Разлика между версии на „Станало раздор“

Текуща версия към 05:34, 6 юли 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

Станало раздор

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета от 7-и до 20-и стих от 10-ата глава на Иоана.

„Духът Божи“

Аз ще взема думите, които не са много важни: „Станало раздор между юдеите.“ Понеже всинца сте запознати с раздора. Няма нещо по-обикновено, по-понятно и по-приятно за хората от раздора. Даже, ако хората не се карат, разболяват се. Запример, всякога, когато срещате [...]. Даже когато човек се радва, във всяка една радост има един малък раздор някъде, за който човек се радва, че имало един раздор. Запример, вчера те е измъчвала една кокошка, която крякала, молила се да не умира, да я прости, да я остави да живее, но той я заклал. И след като я продаде на другата сутрин, той се усеща, че му е мъчно, че продава кокошката. Сега, на този раздор хората дават такава санкция, че така Бог е определил – кокошките да бъдат ядени от хората. Рибите проповядват, че Господ определил рибите да гълтат други риби. Паяците проповядват, че мухите трябва да се хващат на паяжините, да се ядат. Лисиците проповядват, че кокошките като се срещат [с лисици], трябва да се запознават с тях. Това са понятия на хората. Обаче човек намира, че когато лисицата изяде една кокошка, тя трябва да плати с живота си. Когато вълкът изяде една овца и той плаща с живота си, но и човек плаща с живота си.

Разправяха ми един анекдот, доколко е верен, не съм го проверил, станал е тук, в София, и ще го предам тъй както ми го казаха. Един касапин искал да заколи един вол, но този вол искал да живее, не се давал. Човекът не може да го повали на земята, да го заколи. Най-после касапинът успял да го повали на земята и от гняв взел, че му изчовъркал едното око, как така да не му дава да го заколи, изважда му окото от яд и после го заклал. Друг човек води друг вол, който така се дръпнал с рога си, че извадил окото на касапина. Око за око. Не трябва да мислим, че всичко онова, което правим, е съгласно с волята Божия. Ние, сегашните хора, сме пълни анархисти. Всички заставаме против анархизма, но всички са анархисти. Много малко хора ще срещнете, които да не са анархисти. Ние обичаме безпорядъка. Влезеш в един дом, безпорядък има. С любов се взимат тия хора, откъде иде този безпорядък? Хората по любов се оженват и после в дома има раздори. Има причини сега, не е лошото, че има раздори. Приятна работа са раздорите. Най-хубаво е, тогава се говори истината. Един човек ще му кажем това, което е. Когато има раздор, ще ти кажат какъв си. Когато няма раздор, може да те мажат.

Сега, разбира се, аз не говоря за вас. То е за външния свят. Има един външен свят, има един свят вътре в нас. Ние намираме, че онова, което правим, не е право. Имаме желание, може да живеем добре, да мислим добре, без да постъпваме добре. Във всички има един благороден подтик, но когато искаме да приложим туй, което отвътре усещаме, чувствуваме нещо отвън се случва, че не можем да го приложим както трябва. И тогава ние се намираме в онова противоречие, в което се намирала една игуменка. Ще ви приведа този пример, за да изясня този раздор. Понеже била голяма икономистка, доста яйца продавала и видяла, че яйцата се изгубват, намерила, че при всяко огнище на калугерките изчезвали в огъня, дематериализирали са се. Издала едно нареждане, че е грехота да се кладе огън в килиите на калугерките и казала, че трябва да се пекат на Слънцето, понеже този огън е от Бога. Но забелязала, че като престанали да кладат огън, пак яйцата се губели; и една вечер тръгнала по килиите, от килия на килия, да разглежда през прозореца какво правят калугерките. Гледа, запалена е доста голяма църковна свещ и едно яйце е турено на тел, че на пламъците отгоре калугериците го пекат. Тя се учудила и казва: „Пустият му дявол, какъв мурафет ги научил.“ Дяволът бил наблизо, чул и казва: „Не ме обвинявай, че и аз за пръв път виждам този мурафет.“

Ние, в света, каквото става, го туряме на гърба на дявола, все на дявола минава, като че ние в това не вземаме никакво участие; но по някой път и дяволът се учи от нас. Не трябва да осъждаме дявола. Понеже един свещеник говорил много против дявола и една вечер се изтъпанил в стаята му и казва: „Ти защо говориш против мене? Не те ли е срам да говориш такива лоши работи заради мене? Аз ако не бях, ти поп щеше ли да бъдеш? Аз ако не бях, хората не щяха да се лъжат. Понеже грешат, лъжат се, проповядваш. Раждат се – кръщаваш ги. Тия хора се женят – кой ги кара да се женят? Ако аз не бях, да ги карам да се женят, ти кого ще венчаваш?“ Казва му: „Да си свиваш устата, че втори път като дойдеш, килимявката няма да ти остане.“

Не е дяволът толкоз виноват. Ако отворите Библията, ще видите, че и той идва в съвета Господен. Казва се: Дошъл сатана на съвета Господен. Когато имало съвет между боговете, Господ се обърнал към него и го пита: „Къде си ходил?“ – „Ходих, обикалях света.“ – „Обърнал ли си внимание на моя раб Иов, че няма подобен нему по ум и по доброта?“ Казва: „Не ми го препоръчвай. Какво ще ми го препоръчваш? Дал си му овце, коне, камили, жена, деца, заобиколен е от всичкото богатство – как няма да бъде [добър]? Вземи му всичкото и да видим какъв ще бъде. Без жена, без деца, без богатство, тогава да го видим.“ Казва: „Опитай го тогава.“ Можете да прочетете цялата история на Иова. По някой път вие се сърдите защо бил Иов изпитан. Лошо е да бъде изпитан. Пък защо да не бъде изпитан? Лошавината не седи в изпитанието. Лошавината седи в това, че когато те изпитват, не може да издържиш изпита, там е лошото. Лошото не е във войната, че воюваш, но когато те бият във войната, там е лошото. Не е лошото да боледуваш, но когато те победи болестта, пък умираш, то е лошото. Да победиш в болестта, ти ставаш по-юнак. Ще кажеш на болестта: „Няма да ме закачаш. Трябва да знаеш, че имаш пред себе си един голям герой.“

Сега се проповядва да бъдем миролюбиви в света. Миролюбиви в какво отношение? Миролюбиви, да не нарушаваме онзи велик порядък, който Бог е създал. Порядъкът, който съществува, него не трябва да нарушаваме. Та казвам: Ще ви обърна вниманието – между порядъка има отношение. Какво нещо е отношението? Отношението е един разумен акт. Ти не може да имаш отношение към другиго, ако той не е разумен. Бог има отношение към нас като разумни същества и ние имаме отношение към Бога като разумно Същество. Следователно дотолкоз, доколкото нашите отношения са прави, дотолкоз ние сме разумни. Щом нарушим тия отношения, изменят се условията. И не само това – отношението е връзка между разумния свят. Как се поддържа тази връзка? Какво е първото отношение? Първото отношение, това е любовта, която ни свързва с това същество. Следователно между две същества ако няма любов, те нямат отношение. Щом нямат отношения, нямат геометрическо положение, т.е. те не може да се проявят в света. Любовта е първият подтик на живота. Без нея никакво творчество не може да се яви, тя е първият подтик на битието. Следователно през всеки един подтик, ако ти отговаряш разумно, твоето движение в света, твоята мисъл, твоите чувства, твоите постъпки ще бъдат разумни. Няма да усещаш голямо съпротивление. Но ако не разбираш този подтик, ще се явят много противоречия. Запример откъде се явява онзи подтик, не зависи от човека. Завижда човек или подозира. Един крадец го е страх да не го обират, понеже и той краде. Ти може да подозираш хората само в това, което ти вършиш. Подозрението има две страни: може да подозираш, че е добър човек и може да подозираш, че е лош.

Какво е отношението между доброто и злото? Доброто и злото, това са две полета, това са два велики възгледа. Тъй, както разглеждаме, туй не е зло. Злото е една разумна теория, която съществува между разумни същества и доброто е една разумна теория, която съществува в света. В света разумните същества вървят по две линии. Някой път ние се пристрастяваме. Зло има отвън, има и отвътре. Добро има отвън, има и отвътре. Доброто отвън аз го наричам налягане отвън. Доброто отвътре го наричам напрежение отвътре. Злото отвън го наричам налягане отвън. Злото отвътре го наричам пак напрежение.

Онези, които разбират законите, може лесно да се справят. Това са действующи сили. Тя не е автоматическа сила, тя е разумна сила. Изкушаваш се ти. Може някой да те излъже с някое развалено ядене да го ядеш и после да ти причини болка. От тебе зависи езикът да ти подскаже, че това ядене не е на място. Ти не го послушваш. Стомахът е по-учен от тебе и казва: „Господарю, туй не е благо за тялото“ и го повръща назад. И казва: „Още веднъж такова ядене не ти трябва.“ Този закон съществува в човешката мисъл. Този закон съществува в човешкото сърце. Този закон съществува в човешката воля. Всяка една мисъл, която се възприема и умът не може с нея да работи, той я повръща назад и ние усещаме едно болезнено състояние. Или както казват: едно нервно състояние. Някой казва: „Много съм нервен.“ Това произтича от мисълта. Хората стават нервни от своята мисъл. Станат чрезмерно чувствителни от своето сърце. Има една чувствителност, която е нормална, има една чувствителност, която е анормална. Под „анормалност“ всякога не означава лошо, но над нормата.

Та казвам: Противоречията, които сега произтичат в живота, произтичат по единствената причина от неразбирането основният закон на любовта, във всичките нейни проявления. Съвременната наука ни дава доста данни. Малкият мозък на човека се занимава с движението и се занимава с най-малката физическа любов, която хората имат. Най-нисшите животни са работили за създаването на малкия мозък. Колкото животът става по-съзнателен, развил се и се е образувал главният мозък. По задната част на мозъка се появяват известни мозъчни центрове, явява се един център, че човек иска да подели своята свобода с едно още същество. Туй хората го наричат поляризиране, два полюса на земното кълбо. Или един човек влязъл във вечния живот.

Мъжът и жената съставят два полюса: мъжът е северният полюс, а жената – южният полюс. И си гугуцат двамата. След туй се явява друг един център – обич към децата. Екваторът е това. Еднакво взема любов. Мъжът от север и жената от юг идват на екватора и тия деца растат и се развиват.

След туй по-нагоре се качваме, образува се цяло едно общество. Човек дошъл да тури ред и порядък в себе си. Дохождат неговите лични чувства, да цени, че съществува, че има чувство, че той живее и другите трябва да се подчиняват. Или той иска да стане господар на себе си. Той ще започне да изучава своите движения в ръката си, в ръцете си, ушите си, устата си. Започва да изучава своята храна, започва да наблюдава и постоянно в него се проявява науката, докато най-после дойде до Божествения свят – той съзнава, че има едно Същество в света, Което е създало света и на туй Същество трябва да се подчинява разумно. И тогава ние сме дошли до най-високия връх на живота. Но понеже на тези високи места мъчно се живее, там много малко време сте. Някои хора говорят за религия. Религиозните чувства, те са моментни. Може само на някое местенце да прекараш по няколко часа, по няколко деня, след туй човек пак ще слезе в обикновения живот и ще живее с ония впечатления, че е преживял нещо много хубаво. Казва: „Преживях нещо, но го няма вече.“ Нали вие сте преживели онези моменти на любов? Когато дойде любовта, вие сте писали първото любовно писмо. Аз като изследвам природата, виждам, че и цветята си пишат любовни писма, и птиците си пишат любовни писма. Няма същество в света, което да не е писало любовно писмо. Сега някои казват: „Любовни писма ще пишем!“ А какво ще пишеш? По някой път ние се обличаме. Защо? За кого се обличаме? Или за себе си, или за хората, или за някого. Мислим за кого? Или за себе си, или за хората. Чувствуваме или за себе си, или за хората. Все трябва да има една подбудителна причина. Казва някой, че той живее за себе си. Да живееш за себе си, това не е единичен живот. Това е колективен живот. Те разбират самотията. Самотията е страшно нещо в света. След като завършите вашето развитие, колективното развитие, ще дойдете до самотното живеене. Ще ви тури Господ като Адама, сами на Земята, да образувате едно човечество.

Адам като го туриха на Земята, той не беше още сам, минаваха животните, които не го разбираха. Той казва: „На тях е много добре, на мен не е добре. Мене няма кой да ме разбира в света“ и най-после Господ му създаде една другарка. И тя, от доброто желание да го направи велик, да се прослави, направи една погрешка, че изгубиха и малкото богатство, което имаха.

И от осем хиляди години досега всички вие работите за възстановяването на Царството Божие вътре във вас. Четете писмата. Едно писмо пише тъй, младата мома пише тъй: „Ти ако се ожениш заради мене, ти ще станеш най-умният човек, най-богатият, най-знаменитият, цар ще бъдеш и аз ще бъда царица. И благата ще потекат като мед и масло.“ Убеди се той, ожени се. Освен че богатството не потича, ами трябва да търси методи как да се избави. Така пише младата мома. Младият момък, и той пише същото. И майката, преди да се роди едно дете, пише: „Ако ти дойдеш, като ангелче ще те гледам. Аз и баща ти ще те носим на ръце. Ти ще бъдеш най-щастливото дете.“ Щом се роди, до една–две години на ръце го взема. Целуват го, прегръщат го и като стане на четири–пет години, започне пръчката по задницата и по едно време му казва: „Тук си дошъл да работиш, каквото ти казваме, ще слушаш, няма да ходиш, тук закон има.“ Туй малкото дете, подчинява се. Те се заблуждават и мислят, че туй дете ще стане човек. Туй дете, то като стане силно, като се научи да бие, като си опита силата, че може да стои над баща си и майка си...

Разправяше ми един баща във Варна, един българин, абаджия, една история. Сега е в оня свят. Заминал е, той няма да се сърди, че разправям заради него. „Един ден, мене ме бяха прихванали, сприхав човек, дръпнал съм няколко чаши винце, исках да ударя няколко шамара на жена си, да ме слуша. Синът ме хвана за ръцете, деветнадесетгодишен беше и казва: „Татко, аз не ти позволявам да биеш мама пред мене.“ Като с желязо ми стисна ръцете.“ Аз похвалявам този син. Бащата е крив, а синът е прав.

Още един пример ще ви приведа. Той е за един свещеник, разправяше ми, казва: „Не зная какво е това младо поколение. Свърши синът ми гимназия, дошла идеята в ума му да стане въздържател, пък не иска да пуши и тютюн. Казвам: „Пий вино“ – „Не искам да пия.“ – „Нали си българин?“ Името му било Атанас. Бащата казва: „Атанасчо, слез да наточиш вино.“ – „Не, татко, не отивам вино да ти наточа. Проводи ме в планината вода да ти донеса, ще отида. Но вино да отивам, не отивам да точа. Прати други.“ Той на мене ми казва това. Пращам го да ми вземе една кутия тютюн. Казва: „Не отивам и тютюн да купувам. Не пуша. За друга работа, накарай ме, може да свърша.“ Бащата казва: „Опак свят. Ама прав е. В себе си нещо ми казва, че синът ми е на правата страна, а че аз не съм на правата страна.“ Син ти е на правата страна, не пуши тютюн, а ти си свещеник и пушиш тютюн, ти не си на правата страна. Аз му задавам въпроса: „Как би обичал: да пие вино и да те побийва или да не пие, че да те обича?“ – „Разбира се – казва, – да ме обича.“ Тогава, щом попийва, и побийване ще има.

Та казвам: Има едно въздържание в света. Има едно пиянство, от което трябва да се въздържаме. Има едни астрални кръчми, избухнеш, разгневиш се. Този гняв от пиянство произтича. Ние, съвременните хора, трябва да предвиждаме гнева още отдалече. Има един разумен гняв. Не говоря заради него. Но има един гняв, който ни причинява големи сътресения и от който съвременните хора страдат. Запример, възмущаваш се от някои лъжливи неща. Не е вярно туй, което са писали във вестника и ти се възмущаваш. Пише вестникът, че двадесет души има убити, пък то никой не е убит. Пишат вестниците, че сто къщи изгорели, пък никаква къща не е изгоряла. Пишат, че двадесет кораба потънали, пък те не са потънали. Ти седиш и се гневиш, как да потънат. Сърдим се в света за нищо и никакво.

Казвам на вас: В света има един порядък. Ние имаме в себе си едно вътрешно чувство, което ако бихме го слушали, всякога ще знаем кога сме на правата страна. Защо не мислите, че от само себе си вие можете да се подигнете? За един българин не е достатъчно само България, за един англичанин не е достатъчна само Англия, за един французин не е достатъчна само Франция, за един германец не е достатъчна само Германия, за един американец не е достатъчна Америка, за един русин не е достатъчна Русия. За когото и да е, за един човек даже не е достатъчна цялата Земя. Той трябва да има [повече] на свое разположение. Ни най-малко той с това няма да бъде по-умен, отколкото е сега. Защото ние съдим за доброто по количеството. Допуснете и казвате: „Той прави добрини.“ Добре ли е това: ти даваш един лев, три лева, четири лева, хиляда лева? Какво добро е това, което се прави само с пари? То е само едно средство.

Доброто ти трябва да произтича от човешката душа. Не може една твоя постъпка да бъде добра, ако твоят живот не участвува в тази постъпка. Твоята постъпка не може да бъде добра, ако твоето сърце не участвува в твоята постъпка. Твоята постъпка не може да бъде добра, ако твоят ум не участвува. Но и животът трябва да участвува в твоята мисъл, в твоето сърце. Във всичките твои действия трябва да участвува душата ти. Тогава вие имате една вътрешна опитност. Някой път вие се намирате в противоречия със себе си. Има нещо, което вътре ви измъчва. Има нещо, което вас ви измъчва. Кое е, което вас ви измъчва? Вас ви измъчва онзи факт, че във вас има едно съзнание, което е Божествено. Щом направите и най-малката погрешка, казва: „Това не е право.“ Направиш нещо, което е право в тебе. Никой не знае. Има нещо, което казва: „Това е добро“ и ти се радваш. Та, онова, което прави човека умен, онова, което прави човека добър, онова, което прави човека силен, то е туй чувство вътре в него. Когато той съзнава кое е добре в него и кое е зло. Защото човек в света трябва да изучава доброто и злото. Ако знае как да се справя с доброто и злото, той ще расте, ще се развива правилно.

Сега виждам в прочетения стих, понеже Христос е казал няколко работи и станало раздор. Дали онова, което казва, е право или не? Те казват: „Какво го слушате, той е луд. Той нищо не разбира, той е първокласен глупак.“ Ако тия евреи [от]преди две хиляди години ги преведем в нашите времена и да им кажем: може ли [от] едно учение на безумен толкоз хора да станат безумни? Петстотин милиона хора има, които сега поддържат туй безумие. На един глупав човек казват: „Идиот.“ И той не знае какво да прави.

Следователно любовта се познава. Времето е, което определя любовта. Големите изпитания, през които човек минава, само те определят качествата на любовта. Ако вие в любовта не може да издържите на всичките най-големи изпитания... Каквито и да са тия хора, които се бият на запад, пак имат любов. Германците се бият за Германия, англичаните се бият за Англия, французите се бият за Франция. Любов имат. Ако нямаха любов, не щяха да се бият. Но [в] тази любов, те изхождат от своето гледище. Англичаните мислят, че са прави. Германците мислят, че са прави. Всички мислят, че са прави. Отчасти са прави. В един дом, ако един баща има четири–пет сина, кой ще има най-голямото право? Ако четири сина има, и четиримата имат еднакво право. Бащата е авторитет, който ще даде правото, равно на всички. Ако бащата даде на един повече, а другиму по-малко, той ще постъпи пристрастно, но ако бащата е съвсем еднакъв към всички, ако всички еднакво не са разбрали, тогава отговорността е тяхна.

Та казвам: Вие се интересувате какво ще стане със света. Питам: Разрешили ли сте какво ще стане с вас? Един ден ще трябва да напуснем цялата Земя, както хората на Месечината напуснаха преди милиони години. На Месечината няма вода, никакви риби не съществуват там. Никакви животни няма. Казват, останали са около сто хиляди души умни хора, най-умните хора, които по някой път слизат на Земята. Ако река да ви доказвам, ще се яви раздор. Аз, за да избегна този раздор, не искам да ви казвам, понеже вярвате в много работи, четете „Хиляда и една нощ“. Четете Виктор Юго или Мопасан или кой да е. Някой астроном или някой естественик. Може да вярваме във всички, не е лошо човек да вярва. Вярата не е лошо нещо. Работите не може да се оправят тъй както ние искаме, но в дадения случай, даже в науката нещата са описани дотолкоз, доколкото хората разбират. За бъдеще, когато човешкото съзнание се развие, ще има по-добро разбиране на фактите.

Запример, вие седите по някой път и сте много страхливи. Не зная от какво произтича вашият страх. Страхът произтича, че тук, в мозъка, вие сте наследили, вървели сте по една линия, дето страхът се е развил чрезмерно. Има хора, които се страхуват сега и не може да се качат на железница. Ще стане катастрофа, казват. И на аероплан не може да се качат. И в къщи не може да влязат. Мислят, че къщата ще се събори. Някои неща се привличат, в него страх има. Някъде имало петнист тиф. Един лекар намерил една въшка в ризата и понеже на мястото имало петнист тиф, уплашил се да не би тази въшка да го е ухапала, да пренесе заразата, защото въшките носят петнистия тиф. Ако кръвта ти е нечиста, въшката може да пренесе петнистия тиф. Ако кръвта ти е чиста, и десет пъти да те ухапе въшката, бъди спокоен. Онзи бронираният броненосец, и десет гранати да го ударят, отскачат. Ако бронята падне, веднага става експлозия. Зависи как човек е тониран. Какъв е твоят ум. Ако твоят ум от най-малката мисъл се поколебава, пробива се бронята, не е силен. Ако бронята на твоето сърце от най-малката скръб се пробива, сърцето ти е слабо. Ако бронята на твоята вяра се пробива, вярата ти е слаба.

Мислите ли вие, че целият свят е брониран? Сега аз бих желал да бъдете ясновидец, да видите как ви обстрелват. Когато един човек ви мрази, да видите какви снаряди ви праща. Погледнеш, вечерно време дойде някоя мисъл, подскочиш, дойде втора, трета, погледнеш, някоя граната в сърцето ти паднала и ти подскочиш. Някоя паднала във волята ти. Ти направиш нещо, пукнала се е някоя граната.

Бъдете умни и не предизвиквайте вашите врагове, които са по-силни от вас, да се бият с вас, понеже ще ви направят на дармон. Христос, Който знаеше този закон, казва: „Любете враговете си.“ Единственото средство в света, което може да победи, то е любовта към враговете. Ти какво снаряжение ще употребиш? Мъжът – на един картечен огън, жената – на друг картечен огън, погледнеш, и двамата да ги превързват вкъщи. Казвате: „Какво става на фронта?“ Но вкъщи какво става? Защо жената да не разбере, макар и да е враг мъжът, да го обича? Защо и мъжът да не обича един враг вкъщи? Казвам: защото тия хора не са умни. Ами ние двамата защо да не сме умни? И мъжът, и жената, и децата, и братята, и сестрите, и те на картечен огън. Защо да не се обичат, да не се примирят? Казвам: Какво ги спъва тях да се обичат?

Казвам: Този спор произтича всякога от раздвояването на човешкото съзнание. Вълкът е груб по единствената причина, че има деца. Затова трябва да търси кошара, да търси агънца, овца, да я занесе. От голяма любов се заражда безлюбието към другите. Щом един мъж не обича жена си, аз вече зная тайната. Щом една жена не обича мъжа си, тайната я зная. Няма да ви я кажа, но сто и едно на сто я зная. Щом синът не обича баща си, зная тайната. Щом дъщерята не обича майка си, зная сто и едно на сто тайната. На вас сега няма да ви казвам. Раздвоението в света е страшно нещо. Всички нещастия произтичат от раздвоението. Цял един живот човек полага, за да се възвиси в света, да направи нещо. Не като дойде на осемдесет–деветдесет, сто и двадесет години. Най-първо човек се ражда със затворени ръце. Казваш, че държи света. Но като умира, отваря си ръцете. Аз бих желал човек като се ражда, да се роди с отворени ръце, а да умре със затворени ръце, поне да е хванал нещо, носи нещо със себе си. А сега казва: „Нищо не можахме да постигнем.“ Турете онази основа – не личната любов, не любовта на двама, не любовта на семейството, не любовта на обществото, не любовта на един народ, не любовта на цялото човечество, но турете за основа любовта към Онзи, Който е създал всичко. Да няма никакво раздвояване. Щом имате тази любов, всички видове любов ще разбирате, ще разбирате постепенно. А щом нямате тази любов, и другите не можете да разберете. Понеже всички други видове любов произтичат от Божествената любов.

По някой път, като искате да знаете какво нещо е Господ, имате една мисъл, в която няма никакво раздвояване. Една красива мисъл, която с години е у вас, десет–петнадесет, двадесет–тридесет–четиридесет–петдесет години, никога не я забравяте. И всякога, когато помислите, внася радост вътре във вас. В тази мисъл Бог ви се е показал. То е Божественото. Имате едно чувство и като мислите, двадесет години минали, и като мислите за него, като че днес е станало – в това чувство Бог се е проявил. Имате една постъпка и след като мислите за нея, след много години тя е много красива постъпка – в нея Бог се е проявил. Във всичко онова красиво във вашия живот, Бог е, Който се изявява. Той казва: „Тъй както ви казвам, така правете.“ Когато Той присъствува в нас, ние сме готови на всички жертви, на всички подвизи. Когато по някой път Той се оттегля, ние ставаме слабодушни, обезсърчаваме се, казваме, „Животът няма смисъл.“ Това показва, че ние нямаме отношение към Бога. Истинският живот е този, който и в младини, и в старини е еднакъв. Никога отношението ви към Бога да не се изменя; както е било в младини, и в старини да не е изменено, и на сто и двадесет години да бъдете млад.

Сегашните хора казват: „Остаряхме, не може да обичаме.“ Тогава им казвам: Ако сте стари, подмладете се, за да обичате. Всичките страдания в света произтичат [от безлюбие]. Дотогава ние страдаме, докато сме далеч от Бога. Понеже в живота постоянно трябва да има една обнова. Там, дето няма обнова, има страдания. Ежедневно човек трябва да се подмладява. Да се подмладява в своя ум, да се подмладява в своето сърце, да се подмладява в своите постъпки. Аз не говоря за подмладяването на къщата. Ако вашата къща се е охлузила, вие може да я замажете, не говоря за мазилката. Но казвам: За в бъдеще всичките вие трябва да имате знанието – поне тази козметика – да подмладявате лицето си. Сега гледам, има козметически средства, хубави са и те. Аз бих ви препоръчал на всички да имате козметика. Искате да намажете устата си. Намажете ги сами да ги гледате, да събуди желание у вас; после като излизате вън, нямате, а като се връщате, да имате, във вас да се зароди желанието да бъдете такива, каквито сте били и вкъщи. Сега се случва отвън да излезете с червени уста, но и вкъщи като влезете, устата ви да са червени. То е хубав червеният цвят. Аз го намирам здравословен, от чисто хигиенично гледище. Трябва да имаш едно огледало и десет пъти да се оглеждаш, да се запечати този цвят на устата. Ако твоята мисъл е червена, може да почервениш и устата колкото искаш.

Сега, аз не съм от тези, които препоръчват грозотата. Според мене един благороден човек, той има едно отлично чело, един отличен нос. Скулите трябва да бъдат отлични, устата му – отлична, брадата му, ушите му, очите му, веждите му, всичките му линии трябва да бъдат отлични. Туй идеал трябва да бъде. После, ръцете му трябва да бъдат отлични, понеже външното тяло се стреми, според онова тяло, в което човек живее. Че, ако ти не може да моделираш своето тяло, ти на Земята как ще живееш в този свят? Според тялото, каквото тяло имаш, такова място ще завземеш в другия свят. Когато на Земята ви дойде на гости един вол, какво правите с него? Някой кон като дойде, какво правите с него?

Пак ще ви приведа един пример. Разправяше ми една стара българка от Варна, иска да знае моето мнение. Казва: „Сънувах един сън“ и аз трябваше да я слушам. По някой път човек трябва да е много внимателен, защото, ако не слуша, може да се докачат. Тя започна: „Сънувах – казва, – че отидох на оня свят, една маса доста хубава, покрита с бяло платно, дванадесет души с книги седят на нея. Аз отидох и казвам: „Добър ден.“ Те се обърнаха и изведнъж ме запитаха: „Защо си дошла тук?“ – „Дойдох, синко, искам да живея тука.“ – „Знаеш ли да четеш?“ – „Не, не съм се учила, не зная.“ – „Тук – казват – вода ще носиш. И понеже ще счупиш стомните, затова ще те върнем назад. Като се научиш, ще дойдеш.“ Казва ми: „Как мислиш?“ Казвам ѝ: „Знаеш ли да четеш? Започни да се учиш да четеш.“ Тези, които са от Варна, може да проверят. Станало е това в новата махала там. Може да ви дам и адреса на бабата.

Дошло е време, когато за нас трябва да имаме едно отлично понятие, едно отлично чувство, една отлична мисъл за Бога. Не може да живеем както в миналото, да ни се доказва философски има ли Господ или няма Господ. То не е отношение. Запример, аз съм невежа – какво показва? Нямам знание. Не че не съм човек – отношение нямам към учените хора. Започвам да уча – имам вече отношение. Отворя лампата вечерно време – имам отношения към хората. Затворя лампата – нямам отношение. Когато хората ме питат има ли Бог или не, те отношение нямат. Не че Бог не съществува, не че светлината не съществува. Ние нямаме отношение към нея. Мислите, [че] един син, който отрича баща си, има някаква философия? Мислите, че онзи, който отрича Земята, има някаква философия? Мислите ли, че [като] отрича Слънцето, има някаква философия? Слънцето, и сто пъти да го отречеш, то е Слънце. Земята, и сто пъти да я отречеш, тя е Земя. Мнозина казват, че Земята е наша майка. То е погрешно. Казват, че Слънцето е наш баща. И то е погрешно. Земята е мащеха майка. И Слънцето е пастрок баща. На Слънцето, моите почитания към него. Но то е пастрок. Земята не е моя майка и Слънцето не е мой баща. Бог направи Слънцето, направил и Земята, направил и мене. Значи, както е създал Слънцето, както е създал Земята, така е създал и мене. Аз имам еднакво отношение към Слънцето и към Земята. Онзи великият Баща е, Който е създал всичко. Ние сега признаваме, че Земята е наша майка. Хубаво. Нямам нищо против туй, но туй не е вярно. Нямам нищо против, че Слънцето е наш баща, но не е вярно. Всички ония неща, които не са верни в света, те не може да ни принесат никаква полза.

Казваш: „Аз Ви обичам.“ Под думата „любов“ аз разбирам туй, което не се мени, то е любов. Следователно любовта носи в себе си зародишите на вечния живот, на щастливия живот. На всичко носи. Тя е подтик на нещата. Тя е първият Божествен подтик. Ако този подтик вие ежеминутно го усещате в себе си, ако той дойде във вас, Любовта ви помага. Ако дойдете до знанието, мъдростта, това са условията, които Бог ви дава, да се развият тия подтици. Истината в света, това са методите и начините, с които вие може да постигнете това, което вие желаете. Четете вие какво е казал Христос. Всички онези, които вярват в Христа, бяхте ли тъй герои, както е Христос? Ако всички бихте били както Христос е бил герой, какъв образ щеше да има в света? Ако ония християни имаха туй самоотричане, както Христос е проповядвал, какъв щеше да бъде светът? Привидно ние сме християни. Поддържаме Христовото учение. Но любовта не се е изявила. Имаме една любов към себе си и към семейството. Не че е лоша тази любов. Един ден чрез страданията, чрез големите изпитания, които идват в света, хората ще познаят в какво седи истината. Казва: Един ден ще бъде туй, че българи, сърби, руси, германци, англичани, французи, американци, всички, които съществували, ще ги събере Господ на едно място и ще ги съблече от всичките дрехи, с които са били облечени, ще ги размеси и ще каже: „Ти какъв си?“ Мислиш ти, че като умреш, ще бъдеш германец или англичанин или българин?

Да ви кажа: И в оня свят има народности и в оня свят един българин никога не прави престъпления. Лъжа в него няма. Човещина има. В оня свят един германец никога не може да направи престъпления. В оня свят един русин никога не може да направи престъпления, в оня свят един французин никога не може да направи едно престъпление. Престъпления не може да се правят там. Това са хора сега. Аз ги наричам тия хора предци. Те идат в света. Предците на българите идат. Предците на славяните идат. Предците на англосаксонците идат. Предците на латинската раса идат. Предците на жълтата раса идат. Всичките идат в света да кажат на хората: „Няма защо да се биете, светът е широк. Има широко място за вас. Вие се карате заради нищо и никакво в света.“

Наскоро ще се яви една планета в Слънчевата система, която ще бъде по-голяма от Месечината и ония, които искат, от Земята ще ги пратят там, на новата Земя, с най-хубави условия. И България, и Франция ще бъдат нови. Една нова Земя и ново небе иде. Вие изведнъж ще ми кажете, че не искате да умирате. Не е въпрос за умиране. Аз ви препоръчвам една екскурзия до оня свят. Не едно умиране. Умирането е мъчение. Но една екскурзия ще направите на оня свят и ако ви хареса, ще останете, ако не, ще се върнете тук, на Земята, и ще кажете: „Ние харесваме това място.“

Без раздори, с любов. Примирявайте всичките раздори вътре в себе си и помнете едно нещо: без любов няма живот, без мъдрост няма щастие, без истина няма свобода. Любовта трябва да я търсите, понеже тя ще внесе онзи живот, който търсите. Живота в неговата целокупност. Всичко онова, което е живо в света, уважавайте и почитайте. Всичко онова, което във вас ви дава светлина и знание, уважавайте и почитайте. Всичко онова, което ви дава свобода в живота, уважавайте и почитайте. Това е великият закон, който действува вътре във всичките хора.

Слънцето грее за разумните, вятърът духа за живите, а водата тече за работливите.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

33-та неделна беседа, държана от Учителя на 26.V.1940 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.