Разлика между версии на „Двата порядъка УС 1935“

Версия от 09:44, 11 август 2011

Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)

Трите родословия, том 1

Двата порядъка

Трите родословия - София, 1943 г.

Размишление.

В глава 15 от Евангелието на Матея се говори за два порядъка: човешки и Божествен. Засега те са в разногласие, но трябва да се съгласуват. Разногласието между тях създава противоречия, както в отделния човек, така и в обществата и народите. Докато постъпвате според изискванията на Божествения порядък, вие сте в хармония с Цялото. Живеете ли според изискванията на човешкия порядък, вие сте в дисхармония с природата и с Бога.

„Защо Твоите ученици пристъпват преданието на старите и не си мият ръцете, когато ядат хляб?” (-2ст.). – Това изискване на старите има отношение към човешкия порядък. Фарисеите подържаха външната чистота, затова миеха ръцете си преди ядене. Христос им отговори, че не само външната чистота е важна, но и вътрешната.

„Което излиза от устата, излиза от сърцето, и то осквернява. От сърцето излизат помисли лукави, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжливи свидетелства, хули. Тези неща са, които оскверняват човека, а да яде някой с немити ръце не осквернява човека”. (-18,19,20ст.).

• ) Матея, гл.15.

Силата на човека се заключава в изпълнението на вътрешния порядък. Ето защо, съзнанието му трябва да бъде чисто; да бъде свързано с духовния живот в който няма никакви противоречия. Докато страда и се мъчи, човек живее във временния порядък на нещата, дето няма вътрешна чистота. Щом престанат страданията, той влиза в Божествения порядък, в света на вътрешната чистота или в света на абсолютната чистота.

Защо е нужно да влезе човек в Божествения порядък? – За да се освободи от болестите, от тъмнината, от противоречията. Както болният се нуждае от светлина, от въздух, от вода и от храна, за да оздравее, така всеки човек се нуждае от вътрешна чистота. Без чистота не може да се живее и в този, и в онзи свят; чистотата е нужна на всяко време. Има неща, от които човек не се нуждае. Например, нужно ли му е да знае какъв ще бъде животът му след 120 години? Това не е нужно днес, но, ако се интересува много, може да знае. – Как? – Бъдещето на човека е в зависимост от сегашния му живот. Както в семето е скрит бъдещият живот на растението, така и във всеки човек е скрито неговото бъдеще. Това значи: вътрешните качества се извисяват навън. Като живее, човекът постепенно извисява всичко, което Бог е вложил в него.

И тъй, който иска да бъде щастлив, трябва да се стреми към Божествения порядък. За тази цел той трябва да спазва известни правила. Едно от правилата е спазване на Божествения морал. Влезеш ли в абсолютния порядък, ще живееш според неговия морал. Ще кажете, че мъчно се живее по законите и правилата на Божествения порядък. В същност мъчно се живее по законите на човешкия порядък, понеже са много и неустановени. В Божествения порядък има само един закон – законът на любовта. Който има любов, няма противоречия; който няма любов, има противоречия, той се ръководи от човешки закон. В който порядък живееш, трябва да спазваш неговите закони, а това става само чрез любовта. Порядъкът, като сбор от закони и правила, подразбира вътрешно прилагане. Ако се прилагат само външно, натъкваме се на нещо механично. И здравето е вътрешен процес. Ако организмът не е здрав отвътре, каквито благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва.

Какво е нужно на човека, за да бъде здрав? – Да определи отношенията си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си. Ако тези отношения са правилни, той непременно ще бъде здрав. Това се изисква, както от отделния човек и от семействата, така също от обществата и от народите. При такива отношения човек е свободен от противоречията. Този е пътят, по който може да върви безпрепятствено. Не спазва ли тези отношения, и при най-чистия въздух той се задушава и страда; и при най-чистата храна той гладен остава. Чистият въздух представя чистите мисли и желания на човека, а чистата храна – доброто в него. Ако няма правилни отношения към Бога, чистите мисли и желания ще минават през него, без да го ползуват. Той ще бъде затворен за тях, както и за доброто, и ще бъде нещастен. Човек трябва да отвори ума си за чистите мисли, сърцето – за чистите желания, за да бъде здрав, да има добри резултати в живота си. Будно съзнание се изисква от всички, всеки ден да проверяват мислите и чувствата си, да не допущат нищо нечисто в себе си. Не е важно, как сте живели в миналото, важно е как живеете днес. Днешният ден определя утрешния.

Мнозина се спират върху миналото, искат да знаят, какви са били едно време. Това не е важно. Божественият порядък е в настоящето. Сегашният живот определя и миналото, и бъдещето. Живейте в Божествения порядък и не мислете нито за миналото, нито за бъдещето. Божественият порядък свързва човека с Първата Причина на нещата и го води в нов, възвишен свят. Влезете ли в този свят, ще имате съдействието на съществата, които живеят там. Нямате ли връзка с тези същества, вие ще бъдете в положението на деца, които не могат да ходят. Защо малките деца не могат да ходят? – Защото крачката им не са заякнали, гръбнакът им е слаб. Щом крачката и гръбнакът им се засилят, те постепенно се изправят и започват да ходят. Краката са символ на доброто, а гръбнакът – на моралния живот. Приложете доброто и Божествения морал, за да влезете в Божествения порядък. Не приложите ли доброто, ще бъдете малки деца, които още пълзят по земята. Доброто е сила, без която животът няма основа. Ще кажете, че за живота на земята храната е от първа необходимост. Колкото е необходима храната, толкова са нужни светлината, водата и въздухът. Колкото са важни постъпките на човека, толкова са важни неговите мисли и чувства. Мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат в съгласие с Божествения порядък.

Будно съзнание е нужно на човека, за да бъде изправен към своя вътрешен живот. В духовния живот на човека не се позволяват никакви опущения. Най-малкото опущение води към катастрофа. Не става ли същото и във физическия живот? Достатъчно е човек да даде път на една микроба в организма си, за да заболее от някаква опасна болест. В 24ч. тази микроба се размножава и увеличава с милиони. Като знаеш това, не допущай нито една микроба в организма си. Не допущай нито една лоша мисъл в ума си, нито едно лошо чувство в сърцето си. Допуснеш ли ги, след 24 ч. те ще се размножат толкова много, че ще заплашат твоето съществуване. Страшни са последствията на нечистотата, на нечистия живот. Ще кажете, че една лоша мисъл не може да разруши живота. Ако не се размножава, лесно ще се справиш с нея, но ако се размножава, ти си изгубен. За да се запазите от нечисти мисли и чувства и от техните последствия, излезте от човешкия порядък, от недоволството и противоречията и влезте в Божествения порядък. Трябва ли от сутрин до вечер да сте недоволни, да мислите защо не ви е дадено богатство, сила, знание? Работете съзнателно, с любов и постоянство и ще постигнете всичко, каквото желаете. Бог ви е дал ум, сърце и воля – нищо не ви остава, освен да работите. Имаш цигулка с добри струни, имаш лък, имаш и учител. Не ти остава нищо друго, освен да свириш.

В прочетената глава виждаме, че Христос се натъкнал на тогавашните учени, които подържали известни правила. И сегашните учени подържат известни правила и не отстъпват от тях. Добре е да си миете ръцете преди ядене, да бъдете външно чисти, но външната чистота налага и абсолютна вътрешна чистота. Същевременно, външната чистота не изключва вътрешната чистота. Ако външно си нечист, беден, или болен, това не значи, че трябва да се напуснеш вътрешно. Ако си беден, това не значи, че трябва да крадеш, да убиваш, да вършиш престъпления, за да подобриш материалното си състояние. Бедността, страданията са подтик към Божественото. Ще работиш, ще градиш, за да влезеш в Божествения порядък. Използвайте противоречията като възможност за придобиване на ценности, а не като условия за спъване. За онзи, който разбира, противоречията са благо. За онзи, който не разбира, те са нещастие.

Задачата на всеки човек е да използва настоящия момент. Той е най-важен, върху него се гради бъдещето. Всеки момент носи нещо ново за човека, което постоянно го обновява. Вложете новото в ума, в сърцето си, за да се повдигнете. Не внасяте ли нищо ново, вие сами се спъвате. Новото подмладява човека, старото води към остаряване. Всеки ден, всеки момент човек трябва да се чисти, да се обновява. Иначе, той е осъден на преждевременна смърт. Колко престъпления, колко погрешки стоят пред вас, с които непременно трябва да се справите. Всеки ден трябва да пречиствате храната, водата и въздуха, които приемате. Не е лесно да се нахрани човек. От храната, която възприема, зависи неговият бъдещ живот. Ще каже някой, че е важно да приеме малко храна, за да напълним стомаха си, да го заставим да мълчи. Не е така. В първо време стомахът ще мълчи, но ако го напълниш с нечиста храна, ще протестира. Как нахрани Христос няколко хилядния народ, който беше дошъл да Го слуша? Колко хляба имаше на разположение? – Седем хляба и няколко риби. „И като взе седемте хляба и рибите и благодари, преломи и даде на учениците си, а учениците – на народа. И ядоха всички и наситиха се”. (- 36 и 37ст.). Защо можа Христос да нахрани толкова хиляден народ със седем хляба и няколко риби? – Защото имаше любов. Той беше свързан с Бога, а в Бога са всички възможности. Който не е свързан с Бога, живее в човешкия порядък и страда, безпокои се, че има само един хляб на ден, с който не може да нахрани семейството си. Чудно нещо! Христос нахрани четири хиляден народ със седем хляба, а вие не можете с един хляб да нахраните едно семейство. Това са последствията на човешкия порядък. Той поглъща много труд и усилия, а дава малко резултати. Божественият порядък дава големи резултати при малко труд и усилия. Ако искаш да разбереш, в кой порядък живееш, наблюдавай колко работиш и какъв резултат имаш. Изобщо, ако работиш много, а малко придобиваш, ти си в човешкия порядък; ако работиш малко, а много придобиваш, ти си в Божествения порядък.

Задачата на човека е да изучава себе си, да прави опити, постоянно да придобива нещо ново. Нова светлина и повече светлина му е нужна. Възприемането на светлината е непреривен процес. Прекъсне ли само за момент тока на светлината, той остава в тъмнина, която е причина за нещастията и катастрофите. Всяко прекъсване на добродетелите води също към катастрофа. Защо ще престанеш да прилагаш доброто? Ако си добър, бъди всякога добър. – Не ме оценяват. – Това нищо не значи. Ти проявяваш доброто за себе си, а не за другите. Някои прекъсват тока на своята светлина, отказват се от доброто и, въпреки това, очакват щастието. Щастието не иде по пътя на човешкия порядък. Щастието се постига по пътя на постоянството, по пътя на Божествения порядък, дето любовта цари. Тя закриля всички живи същества, като взема непотребното от тях и дава потребното. Затова Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот и то изобилно”. Значи, Божията Любов дава а човешката – взема. Божията Любов отнема скърбите и страданията на човека, а в замяна на това му дава мир и спокойствие на душата и на духа.

Човек трябва да мине през специална школа на самовъзпитание, да се кали, да понася смело и решително мъчнотиите и страданията. Да ходи по земята човек знае това изкуство. Обаче, турят ли го да ходи по въже, веднага той губи присъствието на духа си, защото не знае това изкуство. Тук, именно ще се познае неговата вяра и самообладание. Има хора, които свободно ходят по въже. Ще кажете, че това изкуство не ви интересува, не искате да ставате акробати. Няма да ставате акробати, но като спирате вниманието си върху придобивките на хората, ще се научите да мислите право. Правата мисъл е Божествена – тя е мисъл на Божествения порядък. Тя се отличава от човешката по това, че никога не се прекъсва. Божествените мисли вървят една след друга последователно. Всяка една дава условия за проява и развитие на следващата. Човешките мисли, обаче, не са свързани тясно една с друга и често се прекъсват. В Божествения порядък всички същества си помагат, в човешкия всеки мисли повече за себе си; в много случаи едни работят, а други почиват. Ако някой страда, окръжаващите не знаят как да му помогнат. Изкуство е да знаеш как да помагаш. Ако умре детето на вашия приятел, вие не знаете как да му помогнете. Започвате да го утешавате, да му казвате, че то отишло при Бога. Ще излезе, че докато е било на земята, детето е било вън от Бога, а след смъртта си отишло при Бога. Това е неразбиране на нещата. Тогава, как ще се разбере стихът, в който е казано: „Ние живеем и се движим в Бога”. Ако само на онзи свят човек живее при Бога, в този стих има нещо противоречиво и непълно.

Кога отива човек на онзи свят? – Когато няма никакъв запас, нито физически, нито духовен; когато е изгубил всички условия на земята за развитие. Това състояние наричаме крайно обедняване. Кой човек обеднява? – Богатия. Когато изгуби вяра в парите си, когато те се обезсмислят за него, той се усеща празен, нещастен, беден. За да се освободи от беднотията, той трябва да се свърже с разумни същества, да направи познанство с душите им. Това значи раздаване на своето богатство. Колкото повече души познава и на колкото повече хора е дал нещо от себе си, толкова по-богат става вътрешно. Свърже ли се с Бога и Го познае, той става истински богат – животът му се осмисля. Всички хора говорят за връзка с Бога, разбират тази идея, но като дойде до приложение, малцина я прилагат. Голяма е разликата между разбирането и приложението. И обикновеният човек я разбира, и светията я разбира, но резултатите от техните разбирания са различни. Ако обикновеният човек тури ръката си върху главата на един болен, нищо не може да направи – болният си остава болен; ако талантливият постави ръката си, болният ще се помръдне малко, с желание да стане, но по нямане на сила ще остане на леглото си; ако гениалният направи този опит, болният ще се почувства по-добре, ще се повдигне малко, ще се насърчи; ако светията и Учителят поставят ръката си, болният ще стане от леглото си, ще започне да се движи, да се храни. Той е възприел живот от тях и напълно оздравява. Достатъчно е светията и Учителят да турят ръката си върху главата на някой неспособен ученик, за да започне той да мисли, да учи и да се развива нормално. Дето влязат светията и Учителят, всичко върни на добре. – Възможно ли е само с едно поставяне на ръката всичко да се нарежда добре?

Представете си, че една кола е застанала на сред пътя и пречи на движението на минувачите. Минава едно петгодишно дете и прави опит да помести колата. Оттук я бутне, оттам я бутне, но колата не се мърда; дойде десетгодишно дете, бутне колата, но тя едва се мръдва; дойде 15 годишно момче, поразтърси колата, подвижи я, но не може да я махне от пътя; най-после дохожда млад момък, 21 годишен, дръпне здраво колата и я отмества от пътя. Следователно, искаш ли да свършиш една работа докрай, трябва да имаш силата на 21 годишен момък, т.е. силата на светията и на Учителя. – И без Учител може. – Не може без Учител. Той представя духовната сила в човека, с помощна на която върши всичко. Който има сила, всичко може да направи. Който може да прави всичко, той е силен. Който търси Учителя си, който търси Бога, ще Го намери в себе си. Това значи, да има човек връзка с Бога. Ако връзката е правилна, човек лесно разрешава мъчнотиите си. Казано е в Писанието: „Две жени ще бъдат на нивата; едната ще се вземе, другата ще остане”. Какво означава този стих? – Бащата има две дъщери: едната е красива, другата – грозна. Когато дойде жених, красивата ще вземе, а грозната ще остане вкъщи. На същото основание, казвам: Когато има трудни, мъчно разрешими въпроси, викат или гениалния, или светията, или Учителя. Дойде ли до груби, физически работи, дето е нужна груба сила, там викат обикновения или талантливия.

Като не разбирате законите и изискванията на живота, мнозина се запитват, защо имат големи страдания и противоречия. – Защото имат големи желания, а малки възможности за реализирането им. Обикновеният може да постигне само ограничен брой от желанията си и, като не успява, страда, натъква се на противоречия. За да понася леко страданията, да се справя с тях, човек трябва да се познава, да не превишава своите възможности. Затова е казано: „Познай себе си!”

Познаването е свързано с любовта, а любовта – с чистотата. Ти познаваш човека, само когато го обичаш. Степента на любовта пък определя степента на чистотата. Забележете, деца, които са обичани от родителите си, всякога са чисто облечени. Ето защо, когато работите на някого се нареждат добре, ще знаете, че има някой, който го обича. Колкото по-добре вървят работите му, толкова повече хора го обичат. Онзи, на когото работите не се нареждат добре, малко хора го обичат. – Какво трябва да прави такъв човек? – Да обича. Само онзи може да обича, който има предвид благото, което Бог е определил за неговия възлюбен; после трябва да има предвид благото, което той сам е определил за него и най-после, да има предвид благото, което неговият ближен му е определил.

Какво е нужно но човека, за да прояви обичта си и да го обичат? – Да не разваля това, което Бог е създал, да не се отклонява от Божиите пътища. Не се отказвай от Божественото, което носи щастието ти. Който се държи за Божественото, колкото и да страда, в края на краищата страданията му ще се превърнат в радост. Затова е казано, че който издържи докрай, спасен ще бъде. Той разполага със сила, чрез която се справя с всичките си мъчнотии.

Божият Дух носи всички блага на живота.

3. Утринно Слово от Учителя, държано на 6 октомври, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгревът.