Разлика между версии на „За Слава Божия - Жануа“

Версия от 14:35, 26 юли 2011

Съборно слово

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

Работна среда на електронния архив

За Слава Божия

5 часа сутринъта Небето ясно, звЪздно, отворено. Времето меко, ведро, приятно.

Добрата молитва 91 псаломъ

Молитвата на Царството 11 гл. отъ Ев. на Иоана „Въ начало бЪ Словото"

Има една връзка между всЪко начало и всЪки край. Думата „край" разно се разбира. Но въ живота краятъ показва какво е било началото. Краятъ изявява какво е било началото.

Има много нЪща, които сж важни въ тази глава. Азъ ще се спра върху единъ стихъ: (11 ст.) „Това рече и подиръ това казва имъ: Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа, но да ида да го събудя." Да иде да го събуди. Е, защо заспива човЪкъ? Уморилъ се е, заспива. Да си почине. И следъ всЪко заспиване и събуждане има една почивка. Сега нЪкои мислятъ, че нЪкога си, преди две хиляди години заспалъ единъ евреинъ. Казватъ: „Какво общо може да има този евреинъ съ насъ? Какво ни интересува, че Исусъ казалъ: „Заспа, но да ида да го събудя." Но всЪки има по единъ заспалъ Лазаръ въ себе си. Този Лазаръ живЪе у всинца. Този Лазаръ е заспалъ и следователно нуждае се да дойде, въ тази смисъль, Исусъ да го събуди. И всЪки има по две сестри - Марта и Мария. И едната отъ тЪхъ, казва Писанието: „А, Исусъ обичаше Марта." И въ сжщата глава казва, на друго мЪсто е казано, понеже Исусъ я обичаше, тя казва веднъжъ на Исуса: „Кажи на сестра ми да вземе и тя малко да работи, тя съвсемъ се е отдала на единъ другъ животъ, че не ми помага. Не ми помага въ живота." Христосъ казва, че Мария избрала добрата часть. Макаръ и да я обичаше Христосъ, тя се суетеше за външната страна на живота.

Та сега това е и вие понЪкой пжть като Марта, значи, обича ви Исусъ, има една Марта въ васъ, която обича Исусъ. Сега не е за васъ туй, да кажемъ външно или туй наричатъ посвещение, това да се събуди човЪкъ. Има едно съзнание, дето човЪкъ не го интересува нищо. Той е заспалъ и трЪбва отъ туй състояние да се събуди човЪкъ. Заспиване значи, казва Писанието: Не ме интересува тази работа. Всичко онова, което интересува човЪка, е важно. Но временно децата се интересуватъ, понЪкой пжть, колко ще израстнатъ. Гле-датъ дали растатъ. Има деца, които постоянно си мЪрятъ ръста. Иде детето при стената, тури една малка линийка на стената и отбележи. На другия день пакъ иде, пакъ мЪри. Е, отъ кжде въ туй дете именно това? Какво отношение има неговата височина съ неговия вжтрешенъ стремежъ? Разбира се, да останешъ на единъ сантиметъръ въ живота, да имашъ една височина на единъ сантиметъръ, какво ще те ползува това? Не струва. Височината има извЪстно отношение. На единъ сантиметъръ, ама трЪбва да имашъ 150, 160, 170 см въ височина.

Сега азъ нЪма да се спирамъ. Има една вжтрешна страна. Единъ день вие ще трЪбва да я учите. Има много работи да учите. Сега сте се спрЪли на много нЪща, които не сж толкова важни. Отчасти сж важни. И тия, маловажнитЪ нЪща ви спиратъ отъ онова, което има да, което може да научите. НЪкой пжть вие се спирате върху положението, което знаете. ЗапримЪръ има видни математици, които изчисляватъ съ каква бързина се движатъ атомитЪ; има математици, които изчисляватъ колко атоми има, колко йони има и т.н. Питамъ, ако ти знаешъ бързината на единъ атомъ, какво отношение има тази бързина спрЪмо тебе? Защото всичкитЪ нЪща сж важни дотолкова доколкото тЪ иматъ отношение. Ти нЪкой пжть се интересувашъ за нЪкой добъръ човЪкъ. Можешъ да се интересувашъ отъ неговата добрина дотолкова, доколкото той има отношение, или нЪкой пжть се интересуватъ за нЪкои лоши хора. Ходите и разпространявате, че този е лошъ, туй направи. Какво отношение има? Значи, въ дадения случай и доброто, и злото иматъ отношение. Значи, щомъ говорите за доброто на нЪкой човЪкъ, имате едно отношение и щомъ говорите за неговото лошо, за неговитЪ погрЪшки, па-къ се интересувате, пакъ го обичате. Има нЪщо, което пакъ ви интересува, значи има нЪщо въ васъ, което е съ лошеви-ната на този човЪкъ, че като говорите лошо за този човЪкъ, вие храните туй сжщество, приятно му е. Има нЪщо, което ви интересува. Ако нЪмаше туй, вие нЪмаше да говорите.

И следователно, когато говорите лошо за хората, вие подхранвате злото у васъ и като говорите добро за хората, вие подхранвате доброто. НЪкой казва: „Не искамъ да говоря." Не подхранва злото. ОнЪзи, които сж въ него, казватъ: „НЪмашъ право." ОнЪзи, които сж въ васъ, казватъ: „Кажи нЪщо." Щомъ говори[те] зло, вие подхранвате въ себе си злото. „Ама, казва, не е хубаво да говоришъ." То е другъ въп-росъ, дали е хубаво или не е хубаво. Какво разбирамъ подъ думата: не е хубаво? - Не подхранвай злото въ себе си. И тогава казватъ: „Хубаво е човЪкъ да прави добро." - Подхранвай доброто въ себе си. Тъй седи. Туй е външната страна.

Има единъ свЪтъ, който е много уменъ. Не мислете, че въ свЪта вие сте независими. Вие мислите, че сте независими. Не, има единъ свЪтъ, въ който живЪете и сжществата тамъ сж и добри и зли. ТЪ сж толкова умни, че познаватъ всичкитЪ ваши страни. ТЪ ще познаятъ вашата добра страна на естеството ви и лошото го познаватъ. ТЪ познаватъ по-тънко всичкитЪ ваши слабости. И сега вие седите и мислите нЪкой пжть, че сте съвършени, достигнали сте до края. Не е така. Колко слабости има единъ човЪкъ, само го поставете на единъ изпитъ и светията, като го поставишъ... Та защо Господь постави светиитЪ на голЪмъ изпитъ? Защото има голЪми слабости. И като дойде Исусъ на Земята, и Него Го поставиха на изпитъ.

Та рекохъ сега: „да идемъ да го събудимъ". Хубаво е, понЪкой пжть, да събудишъ човЪка. И хубаво е да го оставишъ да спи. Сега може на другата страна да питате: „Защо се бави, колко дена се бави Исусъ?" - Тази смърть, казва Той, не е на смърть. Тази болЪсть не е нЪщо лошо, тя е за Слава Божия. НЪкой пжть нЪкой казва: „РазболЪхъ се." Той се уплаши. На менъ ми разправя нЪкой и азъ казвамъ: „Това е за Слава Божия!" Той се разболЪлъ за Слава Божия. Боли те окото. - За Слава Божия! Боли те ухото. - За слава Божия! Боли те крака. - За Слава Божия. Боли те корема. - За Слава Божия. Боли те главата. - За Слава Божия. „Ама, какъ може това?" - Е, за Слава Божия. За Слава Божия въ туй отношение, че следъ всЪко болЪдуване на окото или ухото, ти ще научишъ една нова опитность. И въ живота си ти ще се по-дигнешъ. Следъ всЪка болЪсть човЪкъ е по-силенъ. И следъ всЪко изпитание, което може да преминете, вие ставате по-силенъ. Който има малки изпитания, той нищо не придобива. Туй виждаме въ природата, ония дървета, които сж из-търпЪли голЪми изпитания, станали сж голЪми дървета. Дж-бътъ запримЪръ голЪми изпитания издържа, а е голЪмъ. А малкитЪ тревички, които не сж били подложени и сега ги под-лагатъ и тЪхъ на изпитъ. Хиляди животни минаватъ отгоре имъ и ги тъпчатъ. Защо? За да станатъ яки. За да уякнатъ. За тЪхното добро е това.

Вие тамъ додето сте достигнали, всички искате да бжде-те щастливи. Ама не можемъ да бждемъ щастливи дотогава, докато всички хора не станатъ щастливи. Щастието да бжде общо достояние на всички хора еднакво. Т.е. всЪки единъ отъ васъ, който върви по правия пжть, той трЪбва да желае въ себе си доброто на всички хора. Той ще подхранва туй добро. Той тогава подхранва тази идея. Ако вие не мислите така и като ви казвамъ азъ нЪкой пжтъ, че трЪбва да обичате ближнитЪ, азъ подразбирамъ съвсемъ друга мисъль, да под-хранвашъ доброто, което ще те направи силенъ. Защото ти не можешъ да бждешъ добъръ, ако не обичашъ всичкитЪ хора. Защото като обичашъ всичкитЪ хора, ти ще подхранишъ това, което ще те направи щастливъ. Вие имате сега само единъ, когото обичате, двама, трима и вашитЪ деца. И щастието ви се равнява на много малко - на двама и трима. А като обичате всички, тогава щастието ви ще бжде голЪмо. И после, като мразите всички хора, и нещастието ви ще бжде голЪмо. Пакъ е сжщиятъ законъ. И обратното е вЪрно. „Азъ, казва, ги мразя всичкитЪ до единъ." -Ти ще подхранишъ злото въ себе си. И туй зло си има съвсемъ други закони. Следователно ти ще опиташъ горчевинитЪ вжтре. Други ще ядатъ и пиятъ, а ти ще плащашъ, на земенъ езикъ казано.

И тия работи, които обясняватъ съ карма. То е кармата много нерезбрана работа. Мислятъ тЪ, че като е карма, трЪбва да стане. Е, хубаво. Допуснете сега, че вие минавате нЪкжде и има турена нЪкоя бомба въ земята. Ако тази бомба вие не я бутате, тя ще седи тамъ. Опасна е бомбата, ако вие искате научно да я изследвате, тя може да се пукне и вие, и бомбата, и двама ще идете. Сега мнозина обичатъ да ходятъ, да бутатъ тия бомби. Тази бомба не си я направилъ ти. НЪкой другъ я е турилъ тамъ, ти минавашъ и буташъ. И вие сега въ васъ имате много бомби. И ако не ги бутате, работата ще е добра, ако ги бутате, тЪ ще експлодиратъ. Сега даже единъ праведенъ и той си има бомби. Дяволътъ не спи. Вечерьта, когато ти си заспалъ нЪкжде, той ще тури нЪкоя бомба и ще направи така, че да бутнешъ тази бомба.

Сега туй е научната страна на живота. ТрЪбва да имате предъ видъ живота на всички хора, трЪбва да желаете тЪхното добро. Съ туй вие подигате себе си, подигате човЪ-чеството. И тогава вършите Волята Божия. НЪкой пжть дойде нЪкой при мене, казва: „Ти си много добъръ човЪкъ, да направишъ добро, ти правишъ добро." - Рекохъ, слушай, за тебе никакво добро не правя. Азъ съмъ добъръ въ тази сми-съль: искамъ да изпълня Волята Божия и като я изпълня, това ме радва. Какво ти мислишъ, дали ти си щастливъ или си нещастенъ, това не ме интересува. Това е твое разбиране. Азъ изпълнявамъ Волята Божия. И гледамъ дали съмъ я из-пълнилъ. Щомъ извърша Волята Божия, азъ съмъ радостенъ. Като не извърша Волята Божия, казвамъ: тази работа не върви добре. И всички трЪбва да изпълните Волята Божия. Това е истинскиятъ моралъ, като изпълнявашъ Волята Божия. И онзи, който те слуша и той трЪбва да изпълни Волята Божия. Азъ, като говоря, искамъ да изпълня Волята Божия и онзи, който ме слуша, и той трЪбва да изпълни Волята Божия -добре да ме слуша. „Защо трЪбва да го слушамъ?" - Да изпълня Волята Божия. Говори ти нЪкой зле. Слушай го, за да изпълнишъ Волята Божия. И тогава попитай Господа: „Господи, туй, което ми каза той, право ли е? Ако е тъй, тогава покажи ми единъ начинъ, и ако не е право...", понеже изпълнявашъ Волята Божия. А, Господь казва: „Азъ искамъ да живЪя въ него." И то е Волята Божия.

(ЛампитЪ изгаснаха. Вънъ е здрачъ.) Оставете сега. Рекохъ, понЪкой пжть става такова каквото е сега. ПонЪкой пжть изгасва нашата свЪтлина, която ние сме направили по изкуственъ начинъ, за да дойде другата свЪтлина. (6,20 часа) Но малка е въ даденъ случай свЪтлината. Тогава ще дойде единъ братъ, ще бутне тамъ и ще се насърдчите.

И сега въ всЪка една беседа, въ времето, когато се говори, нЪкои хора мислятъ, че беседитЪ сж лични. Не сж лични, тЪ сж безлични. Дотогава, докато ти мислишъ само за себе си, човЪкъ, който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Защото въ Любовьта по себе си, нЪма никакъв прогресъ. И прогресътъ на човЪка седи, когато той започне да обича другитЪ хора. И ти, когато обичашъ ближния си, тогава ще разберешъ каква е Волята Божия. Но ако се спрешъ при ближнитЪ, да кажемъ имашъ само единъ ближен, бли-женъ подразбира онзи вжтре въ тебе, когото ти подхранвашъ. Да обичашъ ближния си, въ мистиченъ смисълъ е това. Лю-бовьта къмъ себе си, това е най-малката любовь. Значи то е мЪрката. Най-малката мЪрка за любовьта, то си ти, а най-голЪмата мЪрка за любовьта, то е Богъ. А въ дадения случай любовьта къмъ ближния е онази мЪрка, която ние може да прилагаме. МЪрка, която въ окултната страна се взема.

Тогава любовьта къмъ ближния е разширение на лю-бовьта. А любовьта къмъ Бога, това е онова, което дава сми-сълъ и осмисля живота. Ти, като обичашъ Бога, ще намеришъ великия смисълъ на живота. Тамъ е щастието. Щастието не седи въ любовьта, то е само едно условие. Ти искашъ да бждешъ щастливъ. Можешъ да бждешъ щастливъ, като обичашъ Бога. Искашъ да бждешъ силенъ. Ти можешъ да бждешъ силенъ, само като обичашъ ближния си. Да. А, ис-кашъ да се избавишъ отъ всичкитЪ нещастия на живота. ТрЪбва да обичашъ себе си. Ама какво ще разберете? Ти трЪбва да бждешъ крайно уменъ. Защото и въ любовьта вие трЪбва да знаете.

Сега нЪкои отъ васъ казватъ тъй: „Азъ за ближнитЪ си петь пари не давамъ. За Бога не се интересувамъ, мисля само за себе си." Питамъ тогава, какво може да дадете вие при такова разбиране на живота? Вие живЪли ли сте нЪкой пжть сами? НЪкои отъ васъ искатъ да живЪятъ сами, да ви не смущава свЪтътъ. ЖивЪли ли сте сами, да знаете какво нЪщо е самотия. Вие не сте опитали още самотията. Самотията то е единъ затворъ, единъ замъкъ, като те турятъ вжтре, че никой нЪма да те смущава. Никаква свЪтлина нЪма да има въ тази самотия. Ти искашъ да бждешъ самъ. Тази самотия азъ разбирамъ. Азъ зная вие какво искате, но то не е самотия. То е живЪене съ Бога, то е живЪене съ всички хора. Азъ разби-рамъ самотата, да живЪешъ съ всички хора, а тъй както вие разбирате, то е най-голЪмото нещастие, на което може да се подложите. Съ никого да не живЪешъ, то е най-голЪмото не-щасите. Дето всички да се оттеглятъ и ти да останешъ самъ. Ама като останешъ самъ, ти ще почувствувашъ всичката твоя слабость, нЪма да имашъ никаква форма, само едно голо съзнание. Най-голЪмата сиромашия е това. Не смЪсвайте вие уединение и самъ да останешъ. ЧовЪкъ самъ не може да бжде. Въ тази смисъль, както вие разбирате, нЪма разтежъ. И самъ съ Бога да останешъ, да вършишъ Неговата Воля. И ще изб-Ъгвате хората, които живЪятъ сами.

ТрЪбва да ви докажа, въ живота туй сжществува. Има единъ примеръ. Какво ще те интересува тебе една стара баба или единъ старъ дЪдо, които живЪятъ сами? Интересу-ватъ ли ви тЪ? Не. Но, ако старата баба има една дъщеря, хубава, красива или има единъ синъ красивъ, левентъ, вече ви интересува. Туй, което дава цЪнность на старитЪ баби, то сж тЪхнитЪ джщери и тЪхнитЪ синове. Защо искатъ нЪкои да се женятъ стари баби? СтаритЪ да се женятъ. Сега мла-дитЪ се женятъ. НЪкой казва: „Ще се оженя." - За да имашъ дъщеря или синъ, да те уважаватъ хората. Защото, ако оста-нешъ такъвъ, нЪма да те уважаватъ хората. НЪкой казва: „Азъ искамъ да се оженя." Рекохъ, всичкитЪ стари да се женятъ. А младитЪ защо трЪбва да дойдатъ? Да помагатъ на старитЪ. То е правото, да помагатъ. И младиятъ не трЪбва да се жени. А като остарЪе, да се ожени. Докато е младъ, да се не жени. А щомъ остарЪе, да се ожени. Или казано на другъ езикъ: докато си ситъ, ти си младъ. Щомъ огладнЪешъ, ти си оста-рЪлъ вече. ТрЪбва да се наядешъ. Разбирайте сега, то е онзи езикъ. Като огладнЪешъ, то е старость вече. Ще се наядешъ и нЪма да преядешъ. И храната, която вземешъ ти, трЪбва да бждешъ доволенъ отъ тази храна. Колкото и малко да е тя, бжди доволенъ отъ тази храна.

Та рекохъ сега, трЪбва да се събуди въ васъ. Вие, спящите седите и казвате: „Какво ще се прави сега? СвЪтътъ лошъ е станалъ." Не е станалъ лошъ свЪтътъ. СвЪтътъ трЪбва да умре и да заспи, този свЪтъ, за да дойде пакъ Господь, да го събуди. И ако го събуди, Той ще каже: „Пуснете го отвънка, да си отиде въ кжщи." Ти имашъ едно желание за нЪщо. Благодари на Бога. Искашъ да се оженишъ. Благодари на Бога, че ти е дошло туй желание. Не искашъ да се женишъ. Благодари пакъ на Бога. ОсиромашЪешъ, обогатЪешъ, за всичко, каквото стане, благодарете на Бога. То е истинското възпитание. Истинското възпитание въ това седи. За всЪко нЪщо, което стане въ свЪта, ти благодари на Бога. Добро или зло. Защото ако е зло, Богъ ще го превърне на добро. Пъкъ ако е добро, то само по себе си е добро. Пакъ благодари на Бога, за да можешъ да вкусишъ отъ хубостьта на туй добро.

А сега ние ограничаваме. Ние избЪгваме злото. То е слабостьта. Ти щомъ избЪгвашъ злото, тогава ония, отъ този свЪтъ казватъ: „Ти си много нещастенъ. Не е този пжть, по който трЪбва да ходишъ." ТЪ искатъ сега да ти дадатъ единъ цЪръ, другъ цЪръ, та ще викашъ. И работата не се оправя. Значи, всЪко едно смущение, което човЪкъ претърпява, едно просто правило, казва: „Какво трЪбва да правимъ?" При менъ като дойдете, една дума ще ви кажа. „Какво да пра-вимъ? ГолЪмо нещастие имамъ." - Благодари на Бога! Благодари за твоитЪ нещастия. Благодарете на Бога за всичко туй, което си ни далъ. И превърни го на добро. Тъй ще кажете. Туй е единъ лЪкъ сега. За всичко благодари на Бога! Това за себе си ще го знаете, не отвънка. Въ себе си благодари за онова, което имашъ. И тогава ти си събуденъ.

Или другояче казано. Ти, като викашъ къмъ Господа, ти ще привлечешъ Неговото внимание, защото Господь е занятъ. Много работа има Той. И ти трЪбва да привлечешъ вниманието Му. Той е много внимателенъ. Но ти трЪбва да привлечешъ вниманието Му. НЪкжде си направилъ нЪкоя пог-рЪшка, ти привличашъ Неговото внимание. Защото, ако не привлечешъ вниманието Му, ще се увеличи злото, ако прив-лечешъ вниманието, Господь ще го превърне на добро. Ти, щомъ се обърнешъ къмъ Господа, Той всЪкога те е слушалъ. Всички хора слуша. За нЪкой, като се обърне къмъ него, заспива той, казва: „Защо заспа?" - Рекохъ, за Слава Божия! Ро-дилъ се нЪкой - за Слава Божия. Не, да бжде по буквата. За Слава Божия да бжде всичкото. И като умиратъ хората, за Слава Божия е. Умираме, тамъ е казано: „Да минемъ отъ смърть въ животъ." Едни хора минаватъ отъ смърть въ жи-вотъ, а други минаватъ отъ животъ въ смърть. За Слава Божия е това. Защото и онЪзи, които живЪятъ, и онЪзи, които умиратъ, и еднитЪ за Бога умиратъ, и другитЪ за Бога ожи-вяватъ. Всичко е за Бога.

Така трЪбва да мислитЪ въ себе си и всичките противоречия, които имате, ще се разрешатъ. Тъй се разрешава всичко. СвЪтътъ ще върви, нЪма да се премахнатъ мжчноти-итЪ, които сега имате. Не мислете, че тЪ ще се премахнатъ. ВсЪка една мжчнотия трЪбва да се превърне за добро. ВсЪко едно страдание трЪбва да принесе полза. То не е тъй да го изпждишъ. Ама много учтиви трЪбва да бждете. Моятъ фи-гуративенъ езикъ е, като дойде една болка, ти ще бждешъ учтивъ къмъ нея, ще кажешъ: „Много ми е приятно, че си ме посЪтила, че си благоволила да ме посЪтишъ. Не ти е приятно, но ще кажешъ, че ти е приятно. Защото тази болка е много докачлива. И ако ти се недоволенъ, тя ще се усили. Пъкъ, ако кажешъ, че си благодаренъ, болката ще си върви, ще те напусне. Защото болката, това е едно живо, разумно сжщес-тво. НЪма болка, въ която да не присжтствува едно живо сжщество. Тази болка си показва степеньта на неговата ра-зумность и степеньта на неговата сила. То е сжщество, което те мжчи тебе. И понеже само Богъ заповЪдва на всичко въ свЪта, ти, като се обърнешъ къмъ Бога, Той ще му каже. Богъ е Сжщество, Което казва. Защото онЪзи хора, които сж твърдоглави и упорити, Богъ изпраща, оставя тия, умнитЪ да дой-датъ. ТЪ ще те упжтятъ тебе. Че какъ нЪма.

Една млада мома, която иска да се жени преждевременно, не е остарЪла още, какво става? Нейниятъ възлюб-ленъ ще я напусне. Ще се роди тогава ревность въ него, той ще я хване за косата, казва: „Защо ходишъ по другитЪ?" Защо я бие той? - Преждевременно се е женила тя. Преждевременна женидба е, която Господь не удобрява. И когато Гос-подь не удобрява едно нЪщо, Той ще остави тия духове да те измжчватъ. И като те измжчватъ, ще кажешъ: „Преждевременно направихъ това." А като направишъ нЪщо навреме, тогава нищо. То е на време. Казвашъ: „Направихъ азъ една погрЪшка." Не е въпросъ за грЪхъ. Не сме направили онази връзка, която Богъ изисква отъ насъ. Той не го изисква насила. Дойде нЪкой лошъ човЪкъ при менъ. Азъ не питамъ какво трЪбва той да направи. Че е лошъ, той е лошъ, това не ме интересува, но искамъ да зная каква е Волята Божия. Всичко ще се уреди добре.

Та рекохъ сега, стремете се въ себе си, като дойде Исусъ, да събуди. Защото умрЪлия Лазаръ трЪбва да се събуди. Мария му казва: „Недей, Господи, той вече смърди."

Азъ го тълкувамъ. Азъ искамъ да посЪтя нЪкой, да го събудя, а вие казвате: „Много лошъ е той, цЪла експлозия, смра-дъ, нека седи тамъ." Макаръ и да е четири дена, макаръ и да смърди, отварямъ камъка, ще му каже Господь високо: „Ла-заре, стани!" И после ще му каже: „Оставете го, да си иде вкжщи."

Та рекохъ, живота, който имате, трЪбва да го използу-вате, всичкия животъ да го използувате за себе си, за ближ-нитЪ и за Бога. Но първото нЪщо: животътъ трЪбва да се използува. Да изпълнятъ всички Волята Божия. И да я изпъл-нимъ тъй, както ние я разбираме. Азъ казвамъ: Да изпълните Волята Божия, както вие я разбирате въ себе си. И когато нЪкой човЪкъ прави погрЪшка въ себе си, направилъ нЪщо той, казалъ нЪщо, кажи: „За Слава Божия!" Вие ще идете да се оплачете. Най-лошото да е, за Слава Божия е. Това е правилното възпитание. ВсЪки трЪбва да каже: За Слава Божия! Ако не кажете така, работата ще се усложнява. За Слава Божия, (въ себе си) ще кажете. То е, значи, да събуждашъ онова хубавото, красивото въ себе си, да растешъ.

При менъ идатъ нЪкои, казватъ: „Еди коя сестра закж-сала." И сега наскоро дойде една млада жена, не я зная отъ кжде, за пръвъ пжть я виждамъ, нЪкой отъ Русе я препоржча, нЪкоя си друга Мария и не я зная, пратила я и казва: „Ти като идешъ при Учителя, Той ще уреди работитЪ." Дойде тя и се оплаква, нещастна. НЪмала подслонъ, кжде да се подслони. Раздала си паритЪ, всичко туй. Търси подслонъ и нЪкой да я храни. Азъ, като я гледамъ, доста е здрава и доста красива. Рекохъ, за Слава Божия е. Казва тя, че се е оженила и се развЪла съ мжжа си. - За Слава Божия. Съ единъ мжжъ е жив-Ъла оженена и най-после, взема я другъ, който я излъгва. - За Слава Божия. Рекохъ: „Сестра, ти искашъ да бждешъ щастлива." Говоря у за Бога, тя не иска да знае. За Бога, не. И то е за Слава Божия, сега. Тя за Господа ни най-малко не се интересува. Ама, иска тъй да у уредя външно работата. Ре-кохъ: „Слушай сега, за Слава Божия, азъ да съмъ на твое мЪсто, ще ида да работя, слуга ставамъ." Тя била чиновничка, знае печатарство, но вече живЪла, не иска тя да става слугиня. Пъкъ и мжчно се намира работа. „За Слава Божия, рекохъ, ти ще се опретнешъ да работишъ. Ако бЪше ти болна, като единъ инвалидъ, азъ щЪхъ да те взема, да те храня, да ти помагамъ, за Слава Божия, ако нЪма кой другъ." ТрЪбва да гледамъ за Слава Божия, събуждамъ въ нея. Тя ме гледа. И рекохъ: „Иди и ако не можешъ да си намЪришъ работа, ела пакъ при менъ. ТрЪбва сега да имашъ вЪра въ себе си, ще се оправятъ работитЪ, за Слава Божия." Въ себе си казвамъ: за Слава Божия. И тя ме послуша и си тръгна по пжтя. Все ще намЪришъ пакъ нЪкой да те обича, за Слава Божия. Ще дой-датъ да ми кажатъ: „По лошия пжть тръгнала." Не, за Слава Божия. Всичко въ свЪта е за Слава Божия. Казватъ: „Ама, ти не го съжалявашъ." Азъ обичамъ хората. Като срЪщна нЪко-го, ама много нещастенъ, казвамъ: за Слава Божия. То е ис-тинскиятъ пжть.

Тогава и на васъ ви казвамъ туй, което не съмъ ви ка-залъ. Вие страдате - за Слава Божия е. Недоволенъ сте - за Слава Божия. Не се разбирате - за Слава Божия! Че нЪма братство - за Слава Божия. Е, добро правите - за Слава Божия. Всичко е за Слава Божия. Този е пжтьтъ, за да се поправи. Друго възпитание нЪма. Азъ съмъ опиталъ методитЪ. Може да възпитавате човЪка, другото е само калайдисване, позлатяване отгоре. За Слава Божия, то е сжщината. Като кажешъ: за Слава Божия, събужда се у тебе онова, Божественото, което има сила и може да създаде всичко. Една дума - за Слава Божия, но да я туришъ.

„Но да идемъ, да събудимъ Лазара" И азъ ви рекохъ, оставете сега Господь да събуди въ васъ, по който и да е начинъ, да събуди заспалия Лазаръ. По който начинъ, не Му давайте съвЪтъ. И Той (Христосъ) каза: „Благодаримъ Ти Отче, че всЪкога си ме послушалъ." И хубаво е, всЪкога да слушате тази молитва: Благодаримъ Ти Отче, че всЪкога си ме послушалъ. За Слава Божия. Ти, като страдашъ, кажете: „Отче, благодаря Ти, че всЪкога Си ме слушалъ. Тази малка болЪсть, която имашъ, зная, Ти ще ме послушашъ." Значи всЪко нЪщо, което става въ васъ добро или зло, то е да вЪрва-те и да кажете: „Благодаримъ Ти Господи, че всЪкога си ме послушалъ."

Отче нашъ

6.05 часа сутринъта

Сега, за 10 минути ще имаме едно малко размишление. И после ще имаме упраженията. Размишлението, това е една почивка. Ще си починемъ. Въ размишленията, всичко онова, което трЪбва да направите презъ днешния день, ще пораз-мислите. И тогава ще станемъ.

6.15 часа сутринъта

На поляната - упражненията съ музика. Хубаво слънце грЬе, топло е.

ПослЬдно Утринно Слово 20 септември 1936г.

ИзгрЬвъ