Разлика между версии на „Най-лесното“

Текуща версия към 07:01, 13 август 2011

Утринни слова - Единадесета година (1941-1942)

Последното добро, том 1

Най-лесното

„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитвата на Царството“

„В начало бе Словото“

Ще прочета четиринайсета глава от евангелието на Йоана, отначало до осемнайсети стих.

„Кажи ми Ти истината“

В света има нещо, което спира хората, то е еднообразието. Паякът, ако видиш, прави една и съща паяжина, качва се горе на паяжината, чака. Свинята, като иде някъде, рови; където иде, ще си покаже занаята, ще разбъчка всичко. Някое куче, като влезе, току ще залае, има-няма време ще залае. Един и същ занаят. Туй еднообразие е в индивидите, а е разнообразие във видовете. Еднообразието е в индивидите, в проявите и видовете на същите същества има едно разнообразие.

Сега има една работа недовършена. Миналия път четохме една беседа до петнайсета страница, сега ще я прочетем от петнайсета страница до края. (Един брат прочете от петнайсета страница беседата „Делата Божии“. Тя е от книгата със същото заглавие.)

Когато Бог създаде човека, го създаде в райската градина.

„Духът Божи“

Има известни разсъждения, които хората от памтивека потребяват, но не са дали същински резултати. Най-първо малкото дете пъпли по земята, не е доволно, казва: „Трябва да се изправя.“ Изправи се, иска да стане възрастно, да израсне. Израсне, иска да остарее. Остарее, и най-после дойде до положението, че нищо не е свършил. Какво е свършил човек, като е остарял или като се е подмладил? Ние сме млади, но не можем да запазим младостта; възрастни сме, не можем да запазим възрастта; ние сме стари, не можем да запазим старостта, изгубваме всичкото. Казва: „Остарях.“ Че ти си изгубил старостта, не си постигнал нищо.

Мнозина сега, чели книги, казват: правата линия. Правата линия е едноизмерна, с едно измерение. Всяко нещо, което има едно измерение, е права линия. Както и да начупиш правата линия, тя е все едноизмерна, ти не може да я направиш друга. Какво нещо е плоскостта? Всяко нещо, което има две измерения, е плоскост. Какво нещо е тяло? Което има три измерения. Що е тяло? Три измерения има. Една права има отношение само към две точки, само между две точки може да теглите една права линия. Ако двама души имат един спор, може да го решите само по отношение на правата линия. Сега допуснете, че двама души сте, и всеки иска да бъде господар. Кой да бъде слуга? Сега в какво седи господарството? Господар е онзи, който направи плана. Слуга е онзи, който изпълнява плана. Следователно един план се заражда в главата на господаря, а слугата го изпълнява. По този начин като разсъждаваме, той е господар, а и ти искаш да бъдеш господар; искаш да бъдеш господар, да заповядваш. Ти нищо не си създал, как ще заповядваш? Често аз гледам критици на художници, които критикуват, че картината не е хубаво нарисувана. Че тази картина е нарисувана с прави линии, там има хиляди прави и криви линии. В картината има три състояния: проектирани са правите линии, проектирани са плоскости и проектирани са тела от три измерения. Права линия е тази, която не е крива. Крива линия е тази, която не е права. Правата линия разрешава трудните въпроси, тя се задоволява с най-малките придобивки. Ти, ако искаш да се задоволиш в живота, трябва да имаш разположението на правата линия; толкоз е малко пространството, което завземат двете точки, да бъдеш доволен. Ако ти не си доволен от малкото пространство, как ще се задоволиш от голямото пространство? Казваш: „Много да имам.“ Много трябва да го носиш на гърба си. Най-първо, ти не си доволен от един килограм, казваш, че е малко. Дадат ти два, пак не си доволен. Като ти турят сто килограма на гърба, можеш ли да бъдеш доволен? Един килограм е даже доста голяма тежест, защо ти са сто килограма, да ги носиш на гърба си? Тия количества, ако са хляб, трябва да имат отношение. Ако този хляб го носиш с векове на гърба си, какво ще те ползва? Хлябът има отношение. Ако ти го вземеш, сдъвчеш го, възприемаш го в себе си, той ще ти даде нещо от себе си. Ако не го възприемаш, нищо няма да ти даде. Казваме: „Да вярваме в Бога.“ Ако ти носиш Бога вън от себе си, какво ще ти даде? Нищо няма да ти даде. Бог отвън е една тежест, щом Го носиш отвън, тежест става. Колкото повече знаеш, толкоз тежестта става по-голяма и най-после казваш: „Искам да се освободя.“ Ти знаеш да се товариш. Веднъж като се качи Господ на гърба ти, не слиза, казва: „Както си Ме качил, така Ме снеми.“ Туриш Го на гърба си, казва: „Ти Ме качи, Аз по Своя воля не се качих на гърба ти, снеми Ме.“ Бог, възприет вътре в нашите сили, вътре възприет, има друго отношение: носи живот. Що е вътрешен живот? Да ви дам едно малко изяснение на вътрешно и външно. Какво е външно отношение? Ти дойдеш при мене, аз ям и ти казвам: „Почакайте.“ Яде ти се, яденето е доста вкусно, аз ти казвам: „Почакай да си свърша работата.“ Ти очакваш да те поканя. Аз се наям, ти чакаш. Казвам ти: „Ела подир няколко дена.“ Пак дойдеш и ти казвам: „Ти стой там.“ Аз те възпитавам. То е външно отношение. Вътрешно отношение е да поканя човек, и да яде с мене наедно, каквото аз ям.

Ако във всичко онова, което вие вършите, не прилагате любовта, ако във вашите работи не прилагате любовта, то всичките работи са безпредметни. Всичките работи в света, които са извършени без любов, ги очаква смърт, разрушение, разочарование. Ти отидеш на гости на обед и не ти дадат да ядеш в дома – няма нищо от двете страни, разочарование има. Казвате: „Нека той да си намери обед.“ Че вие сте в дадения случай човекът, на когото трябва да му дадете един обед, ти казваш: „Той да си намери обед.“ Ти идеш някъде, и те кажат за тебе ти да си намериш обед. В дадения случай той трябва да ви даде обед. Какво значи да обичате един човек? Да му дадете един обед. Щом ме обича, аз съм гладен, като се спирам в дома, да обядвам. Сега, като дойде в дома ми, да го обичам значи да му дам един обед. Сега вие казвате: „Този дтйде – обед да му дадеш, онзи дтйде – обед да му дадеш“, вие съжалявате. Щом дадеш обед на едного, втори път той ще ти даде. Като тръгнеш на път, няма само с единия крак да вървиш, но единият като тръгне напред, другият ще остане назад, после вторият ще излезе напред. Значи този крак, който върви напред, той дава обед. Онзи, който е отзад, той обядва. Следния момент той ще даде обеда.

Съвременните хора, всички, искат да ги обичат. То е невъзможно. Най-първо, не е практично, не е разумно. Искаш двайсет–трийсет души да те обичат. Ако ти дадат двайсет–трийсет обяда, какво ще правиш? Таман си свършил единия обяд, поканят те на втори. Възможно ли е трийсет обяда наведнаж да вземеш? Не е възможно. Едва ти си в състояние да имаш един обед на ден. Ако аз давам обеда на другите, ако аз ям, но ям за себе си, но аз давам обед на другите. Но някой път не ям за себе си, но за триста милиарда клетки ям. От своя обед ще изпратя на всички клетки, да присъстват и те на този обед. По три пъти ядем на ден, понеже храната е малко, че да има за всичките да закусят хубаво.

Казвам, ние днешните хора, искаме всички да бъдем щастливи. Щастието, тъй както го търсим: без материалните блага не може да бъде човек щастлив на земята. Ако нямаш една къщица хубаво направена, мобилирана, ако нямаш хубаво пиано, ти не можеш да бъдеш щастлив. Ако художникът няма четка, бои, платно, какъв художник ще бъде? Ако нямаш хубав кон и се качиш на някое халаше, защо ти е? Ако се качиш на кон, да е някой хубав кон, отличен кон. Ако се качиш на някой изпосталял кон, че всичките хора ти се смеят, защо ти е? Та защо ще се качиш на такъв кон? Някой казва: „Аз го обичам.“ Аз виждам, едно халаше има. Качил се на коня и той едва крета, казва: „Туй е моята любов.“ Казвам, жалка любов. Когато ще яздите, яздете на хубав кон. Ще кажете вие: конят представя във фигуративен смисъл, туй е за човешкия ум, да мисли. Че ти, ако не обичаш, ако не любиш, ти нямаш възможност в живота да живееш.

Първият подтик на любовта, то е да се прояви животът. Че в какъвто и да е смисъл ти да проявиш любовта, то е Божествен подтик. Тия подтици стават по хиляди начини. Ти имаш подтик към водата, тя ти дава подтик. Ти имаш подтик към храната, към всичките плодове. Каквото ядеш или каквото чувстваш, то са все подтици. Всичките тия малки подтици ги отхвърляш и очакваш нещо. Казвате: „Да дойде Христос.“ Че как ще дойде? Че Христос дошъл. Дето се бият германците, то е Христовият гняв. Понеже дойде любовта в света и хората не я признават, след любовта иде боят.

Аз да ви приведа простия пример. Бащата казва на сина си: „Слушай, трезвено да живееш. Ако ме слушаш, ще имаш всичкото мое благословение, ще те милвам, ако не ме слушаш, ще има дърво.“ Синът не знае какво нещо е дървото. Отива, напива се. Бащата взема тоягата и започва да го налага. Защо го налага? След като го налага, казва: „Олеле татко, не ме бий, още веднъж няма да пия.“ Пък щом има вино, има и дърво. Сега хората не може да видят, че един неестествен живот произвежда войната. То е напиване. Тия хора защо се бият? Бият се за нищо и никакво. Напили се, искат да завладеят земята. Да владееш, в пълния смисъл, значи да обичаш нещо. Бог, Който създаде света с обич, даде на човека свобода, казва: „Ще създадеш с любов, както Аз създадох, ще управляваш с любов.“ Ако някой се напие, ще го биеш с едно дърво, музикално ще го биеш. Ще знаеш къде да удряш.

Запример, ако удряш музикално на крака, е „до“. Седемте тона ще ги поставиш на човека. „Си“ е горе, главата. Седем удара, музикално ще биеш. После, ще има две прави линии, няма да бъде силен ударът. Целите тонове ще бъдат на силните места. На краката хубаво ще удряш. Малко по-горе, под коляното, е „ре“. После, на бедрото горе, близо до задницата, е „ми“. Природата постоянно ни пердаши. То е от неразбиране. Дойде някой, свил се кракът му от бой. Той си свил крака, защото го бият. Защо? Защото не знае да вземе „ре“ или „до“. Стария метод, фалангата: като не вземе „ре“ правилно, постоянно го бият. „Ми“ не може да вземе, бой има в горната става, огъва се. Като вземеш „ми“, болката дойде в кръста. Там е „фа“, той започва да се огъва. Трябва да знаеш как да разбираш.

Та казвам, когато ние разбираме ония методи, които Господ вложил в света, във всяко едно отклонение от правия път не се чувстваме на място, едно вътрешно недоволство чувстваме, една вътрешна болка. Недоволен си ти от себе си. Защо си недоволен? Не си постъпил както Господ иска.

Защото помнете, че всеки един от вас дава начина, формата, как да те обичат. Както обичаш, така ще те обичат. Да ви приведа един пример, един анекдот из българския живот; не зная дали е верен, не съм проверил.

При Освобождението на България на един българин се разболяла жена му от треска. Отива при доктора да иска цяр. Той бил много сприхав, нервен. Казва му: „Жена ми е трескава.“ „Трескава ли е жена ти?“ Удря му две плесници и казва: „Да си вървиш.“ Мисли си: „Бамбашка доктор. Даде две лекарства.“ Отива си вкъщи и дава едното лекарство на жена си, удря ѝ една плесница, казва: „Докторът ми даде две лекарства.“ „Какви са?“ Удря ѝ една плесница. Тя казва: „Стига едното.“ Като ѝ удря плесницата, тя оздравява. Той задържал едното лекарство. След като оздравяла жена му, след три–четири месеца, взема два коркоя, занася ги на доктора да му благодари, казва: „Господин докторе, дойдох тук и ти ми даде две лекарства; едното като дадох на жена си, тя оздравя, едното го нося назад.“ Лекарят забравил и казва: „Ще го дадеш, разбира се.“ Удря му една плесница.

Помнете, ние даваме формите и начините как да постъпят с любовта спрямо нас: както ние ще постъпим, така ще постъпят и с нас. Примерът е малко груб, но принципът е верен. Каквото правим в света, ще ни се върне. Затуй в земния си живот да постъпваме във всеки случай добре, според законите, които Бог изисква. Ние може да имаме един красив живот. Трябва да изправим миналия. През хилядите поколения имаме много черти да изправяме, редица черти има да изправяме: да изправим нашето лице, да подигаме тялото, да изправим очите си, ушите си, пръстите, да турим нови линии. Ние сега имаме съвсем извратени мисли. Мислим да идем в оня свят да видим Христа. Ние мязаме на един англичанин, който се хванал на бас с един американец, че при един милиардер може да иде в дома му и да се разговаря с него за пет минути. Хванали се на бас за двеста и петдесет английски лири. Отива при милиардера и казва: „Може ли да ми дадете пет минути?“ Той му казва: „Всяка минута ми струва пет лири.“ Казва: „Добре.“ Отива при него, пита го милиардерът какво иска. Казва: „Дойдох да ви видя.“ Гледа на часовника и казва: „Вашето време струва скъпо, всяка минута пет лири. Мене ми струва много повече. Аз се хванах на бас, че може да ви посетя за пет минути. На вас те струват двайсет и пет лири, а аз се хванах за двеста и петдесет лири на бас, значи моите пет минути струват двеста двайсет и пет.“

Такива неща при Господа не могат да станат. То е количествено разбиране на времето. Всяко едно нещо, каквото направиш в дадения случай, че през цялата вечност да остане с тебе. Онова, което сега направиш, то не само сега ще ти служи, но и след хиляди години то ще бъде за твоя полза или за твоя вреда. Казва: „Не вреди.“ Имаш крива мисъл, която за бъдеще ще се развие. Знаеш как ще се развие? Както едно змийско яйце се излюпва, да кажем, яйцето на една боа. Туй яйце е безопасно, но като се излюпи и израсте тази боа, най-първо тебе ще погълне. Та трябва да имаме знание, не си струва да измътваме яйцата на змиите. Мнозина от вас са нервни. Светът е много нервен, ние сме много нервни, кисели. Голяма киселина има в хората.

Преди няколко дена изправяме един французки телескоп, чистим го, и двама приятели вземат участие. Единият казва на другия с груб тон: „Не оттук тази част“, другият казва: „Не е тъй.“ Като каже така, аз го погледна. След малко пак кипне. Онзи каже полекичка, както той си знае, по своему казва (с груб тон): „Тъй не се маже.“ Чакай, какво ще струва? Нека го намаже той, както знае. Ти, като не го харесваш, намажи го пак. Какво има? Неговата идея е, че време се губи. Че цял ден имаме. Ако не свършим тази работа, нищо не значи. Ако днес не можем, утре, вдругиден. Все една работа трябва да бъде свършена. Когато ние дойдем до Божиите работи, не трябва да бързаме. Не трябва да се бърза.

Има една тревога в човека, която е здравословна, пък има една тревога, която е болезнена. Пазете се от нея. Няма какво да се тревожите. Казва: „Не мога да търпя.“ Че защо не можеш да го търпиш? Тебе Господ те търпи, ти не можеш да го търпиш. Ти досега си правил толкоз погрешки, и Господ те търпял, а ти не можеш да го търпиш. Не е естествено. Не да съизволяваш с неговите погрешки. Неговата погрешка трябва да те предпази да не направиш същата погрешка. Аз съм гледал малките деца, харесвам ги много. На някое дете казвам: „Как ви учи учителят да пишете?“ То казва: „Така се пише А.“ Аз се представям, че не мога да я напиша. То казва: „Не, не, нашият учител не пише така. Не разбираш.“ Аз напиша и пак направя погрешка. „Абе, не може така. Учителят каза, така се пише.“ Най-после напиша буквата както трябва. Казва: „Ха, видиш ли, нашият учител каза, така се пише.“ Гледа и казва: „Другояче не може да се пише.“ Казвам: „Браво, ти пишеш тъй, както твоят учител.“ Туй дете казва: „Тъй казва учителят.“

Ще пишеш както Господ пише. Да знаеш, че така се пише тази буква. Някой път направя дебела тая част, която не трябва да бъде дебела. То казва: „Не може така, не се пише така.“ То иска точно както учителят е казал. Ние ни най-малко не правим така. Нещата трябва да ги правим както Бог ги е направил, не трябва един милиметър повече да туриш. Та често са ме питали кое е право. Както човек знае, че е правилно да пее. Щом като пееш и се радваш, ти си на правия път. Щом пееш, и не се радваш, ти си на кривия път. В музикалния свят, ако вземеш „до“ вярно, ще почувстваш радост. Ако вземеш „ре“ вярно, ще почувстваш радост. Ако вземеш „ми“ вярно, ще почувстваш радост. Всичките тонове като вземаш вярно, ще се усилва радостта ти. Щом вземеш криво, вече имаш един обратен процес. Във всяко криво вземане на тона ти усещаш една малка плесница. Така не се пее. Обратен процес имат ударите. Музикантът взема тона, не върви хармонично. Не вземеш „ре“ вярно, като кон рита. Втория път, ако го вземеш по-фалшиво, по-голям ритник има. Колкото са по-верни тоновете, ритниците престават. Туй е за обяснение. Обратно движение имат трептенията.

Та ние, съвременните хора, казваме: „Тъй ще си върви животът.“ Не върви тъй животът, трябва да се изправи. Ти отиваш в един свят за работа. Ако идем в оня свят да се мъчим, защо ще отиваме? Отиваш там, на някаква работа да те тури Господ. Аз ще ви приведа онзи пример. Една стара баба от Варна, на шейсет и пет години, сънувала една вечер, че отива в онзи свят. Гледа двайсет и четири старци насядали, с бели дрехи, с книги. Като влиза, казват: „Защо дойде?“ Казва: „Дойдох да поживея тук.“ Казват: „Знаеш ли да четеш?“ „Не зная, дойдох да се уча.“ „Всеки, който не знае да чете, тук носи вода.“ Ако вие не сте се научили да четете, значи не знаете да четете. Какво ще бъде положението на един, който носи вода, който пълни бурето, ходи разнася вода? Ако искате да носите вода в оня свят, по-добре носете тук. Туй е само за изяснение. По какъв начин може да се говори? По какъв начин вие познавате дали един човек ви обича, или не? Онзи, който ви обича, той като влезе в дома ви, всичко върви напред. Онзи, който ви обича, като ви посети, всичко тръгва напред. Всичко тръгва напред, ако сте в нормално състояние, изправяте недъзите. Но ако ви посети преди да сте готови, всичко ще ви тръгне назад, ще ви се случат най-големите нещастия. Сега вие ще ме разберете криво. Онзи, който ви обича, той ви носи дрехи, вие трябва да хвърлите вашите стари дрехи, ще идете на баня. Трябва да се съблечете от старото, да се изчистите и да облечете новите. Ако вие държите и старите, и новите, това е невъзможно. Като казвам: ще пострадате – разбирам, старите дрехи трябва да ги хвърлите, нищо повече. Пък ако сте готови, само ще се очистите, ще облечете новите дрехи, ще се намерите в едно завидно положение. Ако ние сме готови, Божието присъствие носи благословение за нас. Ако сме изправни, всякога Божията любов носи благословение. Ако сме неизправни, Божията любов най-първо изправя погрешките и тогава тя се проявява. Сега аз искам да ви кажа, че любовта не наказва никого. Предшества друга сила преди любовта, преди тя да се прояви. Тя не може да се прояви, ако другите сили не дойдат и не подготвят пътя на любовта.

Да допуснем, че вие в живота искате да каните някого на гости. Все таки в съвременния живот за едно угощение се изисква доста голямо подготовление: къщата трябва да бъде изчистена, измазана, дрехите опрани, обедът подготвен. Като дойдат гостите, трябва да има ядене и пиене. Ако след като дойдат гостите, започнете да приготовлявате яденето, вие не сте били подготвени за любовта. Може да се извинявате, че не сте били готови. Знаете, че някой ще ви посети, трябва да бъдете подготвени. Казвам, когато някой ни обича, трябва да се подготвим, но и онзи, който иде, трябва да бъде подготвен. Едновременно и двамата трябва да бъдат подготвени. Писанието казва: „Око не е видяло, ухо не е чувало за онова, което Бог е приготвил.“ Вие трябва да бъдете подготвени. Ако вие сте глухи, ако вие сте слепи, ако във вас храносмилателната система не е развита, какво ще ви ползва да ви канят на гости? Ще ви показват своите хубави картини, а вие сте сляп. Хубав обяд има, вие сте неразположен. Какво ще ви ползва оня свят? Един американски професор е казал така: „Някои хора за десет хиляди години не искам да ги срещам, но понеже всички ще се изменим, ще ги срещна тогава.“ Ще го срещнеш не такъв, какъвто е. Ако го срещнеш такъв, какъвто е, за десет хиляди години няма да го виждаш. Ако го срещнеш такъв, какъвто не е, ще го видиш. С любовта ще го обичаш. Любовта носи в себе си най-хубавите качества, украсява хората с най-хубавите качества. Единствената сила – като дойде у хората, тя ги обединява, подмладява ги, по-здрави стават, силни стават и са готови на всяка услуга. Щом любовта напусне човека, той веднага изгубва своето разположение, не е готов нищо да направи, казва: „Дотегна ми.“ Без любов дотяга, с любов той се подмладява. Ние всички очакваме да идем в оня свят, Господ да ни слугува. Но в оня свят ще ни слугуват, ако ние сме слугували тук. Покойният доктор Миркович казваше: „Ти ми слугувай в този свят, аз ще ти слугувам в оня свят.“ Ако ти на този свят не си слугувал, как ще ти слугуват на оня? Ако на този свят не си любил, как ще те любят на другия? Идеята е вярна. Ако ние на този свят не сме обичали Господа, не сме Му слугували, как очакваме, като идем в другия свят, да ни слугуват? В оня свят ще имаме същата любов, каквато сме имали ние. Ще имаме същата обхода, както ние тук. Сега не разбирайте този процес механически, като че има правило как трябва да обичаш. Няма нещо по-лесно в света от любовта. Какво ти коства да кажеш някому една сладка дума? Каква мъчнотия има да обърнеш езика си и да кажеш: „Хубаво е времето, прекрасен ден.“ Каква мъчнотия е? Защо ще кажеш: „Какво се е намусило времето, че дъждовно, гръмотевици има, има и голям студ, непоносимо е това нещо“, защо ще говориш така? Ако е горещо, казва: „Нетърпима горещина“, ако е студено: „Нетърпим студ.“ В любовта най-големият студ е малка хладина и най-голямата горещина е малка топлина. Така тя ги превръща, няма в нея тия контрасти, да те измъчват. Най-лошите работи любовта ги превръща. Казвам, ако ние приемем тази любов, всичките противоречия, които съществуват вътре в нас, тя ги премахва. Ако не се премахват, показва, че не сме приели тази любов, която премахва.

Сега някои от вас искат да знаят в оня свят какви ще бъдем, мъже или жени. Какво разбирате под думата мъж. Мъж е, който чука камъни. Под думата жена разбирате, която пере. В оня свят нито камъни ще чукаш, нито ще переш. Такива занаяти няма. Ако разбирате, ако вие под думата мъж разбирате един човек, който носи светлината, ако под думата жена разбирате един човек, който носи топлината, то е на място, понеже топлината е необходима за растенето и светлината е необходима за простора. Без светлина простор не може да има, светлината носи простор за хората. Топлината носи реализирането на тази свобода, да опиташ свободата в себе си. Защото, ако не носиш топлина, ти не можеш да се движиш. Ако нямаш светлина, ти в мрак ще бъдеш. Светлината ще те освободи от мрака, топлината ще те освободи от онова инертно състояние на материята, замръзването. Ще бъдеш свободен да ходиш както искаш.

Туй състояние, което хората имат, мъже и жени, те сами са си го създали. Най-първо мъжът раждаше. После той искаше да се освободи от своя товар и накара жената да ражда. Той се освободи. Защо Адам искаше това? Казва: „Дотегна ми да раждам.“ Всичките животни, които Господ ги създаде, Адам ги народи. Сега да спи зло под камък. Всичките мъчнотии, които съществуват в света, жената ги създаде. Като се народиха животните от него, кавга нямаше. Щом дойде тя да ражда, тя ги народи така, че всичко, което е родено от нея, се кара. Всеки на своето място е. Адам не трябваше да дава тази привилегия. Ева нямаше какво да ражда, трябваше най-малко три хиляди години да ходи мома. Той защо искаше да се запознае с неговия занаят? Сега разбирайте ме право. Адам беше един художник, хубаво рисуваше. Той даде четката на Ева, а тя не трябваше да учи художеството, тя друг занаят трябваше да учи. Той не трябваше да поверява четката в нейните ръце. Какво ще направи тя сега? Цапа. Жената трябва да се върне.

„Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Ние искаме хора да станем. Всеки иска да стане баща, да стане майка. Че вие искате положения, които само Господ ги има. Ти искаш като Господа да станеш, да създаваш. Хубаво да създаваш целия свят. Казвам: „Аз те родих, аз те създадох.“ Тия хора, които ги създаваме, какво стават? Светът е покрит само с гробища. Нашите работи, които ние създаваме, Бог ги възкресява. Ние ги умъртвяваме, Той ги възкресява.

Та първото нещо, напуснете тия ваши грандиозни идеи, да бъдете бащи и майки, големи хора. Приемете положението на слуги, на синове на Бога. Идеята за бащи и майки след няколко хиляди години ще оставите. Сега се освободете. Дошла някоя мома, хленчи, иска да се жени, търси щастието си. Ако един кон е натоварен и носи нещо, разбирам, но тя да стане майка, да ражда деца, не е времето ѝ сега. Ако един човек не се е научил да служи на баща си, ако една дъщеря не се е научила да служи на баща си и на майка си, как ще служи на децата си? Нови възгледи са това. Господ има само един Син. Той, най-разумният, роди само един Син, но на свят, пък ние имаме повече синове и дъщери. Рибите от нас са още по-големи майстори, по триста хиляди раждат. Какво става?

Искам да ви наведа на мисълта: тъй както сега мислим, какво е нашето понятие за небето, за Бога, за тия работи? Когато детето е в първо отделение, какво понятие има за науката? Когато е във второ отделение, какво понятие има за науката? Свърши отделенията, прогимназията, влезе в гимназията, свърши гимназията, влезе в университета. Казвате за някого: „Той е от напредналите братя.“ От напредналите братя е, че не може да ходи. Не зная колко е напреднал. Много напреднал, толкоз опитности има: най-малко сто пъти се карал досега с напреднал брат, най-малко хиляда пъти е мислил лошо за другите, с този не иска да се примири, с онзи не иска да се примири, този го обидил, онзи, това не му стига, онова. Толкоз напреднал, че обхода няма, че не знае, как да го поздрави. Аз не съм срещал нито един тук, на Изгрева, който поздравлява добре. Как се поздравлява добре? Ако ще срещна някой вярващ, трябва да се отбия отдалече, че да не го срещна. Не съм разположен, ще мина от друго място, за да не проявя своето неразположение. Може да кажа само добър ден, но и с добър ден предавам своето неразположение. Добър ден отвън, вътре кипи в мене. Добър ден, но не е добър ден. Другояче, това е несъответствие. Ще му кажа: „Извинете, днес не искам да ви поздравлявам. Ако ви поздравя, ще ви натоваря с голям товар.“ Отдалече казвам: „Братко, не мога днес да ви поздравя.“ Задържам поздравяването за друг път, когато съм разположен. Казвам: „Добър ден“, но той казва: „Не ме поздрави добре. Той е неразположен.“ Колцина от вас сте неразположени? Като срещнете някого, да имате преизобилно блага. Сега вие ще кажете: „Зор е тази работа.“ Никак не е зор. Да се живее добре е най-лесното нещо, но трябва да знаеш как. Ти за да живееш добре, не ти трябват идеите на стоногата да имаш сто крака. Сега да имаш сто крака: сто обувки по петстотин лева, те костват петдесет хиляди лева само за обуща. Ти печелиш четири, пет или десет хиляди, или петнайсет, или двайсет хиляди на годината, не ти стигат само за обуща.

Сега другото противоречие излиза от следното. Казвате: „Лесно се говори.“ Лесно се говори, но знаете ли една лоша дума колко мъчно се изкупува? Казал си лоша дума, някой път пет–шест години взема, докато я поправиш. Никой не забравя, и пет–шест години като минат, не забравя. Та казвам, съвременните хора, освен че не си удържат езика, но и мислите. Невидимият свят нас ни държи отговорни за една лоша мисъл, за една лоша дума. Може да не си отговорен, но за да бъдем нормални, трябва да имаме самовладение. Ето аз какво разбирам: да не допущаш една мисъл, след като направиш една погрешка, да я държиш. Преди да направиш погрешката, да я знаеш. Една лоша мисъл е като свиня. Когато влезе тази свиня, да не ѝ позволиш да рови, преди да я влязла. Отвън да рови. Лошите мисли да бъдат отвън. Всичките лоши мисли и желания, с тях ние отпъждаме хубавото, което Бог ни е дал; отпъждаме лошите духове, отпъждаме Господа. След това дойдат и страданията, и болестите, противоречията, много опасни работи дойдат. Та законът е: онова, което искате да ви правят, и вие го правете. Към Господа се отнесете с любов, за да приемете Неговата любов. Щом дойдеш без любов, туй безлюбие се връща. Най-първо, турете не да угаждате на хората, но вътрешно свободно да разбирате. Казвате: „Свободни сме днес. Ще извините, днес сме по-свободни.“ Казва: „Неразположен съм.“ „Какво имаш?“ „Може да ти кажа, но ти няма да ми дадеш цяр. Ще ти разправям, ще те натоваря. Неразположен съм.“ Мнозина се интересуват. Казва: „Кажи ми какво ти е.“ След като му кажа, казва: „Аз мислех, че този брат е напреднал, той съвсем загазил.“ Основният закон казва: вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. Аз съм цитирал и съм ви казвал, че ние живеем в миналото. Миналото е на хората, бъдещето е на ангелите, настоящето е на Бога. Всичките хора сега преживяват един минал живот. Тази война не е отсега. Тази война е последствие на хиляди години. Тя е неизбежна, то е миналият живот, който е в стълкновение с новите възгледи.

Та казвам, миналото трябва да го преживеем и да го поправим. Вие сте чели за кармата, че кармически ние се отнасяме добре с някого. Ти си длъжен да поправиш своята карма. Ако в миналото си се обхождал добре, трябва и в този живот да се обхождаш добре. Ако в този живот ти не можеш да поправиш погрешката, тя се увеличава, тази погрешка. Та казвам, без любов животът не може да се поправи. Пита ме един какво трябва да прави. Казвам, аз ще ти кажа: ще започнеш с любов към Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. Второ, ще започнеш с любов към ближния. Третото положение: ще дойдеш до любовта към себе си. Любовта към себе си пак има потънкости – не само да угаждаш на себе си, на своя вкус, като дойдеш до себе си, ще мислиш. Трябва да бъдеш изправен спрямо ръцете си, трябва да бъдеш изправен спрямо краката си, спрямо очите си, спрямо космите си. Ще се вчешеш хубаво. Навсякъде ще гледаш да изправиш всичко. Казва: „Не обръщай внимание.“ Ще обръщаш внимание. Стягат ти обущата, ти ще изправиш положението. Не трябва да туряш тесни обуща. Като седиш някъде, ще седиш на мекичко. Аз бих ви проповядвал любов към себе си, в изправно положение ще бъдете. След като се научите в туй, изправното, положение, вече може да помагате и на другите.

Казвам, като приемем Божията любов, ние приемаме онзи, съвършения, живот, Бог както живее. Казва: „В Него всичко е съвършено.“ Като обичаме Бога, Неговото съвършенство ще дойде в нас да ни изправи. Второто съвършенство е любовта към ближния. Отпосле идваме към себе си. То са три училища: инволюционно, по закона на инволюцията започваме с любов към Бога; след това минаваме към еволюцията, любов към себе си; имаме и любов към ближния. Ще направим едно цяло кръгово движение. Сега някои сте започнали с любовта към себе си, казвате: егоист. От себе си ще минеш във втората степен, любов към ближния, и третата степен е любов към Бога. Щом дойдеш до Бога, кръгът е завършен, влизаш вече в областта на съвършения живот.

Та казвам, главната ни цел е Бог, туй, в което ние сме потопени. Бог се проявява чрез всичките хора. Всичките хора около нас, и слънцето, и въздухът, и водите, каквито и да са проявления в нашето съзнание, Бог се проявява във всичко туй. Ако ти Го познаваш, ти си на прав път. Той казва: „Не бой се.“ Ако много силно духа вятър, има нещо неизправено, ако те милва, добър си. Ако слънцето те напече, добър си; ако много те напече, имаш нещо неизправено. Ако стане много студено отвън, причината е в тебе. Може да направиш опит: студено е двайсет и пет градуса под нулата, можете да измените състоянието си, и веднага студът ще се смени, ще дойде нула градуса. Казвам, като измените своето състояние, външното състояние в природата веднага ще се измени, няма по цялата земя, но в дадения случай около тебе ще се образува една стая отоплена, веднага ще се смени студът. Или имате противоречие в живота, сиромашия имате. То се дължи на вашия живот. Щом изправите живота си, сиромашията ще си иде. Писанието казва: „Когато пътищата на един човек са благоугодни, Господ го примирява с враговете му.“ Ако пътищата ни са благоугодни, Господ го примирява с онези, с които сме в постоянно стълкновение.

Та казвам, някои от вас искате Господ по един механически начин да има разположение към вас. Ако вие не знаете как да обичате, как ще има разположение? Ако вашата любов не е както Той обича, ако вашата мисъл не е такава, както Той обича, ако онова, което Той ни е дал, ти не пазиш. Ти минаваш някъде, откъсваш някое цвете, хвърляш го. Той не иска ти да късаш цветята и да ги хвърляш. Минаваш някъде, обидиш този-онзи. Господ не иска да обиждаш никого. Ти видиш една котка, казваш: „Това е животно“, презираш го. Не е в порядките на Бога това. Тази котка, която Господ създал, тя е почтена като Божие дело. Ако в своите проявления котката е лоша, то е в нейното проявление и ти, като човек в своите проявления, и ти не си съвършен. Ние трябва да ценим хората като създание на Бога. Бог ни създал, за да се проявим много добре. Имаме всички възможности да се проявим. Ако не се проявим, причината е в нас. Ако животните не се проявяват, причината е вътре в тях. Имам един котарак, като дойде, един дивак беше. Започнах да се обхождам добре с него, аз му давам най-хубавото, той ме изглеждаше. Вече година, откакто иде при мене, и сега аз като тръгна, върви пред мене като адютант. Аз се върна, и той преди мене. Накъдето отивам, пътя оправя. Като се спра, върне се, ако се върна, и той се върне след мене. Дойде и измечи. Доста музикално казва мър-р. Отворя вратата, дам му нещо хубаво, от което имам. В този котарак е затворена една душа на някой близък, казва: „Познавам те, Учителю.“ Казвам: „Много назад си останал.“ От мене зависи: някой път помилвам котарака. Една сестра казва: „Учителю, бих желала да бъда на мястото на котарака. Той нея милва, пък нас хич.“ Казвам: „Изостанала назад, снизходителен съм.“ Казвам: „Внимавай да живееш добре, да напуснеш тази форма.“ Казва: „Тия ученици са успели много. Колко време, колко време остана?“

Да не ви смущават тия, външните, форми. Тези херувими, най-възвишените същества, имат дяволска форма. Тогава какво ще кажете? Така ги рисуват, с биволска форма, не ги рисуват като хора, но като животни. Вие нямате едно понятие за формата на едно животно. „Бивол“, казва. Аз бих желал да съм бивол. Че в бивола има чувство. Като го извикаш, на един километър да е, като чуе гласа, реве и иде. На един вол говори му колкото искаш, не иска да знае нищо. Ако искаш да те обичат като бивола, на свят обичай. В Индия има едно племе, отглеждат биволи. Аз бих желал да имам биволска любов. Не считайте, че тъй, както хората се проявяват, че то е най-правилно. Някой път виждам анормалности, те се дължат на хиляди години на миналото. То не е сегашно. Тъй както сега се обхождате, то не е сегашната любов. Вие направите нещо, и после съжалявате, казвате: „Не трябваше да го направя.“ То е миналото. Съзнаваш как трябва, но не си готов да се проявиш. Искаш да бъдеш мек, като речеш да се проявиш, не можеш, и току изведнъж: бум-бум! – излезе нещо нехармонично. Не че го искаш, сам съзнаваш, че гласът не е мек. В сегашния живот имаме по-големи погрешки на миналото. Обхода трябва в нашия ум, в нашето сърце. Апостол Павел казва: „Не съм съвършен, стремя се към съвършенство.“ Всички ние се стремим към съвършенство. Да не се осъждаме за онова, което правим. Може да кажем: „Ще ме извиниш, то са мои привички на миналото. Аз съм недоволен от тях, ще ме извините. Имам нещастието, не мога да се освободя.“ Гласът ти е бас, говориш, той иска сопран. Казваш: „Не мога да го направя, бас съм, дебеличко говоря.“ Някой обича бас, той тъничко говори. Казва: „Тази сестра натънко преде. Такъв е гласът ѝ.“ Казвам, и дебелото предене, и тънкото предене на място са. Който преде дебело, да преде дебело; който преде тънко, да преде тънко – че като се изтъче, и тънко, и дебело да имаме, и тънки, и дебели нишки.

Задачата е ние да прославим името Божие на земята.

„Отче наш“

Тринадесето утринно слово 8 март 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев