Разлика между версии на „Да дойде при мене“

Текуща версия към 06:21, 13 август 2011

Утринни слова - Десета година (1940-1941)

КНИГА: Съгласуване на мислите

Да дойде при мене

Добрата молитва

91 Псалом

Молитвата на Царството

В начало бе Словото

Размишление

Духът Божий

Има един стих – някъде в Евангелието ще го намерите, дето Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го е привлякъл, и никой не може да иде при Отца ми, ако аз не му покажа пътя.“ Толкоз години ви е говорено за реалните работи, но колко смътни са всичките понятия, които имате за религията. Че конкретно ако ви турят на изпит, какво бихте писали, какво нещо е религия. Може да говорите много работи за религията, но всичко, което се каже, не е религия. За един човек може да знаеш как се облича, каква му е шапката, какви му са обущата, каква е къщата, но това не е човекът. Туй не трябва да бъде обезсърчение. Ние не сме дошли още до същественото в живота. Говорим за любовта, но имаме повърхностно понятие за любовта. Разбираме нещо в дадения случай за любовта, което не е любов. Ти в даден случай разбираш, че някой човек е по-силен от тебе, хване човекът, натисне те на земята. Ако ти хванеш някого и го натиснеш на земята, ти си по-силен. Сега как ще обясните някой път кой е по-силен? Някой път силният прави такива маневри, падне на земята, слабият се качи на гърба му, седи отдолу като победен, но по едно време погледнеш, няма да се минат 5–10 минути и силният, който беше на гърба му, се намери под краката му. Силен човек е всеки, който може във всеки случай да се справи с всичките мъчнотии.Това във физическо отношение е вярно, в духовно и в умствено отношение също. Ако във физическо отношение се справяш с мъчнотиите, силен си. Ако в духовно отношение страдаш, имаш несгоди и се справяш, силен си. Ако в умствено отношение разрешаваш всичките мъчнотии, силен си. Тази мисъл трябва да залегне в ума ви. Добър певец кой е? Който може да изпее всяка една песен. Може да е много сложна песента. Песните не са сложни, ние си въобразяваме, че песните са сложни. То и от неупражняване по някой път, не че не са сложни, но онзи, който е роден музикант, като погледне песента, нотите звучат в ушите му, онзи, който не е роден, трябва да ги учи. Щом в музиката заучаваш всеки тон поотделно, сега учиш музиката. Щом ги видиш и разбираш езика, защото под музикант разбираме, който разбира езика на музиката. Който сега учи, то е друг въпрос. Някои музиканти сега учат езика на музиката. Те знаят музиката чрез преводчици, превод имат. Може да идеш във Франция и да се разговаряш с някой французин, но има и преводчик. Друг е въпросът, когато сам знаеш езика. Преводчици има и по любовта. Някой път вие не знаете какво нещо е любовта. Любовта има език. После мъдростта има език. Истината има език. По някой път казвате: Ние знаем какво нещо е истината. Като българи знаете каква е истината. Българинът разбира истината по един начин, англичанинът – по друг, германецът по трети, всеки си има свое разбиране за истината. Да разбираш истината, значи на земята да няма нещо, което да те спъва. Онзи човек, който разбира истината, като погледне мъчнотиите, не само да се не смущава, но като подгледне на най-големите противоречия, нему е приятно. В най-големите противоречия е скрит Бог. В най-лошите работи е скрит Бог. Ти не го виждаш, но в най-лошите работи е скрит Господ и Той те опитва. Казва: Какво можеш да направиш? Виждаш един човек ударил друг и го убил. То е престъпление сега. Той може да го убие, но не може да го възкреси, не може да даде живот – това е престъпление. Господ като дойде, хване убития за ръцете, той оживее. Ако някой му отрязал ръцете, Той ги туря намясто; ако са му отрязали краката, туря ги намясто; ако му отрязали главата, туря я намясто и човекът оздравее. Няма престъпление, тури ги намясто и станат по-хубави. Като му тури краката, станат по-добри, като му тури ръцете, станат по-добри, като му тури главата, стане по-добра. Този човек ако сто пъти го убият и сто пъти Господ го оживява, този човек се подобрява, подобряват се неговите ръце, крака, тяло, глава. Ако вашата глава не са я рязали много пъти, вие седите на едно място. Ще кажете, защо е така. Питам: Като узрее житото, защо взимате сърпа и го режете; после защо ще го туряте в хармана и прекарвате конете, после ще го изядете? Туй вие го считате в реда на нещата. Житото и досега не знае защо така постъпват хората. Житото не може да си представи защо го изваждат из хамбара, турят го на нивата, заравят го – това не може да си представи. Мисли, че тия хора са много жестоки. Разсъждавам според философията, която имаме. Като узрее житото, отивате, отрязвате го, и то това не може да си представи. После, като го турите на гумното, прекарате конете и това не разбира. И като го мелите на воденицата и това не разбира. Като го изядете, не разбира. Но житото се ползува. Туй жито като минава през всичките тия страдания, човек става. Всяко житено зърно ще стане една красива мома или един красив момък, един учен философ, един музикант, един скулптор, един художник, един ангел. Следователно, заслужава житеното зърно да страда, понеже ще стане промяна. Без туй страдание, нищо не може да стане житото. Казвате: По друг начин не може ли? – Може, но ще седите в хамбара вътре. Цялата вечност може да седите в Божия хамбар, непосети никъде, ще бъдете на зрънца. Но и тогава няма да ви бъде хубаво. Ще има милиони зрънца на вашия гръб, вие ще бъдете притеснени, ще пазите вашата големина, ни по-големи, ни по-малки ще станете. Ще ви бъде несносен животът в Божествения хамбар.

Казвам: Този път, по който сега вървиш, е най-добрият, по който Бог е могъл да ни прекара. Той е най-добрият път. По-добър път от него няма засега. Ние седим тук, събираме се и сме малко недоволни, че няма светлина. После това затъмняване вечерно време, казвате: Защо трябва да затъмняваме? Ако не се затъмняваше ще дойде неприятелят отгоре, ще пусне яйца – една бомба, и ще се научиш тогава да затъмняваш. Светлината ги ориентира. Следователно добрите хора Господ ги скрива в тъмнината, да ги не намерят лошите хора. Защото при най-малката светлина, той като те намери, хване те и те изяде. Като те хване лошият дух, ще те изяде. Ще те опече на шиш, както ние опичаме рибата и считаме, че е в реда на нещата. Нас ни е приятно. За пример, вие печете рибата и никакво угризение на съвестта не се явява. Радваш се, че си я опекъл, турил си лимон, зехтин. Казваш: Колко е хубаво и благодариш на Бога, че създал такива мазни риби. Заколиш една кокошка, опечеш я и пак благодариш на Бога, че такива кокошки е направил. Богаташи, евангелисти има, които проповядват Христовото учение и казват, че Господ създал кокошките за хората. Какво ще стане с кокошките в света най-после? Овците трябва да се ядат, защото те ще напълнят света. Прави са. Един вълк има право да изяде хиляда овце. Той като изяда хиляда овце по любов, вълкът става овца, а пък като изяде безброй без любов, вълкът си остава вълк. Като стане овца, дето е ял овците и него ще изядат. С любов хиляда, който е ял и него по любов ще ядат. Казвам: Една овца, защо я ядат вълците? Едно време беше вълк и ядеше овцете. Казвате: Вълци, облечени в овчи кожи. Една овца носи овча кожа, но не е овца. Човек, който носи човешката глава и човешкото тяло не е човек още. Той може да носи човешко сърце и пак да не е човек. Човешки ум може да носи и пак не е човек. Ако произвежда най-хубавите мисли в ума си, най-хубавите чувства в сърцето си и най-хубавите и най-благородните дела във волята си, той е човек. Човек, който не служи на любовта, човек, който не служи на мъдростта, човек който не служи на истината, той не е човек. Да служиш не само на думи, но с дела.

Често се явяват противоречия в изясняването на нещата. Вземете простата мисъл: Да обичаш. Какво значи да обичаш? Обич и любов са две неща различни. Аз употребявам положителната любов на артериалната кръв, обичта – отрицателната любов употребявам на венозната кръв. Кръвта, която излиза от сърцето и отива по цялата повърхност, това е Божията любов, която излиза от Бога. Кръвта, която от повърхността се връща към сърцето и отива да се пречисти, това е обичта. Тя носи известни материали, които трябва да се подобрят. И пак наново се обръща едно кръвообръщение.

Сега някой ме пита, как трябва да обичат, как трябва да любят. Обич значи, видиш един цвят, три месеца не е валяло, изсъхнало и ти го полееш, това е любов. На цвета даваш нещо от себе си. Човек чрез водата ще даде и водата ще послужи на този човек. Това е любов към цвета. На един човек искаш да направиш добро по същия начин. Искаме да ни обичат хората или да ни любят. Тогава няма да идеш при някое сухо дърво да искаш от него, но ще идеш при някое плодно дърво, което е окичено с плодове, отгоре ще вземеш и като вземеш, ще благодариш. Като полееш цветето, ще благодариш, че Бог ти дал условия да помогнеш. Може да видиш една мравка, която се дави във водата, помогнеш ѝ, това е любов. Или някой човек иска да мине през някоя река, ще го вземеш, ще го пренесеш от единия бряг на другия. Това е любов. Някой човек е обезсърчен, ще му кажеш една дума да го насърчиш. Това е любов. Дал си му нещо. Някой е невежа, ще го учиш, някой не знае да свири или да пее, на каквото добро научиш човека, това е любов, която ти можеш да имаш. На каквото може другите хора да те научат, то е любов. Щастието ще те посети.

Като разсъждаваме, ще дойдем до положението на една млада сестра, която ми каза: Аз, Учителю, не зная как да обичам. Сега на тази сестра говоря. Туй е любов. Обичаш цветето, ще полееш това цвете. Като идеш при цветето, няма да го целуваш, понеже цветето като го целунеш, може да го повредиш. Мухите, вие виждате да влизат и излизат из цветето, но вие само стъблото ще пипнете. Като гледате цветето вие му помагате. Ако речете да целувате цветята, вие ги повреждате. Цветята още не се нуждаят от целувки. Цветята се нуждаят от светлина и топлина. Ти ако искаш едно цвете да го обичаш, ще го посееш в една саксия, ще го полееш не със студена вода, а с такава температура, каквато цветята обичат; ще държиш в стаята си това цвете, ще доближиш само ръцете и няма да го докосваш. Казваш: Като станеш човек, ще те галя. Този човек го боли крака, повредена е кожата му, какво ще го целуваш? Като го целуваш, ще му причиниш болка. Като заздравее кожата, като дойде тогава може да го целуваш. Когато тялото е наранено, нямаш право да го целуваш. Има един случай, дето може само да целуваш. Да се обясним хубаво. Искаш да целуваш някой човек, той има цирей. Да допуснем един млад момък обича една млада мома. Аз говоря чисто, хване този момък тази мома, тури си устата на цирея и започне да изважда нечистотии, плюе го на земята и пак изсмуква цирея. Виждал съм много момци като целуват една мома, след това плюят. Казвам си: Изсмуква цирея. Виждам го как целува и плюе. Той е лекар този момък. Или момата може да плюе. Тя е лекар. Схващайте това хубаво. Аз едно дърво може да го обичам като взема от плода му, като ям ябълки, никога не съм гладен. След като ям, понеже ме разполага това дърво, хвана го. Казвам: Колко си хубаво, колко съм ти благодарен за този плод! Като го помилвам самото дърво не е като плода, кората е груба, дебела. Казвам: Много хубав плод си дало, много ти благодаря за плода. Като го погледна, помилвам го. Туй дърво остава доволно от мене и аз съм доволен. Това е любов в простия смисъл. Всякога, когато може да внесеш най-малката радост в едно сърце скръбно, всякога, когато може да внесеш най-малката светлина в един ум, всякога, когато може да внесеш най-малката сила в едно тяло на един болен човек, туй е обич. Всякога, когато хората внасят най-малката светлина в нас, най-малката топлина и най-малката сила, то е любов. Всичко, което се внася в нас от тревите, от цветята, от въздуха, от светлината, всичко туй е Божествената любов. Трябва да благодарим за всичко това. Пък един ден ще имаме любовта на ангелите. Те обичат, искат да се запознаят с нас, понеже сме цветя, като дойдат до нас, не смеят да се приближат. Само отдалече изпращат своята светлина. Един ангел не може да те пипне с ръка, ако рече да те пипне, ще те изгори. Като те пипне, ще изгориш, нищо повече. По някой път ние искаме да се запознаем с ангелите. Те са горящи същества, огън имат. Като дойде един ангел да те посети, той се поставя на разстояние, да те не изгори от топлината. Той иска да приемеш толкоз от светлината, колкото можеш, че да си доволен. Много умни, много благородни и много съобразителни същества са ангелите. Понеже и ние сме си поставили за цел да станем ангели, защото всички вие сте кандидати за ангели. Като станете ангели, светът ще има по-хубави служители. Сега не знаете как да служите на Бога. Сега в който дом и да влезете, какво може да видите повече. Щом като влезете, хората се представят като, че са доволни, но всъщност не са доволни. Мене ми разправяше един приятел: Влизам казва, в една къща, жената трепери, мъжът трепери, всички треперят. Нямат нищо. Казвам: Как сте? Добре сме. Аз виждам, че не са добре. Те казват, че са добре. Казвам: Кажете, добре ли сте, или привидно? Ако сте добре, хубаво, но ако не сте, трябва да ви помогна. Казва: Купувам им един тон въглища и дърва, нося ги и казвам: Сега бъдете добре. Сега те искат чрез треперенето да образуват топлина. Знаете защо трепери човек? – За да произведе топлина. Като се трият частиците в тялото при треперенето, се произвежда най-малката топлина. Като трепериш, ще усетиш топлина. Всичките изпитания в живота, които се случват, са малки триения, за да може от туй триене да се образува една малка топлина, за да може да свършим една малка работа.

Казва Христос: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл.“ Ти не може да обичаш хората, ако Бог не е в тебе. Ти никога не може да обичаш един човек, ако той не те обича. Никога един човек не може тебе да те обича, ако ти не го обичаш. И той не може да те обича, ако ти не го обичаш. Законът е верен. Аз никога не мога да обичам един човек, ако Бог не е в мене. Той никога не може да ме обича, ако Бог не е в него. Ако Бог е в него и в мене и двамата може да се обичаме и ще познаем, какво нещо е любовта. В Божията любов се изискват двама за да я познаят, два полюса: единият да възприема, другият да дава. Тогава има обмяна. То е най-простото понятие за любовта, отдето трябва да започнете. Ще започнете от азбуката на любовта, за да разберете сложните форми. Защото има много сложни форми в любовта. Един човек, който те обича, може да му направиш голяма пакост. Той може да направи нещо в любовта и ти може да го критикуваш в ума си. Някой път критикуваме. Кой от вас не е критикувал, защо Господ е направил света така? Оженил се за някоя жена и тя има особен характер. Ти казваш: Отде се намери Господ да ми даде такава жена? Жената намери някой мъж и тя казва: Отде се намери този, аз очаквах някое по свястно същество. В дадения случай този мъж не е заради нея, нищо повече. В дадения случай щом си недоволен от една жена, тази жена не е заради тебе. Никой не те караше да я взимаш. Да обясня работата. Сега представете си, че имате 1,2,3,4,5,10 кила. Ако вземеш едно кило, лесно се носи, но ако вземеш десет кила, мъчно се носят. С един лев ще живееш, по-малко разноски ти трябват, не ти трябва да бъдеш богаташ. Ако носиш десет лева, ти трябва да бъдеш голям богаташ, за да му услужиш. Мяза той на слона. Ако имаш един слон, трябват му 75 кила ориз на ден. Де ще го намериш? На каква работа ще го туриш? 75 кила по 16 лева, слонът ще изяжда повече от хиляда лева на ден. Казвам: Не търсете любовта на слона. Вие търсите една любов. Онази красивата мома, която е недоволна, тя ще иска най-малко всеки месец да има по един костюм. Колко американци има в Америка които се развели с жените си само за чрезмерно харчене за облекло. С милиони харчат за облекло, за накити. Вие като влезете в ангелския свят, там може да си позволите каквито накити искате – диаманти, скъпоценни камъни, каквито цветове искате, дрехи от какъвто материал искате, каквото пожелаеш може да го имаш. Понеже ние се приготовляваме за него свят, затова искаме и на земята да имаме хубаво. На една биволица на земята каква огърлица ѝ трябва? На една биволица на земята, какво пиано ѝ трябва? На един бивол каква цигулка, Страдивариус ли трябва да му купим? Като се пробуди в нас онова съзнание, понеже трябва да минем от временното към вечното, от обикновените към просторните неща. Ние се намираме в света на пясъка. Всичко, което сега градим, ще рухне. Преди 20 години Сърбия стана велика, Румъния стана велика, Гърция стана велика, Франция стана велика, сега след 20 години всичкото това величие отиде. Пък и сега каквото стане и то няма да е тъй трайно. Ние сега се радваме, но и това, което сега става, и то не е реално. Ние не знаем Божиите работи. Влезе във вас страхът сега да не падне някоя бомба. Тук имаме по хиляда кила бомби. В пространството много пъти изхвърлят гранати такива големи, в слънчевата система има изпратени такива гранати, изпращат и някой път обстрелват земята. Изпратят една граната в пространството от 20 километра в диаметър. Ако падне в Европа, знаете ли какво би станало? Европа би престанала да съществува. Сега нас ни е страх от човешките гранати, не ни е страх от небесните гранати. Много пъти астролозите предсказват. Има някои много големи гранати по сто, двеста километра в диаметър. Че такава граната ако падне, какво ще стане? Че животът не е сигурен, то провидението е, което ни пази. Затова земята се движи много бързо, че като стрелят не улучват по някой път тия гранати. Земята хиляди години се изплъзва като аероплан, се я обстрелват, тя мине и не я засягат. Един ден минава един аероплан, но нещо крачи отдолу, бяга да стигне до своето летище. Издава един звук наранен, ако остане по-дълго време във въздуха, ще падне някъде. Единственото нещо е ние да се движим бързо и да мислим бързо, понеже сме в един свят на постоянно обстрелване. Ако не се движим бързо, ще пострадаме. Ние мислим, че може да седим. Не, не, колкото бързината е по-голяма, по-добре, затова колкото мислиш по-бързо, по-добре е за тебе. Колкото живееш по-добре, по-добре е за тебе. Колкото си по-силен, по-добре за тебе. Човек трябва да бъде силен, добър, умен. То е бързината, с която можем да избегнем всичките мъчнотии, които имаме, да ги преодолеем. Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Не да чакате, най-първо за вас ще се бият, после ние трябва да побеждаваме. Аз ще ви представя в много ясна форма. Като ви говоря, вие казвате: Тази работа съвсем загазихме, какво ще правим? Аз ви представям така: Представете си, че имате един богат баща, той мисли за вас. Той иска само да се учите. Баща ви обича музика, обича изкуство, взел ви всичките четки, бои, платно, взел ви най-хубавото пиано, цигулка, най-хубавите инструменти, ангажирал най-добрите учители. Той иска от вас само да учите. Сега на вас не ви се иска да свирите, изклинчвате, не свирите. Но вярвайте, всяко нещо трябва много хубаво да го учите. Ако рисуваш, трябва добре да рисуваш. Ако свириш, ако пееш, всичко трябва добре да правиш. Шивач си, правиш една дреха, много добре ще я направиш, майсторски ще я направиш. Казвам: Има нещо вътре във вас, на което трябва да се спрете сега и като заминете за другия свят. Или другояче да ви представя. Седите двама души, не се познавате, искате да се запознаете. Познанството винаги става чрез любовта или чрез обичта. Или ще дадеш или ще ти дадат. Наричам вземането обич. Когато ти даваш, то е любов. Като даваш, то е любов, като възприемаш, то е обич. От обич възприемаме нещата, от любов даваме. Ако се запознаете сега двама, вие ще се обичате, ако знаете как да давате и как да възприемате. Може един учител по музика, колкото и да е търпелив, може да го изкарате от търпение. Онзи учител, който има ухо, при всеки фалшив тон, който вземате, той ще излезе навън да се разходи и после пак ще влезе. Като вземете пак фалшив тон, пак излезе. Мислите ли, че може да ви търпи една година така. Той ще ви търпи 2,3,10,15,99 пъти, като вземете сто пъти фалшиво, ще ви покаже вратата. Казва: Намерете си друг учител.

Мнозина искате да имате ръководството на Божия Дух. То е деликатна работа. Всичко, каквото желаеш е намясто. Да обичаме е намясто, да любим е намясто, да правим добро е намясто. Всичко, каквото човек желае, е намясто, стига да знае, как да го направи. Всичко онова, каквото направиш, да се радваш, да се радва и оня, на когото ти си го направил. Като свириш ти всякога да си доволен и той да е доволен, това наричам музика. Като свириш и ти и други, всички да са доволни. Законът е все същият. Да бъдем доволни от нашата любов. Тя няма да бъде статическа, но прогресивна. В любовта да чувстваш присъствието на Бога и да се радваш, че си изпълнил Неговата воля. Който изявява любовта да се радва и който приема любовта и той да се радва. Да се радва, че обича и да се радва, че Бог проявява любовта. Тия са прости работи, с които трябва да почнете. Само така може да се освободите от всичките безпокойства.

Сега правим затъмнение. Това показва, че не сме сигурни, дебнат ни нас. Таман отвориш лампата и ще видят светлината. Тук имаме един съсед, все отворен седи прозореца му. Някой неприятелски аероплан, като дойде, ще пусне една бомба. Какво трябва да се прави сега с него, кажете ми? Казвам: Той Господ ще забави онези, които идат, нему ще се приспи и той ще загаси лампата. Докато е буден, Господ ще ги задържа. Като заспи, ще загаси лампата и те ще дойдат. Тъй се утешавам.

„Само онзи може да дойде при мене, когото Отец ми е привлякъл и само онзи може да иде при Отца ми, комуто аз покажа пътя.“ Това показва един вътрешен процес. То е сложно нещо. Когато Духът Божи влезе да се образува една любовна връзка между духа и човешката душа, то е най-възвишеното състояние. Да се образува една вътрешна връзка, общение. Тогава е най-хубавото състояние, когато се разрешават тия мъчнотии. Ние сега се събираме и четем някои молитви, за да помогнем да се измени човешката мисъл. Искаме най-първо да се измени човешката мисъл. Има нещо съвсем странично в мисълта. Да изменим човешкото чувство донякъде, понеже и там има дисхармония. И в човешките постъпки има дисхармония.

Казвам: Стремете се сега да се приготвите да бъдете носители на новото. Да допуснем, че някой човек има хубав слух, хубав говор, но е сляп. Човек не трябва да има дефекти. Човек трябва да бъде съвършен. Под думата съвършенство разбираме всичките органи, които Бог му е дал, да бъдат в изправност. И очите му, и ушите му, и носът му, и устата, и ръцете, всичко да бъде изправно. Всичките сили и чувства, които функционират, всичко да бъде в изправно положение. Трябва да работите, да дойдете до това изправно положение.

Най-първо ще проявявате Божията любов, и ще възприемете Божията любов. Да приемете и да проявявате според вашето разбиране, че и вие и окръжаващите около вас да са доволни от вашата любов. Да проявиш добре Божията любов, и да възприемеш добре Божията любов. Като станеш, да кажеш: Искам да възприема Божията любов от когото и да е и искам да проявя Божията любов!

Отче наш.

21. Утринно слово 27.IV.1941 г. Неделя 5 ч. с. София – Изгрев