Разлика между версии на „Плодът на дървото“

Версия от 20:53, 23 януари 2009

Плодът на дървото

„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, вера, (23) кротост, въздържание; против таквиз няма законъ“. (Гал. 5:22,23)

По отношение на живота, всяко дърво от плода си се познава, и всеки човек от своята мисъл.

Вселената не е създадена за мъртвите хора, нито за глупавите същества. Святът не е създаден за модерните дами. Святът не е създаден за декадентите философи. Святът не е създаден за днешните религии. Святът не е създаден за днешните държавници, за днешните народи. Святът е създаден за възлюблените на Бога, а другите живеят по благодат, от любовта към възлюблените.

Некои ни питат: тогава, какво търсите вие в света? Питам ви: вие какво търсите в света? Святът не е за вас. Писанието казва да не любим света, а Бог възлюби света! Значи, ние не трябва да любим света, а Бог сам възлюби света! Едно противоречие има тука. Има нещо изопачено в това изречение, или не е казано тъй, както трябва, или не е написано, както трябва.

В Писанието на едно место се казва: „Не се съобразявайте с модата на този век!“ Всеки век си има своя специална мода за живение; всеки век си има свои теории, свои схващания, свой временен морал.

„Всяко дърво се познава от плода си“. Думата „дърво“ произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото означава онзи първичен, Божествен живот. Коренът на думата „дърво“ произтича от думата „дева“. В английски език произтича от думата „тера“ – tree (трий); в гръцки език от числото „три“. „Тера“ значи земя, а земята пък означава живот. Тъй че дървото означава първичния живот.

„Всяко дърво се познава от плода си“. Има лъжливи дървета, има и истински дървета. Святът днес е пълен с лъжливи дървета. Виждали ли сте вие красиви хора? Тях мога да уподобя на ония хубави цветя, които никога не увехват. Те всякога са весели и разноцветни: синички, червенички, зеленички. Изобщо в света по някой път посаждат цветята в саксии и ги понапръскват с разни парфюми, та не можеш да познаеш, кои са истински и кои не са истински. Поставете пчелата срещу тях, тя ще ви покаже, кое цвете е истинско, и кое не. От истинското цвете мед бере, от изкуственото – нищо. Тия цветя, от които пчелата не може да събира мед, мога да уподобя на некакви човешки изобретения. Казват: човекът е направил фонографа. Какво нещо е човешкият фонограф? Фонографът преди да заговори, шуми, съска и при това не е толкова ясен. Фонографът е отпечатък на човешката реч и то в изопачена форма. Ако тия плочи се изоставят 5–6 години без употребление и след това се завертят, не зная, дали биха могли да произведат същата човешка реч, както сега. Но, да оставим това нещо, изобретението на фонографа е все пак крачка напред. Ние се възхищаваме от изкуството на фонографа. И действително, и мен ме възхищава фонографа, но не толкова това колело в него, което се верти и възпроизвежда речьта, колкото мисълта, която е накарала една игла да говори. Как се е дошло до това изобретение, това ме интересува. Този, който изнамерил фонографа, е взел в съображение човешкия език. И човешкият език е една подобна игла, само че по-широка. Иглата на фонографа е малка и остра, а от човешкия език може да се направят неколко стотин хиляди игли, подобни на тия от фонографа. Тъй щото и по съдържание, и по количество, иглата на съвременния фонограф не може да се сравнява с човешкия език; и речьта, която произвежда фонографа, не може да се сравнява с речьта която излиза от плочите на човешкия мозък. Питам: ако е чудно изкуството на онзи, който накарал една игла да говори, не е ли още по-чудна онази висша интелигентност, която отпечатила човешката мисъл върху плочите на мозъчните клетки? Вие още не сте се замислили върху това, как се произвежда човешката мисъл, как минава през мозъчните нервни влакна и как най-после се предава през гортана в вид на глас. Върху колко работи вие не сте се спирали! Тия неща за вас са толкова прости, колкото да направите една баница. Казвате: баница е това! При това, я да те накарам да наточиш една баница, тогава ще видиш! Некои ме запитват: какво мислиш? – Мисля, как може да се направи баница от просо. Мисълта на някой хора е такава, че баница не можеш да направиш от него. Боза от него става, но баница – никога! Право са определили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Един ден житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни света. То ги запитало: каква длъжност ми оставяте? – Да храниш света. На баница мога ли да ставам? – Ти на хлеб стани, че за баница не мисли! Просото не може да става на баница. „Всяко дърво се познава от плода си“. Значи, в всяко растение има едно качество, че то расте постоянно към слънцето, има стремеж нагоре. Същевременно в това растение има и стремеж към центъра на земята, двояко се развива. То разбира законите на слънцето, разбира и законите на земята. Аз няма да се спирам да ви говоря за това. Има ред митове върху произхода на растенията. Един ден, когато съвременните хора станат по-просвятени, по-духовни или по-мистични, те ще разберат дълбокия смисъл, който се крие в растенията. Човека по някой път наричат растение. Бог го уподобява на растение. Той казва: „От плода си се познава“. И действително, като се разгледа човек чисто органически, той е двояко растение. В него съществуват две растения, които се преплитат. Клонете на едното растение са горе в мозъка, а коренчетата – долу в стомаха. Корените на другото растение са в симпатичната нервна система, или в тъй наречения стомашен мозък, а клонете му отиват горе в мозъка, тъй щото тези две растения са преплетени. И между това двойно растение, именно, живее човекът, като мисляще същество. Значи, щом растението престане да расте, и животът престава. Щом човекът престане да мисли, по същия закон и растението умира. До тогава, докато човек мисли, и растението живее. И обратното е верно. До като човек живее, до като има чувства в сърцето си, до като има мисъл в ума си, той е човек. Когато сърцето на човека изсъхне, той престава да е растение. И когато мисълта в човешкия мозък престане, той престава да е мисляще същество. Какво става тогава от него? – Той минава в Нирвана – едно състояние без съдържание. И мнозина от съвременните хора искат да живеят в Нирвана, т.е. да не мислят, да не чувствуват, да не страдат – искат невъзможното. Те искат да бъдат радостни, без да бъдат скърбни; искат да мислят, без да чувствуват. Това са две невъзможни неща. Да чувствуват, значи да мислиш; да мислиш, значи да чувствуваш. Когато чувствуваш, ти носиш товар, а когато мислиш, друг носи твоя товар. Следователно, тежката работа в този свят – как трябва да преживеем и какво трябва да мислим, това е предоставено на Бога. Бог, великият създател на целата вселена, мисли за всичко това, а ние носим малкия товар на ежедневния ни живот. Този товар е само за насъщния хлеб. Ние мислим за ежедневния живот, а в същност, нашият товар е само за това, какво трябва да ядем. Сегашната ни философия не е нищо друго, освен „философия на хлеба“. Каквото и да говорим, каквито култури и теории да разглеждаме, ние сме хора на хлеба – нищо повече! Проповедници, философи, или каквито други и да сме, ние изучаваме още „хлеб наш насъщний, дай ни го нам днесъ“. Това е, което се изучава днес.

Следователно, целата днешна наука е съсредоточена все около хлеба, как да се гарантираме, как да се осигурим. И действително, хлебът съдържа всички необходими елементи за живота. Ако един порочен човек изучава тази философия, нищо няма да успее. Защо? Защото ние още не сме изучили съдържанието на хлеба. Ние още не сме изучили езика или живота на житото. Ние още не сме изучили живота на всички онези растения, които ни помагат да живеем. Ние още се спираме върху един от стиховете на Писанието и казваме: „И направи Бог человека от пръст по образ и подобие свое и духна в ноздрите му дихание“. Значи, Бог се уподобява на човек, като нас. Колко дни е работил Бог върху човека, за да го създаде от тази кал? Тъй щото, Бог е бил скулптор. Бог вдъхнал дихание в ноздрите на този човек, и той станал жива дута. Тъй се предава на съвременното човечество в светената книга легендата за създаването на първия човек. От коя раса е останала тази легенда? – От семитите, четвертата подраса. Те са хора крайни материалисти. От тия хора днес като остатък се явяват китайците, хора, които даже и за Бога нямат име. Когато китайците искат да кажат нещо за Бога, казват „тау“ – това означава небето. За тях всичко на небето горе е Бог. У евреите пък, когато Яков отивате при своя роднина Лавана, той сънува един сън, виде Бога и Му каза: „Там, дето ме водиш, благоволи да ми дадеш овци и говеда, а пък аз като се верна, ще Ти направя един малък олтар и жертва ще Ти принеса“. И действително, Яков направи олтар на Бога, даде десятъка си от овците в жертва.

„Всяко дърво се познава от плода си“. Плодът определя качеството на растението. Аз ще засегна духовния живот. Онези от вас, които са родени от Духа, ще вземат дълбокия смисъл на тази философия. Онези от вас, които още не са родени от Духа, а са в ембрио, в зачатие, ще вземете живота, а онези от вас, които сега се приготовляват отвън, които съставляват тази кал, от която Бог за в бъдаще ще прави хората, ще гледате пръстта да бъде по-доброкачествена. Колкото е по-доброкачествена пръстта, толкова по-добър хлеб може да стане от нея. Твердата пръст, за която говори Христос, това е хлебът, който има отношение до стомаха. Христос казва: „Аз съм живият хлебъ“. Това се отнася до сърцето на човека, „а живата вода“ подразбира един още по-висок живот от хлеба. Хлебът трябва да се превърне на вода, а водата трябва да се превърне на Дух. Затова и в Писанието е казано: „Ако се не родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Значи, водата е потребна за сърцето, а Духът – за ума. Следователно, ако се съединят тия два полюса – умът, който е почва за човешката мисъл, и сърцето, което е почва за човешките чувства, ще се образува човешката душа, или съзнателното човешко его.

Сега, мнозина от вас сте много обременени от сегашните проявления на живота, т.е. сегашният живот е толкова важен за вас, че поглъща всичката ви мисъл. Вие мислите, че това, което имате, това, което знаете, съставлява целия живот. Представете си положението на онова малко дете, което сега учи в училището и направете аналогия с себе си. То отива на училище, и учительт му открива буквата „а“. Връща се от училище, разправя на майка си, какво е научило. Взима плочата, пише, изтрива, казва на майка си: наука е това! Буквата „а“ е това! Значи тази буква му отваря вратата за разбиране на живота. Майката се обръща към другите които са около нея, казва им: е, нека се радва, дете е. Питам: ами кое е по-високото за майката в дадения момент? Майката казва: аз трябва днес да пресея брашното, да омеся хлеба. Елате тук да видите, как се меси хлеб! И почва тя да проповедва. Замесва всичкото брашно, покрие го отгоре и го оставя да втасва. Най-после запали пещьта си. Взима след това едно яйце, разбива само желтъка му и намазва с него хлеба, за де се лъсне кората му и казва: това е хлеб! Хлебът е началото на живота. Децата в къщи казват: това е хлеб! Учительт казва: това е „а“! Значи, тази първа буква е хлебът. Детето казва само мамо хлеб! Мъжът дойде в къщи, казва: жено, хлеб! Учительт казва: хлеб! Проповедникът казва: хлеб! Защо всички искат хлеб? Защото, ако няма хлеб, растене няма, мисъл няма. Значи, има нещо съществено в живота.

„Всяко дърво се познава от плода си“. Какъв е този плод на живота? Най-първо човек трябва да има разположение на чувствата си. Всеки трябва да се стреми да има това разположение. Човек трябва да си лега с разположение; да става с разположение; да яде с разположение. Аз не казвам, че човек трябва да мисли с разположение на чувствата си. При мисълта, законът е обратен. Мисълта не се проявява при разположение на духа. Най-хубавата мисъл се проявява при обратния закон, а разположението е необходимо за живота. Когато човек развива живота си, той трябва да има разположение на духа, за да може животът му да се оформи. Щом животът образува тия форми, от които мисълта се проявява, тогава именно ще дойдат най-силните налегания в живота, тогава именно ще дойдат скърбите, страданията. Скърбите и страданията са Божествените рала, които разорават почвата и създават благоприятни условия да поникнат Божествените семена на Добродетельта. Само така се ражда мисълта. Кое заставя да мисли онази майка, на която предстои да ражда? Детето. Това дете, щом влезе в почвата, т.е. в утробата на майка си, заставя я да мисли, пък ако ще да е най-глупавата майка. Когато една птичка ще снесе яйцата си, тя веднага започва да мисли, де да направи гнездото си, как да го направи. Щом се нареди, тя знае вече, колко време да лежи върху яйцата си, знае как да отглежда малките си, всичко това знае. Разбира тя тези закони! Всички тия грижи внасят в нея Божествени мисли.

Та казвам: при страданията този закон няма нищо общо с живота. Животът, напротив, трябва да се прояви в нежни, хармонични чувства. В какво седат хармоничните чувства? Ще ви дам едно малко сравнение. В живота има три категории фактори. Те са следните: вземете за пример хартията на която се напечатва някоя свещена мисъл. Тази хартия е направена от хора, които не се интересуват, не искат да знаят, какво ще се печати на нея. Значи, качеството на тази книга не зависи от онзи, който пише, а от онези работници, които са я правили в фабриката. Тия работници са първата категория фактори в живота.

След това идваме до онзи мислител, който започва да пише върху хартията. За да изрази своята мисъл, той извиква някой по-висш дух, който му диктува. Значи, единият диктува, другият пише. Тъй че, как е замислена тази книга, как е написана, това не зависи от самия автор, който слага името си върху книгата, а от този, който е диктувал. Същността, която е вложена в книгата, е самата мисъл, и не зависи от автора. Този, който предава тази мисъл, той е вторият фактор. Следователно, онези фактори, които са създали нашето тяло, нашето сърце и нашия ум, произтичат от три категории интелигентности. Ето защо, когато мислим само за тялото си, ние сме сверзани с най-нисшата интелигентност в природата, с първата категория фактори – с работниците. Тези същества ще ни покажат най-хубавите ястия, ще ни научат, как да приготвим храната си, как да я добиваме. Те, обаче, няма да ни покажат извора на живота.

Втората категория същества уподобявам на тия, които са писали книгата. Те ще ни покажат пътя на живота, т.е. вътрешното съдържание. Те са още по напреднали от първите в своята еволюция, но не могат да ни кажат нищо за онази велика Божествена мисъл, която е предшествувала образуването на материялния свят, образуването на силите в живота.

Най-после идваме до третата категория същества, които са създали човешката мисъл. И понеже човек сега е сверзан с тия същества, за това той се нарича „същество на мисълта“, но за в бъдаще той ще измени това си име и ще се нарича „човекът на Любовта“ или „възлюбления син на Любовта“. С мисълта си той трябва да се съедини с Божествената Любов, за да стане цел човек, защото за сега човекът е половин. В сегашния човек има борба между неговия дух и неговата плът. Защо? Защото вътре в него става един процес на обновление. Когато този процес се заверши в нас, тогава ние ще съзнаем, че можем да бъдем господари на себе си. За сега ние не сме господари на себе си, нас всеки може да ни подкупи. Онези, които са родени от вода и Дух, тези думи не ги засегат, но те се отнасят за онези, които не са родени още. Следователно, ние можем да се подкупим от малките работи. Някой казва: аз не се подкупвам. Вие не говорите Истината! Не е грех, дето човек се подкупва, но казвам, че той може да се подкупи с една ябълка, с едно бонбонче, с една карфичка, с едни фини чорапи, с една хубава шапка, с едни обуща или с едно стихче посветено в негово име и т.н. Мога да ви приведа хиляди начини, чрез които хората се подкупват. Дай на човека да си хапне нещо, дай му една малка стаица, с хубаво, меко легло, и той веднага се подкупва. Хората лесно се залътеат. Лошото не е в залътеането, но в това, че когато ни залътеат, ние лесно се продаваме, а мислим, че сме осигурени. Никой от нас не е осигурен! Ние сме в една песъчлива почва, но много наши приятели – евангелисти, теософи, окултисти, хората на новото учение ни проповедват, че са намерили Бога. Питам: в какво седи новото учение? Основата на новото учение, това е великата Божия Любов, великата Божия Мъдрост и великата Божия Истина – живата Любов, живата Мъдрост и живата Истина, всадени и проявени в сърцата, в умовете, в душите и духовете ни. Следователно, ако ти си човек от новото учение, тогава аз казвам: плодът на Духа, на туй Великото е Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вера, кротост, въздържание и много други. Павел не ги изброил точно, той турил като качества на Духа девет категории, но всяка категория съдържа още по три качества, та стават всичко 27. Сумата на цифрите 2 + 7 = 9. Питам тогава: кои са другите две качества, които влизат в категорията на Любовта? Вие мислете за другите категории, аз няма да се спирам върху тях. И тъй, лошото не е в това, че ни залътеат, но ние се самоизлътеаме, че сме намерили истинския път, че сме намерили Истината. По някой път аз се наблюдавам и така проучвам хората. Защо? Защото ретроспективно, чрез отражение на хората в себе си, виждам какви съ. Дойде някой човек, приказва ми и аз се вдълбоча в себе си, поставям се в едно пасивно състояние, за да видя, какво е трептението на неговото сърце, какви са неговите мисли, изобщо каква е степеньта на неговото развитие. Като влеза тъй в неговото положение, аз почвам да мисля като него, да чувствувам като него, зарегистрирам неговия живот, записвам всичко и си казвам: познавам този човек. И всеки който ме види, казва: ето, видиш ли този? Казвам: да, аз го видех, но и вие трябва да го видите. Погрешката на един човек е погрешка на хиляди същества, и доброто на един човек е добро на хиляди същества. В този свят ние не живеем за себе си. В този смисъл, индивидуално, светии няма. Светията е колективно същество, в което Бог живее. Хора, у които Бог не живее, не могат да бъдат никакви светии, а не тъй както вие разбирате. Хора, у които Любовта не живее тъй, както Бог е определил, какви съ? Хора, у които Мъдростта не живее тъй, както Бог е определил, какви съ? Хора, у които Истината не живее тъй, както Бог е определил, какви съ? – Такива хора не верват в никакъв Господ! Какъв Господ ще имат те? Ами че съвременната европейска война показва, какъв Господ имат тия хора. Техният Бог е като старите езически богове, които се бият, които имат същите страсти, като хората. И при това, съвременните християнски народи се осмеляват да казват, че имат Господ. Срамота е да казват така, никакъв Господ нямат те! Хора, които признават Бога, за които Бог е жив, казват като Христа: „Благ е този Господ“. И христовите ученици, като съвременните хора, като отидоха да проповедват в едно село и не ги приеха, казаха: „Учителю, остави ни да пометем, да изгорим тия хора, за дето не ни приеха. Ти си Учител, ние апостоли“. Христос им каза: „Този Господ, на Който аз служа, не е като старите езически богове, Той е Бог на Любовта, Бог на Мъдростта, Бог на Истината. Син человечески не е дошъл да погубва души, но да спасява. Има други начини, по които можем да ги изгоримъ“.

Сега, старайте се да не разбирате мисълта в изопачена форма. Страданието в света е допуснато, за да се създаде човешката мисъл. Нека има страдания, но никога да не въздействуваме на една душа, с цел да я спрем от пътя, който Бог ѝ е определил. Нито себе си, нито другите! Често, ние се опълчваме против хората, защото грешат. Разрешете въпроса, защо вие грешите. Ето главният капитален въпрос, който трябва да разрешите. Казвате: защо онзи греши? – Не е въпросът защо греши онзи, ами ти защо грешиш. Защо онзи мисли така? – Не е въпросът, защо той мисли така, ами ти защо мислиш така. Нима твоята мисъл е безпогрешна? Хубаво, в едно отношение ти го превъзхождаш, но в друго отношение ти си по-долу от него. Всички така разрешават въпроса, защо хората грешат, защо мислят така, а не се спират да разрешат този въпрос по отношение себе си. В същност, ето един въпрос, който трябва да разрешат.

Често хората на новото учение, хората на новите течения, казват: трябва да се даде свобода на всички! Но тия хора на новото учение, както ги виждам тук в България, са крайно натрапливи хора. Аз виждам в некои съвременни писатели, музиканти, художници, свещеници, владици, проповедници, царе, князе, в некои просвятени хора, уж хора на новото учение, голяма натрапчивост. По-натрапливи хора от тия на новото учение няма. Ако отидеш в дома на един прост, святски човек, той ще се отнесе братски, но ако отидеш в дома на един учен човек, на един човек от новото учение, и нарушиш едно от правилата му, че не си изтрил обущата си, ще ти каже: Господине, навън, моят дом не е дом за кал! Аз похвалявам този човек, право е да се грижи за чистотата на дома си, но трябва да знае, че има външна кал, има и вътрешна кал – има външна култура, има и вътрешна култура.

Сега, да ви приведа един анекдот, случил се в България в време на освобождението. Отива един български селянин при един лекар. Лекарьт бил женен, и този ден жена му го раздразнила нещо, та бил малко неразположен. Селянинът влиза в стаята му и казва: „Господин докторе, жена ми е нещо болна, има огненица, силна треска, моля ти се да ми услужиш, некакви церове да ми дадешъ“. Церове ли? – удря една плесница на селянина, после още една и му казва: „На ти лекарства за жена ти“! Бре, смръднаха ме тези нови лекарства! Си казва селянинът. До сега и майка ми, и баба ми беха болни, но други лекарства им се даваха. Да те пази Господ от тези нови лекарства! Да не дава Господ да лекува човек жена си! Ще употребя това лекарство за жена си, да видя как ще ѝ подействува. Връща се дома си посреща го жена му, пита го: „Носиш ли ми лекарство?“ – Нося ти. – Е, дай да видя какво е! Удря ѝ той една силна плесница. – Чакай, чакай, стига толкова! Тя се разлюлява от тази плесница, влиза в стаята и започва да плаче. Случва се, обаче, че наскоро оздравева. Е, казва си селянинът – помогна това лекарство, заслужава си. Господ здраве да дава на този лекар, жена ми оздраве от това лекарство! Наука е това! Не се минава и два месеца, отива той в града и си спомня за лекаря. Казва си: „чакай от благодарност да му занеса две пуйки и да му кажа, че жена ми оздраве от неговото лекарство“. Влиза при лекаря, той го запитва: „Какво искаш?“ – Преди два месеца дохождах при теб, да ми дадеш лекарство за жена ми. Е, та какво? – Ти ми даде едно лекарство, и тя оздраве от него. Аз употребих само едното, другото остана. – Да, това е наука, това беха от скъпите лекарства, те дават добър резултат, казал докторът. В същност, той забравил, от какво била болна жената на този селянин и какво лекарство ѝ дал. Като видел, че селянинът носи две пуйки, поканил го да седне и се разположил. – Ама, господин докторе, единият лек остана у мене – казва селянинът. – Е, ще го върнеш, щом не ти трябва, защото той е от скъпите лекове. Селянинът става, удря втората плесница на лекаря и си излиза. – Ако жена ми се разболее втори път, пак ще дойда при тебе. Като останал лекарьт сам, опомва се от плесницата и се поухилва малко.

Та и ние някой път с тази наша философия на живота разсъждаваме, действуваме, все като този лекар. Не е виновен той. Това е за пояснение на въпроса. С това не искам да кажа, че сме лоши, но или ученикът, или майката, или жената, все ще се намери някой, който да ни разгневи, и после, като ни разгневи, ще излеем гнева си на всеки пръв, който ни излезе насреща. Но постъпките ни се връщат после обратно.

„Всяко дърво се познава от плода си“, казва Христос.

Отде идат горчивите плодове на нашия живот? Страданията, които ни сполетяват в живота, отде идат? По някой път жената не ни обича, учениците не ни обичат, децата не ни обичат, окръжающите не ни обичат, всички не ни обичат. Питам: защо е всичко това? Ще кажете: хората са лоши. Това не е разрешение на въпроса. Ако хората са създадени от Бога, как е възможно да са лоши? Я ми обяснете това нещо! Когато животът не се проявява в своето Божествено естество, а се проявява по човешката мисъл, той е всякога лош. Лошевината произтича от това, че ние искаме да употребим Божествения живот за човешки изгоди, и вследствие на това този живот лесно се изпарява. Преди неколко дни аз взех в едно шишенце етер и го запуших отгоре с малко памучец. След известно време отидох да го взема, но го нямаше там. Имало една малка дупчица, и той изфирясъл от там. Така и ние, по същия начин, затваряме Божествения живот в едно шишенце, туряме му запушалка, но след време виждаме, че го няма. Божественият живот казва: не можете да ме държите затворен в шишенце. Аз ще си намеря и най-малката дупка ще излеза от там. Така и ние мислим за свобода, за широк простор в нашия живот.

„Всяко дърво се познава от плода си“. Първия плод на Духа, това е Любовта. От основното разбиране на Любовта зависи смисъла на вашия живот; от основното разбиране на Любовта, зависи и вашето щастие. Сега вие ще кажете, че разбирате Любовта. Аз бих желал да дойде при мен този, който казва, че разбира Любовта и да я определи. Нека определи, какъв е животът при Любовта. Там, дето има Любов, има и живот. Дето има живот, има и радост. Гледаш, някоя домакиня, в чийто дом царува Любовта, цел ден пее, всичко в къщи е в хармония – децата ѝ са радостни, мъжът ѝ е радостен и слугите ѝ са радостни – всички в къщи са радостни. Щом Любовта излезе от къщи тя ходи с сгърчени вежди, намръщена, отваря Писанието и като някой моралист рови се в отделни стихове, цитира, кой как писал, за какво писал и т.н. Все ще намери некакви специални стихове за случая и ще ги цитира, като казва: така е писано в Евангелието.

Та когато пророците са писали в тази книга, и те са имали такива настроения. Когато чета плач Иеремиев, виждам онзи пророк плаче ли, плаче! Защо? – Понеже заробиха евреите. Той казва: „Господ ни направи играчка на тия да им свиримъ“ – и написа много тъжни работи. Господ им казва: „Когато ви казах да живеете тъй, както трябва, вие не живехте. Ето доде ви доведе вашият глупав живот: да ви заробят Вавилоняните. Ето отде иде вашата скърбь“. Идват сегашните християни и казват: знаете ли какво е писал пророк Иеремия? Пророк Иеремия отивал в плен, но ти, който не си в плен, какво разбираш от неговото положение? – Разбирам. Нищо не разбираш! Казвате: Давид писал псалми. Да, Давид писал псалми, но защо? – Гонеше го цар Саул, гонеше го, като някой заяк. Бегаше той, ти си седиш на мекото легло. Тъй че, за да разберете плача Иеремиев, за да разберете псалмите на Давида, трябва да минете през тяхната опитност. Но и това още е човешко учение, не е Божествено. Евреите трябваше да се подигнат, а не да плаче Иеремия за тях. Туй е една слабост. И Христос си поплака, което показваше, че в Него имаше една чувствителна душа. Христос, като дойде между евреите, казва им: „Исках да ви помогна, но не ме разбрахте“ – и заплака. Сълзите на Христа не изразяваха слабост, но с това той им казваше: „Както аз плача, така ще плачете и вие“. Казвате: това е слабост! Не е слабост! Не е слабост. Истинският пророк, който говори на хората, трябва да им каже, какво ще стане. С сълзите си Христос казваше на евреите: „Тъй ще плачете вие хиляди години, понеже не приехте моето учение“. Некои ми казват: Учителю, в сърцето ми нещо плаче. А, плаче нещо в сърцето ти! Казвам: ти си един израилски пророк, който не прие Христовото учение. Ще плачеш, и ще плачат всички около теб. Всички онези, които не възприемат Любовта; всички онези, които не възприемат Мъдростта; всички онези, които не възприемат Истината, ще плачат не само един ден, но още хиляди години ще плачат. И деньт, в който възприемат Любовта, ще дойде истинската радост – „скърбьта им ще се превърне на радость“. До тогава има да изтекат девет категории сълзи.

Аз бих желал да проучите характера и състава на тия сълзи. Те се различават по състава си. Когато човек плаче от скърб, от тъга или от радост, сълзите са различни. Когато човек плаче от любов, от милост, сълзите пак се различават. Някой казва: Господи, аз плаках. Господ казва: „Вижте, защо е плакал този!“ – В шишенцето ми има сълзи. Вижте в шишенцето му, сълзи има. Като разгледат сълзите му, казват: „Разбрахме за какво е плакал“. Друг някой казва: „Виж ме, Господи, че плача“. Господ казва: „Разгледайте тия капки, които се леят от очите му, за какво съ! Защо е плакал, от любов ли, от радост ли, от скърб ли, от що“. Това се знае в невидимия свят. Изобщо, има девет категории сълзи, девет категории страдания и девет категории радости. „Обле се“, казват, „сърцето ми с кръвь“. Действително, облива се сърцето с кръв. Когато скърбиш, облива се, но и когато се радваш, пак се облива. И когато любиш и си милостив, и когато мразиш, пак се облива сърцето с кръв. Казва се в Писанието: „плът и кръв няма да наследят Царството Божие“. Да кръвьта на плътта няма да наследи Царството Божие, но кръвьта на Духа ще Го наследи. Плътта сама няма да наследи Царството Божие, но плътта и Духът заедно ще Го наследят. Тогава, как ще разберете думите на Йова, който казва: „Пак с плътта си ще видя Бога“. На друго место Христос казва: „В второто битие вие ще дойдете с менъ“. Кое е второто битие? Казва се: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново сърце от плът, което ще бъде толкова нежно, че Бог ще напише на него Своя Законъ“. Значи това сърце ще бъде толкова благородно, толкова фино, че върху него Бог ще напише своя закон и както ние, така и всички същества, ще четем от него.

„Всяко дърво се познава от плода си“.

Какъв е тогава смисълът на живота? – Смисълът на живота е, че можеш да живееш за себе си, можеш да живееш за другите, можеш да живееш и за Бога. Има девет категории живот, но тия три категории са важни – да живееш за себе си, за другите и за Бога. Вижте най-после, че наистина, не може да се живее сам, все искаш да имаш при себе си поне едно същество. Най-големото геройство на първия човек в рая е било това, че след като видел, че сам не се живее и обмислял много години този въпрос, най-после едва се решил да каже: „Господи, сам не се живее“. Адам бил голем аристократ, макар някой мислят, че бил прост човек. След като Господ го поставил да живее в рая и да се занимава с животните той прегледал всички и си казал: „Аз нямам другар, с когото да дружа, с тях не мога да дружа те са нисши същества, те нямат никаква култура“. Пък той трябваше да дружи са животните, трябваше да ги учи. Адам си казал: Господ създаде всичко много умно; и мене и животните, но едно нещо не Му дойде на ума: на мене, този богатия човек не даде другарь„. Щестлавие имаше в Адама. Господ го чу, поусмихна се малко и си каза: “Ще имаш другарь„. И действително Адам имаше вече другар. Той си казваше: “Така, нека излезе моята избраница отвън, да видят славата, величието ми, да видят какъв велик човек съм, какво благоволение имам пред Бога„. Това беше едно щестлавно чувство, което той криеше в себе си. Господ му каза: “Другарка ще имаш!„ Като я виде, той каза: “Плът от плътта ми, кост от костта ми!„ Обаче, тази жена, направена от плът и кости, не беше като Адама. Тя си каза: не, братко, не съм аз плът от плътта ти, ще ти докажа, че и в мене има малко-много умъ“. И му доказва. Отива тя при дървото, което ѝ посочва змията, и казва на Адама: „Ти си голем страхливец! На животните даваш ум, обработваш градината, а те е страх да бутнеш онова дърво!“ „Не може, Господ е забранил да се бута това дърво“ – преподава ѝ Адам първият урок на послушание. „Ти си плът от плътта ми, кост от костта ми, няма да буташ това дърво, ще ме слушаш!“ – Колко си лековерен ти! Аз ще бутна това дърво и ще ти покажа, че не съм плът от плътта ти и кост от костта ти. Ще ти покажа, че съм жена, която мисли. Аз мисля, че и ти ще дойдеш подир мене. Както мисля аз, това мислиш и ти„. И двамата нарушиха закона на послушанието и съгрешиха. След сгрешаването у Адама се пробужда друго едно чувство: в него нямаше доблестта да остави жена си сама да бъде наказана по Божиите закони, но си каза: хайде, и аз ще страдам с нея, да намаля малко страданията ѝ“. В него имаше борба, казваше си: „Да оставя ли рая, или да отида с нея? С нея тежко, но без нея по-тежко. Тя ми взе сърцето и където и да отида, сам не мога. И в рая сега животът е тежък. Хайде, ще отида с нея, поне жертва ще направя, че каквато ще да става!“ Жената сгреши, а той се лиши от благата. Господ не ги изпъди, но ги прати вън от Божественото училище, да растат и да се развиват.

И тъй, 8,000 години вече откак вие се намирате извън рая, но всичко сте забравили. Всички сегашни жени по целия свят беха събрани тогава в Ева вътре като душички, и всички сегашни мъже по целия свят беха събрани вътре в Адама като душички. Всички мъже и жени заедно гласувахте и сгрешихте. А сега всеки мъж казва: е, този Адам! И всяка жена казва: е, тази Ева! Не, не мислите право, всички заедно сгрешихте, всички бехте там. Всеки от вас трябваше да каже: не, аз не давам думата си, не се съгласявам, не искам да постъпя така. Разрешението на въпроса сега седи в признаванието ви. Кажете: „Господи, сгрешихме! Ние не упазихме Твоите велики закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Ще ги упазим сега“. Туй е благородството на човека! Всеки човек трябва да мисли, как да изправи своя минал живот. Как ще го изправи? Аз гледам, някой отишъл в църква и там се моли, моли на Господа, но при това, като дойде да действува спремо хората, не знае как да постъпи. Колко лесно ние се раздразняваме в живота! Колко лесно се съблазняваме! Има един закон: никой никого не може да излъже! Помнете това! Човек сам себе си може да излъже. Защо? Защото всеки човек разбира много добре своите интереси. Чудни са съвременните хора, когато искат да ни убедят че могат да ни излъжат! Вземете, запример, гъската, хверлете ѝ нещо, което не яде, например боб или друго нещо, ще видите, че тя в първо време се нахверля, но веднага се отстранява. Хверлете ѝ царевица например, тя ще се хверли и ще почне да яде. Значи, тази глупава гъска, както вие мислите, познава законите. Не, тази гъска не е тъй глупава, както мислят хората. Верви един голем патарок с своята възлюблена и с 12 малки патенца. Тя верви напред с патенцата, а той подире ѝ. Затичва се един плъх след тях и хваща едно от патенцата. Обръща се веднага патарокът, хваща с клюна си плъха и го издига в въздуха. Отива с него в реката, потапя го в водата и го изважда, пак го потапя и изважда, дава му лекция, докато плъхът най-после казва: „Пусни ме, моля ти се, втори път няма да ям патици“. И след всичко това казват, че гъската била глупава, а ние умните хора, по някой път вершим такива големи глупости! Не, тази глупава патка поне маже да хверчи! Тази глупава патка поне може да си намазва тялото и крилата с мас, та като влиза в водата, да не прониква навътре, предпазва я от намокряне. Ние, съвременните културни хора, нямаме даже и туй изкуство на патицата. Можем ли ние да намажем така нашето тяло и кости, че грехът да не прониква навътре в нас? Де е нашата мас, с която можем да се защищаваме от греха? Патката намери онзи велик закон да се предпазва от студа, като си направи мек, топъл пух за тялото. Де е нашият пух да ни предпазва от студа? Значи, ние не сме толкова интелигентни, колкото си мислим. Сега, всеки се спира в себе си и казва: аз имам изкуство. Какво изкуство имаш? – Цигулар съм, мога да свиря. Че и аз зная да свиря. Питам: когато имаш умраза към някого, или когато таиш едно горчиво чувство в душата си, свирил ли си на тази умраза с цигулката си, че да я превърнеш на една кротка мечка без букаи? Свирил ли си на това горчиво чувство, че да го превърнеш в сладко чувство? Ако твоята музика не може да стори това, ти не си цигулар, твоята музика е много слаба. Някой казва: аз съм знаменит художник, имам хубави картини в странство, изложени в най-добрите галерии. Хубаво, щом е така, нарисувал ли си такава картина, че като я види някой разбойник или престъпник, да се отврати от себе си? Опита ли по този начин силата на твоето художество? Нарисува ли умразата и Любовта, та да видиш резултата от тия две картини? Аз не съм срещнал до сега художник, който да е нарисувал умразата и Любовта и да съпостави тия два типа. Нека художникът нарисува тия две картини така художествено, че като погледнеш умразата, да умреш от нейното въздействие върху тебе, а като погледнеш Любовта, в тебе да се зароди живот и желание да дадеш от този живот и на всички други. Тази смена в състоянията да стане едновременно при вида на тия две картини. Това е изкуство! Когато в теб нещо бушува, когато се бориш с умразата в себе си, тя те гори и произвежда страдания, а ти казваш: гори ме нещо! – Погледнал си към умразата. След това Господ ти казва: я погледни към Любовта! Ти погледнеш към Любовта, оживиш се и казваш: нещо гори в мене. Да, и умразата гори, и Любовта гори, само че умразата гори, изгаря и разрушава, а Любовта гори, съгражда и живот дава. Такива трябва да бъдат истинските картини на умразата и на Любовта. Това е изкуство! Така трябва да рисувате всички. А сега, вие казвате: рисуваме ние. Да, аз искам всички вие да бъдете велики художници, велики музиканти!

Някой казва: аз днес съм вдъхновен, говоря красноречиво. Ами защо само днес си вдъхновен? Не само днес, но всякога трябва да бъдеш вдъхновен от Божественото, и всяка твоя дума да произвежда чудеса. всяка твоя дума трябва да произвежда чудеса върху самия тебе! Вие говорили ли сте на себе си? Аз ценя хората по това, не какво ви говорят, не какво говорят на мене, но какво говорят на себе си. Не е важно, какво говоря на вас, то не е говор, но какво говоря на себе си. Когато говоря на себе си, по-красноречив човек от мене няма. Вие чували ли сте как говоря на себе си? То е слово! И това слово само аз го чувам. Когато говоря на вас, това е обикновена реч, но когато говоря на себе си, тогава да ме чуете! Когато говоря на себе си, не говоря много, съкращавам беседата си, говоря най-много 5–10 минути и едва издържам този говор. До сега съм достигнал до 10 минути най-много. Щом си говоря 10 минути, казвам: стига толкова, доволен съм от своята реч. Защо? Защото тя е Божествена в себе си.

Някой ме запитват: как се справяш с хората, когато говорят против теб? – Говоря на себе си. Ами като нямаш парички? – Говоря на себе си. Ами като нямаш легло? – Говоря на себе си. Най-красивото нещо в света е човек да говори на себе си! Казвам: всички трябва да говорим на себе си и от сърцата ви да блика Любов, и то не само временно, не само към хората, а постоянно и то към всички същества изобщо. Минавам покрай едно дърво, виждам на некое место една гъсеница, спра се при нея и размишлявам: какъв пример дава тя! В нея съзирам усилено движение на нейния дух да се подигне. Но каква работа се изисква за това! И това е една малка гъсеница! Онзи велик Божествен живот ми казва: „Ти разбираш ли, защо този червей пълзи“? Некои казват за къртицата: къртица е това! – и я отминават. Божествения Дух пита: „Ти разбираш ли, защо тази картица рови из земята? Ти разбираш ли, защо птиците хверчат? Ти разбираш ли, защо растенията растат? Ти разбираш ли, защо е това разногласие и тази хармония в живота?“ – Това е великото в живота, което трябва да разбереш и проучиш. Когато вашите сърца се изпълнят с Любов, само тогава ще разберете смисъла, който е скрит в тия неща. Всички трябва да разбирате, но не като онзи светия, който не разбрал смисъла на своето служене. Какъв трябва да бъде вашият морал? Ако ти си светия, посвятил живота си на Бога, живел 20 години в пустинята и при тебе дойде един богат български землевладелец и ти каже: слушай, остави тия глупости, да живееш в пустинята, ела да ми прекопаеш лозята, аз имам толкова и толкова декари, ще ти дам 200,000 лева за това. Съгласиш ли се на това предложение, всичката ти святост отива на ветъра. Това не е моралът, който трябва да следвате вие. Но ако ти се съгласиш да работиш без пари и кажеш: братко, аз не се нуждая от пари. Може да дойда да ти помогна, но после пак ще се верна. Кажеш ли така, ти си свят човек, у тебе има морал. Такъв трябва да бъде и вашият морал! Готови ли сте вие като този светия да направите некое добро без пари, вие сте възлюблените деца на Бога. Кажете ли: аз направих толкова добрини на този човек, но той не е признателен – вие не сте възлюблен син на Бога. Ти признателен ли си? Всички вие сте непризнателни. В вас не се е събудило туй благоговейно чувство на светията. Някой казва: защо Бог ме е създал такъв? – Недоволен е той от живота си и от положението, което има. Казвам: Бог ти е дал толкова дарби, но ти още не си ги разработил. Ти не си обработил твоя ум.

„Всяко дърво се познава от плода си.“

И сега, аз желая, онези от вас, които искате да носите туй свещено име „ученици на Новото Учение“, или, онези, които искате да носите туй свещено име „носители на Любовта, Мъдростта и Истината“, тъй ги наричам аз, бъдете образци! Бъдете онази запалена свещ, в която няма абсолютно никакъв дим, абсолютно никакъв остатък, която гори и издава онази мека святлина, която носи живот и възкресение на всички хора. Всеки от вас може да бъде една такава запалена свещ!

Онези от вас, които сте родени вече от Дух и вода, идете да бабувате на тия, които скоро ще се родят! Некои от вас сега са заченати, а трети сега се приготовляват за това зачатие. Работници трябват на света! Ние няма какво да се занимаваме с това, какво се пише в нашата преса, какво се пише в чуждите вестници. Работа се изисква от всички!

Някой казва: аз не съм толкова красив, черничък съм малко. Друг казва: очите ми не са тъй хубави! Аз зная един алхимически начин, по който мога да ви направя красив, но първо трябва да сте родени от Дух и вода. Защо? – Трябва да сте готови да запазите тази красота. Каква полза ще имате, ако ви се даде едно богатство и после ви го отнемат? Това ще бъде големо нещастие за вас. Следователно, от вас се изисква да бъдете силни и крепки, да можете да задържите онова благо, което имате. Тогава никой не ще може да ви отнеме благото, което Бог ви е дал. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Любовта. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Мъдростта. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Истината. Некои казват: отнеха ми Любовта! Моми и момци се оплакват: отнеха ми любовта! Някой ви я отне? На кое место я отнеха? – Изгубих любовта си, отивам в ада! – казва някой. Как, любовта си ли изгуби? Ти ходиш да търсиш любовта в някой момък или мома там некъде из горите. Не, в момъкът няма да намериш любовта. Че и той сам я търси! Тогава, кой при кого ще я намери? Това не е Любов, Любов за Любов не се жени. Мъдрост за Мъдрост не се жени. Истина за Истина не се жени. Разберете това! Сърцето и умът се съединяват, за да служат на Бога. Да се жени човек, това значи да се съединят две души, за да служат на Бога, да изпълнят Неговата воля. Разбирате ли това? Хората не се женят за свое удоволствие. Това е проституция! Женитбата е съединяване на две души да служат на Бога. Съединим ли се в името на тази Любов – да служим на Бога – всинца ще бъдем едно цело и един дух и тогава в всинца ни ще действуват великите закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Само тогава ще дойдем до онова истинско оженване на хората. Тогава няма да търсим, къде е мъжът, къде е жената. Ако мъжът ти е с Любовта, той е благословен мъж. Ако мъжът ти е с Мъдростта, той е благословен мъж. Ако мъжът ти е с Истината, той е благословен мъж. И ако жена ти е с Любовта, тя е благословена жена. Ако жена ти е с Мъдростта, тя е благословена жена. Ако жена ти е с Истината, тя е благословена жена. Ако син ти, дъщеря ти, приятельт ти или който и да е, е с Любовта, Мъдростта и Истината, те са благословени.

„Всяко дърво се познава от плода си“.

Ако вие сте родени от Дух и вода, проявете се! Онези, които не са родени, родете се! Това е новият зов към света. Нас ни трябват хора не с ограничени умове, сърца, души и духове. Нас ни трябват хора, братя и сестри, с сърца любящи, с умове святли, с души благородни и с духове възвишени. Това е, което ще ни сближи, ще ни направи истински герои в света.

Аз наричам герой онзи, на когото сабята никога не се троши. Аз наричам герой онзи, който никога не умира. Аз наричам истински мислител онзи, на когото мисълта свети и озарява света. Аз наричам човек на новото учение, на новия живот онзи от сърцето на когото извира Любов, която носи живот за всички. Аз харесвам в извора една отлична черта – неговото пълно безкористие. Той хиляди години наред извира и никога не казва „дайте“! Но, кой как дойде при него, той все казва: „братко, идвайте, взимайте си когато и колкото искате!“ Този извор е заради вас. Той минава през села и градове, пои гори и градини, всички пои и чисти, докато най-после се влее в морето. Тази е отличната черта на извора, която трябва да бъде черта и на родения от Дух и вода, животът на когото трябва да минава през ония наскърбени души и ги утешава. Който няма този живот в себе си, как ще утеши тия наскърбени души? Той ще каже: е, Господ казал така. Не, не е казал Господ така. Роденият от Дух и вода, като види наскърбени души, няма да каже, волята Божия е такава, а ще ги утеши. Някоя майка плаче. Той ще я пита: защо плачеш? – Детето ми умре. – Не плачи то сега ще дойде. Ще тропне са пръчицата си и детето пристига. – Ето, твоят Драганчо е жив. Друга майка плаче. Защо? – Нейната мила Марийка умрела. Той тропне пак с пръчицата си, и Марийка дойде. Майката е радостна, и всички в къщи се радват. Това прави новото учение – възкресява мъртвите души! Тъй е, ще дойдат всички тия духове от пространството. Затова казвам: ние живеем в един велик свят! Ние живеем при особени условия. Доста сме се скитали, доста тази умраза, това не разбиране между нас.

Ако сте българи, бъдете от тия новите българи, които ще кръстим сега! Бъдете носители на новото учение, бъдете Синове на Любовта, на Мъдростта и на Истината! Бъдете растения, които от плода си да се познават! Бъдете хора, които от мисълта си да се познават!

„Плодът на Духа е Любовта!“

Беседа, държана от Учительт, на 28 юни 1925 г. в гр. София.