Разлика между версии на „Двата порядъка УС 1935“

Версия от 21:13, 6 август 2011

Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)

Трите родословия, том 1

Двата порядъка

Трите родословия - София, 1943 г.

Размишление. Въ глава 15 отъ Евангелието на Матея <се говори за два порядъка: човешки и Бо- жественъ. Засега гЬ сж въ разногласие, но •трЪбва да се съгласуватъ. Разногласието ме¬жду тЬхъ създава противоречия, както въ от¬делния човЪкъ, така и въ обществата и наро¬дите. Докато постжпвате споредъ изисквания¬та на Божествения порядъкъ, вие сте въ хар¬мония съ Цялото. Живеете ли споредъ изиск¬ванията на човешкия порядъкъ, вие сте въ дисхармония съ природата и съ Бога. „Защо Твоите ученици престжпватъ пре¬данието на старите и не си миятъ ржцете, когато ядатъ хлЪбъ ?" (— 2 ст.). — Това из¬искване на старите има отношение къмъ чо¬вешкия порядъкъ. Фарисеите подържаха външ¬ната чистота, затова миеха ръцете си преди ядене. Христосъ имъ отговори, че не само външната чистота е важна, но и вътрешната. „Което излиза отъ устата, излиза отъ сърдцето, и то осквернява. Отъ сърдцето из- лизатъ помисли лукави, прелюбодейства, блуд- <сгва, кражби, лъжливи свидетелства, хули. Матея, гл. 15.

50 Т-кзи нкща сж, които оскверняватъ човЬка, а?- да яде нЯкой съ немити ржце не оскверпява- човека". (— 18, 19, 20 ст.). Силата на човека се заключава въ изпълне- нието на вътрешния порядъкъ. Ето защо, съ- знанието му требва да бжде чисто; да бжде свързано съ духовния животъ, въ който нЪма никакви противоречия. Докато страда и се мжчи, човекъ живЪе въ временния порядъкъ на нещата, дето н-Ьма вжтрешна чистота. Щомъ престанатъ страданията, той влиза въ Боже- ствения порядъкъ, въ света на вжтрешната чистота или въ света на абсолютната чистота. Защо е нуждно да влезе чов-Ькъ въ Бо- жествения порядъкъ? — За да се освободи отъ болестите, отъ тъмнината, отъ противоре- чията. Както болниятъ се нуждае отъ свет- лина, отъ въздухъ, отъ вода и отъ храна, за да оздравее, така всЪки човекъ се нуждае отъ вжтрешна чистота. Безъ чистота не може да се живее и въ този, и въ онзи свЪтъ; чисто- тата е нуждна на всЬко време. Има н-Ьща, отъ които човекъ не се нуждае. НапримЬръ, нужд- но ли му е да знае, какъвъ ще бжде живо- тътъ му следъ 120 години? Това не е нуждно днесъ, но, ако се интересува много, може да знае. — Какъ? — Бждещето на човека е въ за- висимость отъ сегашния му животъ. Както въ с-Ьмето е скритъ бждещиятъ животъ на расте- нието, така и въ всеки човЪкъ е скрито не- говото бждеще. Това заачи: вътрешните ка- чества се изявяватъ навънъ. Като живее, чо-

51 н-ккъ постепенно изявява всичко, което Богъ е вложилъ въ него. И тъй, който иска да бжде щастливъ, трЪбва да се стреми къмъ Божествения по¬рядъкъ За тази цель той трЪбва да спазва известни правила. Едно отъ правилата е спаз¬ване на Божествения моралъ. ВлЪзешъ ли въ абсолютния порядъкъ, ще живЪешь споредъ неговия моралъ. Ще кажете, че мжчно се жи- в^е по законигЪ и правилата на Божестве¬ния порядъкъ. Въ сжщность, мжчно се жив-Ье по законитЬ на човешкия порядъкъ, понеже сж много и неустановени. Въ Божествения порядъкъ има само единъ законъ — законътъ на любовьта. Който има любовь, н^ма про¬тиворечия; който н^ма любовь, има противо¬речия, той се ржководи отъ човЪшки закони. Въ който порядъкъ жив^ешъ, трЪбва да спаз- вашъ неговигЬ закони, а това става само чрезъ любовьта. Порядъкътъ, като сборъ отъ закони и правила, подразбира вжтрешно при¬лагане. Ако се прилагатъ само външно, на¬тъкваме се на нЪщо механическо. И здравето е вжтрешенъ процесъ. Ако организъмътъ не е здравъ отвжтре, каквито благоприятни външ¬ни условия да има, той не може да ги из¬ползува. Какво е нуждно на човЪка, за да бжде здравъ? — Да определи отношенията си пър¬во къмъ Бога, после къмъ своята душа и най-после къмъ ближния си. Ако гЬзи отно¬шения сж правилни, той непременно ще бжде

52 здравъ. Това се изисква, както отъ отделния човекъ и отъ семействата, така сжщо отъ обществата и отъ народигЬ. При такива отно¬шения, чов-Ькъ е свободенъ отъ противоре¬чията. Този е ижтьтъ, по който може да вър¬ви безпрепятствено. Не спазва ли тЪзи отно¬шения, и при най-чистия въздухъ той се за¬душава и страда; и при най-чистата храна той гладенъ остава. Чистиятъ въздухъ представя чистит-Ь мисли и желания на чов-Ька, а чистата храна — доброто въ него. Ако н&ма правил¬ни отношения къмъ Бога, чиститЬ мисли и желания ще минаватъ презъ него, безъ да го ползуватъ. Той ще бжде затворенъ за гЬхъ, както и за доброто, и ще бжде нещастенъ. Чов-Ькъ требва да отвори ума си за чиститЪ мисли, сърдцето — за чистигЬ желания, за да бжде здравъ, да има добри резултати въ жи¬вота си. Будно съзнание се изисква отъ всич¬ки, всЬки день да провЬряватъ мислитЬ и чув¬ствата си, да не допущатъ нищо нечисто въ себе си. Не е важно, какъ сте живели въ миналото, важно е, какъ живеете днесъ. Днеш- ниятъ день опред-Ьля утрешния. Мнозина се спиратъ върху миналото, искатъ да знаятъ, какви сж били едно време. Това не е важно. Божествениятъ порядъкъ е въ настоящето. Сегашниятъ животъ опре¬деля и миналото, и бждещето. Живейте въ Божествения порядъкъ и не мислете нито за миналото, нито за бждещето. Божествениятъ порядъкъ свързва човека съ Първата При¬

53 чина на нещата и го водн въ новъ, възви- шенъ свйтъ. Влезете ли въ този св-Ьтъ, ще имате съдействието на съществата, които жи- вЬятъ тамъ. Нямате ли връзка съ тези съ¬щества, вие ще бъдете въ положението на деца, които не могатъ да ходятъ. Защо мал¬ките деца не могатъ да ходятъ? — Защото крачката имъ не съ заякнали, гръбнакътъ имъ е слабъ. Щомъ крачката и гръбнакътъ имъ се засилятъ, те постепенно се изправятъ и започватъ да ходятъ. Краката съ символъ на доброто, а гръбнакътъ —■ на моралния жи¬вотъ. Приложете доброто и Божествения мо¬ралъ, за да влЪзете въ Божествения поря¬дъкъ. Не приложите ли доброто, ще бъдете малки деца, които още пълзятъ по земята. Доброто е сила, безъ която животътъ нЪма основа. Ще кажете, че за живота на земята храната е отъ първа необходимость. Колкото е необходима храната, толкова съ нуждни светлината, водата и въздухътъ. Колкото съ важни постъпките на човека, толкова съ важ¬ни неговите мисли и чувства. Мислите, чув¬ствата и постъпките на човека требва да бъдатъ въ съгласие съ Божествения поря¬дъкъ. Будно съзнание е нуждно на човека, за да бъде изправенъ къмъ своя вътрешенъ жи¬вотъ. Въ духовния животъ на човека не се позволяватъ никакви опущения. Най-малкото опущение води къмъ катастрофа. Не става ли същото и въ физическия животъ ? Достатъчно

54 е човекъ да даде пжть на една микроба въ организма си, за да заболее отъ нЪкаква опас¬на болесть. Въ 24 ч. тази микроба се размно¬жава и увеличава съ милиони. Като знаешъ това, не допущай нито една микроба въ орга¬низма си Не допущай нито една лоша мисъль въ ума си, нито едно лошо чувство въ сърд¬цето си. Допуснешъ ли ги, следъ 24 ч. гЬ ще се размножатъ толкова много, че ще запла- шатъ твоето сжществуване. Страшни сж по¬следствията на нечистотата, на нечистия жи¬вотъ. Ще кажете, че една лоша мисъль не може да разруши живота. Ако не се размно¬жава, лесно ще се справишъ съ нея, но ако се размножава, ти си изгубенъ. За да се запазите отъ нечисти мисли и чувства и отъ техните последствия, излезте отъ човешкия порядъкъ, отъ недоволството и противоречията и влезте въ Божествения порядъкъ. Требва ли отъ сутринь до вечерь да сте недоволни, да ми¬слите, защо не ви е дадено богатство, сила, знание? Работете съзнателно, съ любовь и по¬стоянство и ще постигнете всичко, каквото желаете. Богъ ви е далъ умъ, сърдце и воля — нищо не ви остава, освенъ да работите. Имашъ цигулка съ добри струни, имашъ лжкъ, имашъ и учитель. Не ти остава нищо друго, освенъ да свиришъ. Въ прочетената глава виждаме, че Хри¬стосъ се натъкналъ на тогавашните учени, които подържали известни правила. И сегаш¬ните учени подържатъ известни правила и не

55 отстжпватъ отъ тйхъ. Добре е да си миете ржцетй преди ядене, да бъдете външно чисти, но външната чистота налага и абсолютна вж¬трешна чистота. Същевременно, външната чи¬стота не изключва вжярешппт» чистота. Ако външно си нечистъ, беденъ, или боленъ, това не значи, че трйбва да се шшуснешъ вжтрешно. Ако си беденъ, това пе значи, че трйбва да •крадешъ, да убивашъ, да вършишъ престъ¬пления, за да подобришъ материалното си съ¬стояние. Бедностьта, страданията сж потикъ къмъ Божественото. Ще работишъ, ще гра- дишъ, за да влйзешъ въ Божествения поря- дькъ. Използувайте противоречията като въз¬можности за придобиване на ценности, а не като условия за спъване. За онзи, който раз¬бира, противоречията сж благо. За онзи, който не разбира, тй сж нещастие. Задачата на вейки човйкъ е да използува настоящия моментъ. Той е най-важенъ, върху него се гради бждещето. Вейки моментъ носи нйщо ново за човйка, което постоянно го об¬новява. Вложете новото въ ума, въ сърдцето ■си, за да се повдигнете. Не внасяте ли нищо ново, вие сами се спъвате. Новото подмладява човйка, старото води къмъ остаряване. Вей¬ки день, вейки моментъ човйкъ трйбва да се чисти, да се обновява. Иначе, той е оежденъ яа преждевременна смърть, Колко престъпле¬ния, колко погрйшки стоятъ предъ васъ, съ които непремйнно трйбва да се справите. Вейки .день трйбва да пречиствате храната, водата и

56 въздуха, които приемате. Не е лесно да се на¬храни човйкъ. Отъ храната, която възприема» зависи неговиятъ бждещъ животъ. Ще каже нй- кой, че е важно да приеме малко храна, за да напълни стомаха си, да го застави да мълчи. Не е така. Въ първо време стомахътъ ще мълчи, но ако го напълнишъ съ нечиста хра¬на, ще протестира. Какъ нахрани Христосъ нйколкохилядния народъ, който бйше дошълъ да Го слуша? Колко хлйба имаше на раз¬положение ? — Седемь хлйба и нЬколко риби. „И като взе седемтй хлКба и рибитй и бла¬годари, преломи и даде на ученицитй си, а ученицитй — на народа. И ядоха всички и наситиха се". ( — 36 и 37 ст). Защо можа Христосъ да нахрани толкова хиляденъ на¬родъ съ седемь хлйба и нйколко риби ? —- Защото имаше любовь. Той бйше свързанъ съ Бога, а въ Бога сж всички възможности. Който не е свързанъ съ Бога, живйе въ човйшкия порядъкъ и страда, безпокои се, че има само единъ хлйбъ на день, съ който не може да нахрани семейството си. Чудно нйщо! Христосъ нахрани четирихиляденъ на¬родъ съ седемь хлйба, а вие не можете съ единъ хлйбъ да нахраните едно семейство. Това сж последствията на човйшкия поря¬дъкъ. Той поглъща много трудъ и усилия, а дава малко резултати. Божествениятъ поря¬дъкъ дава голйми резултати при малко трудъ и усилия. Ако искашъ да разберешъ, въ кой порядъкъ живйешъ, наблюдавай, колко рабо-

57 тишъ и какъвъ резултатъ имашъ. Изобщо, ако работишъ много, а малко придобивашъ, ти си въ човйшкия порядъкъ; ако работипгь малко, а много придобивашъ, ти си въ Божествения порядъкъ. Задачата на човйка е да изучава себе си, да прави опити, постоянно да придобива нйщо ново. Нова свйтлина и повече свйтлина му е нуждна.Възприемането на светлината е непре- ривенъ процесъ. Прекъсне ли само за мо¬ментъ тока на свйтлината, той остава въ тъм¬нина, която е причина за нещастията и ката- строфитй. Всйко прекъсване на добродетели- тй води също къмъ катастрофа. Защо ще престанешъ да прилагашъ доброто? Ако си добъръ, бъди всйкога добъръ. — Не ме оце- няватъ. — Това нищо не значи. Ти проявя- вашъ доброто за себе си, а не за другитй. Нйкои прекъсватъ тока на своята свйтлина, отказватъ се отъ доброто и, въпрйки това, очакватъ щастието. Щастието не иде но пътя на човйшкия порядъкъ. Щастието се постига по пътя на постоянството, по пжтя на Боже¬ствения порядъкъ, дето любовьта цари. Тя за¬криля всички живи същества, като взема не- потрйбното отъ тЬхъ и дава потрйбното. За¬това Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то изобилно". Значи, Божията Любовь дава, а човйшката — взема. Божията Любовь отнема с.кърбитй и страданията на човйка, а въ замйна на това му дава миръ и спокойствие на душата и на духа.

58 Човйкъ трйбва да мине презъ специална школа на самовъзпитание, да се кали, да по¬нася смйло н решително мжчнотиитй и страда¬нията. Да ходи по земята, човйкъ знае това из¬куство. Обаче, турятъ ли го да ходи по вжже, веднага той губи присжтствието на духа си, за¬щото не знае това изкуство. Тукъ, именно, ще се познае неговата вйра и самообладание. Има хора, които свободно ходятъ но вжже. 1Це ка¬жете, че това изкуство не ви интересува, не искате да ставате акробати. Нйма да ставате акробати, но като спирате вниманието си вър¬ху придобивкитй на хората, ще се научите да мислите право. Правата мисъль е Божествена—- тя е мисъль на Божестзения порядъкъ. Тя се отличава отъ човйшката по това, че никога не се прекжсва. Божественитй мисли вървятъ една следъ друга последователно. Вейка една дава условия за проява и развитие на след¬ващата. Човйшкитй МИСЛИ, обаче, не сж свърза¬ни тйсно една съ друга и често се прекжеватъ. Въ Божествения порядъкъ всички сжщества си помагатъ, въ човйшкия вейки мисли по¬вече за себе си; въ много случаи едни рабо- тятъ, а други почиватъ. Ако нйкой страда, окржжаващитй не знаятъ, какъ да му помог- натъ. Изкуство е да знаешъ, какъ да пома- гашъ Ако умре детето на вашия приятель, вие не знаете, какъ да му помогнете. Започвате да го утешавате, да му казвате, че то отишло при Бога. Ще излйзе, че, докато е било на земята, детето е било вънъ отъ Бога, а следъ

59 смъртьта си отишло при Бога. Това е нераз¬биране нь нйщата. Тогава, какъ ще се раз¬бере стихътъ, въ който е казано: „Ние жи- вйемъ и се движимъ въ Бога". Ако само на онзи свйтъ човйкъ живйе при Бога, въ този стихъ има нйщо противоречиво и непълно. Кога отива човйкъ на онзи свйтъ? — Когато нйма никакънъ запасъ, нито физиче¬ски, нито духовенъ; когато е изгубилъ всички условия на земята за развитие. Това състоя¬ние наричаме крайно обедняване. Кой човйкъ обеднява? — Богатиятъ. Когато изгуби вйра въ паритй си, когато тй се обезсмислятъ за него, той се усйща празенъ, нещастенъ, бе¬денъ. За да се освободи отъ беднотията, той трйбва да се свърже съ разумни същества, да направи познанство съ душитй имъ. Това значи раздаване на своето богатство. Колкото повече души познава и на колкото повече хора е далъ нйщо отъ себе си, толкова по- богатъ става вътрешно. Свърже ли се съ Бога и Го познае, той става истински богатъ — животътъ му се осмисля. Всички хора го¬ворятъ за връзка съ Бога, разбиратъ тази идея, но като дойде до приложение, малцина я прилагатъ. Голйма е разликата между раз¬бирането и приложението. И обикновениятъ човйкъ я разбира, и светията я разбира, но резултатитй отъ тйхнитй разбирания съ раз¬лични. Ако обикновениятъ човйкъ тури ръ¬ката си върху главата на единь боленъ, ни- ,що не може да направи — болниятъ си оста¬

60 ва боленъ; ако талангливиягъ постави ръката си, болниятъ ще се мръдне малко, съ жела¬ние да стане, но по нЪмане на сила, ще оста¬не на леглото си; ако гениалииитъ направи този опитъ, болниятъ ще сс почувствува по- добре, ще се повдигне малко, ще се насърдчи; ако светията и Учительтъ поставятъ ръката си, болниятъ ще стане отъ леглото си, ще за¬почне да се движи, да се храни. Той е въз- приелъ животъ отъ тЬхъ и напълно оздра¬вява. Достатъчно е светията и Учительтъ да турятъ ръката си върху главата на нЪкой не- снособенъ ученикъ, за да започне той да ми¬сли, да учи и да се развива нормално. Дето вл&затъ светията и Учительтъ, всичко върви на добре. — Възможно ли е, само съ едно поставяне на ръката, всичко да се нарежда добре? Представете си, че една кола е застанала на срЬдъ пътя и прЪчи на движението на мину¬вачите. Минава едно петгодишно дете и прави опитъ да помЬсти колата. Оттукъ я бутне, от¬тамъ я бутне, но колата не се мърда; дойде десетгодишно дете, бутне колата, но тя едва се мръдва; дойде 15 годишно момче, пораз¬търси колата, подвижи я, но не може да я махне отъ пътя; най-после дохожда младъ момъкъ, 21 годишенъ, дръпне здраво колата и я отмества отъ пътя. Следователно, искашъ ли да свършишъ една работа докрай, тр-Ьбва да имашъ силата на 21 годишния момъкъ, т. е. силата на светията и на Учителя. — И ■>'

61 безъ Учитель може. — Не може безъ Учи- тель. Той представя духовната сила въ човй¬ка, съ помощьта на която върши всичко. Който има сила, всичко може да направи. Който може да прави всичко, той е силенъ. Който търси Учителя си, който търси Бога, ще Го намйри въ себе си. Това значи, да има човйкъ връзка съ Бога. Ако връзката е пра¬вилна, човйкъ лесно разрешава мъчнотиитй си. Казано е въ Писанието: „Две жени ще бъдатъ на нивата; едната ще се вземе, дру¬гата ще остане"'. Какво означава този стихъ? — Бащата има две дъщери: едната е красива, другата — грозна. Когато дойде женихъ, кра¬сивата ще вземе, а грозната ще остане вкъщи. На същото основание, казвамъ: Когато има трудни, мъчноразрешими въпроси, викагь или гениалния, или светията, или Учителя. Дойде ли до груби, физически работи, дето е нуждна груба сила, тамъ викатъ обикновения или та¬лантливия. Като не разбиратъ законитй и изисква¬нията на живота, мнозина се запитватъ, защо иматъ голйми страдания и противоречия.—За¬щото иматъ голйми желания, а малки въз¬можности за реализирането имъ. Обикнове¬ниятъ може да постигне само ограниченъ брой отъ желанията си и, като не успйва, страда, натъква се на противоречия. За да понася леко страданията, да се справя съ -тйхъ, човйкъ трйбва да се познава, да не

62 превишава своитй възможности. Затова е ка¬зано: „Познай себе си!" Познаването е свързано съ любовьта, а любовьта — съ чистотата. Ти познавашъ чо¬вйка, само когато го обичашъ. Степеньта на любовьта пъкъ опредйля степеньта на чисто¬тата Забележете, деца, които сж обичани отъ родителитЬ си, всйкои» сж чисто облйчени. Ето защо, когато работитй на нйкого се на- реждатъ добре, ще знаете, че има нйкой, кой¬то го обича. Колкото по-добре вървятъ рабо¬титй му, толкова повече хора го обичатъ. Он¬зи, на когото работитй не се нареждатъ добре, малко хора го обичатъ. —- Какво трйбва да прави такьвь човЬкь? — Да обича. Само онзи може да обича, който има предъ видъ благото, което Богъ е опредйлилъ за него¬вия възлюбенъ; после трйбва да има предъ видъ благото, което той самъ е опрелйлилъ за него и най-после, да има предъ видъ благото, което неговиятъ ближенъ му е опредйлилъ Какво е нуждно на човйка, за да прояви обичьта си и да го обичатъ? — Да не раз¬валя това, което Богъ е създалъ, да не се отклонява отъ Божиитй пжтища. Не се от¬казвай отъ Божественото, което носи щастието ти. Който се държи за Божественото, колкото и да страда, въ края на краищата, страданията му ще се превърнатъ въ радость. Затова е казано, че който издържи докрай, спасенъ ще бжде. Той разполага съ сила, чрезъ която се справя съ всичкитй си мжчнотии.

63 — Божиягъ Духъ носи"всичкит^ Лдага на живота. 5 Утринно Слово отъ Учителя, държано на 6 октомврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгр%въ„