Разлика между версии на „Огън на пречистване“

Версия от 17:03, 10 август 2011

Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)

Трите родословия, том 1 

Огън на пречистване

Размишление

Съвременните хора се оплакват от различни болести, особено от едно болезнено състояние, което лекарите наричат „мускулен ревматизъм“. Който страда от този ревматизъм, постоянно се криви, прави особен род движения, наречени класически. Рече да мръдне ръката си, заболи го, сваля я надолу; мръдне крака си, пак боли; мръдне врата си, боли. Като не може да се движи свободно, според желанието си, той следва съветите, които лекарите му дават. Целия ден прекарва в прилагане на лекарски съвети и правила. Всяко движение на болния се определя от ревматизма. – „Какво да правя, за да се освободя от ревматизма?“ – Ще се обърнеш към Бога. Ревматизмът, както всички болести, е създаден от човека, а здравето е дадено от Бога. Следователно, ако останеш в човешкия порядък, ще страдаш, ще се огъваш на леглото от различни болести; ако влезеш в Божествения порядък, ще бъдеш здрав, ще живееш с радост и веселие. И тъй, работете върху себе си, да се освободите от мускулния ревматизъм, наречен „ревматизъм на класическите движения“. Това се постига чрез правата мисъл, която е подобна на чистата, кристална вода. Където тече тази вода, тя чисти всичко.

Следователно мисли право и чисто и не се страхувай. Говори Истината навсякъде, за да се освободиш от ограниченията. Където прониква Истината, всичко расте, цъфти и зрее. – „Какви ще бъдат последствията, като се прилага Истината?“ – Прилагай Истината и не мисли за последствията. Щом носиш Божественото в себе си, ти си на прав път. Напуснеш ли този път, ти влизаш в човешкия порядък, в областта на страданията, болестите и мъчнотиите. Човешкият порядък носи противоречия, които, неразрешени правилно, водят към престъпления. С това се обяснява защо човек краде, лъже, убива и т.н. Кога краде човек? Когато изгуби слънцето на своя живот. Буквата „К“ в думата кражба означава забулване на слънцето; сричката „ра“ е самото слънце. Щом е така, пазете се да не забулите слънцето си. Докато грее слънцето, докато е ден, човек вижда ясно и не се спъва. Скрие ли се слънцето, настава тъмнина и той не вижда къде ходи. Който живее в тъмнина, той страда, мъчи се, прави погрешки и престъпления. Като се натъкват на противоречия, хората се запитват: „Кое е право и кое е криво? Кой е на правата страна и кой на кривата?“ Онзи, на когото работите вървят добре, е на прав път; онзи, на когото работите са оплетени, е на крив път. Онзи, на когото умът и сърцето са свободни, е на прав път; онзи, на когото умът и сърцето са ограничени, е на крив път. Нещата се познават от последствията. Свободният се движи в правия път. А свободен е онзи, който мисли, чувства и постъпва право. Свободата се проявява извън триизмерния свят. Каже ли някой, че в миналото си е бил свободен, а сега е ограничен, той не мисли право. Каже ли, че ще прояви свободата в бъдеще, пак не мисли право. Свободата се проявява в настоящето; настоящето пък е извън триизмерния свят. Настоящето е вечността, т.е. безграничният свят. Днес всички се стремят към физическия свят с надежда да намерят в него живот, знание и свобода. Обаче на физическия свят няма нито живот, нито знание, нито свобода. Може ли да се нарече живот това, където има само състрадания, противоречия и спънки? Човек е дошъл на земята да реши мъчнотиите и противоречията. Те са задачи за разрешаване.

Следователно не питайте защо идат противоречията, но ги решавайте правилно. Земята е велико училище, в което човек трябва да учи, да решава задачите си и да върви напред. Който мисли да почива и да се удоволства на земята, той е на крив път. Земята не е място за щастие. Който търси щастието на земята, ще намери нещастието. Човек е щастлив само тогава, когато намери това, което е изгубил. – Какво търси човек? – Ключът на живота. Големи са мъчнотиите и изпитанията на онзи, който е изгубил ключа на живота. Какво прави човек, когато изгуби ключа на къщата си? – Остава вън, докато направи нов ключ. За да не го губи, той трябва да го пази. Ако е опасно загубването на ключа от къщата, много по-опасно е да загубиш ключа на живота. Който е загубил този ключ и не може да го намери, смърт го очаква. Пазете ключа на живота, да не го загубите и да останете вън от него. Ще кажете, че близките ще ви помогнат отново да влезете в живота. И това може, но вашият ближен трябва да стои по-високо от вас във всяко отношение. Ако богатият разчита на бедния, той се самоизлъгва. Бедният не може да оправи работите на богатия. Болният не може да оправи работите на здравия. Невежият не може да оправи работите на учения. Ученият, здравият и богатият ще разчитат на себе си, ще се ръководят от своя ум, от своето сърце и от своята воля. Затова е казано в Писанието: „Не ходете по чужди пътища!“

Следователно, който следва съветите на болни и невежи, той сам обърква пътя си. И след всичко това хората искат да бъдат обичани от Бога, да се ползват от Неговото благоволение. Бог не благоволи към грешния, безумния и болния. Той не се интересува от онези, които по цял ден ровят в праха. – Защо ровят? – Загубили са ключа на живота. Те приличат на кокошка, която цял ден рови. – Какво търси кокошката? – Семена, житни зрънца. Само онзи има право да рови, който някога е сял. Значи в далечното минало кокошката е посадила семенца и днес рови да ги намери. Колкото и да рови, нищо не може да придобие. Друг е въпросът, ако господарят ѝ подхвърли нещо. Същото се отнася и до човека, който очаква наготово, други да му подхвърлят нещо. Съвсем друго е, ако човек работи, учи и прилага наученото. Бог помага на такъв човек. Той благославя труда му и му създава добри условия за работа. Както ровенето на кокошката не допринася нищо особено за нея, така също има знания, които не ползват човека. Някой знае погрешките на хората, знае недостатъците им, но това знание не го ползва. За предпочитане е да знаеш как се изправят погрешките, отколкото да ги посочваш. За предпочитане е да рисуваш, отколкото да критикуваш картините на художника. Лесно е да кажеш, че художникът не е нарисувал добре портрета на някого, че линиите на носа и на устата не са правилни, но мъчно е да ги изправиш. Ще кажеш, че не си даровит. Щом си дошъл на земята, все имаш някаква дарба. Развий дарбата, която ти е дадена. Ако не можеш да рисуваш, ще признаеш в себе си, че не си работил, а не че не си даровит. Даровит си, но не си работил в това направление. Умен си, но не мислиш, затова не вършиш умни работи. Добър си, но не прилагаш добротата си. Като не можеш да прилагаш разумността и доброто, които са вложени в тебе, ти се извиняваш със своите наследени черти от баща и майка, от дядо и баба. Това не е извинение.

Срещу всяка лоша черта, придобита по наследство, стои по една добра черта, която компенсира лошата. Приложи добрата черта, работи върху нея и ти лесно ще се справиш с лошото наследство. Който не работи и не изправя своите слабости, той не е разумен човек. Докато не изправи погрешките си, той остава техен роб. А всеки сам се освобождава от робството. Сам се е заробил, сам ще се освободи. Представете си, че сте вързали с въже едно куче и един кон. Кучето ще прегризе въжето и ще се освободи. То ще си каже: „Имам зъби, ще ги сложа на работа“. Конят, обаче, ще остане вързан. Той си казва: „Който ме е вързал, той ще ме освободи“. Постъпвайте и вие като кучето и коня. Ако сами сте се вързали, сами ще се развържете. Не чакайте да дойдат хора отвън да ви развързват. Ако други са ви вързали и вие не можете сами да се развържете, тогава приложете философията на коня. Ето защо, като изправяте погрешките си, не казвайте, че сте се уморили и не искате повече да се занимавате с тях. Ще изправите до последната си погрешка, няма да оставите нито една неизправена. – „Няма ли извинение за погрешките?“ – Извинението иде след изправянето на погрешките. Дойде ли преди изправянето, положението ви се влошава. Тогава вместо една погрешка ще направите още няколко. – „Какво да се прави, като имам слабости, останали от деди и прадеди?“ – Дядото може да се извини, защото го няма на земята, но ти не можеш да се извиниш. Ти си поставен на пост, трябва да изпълниш задължението си. Още със слизането на земята ти си обещал, че ще изправиш погрешките на своите деди и баби. Ще мислите върху обещанията и задълженията си. Щом имате ум, сърце и воля, можете да работите върху себе си, да развивате дарбите и способностите си и да се изправяте. И тъй, изправените погрешки определят вашите придобивки. Неизправените погрешки показват какви възможности се крият във вас. Зад всяка погрешка се крие една добродетел, която иде в помощ за изправянето ѝ. Като изправя погрешките си, човек развива ума, сърцето и волята си. – „Голямо е злото в света.“ – Колкото и да е голямо, злото е временно и ограничено. Доброто е вечно и неограничено. Злото отслабва, а доброто расте от сила в сила. Като прояви един път силата си, злото отслабва; а с доброто е точно обратно: като се прояви един път, силата му се увеличава.

Същото се отнася и до лошите наследствени черти. Колкото повече време минава, толкова повече те отслабват. Добродетелите, обаче, растат и се развиват все повече и повече. Някога, в далечното минало, злото е било по-силно, отколкото днес. Доброто привидно е по-слабо, но колкото повече време минава, толкова по-силно става то. Вечността работи за доброто, а моментът – за злото. Доброто има два помощника: вечността и времето. Злото има само един помощник – времето. На хората се говори за добро и за зло, за да не се спъват, да знаят как да се справят със злото и как да усилват доброто. Временните неща не трябва да ви спъват. Защо не се спъвате от въпроса какво ще стане с вас, как ще се прехраните, откъде ще вземете пари и т.н. Яденето и парите са неща от временен характер. Всички временни неща носят известни опасности след себе си. Например, ако бърза и не яде внимателно, човек може да се задави. Ако е много гладен, може да открадне хляба на първия човек, когото срещне на пътя си. И за парите се вършат големи престъпления. Един англичанин пътувал със слугата си за Швейцария. Той носел в раницата си печено пиле и бутилка вино, а слугата – останалите провизии. Господарят мислел да изяде пилето, когато се качва по планинските върхове. Понеже имал слабо сърце, станало му лошо и той изгубил съзнание. Слугата се възползвал от това, отворил чантата на господаря си, извадил кокошката и виното и си хапнал и пийнал добре. Като се нахранил, обърнал се към господаря си и почнал да го разтрива. Като дошъл в съзнание, той погледнал към раницата си с желание да си хапне, да подкрепи силите си. В раницата нямало нито пилето, нито виното. Той се обърнал строго към слугата с думите: „Защо изяде пилето? С какво ще възстановя силите си?“ Слугата се сепнал от забележката на господаря си, припаднал и изгубил съзнание, но не могъл вече да дойде на себе си. Кой е слугата в дадения случай? – Злото в човека. – А господарят? – Доброто. Значи, когато доброто в човека се пробуди за живот, злото отстъпва мястото си и умира. Не плачете за злото, но поддържайте доброто в себе си. Давайте храна на доброто, да се усилва, да свърши определената работа. Злото трябва да стане ученик и слуга на доброто, за да изправи погрешките си. Само така човек ще се научи да живее правилно. Велико изкуство е да знае човек как да живее. Това се постига чрез правата мисъл, правите чувства и постъпки. Това е задачата, както на хората на земята, така и на съществата, които живеят на небето. От всички се иска права мисъл, право чувство, право действие.

Това значи съзнателен живот. Ние трябва да живеем съзнателно, за да заслужим вниманието на съществата от разумния свят. Те се интересуват от нас, изучават ни, както ние изучаваме растенията и животните. Колкото по-добре се развива една дърво и колкото по-добри плодове дава, толкова повече ни интересува то. Така постъпват и възвишените същества с нас. Колкото по-добри плодове даваме, толкова по-голям интерес имат те към нас. Това са сравнения, чрез които човешкият ум се развива. Като прави сравнения и съпоставя фактите, човек започва да мисли правилно. Така той вижда разпределянето на службите на ума и на сърцето си. Ще кажете, че някой страда от неврастения, нервите му са разстроени. Първо, той трябва да благодари, че има нерви, и после, да пази нервите си, да не се разстройват. Правата мисъл никога не разстройва нервите. При това не трябва да смесвате функцията на мозъка с тази на сърцето. Задачата на сърцето е да изпраща нечистата кръв в дробовете да се пречисти и оттам, като артериална кръв, да се изпрати по цялото тяло. Значи дробовете представляват олтар, на който всеки ден се пренася жертва. На минута се изпращат 20 всесъжения, които стават жертва на този огън. Като се пречисти, жертвата се превръща в артериална кръв, която се разнася по тялото, да го храни. В този смисъл дълбокото дишане е необходимо за пречистване на жертвата, която влиза в олтара. В психическо отношение жертвата не е нищо друго, освен чувства. Благодарение на въздуха чувствата се пречистват и обновяват тялото. Който не разбира психическата функция на сърцето, гледа на него като на орган, който има само физиологическо значение. Както мозъкът, така сърцето и дробовете имат двояка функция: физиологическа и психическа. Като изучава физиологическата им функция, човек постепенно отива към психическата. Сърцето не пречиства само кръвта, но и чувствата.

Дробовете не пречистват само въздуха, но те са олтар, на който се поставят мислите, чувствата и желанията на човека да се пречистят. Само така човек ще разбере функциите, които те изпълняват.

На този олтар гори жертвеникът на свещения огън, който пречиства и калява нещата. Като се говори за двете функции на мозъка, на сърцето и на дробовете, виждаме, че човешкият организъм изпълнява сложни функции. Какво ще разберете, ако четете индуската философия, според която човек има седем тела? Всъщност всички говорят за физическото си тяло, само него познават.

Апостолите и учениците на Христа говорят и за духовно тяло. Апостол Павел казва: „Имам тяло плътско, имам и тяло духовно“. Мъдреците и великите Учители говорят за седемте тела в себе си и живеят в тях. Съвременният човек започва да живее и в духовното си тяло. Това показва, че той работи вече върху духовното си развитие. Той е дошъл на земята като велико училище, да изучава първо себе си, а после своя ближен. Казано е в Писанието за човека, че е чудно и страшно създаден. Същият този човек, който е чудно и страшно създаден, след смъртта си изгнива, нищо не остава от него. Значи чудното и страшното не е в това, което гние и изчезва, а в онова, което вечно живее. Никоя сила в света не е в състояние да го разруши. „Който приема свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ (– 33-ти стих.) В Божията Истина се крие смисълът на живота. Който намери Истината, намира смисъла на живота и разбира, че той не е временен и преходен, но вечен. Опасно е да се говори на хората за вечния живот, за придобиване на добродетели. Те се обезсърчават, мислят, че нищо не са постигнали. Не е така. Животът се развива, човек върви напред, да постигне крайната цел на живота си. Важно е всякога да мисли право, да не се заблуждава. Някой писател се хвали със своя стил, говори за красива реч, без да прониква в същината на нещата. Той не знае, че красотата на стила и на речта се крие в Истината. Без Истината нещата имат само външна форма. Истината носи светлина и разкрива същината. Стремете се към Истината, за да осмислите живота си, да не се обезсърчавате. Който е изгубил Истината в себе си, той се обезсърчава. Той казва, че никой не го обича. Отчасти е прав. Кое обичате в човека? – Истината. Затова е казано: „Възлюбил си Истината в човека“. Щом намерите Истината и я приложите, всички ще ви обичат. Често хората се обезсърчават от живота, казват, че са остарели вече, нищо не ги подтиква, нищо не ги радва. С младите не се разбират, защото те вървят по своя път. На себе си не разчитат, защото са изгубили знанието и силата си. Какво са знаели? Да играят на хорото. Това е забавление, не е знание. Къде е силата им? В борбата с атлети. Това не е сила, но упражнение. Значи те съжаляват за забавите и упражненията си. Човек се нуждае от знание и сила, които никога не изчезват. Придобие ли това знание и тази сила, той не остарява. Разсъждавайте добре, за да не изпадате в заблуждение.

Правете разлика между временните и вечните неща, да не изгубите времето си напразно. Ако придобивате знание, стремете се към положителното знание, което прави човека силен. Атлетите, борците са силни, но само физически. Те развиват мускулите си за сметка на ума и сърцето си, поради което се деформират. Наблюдавайте борците, да видите колко деформирани са носът, ушите, устата им. Вратът им е дебел, което показва, че ги очаква катастрофа. Ще кажете, че вратът и на вълка е дебел, защото сам си върши работата. Каква работа върши вълкът? Носи овцете на врата си. При това положение естествено е, че вратът му ще задебелее, но тежко на онзи човек, на когото вратът задебелее. Ако вратът на някого задебелее повече, отколкото трябва, животът му е изложен на опасност. Сега не е въпрос какъв трябва да бъде вратът на човека. Не е въпрос какъв трябва да бъде носът му. Ние не препоръчваме дебелите вратове и широките носове. Ние препоръчваме онзи ум, който може да разрешава трудните задачи; ние препоръчваме онова сърце, което разрешава големите мъчнотии; ние препоръчваме онази воля, която знае как да постъпва. Изкуство е да може човек да решава задачите на ума и на сърцето си правилно и да знае как да постъпва пред Бога, а не пред хората. Бог наблюдава движенията на човека, прониква в неговите мисли и чувства и предварително знае как ще се прояви. Той обича правилните линии, независимо от това, дали са прави или криви. Когато някой греши, Той не го съди, но му казва: „Виж картината, която си нарисувал, и сам дай мнението си, правилни ли са линиите или не“. Намериш ли някаква погрешка, изправи я. Ако не я изправиш, картината ти не може да се приеме в изложбата на разумния свят. Не се присмивай на погрешките си, нито на погрешките на своя ближен, но търси начин да ги изправиш. Срещаш едного, ранен в ръката, и кръвта му изобилно тече. Не питай защо е ранен, каква е погрешката му, но вземи мерки, веднага да го превържеш. Не му ли се притечеш на помощ, кръвта му ще изтече. Като превържеш ръката му, тогава мисли защо е ранен. Той е направил някаква погрешка: или е казал на някого обидна дума, или му препятствал в живота. Важно е пострадалият да изправи погрешката си, а ти, който му превърза раната, да вземеш поука от неговата погрешка. Каквото и да е страданието на човека, откъдето и да иде, все има някаква причина за това.

Няма човек на земята, който може да избегне страданията. Днес всички хора страдат. Светията страда не за своите погрешки и престъпления, а за чужди. Обикновеният човек страда за своите грехове. Обаче и единият, и другият страдат за изкупване на погрешки и грехове. Когато страда, светията казва: „Такава е волята Божия“. Когато обикновеният човек страда, той се запитва постоянно защо Бог му изпратил толкова страдания. Чрез страданията човек върши някаква работа. Който се отнася съзнателно към страданията, свършва работата си според Божествения план. Който няма съзнателно отношение към страданията, в първо време роптае, възмущава се, докато най-после съзнае, че чрез страданията изкупва греховете си. Тогава се помирява с мъчнотиите си и започва да работи съзнателно върху себе си. Като плаща за греховете на хората, светията ще ги научи да живеят добре. Когато човек плаща за своите грехове, в края на краищата пак ще се научи да живее добре. Христос дойде на земята да понесе греховете на човечеството. Като дойде втори път на земята, Той няма да плаща дълговете на хората, но те ще минат през огън, за да се изчистят. Който е чисто злато, ще светне без да изгори; който не е чисто злато, ще изгори и на пепел ще се превърне. Сегашните хора се стремят към придобиване на блага, но смисълът на живота не е в благата. Можеш да имаш много блага, а да нямаш възможност да ги използваш. В една приказка се говори за катерицата и за лъва, царят на животните. Катерицата изпълнявала служба на пощаджия, за което лъвът я наградил щедро на старини. Дал ѝ на разположение голямо количество орехи. Катерицата погледнала със съжаление към орехите и въздъхнала. „Защо ми са тези орехи, когато нямам зъби, с които да ги чупя и да вадя ядките им?“ В същото положение се намират повечето хора днес. Те придобиват богатство, когато не могат да го използват. Защо им са благата на живота, когато зъбите им са опадали и не могат да ги използват? – Защо падат зъбите на катерицата? – Защото живее добре. – Защо падат зъбите на хората? – Защото не живеят добре. Където и да се обърнете, навсякъде виждате неправдата. Хората падат, стават и за всичките си погрешки приписват вината на Господа. Те са несправедливи и към себе си, и към своите ближни. Когато Адам яде от забранения плод, Бог го попита: „Защо наруши заповедта ми?“ Адам отговори: „Господи, жената, която ми даде, ме накара да ям от този плод. Аз мислех, че тя ще бъде умна, а не излезе така“. После Бог попита Ева защо яде тя от забранения плод. Тя отговори: „Змията ме изкуси“. Най-после Той попита змията защо е накарала първите човеци да ядат от забранения плод. И тя се оправда, като каза, че искала да ги направи учени. Тогава Бог прокле змията, от този ден да се влачи по корем и да се храни с пръст. На човека каза: „От пръст си направен, и в пръст ще се превърнеш“. Какво представлява пръстта? – Смъртта. Змията ще се храни с пръст, т.е. ще мине в смъртта. И хората изкарват храната си от пръстта.

В широк смисъл на думата „пръст“ означава месоядството. То води към страдания, нещастия и болести. За да се излекува от тях, препоръчват на човека вегетарианска храна. Следователно вегетарианството не е нищо друго, освен метод за лекуване. Докато се излекуват, хората и народите трябва да се хранят с листа, т.е. с растителна храна. След това ще дойдат до истинската храна – плодоядството, което беше първата храна на човеците в рая. Другояче казано: Истинската храна на човека се заключава в светлите мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. Това са плодовете на живота, с които хората трябва да се хранят в бъдеще. Само така те ще разберат Словото Божие и ще се ползват от Него. Не се ли хранят с тези плодове, придобивките и успехът им ще бъдат временни. При това положение те ще бъдат като катерицата, която спечелила много орехи, но нямала вече зъби да ги яде. При временния успех все ще придобиеш някакво благо, но понеже нямаш вече зъби, други ще се ползват от твоето благо. „Който приема свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ Съзнаваш ли, че Бог е истинен, ти си придобил истинската свобода. Бог е образец на всичко, към което ние се стремим. Бог е идеалът на човешката душа. Ще кажете, че се стремите към съвършенството. Само Бог е съвършен. Следователно вие се стремите към Него. Не е важно дали всички съзнават това. Важно е, че съвършенството е идеал на човека. Той е недоволен, безпокои се постоянно, че не е дошъл до съвършенството, не е постигнал идеала си. Като се наблюдава, човек сам вижда за колко неща се безпокои и смущава. Той е подобен на онзи, който има лотариен билет и очаква тегленето на лотарията. Намира се още в положението на човек, канен на голямо угощение или на концерт, и очаква да види мястото, което му е определено. Всеки иска да бъде на първо място. Всъщност най-доброто място за концерта е трето място. Въпреки това, когато ходи на концерт, обикновено сядам на второ място. Това число, двойката, ми е дадена за работа. Аз работя с числото 29. Като събера цифрите 2+9=11. Като събера двете единици, получавам числото две. Това е най-недоволното число в живота. И досега още не съм му намерил мястото. Където и да го сложа, все не е доволно. То прилича на красива мома, която никой не може да задоволи. Единственото нещо, с което може да се задоволи, е женитбата. Затова съм решил да оженя двойката. Като се ожени и роди дете, тя ще се задоволи. Да се говори на хората за числата, за техния вътрешен смисъл, това е малко смешно и невероятно. – Кога се смее човек? – Когато нещата не могат да станат. Всяко нещо, което повидимому не може да стане, всъщност става.

Когато ангелите казаха на Сара, че ще роди син, тя се засмя и си помисли: „На млади години не е станало, че сега ще стане“. Човек се смее пред реалността, която се проявява. Където не се смее, там загазва. Числото две показва, че човек трябва да мисли, чувства и действа правилно. Може ли да мисли, чувства и постъпва правилно, човек е доволен вече, решил е задачата на числото две – строгото и недоволно число в живота. Двойката е число на Сатурна. Само тройката е в състояние да го задоволи. Като види числото три – число на Венера, Сатурн се усмихва, става весел и доволен. Той е недоверчив, на никого не дава кредит. Види ли Венера, той отваря сърцето си за нея и казва: „Има едно добро в света“.

Кое е доброто в света? – Любовта. Отворете сърцата си за това добро и работете с него. Желая всеки да даде път на Любовта в себе си и да я прилага навсякъде в живота. Любовта разрешава всички мъчнотии, всички противоречия и недоволства. Приложете Любовта и вървете напред.

БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

Утринно Слово от Учителя, държано на 1 декември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.