Разлика между версии на „Реална и идеална обстановка на нещата“

Текуща версия към 06:44, 5 юли 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

Реална и идеална обстановка на нещата

„Добрата молитва“

„Благост носи светлината“

Ще прочета само два стиха от 13-а глава от Посланието към Римляните: 13-и и 14-и стихове.

„Духът Божи“

„Облечете се с Господа Исуса Христа и не промишлявайте за плътта в похотите ѝ.“ (14-и стих.)

Какво се разбира под думите „да се облечем“? Как го е тълкувал Христос този стих в неговия вътрешен смисъл? Това обличане е в преносен смисъл употребено, защото Господ и Христос не са дреха, с която човек може да се облече. Друго нещо се разбира от този стих. Същият стих на английски означава: „тури Христа на гърба си.“ Какъв смисъл има да туриш Христа на гърба си? Техният израз, преведен на наш език, иде малко смешно. Наистина, защо да не туриш Христа в ума си, а ще го туриш на гърба си?

Сега се явява въпросът, защо е дошъл човек на Земята? Човек е дошъл на Земята, за да изправи някои свои погрешки на ума, на сърцето и на тялото си. В Божествения свят тези погрешки не могат да се изправят, не се виждат. Това, което не се вижда, което няма външен израз, ти не можеш да го поправиш. Един ден всички същества, които живеят горе, ще дойдат на Земята, за да изправят погрешките си. И най-напредналите същества, ако имат някаква малка погрешка, непременно трябва да дойдат на Земята, за да я изправят. Както ученикът трябва да знае къде да постави точка, къде запетая, двоеточие, или как и къде да постави глаголите, така и всеки човек трябва да изправи погрешките си. Това влиза в задачата на неговото самовъзпитание. За една запетая даже, той трябва да дойде на Земята, да се научи как и къде да я поставя. Ще кажете, че това са афоризми, не е възможно за една запетая да слиза човек от небето. В гръцки език има определителен и неопределителен член. Някои филолози са употребили цели тридесет години да тълкуват и обясняват защо Апостол Павел е употребил в посланията си определителен или неопределителен член. Те не знаят, че когато е писал посланията си, апостол Павел съвсем не се е ръководил от мисълта дали трябва да употреби определителен или неопределителен член. Той е писал както му дойде.

Та казвам: Реални неща са тия, върху които се съгражда светът. Идеалните неща представят облекло, външното облекло. Реалният живот има две страни: един външен, позлатен живот и един вътрешен, който е от истинско злато. Докато е жив, между близките си, човек не е толкова добър. Като умре, колкото времето повече се отдалечава от неговата смърт, толкова той става по-велик. Хората правят умрелия велик. В първо време той е бил много лош, но колкото повече времето минава, след смъртта му той става много добър. Чудно е, че хората правят нещата добри. Първоначално християните са ги считали като раздорници, които разделяли мъже от жени, разрушавали домове, затова ги подлагали на мъчения, на бесилки, на изгаряния, за да се откажат от убежденията си. Според тогавашните закони на Моисея те минавали за еретици, за големи революционери. Какво означава думата „революционер“? Да бъдеш революционер, това означава да въртиш колелото, да го обръщаш. Всеки, който точи ножове, е революционер. Жена, която преде, която върти колелото, е също революционер. Казват за някого, че право или криво върти човекът колелото.

Сега да дойдем до онова положение, в което повечето хора се намират. Мнозина мислят, че са на правата страна. Ако те са на правата страна, няма какво повече да учат. Ако всички хора са на правата страна, отде идат тогава тия разногласия, тия недоразумения и войни между хората? Не, сегашните хора са в един път, дето има големи раздори. Някой дойде при мене и ми казва: „Аз имам любов към Бога, вече съм праведен.“ Аз виждам, че този човек плаче за нищо и за никакво, а говори за любов към Бога. Питам го защо плаче, а той казва, че го мъчи нещо. Чудно нещо, как е възможно ти, който си предаден на Бога, да те мъчи нещо? Божията любов внася мир в човека, но има друга една любов, която мъчи човека. Като дойде някой при мене и ми каже, че се мъчи, казвам: Той се мъчи от любов. Той обича парите, мъчи се, а те не го обичат, бягат от него. Той обича хубавите дрехи, хубавите обуща, а те не го обичат и бягат от него. Значи той страда от безлюбие. Аз се чудя как е възможно да обича някои неща, а те да не го обичат и да бягат от него. Аз намирам правото на хляба, който казва: „Аз искам, който ме яде, да ме обича.“

На това основание, когато вълкът изяде една овца, вие казвате, че той е престъпник. Добре, съгласен съм с вас. Но когато вие изяждате овцата, това в реда на нещата ли е? Когато човек коли овцата и я изяжда, той казва, че Бог е наредил така, че това е в реда на нещата. Значи, за човека е в реда на нещата да коли и яде овцете, а за вълка не е в реда на нещата. За него не е позволено да яде овцете. Това е едно от социалните положения в живота.

След това се явява въпросът в какво трябва да вярва човек. Всеки човек трябва да вярва в живота, т.е. в това, което има, което му е дадено. Ти не можеш да вярваш в онова, което нямаш. Запример, проповядват ти за едно ново учение. Че отде ще дойде това ново учение? Мнозина мислят, че новото учение иде отвън. Това е заблуждение. Всяко ново учение иде отвътре в човека, от неговия ум, от неговото сърце, от неговата душа и от неговия дух. Тогава ще дойде един човек отвън, който ще запали всички ония, които имат новото учение вътре в себе си и те ще почнат да го проявяват.

Когато дойде на Земята, Христос носеше Своето учение вътре в Себе си. Той казваше на учениците Си: „Аз не съм от този свят.“ „И вие не сте от този свят“ – казваше им Христос. Значи, Христос учеше учениците Си на онова, което беше вътре в тях, което те имаха вътре в себе си. Следователно всеки, който казва, че днес, сега може да се придобие истината, или сега може да му се предаде едно учение, той според мене не говори истината, не говори право. Казано е в Писанието: „Когато Духът дойде, Той ще ви настави.“ Като е вдъхнал в човешката душа живо дихание, с това заедно Бог е вложил в нея всички възможности и условия за нейното развитие. Когато се казва, че Бог е възлюбил истината в човека, това значи, че той е възлюбил в него това, което му дава всички възможности да се прояви и развива. Следователно, сега и аз ни най-малко не искам да ви обръщам, нито да вложа нещо ново у вас – това не е моята цел. Аз искам само едно: да събудя у вас ония хубави неща, които вие сте забравили. Вие сте забравили хубавото в себе си. Вие не употребявате златните монети, които държите в сандъка си, а употребявате позлатени работи. Някога хората ви убеждават, че една монета е фалшива, но вие искате да им докажете, че не е фалшива. Не, фалшивата монета е фалшива, не е чиста, няма какво да се мъчите да убеждавате себе си и другите, че тя е чисто златна монета. Реално е само това, което е златно. Тогава ние различаваме два вида неща в света: едните рушат, а другите съграждат. Едните са златни, а другите са позлатени. В този смисъл ние наричаме зло онова, което повече руши, а по-малко съгражда. А това, което съгражда повече, а руши по-малко, е добро. Така е поне на Земята. За да познаваме нещата, ние трябва да имаме една норма. Някои ме питат дали вярвам във войната и намирам ли я за права. Казвам: Ако войната руши повече, а съгражда по-малко, не е добра, не е на място, но ако повече съгражда, а по-малко руши, тя е на място. Без война не може. Ако разглеждате целия органически живот, ще видите, че в органическото царство съществува такава война, каквато вие не можете да си представите. – „Трябва ли да воювам?“ Ще воюваш и без да искаш. Искаш или не искаш, ще воюваш, но ще воюваш по един от двата начина: или повече ще градиш, а по-малко ще рушиш, или повече ще рушиш, а по-малко ще градиш.

Ако не спазваш закона на съграждането, ти ще се натъкнеш на големи мъчнотии в живота си. Ако повече рушиш, а по-малко градиш, ти ще разрушиш себе си. Ако повече градиш, а по-малко рушиш, ти ще съградиш себе си. Значи, ние имаме предвид реалното в света. Душите представят реалността в света. Те са елементите, от които е съставен един народ, както и цялото човечество. Всяка душа, която гради повече, а руши по-малко, внася нещо ново в света.

Та, когато някои питат в какво се състои новото учение, ще кажете: „Новото учение е това, което гради повече, а руши по-малко.“ Кое е старото учение? Старото учение е това, което руши повече, а гради по-малко. Аз не съм съгласен с никое старо учение, понеже то руши повече, а гради по-малко. Старото учение го имаме вече, то не е допринесло нищо особено за човечеството. Като разглеждаме историческия развой на идеите, или на ученията, през които човечеството е минавало и минава, казваме: Всяка идея и всяко учение, които са допринесли повече на човечеството, отколкото са разрушили, те са на място и са дошли по пътя на доброто. Всяка идея и всяко учение, които повече са разрушили, които са унищожили красивото и хубавото в човечеството, те са дошли по пътя на злото и не са на мястото си.

Ние виждаме, че първите човеци, Адам и Ева, които бяха създадени от Бога и поставени да живеят в рая, при най-благоприятните условия, по непослушание съгрешиха и напуснаха рая. След това те родиха двама синове, двама братя, единият от които уби другия. Кои бяха подбудителните причини Каин да убие брата си Авела? Как се роди в него това желание? Отде научи Каин изкуството да убива? Без да иска, Авел даде повод на Каина да го убие. Каин беше земеделец, а Авел – овчар. Авел закла едно от своите агнета и го принесе в жертва на Бога. Димът от неговата жертва се разстилаше към небето, което показваше, че Бог приема жертвата му. Каин избра от най-хубавото жито и го принесе в жертва на Бога, но димът от неговия жертвеник слизаше към Земята – не прие Господ жертвата му. Тогава Каин започна да мисли: „Ако Авел принесе едно агне и Бог прие жертвата му, то ако аз принеса в жертва Авела, навярно Бог ще приеме моята жертва.“ Така разсъждавал Каин.

Това е мое твърдение, може да е вярно, а може и да не е вярно. Аз не искам да ви убеждавам, но казвам, че това можете да го вземете като психологически анализ или само като разсъждение. Има неща правдоподобни. Бог знаеше, че Каин уби брата си и го попита: „Къде е брат ти Авел?“ Каин не каза: „Принесох го на Тебе“, но се уплаши и излъга. Той каза на Господа: „Не съм стражар на брата си, да го зная къде ходи.“ Тогава Бог му каза: „Кръвта на брата ти вика към Мене.“ Каин се обърна към Бога с думите: „Защо ме гониш от лицето Си? Аз исках да Ти принеса жертва и принесох от своето жито, но Ти не прие жертвата ми. Брат ми закла агне и Ти принесе жертва, която Ти прие. Аз исках да Ти угодя, но не можах, Ти остана недоволен от мене. Сега, който ме срещне, ще ме убие.“ Господ му каза: „Не, никой няма да те убие. Който те убие, той ще бъде седмократно наказан.“ По този начин Каин се лиши от страдания. Бог му каза: „Няма да имаш страдания, но ще се мъчиш.“

Страданието изкупва, а мъчението поставя човека в робство. Някои хора не искат да страдат. Всеки, който не иска да страда, той взима страната на Каина. Човек трябва да страда, да вземе страната на Авела. Който страда, той е кандидат за Царството Божие. Ако не страдаш, ти си кандидат за пъкъла. Аз употребявам думата „пъкъл“ в съвсем друг смисъл, а не така както вие го разбирате. Да бъдеш в пъкъла, това значи да движиш едно колело в неоправен път. Какво може да придобие едно колело, което хиляди години се е въртяло в един неоправен път? Да бъдеш колело, което само да се въртиш, без да вършиш някаква работа, това е пъкълът. „Пак-колело“ – това означава пъкълът. Сега, аз не искам да го тълкувам. Това тълкувание не е авторитетно.

Злото е зло, понеже лишава човешката душа от онези възможности, от онези права, които ѝ са дадени, да бъде наследница на света, който Бог е създал. Светът е създаден за душата. Следователно всеки, който спира развитието на човешката душа и я лишава от възможността да приема благата на живота, върши най-голямото зло. Сега вие седите и се заблуждавате от временното. Наместо да отправите погледа си към Бога, към Слънцето, към всички звезди, които крият безброй възможности за човешкото развитие, вие се занимавате с дребнавостите на живота. Вие обикаляте цял ден вашите апартаменти и вашите изби, по цели дни се мажете с червила и белила, подрязвате косите си, скубете веждите си и т.н. Защо правите всичко това? За да угодите на хората.

Трябва ли да бъде косата къса? Апостол Павел казва, че на мъжете е позволено да носят къси коси, но на жените не е позволено. Днес жените не го слушат. Аз разглеждам този въпрос от органическо и психологическо гледище и казвам: Ако си станал много мекушав по характер, вследствие на което волята ти е отслабнала, можеш да отрежеш косата си като войник, до кожата. Така ще проявиш волята си. Ако пък си станал много груб, остави косата си да расте, да стане дълга. Който иска да стане мек и благороден, да остави косата си дълга. Ако пък речеш да се биеш и имаш дълга коса, ти ще дадеш оръжие в ръката на неприятеля си, той ще те хване за косата. Ако косата ти е остригана до кожата, неприятелят няма къде да те хване. Това е страничен въпрос. Предназначението на косата е съвсем друго. Космите на главата имат особено предназначение, затова вие трябва да се отнасяте внимателно с тях, всякога да ги причесвате гладко. На онези от вас, които сте нервни, неразположени, болни, бих препоръчал следното нещо: вечер, преди да си легнете, разхвърлете косата си и прекарайте пръстите си няколко пъти. След това си легнете. Сутринта, като станете, срешете я добре. Като раздвижвате с пръстите си косата, по този начин вие я освобождавате от ония утайки, от онзи прах, който се е наслоил в нея, и по този начин препятствува да възприемате онази енергия, която иде от пространството. Не е произволно нещо косата. Тя играе роля на приемник и на предавател на енергии от пространството и от самия организъм. Онези от вас, които са нервни, нека направят този опит в продължение на един месец, всеки ден по три пъти: сутрин, на обяд и вечер. По три пъти раздвижвайте косата си с пръстите и после пак я загладете. Пред хората ще се явявате със загладена коса. Като правите опита няколко пъти на ден, ще видите какъв резултат ще имате. Не бързайте само да ровите косата си, но вложете и мисълта да използувате енергиите от пространството. Отхвърляйте косата си добре назад и после пак я прибирайте.

„Облечете се в Господа Исуса Христа и не промишлявайте за плътта в похотите ѝ.“ Ние трябва да се облечем в истинското знание и да се срещаме с различни хора. С колкото повече разумни хора се срещате, толкова по-добре за вас. Успехът на хората зависи от срещите, които те имат. Не само това, но човек трябва да чете и хубави книги. Красивите мисли и чувства, както и благородните постъпки, които някои автори внасят в лицето на своите герои, действуват благотворно върху развоя на човешката душа. Често хората стават много еднообразни. Те мислят само за онова, което нямат. Защо да не мислят за онова, което имат? Ние живеем в Бога, Който има всичко. Той носи всички блага в Себе си и е готов да ни даде всичко, което искаме. Хората търсят благата оттам, дето ги няма, а не ги търсят там, дето ги има. Те трябва да търсят благата и в себе си. Знаете ли какво значи да търсиш нещата в себе си? Ето какво разбирам аз под думата „себе си“. Да намериш нещата в себе си, това значи да намериш един човек, който те обича така, както ти обичаш себе си. Този човек, който може да те обича така, той ще събуди в тебе любов към Бога. Ако можеше по друг начин да се събуди в човека любов към Бога, Христос нямаше защо да дохожда на Земята. Христос дойде в света да събуди в хората Божественото, Което от хиляди години насам седи заспало в него. Той обичаше хората толкова много, че беше готов да се даде в жертва, което и стана, за да пробуди Божественото начало в човека. Казано е в Писанието: „Онези, които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Какво ще оживее в човека? Божественото ще оживее. Щом Божественото в човека оживее, той е вече на прав път.

Казвам: Дойдете ли до Бога, искайте от Него само това, което никой човек не може да ви го даде. От човека искайте непотребни работи, които той може да ви даде, но от Бога искайте само онова, което никой друг не може да ви го даде. От Бога не искайте малки работи. Някой се нуждае от десетина лева и казва: „Помолих се на Бога и Той ми изпрати десет лева.“ Няма защо да се молиш на Бога за десет лева. Ти можеш десет лева всеки момент да ги изработиш. Достатъчно е да донесеш два–три пъти вода на един човек и той ще ти даде десет лева. Ако пък отидеш в един дом и започнеш да гадаеш, веднага ще получиш двадесет лева най-малко. Само ако му кажеш, че след една година ще спечели голяма сума, той е готов веднага да ти обещае хиляда лева. Не е въпрос да излъжеш човека, но така да му предскажеш, че да излезе вярно.

Аз не съм против гадането, но трябва вярно да се гадае. Много гадатели налучкват. Те мязат на онзи турски ходжа, на когото работите не вървели добре като ходжа и се чудил какво да прави, да нареди работите си добре. Жена му решила да го направи гадател и така станало. Той започнал да гадае на хората, но с налучкване. Така се случило, че на един–двама той отгадал правилно и се прочул. На първия, на когото отгатнал, бил един познат, който го срещнал и му казал: „Като знаеш да гадаеш, я ми кажи какво нося в гащите си.“ Гадателят си помислил: „Спукана е работата ми.“ Той си казал полугласно: „Един път лисица на пазар, втори път, докато я уловят.“ – „Браво, отгатна, аз нося лисица в гащите си.“ Един ден в персийския дворец на персийския шах откраднали някои скъпоценности. Като чул, че имало в царството му един прочут гадател, той го извикал и му казал: „В двореца ми се извърши една голяма кражба, ти трябва да намериш разбойниците и да ми ги доведеш.“ Гадателят си отишъл у дома и казал на жена си: „Спукана е моята работа. Ти тури главата ми на въжето.“ На другия ден отишъл при шаха и му казал: „Ще ми дадеш тридесет деня да размишлявам и след това ще ти отговоря кои са разбойниците.“ Шахът се съгласил. Той се върнал у дома си, взел тридесет царевични зрънца и отишъл в гората да размишлява. От сутрин до вечер той размишлявал. Като се свършил първият ден, той извадил едно от царевичните зрънца, скрил го в джоба си и казал: „Първият мина вече.“ Той подразбирал, че първият ден се изминал. В това време разбойниците, като чули, че шахът ги търси, изпратили един от тях да види какво прави гадателят. Първият разбойник минал тъкмо в момента, когато гадателят казал, че „първият мина“. Разбойникът се уплашил и отишъл при главатаря да съобщи, че били открити. На втория ден гадателят пак отишъл в гората да размишлява. Привечер главатарят пак изпратил един от разбойниците, да разбере какво прави гадателят. Като скривал второто зрънце, гадателят си казал: „И вторият мина.“ То се съвпаднало с времето, когато разбойникът наистина минал край гадателя. Уплашени, че гадателят ги открил, разбойниците се явили при него и го помолили да не ги издава на шаха. По този начин гадателят открил кражбата и спасил главата си.

И това е гадание, но то почива на съвпадение. Това не е наука, то е съвпадение. Истински гадател е онзи, който поне седемдесет и пет на сто от това, което предсказва, се сбъдва, а само двадесет и пет на сто излиза криво. Но ако един гадател предсказва и от предсказанията му се сбъдват двадесет и пет на сто, а седемдесет и пет на сто не се сбъдва, той е от ония хора, които повече рушат, а по-малко градят. Който иска да стане гадател, нека започне да предсказва, да види колко от предсказанията му ще се сбъднат. Когато нещата станат вече, някой казва: „И аз така предсказах.“ Да, така всеки може да предсказва. Изкуство е да предскажеш нещо преди другите да са ти го казали или преди да е станало това нещо.

За да предсказва нещата, човек трябва да има голяма досетливост: умствена, сърдечна и волева. Няма случай, когато човек предприема нещо и невидимият свят да не го предупреди. Но той трябва да бъде много чувствителен, да възприеме предупреждението. По който и да е начин, той непременно ще бъде предупреден: било чрез вятъра, било чрез облаците и т.н. Тръгваш някъде, но дойде ти на ума, че си забравил нещо и се върнеш. Щом се върнеш, знай, че работите няма да се наредят добре, непременно ще има някаква спънка. Тръгваш някъде на гости, но излиза вятър, който духа пред лицето ти. Не отивай, няма да намериш своя познат вкъщи. Ти можеш да отидеш пак, но само да провериш предсказанието. Ако отидеш и съжаляваш, че си отишъл, ти нищо не си разбрал и научил. Ще знаете, че от невидимия свят всякога предупреждават човека. Някой вземе един лотариен билет, но не знае дали ще спечели. „Ама аз вярвам.“ Това не зависи от твоята вяра. С вяра само ти не можеш да заставиш хората да теглят билет за тебе, който да печели. Има един закон, според който е определено на човека да спечели или да не спечели. Ако някому е определено да спечели, още като купува билета, той изпитва една пълнота и в ума, и в сърцето си. И той положително знае, че ще спечели. Някой си въобразява, че ще спечели, и то един милион, но с въображението нищо не се нарежда. В края на краищата той вижда, че нищо не печели.

Печалбата се обосновава на един вътрешен закон, според който нещата се определят да станат или да не станат. Като погледнете ръката, лицето, челото, главата на човека, навсякъде е написано кой какво може да спечели и колко може да спечели, кой какви възможности крие в себе си за своето подигане. Колкото и да желае, човек не може да постигне всичко, което живее в неговата душа. За да постигне всичките си желания, той трябва да е роден гениален, с условия на гениален човек. А всички хора не се раждат гениални. Те крият в себе си възможности за бъдеща гениалност, но при дадените условия той не може да ги прояви. Всички тия възможности в него не са събудени. Гениалният човек има дълбок поглед. Той не се занимава с дребнави работи. Той е толкова уверен в това, което става, че с нищо не можете да го разклатите. Вие не можете с нищо да разклатите човека, който вярва в своята съдба. Някой дойде при мене и ми казва: „Помоли се заради мене, Господ да ми помогне.“ Остане ли друг да се моли за тебе, твоята работа е свършена. Някой пък дойде при мене, казва, че ми купил билет на мое име, че и той да спечели. Нищо не излиза от такава работа. Честен трябва да бъде човек и в мислите, и в чувствата, и в постъпките си.

В турско време един българин от Добрич продавал на улицата салеп и постоянно викал: „Салеп!“ По едно време той видял пред краката си една кесия, в която имало десет хиляди лева. Той се навел, взел кесията без да я отвори, турил я в пояса си и пак така спокойно продължил да вика: „Салеп!“ След малко един търговец го настигнал и го попитал: „Намерихте ли на пътя една кесия?“ – „Намерих, заповядайте!“ Той подал кесията на собственика и продължил спокойно да вика: „Салеп!“ Колко души от съвременните модерни хора можете да намерите, които, като намерят една кесия на пътя, могат да я турят в джоба си, без да я отворят и спокойно да продължат да викат: „Салеп!“? Този човек не се смутил, защото знае, че кесията не е негова.

Сега, аз не искам да ви обезсърчавам, но казвам, че човек трябва да изучава реалния живот. Не е въпросът да се спира само на идеалната му страна. Според мене идеалната страна на живота може да се уподоби на онази жена, която, още със ставането си, започва да се оглежда в огледалото, да се чеше, да се маже, да се нарежда с пръстени. Това не е същественото в живота. Следователно идеалното не съдържа всякога в същественото в себе си. Идеалното има нещо красиво в себе си, което не може да се отрече, но идеалното още не съдържа всичко. Много още трябва да работи идеалният човек върху себе си.

Мнозина мислят, че идеалният човек няма какво повече да работи върху себе си! Не, идеалният човек тепърва има да работи върху себе си.

Сега ще ви приведа един пример. Един господин отива в Америка, в Бостон, да учи. По едно време той изпаднал, нямал пет пари в джоба си и трябвало да гладува три деня. Той ходил из Бостонските улици и се чудил какво да прави, да се нахрани: да работи, не искал; да проси, не може. По едно време нещо го ударило в краката. Навел се, вижда на земята една кесия. Отваря я, вътре петстотин долара. Той бил честен човек и тръгва да търси на кого принадлежи кесията. Оказва се, че тя била на един от студентите, който получил този ден хиляда долара, от които петстотинте оставил в кесията си, а другите петстотин задържал в себе си. Той получил кесията си, казал „благодаря“ на младия човек и си заминал, без да го възнагради. Значи, трябвало е четвърти ден да гладува. На другия ден този млад човек отишъл на един от пазарите, дето се продава всичко, да се разходи. Като обикалял пазара, случайно погледнал към земята и видял пред краката си един долар. Той се навел да вземе долара и в този момент нещо отвътре в него му казало: „Вземи този долар и не търси господаря му.“ Той взел долара и отишъл в гостилница да се нахрани. Той се нахранил с този долар, който се тъпчел на земята. Питам го после: „Какво научи от тази работа?“ – „Научих, че не съм мислил добре. Всяко условие, което ми се дава, трябва да го използувам разумно. Ще бъдеш добър, ще бъдеш силен, да понасяш страданията, но сам няма да се излагаш на тях.“ Той казваше: „До това време не съчувствувах на хората, но като минах през тази опитност, почнах да им съчувствувам. Само по този начин разбрах, че в света има страдания.“

Та, не се обезсърчавайте. На всеки човек, който е изпратен на Земята, са дадени известни възможности и условия. Ако няма никакви възможности и условия, прибират го в онзи свят. Следователно, ако на човека не са дадени възможности и условия, с които да работи, прибират го в другия свят, поне да не се мъчи. Има смисъл човек да живее на Земята, но ако може да придобие известни опитности. Човек може да създаде много работи. Всяко същество, колкото малко да е, има своето предназначение. Не мислете, че и вие нямате някакво предназначение на Земята. Хората са винтове, малки или големи, от различни машини. Ако някой от вас е винт от часовник, не е ли поставен на място, целият часовник ще спре. Поставите ли го на място, часовникът започва да работи. В този смисъл, всеки човек е винт от Божествения организъм, който не трябва да напуща мястото си, да търси друга служба. Дето ви е турил Бог, там ще стоите, докато един ден Той сам ви отмени. Като ви извади от едно място, Той ще ви тури на друго. Мнозина искат да заемат високи места в света. Какви места искат те? Представете си, че някой от вас е виден астроном или астролог. Какво ще предсказвате на хората? Какво ще им говорите за Слънцето?

Някои учени казват, че Слънцето е горящо тяло, а материята му била много гъста. Колко е гъста материята му? Според твърденията на тия учени, някои си представят Слънцето като обикновения огън. Не, Слънцето не прилича на обикновения огън. Ако човек постави гърба си на слънчевата светлина и остави съзнанието си свободно, той може да почувствува какво има на Слънцето. Ако Слънцето наистина беше огън, както някои учени казват, то никога не би могло да произведе огън. Ние знаем, обаче, че Слънцето само произвежда огън, без то само да е огън. Вие не можете да си представите какви сили, какви енергии се крият в Слънцето, което изпуща светлината си, която се движи с бързина триста хиляди километра в секунда. И при това, вече хиляди години са се изминали, как Слънцето се движи из пространството, без да е намалило своята енергия. Енергията, която иде от Земята, развива известно количество топлина. Ние се нуждаем от тази топлина. В Слънцето живеят разумни същества, които имат съвсем друг организъм, а не като нашия. Те са същества, които издържат на висока температура. Огънят, който се намира на Слънцето, за тях е много приятен. В този огън те се разхождат свободно, както са се разхождали тримата младежи в огнената пещ. (Вж. Даниил, гл. 3) Тези същества изпитват приятност, когато са в тази висока температура, в този огън, а ние се чудим как могат да живеят в този огън. Без огън няма живот. Този огън е на степени. Нашият организъм издържа на тридесет и седем градуса. Дойде ли температура четиридесет градуса, той е болен вече. На сто градуса човек съвсем се опърля, а на хиляда градуса се изпарява, нищо не остава от него. Има същества, които се усещат добре при хиляда градуса. При две хиляди градуса се чувствуват още по-приятно, при три хиляди градуса се чувствуват още по-добре. Дойдат ли до сто хиляди градуса или до един милион, те се въодушевяват даже. Като влезе в Божествения свят, при Божествения огън, това същество се разтопява и нищо нечисто не остава от него. В Божествения пламък всичко нечисто изчезва и остава само реалността на нещата. Само при това положение човек разбира вътрешния смисъл на живота.

Та казвам: Докато сте още на Земята, вие трябва да разберете всичко онова, което очаквате да разберете. Като не могат да разберат онова, което трябва, някои казват: „Като умрем, тогава ще разберем това, което трябва.“ По-добре е още тук да разберете това, което ви е нужно. Сега вие сте дошли до положение, при което се нуждаете от известни опитности. Всеки от вас трябва да излиза от тялото си поне пет–шест пъти през годината и да отива на разходка за известно време, след което пак да се върне. Някои имат възможност да излизат от тялото си, но това става несъзнателно. Важно е човек съзнателно да излиза от тялото си, да се разходи и пак да се върне. Това трябва да става без страх. Някои, даже и всички, които спят, излизат от тялото си, но това трябва да става съзнателно и по всяко време, когато човек пожелае. Като спи, човек излиза от тялото си, но това не става доброволно. Тогава той се намира в затвор и по желанието на други го пущат за известно време да се разходи и пак го прибират. При това положение човек е свободен само за един–два часа и после пак го прибират в затвора. Ако прави такъв опит, човек трябва да бъде безстрашен. В първо време той ще усети, че ръцете и краката му започват да изстиват, но не трябва да се страхува. Преди да напусне тялото си, човек трябва да си внуши мисълта, че пак ще се върне. Не направи ли това, той може да остане вън от тялото си. Няма по-страшно нещо за човека от това да остане вън от тялото си. Той е изгубен вече. Той изпада в един ненормален свят. Обаче, ако човек съзнателно излиза и се връща в тялото си, той придобива голяма опитност. Тогава неестественият страх в човека ще изчезне и той ще види, че може да живее и вън от тялото си. Законите там са други. И там може да остане човек да живее, но само след като е свършил земното училище. Земният живот е приготовление за по-висок живот. Земният живот е една велика школа, за която трябва да намерите учители.

Сега аз ви говоря за истината. Но като ви поучавам, аз трябва да имам любов към истината. Няма по-опасно нещо от това да имате учител, който ви учи без любов към истината, без любов към самите вас. Вие трябва да имате учител, който ви обича, който е готов да се жертвува за вас. Обича ли ви, под негово ръководство вие ще имате различни постижения. Който не ви обича, той може да ви причини хиляди злини. Никога не се подлагайте на опит, без да участвува Божествената, безкористна любов.

Христос казва на учениците Си: „Отивам да ви приготвя място, че когато го приготвя, ще дойда да ви взема при Себе си.“ Като дойде, Той ще ви извади от телата ви. Вие мислите, че сте постигнали много неща. Не, това тяло, което сега имате, трябва коренно да се преобрази, да станат големи промени с него. Сега всички хора говорят за новото в света. За да възприеме новото и да влезе в новия живот, човек трябва да преобрази своята мисъл, да стане нова. Той трябва да преобрази своите чувствувания, да се проникне от Божията любов, а също така трябва да измени и постъпките си. Всичко това ще му послужи като материал за създаване на новото, което ще го освободи от ония ограничения, в които сега се намира. Съвременните хора още не могат да използуват Божествените блага. За да се приеме това благо, всички домове трябва да се преобразят. Всички мъже и жени трябва да се преобразят, да дойде новото разбиране на любовта. Между тях трябва да има взаимно уважение и почитание, че да са готови едни за други да се жертвуват. Всички деца, синове и дъщери, трябва да се преобразят. Всички хора трябва да се преобразят, за да влезе между тях новото разбиране. Сега, дето и да отидете да проповядвате истината, веднага ще ви питат: „Кой ви е изпратил да проповядвате?“ Веднага ще ви питат работите ли за другите или не. Вие какво ще кажете? Вие ще се намерите натясно и ще кажете, че работите за другите.

Казвам: Ние работим за всяка една държава, която е създадена от Бога. Ние не работим за една държава, която не е създадена от Бога. Ние работим за всеки човек, който е създаден от Бога, а не работим за онзи, който не е създаден от Бога. Ние не можем да работим безразборно, за кого да е – ще ни държат отговорни. В света съществува една държава, която е образ на всички държави. Казано е в Писанието, че всяка власт е от Бога дадена. Тогава и властта на всички държави, които съществуват, е все от Бога дадена. Като отидете в едно семейство, ще видите, че и там съществува същият спор – всеки иска да бъде господар. Жената иска да бъде господар, мъжът иска да бъде господар. Имат право да искат това, но едно трябва да знаете: Който иска да стане господар, преди това трябва да е бил слуга. Ако първо не е бил слуга, той трябва да стане такъв, а после може да стане господар. Който е слугувал вече, той има право да стане господар. Професорът, който с часове работи върху една задача, господар ли е или слуга? Ако ти не можеш правилно да решиш една задача, ти не си никакъв слуга. Можеш ли правилно да решиш задачата си, ти си слуга. Господар е онзи, който, каквото каже и работите стават. Не може ли, като каже нещо, и работата да става, той не е господар. Някой господар казва да стане една работа, но други я правят, а не той сам. Някой казва, че трябва да стане добър, но не става. Как може човек да стане добър? Човек може да стане добър само при известни условия. Добрият човек е отхранен със специфична храна от невидимия свят. Добрите майки знаят този закон и затова раждат добри деца. Те ги отхранват със специфична храна. Всички майки, които не спазват този закон, са родили лоши деца. И пчелите прилагат този закон. Те отглеждат работници със специална храна, търтеи – също със специална храна, а и за царицата има специална храна.

Следователно, иска ли човек да стане умен, той трябва да се храни със специална храна за ума. Иска ли да стане добър по сърце, той трябва да се храни със специална храна за сърцето. Иска ли да усили волята си, също трябва да се храни със специална храна. Не само това, но индусите имат различни методи за дишане, с които усилват своя ум, или своето сърце, своята нервна или симпатична системи. Други методи имат пък за усилване на своята воля. Ония, които не разбират тези методи, при изучаване на окултните науки, ги прилагат, но са създали големи нещастия. Трябва разбиране за тия методи. Те не са подходящи за западните народи. Сега вие ядете по три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер, но не знаете кога за какво ядете. Сутрин ще ядете за ума си, на обяд – за сърцето си, а вечер – за тялото си. Човек трябва да разграничи тия неща в себе си и да поставя храната на своето място. Не я ли туря на мястото, тя не може да се използува. Онези, които разбират Божия закон, всякога поставят храната си на определеното за нея място и време: сутрин се хранят за ума, на обяд – за сърцето, а вечер – за волята. При това, като се хранят, те трябва да четат „Отче наш“. Не е безразлично как четат тази молитва. Като се храниш сутрин за ума си, ще кажеш: „Отче наш“ – и ще изпратиш храната към ума си. На обяд ще кажеш: „Отче наш, Който си на небето“ – и ще изпратиш храната горе, в сърцето си. Вечер, като се храниш, ще кажеш: „Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти“ – изпрати храната си в своята воля.

Значи ще се молите по следния начин: „Отче наш, Който си в моя ум; Отче наш, Който си на небето и в моето сърце; Отче наш, Който си в моя ум, на небето и в моето сърце; да се свети името Ти. Отче наш, Който си в моя ум, Който си на небето и в моето сърце, Който си в моето тяло, бъди и в моята сила и да се свети името Ти.“ Ако се молите така и ако мислите по този начин, храната ви ще отиде на своето място.

Сега, това не е за светските хора, но то се отнася за посветените, за онези, които са навлезли в духовното, които искат да се подвизават в Божия път. Това е за онези, които говорят за любовта. Без любов тази работа не става. Следователно, за да се ползувате от храната, вие трябва да ядете с любов. И тогава, като отидете на работа, ще благодарите на Бога, че работите. Всяка работа има смисъл, когато се върши с любов. Ако живеете така, господарят ви ще види, че у вас има нещо ценно и ще се отнася добре. Господарят ви може да е строг, да се кара и вика, това нищо не значи. Той е за предпочитане пред мекушавия господар. Той е справедлив и казва: „Това не е право.“ Мекушавият господар маже и глади. Аз не съм за мазането и за гладенето. Ако една дреха е ушита, тя трябва да е скроена по всички правила на изкуството. Аз не съм за онези украшения и външни боядисвания на човека. Всичко трябва да дойде отвътре. Ако е за червенина на лицето, тя трябва да дойде от храната. Ако е за светли очи, това трябва да се постигне пак от храната. Светлината на очите иде от храната, от чистите мисли. Аз не съм против външните мазилки и казвам: Ако човек маже къщата си отвън, защо да не маже и лицето си? Но като маже лицето си, той гради само двадесет и пет на сто, а руши седемдесет и пет на сто. Повече отнема, а по-малко придобива. Ако пък тази мазилка иде отвътре, тогава седемдесет и пет на сто прилагаш, а двадесет и пет на сто отнимаш. Това показва и статистиката.

Та казвам: По-добре е да прилагаме, отколкото да отнемем. Аз не съм против козметиката, но ако употребяваш външни средства, те трябва да бъдат доброкачествени. Разправяше ми една сестра, че забелязвала какво кориците на нейната Библия, които били червени, постепенно губили боята си. Тя се чудила какво става с тях. Един ден заварила слугинята си, че с пръст и слюнка вадела червената боя от Библията и се червисвала. В една година всичката червена боя на Библията изчезнала, отишла на устата и на страните на слугинята. Такава боя разваля. Ако искате червена боя, купете си една призма, с която да разлагате светлината. Наблюдавайте известно време червения цвят на спектъра и го прекарайте през устните си. Този червен цвят ще се предаде на клетките и няма да се мине дълго време, устните ви ще станат червени. Когато температурата на тялото се намали, устните стават черни. Не е добър този цвят. Тогава за предпочитане е устните да бъдат червени, отколкото да са черни. Черният цвят носи едно нездравословно състояние за човека. Затова човек трябва да мисли за устата си. Искате ли да придобиете здраве, разтривайте от време на време устата си с една малка, чиста, мека кърпичка. Това е едно от хигиеничните правила за доброто състояние на вашата уста. Човек трябва да обръща внимание на устата си. Той трябва да има отлична уста. Чрез и от устата трябва да излизат най-хубавите работи. Най-хубавите неща се предават чрез горната устна, затова тя трябва да бъде много деликатна. И двете устни имат голямо предназначение. Горната предава, а долната приема. Ако устата на човека е добре устроена, той ще приема и ще предава добре нещата. Като предава добре и възприема добре, човек има отличен характер. Ако не може да приема и да предава добре с устата си, човек се натъква на големи противоречия. Човек не трябва да стиска устните и зъбите си много, да не образува права линия с устните си.

Сега, като се говори на хората, те искат една логическа реч. Ако говоря върху характера на един гениален човек, какво трябва да изнеса за него? Аз трябва да опиша неговия гениален ум, съчиненията, които той е написал. После трябва да опиша проявите на неговото сърце и най-после – проявите на неговата воля. Но след като опиша всичко това, аз трябва да видя по какъв начин мога да използувам методите, с които той е работил. Всеки човек трябва да подражава на гениалните хора, да приложи методите, с които те са работили. Не буквално, но поне до известна степен. Добре е човек да чете живота на гениалните хора, защото те имат нещо оригинално и в методите си, и в своите прояви. Човек не може да бъде гениален сам по себе си. Той е плод на усилията на много същества преди него. Някои казват, че като дойде Духът в човека, Той ще го научи на всичко. Какво представя Духът? Духът е сбор от напреднали същества, които са работили и живели милиони години, вследствие на което са изработили методи за работа. И ние трябва да се ползуваме от тези методи. Това може да стане само тогава, когато дойдем в общение с тях.

„Облечете се в Господа Исуса Христа.“ Аз взимам този стих в широк смисъл. Христос е образец, който показва на човека как може да възприеме всички онези блага, които са необходими за неговата душа. В човешката душа са вложени много дарби и способности, които тя трябва да прояви и разработи. Някой има пет таланта, някой – два, а някой – един. Но поне един талант всяка душа има, а останалите са в потенциално състояние и чакат времето на своето развитие. Под думата „да се облечем“ в Христа, не разбирам само да мислим за Него, но да проявим всички възможности, които се крият в нас. С други думи казано: да дадем възможност на Божественото да се прояви в нас. Ако всички хора биха желали силно Бог да живее в тях, тогава ще се изпълни стихът от Евангелието, който казва: „И ще се всели Бог в тях, и ще им бъде един Баща, а те – един народ.“

Да живее Бог в човека, това значи Неговата мисъл да се всели в човека, Неговите чувства – в човешкото сърце и Неговата воля да стане воля на самия човек. Това подразбира да бъде човек в съгласие с Бога. Когато се намери в противоречие, човек казва: „Как трябва да върша волята Божия?“ Ами как можеш да вършиш своята воля? Казвате: „Как да изпълня волята Божия?“ Много просто. Представете си, че сте болен и нямате вода да пиете, а изпитвате голяма жажда. До вас седи шишето ви, но празно. При вас дохожда един от приятелите ви и като вижда, че нямате вода в шишето, а сте жадни, той веднага взима шишето и отива до най-близкия извор на планината, напълва го с вода и ви донася чиста планинска вода. Вие пиете от тази вода и сте доволни, че сте задоволили жаждата си. Както вие сте доволни, че вашият приятел е изпълнил волята ви, така и Господ ще бъде доволен от вас, когато изпълните Неговата воля. Следователно всяко добро дело, направено от вас за вашия ближен, е изпълнение на волята Божия. При това положение Бог ще бъде доволен и от вас. Ако ти помогнеш на една бедна вдовица, която се е молила три седмици, ти вършиш волята Божия. Бог няма да слезе от небето по физически начин да помогне на тази вдовица. Той ще помогне чрез някой човек, който е готов да изпълни Неговата воля. Няма да се мине много време, друг някой ще изпълни нещо по отношение на тебе. Той ще помогне на тебе. В този смисъл хората са като скачените съдове, едни други се преливат и си помагат. Много хора не искат да си помагат. Някой казва: „Аз работя само за себе си.“ Друг казва: „Аз работя само за дома си.“ Трети: „Аз работя само за отечеството си, за народа си“ и т.н. Истински човек е този, който всякога е готов да изпълнява волята Божия. Той работи за Бога, защото разбира, че Божият Дух живее във всички хора на Земята. Следователно, каквото прави за едного, той го прави за всички.

„Облечете се в Господа Исуса Христа.“ Казвам: Облечете се в Господа Исуса Христа, така че да се прояви любовта Му във вашите сърца. Облечете се в Христа, за да се прояви Неговата мъдрост чрез вашите умове. Облечете се в Христа, за да се прояви истината във вашата воля. Облече ли се по този начин, човек и при най-лошите условия може да бъде весел. Всичко друго е преходно, временно. Никога не давайте ход на вашето недоволство. Има състояния, при които човек не може да не бъде недоволен, но той не трябва да изказва недоволството си. И радостта си не трябва да изказва. Оставете недоволството и радостта сами да се проявят. Ако се проявяват сами, вие печелите. Ако вие ги проявявате, вие губите. И тогава, ако радостта сама се проявява в човека, вие ще видите, че от лицето на този човек излиза светлина. Колкото и да сте скръбни, в присъствието на радостния човек скръбта изчезва и вие ставате весели. Така действува аурата на веселия човек. Като влезете в съприкосновение с човек, който е дал ход на скръбта си, и вие ставате скръбни. Обаче, влезеш ли в съприкосновение с праведния, колкото и да е скръбен, ти не възприемаш неговата скръб. Този човек не роптае, не се гневи, но търси начин да се справи със скръбта си, да се освободи от своята мъчнотия. Като срещна един човек с изкълчен крак, безпредметно е да го съжалявам. Аз търся начин как по-лесно и правилно да наместя неговия крак, да му помогна.

Сега всеки от вас може да направи по едно такова добро, което никой друг не може да го направи, оригинално, специфично добро. Краката могат да направят това, което ръцете не могат. Ръцете могат да направят това, което краката не могат. Очите могат да направят това, което ръцете и краката не могат. Всяко нещо е на мястото си. Следователно нека всеки направи онова специфичното за неговия ум, за неговото сърце и за неговата воля. Като направите специфичното добро, вие ще влезете в този път, в който Бог ще ви благослови.

И тъй, турете си за задача да четете молитвата „Отче наш“ на части: „Отче наш, Който си в моя ум; Отче наш, Който си на небето и в моето сърце; Отче наш, Който си в моя ум, Който си на небето и в моето сърце; да се свети волята Ти и да слезеш в моята воля, да вложиш силата Си в моето тяло.“

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

Има неща в природата, които с милиони години не се заличават. Само това, което любовта е написала, остава незаличимо. Желая ви вашите имена да бъдат написани от любовта, че никога да не се заличават.

15-а неделна беседа, държана от Учителя на 14.I.1940 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.