шишето празно. Та за това, всякога след като изпразните едно шише, напълнете го. Ако не може да го напълните, не го празнете. Щом искаш да изпразниш нещо, трябва да го напълниш. Щом го изпразниш, казват: „Вие не правите добре!“. Много хубаво. Как трябва да направите? – Намери някой учен да те научи. То е изпразнено шише. Казва: „Ти не пееш добре.“ – „Ами как трябва да пея?“ – „Ти не пееш добре, но аз не мога да ти кажа“. – Ти си изпразнил шишето и не си го напълнил. Съвременните хора казват: „Мога ли да ти изпразня шишето и да ти напълня друга /вода/?“ Казва: „Не ми бутай водата!“. Ако ние сме двама певци, кой от двамата пее хубаво? Допуснете, че двамата се конкурираме. Ето какво трябва да направите. Ще идем в света, ще пеем. Ще идеш в една богата къща, ще пееш. Ако ти дадат нещо, добър певец си. Ако не дадат нещо, аз ще ида да пея. Пея, дадат ми. Той пя нищо не дадоха. На второ място ти пееш, на трето аз пея и така на десет места пеем. На петте места дето аз съм пял, дадоха ми, дето ти си пял, не ти дадоха. Сега от спечеленото, дето пях, разделям с тебе, давам ти половината. Ти казваш: „Тия хора не разбират от моето пеене“. Възможно е. Някои от вас сте много нетърпеливи. След като ви говорят, вас започват да ви се мърдат мускулите на устата. Казва ви някой човек нещо, започва да ви се мърда устата. Най-първо трябва да имате характер да изслушате човека. Защото зло и добро в човека изпитват човешката твърдост и човешкото търпение. С доброто какво може да направиш, а със злото може да покажеш своята сила, какво можеш. Ако може да противодействуваш на злото, ти си силен човек. Ако можеш да изтърпиш една обида, ти си силен човек. Ако може да служиш на доброто, пак си силен човек. Който служи на доброто е силен човек. Който издържа на злото, пак е силен човек. Злото и доброто са два метода, с които Бог изпитва хората. Опитва ни Господ. Казва: „Защо е злото?“ То е проба, за да опита характера ти. Господ ще дойде да те опита, какво може да направиш и какво може да издържиш.

Сега, ако вие имате една музикална задача, как бихте турили музикално „Аз мога да слушам другите“. Или да турим музикално „Аз мога да слушам добре“. Като каже някой: „Аз мога да пея добре“ – разбираме, че мога да слушам добре. Сега, когато дойде злото, когато човек изтърпява злото, как може да каже музикално? Всичките паузи в едно музикално творение са по закона на злото, да знаеш как да мълчиш на време. Като държиш такт, да пазиш такта. Музикално нали има един удар, някой път паузата има четири удара, после има половинки паузи, четвъртинки, осминки. Пауза – значи да знаеш, къде да мълчиш. Казвам: Търпеливият човек е мълчалив, да знаеш паузите как да ги вземаш на място. Защото, ако туряш една пауза не на място, ти не си търпелив. Ако ги туряш на място, че издържаш, ти си търпелив. После пак започваш. Там дето има пеене, там е доброто. Дето се пее, е доброто; дето се мълчи е злото. И тогава знаете ли, кога ние може да мълчим? Казва: „Да мълчим всички, да говори Господ“. Когато Господ говори, всички да мълчим. Защото Господ се намесва да поправи злото в света, понеже той като говори на злото, то се поправя. Когато Господ говори, злото се поправя. На Бога гласът е толкоз музикален, че злото, което е толкоз страшно, като чуе Божия глас, престава вече да прави зло. Господ е толкоз музикален, че туй зло, забравя да прави зло. Господ трябва да започне да говори, да поправи злото. Господ като говори, злото в света се поправя. Затуй на хората понякой път Господ трябва да им говори, че злото във вас да млъкне. Злото да се заинтересува в музиката. Когато се говори на злото, музикално да се говори. Затова всички ще се учите добре да говорите.

Сега нека вземем да направим едно упражнение. Сега вие искате да пеете „до“ нали? Тонът „до“, той е за стомаха. Тази грубата работа трябва да се свърши много добре. Ще работиш, не че си невежа, но самите условия са такива. И самите учени хора, може понякой път да работят в една рудница и невежите може да работят там. Много пъти възвишени същества слизат на земята да работят с нас заедно, с хората заедно. Когато дойдат, животът се изправя. При сегашните условия се изисква добри работници. Значи се изискват няколко неща. Любовта не може да се прояви, ако ти не си чист. Да се изяви трябва честност. Отлични форми са честността и справедливостта. Те са две фази. Честност и справедливост на една страна, чистота и безкористие те са други две фази. Без тях любовта не може да се прояви. Нищо не можеш да направиш, ако не си честен и не си справедлив, ако не си чист и безкористен, любовта не може да се прояви. Проявената любов ние вече наричаме висшето, разумното, то е великото, щастието в света, висшият идеал, с който означаваме нещата. Проявената любов е честност и справедливост. Проявената любов е чистота и безкористие, това е онзи идеален живот, за който нашата душа копнее. Само честността и справедливостта, чистотата и безкористието може да внесат хармония между хората. Ако влязат тия неща, ако ги направите основа, вие ще се споразумеете. Всички тогава може да работите, всичките противоречия може да се изгладят. Най-първо ще мислите. Ще имате една идея. Да кажем, искате да пеете. Другото правило – значи трябва да създадете ония условия, при които мъчнотиите може да се премахнат.

Вземете сега, вие искате да направите една услуга на едно яйце. Представете си, че в едно яйце е затворено едно разумно същество, в тия лошите условия. Как ще го освободите? Вие не можете да вземете туй яйце да го блъснете с един чук, да го освободите, ни най-малко не може да го освободите по този начин. Но туй яйце ще го турите при някоя квачка, под нормалната топлина на квачката. След 21 ден тази топлина, която влиза, ще създаде всички негови органи, ще създаде всичко онова, което е необходимо. След като създаде органите вътре, тази същата сила ще разнищи външните условия и пилето ще излезе навън. Най-първо, ако вие искате да премахнете една мъчнотия от вашата душа, ще идете при Господа, ще влезете под неговите крила, ще седите 21 ден, докато тази топлина на Божията любов влезе във вас и създаде ония възможни удове, да създаде вашето зрение, вашето слушане, вашето обоняние, вашият вкус, вашата уста, крака, ръце, да създаде вашата воля и след туй ще чуете гласа: „Излез, стани!“ Първото нещо в Божествения свят ще ви кажат – „Стани, ти, който спиш!“ Казвам: То е „до“. /Тогава Учителят пее „до“ и после пее „Стани, стани, стани....стани!“/ Ако аз съм меланхоличен, ще започна да пея. Не вървят работите, „Стани!“. Може да си пея: /Учителят пее/ „Ще се оправи, ще се оправи.“. Пей на себе си, ще се оправи, ще се оправи. Защото около мене музикалния свят с тия трептения взема участие. Казват: „Ето един певец“. Всички се приближават, публика има. Публиката отваря джоба си, започват да се отварят. Има един свят около вас, те са готови да направят услуга. Щом пеете всеки дава по нещо. Та имайте една жива вяра за Господа. Свещено чувство имайте! Като станете сутрин, с благоговение пристъпвайте при Него, помисли си, че той ви дал всичко. Обърнете се към Него с хубавото име. Вие не се молите. Ти си пипнеш брадата, казваш: „Остарял съм“. Ни най-малко не си остарял, ти си едно малко детенце, брадата е дегизиране. Едно дете може да го направиш стар дядо, да му туриш брада. Не се лъжете от космите. Представи си, че си едно малко детенце, помоли се. Казваш: „Станах голям човек, какво да правя?“ Не мисли, че си станал голям. Станеш сутрин, представи си, че си малко дете, застани пред Господа и кажи: „Днес татко какво да направя?“ Да бъдеш готов за всяка работа. Каквато и да е работа, да я свършиш – да донесеш вода, да пометеш, или да пишеш поезия, или да рисуваш, или да свириш. Всичките работи, ако са свършени здраво, те имат еднаква цена. Еднаква цена имат пред Бога, еднаква цена имат, но те са на разни степени. Най-първо трябва да не се унижаваш. Не мисли, че ти като хванеш метлата, това е унижение. Значи има учено метене. Аз, ако мета, няма да вдигам толкова прах, колкото слугинята. А пък аз, ако работя, няма да дигам толкова шум. Понеже онзи, който не работи, вдига повече шум отколкото онзи, който знае да работи. Който знае да работи, по-малко шум вдига. Туй е приятно. Онзи, който знае да пее, няма да пита; онзи, който не знае пита: „Пях ли хубаво?“ Какво ще му кажеш? Казваш: „Много добре пя“. – Харесва ли ти? Какво да му кажеш, кажете ми, когато някой ме пита: „Пях ли хубаво?“ Казвам: „Чакай аз да ти попея. Аз се въодушевих от тебе, досега мислех, че не мога да пея, казвам, като те слушам насърчих се. Аз да ти попея“. Казва: „Че ти знаеш да пееш?“. Казвам: „Благодарение на тебе“. Защото всякога, когато вие слушате много добър певец вие се вковавате. Като чуеш другия, насърчиш се, казваш: „Мога и аз да пея“ Казвам: Всеки певец, който може да пробуди желание да пееш, е много добър певец. Този, който не насърчава, за неговото пеене ще каже: „Съсече ме това пеене“. Този, който в мене подигне едно желание, той е добър певец. Този, който много хубаво пее при мене, той е близо до фокуса. Този човек, който е надалеч, не мога да чуя гласа му. Ония прости певци са гениални, само че много надалече, че не мога да ги слушам. Казвам: Много хубаво, чакай аз да ти попея. Казва: „Не мислех, че ти толкова хубаво пееш“. Казвам: Понеже сега дойдох близо при тебе, едно време аз като бях далече, не можех да пея. Човек само в един добре отоплен салон може да пее. Но като излезе горе на Мусала при 24 градуса студ, не може да пее, условията са лоши.

Любовта е, която създава всичките благоприятни условия в живота за какъвто и да е успех. Туй го турете като основа – Честност и справедливост, чистота и безкористие, това са Божествени възможности, при които работите стават. Един музикант трябва да бъде честен, да има желание да пее хубаво, да не взема фалшиво тонове. Аз като пея, трябва да пея не за публиката, не трябва да вземам фалшиво, нечисто. Като взема един тон и аз да съм доволен от пеенето, според музикалните правила, според музиката. И всеки тон да е доволен. Като взема „до“, не „до“-то да каже: „Така не се пее“, и „до“-то да остане доволно от мене. И „ре“ да остане доволно от мене, и „ми“ да остане доволно от мене, и господин „фа“ да остане доволен, и господин „сол“, и господин „ла“, и господин „си“ – всички да останат доволни от мене. Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“. То е полутон. Какво е полутонието? „До диез“ е син, а „до бемол“ е дъщеря. Значи „до“-то има семейство. Всеки бемол е дъщеря. В една песен дъщерите идат по-рано, а в някоя песен синовете идат по-рано. Но ето „до“-то като вземеш, имаш възможност да има една дъщеря и един син. Синът повишава, дъщерята понижава. Вие не разбирате музиката. Синът дава. При повишението на един тон обмяната става по-голяма, а в бемола дълбочината на тона е по-голяма. В един мек тон има по-голяма мекота, в повишението има сила. Силата е потребна. Тази сила, ако няма мекота тя не може да постигне своята цел. Сила и мекота, това са две неща потребни. За да се извърши една работа, трябва сила. В „до“ едновременно има сила, има и мекота за постижение. За да се постигне един тон, трябва сила. Мекото трябва, за да се приложи, да се реализира. Без мекота в света нещата не могат да се реализират, без сила не може да се постигнат. Това са методи за пеене. За мене силата е диезът, мекотата е бемолът, тонът е капиталът. Основният тон „до“ е капиталът, с който аз мога да оперирам в даден случай или едно разумно същество, което може да бъде на мое разположение. Аз като взема „до“-то, това е език на много разумни същества. Има цяла една категория същества, безброй същества разумни, че като вземам техният тон, „до“ е език, всички са на мое разположение. Колкото по-правилно пея, повече ще ми дадат. Колкото криво пея, те не дават да вляза във връзка с онзи разумен възвишен свят, който може да дойде на помощ, за да може да ни избави от тия, неблагоприятните условия. Защото много неблагоприятни са условията, при които живеем, изложени сме на хиляди и хиляди опасности. Всеки ден животът виси на косъм. Всеки ден може да изчезне животът ни. Затуй именно, трябва да се молиш. Обръщай погледа си към Бога! Всяка сутрин като станете, не се обленявайте, отправете сърцето си към Бога и ума си към Бога, след туй за да влезете в съобщение с вашите братя, попейте си и целия ден ще ви бъде леко на душата, лесно ще учите. В каквато и да е област искайте работа, която може да свършите и ще ви бъде приятно. Казвам: Това е един начин за работа, за една такава продуктивна работа в света. Защото на нас сега ни липсва сила, любов нямаме. Искаш да работиш, но нямаш разположение. Искаш да работиш, но не си справедлив. Работил си повече, искаш да оценят работата отвън. Искаш да се учиш, но веднага искаш да ти турят висока бележка. Пък ти ще учиш не за бележка, ще учиш за самото знание.

Та сега оценявайте туй, което имате. Благодарете на Бога за това, което Бог ти е дал. Значи, колкото материал имате, върху него да работите. Сега, колцина от вас имате туй благородното търпение? Колцина от вас имате милосърдие? Човек да бъде милосърден. Някой път аз слушам някоя муха бръмчи в стаята ми, моли се тя: „Милосърдие искам“. Казвам на паяка. Понеже аз съм там, чувам, че бръмчи, казва: „Няма ли кой да ми помогне?“ – праща молитвата си. Казвам на паяка: Слушай ще я пуснеш! Това е милосърдие. Казвам: Ще я пуснеш, иначе бастун имам, в стаята аз разполагам. Казвам: Навсякъде трябва да проявявате милосърдие. Щом чуете зов на едно малко същество, което ви се моли, кажете: „Пуснете го!“ Видите някой човек, който страда, кажете някоя сладка дума. Да кажем някой ученик го скъсали на изпита, кажи му: „Няма нищо, то е за твое добро, втория път ще издържиш“. Някой музикант закъсал, кажи му: „Не бой се, ще станеш музикант“. Някой е болен, каквото и да е положението, счупен е крака, кажи: „Ще оздравее!“ Навсякъде носете радост и на себе си кажете: „Ще се оправи тази работа“. Бог, който направил света е толкова всесилен, че няма нещо невъзможно. За Бога е всичко възможно. Ако идете при него всичко ще постигнете. В този свят онези, даровити ученици, които са намерили даровит учител, нещо са станали; които не са намерили, не са постигнали. Ако идем при Бога не с туй разбиране, което сега имаме , ако идем при Бога, нашият живот ще се развие, ще имаме постижения, че и ние ще бъдем доволни от себе си. Няма по-хубаво нещо човек да е доволен.

Египтяните, откъде е започвала тяхната музика? – Те са имали една гама, употребява ли са пеенето, за да въздействуват на своите чувства. Те са пели да въздействуват на своята дихателна система. Индусите са имали една музика, с която са въздействували на своя мозък. Ние в съвременната култура, ние въздействуваме на своя стомах. Ние сме направили една хармония отдолу нагоре постепенно в тия трите области: стомаха, дробовете, главата. Всичките тия музики да влязат в една музика и тогава ще имаме музика, която ще повлияе на стомаха, на дробовете, на главата. То са тия трите метода, чрез които ще работим, и бъдещата музика ще се прояви. Великите същества ще изпратят учители.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит животът!

Любовта е, която внася честност и справедливост, любовта е, която внася чистота и безкористие. Това е новата култура.

ХVII година 22 лекция на Младежкия окултен клас държана от Учителя на 25. II. 1938 г., петък, 5 ч.с. София – Изгрев.