от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Двата порядъка)
Ред 4: Ред 4:
  
  
== Двата порядъка ==
 
  
[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/Utreni_slova/US-05-1_Trite_rodoslovia.pdf Трите родословия - София, 1943 г.]
+
== == Двата порядъка == ==
 +
6 октомври 1935 г.,
 +
5 ч сутринта.
  
Размишление.
+
(Небето ясно, звездно, лазурно.
Въ глава 15 отъ Евангелието на Матея <се говори за два порядъка: човешки и Бо- жественъ. Засега гЬ сж въ разногласие, но •трЪбва да се съгласуватъ. Разногласието ме¬жду тЬхъ създава противоречия, както въ от¬делния човЪкъ, така и въ обществата и наро¬дите. Докато постжпвате споредъ изисквания¬та на Божествения порядъкъ, вие сте въ хар¬мония съ Цялото. Живеете ли споредъ изиск¬ванията на човешкия порядъкъ, вие сте въ дисхармония съ природата и съ Бога.
+
Времето тихо, топло, меко.
„Защо Твоите ученици престжпватъ пре¬данието на старите и не си миятъ ржцете, когато ядатъ хлЪбъ ?" (— 2 ст.). — Това из¬искване на старите има отношение къмъ чо¬вешкия порядъкъ. Фарисеите подържаха външ¬ната чистота, затова миеха ръцете си преди ядене. Христосъ имъ отговори, че не само външната чистота е важна, но и вътрешната.
+
Хоризонтът ясен, отворен,
„Което излиза отъ устата, излиза отъ сърдцето, и то осквернява. Отъ сърдцето из- лизатъ помисли лукави, прелюбодейства, блуд- <сгва, кражби, лъжливи свидетелства, хули.
+
предрича хубав изгрев.)
Матея, гл. 15.
+
+
 
+
  
50
+
Нарядът:
Т-кзи нкща сж, които оскверняватъ човЬка, а?-
+
да яде нЯкой съ немити ржце не оскверпява-
+
човека". (— 18, 19, 20 ст.).
+
Силата на човека се заключава въ изпълне-
+
нието на вътрешния порядъкъ. Ето защо, съ-
+
знанието му требва да бжде чисто; да бжде
+
свързано съ духовния животъ, въ който нЪма
+
никакви противоречия. Докато страда и се
+
мжчи, човекъ живЪе въ временния порядъкъ
+
на нещата, дето н-Ьма вжтрешна чистота. Щомъ
+
престанатъ страданията, той влиза въ Боже-
+
ствения порядъкъ, въ света на вжтрешната
+
чистота или въ света на абсолютната чистота.
+
Защо е нуждно да влезе чов-Ькъ въ Бо-
+
жествения порядъкъ? — За да се освободи
+
отъ болестите, отъ тъмнината, отъ противоре-
+
чията. Както болниятъ се нуждае отъ свет-
+
лина, отъ въздухъ, отъ вода и отъ храна, за
+
да оздравее, така всЪки човекъ се нуждае отъ
+
вжтрешна чистота. Безъ чистота не може да
+
се живее и въ този, и въ онзи свЪтъ; чисто-
+
тата е нуждна на всЬко време. Има н-Ьща, отъ
+
които човекъ не се нуждае. НапримЬръ, нужд-
+
но ли му е да знае, какъвъ ще бжде живо-
+
тътъ му следъ 120 години? Това не е нуждно
+
днесъ, но, ако се интересува много, може да
+
знае. — Какъ? — Бждещето на човека е въ за-
+
висимость отъ сегашния му животъ. Както въ
+
с-Ьмето е скритъ бждещиятъ животъ на расте-
+
нието, така и въ всеки човЪкъ е скрито не-
+
говото бждеще. Това заачи: вътрешните ка-
+
чества се изявяватъ навънъ. Като живее, чо-
+
+
 
+
  
51
+
„Добрата молитва“
н-ккъ постепенно изявява всичко, което Богъ е вложилъ въ него.
+
И тъй, който иска да бжде щастливъ, трЪбва да се стреми къмъ Божествения по¬рядъкъ За тази цель той трЪбва да спазва известни правила. Едно отъ правилата е спаз¬ване на Божествения моралъ. ВлЪзешъ ли въ абсолютния порядъкъ, ще живЪешь споредъ неговия моралъ. Ще кажете, че мжчно се жи- в^е по законигЪ и правилата на Божестве¬ния порядъкъ. Въ сжщность, мжчно се жив-Ье по законитЬ на човешкия порядъкъ, понеже сж много и неустановени. Въ Божествения порядъкъ има само единъ законъ — законътъ на любовьта. Който има любовь, н^ма про¬тиворечия; който н^ма любовь, има противо¬речия, той се ржководи отъ човЪшки закони. Въ който порядъкъ жив^ешъ, трЪбва да спаз- вашъ неговигЬ закони, а това става само чрезъ любовьта. Порядъкътъ, като сборъ отъ закони и правила, подразбира вжтрешно при¬лагане. Ако се прилагатъ само външно, на¬тъкваме се на нЪщо механическо. И здравето е вжтрешенъ процесъ. Ако организъмътъ не е здравъ отвжтре, каквито благоприятни външ¬ни условия да има, той не може да ги из¬ползува.
+
Какво е нуждно на човЪка, за да бжде здравъ? — Да определи отношенията си пър¬во къмъ Бога, после къмъ своята душа и най-после къмъ ближния си. Ако гЬзи отно¬шения сж правилни, той непременно ще бжде
+
+
 
+
  
52
+
91-ви псалом
здравъ. Това се изисква, както отъ отделния човекъ и отъ семействата, така сжщо отъ обществата и отъ народигЬ. При такива отно¬шения, чов-Ькъ е свободенъ отъ противоре¬чията. Този е ижтьтъ, по който може да вър¬ви безпрепятствено. Не спазва ли тЪзи отно¬шения, и при най-чистия въздухъ той се за¬душава и страда; и при най-чистата храна той гладенъ остава. Чистиятъ въздухъ представя чистит-Ь мисли и желания на чов-Ька, а чистата храна — доброто въ него. Ако н&ма правил¬ни отношения къмъ Бога, чиститЬ мисли и желания ще минаватъ презъ него, безъ да го ползуватъ. Той ще бжде затворенъ за гЬхъ, както и за доброто, и ще бжде нещастенъ. Чов-Ькъ требва да отвори ума си за чиститЪ мисли, сърдцето — за чистигЬ желания, за да бжде здравъ, да има добри резултати въ жи¬вота си. Будно съзнание се изисква отъ всич¬ки, всЬки день да провЬряватъ мислитЬ и чув¬ствата си, да не допущатъ нищо нечисто въ себе си. Не е важно, какъ сте живели въ миналото, важно е, какъ живеете днесъ. Днеш- ниятъ день опред-Ьля утрешния.
+
Мнозина се спиратъ върху миналото, искатъ да знаятъ, какви сж били едно време. Това не е важно. Божествениятъ порядъкъ е въ настоящето. Сегашниятъ животъ опре¬деля и миналото, и бждещето. Живейте въ Божествения порядъкъ и не мислете нито за миналото, нито за бждещето. Божествениятъ порядъкъ свързва човека съ Първата При¬
+
+
 
+
  
53
+
„Отче наш“
чина на нещата и го водн въ новъ, възви- шенъ свйтъ. Влезете ли въ този св-Ьтъ, ще имате съдействието на съществата, които жи- вЬятъ тамъ. Нямате ли връзка съ тези съ¬щества, вие ще бъдете въ положението на деца, които не могатъ да ходятъ. Защо мал¬ките деца не могатъ да ходятъ? — Защото крачката имъ не съ заякнали, гръбнакътъ имъ е слабъ. Щомъ крачката и гръбнакътъ имъ се засилятъ, те постепенно се изправятъ и започватъ да ходятъ. Краката съ символъ на доброто, а гръбнакътъ —■ на моралния жи¬вотъ. Приложете доброто и Божествения мо¬ралъ, за да влЪзете въ Божествения поря¬дъкъ. Не приложите ли доброто, ще бъдете малки деца, които още пълзятъ по земята. Доброто е сила, безъ която животътъ нЪма основа. Ще кажете, че за живота на земята храната е отъ първа необходимость. Колкото е необходима храната, толкова съ нуждни светлината, водата и въздухътъ. Колкото съ важни постъпките на човека, толкова съ важ¬ни неговите мисли и чувства. Мислите, чув¬ствата и постъпките на човека требва да бъдатъ въ съгласие съ Божествения поря¬дъкъ.
+
Будно съзнание е нуждно на човека, за да бъде изправенъ къмъ своя вътрешенъ жи¬вотъ. Въ духовния животъ на човека не се позволяватъ никакви опущения. Най-малкото опущение води къмъ катастрофа. Не става ли същото и въ физическия животъ ? Достатъчно
+
+
 
+
  
54
+
„Молитвата на Царството“
е човекъ да даде пжть на една микроба въ организма си, за да заболее отъ нЪкаква опас¬на болесть. Въ 24 ч. тази микроба се размно¬жава и увеличава съ милиони. Като знаешъ това, не допущай нито една микроба въ орга¬низма си Не допущай нито една лоша мисъль въ ума си, нито едно лошо чувство въ сърд¬цето си. Допуснешъ ли ги, следъ 24 ч. гЬ ще се размножатъ толкова много, че ще запла- шатъ твоето сжществуване. Страшни сж по¬следствията на нечистотата, на нечистия жи¬вотъ. Ще кажете, че една лоша мисъль не може да разруши живота. Ако не се размно¬жава, лесно ще се справишъ съ нея, но ако се размножава, ти си изгубенъ. За да се запазите отъ нечисти мисли и чувства и отъ техните последствия, излезте отъ човешкия порядъкъ, отъ недоволството и противоречията и влезте въ Божествения порядъкъ. Требва ли отъ сутринь до вечерь да сте недоволни, да ми¬слите, защо не ви е дадено богатство, сила, знание? Работете съзнателно, съ любовь и по¬стоянство и ще постигнете всичко, каквото желаете. Богъ ви е далъ умъ, сърдце и воля — нищо не ви остава, освенъ да работите. Имашъ цигулка съ добри струни, имашъ лжкъ, имашъ и учитель. Не ти остава нищо друго, освенъ да свиришъ.
+
Въ прочетената глава виждаме, че Хри¬стосъ се натъкналъ на тогавашните учени, които подържали известни правила. И сегаш¬ните учени подържатъ известни правила и не
+
+
 
+
  
55
+
15-та глава от Евангелието на Матея
отстжпватъ отъ тйхъ. Добре е да си миете ржцетй преди ядене, да бъдете външно чисти, но външната чистота налага и абсолютна вж¬трешна чистота. Същевременно, външната чи¬стота не изключва вжярешппт» чистота. Ако външно си нечистъ, беденъ, или боленъ, това не значи, че трйбва да се шшуснешъ вжтрешно. Ако си беденъ, това пе значи, че трйбва да •крадешъ, да убивашъ, да вършишъ престъ¬пления, за да подобришъ материалното си съ¬стояние. Бедностьта, страданията сж потикъ къмъ Божественото. Ще работишъ, ще гра- дишъ, за да влйзешъ въ Божествения поря- дькъ. Използувайте противоречията като въз¬можности за придобиване на ценности, а не като условия за спъване. За онзи, който раз¬бира, противоречията сж благо. За онзи, който не разбира, тй сж нещастие.
+
Задачата на вейки човйкъ е да използува настоящия моментъ. Той е най-важенъ, върху него се гради бждещето. Вейки моментъ носи нйщо ново за човйка, което постоянно го об¬новява. Вложете новото въ ума, въ сърдцето ■си, за да се повдигнете. Не внасяте ли нищо ново, вие сами се спъвате. Новото подмладява човйка, старото води къмъ остаряване. Вей¬ки день, вейки моментъ човйкъ трйбва да се чисти, да се обновява. Иначе, той е оежденъ яа преждевременна смърть, Колко престъпле¬ния, колко погрйшки стоятъ предъ васъ, съ които непремйнно трйбва да се справите. Вейки .день трйбва да пречиствате храната, водата и
+
+
 
+
  
56
+
„В начало бе Словото“
въздуха, които приемате. Не е лесно да се на¬храни човйкъ. Отъ храната, която възприема» зависи неговиятъ бждещъ животъ. Ще каже нй- кой, че е важно да приеме малко храна, за да напълни стомаха си, да го застави да мълчи. Не е така. Въ първо време стомахътъ ще мълчи, но ако го напълнишъ съ нечиста хра¬на, ще протестира. Какъ нахрани Христосъ нйколкохилядния народъ, който бйше дошълъ да Го слуша? Колко хлйба имаше на раз¬положение ? — Седемь хлйба и нЬколко риби. „И като взе седемтй хлКба и рибитй и бла¬годари, преломи и даде на ученицитй си, а ученицитй — на народа. И ядоха всички и наситиха се". ( — 36 и 37 ст). Защо можа Христосъ да нахрани толкова хиляденъ на¬родъ съ седемь хлйба и нйколко риби ? —- Защото имаше любовь. Той бйше свързанъ съ Бога, а въ Бога сж всички възможности. Който не е свързанъ съ Бога, живйе въ човйшкия порядъкъ и страда, безпокои се, че има само единъ хлйбъ на день, съ който не може да нахрани семейството си. Чудно нйщо! Христосъ нахрани четирихиляденъ на¬родъ съ седемь хлйба, а вие не можете съ единъ хлйбъ да нахраните едно семейство. Това сж последствията на човйшкия поря¬дъкъ. Той поглъща много трудъ и усилия, а дава малко резултати. Божествениятъ поря¬дъкъ дава голйми резултати при малко трудъ и усилия. Ако искашъ да разберешъ, въ кой порядъкъ живйешъ, наблюдавай, колко рабо-
+
+
 
+
  
57
+
(От полицията дойдоха и съобщиха да прекъснем събранието. Искаха личните карти, прегледаха. Които нямаха лични карти, закараха с полиция долу, за изследване. И в 5.30 ч казаха: „Свободни си бъдете. Ние нямаме нищо против. Имайте си събрание, свободно е.“)
тишъ и какъвъ резултатъ имашъ. Изобщо, ако работишъ много, а малко придобивашъ, ти си въ човйшкия порядъкъ; ако работипгь малко, а много придобивашъ, ти си въ Божествения порядъкъ.
+
Задачата на човйка е да изучава себе си, да прави опити, постоянно да придобива нйщо ново. Нова свйтлина и повече свйтлина му е нуждна.Възприемането на светлината е непре- ривенъ процесъ. Прекъсне ли само за мо¬ментъ тока на свйтлината, той остава въ тъм¬нина, която е причина за нещастията и ката- строфитй. Всйко прекъсване на добродетели- тй води също къмъ катастрофа. Защо ще престанешъ да прилагашъ доброто? Ако си добъръ, бъди всйкога добъръ. — Не ме оце- няватъ. — Това нищо не значи. Ти проявя- вашъ доброто за себе си, а не за другитй. Нйкои прекъсватъ тока на своята свйтлина, отказватъ се отъ доброто и, въпрйки това, очакватъ щастието. Щастието не иде но пътя на човйшкия порядъкъ. Щастието се постига по пътя на постоянството, по пжтя на Боже¬ствения порядъкъ, дето любовьта цари. Тя за¬криля всички живи същества, като взема не- потрйбното отъ тЬхъ и дава потрйбното. За¬това Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то изобилно". Значи, Божията Любовь дава, а човйшката — взема. Божията Любовь отнема с.кърбитй и страданията на човйка, а въ замйна на това му дава миръ и спокойствие на душата и на духа.
+
+
 
+
  
58
+
6.20 ч
Човйкъ трйбва да мине презъ специална школа на самовъзпитание, да се кали, да по¬нася смйло н решително мжчнотиитй и страда¬нията. Да ходи по земята, човйкъ знае това из¬куство. Обаче, турятъ ли го да ходи по вжже, веднага той губи присжтствието на духа си, за¬щото не знае това изкуство. Тукъ, именно, ще се познае неговата вйра и самообладание. Има хора, които свободно ходятъ но вжже. 1Це ка¬жете, че това изкуство не ви интересува, не искате да ставате акробати. Нйма да ставате акробати, но като спирате вниманието си вър¬ху придобивкитй на хората, ще се научите да мислите право. Правата мисъль е Божествена—- тя е мисъль на Божестзения порядъкъ. Тя се отличава отъ човйшката по това, че никога не се прекжсва. Божественитй мисли вървятъ една следъ друга последователно. Вейка една дава условия за проява и развитие на след¬ващата. Човйшкитй МИСЛИ, обаче, не сж свърза¬ни тйсно една съ друга и често се прекжеватъ. Въ Божествения порядъкъ всички сжщества си помагатъ, въ човйшкия вейки мисли по¬вече за себе си; въ много случаи едни рабо- тятъ, а други почиватъ. Ако нйкой страда, окржжаващитй не знаятъ, какъ да му помог- натъ. Изкуство е да знаешъ, какъ да пома- гашъ Ако умре детето на вашия приятель, вие не знаете, какъ да му помогнете. Започвате да го утешавате, да му казвате, че то отишло при Бога. Ще излйзе, че, докато е било на земята, детето е било вънъ отъ Бога, а следъ
+
+
 
+
  
59
+
„Бог е Любов“
смъртьта си отишло при Бога. Това е нераз¬биране нь нйщата. Тогава, какъ ще се раз¬бере стихътъ, въ който е казано: „Ние жи- вйемъ и се движимъ въ Бога". Ако само на онзи свйтъ човйкъ живйе при Бога, въ този стихъ има нйщо противоречиво и непълно.
+
Кога отива човйкъ на онзи свйтъ? — Когато нйма никакънъ запасъ, нито физиче¬ски, нито духовенъ; когато е изгубилъ всички условия на земята за развитие. Това състоя¬ние наричаме крайно обедняване. Кой човйкъ обеднява? — Богатиятъ. Когато изгуби вйра въ паритй си, когато тй се обезсмислятъ за него, той се усйща празенъ, нещастенъ, бе¬денъ. За да се освободи отъ беднотията, той трйбва да се свърже съ разумни същества, да направи познанство съ душитй имъ. Това значи раздаване на своето богатство. Колкото повече души познава и на колкото повече хора е далъ нйщо отъ себе си, толкова по- богатъ става вътрешно. Свърже ли се съ Бога и Го познае, той става истински богатъ — животътъ му се осмисля. Всички хора го¬ворятъ за връзка съ Бога, разбиратъ тази идея, но като дойде до приложение, малцина я прилагатъ. Голйма е разликата между раз¬бирането и приложението. И обикновениятъ човйкъ я разбира, и светията я разбира, но резултатитй отъ тйхнитй разбирания съ раз¬лични. Ако обикновениятъ човйкъ тури ръ¬ката си върху главата на единь боленъ, ни- ,що не може да направи — болниятъ си оста¬
+
+
 
+
  
60
+
В прочетената глава Христос се спира върху два порядъка. Единият – човешки и един – Божествен порядък. Според Неговите думи тия двата порядъка трябва да се съгласуват. Разногласието произтича от факта, че човешкият и Божественият порядък не са в съгласие. Ако човек всякога върши онова, което произтича от Божествения порядък, то е естественото положение; щом върши онова, което не е в съгласие с Божествения порядък на нещата, той е в разногласие.
ва боленъ; ако талангливиягъ постави ръката си, болниятъ ще се мръдне малко, съ жела¬ние да стане, но по нЪмане на сила, ще оста¬не на леглото си; ако гениалииитъ направи този опитъ, болниятъ ще сс почувствува по- добре, ще се повдигне малко, ще се насърдчи; ако светията и Учительтъ поставятъ ръката си, болниятъ ще стане отъ леглото си, ще за¬почне да се движи, да се храни. Той е въз- приелъ животъ отъ тЬхъ и напълно оздра¬вява. Достатъчно е светията и Учительтъ да турятъ ръката си върху главата на нЪкой не- снособенъ ученикъ, за да започне той да ми¬сли, да учи и да се развива нормално. Дето вл&затъ светията и Учительтъ, всичко върви на добре. — Възможно ли е, само съ едно поставяне на ръката, всичко да се нарежда добре?
+
Представете си, че една кола е застанала на срЬдъ пътя и прЪчи на движението на мину¬вачите. Минава едно петгодишно дете и прави опитъ да помЬсти колата. Оттукъ я бутне, от¬тамъ я бутне, но колата не се мърда; дойде десетгодишно дете, бутне колата, но тя едва се мръдва; дойде 15 годишно момче, пораз¬търси колата, подвижи я, но не може да я махне отъ пътя; най-после дохожда младъ момъкъ, 21 годишенъ, дръпне здраво колата и я отмества отъ пътя. Следователно, искашъ ли да свършишъ една работа докрай, тр-Ьбва да имашъ силата на 21 годишния момъкъ, т. е. силата на светията и на Учителя. — И ■>'
+
+
 
+
  
61
+
Като съгласуване на тия двата порядъка, изисква се известна чистота отвънка, която поддържаха фарисеите за миенето. То е външният порядък. И Христос настоява, казва: не само външният порядък, миене на ръцете, но казва, че нечистите работи излизат отвътре, от сърцето. Отвътре навънка. И казва кои са, или в какво седи нечистотата. (Матея 15; 19:) „Защото от сърцето излезват помисли лукави, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжливи свидетелства, хули.“ (20:) „Тези неща са, които оскверняват человека, а да яде някой с немити ръце, не осквернява человека.
безъ Учитель може. — Не може безъ Учи- тель. Той представя духовната сила въ човй¬ка, съ помощьта на която върши всичко. Който има сила, всичко може да направи. Който може да прави всичко, той е силенъ. Който търси Учителя си, който търси Бога, ще Го намйри въ себе си. Това значи, да има човйкъ връзка съ Бога. Ако връзката е пра¬вилна, човйкъ лесно разрешава мъчнотиитй си. Казано е въ Писанието: „Две жени ще бъдатъ на нивата; едната ще се вземе, дру¬гата ще остане"'. Какво означава този стихъ? — Бащата има две дъщери: едната е красива, другата — грозна. Когато дойде женихъ, кра¬сивата ще вземе, а грозната ще остане вкъщи. На същото основание, казвамъ: Когато има трудни, мъчноразрешими въпроси, викагь или гениалния, или светията, или Учителя. Дойде ли до груби, физически работи, дето е нуждна груба сила, тамъ викатъ обикновения или та¬лантливия.
+
Като не разбиратъ законитй и изисква¬нията на живота, мнозина се запитватъ, защо иматъ голйми страдания и противоречия.—За¬щото иматъ голйми желания, а малки въз¬можности за реализирането имъ. Обикнове¬ниятъ може да постигне само ограниченъ брой отъ желанията си и, като не успйва, страда, натъква се на противоречия. За да понася леко страданията, да се справя съ -тйхъ, човйкъ трйбва да се познава, да не
+
+
 
+
  
62
+
Казвам: Силата на човека седи във вътрешния порядък, в онова, Божественото. Значи, неговото съзнание трябва всякога да бъде чисто, трябва да бъде свързано с онзи духовен живот, дето няма никакво противоречие. Има едно прогресивно състояние. Нещата на Земята не са тъй наредени, както трябва. Всякога ще има едно противоречие. И всичките ни страдания на Земята показват, че човек е в човешкия порядък. Там, дето има страдания, преодоляюще влияние има човешкият порядък. Дето престават страданията, Божественият порядък съществува. Дето страданията съществуват, значи вътрешната чистота я няма. Дето страданията изчезват, вътрешната чистота вече е влязла.
превишава своитй възможности. Затова е ка¬зано: „Познай себе си!"
+
Познаването е свързано съ любовьта, а любовьта — съ чистотата. Ти познавашъ чо¬вйка, само когато го обичашъ. Степеньта на любовьта пъкъ опредйля степеньта на чисто¬тата Забележете, деца, които сж обичани отъ родителитЬ си, всйкои» сж чисто облйчени. Ето защо, когато работитй на нйкого се на- реждатъ добре, ще знаете, че има нйкой, кой¬то го обича. Колкото по-добре вървятъ рабо¬титй му, толкова повече хора го обичатъ. Он¬зи, на когото работитй не се нареждатъ добре, малко хора го обичатъ. —- Какво трйбва да прави такьвь човЬкь? — Да обича. Само онзи може да обича, който има предъ видъ благото, което Богъ е опредйлилъ за него¬вия възлюбенъ; после трйбва да има предъ видъ благото, което той самъ е опрелйлилъ за него и най-после, да има предъ видъ благото, което неговиятъ ближенъ му е опредйлилъ
+
Какво е нуждно на човйка, за да прояви обичьта си и да го обичатъ? — Да не раз¬валя това, което Богъ е създалъ, да не се отклонява отъ Божиитй пжтища. Не се от¬казвай отъ Божественото, което носи щастието ти. Който се държи за Божественото, колкото и да страда, въ края на краищата, страданията му ще се превърнатъ въ радость. Затова е казано, че който издържи докрай, спасенъ ще бжде. Той разполага съ сила, чрезъ която се справя съ всичкитй си мжчнотии.
+
+
 
+
  
63
+
И казвам: Тъй, както болният съзнава кои неща са необходими за здравето му. Необходими неща са: светлината, въздухът, водата и храната. Те са необходими неща за здравето на човека. И често ние желаем туй, което не ни трябва. Ти искаш неща, които не ти са потребни в дадения случай. Да кажем, в дадения случай човек може да мисли след 120 години какъв ще бъде неговият живот. Животът е определен; и онова, което е скрито в семето, семето ще развие точно онова, което е вложено в самото семе. Така трябва да се разбира. А туй, което го няма в семето, то отвън не може да се почерпи. Вътрешните заложби могат да се изявят вън. Бог е вложил нещата вътре в човека. Дал е цял ред условия.
— Божиягъ Духъ носи"всичкит^ Лдага на живота.
+
 
5 Утринно Слово отъ Учителя, държано на
+
Сега, хубавото в света е, когато човек върви в този Божествен ред и порядък на живота. И щастието на човека седи в този Божествен порядък. Има известни неща, които човек трябва да спазва. Турил е известен морал, как трябва хората да живеят. И в човешкия порядък има много закони. А в Божествения порядък няма закони, има само един закон. Щом човек има любов, той няма противоречие; щом няма любовта, ще има много закони, които да го упътват как трябва да живее. Щом има любов, той ще знае как да живее. И Христос казва там: който живее в Божествения порядък – Любовта не прави пакост никому.
6 октомврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгр%въ„
+
 
 +
Сега, порядъкът трябва да се спазва. Човешкият порядък и Божественият порядък не могат да се спазват без любов. Любовта е единственият признак на порядъка. И не може да има нещо без порядък. Порядъкът е нещо вътрешно, а не отвън. И един организъм е здрав отвътре, а не отвън. Външно може да има всичките благоприятни условия, но ако отвътре не е здрав, да възприема условията, туй е безполезно.
 +
 
 +
Та казвам: Туй разбиране е потребно. В съзнанието си индивидуалният човек трябва да разбира своите отношения спрямо Бога какви са, спрямо себе си и спрямо ближния си. Те са три положения. В дадения случай човек трябва да разбира какви отношения има. Силата на човека е там. Този закон какъвто е за човека, така е и за дома; така е и за религията, и за всички. Навсякъде може да го приложите. Еднаква сила има и еднаква валидност.
 +
 
 +
Та казвам: Върху този закон почиват всичките противоречия, които съществуват в живота. Ако така се разбира, може да се премахнат противоречията. И всичкото изкуство е, докато човек намери пътя, по който да тръгне. Вземете, много хора при най-хубавия въздух пак страдат. Не могат да дишат. Не възприемат достатъчно количество въздух, който да пречиства дробовете. Някои хора не възприемат достатъчно количество храна, която да обнови тялото. Човек може да взема много храна и тя да не го ползува. Само добрата храна може да ползува. И само чистият въздух може да ползува.
 +
 
 +
Сега, да преведа. Храната, това е доброто у човека. Чистият въздух, това са мислите. Човек, ако неговите мисли и неговите желания не са чисти, тогава не може да има той ония резултати. Животът трябва постоянно да се проверява, в какво състояние се намира човек. Всяка една мисъл трябва да се проверява. И какъв сте били вчера, е едно. А днес какъв сте? Днешният ден ще определи вашето положение за утре какви ще бъдете.
 +
 
 +
Сега, по някой път всичките хора се спират върху своето минало. Какви сте били едно време? Това е добре, едно време. То е минало време. Сегашният ден носи Божествения порядък. Сегашното ще покаже какви сте били едно време и какви ще бъдете за бъдеще. И сегашното положение е положението на онзи Божествен порядък, който трябва да цари. И човек може много пъти да твърди, че може да говори върху известен порядък, но ние трябва да живеем в Божествения порядък. И ако живеем в този Божествен порядък, ние ще имаме подкрепата на порядъка, понеже тя е една връзка. И ако ти си в Божествения порядък, ще имаш съдействието на този порядък. Ако не си свързан, тогава няма какво.
 +
 
 +
Забележете, малките деца най-първо не могат да ходят. Защо? Защото не са в Божествения порядък на нещата. И постепенно уякват крачката, надвиват на едно състояние и дойде Божественият порядък. Изправят се на своите крака.
 +
 
 +
И нещастието на Земята се дължи, че човек в духовно отношение пъпли още по Земята. А да се премахне, той трябва да се изправи, да ходи на краката си. А да се изправи, значи доброто да стане сила, той да може да ходи свободно.
 +
 
 +
Тези са елементарни работи, които хората пропущат. Някои хора обръщат много голямо внимание само на храната. Не обръщат внимание на въздуха. Не обръщат внимание на светлината. Но храната, светлината, въздухът, всички трябва да се турят в действие. Човешките мисли, човешките чувства, човешките постъпки трябва да бъдат в съгласие с Божествения порядък на нещата.
 +
 
 +
Сега, в туй отношение човек трябва да бъде съвършено строг! Строг, изправен трябва да бъде. А под думата „строг“ разбирам да не прави никакви опущения. Строг е в туй отношение. Ако ти допуснеш най-малкото опущение, ако допуснеш най-малката микроба в организма си, тази микроба в 24 часа, тя ще се увеличи на милиони. Не допущай никакви микроби! Нищо повече. И следователно, ако ти допуснеш една лоша мисъл, едно лошо чувство, една лоша постъпка, тия след време, може би няма да се минат ден, два, три, месец, година, ще дойдат лоши резултати.
 +
 
 +
Та, често ние сме немарливи спрямо себе си. Казваме: „Една лоша мисъл нищо не значи. Нищо не струва.“ Но лошата мисъл след време ще даде своите лоши последствия. Та, човек се учи на една опитност.
 +
 
 +
Сега ние сме заети повече с човешкия порядък. Засега много малко ние посветяваме за Божественото. От сутрин до вечер ние сме заети само с ония недоволства, за онова, което не ни е дадено, което Бог не ни е дал. Това е все човешкият порядък. Не сме в един живот да се радваме на нещата, а постоянно имаме една скръб, нещо не сме постигнали. Седиш ти, казваш: това не си постигнал. Искаш да станеш силен, добър човек, светия. Как ще станеш? Светия, това е един резултат на разбиране. Трябва да имаш един отличен ум. Умът е даден, този ум трябва да се разработва. Сега могат да се дадат много сравнения и съвети. Може да имаш най-хубавите струни, най-хубавия лък. Но ако ти не се упражняваш, няма да знаеш да свириш и да се ползуваш.
 +
 
 +
Казвам: В цялата тази глава Христос е влязъл в съприкосновение с тогавашните учени. Тогавашните учени са във връзка със сегашните учени. И сегашните учени са във връзка с тогавашните. И сега имат противоречие. И сега имаме по някой път особени правила. По някой път ще ви кажат, че не си миете ръцете, къщите ви са нечисти, дрехите не са чисти. И тогава и Христос ще обърне внимание, ще каже: „То е така, но външната нечистота ни най-малко не трябва да ни даде повод да бъдем нечисти вътрешно.“ А ние по някой път, понеже нямаме условия да бъдем чисти отвън, позволяваме си да бъдем [не]чисти отвътре. Един човек е беден, той ще открадне малко – значи външните неща тогава стават. [От] мъчнотиите, сиромашията [трябва да] иде един подтик към Бога. Страдаш някой път – това да бъде подтик към градеж. Значи, да градиш, за да поддържаш човешкия порядък. Тогава казвам: Сиромашията в дадения случай е една възможност да опитаме Божиите блага. Ако го разбираме; ако не го разбираш, ще влезнеш в противоречие. И всичките противоречия, които съществуват, те са възможности.
 +
 
 +
Та казвам: Сега е важен момент. Някой път в дадения случай важно е онова, което аз чувствувам, онова, което аз мисля; каквото мисля, то е важно. Понеже не трябва да спираме върху мислите на миналия ден. Всеки ден у човека [се] ражда нещо ново, върху което животът е построен. Има постоянно подновяване на нови и нови неща. Всеки ден трябва да имаш нещо ново, което да внасяш в ума си; ново, което да внасяш в сърцето си. Ако внасяш туй, новото, то ще те подигне. Ако не мислиш да внесеш туй, новото, ще се явят сегашните спънки. Сега виждате в живота си колко мъчнотии има. Че и един ден има да се справите със смъртта. Всеки ден има да се справим с ред изключения, с ред престъпления, наши и на другите хора. Какво може да направим от тях? Че, трябва да се справиш с нечистата вода. Запример трябва да бъдеш умен, да я очистиш. Трябва да се справиш с нечистия въздух и др.
 +
 
 +
Най-после Христос искаше да убеди Своите ученици и казва им: „Мъчно е да се хранят хората.“ Те казват: „Ако всички хора биха обичали Бога, Той щеше да ги нахрани.“ И там казва с колко хляба нахрани толкова души. (Учителят чете от 15-та глава, от 32 ст.)(36 ст.:) „И като взе 7-те хляба и рибите, и благодари, преломи и даде на учениците Си, а учениците – на народа.“ (38 ст.:) „А онези, които ядоха, бяха 4000 мъже, освен жени и деца.“ Със 7 хляба това. Туй показва нещата, които се крият в Бога. Ти имаш вкъщи само един хляб. Безпокоиш се как ще прекараш, трябва да нахраниш 5–6 деца. А Христос нахрани 4000 души със 7 хляба, ти с един хляб не може ли да нахраниш 5–6 деца? Може.
 +
 
 +
(В това време закарват братята, които не си показаха личните карти, със стража и щикове. Тихо и мирно вървят те. Учителят ги изгледа един момент:) Няма нищо, те си учат уроците.
 +
 
 +
Казвам: В човешкия порядък вече иде гладът. Ние трябва да обработваме нещата, да изкарваме нещата. В човешкия порядък човек трябва дълго време да работи, за да получи малко. Ти обработваш земята, да израсне малко. В Божествения порядък, той се отличава: с малко труд много нещо се постига. В човешкия порядък, за да се постигнат същите резултати, много хора трябва да работят.
 +
 
 +
Сега туй ще го пренесете върху себе си. Вашите работи не вървят – в човешкия порядък сте, [в него] живеете. Там много ще работиш, малко ще придобиеш. А в Божествения порядък малко ще работиш, значи с малко усилие ще минеш, и много ще придобиеш.
 +
 
 +
Сега, туй е една опитност, която всички трябва да имате. Опитността, която човек постоянно трябва да проверява. Защото, вземете светлината – не само един момент да свети, но непреривно в ума ви да има все нова и нова светлина. Да идва нова и нова светлина, която да поддържа връзката. (Учителят затваря Библията.) Светлината е една връзка непреривна. Като прекъсне един момент, ще настане тъмнина. Някой път, да кажем, вие поддържате доброто. Да кажем, прекъснете го – пак се появи тъмнина. Някой път мислите, после кажете: „Само с мислене не става.“ Престaнете да мислите – образува се тъмнина в ума ви.
 +
 
 +
И тогава се образуват другите положения. Че ние очакваме щастието да ни дойде по пътя на човешкия порядък. То е невъзможно. Ти едно ядене може да сготвиш за един, за два дена, но да го държиш за 7 дена, то ще се развали. Ти даже по човешкия порядък може да си направиш консерви, но ще се развалят. А в Божествения порядък, там всичко е все прясно!
 +
 
 +
Сега, като казвам това, не че отсега трябва да добиете тази способност, но трябва да развиете онова, новото във вас, онова постоянство на съзнанието! Това е въпросът. Ние казваме кой в какво вярва. Вярата не определя в какво ти вярваш. Защото има една вяра външна. Когато се говори за вярата, се разбира: някои неща, в които ти вярваш, ти ги правиш. А има неща, в които ти вярваш и не ги правиш. Има нещо, което ти го обичаш и не го пазиш; има нещо, което ти обичаш и го пазиш. Тя, Божествената Любов, пази нещата! Туй пазене в какво седи? Христос казва: „Аз дойдох да им дам Живот.“ Значи, от изобилието дава. А другата любов, човешката любов, всякога взема. А Божествената, в нея обмяната е правилна. Тя взема и дава. Взема онова в тебе, което е непотребно. Божествената Любов като дойде, ще вземе твоите скърби и страдания, набралото се всичко туй, и ще ти даде в замяна на това спокойствие на душата. Това е Божественият порядък.
 +
 
 +
Та казвам: Трябва цяла една школа за самовъзпитание. Каквото се случи на човека, веднага да е съобразителен човекът. Запример, ако вас ви турят на едно въже да пътувате, веднага вие ще загубите присъствие на духа. Вече няма сигурност. И там ще се покаже каква е вашата вяра. Вие на земята сте свикнали да ходите, но като се качите на едно въже, губите присъствието. Има хора, които по въжето така вървят, както по земята.
 +
 
 +
Та казвам сега: Аз ви привеждам този пример, защото човек трябва да се учи как да мисли. И мисълта, Божествената мисъл се отличава от човешката мисъл. В човешката мисъл всякога има едно пресекване, така, преставане на мисълта. Пресекване, отделяне – не е свързана. В Божествената мисъл всяка една мисъл дава условие за развитие, свързани са там мислите. В Божествения порядък нещата щом дойдат, щом дойде Божествената мисъл, всичко друго само по себе си иде да помага. Хората, които са в Божествения порядък, всички си помагат. А в човешкия порядък един като работи, другите почиват.
 +
 
 +
Сега, много пъти, някои като страдат, другите казват: „Нека страда, да си научи урока.“ И като страда някой, ние не знаем как да му помогнем. И в помагането има едно изкуство. Как ще помогнеш на един човек? Допуснете, че детето му е болно или е умряло – как ще му помогнеш? Ти ще го утешаваш, че детето му отишло при Бога. Че, като беше на Земята, не беше ли при Бога? Нашата идея „отишло при Бога“ – като че, като било на Земята, не било при Бога, а като умряло, отишло при Бога. Тогава стихът, който казва: „Всички ние живеем и се движим в Бога“... Тогава каква нужда има да умра аз, та да ида при Бога? Или каква нужда има аз от горе да слезна долу? Значи, едни от Небето слизат и идат на Земята, а други от Земята умират и отиват при Бога. То е едно неразбиране на нещата.
 +
 
 +
Човек трябва да иде в другия свят, когато вече почти няма запас. Тогава трябва да иде в другия свят. Значи, когато е спечелил, забогатял на Земята, само тогава може да отиде в другия свят. И когато осиромашава в другия свят... Според туй разсъждение по някой път и духовно човек отгоре осиромашава. Сиромашията седи в следующето. Един богат човек може да осиромашее. Той гледа, касите му пълни, всичко това, и той усеща една вътрешна празнота. Неговите пари какво ще го ползуват? Този човек, за да забогатее, трябва да влезе в съобщение с други живи същества като себе си. Туй благо, което има, да влезе в съобщение. Тогава ще му дадат. Туй богатство седи в туй: ние ще се запознаем с една душа, с втора, трета, четвърта. Запознаването с душите – туй е богатство в духовния свят. Там колкото хората са запознати, толкова са по-богати. А ако познаваш Бога, тогава богатството ще бъде най-голямо. Ти ще бъдеш най-богат.
 +
 
 +
Сега, повидимому вас ви се вижда тази мисъл ясна. Но опитали ли сте я в нейното приложение? Приложението на мисълта. Запример някой път един човек си пее една песен, [...] е в музикално отношение; започва песента с известен тон, но онзи музикант, на когото ухото е развито, той схваща едно, а който наполовина е музикален, той схваща друго. Между едното и другото схващане има грамадно различие.
 +
 
 +
Представете си сега другото: един обикновен човек, един талантлив човек, един гениален човек и един светия, и един Учител – първокласен Учител; дойдат двамата, обикновеният човек като положи ръката си на един човек, какво ще стане? Нищо няма да стане. Талантливият ще остави малка бучка захар, гениалният ще остави едно кило, а светията ще остави един чувал. А Учителят като дойде, Той ще освободи човека! Ако този човек е болен, като положи ръката [си], той ще оздравее. Един гениален Учител ако положи ръката [си] на най-неспособния ученик, той ще просвети ума му. И оттам насетне, обикновеният човек и да пипне, нищо няма да стане. Тази е разликата. По това се познава един Учител – той като положи ръката си, всичко става.
 +
 
 +
Сега на вас мисълта не е ясна. Но ще ви дам един пример по-близо до вашето съзнание. Представете си една кола, едно дете бута, бута – колата не се мърда. Това – едно 5-годишно дете. Дойде 10-годишно дете, то едва помръдне колата; дойде едно 15-годишно дете – колата малко се разтърси; а дойде детето на 21 години и като бутне колата, и тя тръгне. Ти може да буташ нещата като едно малко дете, после буташ ги като 10-годишно, като 15-годишно, но трябва да имаш силата на 21-годишния. Ако нямате силата...
 +
 
 +
И казват там: без Учител. Трябва да имаш един учител в себе си, който да има сила. Щом имаш сила, ще направиш нещата. Онзи, който прави нещата, той е силен. Та, Онзи, Когото търсиш, Той е вътре в тебе. И когато аз казвам: Трябва да имаме връзка с Бога – ти, след като си опитал всичко в света, съсредоточаваш [се в] оная връзка, която имаш с Бога. Ако връзката ти е правилна, веднага онази мъчнотия, в която ти се намираш, тя ще бъде разрешена. По един или друг начин. Казва Писанието там тъй: че две жени – едната се вземала, другата се оставя. Един баща има две дъщери – едната красива, другата грозна. Красивата се взема в един случай, грозната вкъщи остава. Туй е едното положение. Но ако е за работа, грозната се взема, красивата вкъщи остава. Защото на нивата винаги пращат грозните да работят, а вкъщи красивите остават. И въобще всякога това е като едно правило. На един талантлив, гениален човек, винаги оставят по-лека работа; грубата работа се оставя за другите, на които силите са развити. А техните сили не са развити.
 +
 
 +
Сега аз искам да ви обясня. По някой път вие се намирате в едно противоречие: защо ви се дават такива големи страдания в света? Е, туй е до степента на вашето съзнание. В какво седят големите страдания? Големите страдания седят в известни желания. Ти можеш да страдаш, може да имаш едно страдание, което произтича от човешкия порядък. Може да имаш едно страдание, което искаш да победиш, известна мисъл или известно чувство, или известна хубава постъпка, най-хубавата, и не можеш да намериш един начин, един ред, по който да постигнеш това, тогава в тебе ще се зароди една малка скръб. И всякога, когато човек не може да направи това, което той иска, той всякога усеща една малка скръб.
 +
 
 +
Та казвам: Христос настоява на онази вътрешна чистота. Тя е основната. Аз казвам: Вътрешната чистота на човека винаги зависи от любовта, която има. Степента на любовта определя степента на чистотата. И туй може да видите във всеки дом. Ония деца, които майките им ги обичат, винаги дрешките им са чисти. Значи, като влезеш вкъщи, по дрехите може да познаеш кое дете е обичано и кое не е обичано. Онези, които не са обичани, и дрехите им са тъй, неглиже. Значи, ако на един човек на Земята всичко му върви, има някои, които го обичат, които мислят за него. Пък онези, на които работите им не вървят, показва, че обичта към тях не е така силна. Има някои, които не ги обичат и има нещо, което им куца. И вследствие на туй остава нещо, сега няма какво да се спирам. Тогава, по кой начин да добиеш онова, което нямаш? И тогава всички казват: „Трябва да обичаме.“ Но в обичта винаги трябва да имаш предвид не своето благо.
 +
 
 +
Три положения трябва да има. Трябва да имаш предвид онова благо, което Бог е определил. После, някой път трябва да имаш предвид благото, което ти си определил. Трябва да имаш предвид и благото, което твоите ближни са определили. Сега, ако най-първо ти си разбрал добре Божественото благо, ти ще разбереш добре и своето благо. Ако си разбрал своето благо добре, и благото на ближния ще разбереш. Но ако ти не си разбрал своето благо, ти не можеш да разбереш и благото на своя ближен.
 +
 
 +
(6.30 ч. Слънцето грее в салона вече. Току що е изгряло.)
 +
 
 +
Та, първото нещо, което се изисква сега. В какво седи Божията Любов? Нали сега дойдоха при вас и искаха личните карти. Личната карта е любовта. Нямаш лична карта – ще те карат. Имаш любов – свободен си. Нямаш любов – без лична карта си. Най-хубавата карта, която може да имаш всякога – щом имаш любов. Личната карта навсякъде е потребна. Щом нямаш любовта, трябва да търсиш навсякъде личната карта. Пък без лична карта никъде не може да тръгнете. Те са от разни категории, личните карти. Идеш в един университет – трябва да имаш лична карта. Ще носиш и диплома си. Ще излезеш от университета, че си свършил – пак трябва да имаш лична карта. Навсякъде се изисква личната карта. Каквато работа и да свършиш, все трябва да имаш лична карта. И тази лична карта навсякъде в живота ти трябва. Трябва да имаш личната карта на Любовта. То значи нещата да вървят. То е нормалният път, естественият път – Божественият. Най-лесният път и най-приятният път, по който ще ходиш. Пък другите пътища, и те са хубави, но там човек ще има вътрешни страдания. И човек ще се ограничи.
 +
 
 +
И казва Христос: Не разваляйте заради вашия език, заради вашите представи онова, което вие [чистите]: не разваляйте Божиите пътища, Божиите правила, Божиите закони. [Човекът себе] си никога не трябва да разваля. Не разваляй онова, Божественото, което е в тебе. Понеже туй, Божественото, е твоята [Свобода]. То е, което съдържа Живота. И щом има страдания, трябва да знаеш: ще дойде щастието. То е Божественото. И един ден, докато ти превъзмогнеш... И Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ И който победи, на него ще му дадат камъчето, за което Иоан казва. Камъчето, това е ценното в него. На него ще се дадат силите, с които той ще може да оперира в дадения случай.
 +
 
 +
Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)
 +
 
 +
7.25 ч сутринта
 +
 
 +
(Слънцето грее! На поляната – упражненията.)
 +
 
 +
3-то неделно утринно слово,
 +
държано от Учителя
 +
на 6.X.1935 г., 5 ч сутринта,
 +
София – Изгрев

Версия от 06:14, 7 август 2011

Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)

Трите родословия, том 1


== Двата порядъка ==

6 октомври 1935 г., 5 ч сутринта.

(Небето ясно, звездно, лазурно. Времето тихо, топло, меко. Хоризонтът ясен, отворен, предрича хубав изгрев.)

Нарядът:

„Добрата молитва“

91-ви псалом

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

15-та глава от Евангелието на Матея

„В начало бе Словото“

(От полицията дойдоха и съобщиха да прекъснем събранието. Искаха личните карти, прегледаха. Които нямаха лични карти, закараха с полиция долу, за изследване. И в 5.30 ч казаха: „Свободни си бъдете. Ние нямаме нищо против. Имайте си събрание, свободно е.“)

6.20 ч

„Бог е Любов“

В прочетената глава Христос се спира върху два порядъка. Единият – човешки и един – Божествен порядък. Според Неговите думи тия двата порядъка трябва да се съгласуват. Разногласието произтича от факта, че човешкият и Божественият порядък не са в съгласие. Ако човек всякога върши онова, което произтича от Божествения порядък, то е естественото положение; щом върши онова, което не е в съгласие с Божествения порядък на нещата, той е в разногласие.

Като съгласуване на тия двата порядъка, изисква се известна чистота отвънка, която поддържаха фарисеите за миенето. То е външният порядък. И Христос настоява, казва: не само външният порядък, миене на ръцете, но казва, че нечистите работи излизат отвътре, от сърцето. Отвътре навънка. И казва кои са, или в какво седи нечистотата. (Матея 15; 19:) „Защото от сърцето излезват помисли лукави, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжливи свидетелства, хули.“ (20:) „Тези неща са, които оскверняват человека, а да яде някой с немити ръце, не осквернява человека.“

Казвам: Силата на човека седи във вътрешния порядък, в онова, Божественото. Значи, неговото съзнание трябва всякога да бъде чисто, трябва да бъде свързано с онзи духовен живот, дето няма никакво противоречие. Има едно прогресивно състояние. Нещата на Земята не са тъй наредени, както трябва. Всякога ще има едно противоречие. И всичките ни страдания на Земята показват, че човек е в човешкия порядък. Там, дето има страдания, преодоляюще влияние има човешкият порядък. Дето престават страданията, Божественият порядък съществува. Дето страданията съществуват, значи вътрешната чистота я няма. Дето страданията изчезват, вътрешната чистота вече е влязла.

И казвам: Тъй, както болният съзнава кои неща са необходими за здравето му. Необходими неща са: светлината, въздухът, водата и храната. Те са необходими неща за здравето на човека. И често ние желаем туй, което не ни трябва. Ти искаш неща, които не ти са потребни в дадения случай. Да кажем, в дадения случай човек може да мисли след 120 години какъв ще бъде неговият живот. Животът е определен; и онова, което е скрито в семето, семето ще развие точно онова, което е вложено в самото семе. Така трябва да се разбира. А туй, което го няма в семето, то отвън не може да се почерпи. Вътрешните заложби могат да се изявят вън. Бог е вложил нещата вътре в човека. Дал е цял ред условия.

Сега, хубавото в света е, когато човек върви в този Божествен ред и порядък на живота. И щастието на човека седи в този Божествен порядък. Има известни неща, които човек трябва да спазва. Турил е известен морал, как трябва хората да живеят. И в човешкия порядък има много закони. А в Божествения порядък няма закони, има само един закон. Щом човек има любов, той няма противоречие; щом няма любовта, ще има много закони, които да го упътват как трябва да живее. Щом има любов, той ще знае как да живее. И Христос казва там: който живее в Божествения порядък – Любовта не прави пакост никому.

Сега, порядъкът трябва да се спазва. Човешкият порядък и Божественият порядък не могат да се спазват без любов. Любовта е единственият признак на порядъка. И не може да има нещо без порядък. Порядъкът е нещо вътрешно, а не отвън. И един организъм е здрав отвътре, а не отвън. Външно може да има всичките благоприятни условия, но ако отвътре не е здрав, да възприема условията, туй е безполезно.

Та казвам: Туй разбиране е потребно. В съзнанието си индивидуалният човек трябва да разбира своите отношения спрямо Бога какви са, спрямо себе си и спрямо ближния си. Те са три положения. В дадения случай човек трябва да разбира какви отношения има. Силата на човека е там. Този закон какъвто е за човека, така е и за дома; така е и за религията, и за всички. Навсякъде може да го приложите. Еднаква сила има и еднаква валидност.

Та казвам: Върху този закон почиват всичките противоречия, които съществуват в живота. Ако така се разбира, може да се премахнат противоречията. И всичкото изкуство е, докато човек намери пътя, по който да тръгне. Вземете, много хора при най-хубавия въздух пак страдат. Не могат да дишат. Не възприемат достатъчно количество въздух, който да пречиства дробовете. Някои хора не възприемат достатъчно количество храна, която да обнови тялото. Човек може да взема много храна и тя да не го ползува. Само добрата храна може да ползува. И само чистият въздух може да ползува.

Сега, да преведа. Храната, това е доброто у човека. Чистият въздух, това са мислите. Човек, ако неговите мисли и неговите желания не са чисти, тогава не може да има той ония резултати. Животът трябва постоянно да се проверява, в какво състояние се намира човек. Всяка една мисъл трябва да се проверява. И какъв сте били вчера, е едно. А днес какъв сте? Днешният ден ще определи вашето положение за утре какви ще бъдете.

Сега, по някой път всичките хора се спират върху своето минало. Какви сте били едно време? Това е добре, едно време. То е минало време. Сегашният ден носи Божествения порядък. Сегашното ще покаже какви сте били едно време и какви ще бъдете за бъдеще. И сегашното положение е положението на онзи Божествен порядък, който трябва да цари. И човек може много пъти да твърди, че може да говори върху известен порядък, но ние трябва да живеем в Божествения порядък. И ако живеем в този Божествен порядък, ние ще имаме подкрепата на порядъка, понеже тя е една връзка. И ако ти си в Божествения порядък, ще имаш съдействието на този порядък. Ако не си свързан, тогава няма какво.

Забележете, малките деца най-първо не могат да ходят. Защо? Защото не са в Божествения порядък на нещата. И постепенно уякват крачката, надвиват на едно състояние и дойде Божественият порядък. Изправят се на своите крака.

И нещастието на Земята се дължи, че човек в духовно отношение пъпли още по Земята. А да се премахне, той трябва да се изправи, да ходи на краката си. А да се изправи, значи доброто да стане сила, той да може да ходи свободно.

Тези са елементарни работи, които хората пропущат. Някои хора обръщат много голямо внимание само на храната. Не обръщат внимание на въздуха. Не обръщат внимание на светлината. Но храната, светлината, въздухът, всички трябва да се турят в действие. Човешките мисли, човешките чувства, човешките постъпки трябва да бъдат в съгласие с Божествения порядък на нещата.

Сега, в туй отношение човек трябва да бъде съвършено строг! Строг, изправен трябва да бъде. А под думата „строг“ разбирам да не прави никакви опущения. Строг е в туй отношение. Ако ти допуснеш най-малкото опущение, ако допуснеш най-малката микроба в организма си, тази микроба в 24 часа, тя ще се увеличи на милиони. Не допущай никакви микроби! Нищо повече. И следователно, ако ти допуснеш една лоша мисъл, едно лошо чувство, една лоша постъпка, тия след време, може би няма да се минат ден, два, три, месец, година, ще дойдат лоши резултати.

Та, често ние сме немарливи спрямо себе си. Казваме: „Една лоша мисъл нищо не значи. Нищо не струва.“ Но лошата мисъл след време ще даде своите лоши последствия. Та, човек се учи на една опитност.

Сега ние сме заети повече с човешкия порядък. Засега много малко ние посветяваме за Божественото. От сутрин до вечер ние сме заети само с ония недоволства, за онова, което не ни е дадено, което Бог не ни е дал. Това е все човешкият порядък. Не сме в един живот да се радваме на нещата, а постоянно имаме една скръб, нещо не сме постигнали. Седиш ти, казваш: това не си постигнал. Искаш да станеш силен, добър човек, светия. Как ще станеш? Светия, това е един резултат на разбиране. Трябва да имаш един отличен ум. Умът е даден, този ум трябва да се разработва. Сега могат да се дадат много сравнения и съвети. Може да имаш най-хубавите струни, най-хубавия лък. Но ако ти не се упражняваш, няма да знаеш да свириш и да се ползуваш.

Казвам: В цялата тази глава Христос е влязъл в съприкосновение с тогавашните учени. Тогавашните учени са във връзка със сегашните учени. И сегашните учени са във връзка с тогавашните. И сега имат противоречие. И сега имаме по някой път особени правила. По някой път ще ви кажат, че не си миете ръцете, къщите ви са нечисти, дрехите не са чисти. И тогава и Христос ще обърне внимание, ще каже: „То е така, но външната нечистота ни най-малко не трябва да ни даде повод да бъдем нечисти вътрешно.“ А ние по някой път, понеже нямаме условия да бъдем чисти отвън, позволяваме си да бъдем [не]чисти отвътре. Един човек е беден, той ще открадне малко – значи външните неща тогава стават. [От] мъчнотиите, сиромашията [трябва да] иде един подтик към Бога. Страдаш някой път – това да бъде подтик към градеж. Значи, да градиш, за да поддържаш човешкия порядък. Тогава казвам: Сиромашията в дадения случай е една възможност да опитаме Божиите блага. Ако го разбираме; ако не го разбираш, ще влезнеш в противоречие. И всичките противоречия, които съществуват, те са възможности.

Та казвам: Сега е важен момент. Някой път в дадения случай важно е онова, което аз чувствувам, онова, което аз мисля; каквото мисля, то е важно. Понеже не трябва да спираме върху мислите на миналия ден. Всеки ден у човека [се] ражда нещо ново, върху което животът е построен. Има постоянно подновяване на нови и нови неща. Всеки ден трябва да имаш нещо ново, което да внасяш в ума си; ново, което да внасяш в сърцето си. Ако внасяш туй, новото, то ще те подигне. Ако не мислиш да внесеш туй, новото, ще се явят сегашните спънки. Сега виждате в живота си колко мъчнотии има. Че и един ден има да се справите със смъртта. Всеки ден има да се справим с ред изключения, с ред престъпления, наши и на другите хора. Какво може да направим от тях? Че, трябва да се справиш с нечистата вода. Запример трябва да бъдеш умен, да я очистиш. Трябва да се справиш с нечистия въздух и др.

Най-после Христос искаше да убеди Своите ученици и казва им: „Мъчно е да се хранят хората.“ Те казват: „Ако всички хора биха обичали Бога, Той щеше да ги нахрани.“ И там казва с колко хляба нахрани толкова души. (Учителят чете от 15-та глава, от 32 ст.)(36 ст.:) „И като взе 7-те хляба и рибите, и благодари, преломи и даде на учениците Си, а учениците – на народа.“ (38 ст.:) „А онези, които ядоха, бяха 4000 мъже, освен жени и деца.“ Със 7 хляба това. Туй показва нещата, които се крият в Бога. Ти имаш вкъщи само един хляб. Безпокоиш се как ще прекараш, трябва да нахраниш 5–6 деца. А Христос нахрани 4000 души със 7 хляба, ти с един хляб не може ли да нахраниш 5–6 деца? Може.

(В това време закарват братята, които не си показаха личните карти, със стража и щикове. Тихо и мирно вървят те. Учителят ги изгледа един момент:) Няма нищо, те си учат уроците.

Казвам: В човешкия порядък вече иде гладът. Ние трябва да обработваме нещата, да изкарваме нещата. В човешкия порядък човек трябва дълго време да работи, за да получи малко. Ти обработваш земята, да израсне малко. В Божествения порядък, той се отличава: с малко труд много нещо се постига. В човешкия порядък, за да се постигнат същите резултати, много хора трябва да работят.

Сега туй ще го пренесете върху себе си. Вашите работи не вървят – в човешкия порядък сте, [в него] живеете. Там много ще работиш, малко ще придобиеш. А в Божествения порядък малко ще работиш, значи с малко усилие ще минеш, и много ще придобиеш.

Сега, туй е една опитност, която всички трябва да имате. Опитността, която човек постоянно трябва да проверява. Защото, вземете светлината – не само един момент да свети, но непреривно в ума ви да има все нова и нова светлина. Да идва нова и нова светлина, която да поддържа връзката. (Учителят затваря Библията.) Светлината е една връзка непреривна. Като прекъсне един момент, ще настане тъмнина. Някой път, да кажем, вие поддържате доброто. Да кажем, прекъснете го – пак се появи тъмнина. Някой път мислите, после кажете: „Само с мислене не става.“ Престaнете да мислите – образува се тъмнина в ума ви.

И тогава се образуват другите положения. Че ние очакваме щастието да ни дойде по пътя на човешкия порядък. То е невъзможно. Ти едно ядене може да сготвиш за един, за два дена, но да го държиш за 7 дена, то ще се развали. Ти даже по човешкия порядък може да си направиш консерви, но ще се развалят. А в Божествения порядък, там всичко е все прясно!

Сега, като казвам това, не че отсега трябва да добиете тази способност, но трябва да развиете онова, новото във вас, онова постоянство на съзнанието! Това е въпросът. Ние казваме кой в какво вярва. Вярата не определя в какво ти вярваш. Защото има една вяра външна. Когато се говори за вярата, се разбира: някои неща, в които ти вярваш, ти ги правиш. А има неща, в които ти вярваш и не ги правиш. Има нещо, което ти го обичаш и не го пазиш; има нещо, което ти обичаш и го пазиш. Тя, Божествената Любов, пази нещата! Туй пазене в какво седи? Христос казва: „Аз дойдох да им дам Живот.“ Значи, от изобилието дава. А другата любов, човешката любов, всякога взема. А Божествената, в нея обмяната е правилна. Тя взема и дава. Взема онова в тебе, което е непотребно. Божествената Любов като дойде, ще вземе твоите скърби и страдания, набралото се всичко туй, и ще ти даде в замяна на това спокойствие на душата. Това е Божественият порядък.

Та казвам: Трябва цяла една школа за самовъзпитание. Каквото се случи на човека, веднага да е съобразителен човекът. Запример, ако вас ви турят на едно въже да пътувате, веднага вие ще загубите присъствие на духа. Вече няма сигурност. И там ще се покаже каква е вашата вяра. Вие на земята сте свикнали да ходите, но като се качите на едно въже, губите присъствието. Има хора, които по въжето така вървят, както по земята.

Та казвам сега: Аз ви привеждам този пример, защото човек трябва да се учи как да мисли. И мисълта, Божествената мисъл се отличава от човешката мисъл. В човешката мисъл всякога има едно пресекване, така, преставане на мисълта. Пресекване, отделяне – не е свързана. В Божествената мисъл всяка една мисъл дава условие за развитие, свързани са там мислите. В Божествения порядък нещата щом дойдат, щом дойде Божествената мисъл, всичко друго само по себе си иде да помага. Хората, които са в Божествения порядък, всички си помагат. А в човешкия порядък един като работи, другите почиват.

Сега, много пъти, някои като страдат, другите казват: „Нека страда, да си научи урока.“ И като страда някой, ние не знаем как да му помогнем. И в помагането има едно изкуство. Как ще помогнеш на един човек? Допуснете, че детето му е болно или е умряло – как ще му помогнеш? Ти ще го утешаваш, че детето му отишло при Бога. Че, като беше на Земята, не беше ли при Бога? Нашата идея „отишло при Бога“ – като че, като било на Земята, не било при Бога, а като умряло, отишло при Бога. Тогава стихът, който казва: „Всички ние живеем и се движим в Бога“... Тогава каква нужда има да умра аз, та да ида при Бога? Или каква нужда има аз от горе да слезна долу? Значи, едни от Небето слизат и идат на Земята, а други от Земята умират и отиват при Бога. То е едно неразбиране на нещата.

Човек трябва да иде в другия свят, когато вече почти няма запас. Тогава трябва да иде в другия свят. Значи, когато е спечелил, забогатял на Земята, само тогава може да отиде в другия свят. И когато осиромашава в другия свят... Според туй разсъждение по някой път и духовно човек отгоре осиромашава. Сиромашията седи в следующето. Един богат човек може да осиромашее. Той гледа, касите му пълни, всичко това, и той усеща една вътрешна празнота. Неговите пари какво ще го ползуват? Този човек, за да забогатее, трябва да влезе в съобщение с други живи същества като себе си. Туй благо, което има, да влезе в съобщение. Тогава ще му дадат. Туй богатство седи в туй: ние ще се запознаем с една душа, с втора, трета, четвърта. Запознаването с душите – туй е богатство в духовния свят. Там колкото хората са запознати, толкова са по-богати. А ако познаваш Бога, тогава богатството ще бъде най-голямо. Ти ще бъдеш най-богат.

Сега, повидимому вас ви се вижда тази мисъл ясна. Но опитали ли сте я в нейното приложение? Приложението на мисълта. Запример някой път един човек си пее една песен, [...] е в музикално отношение; започва песента с известен тон, но онзи музикант, на когото ухото е развито, той схваща едно, а който наполовина е музикален, той схваща друго. Между едното и другото схващане има грамадно различие.

Представете си сега другото: един обикновен човек, един талантлив човек, един гениален човек и един светия, и един Учител – първокласен Учител; дойдат двамата, обикновеният човек като положи ръката си на един човек, какво ще стане? Нищо няма да стане. Талантливият ще остави малка бучка захар, гениалният ще остави едно кило, а светията ще остави един чувал. А Учителят като дойде, Той ще освободи човека! Ако този човек е болен, като положи ръката [си], той ще оздравее. Един гениален Учител ако положи ръката [си] на най-неспособния ученик, той ще просвети ума му. И оттам насетне, обикновеният човек и да пипне, нищо няма да стане. Тази е разликата. По това се познава един Учител – той като положи ръката си, всичко става.

Сега на вас мисълта не е ясна. Но ще ви дам един пример по-близо до вашето съзнание. Представете си една кола, едно дете бута, бута – колата не се мърда. Това – едно 5-годишно дете. Дойде 10-годишно дете, то едва помръдне колата; дойде едно 15-годишно дете – колата малко се разтърси; а дойде детето на 21 години и като бутне колата, и тя тръгне. Ти може да буташ нещата като едно малко дете, после буташ ги като 10-годишно, като 15-годишно, но трябва да имаш силата на 21-годишния. Ако нямате силата...

И казват там: без Учител. Трябва да имаш един учител в себе си, който да има сила. Щом имаш сила, ще направиш нещата. Онзи, който прави нещата, той е силен. Та, Онзи, Когото търсиш, Той е вътре в тебе. И когато аз казвам: Трябва да имаме връзка с Бога – ти, след като си опитал всичко в света, съсредоточаваш [се в] оная връзка, която имаш с Бога. Ако връзката ти е правилна, веднага онази мъчнотия, в която ти се намираш, тя ще бъде разрешена. По един или друг начин. Казва Писанието там тъй: че две жени – едната се вземала, другата се оставя. Един баща има две дъщери – едната красива, другата грозна. Красивата се взема в един случай, грозната вкъщи остава. Туй е едното положение. Но ако е за работа, грозната се взема, красивата вкъщи остава. Защото на нивата винаги пращат грозните да работят, а вкъщи красивите остават. И въобще всякога това е като едно правило. На един талантлив, гениален човек, винаги оставят по-лека работа; грубата работа се оставя за другите, на които силите са развити. А техните сили не са развити.

Сега аз искам да ви обясня. По някой път вие се намирате в едно противоречие: защо ви се дават такива големи страдания в света? Е, туй е до степента на вашето съзнание. В какво седят големите страдания? Големите страдания седят в известни желания. Ти можеш да страдаш, може да имаш едно страдание, което произтича от човешкия порядък. Може да имаш едно страдание, което искаш да победиш, известна мисъл или известно чувство, или известна хубава постъпка, най-хубавата, и не можеш да намериш един начин, един ред, по който да постигнеш това, тогава в тебе ще се зароди една малка скръб. И всякога, когато човек не може да направи това, което той иска, той всякога усеща една малка скръб.

Та казвам: Христос настоява на онази вътрешна чистота. Тя е основната. Аз казвам: Вътрешната чистота на човека винаги зависи от любовта, която има. Степента на любовта определя степента на чистотата. И туй може да видите във всеки дом. Ония деца, които майките им ги обичат, винаги дрешките им са чисти. Значи, като влезеш вкъщи, по дрехите може да познаеш кое дете е обичано и кое не е обичано. Онези, които не са обичани, и дрехите им са тъй, неглиже. Значи, ако на един човек на Земята всичко му върви, има някои, които го обичат, които мислят за него. Пък онези, на които работите им не вървят, показва, че обичта към тях не е така силна. Има някои, които не ги обичат и има нещо, което им куца. И вследствие на туй остава нещо, сега няма какво да се спирам. Тогава, по кой начин да добиеш онова, което нямаш? И тогава всички казват: „Трябва да обичаме.“ Но в обичта винаги трябва да имаш предвид не своето благо.

Три положения трябва да има. Трябва да имаш предвид онова благо, което Бог е определил. После, някой път трябва да имаш предвид благото, което ти си определил. Трябва да имаш предвид и благото, което твоите ближни са определили. Сега, ако най-първо ти си разбрал добре Божественото благо, ти ще разбереш добре и своето благо. Ако си разбрал своето благо добре, и благото на ближния ще разбереш. Но ако ти не си разбрал своето благо, ти не можеш да разбереш и благото на своя ближен.

(6.30 ч. Слънцето грее в салона вече. Току що е изгряло.)

Та, първото нещо, което се изисква сега. В какво седи Божията Любов? Нали сега дойдоха при вас и искаха личните карти. Личната карта е любовта. Нямаш лична карта – ще те карат. Имаш любов – свободен си. Нямаш любов – без лична карта си. Най-хубавата карта, която може да имаш всякога – щом имаш любов. Личната карта навсякъде е потребна. Щом нямаш любовта, трябва да търсиш навсякъде личната карта. Пък без лична карта никъде не може да тръгнете. Те са от разни категории, личните карти. Идеш в един университет – трябва да имаш лична карта. Ще носиш и диплома си. Ще излезеш от университета, че си свършил – пак трябва да имаш лична карта. Навсякъде се изисква личната карта. Каквато работа и да свършиш, все трябва да имаш лична карта. И тази лична карта навсякъде в живота ти трябва. Трябва да имаш личната карта на Любовта. То значи нещата да вървят. То е нормалният път, естественият път – Божественият. Най-лесният път и най-приятният път, по който ще ходиш. Пък другите пътища, и те са хубави, но там човек ще има вътрешни страдания. И човек ще се ограничи.

И казва Христос: Не разваляйте заради вашия език, заради вашите представи онова, което вие [чистите]: не разваляйте Божиите пътища, Божиите правила, Божиите закони. [Човекът себе] си никога не трябва да разваля. Не разваляй онова, Божественото, което е в тебе. Понеже туй, Божественото, е твоята [Свобода]. То е, което съдържа Живота. И щом има страдания, трябва да знаеш: ще дойде щастието. То е Божественото. И един ден, докато ти превъзмогнеш... И Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ И който победи, на него ще му дадат камъчето, за което Иоан казва. Камъчето, това е ценното в него. На него ще се дадат силите, с които той ще може да оперира в дадения случай.

Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)

7.25 ч сутринта

(Слънцето грее! На поляната – упражненията.)

3-то неделно утринно слово, държано от Учителя на 6.X.1935 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев