| Ред 7: | Ред 7: | ||
В паралел с това ще взема едно изречение, превод от свещената книга: „Люби, учи, свободен бъди!“ | В паралел с това ще взема едно изречение, превод от свещената книга: „Люби, учи, свободен бъди!“ | ||
| − | + | Разумният живот, сам по себе си, трябва да се разясни. Туй разяснение е необходимо за човешката душа. То е един вътрешен процес, важен и необходим. Затова именно човек е дошъл на земята. Земята не е била и няма да бъде едно постоянно жилище на човека. Тя е едно преходно жилище. Човек е гостенин тук на земята и след време ще я напусне. Следователно, при сегашното негово гостуване на земята, той има да научи известни уроци, да придобие известни знания. Той няма защо да се оплаква от тия уроци, той е пътешественик. Попитайте онзи англичанин, който се качва по високите върхове на Алпите, оплаква ли се от мъчнотиите, които среща? Един англичанин счита за привилегия да мине през всичките мъчнотии, за да стигне върховете. Нима онези англичани, които искат да се качат на Хималаите, да стигнат върха Еверест, има защо да се оплакват? Не, някои от тях жертват живота си даже. Онези хора, обаче, които не разбират смисъла на живота, казват: не струва човек да прави толкова усилия. Най-великите неща в живота седят именно в такива усилия. В какво седи разликата между едно животно и човека? – В интензивността на техните усилия. Човек има високи стремежи в живота си, а едно животно има обикновени стремежи. Пък и между всички хора пак има разлика. Всички хора нямат еднакви стремежи. Някои казват: ние с философия не се занимаваме. Питам тогава: с какво се занимавате? – С обикновените неща в живота. Философията е за философите. Е, няма съмнение, че туй изречение е право. Философията е за философите. Мъдростта е за мъдрите хора, глупостта е за глупавите хора. Под думата „глупав живот“ разбирам един обикновен живот, в който състоянията не са разяснени. Ние не знаем, защо трябва да живеем. Ние не знаем, причините на страданията. Раждаме се като деца, растем и остаряваме, а при това, ако ни запитат, защо се раждаме и защо остаряваме, ще кажем: такъв е законът на природата. Е, какъв е този закон? – Закон се дава само на разумните същества, а на неразумните същества се туря юлар, никакъв закон не им се дава. На воловете не казват: нов закон се пише. Турят им юлар и казват: ще вървиш напред! Разумните същества, които разбират какво нещо е закон, нямат гем, нямат юлар и на тях се казва: нова заповед се пише; или, тази е моята заповед: „да имате любов помежду си“. Хората, при сегашните условия, при които се намират, не могат да схванат, какво нещо е истинската любов, която, се проявява. Защо? Тия органи, с които могат да я схванат не са още съградени у тях. Представете си един човек, който има слаби прояви на електричество и магнетизъм в себе си. Как се проявяват тия сили в него? – Те се проявяват във вид на известни течения. Това са състояния на самата жива природа. При слабите прояви едва забелязваме някакви движения, а при силните прояви тия движения са много силни и произвеждат такъв ефект, какъвто може да се предизвика от силния електрически ток. Това лесно може да проверите в града Вашингтон, където американците имат два големи топа, свързани със силни електрически батерии, които топове се намагнитизирват така силно, че всеки, който отива там с някакъв железен предмет или с обуща с гвоздеи, трябва да ги остави вън и така да влезе, иначе, ще намери обущата си свалени от краката. Този магнетизъм няма да те пита благороден ли си или прост. Всеки, който отива с обуща, подбити с гвоздеи, ще намери обущата си закачени на топа. Тъй бързо става това, че няма време да се сетиш как е станало. Ние някой път се спираме пред природата и питаме: защо става това нещо? Когато отиваш при един такъв силен ток, нищо няма да питаш. Ще оставиш навън всичкото железо, което имаш в себе си и ще влезеш без железо. Значи, магнетизмът казва: аз не искам никакви оръжия. Той взема всичките ти оръжия. Човек, който отива при Любовта с желязо, по същия закон ще постъпят с него и тук. Всичкото желязо, което е у тебе; всичкото сребро, което е у тебе; всичкото злато, което е у тебе и всичко туй, което те е спъвало в живота, ще оставиш на страна и така ще отидеш при Любовта. Мнозина запитват: ами без това не може ли? – Не може. При сегашните условия на живота има много неща, без който не може, но в този велик закон на живота, към който се стремим ние, разумните същества, много от сегашните неща ще станат за нас непотребни. Тия преходните състояния не трябва да считаме за вечни, за неизмени. Туй, което сега ти служи като една потреба, ти го използвай, но не обвързвай сърцето и ума си с него да мислиш, че като ти е полезно днес, ще ти е полезно и след вековете. Не, за сега само ти е потребно. Обаче в закона на Любовта има нещо особено, различно от това в обикновената любов. Обикновената любов внася разединение и омраза между хората. Сега, някои казват: как се е родила омразата? Аз се изразявам математически, казвам: плюс и плюс дават плюс. Плюсът означава една положителна сила. Когато хората са положителни, когато и природата е положителна, получава се една положителна величина, която е злото. Когато природата е положителна, а ние сме пасивни, или отрицателни, ражда се доброто. Това са само предположения. Това можем да докажем на всеки едного от вас. Запример, двама млади хора от София спорят за една хубава къща в града, на много хубаво място, добре съградена. И двамата са заинтересувани, искат да я купят. Защо? – И двамата са млади, искат да се женят, а техните възлюбени искат именно тази къща. По-хубава от тази къща няма, затова и двамата се сърдят, претендират за нея. Обичат тази къща и считат, че само в нея е тяхното щастие, защото и техните възлюбени я обичат. Ако единият отстъпи, без да се бори, ще кажат за него: той е малодушен, той е баба. За другия пък, който настоява, ще кажат: а той е герой! В Любовта има един закон, според който, онзи, който отстъпва е юнак; а онзи, който не отстъпва е баба. Вие ще кажете сега: защо е баба? Преди 10–15 години от Варна излезе един влак, мина през Гебедже и продължи по-нататък пътя си. Обаче, към Гебедже излезе един бивол, наежи се срещу машината и каза: никого не пущам да мине от тук! Машинистът дава сигнал – пиу, пиу, но биволът не отстъпва. Машинистът пуща машината и тя минава върху този бивол, който става само на кожа и кости. Какво спечели този гебедженски бивол? – Искаше да покаже своето юначество. Що му трябваше да стои на пътя на тази железница? Там гората е широка, да отиде и да пие вода, колкото иска. Да, но той искаше да покаже своето юначество. Онези, които се противят на законите на Любовта, участта им всякога е като участта на този бивол. Всяко едно същество, в което се поражда желание да тури ограничения в проявленията на Божията любов, бива смачквано като този бивол. Ще ви дам друго едно сравнение. Представете си, че вие отивате при един прекрасен извор, при който някой благочестив, разумен човек е направил една хубава, мраморна чешма, с хубаво корито, с хубави широки кранчета. Представете си сега, че всички тия хора, които отиват всеки ден да черпят вода от този извор, рекат да си отчупват по едно парченце от мрамора. Какво би станало с тази чешма? – Ще се развали. Не е важно да вземаме камъчета от тази чешма, но водата на този извор е важна. Законът на Любовта казва: ще вземеш от водата на този извор, а камъните, които са украшения, ще оставяте незасегнати. Чешмата това е човешкото тяло, а любовта, която се проявява в човека – това е водата на този прекрасен извор. Ние мислим, че като обсебим тялото, ще придобием Любовта. Не, Любовта е извън тялото, а тялото е условие, чрез което тя се проявява. Каква е разликата между любовта на една птичка и любовта на един човек? Нима птичката не защищава своите малки, не се жертва за тях по същия начин, както и майката защищава и се жертва за своите деца? Ще кажете: да майката се жертва! По отношение на любовта, и майката се жертва, и птичката се жертва. Любовта им има еднакво проявление, само че по количество майката е един голям извор, а птичката – по-малък. По отношение качеството на любовта, обаче, водата и на големия, и на малкия извор е еднаква. Някой път ние мислим, че се различаваме в любовта си. Туй различие е само привидно. Представете си един голям извор в периферия, и водата от него изтича от множество различни цеви. Да кажем, че някой цеви са прави, други образуват разни букви, трети са спиралообразни, четвърти – кръгообразни, пети дъгообразни, изобщо с всевъзможни форми. Сега, представете си, че някои от вас получават водата от една цев, а други от друга цев. Какво ще кажете за водата от тия различни цеви? Ще кажете: моята вода е по-хубава. Защо? Защото моята цев не мяза на твоята. Вярно е, че тия цеви не са еднакви, но не са цевите, които определят качеството на водата. | |
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | Следователно, ако един човек има един вид характер, друг човек – друг характер, некое животно пък – свой особен характер, любовта на всички тия същества, обаче, ще се проявява по един и същ начин. В проявлението на любовта между хората и животните съществува само тази разлика, че когато любовта се проявява в животните, съзнанието у тех се пробужда мигновено и после пак загасва. А когато любовта се пробужда у човека, съзнанието се проявява и задържа за по-дълго време. Следователно, проявлението на любовта зависи от пробуждането на съзнанието. Какво изисква тази любов, когато се пробужда нашето съзнание? Ще ви приведа един пример за един от младите царе в Европа, чието име няма да кажа. Този случай е станал преди войната. Един ден този цар излиза на разходка с своя файтон и по пътя среща един дедо и една баба, които се подпират на тояжката си, едва вервят. Като ги вижда, царьт веднага спира файтона си и казва на тия стари хора: „Заповедайте, качете се на моя файтон да продължите пътя си“! Качват се те на файтона при него, и той започва да ги занимава. Питам какви са били побужденията на този млад цар, за да спре файтона си, да покачи в него тия двама старци и да се разговаря по целия път с тех? В него имаше некакви побуждения. Този дедо казва на царя: „Е, синко, благодаря ти, че ме покани в файтона си, краката ми се беха откъснали от умора, всред пътя щех да си остана“. – Няма нищо, мене ми е приятно, че ми се отдаде случай да ви услужа. И бабата също казва на царя: „Господ здраве да ти дава, синко, ако не беше ти, щехме да си останем по пътя“. – Няма нищо, мене ми е приятно, че ви срещнах и можах да ви услужа. Той ги завежда до къщата им, взима им адреса и казва: „И друг път бих желал да ви услужа“. Те му казват: „Е, синко, такива хора много редко се срещат, не знаем где си възпитанъ“. – Не, има добри хора по света, има ги навсекъде. Когато човек иска да прояви любовта, той може и като цар да я прояви, може и като прост, като беден човек пак да я прояви. В тоя случай тия двамата стари хора са били разумни, добри хора! Сега, аз няма да ви разправям нищо за разговора, който се е водил между тех. Това е един цел разказ. Царьт е почерпил един велик урок от този разговор. Старият дедо казва на царя: „Е, синко, добре да живееш! Виждаш ли моята глава, как е побелела от страдания? Много съм страдал в живота си, и знаеш ли защо съм дошъл до туй положение? Гледай ти поне да бъдеш изпълнителен, и прави на всички тъй, както направи и на нас. Бъди тъй услужлив не само към старите, но и към всички нуждающи се!“ Какво би било от вас, ако в сърцата ви би проникнала тази любов! Не че тази любов не съществува в вас, но някой път не искате да я проявите, а за сега проявявате само любовта, която разединява. Любовта има еднакво проявление в всички хора. Когато тя действува в човека, кара го да люби, да се учи и свободен да бъде. Любов, която не прави човека свободен, не е любов. Любов, която обверзва човека, която носи заблуждения за него, която го спъва и събужда в него онези отрицателни качества, е положителна любов, тя не е за нас. Онази любов, която сега е потребна на съвременното човечество, е любовта, която носи сила вътре в себе си. Тя е любовта, която трябва да внесе мир, разумност и търпение в човешката душа. Тази любов трябва да внесе себеотрицание в човешката душа. Тази любов трябва да внесе свободна жертва в човешката душа. Когато ние изучаваме самата природа, виждаме, че в своите прояви тя носи всички благородни качества. И ако някой път ни се показва така груба, то е просто, за да ни упъти, да ни покаже правия път. Някой път ни прави като децата. С това тя иска да каже: ти трябва да имаш духа на младото дете. Какъв е духът на младото дете? – То има силна вера. В него няма две мнения. Каквото кажеш на онова непокварено дете, то верва без колебание, без всекакво съмнение. Детето, това е човекът който е готов да се учи. Старият човек е разумния човек. Стария човек в материалните работи не е готов да дава. Той там не е щедър, но ако дойде да ти разправя едно-друго, той е готов да ти разправя с часове. Седни при някой дедо, ще видиш, как е готов да ти разправя това-онова с часове: но бутнеш ли този дедо за кесията, той казва: не пипай! Умът пипай, всичко пипай но кесията не пипай! Вследствие на това, онези, които бутат кесията на дедото, имат много лошо мнение за него и казват: много стипца човек е този дедо! Дедото казва: „Парите развалят човека, дедовото. Ако ти дам пари, ти ще отидеш да пиеш, това ще направиш, онова ще направиш, ще се развалиш. Ако искаш, аз мога да ти дам знания“. И готов е този дедо, това да ти разправя, онова да ти разправя. Но младият, слуша, слуша, току бръкне в кесията. Този млад не разбира духа на дедото, а дедото го разбира. Има млади, които разбират деда си, и тогава се образува хармония между млади и стари. Любов между двама млади не може да съществува. Аз мога да ви докажа това. Двама млади не може да се обичат, но млад и стар могат да се обичат. Между тех може да се заверже най-хубавата, най-идеалната любов. Дедото след 4–5 години ще замине, у него, няма никаква користолюбива цел към младия. Между дедото и младия може да се образува такава връзка, че единият и другият добре да се разбират. Следователно, между нас и природата може да се образува най-интимна връзка. Защо? – Природата е стара. Тя носи всички знания, всички богатства в себе си, и ние, като млади, които сме дошли, на земята да се учим, тя е готова да ни услужи. Но и тя си има своя кесия. Щом бутнеш кесията ѝ, тя казва: а, дедовото, не може! И като казват, че има неща невъзможни, верно е. Защо? – Тия богатства са вредни за нас. | ||
Сега, Христос се обръща към своите интимни ученици, които Го разбират, и им казва: „Да имате любов помежду си! От това светът ще познае, че сте мои ученици“. Кой свет? – Не този неразумният свет, но висшият, Божественият свет. Този висш свет, в който царува Любовта, ще познае, че сте мой ученици по това, че Любовта преобладава в вас. А щом този висшият, Божественият свет познае, че сте мои ученици, тогава вие ще имате всичкото негово благоволение. | Сега, Христос се обръща към своите интимни ученици, които Го разбират, и им казва: „Да имате любов помежду си! От това светът ще познае, че сте мои ученици“. Кой свет? – Не този неразумният свет, но висшият, Божественият свет. Този висш свет, в който царува Любовта, ще познае, че сте мой ученици по това, че Любовта преобладава в вас. А щом този висшият, Божественият свет познае, че сте мои ученици, тогава вие ще имате всичкото негово благоволение. | ||
Версия от 21:24, 27 януари 2009
Моята заповед
Ще взема няколко интимни думи от речта на Христа към своите ученици.
Тая е моята заповед, да имате любов помежду си както ви аз възлюбих. (Йоан 15:12)
В паралел с това ще взема едно изречение, превод от свещената книга: „Люби, учи, свободен бъди!“
Разумният живот, сам по себе си, трябва да се разясни. Туй разяснение е необходимо за човешката душа. То е един вътрешен процес, важен и необходим. Затова именно човек е дошъл на земята. Земята не е била и няма да бъде едно постоянно жилище на човека. Тя е едно преходно жилище. Човек е гостенин тук на земята и след време ще я напусне. Следователно, при сегашното негово гостуване на земята, той има да научи известни уроци, да придобие известни знания. Той няма защо да се оплаква от тия уроци, той е пътешественик. Попитайте онзи англичанин, който се качва по високите върхове на Алпите, оплаква ли се от мъчнотиите, които среща? Един англичанин счита за привилегия да мине през всичките мъчнотии, за да стигне върховете. Нима онези англичани, които искат да се качат на Хималаите, да стигнат върха Еверест, има защо да се оплакват? Не, някои от тях жертват живота си даже. Онези хора, обаче, които не разбират смисъла на живота, казват: не струва човек да прави толкова усилия. Най-великите неща в живота седят именно в такива усилия. В какво седи разликата между едно животно и човека? – В интензивността на техните усилия. Човек има високи стремежи в живота си, а едно животно има обикновени стремежи. Пък и между всички хора пак има разлика. Всички хора нямат еднакви стремежи. Някои казват: ние с философия не се занимаваме. Питам тогава: с какво се занимавате? – С обикновените неща в живота. Философията е за философите. Е, няма съмнение, че туй изречение е право. Философията е за философите. Мъдростта е за мъдрите хора, глупостта е за глупавите хора. Под думата „глупав живот“ разбирам един обикновен живот, в който състоянията не са разяснени. Ние не знаем, защо трябва да живеем. Ние не знаем, причините на страданията. Раждаме се като деца, растем и остаряваме, а при това, ако ни запитат, защо се раждаме и защо остаряваме, ще кажем: такъв е законът на природата. Е, какъв е този закон? – Закон се дава само на разумните същества, а на неразумните същества се туря юлар, никакъв закон не им се дава. На воловете не казват: нов закон се пише. Турят им юлар и казват: ще вървиш напред! Разумните същества, които разбират какво нещо е закон, нямат гем, нямат юлар и на тях се казва: нова заповед се пише; или, тази е моята заповед: „да имате любов помежду си“. Хората, при сегашните условия, при които се намират, не могат да схванат, какво нещо е истинската любов, която, се проявява. Защо? Тия органи, с които могат да я схванат не са още съградени у тях. Представете си един човек, който има слаби прояви на електричество и магнетизъм в себе си. Как се проявяват тия сили в него? – Те се проявяват във вид на известни течения. Това са състояния на самата жива природа. При слабите прояви едва забелязваме някакви движения, а при силните прояви тия движения са много силни и произвеждат такъв ефект, какъвто може да се предизвика от силния електрически ток. Това лесно може да проверите в града Вашингтон, където американците имат два големи топа, свързани със силни електрически батерии, които топове се намагнитизирват така силно, че всеки, който отива там с някакъв железен предмет или с обуща с гвоздеи, трябва да ги остави вън и така да влезе, иначе, ще намери обущата си свалени от краката. Този магнетизъм няма да те пита благороден ли си или прост. Всеки, който отива с обуща, подбити с гвоздеи, ще намери обущата си закачени на топа. Тъй бързо става това, че няма време да се сетиш как е станало. Ние някой път се спираме пред природата и питаме: защо става това нещо? Когато отиваш при един такъв силен ток, нищо няма да питаш. Ще оставиш навън всичкото железо, което имаш в себе си и ще влезеш без железо. Значи, магнетизмът казва: аз не искам никакви оръжия. Той взема всичките ти оръжия. Човек, който отива при Любовта с желязо, по същия закон ще постъпят с него и тук. Всичкото желязо, което е у тебе; всичкото сребро, което е у тебе; всичкото злато, което е у тебе и всичко туй, което те е спъвало в живота, ще оставиш на страна и така ще отидеш при Любовта. Мнозина запитват: ами без това не може ли? – Не може. При сегашните условия на живота има много неща, без който не може, но в този велик закон на живота, към който се стремим ние, разумните същества, много от сегашните неща ще станат за нас непотребни. Тия преходните състояния не трябва да считаме за вечни, за неизмени. Туй, което сега ти служи като една потреба, ти го използвай, но не обвързвай сърцето и ума си с него да мислиш, че като ти е полезно днес, ще ти е полезно и след вековете. Не, за сега само ти е потребно. Обаче в закона на Любовта има нещо особено, различно от това в обикновената любов. Обикновената любов внася разединение и омраза между хората. Сега, някои казват: как се е родила омразата? Аз се изразявам математически, казвам: плюс и плюс дават плюс. Плюсът означава една положителна сила. Когато хората са положителни, когато и природата е положителна, получава се една положителна величина, която е злото. Когато природата е положителна, а ние сме пасивни, или отрицателни, ражда се доброто. Това са само предположения. Това можем да докажем на всеки едного от вас. Запример, двама млади хора от София спорят за една хубава къща в града, на много хубаво място, добре съградена. И двамата са заинтересувани, искат да я купят. Защо? – И двамата са млади, искат да се женят, а техните възлюбени искат именно тази къща. По-хубава от тази къща няма, затова и двамата се сърдят, претендират за нея. Обичат тази къща и считат, че само в нея е тяхното щастие, защото и техните възлюбени я обичат. Ако единият отстъпи, без да се бори, ще кажат за него: той е малодушен, той е баба. За другия пък, който настоява, ще кажат: а той е герой! В Любовта има един закон, според който, онзи, който отстъпва е юнак; а онзи, който не отстъпва е баба. Вие ще кажете сега: защо е баба? Преди 10–15 години от Варна излезе един влак, мина през Гебедже и продължи по-нататък пътя си. Обаче, към Гебедже излезе един бивол, наежи се срещу машината и каза: никого не пущам да мине от тук! Машинистът дава сигнал – пиу, пиу, но биволът не отстъпва. Машинистът пуща машината и тя минава върху този бивол, който става само на кожа и кости. Какво спечели този гебедженски бивол? – Искаше да покаже своето юначество. Що му трябваше да стои на пътя на тази железница? Там гората е широка, да отиде и да пие вода, колкото иска. Да, но той искаше да покаже своето юначество. Онези, които се противят на законите на Любовта, участта им всякога е като участта на този бивол. Всяко едно същество, в което се поражда желание да тури ограничения в проявленията на Божията любов, бива смачквано като този бивол. Ще ви дам друго едно сравнение. Представете си, че вие отивате при един прекрасен извор, при който някой благочестив, разумен човек е направил една хубава, мраморна чешма, с хубаво корито, с хубави широки кранчета. Представете си сега, че всички тия хора, които отиват всеки ден да черпят вода от този извор, рекат да си отчупват по едно парченце от мрамора. Какво би станало с тази чешма? – Ще се развали. Не е важно да вземаме камъчета от тази чешма, но водата на този извор е важна. Законът на Любовта казва: ще вземеш от водата на този извор, а камъните, които са украшения, ще оставяте незасегнати. Чешмата това е човешкото тяло, а любовта, която се проявява в човека – това е водата на този прекрасен извор. Ние мислим, че като обсебим тялото, ще придобием Любовта. Не, Любовта е извън тялото, а тялото е условие, чрез което тя се проявява. Каква е разликата между любовта на една птичка и любовта на един човек? Нима птичката не защищава своите малки, не се жертва за тях по същия начин, както и майката защищава и се жертва за своите деца? Ще кажете: да майката се жертва! По отношение на любовта, и майката се жертва, и птичката се жертва. Любовта им има еднакво проявление, само че по количество майката е един голям извор, а птичката – по-малък. По отношение качеството на любовта, обаче, водата и на големия, и на малкия извор е еднаква. Някой път ние мислим, че се различаваме в любовта си. Туй различие е само привидно. Представете си един голям извор в периферия, и водата от него изтича от множество различни цеви. Да кажем, че някой цеви са прави, други образуват разни букви, трети са спиралообразни, четвърти – кръгообразни, пети дъгообразни, изобщо с всевъзможни форми. Сега, представете си, че някои от вас получават водата от една цев, а други от друга цев. Какво ще кажете за водата от тия различни цеви? Ще кажете: моята вода е по-хубава. Защо? Защото моята цев не мяза на твоята. Вярно е, че тия цеви не са еднакви, но не са цевите, които определят качеството на водата.
Следователно, ако един човек има един вид характер, друг човек – друг характер, некое животно пък – свой особен характер, любовта на всички тия същества, обаче, ще се проявява по един и същ начин. В проявлението на любовта между хората и животните съществува само тази разлика, че когато любовта се проявява в животните, съзнанието у тех се пробужда мигновено и после пак загасва. А когато любовта се пробужда у човека, съзнанието се проявява и задържа за по-дълго време. Следователно, проявлението на любовта зависи от пробуждането на съзнанието. Какво изисква тази любов, когато се пробужда нашето съзнание? Ще ви приведа един пример за един от младите царе в Европа, чието име няма да кажа. Този случай е станал преди войната. Един ден този цар излиза на разходка с своя файтон и по пътя среща един дедо и една баба, които се подпират на тояжката си, едва вервят. Като ги вижда, царьт веднага спира файтона си и казва на тия стари хора: „Заповедайте, качете се на моя файтон да продължите пътя си“! Качват се те на файтона при него, и той започва да ги занимава. Питам какви са били побужденията на този млад цар, за да спре файтона си, да покачи в него тия двама старци и да се разговаря по целия път с тех? В него имаше некакви побуждения. Този дедо казва на царя: „Е, синко, благодаря ти, че ме покани в файтона си, краката ми се беха откъснали от умора, всред пътя щех да си остана“. – Няма нищо, мене ми е приятно, че ми се отдаде случай да ви услужа. И бабата също казва на царя: „Господ здраве да ти дава, синко, ако не беше ти, щехме да си останем по пътя“. – Няма нищо, мене ми е приятно, че ви срещнах и можах да ви услужа. Той ги завежда до къщата им, взима им адреса и казва: „И друг път бих желал да ви услужа“. Те му казват: „Е, синко, такива хора много редко се срещат, не знаем где си възпитанъ“. – Не, има добри хора по света, има ги навсекъде. Когато човек иска да прояви любовта, той може и като цар да я прояви, може и като прост, като беден човек пак да я прояви. В тоя случай тия двамата стари хора са били разумни, добри хора! Сега, аз няма да ви разправям нищо за разговора, който се е водил между тех. Това е един цел разказ. Царьт е почерпил един велик урок от този разговор. Старият дедо казва на царя: „Е, синко, добре да живееш! Виждаш ли моята глава, как е побелела от страдания? Много съм страдал в живота си, и знаеш ли защо съм дошъл до туй положение? Гледай ти поне да бъдеш изпълнителен, и прави на всички тъй, както направи и на нас. Бъди тъй услужлив не само към старите, но и към всички нуждающи се!“ Какво би било от вас, ако в сърцата ви би проникнала тази любов! Не че тази любов не съществува в вас, но някой път не искате да я проявите, а за сега проявявате само любовта, която разединява. Любовта има еднакво проявление в всички хора. Когато тя действува в човека, кара го да люби, да се учи и свободен да бъде. Любов, която не прави човека свободен, не е любов. Любов, която обверзва човека, която носи заблуждения за него, която го спъва и събужда в него онези отрицателни качества, е положителна любов, тя не е за нас. Онази любов, която сега е потребна на съвременното човечество, е любовта, която носи сила вътре в себе си. Тя е любовта, която трябва да внесе мир, разумност и търпение в човешката душа. Тази любов трябва да внесе себеотрицание в човешката душа. Тази любов трябва да внесе свободна жертва в човешката душа. Когато ние изучаваме самата природа, виждаме, че в своите прояви тя носи всички благородни качества. И ако някой път ни се показва така груба, то е просто, за да ни упъти, да ни покаже правия път. Някой път ни прави като децата. С това тя иска да каже: ти трябва да имаш духа на младото дете. Какъв е духът на младото дете? – То има силна вера. В него няма две мнения. Каквото кажеш на онова непокварено дете, то верва без колебание, без всекакво съмнение. Детето, това е човекът който е готов да се учи. Старият човек е разумния човек. Стария човек в материалните работи не е готов да дава. Той там не е щедър, но ако дойде да ти разправя едно-друго, той е готов да ти разправя с часове. Седни при някой дедо, ще видиш, как е готов да ти разправя това-онова с часове: но бутнеш ли този дедо за кесията, той казва: не пипай! Умът пипай, всичко пипай но кесията не пипай! Вследствие на това, онези, които бутат кесията на дедото, имат много лошо мнение за него и казват: много стипца човек е този дедо! Дедото казва: „Парите развалят човека, дедовото. Ако ти дам пари, ти ще отидеш да пиеш, това ще направиш, онова ще направиш, ще се развалиш. Ако искаш, аз мога да ти дам знания“. И готов е този дедо, това да ти разправя, онова да ти разправя. Но младият, слуша, слуша, току бръкне в кесията. Този млад не разбира духа на дедото, а дедото го разбира. Има млади, които разбират деда си, и тогава се образува хармония между млади и стари. Любов между двама млади не може да съществува. Аз мога да ви докажа това. Двама млади не може да се обичат, но млад и стар могат да се обичат. Между тех може да се заверже най-хубавата, най-идеалната любов. Дедото след 4–5 години ще замине, у него, няма никаква користолюбива цел към младия. Между дедото и младия може да се образува такава връзка, че единият и другият добре да се разбират. Следователно, между нас и природата може да се образува най-интимна връзка. Защо? – Природата е стара. Тя носи всички знания, всички богатства в себе си, и ние, като млади, които сме дошли, на земята да се учим, тя е готова да ни услужи. Но и тя си има своя кесия. Щом бутнеш кесията ѝ, тя казва: а, дедовото, не може! И като казват, че има неща невъзможни, верно е. Защо? – Тия богатства са вредни за нас.
Сега, Христос се обръща към своите интимни ученици, които Го разбират, и им казва: „Да имате любов помежду си! От това светът ще познае, че сте мои ученици“. Кой свет? – Не този неразумният свет, но висшият, Божественият свет. Този висш свет, в който царува Любовта, ще познае, че сте мой ученици по това, че Любовта преобладава в вас. А щом този висшият, Божественият свет познае, че сте мои ученици, тогава вие ще имате всичкото негово благоволение.
И тъй, при сегашните условия човечеството минава в една нова фаза. Именно тази новата любов трябва да се насади. Туй наричат любов между народите, любов между обществата. Съвременното човечество търси един метод, един начин, по който народите ще могат да се споразумеят, но те може да се споразумеят само въз основа на Божествената Любов. Тя ще дойде по един много естествен начин. Всички съвременни народи се отличават по некакви качества. Българите, като народ, се отличават; англичаните, като народ, се отличават; французите, като народ, се отличават; германците, като народ, се отличават; русите, като народ, се отличават; китайците, като народ, се отличават; японците, също като народ, се отличават. Всички народи се отличават по нещо, но за да познаете един народ, трябва да живеете дълго време между него, за да видите, какви са неговите основни качества, които го характеризират, като народ. Тия характеристики, тия различия, които съществуват между народите, само любовта може да ги смекчи, да ги облагороди. Тия отношения, тази непримиримост, която съществува в живота на народите, само Божествената Любов, само съзнателната любов може да я изглади. Само тя може да внесе вътрешния смисъл в живота. Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Тази е моята заповед: да имате любов помежду си!“ Христос е говорил дълго време на своите ученици, но сега немам време да възпроизвеждам тази беседа. Той ги учил три години и им казвал, какви са качествата на Божията Любов, какви са основните ѝ правила. И тази любов си има свои правила. Аз казвам, че едно от качествата на тази любов е като видиш онзи, когото обичаш, сърцето ти да се зарадва. Бащата като види сина си, да се зарадва; майката като види дъщеря си, да се зарадва. Даже хората трябва да се радват не само на своите ближни, но и на по далечните от тех. В некое семейство кравата се изгубила, няма я 4–5 деня, и всички се безпокоят за нея, мислят си, дали не я изял някой вълк. По едно време чуваш, че кравата мучи. Иде, иде кравата – всички стават на крака, посрещат я. Защо? – Полезна им е тя. Само че тази любов трае за малко време. И сега, при тази Божествена радост трябва да се стараем да запазим любовта си.
Мнозина християни мислят, че Любовта е сила, която може да дойде отвън. Не, любовта може да дойде само отвътре, от дълбочината на човешката душа. В тази дълбочина работи човешкия дух, който има всички възможности, всички условия да ти даде тази Любов. Когато тази Любов се прояви, Духът започва да работи за онази велика Мъдрост, която е необходима, за да схванем смисъла на нашия живот. След това Той започва да приготовлява условията за свободата, която е висшето, към което се стремим. Всички, се стремим към какво? – Да се освободим от онези ограничения, които светът ни налага. Свобода има само в Бога. Като казвам „Богъ“ Вие разбирате Бога според вашите вервания. Не, не за това верване ви говоря аз, не за тази свобода, която вие познавате. Под свобода аз разбирам състоянието, което има рибата, когато напусне водата и отиде в въздуха. Тя може да направи разлика в това си ново състояние. Представете си, какво ще бъде състоянието на една птица, която напуща въздуха и отива в една още по редка среда? Тя ще се усети свободна и ще започне един още по смислен живот. Така ще се почувствуваме свободни и ние, когато променим средата на нашия живот, когато дойдем до една по-висша среда, дето можем да задоволим всички свои нужди по един естествен начин. Тогава няма да работим и ще дойдем до положението, както пише онзи вестник: „не работи!“ Не, в този вестник „не работи!“ не се подразбира да не работиш, но се подразбира да не се трудиш, да не се мъчиш. Една среда има Божествената Любов, дето твоите нужди се задоволяват по Божествено. Ти сам няма да си образуваш тази среда, тези условия, но обществото, окръжаващите те хора, ще ти създадат тази среда. Всички онези, които те заобикалят, ще те разберат. Ти ще разбираш Бога, и те ще те разберат: ще живееш в мир. Ще кажете: е, какво идеално има в такъв живот? Какво идеално ли? Око не е видело, и ухо не е чуло възможностите, които се съдържат в такъв един живот. Първата възможност, която съществува е следната: ти ще имаш carte-blanche, свободен билет за пътуване. С този свободен билет ти ще имаш възможност да посетиш всички слънчеви системи, да гостуваш, дето искаш и по колкото време искаш, и в която слънчева система да отидеш, ще бъдеш добре дошъл. Питам тогава: животът ще има ли смисъл? – Ще има, разбира се. Но ще кажете вие: това са далечни работи, това са приказки из 1001 нощ. Това са Аладиновите приказки. Не, това са възможностите, към които човешката душа се стреми, и които един ден ще постигне. Това е висшият идеал – да се съединим с Бога, да бъдем служители нему, да влезем в Божествения свет, да изявим любовта си към Него. Това е, което е скрито в нас. То ще ни покаже, в какво седи Божията Любов. Ние още не знаем, в какво седи Божията Любов.
Съвременните хора се колебаят. И верующи, и неверующи се съмневат. Щом дойдат пред едно мъчение, казват: кой знае, Господ, Който е толкова велик, който се занимава с такива велики работи, с едно такова нищожно същество, като мене, ли ще се занимава? Той не може да се занимава с мене. Ако грешиш, ако вервиш по своята воля, Бог не се занимава с тебе; но ако се стремиш към Неговата Любов и вершиш Неговата воля, колкото и да си малък, колкото и микроскопическа любов да имаш, Той те държи в своя ум, занимава се с тебе. И ако некои хора успеват, а други не успеват, ако некои са благородни, а други неблагородни, аз отдавам това на следното нещо: колкото повече време Господ те държи в ума си, толкова повече успеваш, толкова по-благороден ставаш, а колкото по-малко те държи в ума си, толкова по-малко успеваш, толково по-неблагороден си. Някой път като те тури зад гърба си, в нищо не успеваш, и всичко ти трътеа назад. Тогава и хората те забравят и те занасят на гробищата. Всички хора, които са на гробищата, са все от забравените. Ако хората мислят, че на земята, или на гробищата има почивка, те не разбират смисъла на живота. Ако, след като излезем от туй малко тело, в което днес сме затворени и можем да се освободим от него тъй, както се освобождава бубата от пашкула си и хвръква на високо като пеперуда, това разбирам. Такъв да е смисълът на живота, разбирам. Ще ти каже някой: ти ще умреш! Отговори: не, аз само ще изменя своето състояние.
Сега, не е въпросът да мислим, какъв трябва да бъде задгробният живот. Външната страна на духовния живот е хиляди пъти по-красива, отколкото на физическия. Вътрешната страна пък, дето Любовта царува, дето Мъдростта царува, дето Истината царува, е хиляди пъти по-красива от нашия живот тук на земята. И, ако казваме, че духовният живот не струва, ние сме дошли до края на нашето съществуване. В такъв случай, кажете ми: какъв е смисълът на този живот тук на земята? – Да яде човек. Не, в яденето, което сега употребяваме, има известни горчивини. Ако ти си на бойното поле и те ранят на неколко места, а след това ти дадат най-хубавата супица, туй ядене ползува ли те нещо, има ли некакъв смисъл? Тук те боли, там те боли. Има разлика в това, когато някой здрав човек яде, и когато някой болен човек яде. Ние, съвременните хора, сме толкова наранени, та казваме, че има нещо в любовта, което причинява болка, има нещо, което липсва в любовта. Ние сме толкова изопачени, че като любим некого, искаме той да се жертвува заради нас. На какво основание? За мене, като ученик, важи жертвата, която ще направи когато някой учител, когато някой виден учен ме повика от игрището, иска да напусна играта. Тази жертва има смисъл, защото този човек ще ми даде нещо. Но, ако този човек е невежа и повика младите в прашната стая и ги забавлява само, какъв смисъл има тази жертва? Ако този учител може да даде такива знания на учениците си, че в тех да има смисъл, да има разбиране на живота, това повикване го разбирам. Следователно, когато идем при Любовта, ние казваме: Любовта е сила в своето изявление. Тя дава плодове. Това вече го разбирам. В това има смисъл. Когато Божественият Дух дойде, Той казва: „Елате да ви науча, какво нещо е Любовта!“ Духът може ли да учи? – Може, разбира се. Че кой учи? Като говоря с устата си, тя ли говори? Като виждам с очите си, те ли виждат? Не, зад устата ми седи туй невидимото, което говори. Зад очите ми седи туй невидимото, което вижда. Невидимото говори, невидимото чува, невидимото вижда – то прави всичко. Някой път вие казвате: сърцето ми тупа, чувствувам любов. Кой може да покаже тази любов на сърцето? Казват: е, как се зачервило лицето! Чудно нещо! Като се зачервило лицето, това любов ли е? Ако е въпросът за зачервяване, аз мога да зачервя и своята соба, аз мога да зачервя и една книга. Червеното лице не показва любов, то е едно съвпадение на нещата. Червеният цвет на любовта може да изпъква като един признак, но това ни най-малко не показва тази любов, която носи живот в себе си. И тогава падаме в заблуждение, мислим, че сме напипали нещата, напипали любовта и казваме: е, лицето му е червеничко. Хубаво, но след две години това лице не е червеничко, а жълтичко и казваме: не е червено вече лицето. Там е погрешката, че ти поверва в червеното лице. Ти требваше да поверваш в Любовта, която, когато дойде, не носи червеното лице, но носи един светъл, светящ образ, с един мек глас, с една разумност в очите. Когато Любовта дойде в къщата ти, ще я изчисти, ще ти послужи, ще внесе мир и радост, и когато си сверши работата, ще си излезе навън и ще отиде на друго место. Тя има остро ухо. Щом усети, че ти имаш нужда от нея, веднага пак ще дойде при тебе. Тя повдига хората, насърдчава ги, за да могат да понесат всичките мъчнотии. Тя казва на хората: не бойте се, докато аз работя в света, всичко ще е в ред, всичко ще се оправи. Сега, като казвам, че тя всичко оправя, какво подразбирам под това? Аз подразбирам, че зад нея седи Бог – онзи разумният, великият, непознаваемият, неизменяемият за хората, за когото те спорят, дали съществува, или не.
И сега, седнали некои да казват за нас: какво са взели тия хора да говорят за Бога? Не, за Бога още не сме говорили. Туй, което хората говорят, то още не е за Бога. Аз бих желал да чуя някой да говори за Бога, но да говори с любов и да бъде образец на Любовта. Светотатство е да се говори за Бога без Любов! Щом отидеш при един човек, комуто искаш да говориш за Бога, не му говори най-напред за Бога, за Любовта, но му покажи, в какво седи тази любов. Започни с най-малките неща. Изчисти къщата му. Гладен е, заведи го дома си и го нахрани с най-скромното ядене. Сипи му малко боб. Не го завеждай в най-хубавата гостилница да го нахраниш. Това не е любов. Ти ще проявиш любовта си в най-малкото, и ако съзнанието на този човек е пробудено, като излезе навън, той ще си въздъхне свободно, ще подигне погледа си нагоре и ще каже: има хора по света, у които живее Божията Любов. Любовта не прави разлика. Към всички същества, каквито и да са, тя гледа с еднакво око. А ние някой път гледаме от висотата на своето положение към всички други хора и казваме: той не е като мене умен, той не е като мене тъй културен. Ами ако рече Господ да те погледне от висотата на своето положение, как ще се почувствуваш? Той ще погледне на тебе тъй, както ти поглеждаш към всички други души, в които Бог живее. Ако видиш някой заяк с счупен крак, ще му кажеш: слушай, моят брат не е знаял, като ти счупил крака, но аз ще ти помогна. Ти си добро зайче, аз познавам това по големите ти уши. Ще починеш малко, аз ще ти поправя крака. Ти немаш никаква злоба в себе си, затова ще ти помогна. Големите ти уши показват щедрост. Наистина, по някой път прегризваш корите на дърветата, но то е от немай-къде. Тъй, че ако ти погледнеш така снизходително към това зайче, и Господ ще погледне така към тебе. Господ ще каже както постъпи ти с това, малко зайче, така ще постъпя и аз с тебе. Вие не можете да избегнете този велик закон. Както ти си постъпил в дадения момент с некого, така ще постъпят и с тебе. Следователно, ако ние искаме да бъдем умни така трябва да постъпваме. Кой от вас не иска да бъде умен? Кой от вас не иска да бъде благороден? Кой от вас не иска да бъде силен? Кой от вас не иска да бъде способен? Кой от вас не иска да бъде богат? Всичко това вие може да имате само при едно условие: когато вие имате моята любов, можете да разполагате с това, с което аз разполагам; и когато ние любим Бога, и Той ни люби, можем да разполагаме с всичко, с каквото и Той разполага.
Сега, ние се срещаме, и казваме един за друг: той е от друго верую. Според мене, има само едно верую – верую в Любовта. Аз бих казал така: вервам в едната истинска Любов, която изтича от Духа; вервам в едната истинска Мъдрост, в която се проявява Духът; вервам в едната Истина, в която се проявява Бог. Туй е едно верую. Щом верваш в всичко това, ти имаш вече верую. Може да си един търговец – нищо от това. Може да си един военен – нищо от това. Може да носиш една шашка, но ако Бог се проявява в тази шашка, нищо от това. Тя ще бъде едно благословение, ти ще защищаваш слабите с нея. Ако ти си учител, ако ти си свещеник, или каквото и да е, и тази любов се проявява в тебе, всичката твоя работа, твоят език ще бъде на местото си. Ние казваме: кога ще дойде Господ, да влее в нас тази Любов? Господ се проявява всеки ден. Той хлопа на вратите на сърцата ни, очаква да му отворим и казва: „Деца, иде вече този ден!“ Учените казват: да, ще дойде този ден, но по закона на еволюцията. Ние казваме: за някой е дошъл този ден. Нали мнозина от вас сте развъждали бубите. Какво сте забелезали? Всички в един ден ли завиват пашкула си? Не, едни завиват пашкула си по-рано, а други – по-късно. За некои буби деньт е дошъл. Но, вие не чакайте да излезете всички заедно! Ако ти чакаш да излезете всички заедно, времето ти ще мине. В този вътрешен стремеж, именно, трябва да проявим Божията Любов. Тази Любов ни най-малко не изисква да напуснем общественото си положение; тази любов ни най-малко не изисква да напуснем обществото, народа си, дома си, жената си, децата си, тя изисква да осмислим живота си. Ако ти си женен, тя изисква от тебе, да покажеш на жена си, в какво именно седи Божията Любов. Тя изисква да покажеш на приятеля си добрата ѝ страна, да изявиш пред него тази Божия Любов. Запример, ние често правим жертви, но в тия наши жертви още не седи Божията Любов. Аз мога да дам на приятеля си половината си имане, но в това още не седи Божията Любов. Всичко, което правим сега, това е едно предисловие. Има велики неща в Божията Любов и когато ги правиш, ти ще ги изнесеш само пред себе си и ще считаш, че това е едно благословение. Ако вие можете да покажете най-малката любов, първият признак, по който ще познаете, че имате Божието благословение, е в това, че ще ви се открие нещо велико. Ако човек би могъл да изрази най-малката Божествена Любов, моментално пред неговия взор, като че ли ще се дигне една завеса и ще види възвишени същества, които живеят в Любовта. Те ще му се усмихнат и ще кажат: „Да, верви по пътя! Този е пътт, по който и ние вервим.“ И след това тази завеса моментално пак ще падне. Той ще си помисли дали това е верно, или не; дали това е халюцинация, или не. Хората казват: а, това е халюцинация! Че кое не е халюцинация? Утре твоята къща може да изгори – това е една халюцинация; парите си може да изгубиш – това е една халюцинация. Не, има една реалност. Ако тази завеса всеки ден се вдига, и ти виждаш всичко онова, което дава живот, всичко онова, което осмисля нещата, ти ще се обезсърдчиш ли? Тази завеса пак ще падне пред твоите очи, но вие няма да имате никаква тъга, никаква скърб. Не че няма да имате никаква тъга, но вие с радост ще носите вашите страдания. И като дойдете чрез това учение до тази любов вие ще имате едно качество, и то е следното: всеки, който може да прояви Божията Любов, той ще може да носи целата земя на гърба си. Ще кажете сега: а, ще може да носи земята на гърба си! Да ще може. Щом такъв човек може да носи земята на гърба си, той е герой, и никой не може да му прави пакости. Как смее някой да ми пакости, когато нося целата земя на гърба си? Малко да се поразтърся, ще видите и ще патите. Ще кажа: не ме бутайте, защото аз нося целата земя на гърба си и тичам по нейната орбита! Не ме бутай, защото аз нося целата земя, от мен зависи вашето щастие. Кой си ти, който носиш земята? Какво искаш да кажеш с това? – Искам да кажа, че ако любите Бога, земята няма да се тресе; ако не любите Бога, земята ще се тресе. Онзи, който люби Бога, ще може да носи земята на гърба си. Един фигуративен израз ви казвам. Ще кажете: ама че много е казано! В Писанието е казано, че Господ държал всичките светове в шепата си, а аз казвам, че нося земята на гърба си. Господ държи земята в ръката си, а аз – на гърба си. Да държиш на ръката си всичките светове и земята заедно, за това се изисква голяма сила! Следователно, за да бъдете силни хора, ще ви кажа, какъв опит трябва да направите. За да се кали един християнин, за да се кали един верующ, трябва да направят един опит. Опитвали ли сте се някой път мислено, да видите, дали можете да носите на гърба си по три, четири, пет до десет тона тяжест? Човешката сила може да се развие. Аз ще ви приведа един пример, от който ще видите, че е възможно това. Един хилав неврастеник, американски студент, бил на едно представление, в което един от американските ужилисти, който бил много силен му ударил една плесница, и той се търкулил три пъти на земята. Този американец бил много умен и си казал в себе си: ще ти докажа, че не съм толкова слаб. Започнал този студент да изучава живота на ужилиста, да разбере, как е придобил тази сила, и като разбрал, заел се всеки ден да прави ред упражнения. В продължение на 10 години той добил такава сила, че могъл с двете си ръце да дига един кон с две малки кончета. Един ден той отива при този ужилист и му казва: ти знаеш ли кой съм? – Не зная. Тогава той го подига с едната си ръка в въздуха и му казва: ето кой съм! Кой си, наистина? – Аз съм този, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търкули три пъти на земята. – Ще ме извиниш, аз не те познавах. Както виждате, човек, може да развие в себе си сила. Така може да развие в себе си и тази мощна сила на Любовта. А ние без да сме развили в себе си тази сила на Любовта, казваме: не можем. Можем да я развием! Ако този хилав студент може в продължение на 10 години да развие в себе си такава сила, че да може с двете си ръце да дигне един кон и две малки кончета, значи всеки от вас може да развие в себе си тази сила на Любовта. Вие казвате: какво нещо е Любовта? Любовта е сила, с която можете да носите на гърба си целата земя. Тогава ще казвате: Господи, всичките страдания, който ми дойдат, ще мога да ги нося.
И тъй, стихът: „Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа“ – има вече смисъл. Всичко можем да направим. Чрез кого? – Чрез Любовта Божия. Бог иска вътрешно да ни се изяви.
И Христос казва: „Тази е моята заповед: да имате любов помежду си, и този висшият Божествен свет да знае, че сте мои ученици“. На всеки един от вас предстои едно велико вътрешно учение: да промени своя живот и вътрешно, и външно – да преобрази напълно себе си. Всеки един от вас трябва всеки ден да се огледва в огледалото и да види, дали лицето му се е изменило. Не само лицето му трябва да се измени, но и умът, и сърцето му. Не казвам така да се измените, че да се забравите, но всеки ден да усещате, че нещо благородно, възвишено се влива в вашата душа, нещо ново се заражда вътре в вас, и вие растете от сила в сила, от любов в любов, от знание в знание, от свобода в свобода. Това е великото, към което онези, който любят Бога, трябва да се стремят. Тогава, всичките ви занятия в живота, каквито и да са, ще се осмислят.
И тъй, като имате любов помежду си, вие ще дойдете до онзи първичен живот, който ще ви освободи по един разумен начин от сегашните ограничения на живота.
Следователно, пред вас седи една вътрешна велика наука: Люби, учи, Свободен бъди!
Беседа, държана от Учительт, на 4 януарий, 1925 г. в гр. София.