Разлика между версии на „Мъчение, труд и работа“

Версия от 16:29, 22 юли 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936-1937)

КНИГА: Разумните същества, том 2

Мъчение, труд и работа

добрата молитва

за следващия път пишете върху. темата: "силни и слаби думи." ако вземете трите думи мъчение, труд и работа, как ще ги класифицирате? каква е отликата на мъчението? казвате за някого: "мъчи се този човек", т. е. когато работата на някого е много трудна, извън силите му, казвате, че се мъчи. трудът е нещо, дадено според силите на човека - ни повече, ни по-малко. а работа е това, което вече е уравновесено със схващанията на човека, с умствените му разбирания и телосложението му. да допуснем, че ти казваш: "мъчно ми е"; в случая има мъчение. после друг някой казва: "мъчно ми е!"; в случая той е свързан с мъчението. да речем, че мъчението е извън те6 и ти започваш да се мъчиш. защо мъчението съществува извън човека и кое е онова, което го свързва с него? представете си сега, че един възрастен човек е нападнат от въшки, туй го мъчи и вие казвате: "мъчи се този човек." кое го мъчи, тези въшки имат ли някаква омраза към човека? не, те имат осо6ено разположение на съзнателна любов, но имат съзнание, че трябва да се живее, намерили са едно същество, от което да се ползват, но не разбират, че начинът им на хранене е опасен за него. те са се качили на главата или на тялото на даден човек

и ако го изоставят, ще измрат. за да се избавят от тази явна смърт, те постоянно се стремят да обезсилят човека - дразнят го и го смучат. казвате, че въшките са много гупави. може да е така, но онези, които завъдят въшки, изпущат от се6е си една киселина, която предизвиква сърбеж, разчесване и разраняване на кожата, т. е. често хората, които имат въшки, сами се разраняват. да кажем, можеш да имаш въшка на главата, можеш да имаш въшка на сърцето, можеш да имаш въшка на мозъка си. въшката на главата или на тялото ще те дразни да се чешеш, а въшката на сърцето ти какво ще произведе? сега вие се запитвате има ли такива въшки. въшките на сърцето не са такива, както на тялото, малко по-други са, но по аналогия имат сходни качества, тъй че и те предизвикват отделяне на такава киселина, която трови казва някой: "отрових се!" тровят го неговите чувства. как го тровят? чувствата не могат да тровят човека, те са му дадени като условие за развйтие, но има нещо дошло отвън, което го трови. или пък казвате: "мисълта разрушава." самата мисъл не разрушава и ако я разглеждате сама по се6е си, тя гради, но има нещо отвън, което руши в мисълта. да допуснем, че вие сте се справили с въшките на тялото. животните, например, още се борят с въшки, кърлежи, паразити, те нямат гребен, затова извиват тялото си, искат да го направят пъргаво, за да се освободят от тях, но понякога усещат голямо 6езпокойство. човек има доста знание, има даже церове против въшките, но сега се бори с въшките на своето сърце. сега, къде търсите тези въшки? - по главата, под мишниците, т. е. в гористите места. значи главата е гористо място и въшките са хищници, които се крият в горите. тогава на кое място се крият въшките на сърцето? понякога вие не разсъждавате, имате неразположение, казвате: "този човек ми е неприятен!", но можете да си дадете отчет защо ти е неприятен. защо ви е приятна една ябълка? - защото ти дава нещо. обратно - една ябълка не ви е приятна, когато нито цъфти, нито ви дава плод. някои ябълки са стипчиви и вие казвате: "тази ябълка е лоша." лоша е, понеже не сте приели от нея онова, което очаквате. когато сте възприели това, което тя дава, считате, че е добра. по същия начин може да имате едно чувство, което ви допринася известна приятност, и казвате: "това чувство е добро." в случая имате определено чувстване или самочувство. да допуснем, че имате само едно усещане - например, пипнете един предмет и усещате студ, голяма или малка горещина. с тия опити "понякога човек може да си изгори ръката. но питам кое може да безпокои човека? трябва да знаете, че животът е нещо разумно. нека вземем за пример музиката. сега вие пишете нотите на пет линии, някои ги пишете над, някои - под, някои - между линиите. когато видите, че нота е турена на една самостоятелна линия, можете ли да определите коя е тя? можете да предполагате. ако ви кажа, че е основна, тогава коя нота е основна?-до. най-първо трябва да знаете какво място заема до в музиката? колко е голямото разширение на до? - цяла нота. цяло до, половина до, четвъртина до, осмина до, шестнадесетина до, тридесетивторина до и шестдесетичетвъртина до. от последния нагоре как бихте взели този тон? шестдесетичетвъртина не е пределното времетраене, но засега е последен етап и по-нагоре не можете да идете. това е толкова кратко време, че в шестдесетичетвъртината нямаш време да вземеш тона. всъщност какъв е законът, който определя стойностите в музиката? това е философска работа, много мъчна за разбиране. и мъчнотията е там, че понякога трябва да свържете и да определите какво отношение има музиката към живота. защото целият живот не е такава музика, както ние я разбираме. виждаме, че на младини хората пеят, а на старини мислят. защо старите не пеят, а младите пеят? може да уподобим, че младият е този, който слиза отгоре, слиза като вода от планината. когато слиза, водата пее, шуми, но щом стигне на равното, спира се някъде и престава да пее - значи движението й е слабо. на старини човек стои - той е застояла вода, само обикаля и ако дойде вятър, ще го подвижи. младият върви по известна линия, по свой определен път. вие, като сте млади, по какъв път вървите и какво сте разбрали от младостта? сега, когато сте млади, вие не знаете пътя, по който вървите, и когато остареете, пак няма да го знаете. няма да знаете и защо умирате. казвате, че трябва да се живее. съгласен съм с вас, но какво разбирате вие под израза "трябва да се живее"? казвате, че човек трябва да си има къща. трябва да имате къща, трябва да имате легло, дето да почивате. казвате, че трябва да има храна, за да се поддържа живота, после казвате, че трябва да има външни удобства, най-после казвате, че трябва да има знание. много работи трябва да има, но в какво седи същината на живота? аз не питам какво нещо е той. нито вие можете да определите, нито аз мога да определя в какво седи животът. не мислете, че ако ви дам едно определение, ще ви покажа какво нещо е той. мога да ви посоча какво са писали много автори за него, но животът трябва да се опита. сега вие, които го опитвате, кой метод сте намерили за най-правдоподобен и хармоничен от ваше гледище? кой метод употребявате вие в живота? все пак употребявате някакъв метод, но не можете да го конкретизирате.

сега, трябва много да се разсъждава. когато едно буре се напълни с масло, то ползва ли се от маслото; когато напълните една стомна с вода, тя ползва ли се от водата? по същия начин и някое ваше знание може да има подобно отношение към вас, както водата към стомната. следователно ще трябва да си зададете въпроса знанието, което имате, какво отношение има към вас - както водата към стомната или както водата към човека, който я е приел в се6е си, за да му утоли жаждата? допуснете, че говорят за вас, че сте даровит писател или че имате много хубав глас, или че имате музикална дарба. какво трябва да правите с тези дарби? да допуснем, че десетина души са се събрали около един кладенец, един от тях е толкова слаб, че не може да завърти колелото и да извади вода, но има един, който може да го завърти. този, който изважда вода, е даровит. какво трябва да направи той? най-първо, ще спусне кофата в кладенеца - това е лесният процес, след който идва друг процес. когато двама души вадят вода, единият ще върти колелото от едната страна, а другият ще отиде да върти от другата страна и кофата ще излезе навън. питам сега защо певецът трябва да пее? ако хората не пеят, умират, а ако пеят, оживяват. следователно певецът трябва да пее, за да не умират хората. ако отидеш при човек, който нито пее, нито пъшка, лесно можеш да поставиш диагноза и няма нужда да го питаш живее ли. той се е обезсърчил и щом пипнеш пулса му, ще установиш, че е свършил. но започне ли да пъшка, този човек ще оживее. въобще онзи, който плаче, може да оживее. и болният, ако пее, може да оздравее. ако по три пъти на ден пее, от каквато и 6олест да е 6олен, той ще оздравее. стига да няма някой отвън, който да го обезсърчага и да му говори: "ти си на умиране, какво си се разпял!" сега, аз определям мисленето като една отлична форма на божествената мисъл, която иска да повдигне човека. не говоря за музиката като изкуство за повдигане на отделния човек, но като проводник на онази велика божествена сила, която трябва да се прояви по закона на музиката. за да направиш нещо в света така, че всеки да е благодарен, трябва да го осъществиш само по музикален начин. всички несгоди в живота произтичат само от това, че няма музика. въобще там, дето няма музика, има несгоди, а дето има музика, дето има мисъл, там несгодите и престъпленията започват да отстъпват. например, можете да направите следния опит: вземате две изоставени от родителите сц, деца, на едното давате правила как да живее, а на другото дете не давате. условията на първото дете ще се подобрят, то става умно, носи вода, услужва. другото дете ще прояви обратни качества - ще минава оттук-оттам и ще открадва плодове от някое дърво. детето, което краде, е едно желание. понякога питаме има ли кражба в света. музикант, който пише и не туря една нота на място, прави погрешка. например, вие мислите, че домакинята, която въобще не е посолила яденето, е виновна, но виновна е и онази, която е турила повече сол. разбира се, вината на тази, която туря малко сол, е много по-малка. та понякога хората се намират в противоречие, подобно на оня дом, в който свекърва, дъщеря и снаха варили боб. дошла свекървата - посолила боба; после дошла дъщерята и, 6ез да опита, турила толкова сол, колкото знаела, че му трябва; трета дошла снахата - и тя претеглила толкова сол, колкото трябва, и го турила в боба. накрая бащата поставил правилото да не се слага в яденето непретеглена сол. откъде са произлезли двете погрешки? ако бяха опитали боба, дъщерята и снахата щяха да видят, че вече има сол. сига, чувал съм мнозина понякога да казват, че трябва да претегляме своите постъпки. те мислят, че ако претеглят постъпките си, ще оправят работата. ако ги теглят като дъщерята и снахата, каква реакция ще стане? допуснете, че бобът е сготвен по трите начина. най-първо е сготвен по начина на свекървата: тя била умна, турила со.л, но не навреме - посолила гозбата преди да е увряла, след което я оставила десет-петнадесет минути да поври, че солта да влезе в боба, и в това е нейната погрешка. представете си, че свекърва отива, когато бобът е уврял, снема го от огъня, захлупва го, туря го настрана и написва една бележка: "бобът да не се соли!" сега, представете си, че имаме второ гърне с боб, допълнително посолен от дъщерята и снахата. каква ще 6ъде разликата, ако ядете боба, сготвен от свекървата, или ядете онзи, който и трите са го солили? ако ядете боба на свекървата, няма да ходите да пиете вода, но ако ядете соления боб, десет-петнадесет пъти ще отивате до котела с вода, като че във вас става пожар, и ще казвате: "запали ме!" там, дето има пожар, винаги ще има нещо счупено. когато се угаси пожарът, погрешката на дъщерята и на снахата трябва да се поправи. та казвам сега: на боба, който вие готвите, колко души му турят сол? идва някой при те6 и ти казва: "хубаво го насолих!" аз варя боб - насолят ме, идва друг - и той ме насолява, дойде трети - и той ме насоли. ако трима души ме насолят, какво ще стане с този, който яде от мен? - ще ходи по-често при водата. ще ви дам едно правило: ако сами не сте се солили, давайте само на един да ви соли, а не на двама. не позволявайте на двама души да ви солят. дойде ли някой, кажете му: "солен съм вече, ще ме извините! ако и вие ме насолите, ще си изгубя цената. един ден, когато не съм солен, тогава ме насолете."

14й разумните същества • младежки окултен класлдаинаху!, том 2

да допуснем сега, че някой куца в музикално отношение, не може да соли, пее с много погрешки и вие му казвате, че кряка като жаба. звуците на жабите не са крякане, жабите са доста музикални. как музикално ще кажете на някого, че не може да пее? какво разбирате в най-простия смисъл под пеене?... сега да вземем тона до. не можете да вземете вярно тона до. (учителя пее думата "мъчение"). къде е мъчението? ние имаме само сянката на мъчението. мъчение има, например, когато взема един чук, ударя големия ви пръст и вие казвате: "чувствам го!" (учителя пее фразата "чувствам го!") понеже пръстът ви е ударен, има известно мъчение, не можете да вземете до. сега нека пак вземем тона до (учителя пее думите "мъчение, труд, работа"). тонът е същият, но съдържанието не е същото - все с тона до пеете и мъчение, и труд, и работа. значи те са степени. първо имате мъчението. мъчението можете да го поправите музикално с труд, да го о6лекчите, а трудът можете да го о6лекчите с работа. под работа подразбираме, че човешкият дух, човешкият ум, човешката душа и човешкото сърце се кооперират на работа, която ви е приятна. в мъчението човек чувства, че има нещо, което е прекалено, а в работата чувства, че има нещо, което му е приятно. например, един художник седи със своята четка и му е приятно, че работи; един писател седи над книгата си и работи или един музикант свири и работи. защото да свириш е работа, да рисуваш е работа и да пишеш е работа. засягам този въпрос от гледна точка на ежедневния ви живот. трябва да се хармонирате. в живота сте поставени в една система и трябва да знаете какво е вашето място. да кажем, че искате да свирите; най-първо трябва да видите дали цигулката ви е нагласена, дали е в изправност. сега, има три степени: мъчение, труд и работа. как ще минете от мъчението в труда? представете си, че сте положени на земята; вие тежите петдесетшестдесет килограма, на гърба ви е сложен чувал от сто килограма и не можете да мръднете. чувалът може да е пълен с жито, но в дадения случай този непоносим товар ще ви причини мъчение. какво се изисква? - да се махне мъчението, т. е. когато минава някой, да вземе от голямото благо, което имате на гърба си и ви мъчи. трябва да кажете: "направи ми услуга да вземеш половината от благото, давам ти го!" когато дадете половината, вие вече ще можете да станете, да подигнете чувала и да го занесете вкъщи. следователно щом имате една мъчнотия, трябва да я разделите на две части и половината да дадете на другите. мъчението е във вас, но всяко мъчение произтича от известно благо. ще попитате как може мъчението да произтича от благото. нямате ли примери, не можете ли да се сетите, че най-хубавите работи произвеждат мъчение в човека? ние не можем да носим благото на живота. всичкото мъчение е в благото на живота, а не в самия живот. понякога срещате някой приятел, който така силно се ръкува с вас, че ви причинява болка. какво трябва да правите? трябва така да турите ръката си, че да не ви заболи, ръкуването е цяло изкуство. ако знаете как да се ръкувате, ръкуването може да 6ъде естествено. а може да се ръкувате така, че .ръката ви да 6ъде приклещена като в менгеме. когато се ръкувате, трябва да знаете как да хващате. например, аз имам една писалка и когато я пипна някъде, перото й престава да пише... когато се ръкувате, палците трябва да бъдат разположени успоредно в противоположни посоки, защото има един нов начин на ръкуване, чрез който енергиите в природата се предават по правилен начин. ръкуването е начин за предаване на енергии. то е съприкосновение, а във всяко съприкосновение или ще дадеш, или ще вземеш. ако не знаеш как да се ръкуваш, се образува едно неприятно чувство.

~м8_р^зумните същества • младежки окултен клас, година xvi, том 2

и така, мъчението произтича от благото, затова ще дадеш половината от него. да кажем, че носиш един стокилограмов чувал със злато. за да се освободиш от това мъчение, ще дадеш половината. ще кажеш: "защо да го давам, трябва да го нося." ами защо да не го дадеш? от всяко нещо, което те мъчи, дай половината. трудът също е благо и ако дадеш половината от него, ще влезеш в нормалната страна на работата. онова пък, което произтича от работата, ще го пуснеш. в работата всичко протича нормално. аз я уподобявам на един извор: никога не задържай водата и излишното го пущай навън. следователно при работата имаме нормално състояние, при труда имаме подпушване, а при мъчението имаме напрежение. можем да направим сравнение със съвременната техника: мъчението е една машина, в която се образува пара. за да не се пръсне котелът, какво трябва да се направи? трябва да има предпазителна клапа. (на една сестра й прилоша) представете си, че едно нещо го пуснете и то падне на земята. да кажем, че падне един човек. това значи, че животът е излязъл - вие виждате тялото, но това не е човекът, т. е. благото е отвън. и така, в човека нормална е работата и той трябва да работи. никога не трябва да задържате излишно нещо в се6е си, никога не трябва да задържате излишни мисли, чувства и постъпки. всичко това е благото, което трябва навън да върви. допуснете, че се самовъзпитавате и някоя мисъл ви мъчи. например, някои имат манията, че къщата ще се събори или навсякъде виждат опасност. докато тази мисъл е в главата ви, вие не можете да 6ъдете свободни. извадете тази мисъл! плашите се да не загубите благото. от какво произтича страхът? той е едно предпазно средство. благото е животът и този живот ви причинява страх. страхувате се да ви убият. питам: вас друг път убивали ли са ви? че са убивали другите, е въпрос. вие, които знаете, че никога не са ви убивали, защо се 6оите да не ви убият? това е една натрапена, вторична идея. всички идеи, които сега ви мъчат, са вторични и натрапени. казвате, че ви мразят; знаете ли какво нещо е омразата? знаете, понеже сте мразили. кои са признаците на омразата, какво става, когато мразите един човек, какви са психологическите причини? няма ли някой от вас, който да е мразил? да оставим това, сега ние не разрешаваме въпроса за омразата, да се спрем върху важното. когато дадеш половината от мъчението, ще дойде трудът; когато дадеш половината от труда, ще дойде работата; щом влезеш в работата, съществува вече едно естествено положение. работата представлява едно божествено положение, в което никога не сте били. тя е състояние, при което ще се върнете при своето семейство вкъщи - при баща си и при майка си и при тях ще живеете. мъчението и трудът са отвън, а пък работа е да живеете при баща си. онзи блуден млад син, който ходил, мъчил се и се трудил, се връща при баща си и' казва: "направи ме като един от слугите си!" той се връща при баща си, понеже е научил, че в света има мъчение и труд. връща се при баща си, защото в света хората никога не могат да ви дадат това, което баща ви и майка ви могат да ви дадат. другояче казано, светът никога не е в състояние да ви даде работа, освен лош прием. работата иде само от бога, трудът иде от хората, а мъчението иде от дявола. щом се мъчите, при дявола сте; щом се трудите, при хората сте; щом работите, при бога сте. това е формулата, с която можете да се освободите.

само светлият път на мъдростта води към истината. в истината е скрит животът. ще ви дам една работа: всеки ден да кажете най-малко три хубави, три музикални думи. какво ще ви коства да кажете музикално три думи? някой може да каже шест, девет, дванадесет, петнадесет думи, но най-малко трябва да са три и ще ги увеличавате само по три. ето една работа, която можете да си създадете.

30-а лекция от учителя, държана пред младежкия окултен клас 25 юни 1937 г., петък, 5 ч. с, софия, изгрев