Разлика между версии на „Новите форми на Любовта“

Текуща версия към 04:35, 23 юни 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1939 г., 1939 г.

Любовта дава живот (1938–1939)

Новите форми на Любовта

Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета 5-та глава от второ послание към Коринтяните.

Духът Божи.

Бог създаде земята за веселие на хората. А пък те я направиха мъчилище. Хората са недоволни, защото им липсва нещо. Болни са, защото пак им липсва нещо; невежи са, понеже им липсва нещо; глухи са, понеже им липсва нещо, слепи са, понеже им липсва нещо. Това, което им недостига, те го считат за наука и искат по научен начин да си направят един свят, дето да са доволни.

Ако вие сте недоволни, липсва ви нещо. Следователно, за да бъдете доволни, трябва да наваксате от някъде това, което ви липсва. Най-първите същества, които Бог създаде на земята, се хранеха с отрова. Те бяха силни. Тези същества бяха толкова умни, че отровата превръщаха в храна. И тези същества като устроиха земята, като я направиха твърда, казаха: „Няма какво да седим повече.“ И те си заминаха и оставиха хората. И последните, като не знаят как да живеят, само от горе орат земята и изваждат нещо. И после като се намериха хората в това трудно положение, дойдоха други същества, които живеят във водата. Те като устроиха света, създадоха растенията. И хората като не знаеха как да работят във водата, те се разхождаха във водата с кораби.

Сега всички хора спорят какво да ядат и пият. Сега всички усещате една вътрешна мъчнотия. Лекарят дава горчивини и отрови на един човек и мисли, че ще го излекува. Някого го хванала треската. Ще му дадат хинин. Трябва да имаш знанието на онези, които се хранеха с отрова. Дават ти хинин и ти казват: „Ще оздравееш.“ Някой път оздравяваш, но след 4–5 месеца треската пак идва. Тази сутрин една сестра ми казва, че има треска. Казах ѝ: „Ще взема отрова, не арсеник, но хинин муриатикум.“ Тя казва: „Хинин знам, но мориатикум не знам.“ И тя почва да повтаря тая дума и каза: моретикум.

Треската е болест за Великден. А хремата е за Коледа. В духовния свят или в разумния свят когато искат почистване на човека, пращат му хрема. Тя ще го прочисти. Тя ще маже, ще разтрива, ще глади, ще глади. Особено на едно място все глади и като го излъска хубаво, тя ще го остави. И си отива. Когато човек го хване хремата, това показва, че трябва почистване на носа. А пък когато го хване треската, това значи, че по цялото тяло трябва да стане пречистване. Някой път сте страдали от една треска, наречена опирна треска: правиш известни конвулсии и някой, който е под юргана зъбите му тракат. Сега тези работи се отнасят до физическия свят. Нас ни е страх от болестите. Но болестите идват ето как: ние имаме доста братя, които са сиромаси. Та щом дойде някоя болест при тебе, ти да знаеш, че сиромаси братя са дошли. Ти, горкият, ще осиромашееш малко, а те ще ядат и ще пият. Те изпоядат събраната мазнина в тялото ти, и прочие. И като я изпоядат, ще кажат: „Сбогом, довиждане!“ И ще си отидат. И след това ще дойдат братята на здравето и с кошница ще ти донесат нещо. Благодарение, че идват братята на здравето! Ако често ни посещават братята на сиромашията, то нищо не би останало от нас. Та като дойдат тези братя сиромаси, ще ги турите на работа. На сиромаси братя каква работа се дава? Например, една млада мома, когато си има възлюбен, той като дойде, тя ще му даде да държи вретеното. Той горкият седи и държи вретеното, а тя навива. И тъкмо размотае едно вретено, тя му тури друго в ръцете. И нему му е приятно, че държи вретеното. Тя го е държала отвесно, а пък той го държи хоризонтално. Значи, тя го държи отвесно към слънцето, а пък той хоризонтално и тя прави своите изследвания, какво може да стане от това вретено? И после тя му казва: „След 3–4 дена заповядай пак. Пак ще правя своите изчисления върху научни въпроси.“ Който не разбира, ще каже гледай му ума. Хванал той вретеното на една мома, и тя го развива. Тя го е навила, а пък сега трябва да развие вретеното.

Та казвам: Когато тези братя сиромаси дойдат, турете ги на работа. Защото който няма работа, той трябва да яде. Който няма работа, той трябва да спи; който няма работа, той трябва да се облича. Който няма работа, той трябва да се кара с някого. То е все работа. Колкото за карането, това не е каране, а специална работа. Особен специалитет – да знаеш как се да разговаряш; да говориш така, че срещния от когото никога не са излизали сълзи от очите му да почнат да капят сълзи от очите му. Толкоз умилно да му говориш! И онзи да каже: „от умиление сърцето ми заби.“ Аз ви изнасям верни факти. Някой път казваме: „Да не се караме в света.“ И без караница е лош. Не е лошо в карането, само че хората не знаят кога да се карат. Не е лошото в яденето, но хората не знаят кога да ядат и как да ядат. Не е лошото в слушането, но не знаят кога да слушат. Не е лошо в гледането, но не знаят кога да гледат. Защото хората, ако не бяха се карали, главите им щяха да се сплеснат отстрани, и никаква работа не щяха да свършат. А пък благодарение, че се карат и работа вършат. Вземете един млад поет. След като му се накарала неговата възлюбена, той ще напише едно стихотворение. Той никога не би написал без една възлюбена. В света всички съчинения, които мъже са писали, са все благодарение на възлюбените. Последните им даваха вретената. А пък ако мома е станала красива, тя трябва да благодари на своя възлюбен.

Та казвам сега: В живота трябва едно ново разбиране. Ние тълкуваме нещата така, както не са. В един дом мъжът и жената се карат. И жената налага мъжа, и мъжът налага жената. Влиза един и ги пита: „Какво правите?“ Той иска да ги примири. Примирява ги така: хваща мъжа и го удря два пъти. Жената го хваща и му казва: „Ти какво право имаш да бараш мъжа ми. Кой те е викал да се месиш?Съдия ли си? Я навън!“ Ние криво разбираме нещата и в следствие на това страдаме. Могат човека и да го убият. Правили са опити. Могат да го убият за едно лъжливо схващане на нещата. Някои са правили опит за действието на лъжливи представи. В Америка завързват очите на един човек, който е осъден на смърт и му казват: „Ще ти прережем отзад една артерия на врата и ти ще умреш.“ И турят отгоре един съд, от който капе вода на това място. И почва да тече вода, и той горкият мисли, че е кръв, и клюмва горкият, и умира. Той мисли, че за 10–20 минути му е изтекла кръвта. И чудното е, че този човек като умре, казват другите: „Чудна работа, как лесно се умира.“ Сега във вас има такъв възглед: смъртта я представляват за страшна. Действително в някое отношение смъртта е страшна, но в друго отношение тя не е страшна. Смъртта, сама по себе си, има две лица. Ако ние разсъждаваме от чисто Божествено гледище и смъртта е допусната от Бога. Това е един ангел на смъртта. Когато някой човек не знае как да живее на земята, този ангел на смъртта му занася душата в другия свят. А пък другия, плътския човек го оставя тука. Де е лошото като умре човек? Че ти като умреш, душата ти излиза. И ти като останеш на земята, оставаш без кираджии, и тогава няма кой да ти плаща. И тогава страдаш, че си умрял. Да умреш, значи да излязат добрите кираджии, които са живели в тебе. И Давид, който е знаел това, е казал: „Да не отнемеш светия си Дух от мен!“ Има една животинска душа и когато излезе това разумното, тогава идват тези страдания в света. Страданието идва от следния факт: щом почувствуваш, че няма кой да те обича на света. Любовта е това разумно начало. Ние се радваме и веселим на Божествената Любов, която е промислила заради нас. Ние се веселим на светлината, която идва, на звука, който идва, на въздуха, който влиза в нашите дробове, на храната, но всичко това е излязло от първото Начало, от Бога, и влиза в нас и носи живот във всичката му пълнота. Докато ние сме във връзка с Него, ние се радваме. И в денят, когато почнем да грешим и се нарушат тези връзки, веднага от този ден започват страданията ни. И страданията не са нищо друго освен недоимък. Те произтичат от факта, че няма кой да ни обича. И тогава човек умира. Умира в смисъл, че почва да страда. А пък когато се радва, значи живее. Страданието е, че Любовта се е намалила; не че самата Любов се намалява, но ние възприемаме по-малко от тази любов. Хората не могат да живеят добре, защото не могат за разбират закона. Ти Бога в хората не можеш още да обичаш. Но за да възприемаш Божията Любов, ти трябва да обичаш някого. Ти казваш: „Защо трябва да го обичам?“ Защото чрез Любовта, когато ти обичаш някого, то ти ще възприемеш Божията Любов. И ако ти не обичаш, ти се осъждаш на смърт. Защото по никой друг начин не може да се поддържа в тебе Божествената Любов. Следователно, когато имаш Любов към ближния, това е заради тебе. Или когато една жена люби един мъж, това е заради себе си. И ако тя престане да го обича, тя губи. И ако мъжът престане да я обича, и той губи. И ако и двамата се обичат, то и двамата стават проводници на Божествената Любов. Жената става проводник на Божествената Любов, за да живее мъжът. И мъжът става проводник, за да може жената да живее. Това е велик закон. Някой казва: „Защо я обичам? Тя е парцал.“ Само когато този „парцал“ е жив и ти ще бъдеш жив. И щом престанеш да я обичаш, ти ще изчезнеш в света. И когато жената каже: „И без него може, и без тази любов може“ – то и тя ще умре. Сега някои цитират Евангелието, цитират следните Христови думи: „Които се сподобяват с онзи свят, нито се женят, нето за мъж отиват.“ Жената не трябва да стане паразит на гърба на мъжа. Тя не трябва да стане от теми, мъхообразните, да се залепи за някой предмет и да смуче. Мъж ти трябва да бъде свободен и Божествената Любов трябва да излиза от него свободно. Мъжът трябва да бъде свободен, както извира изворът. Също така и жената трябва да бъде един извор за мъжа, и мъжът за жената. Това е Новото Схващане, за да се образува ново общество, новият живот в света! Същият закон е и за младите. Горното е за мъжа и жената, а пък за младото поколение, за братята и сестрите, светият закон е. Ако брата не обича сестра си, той не може да живее. Сестрата е проводник на Божията Любов спрямо брата си. И братът е проводник на Божията Любов спрямо сестра си.

Същият закон е и за други области: слугата е проводник, за да живее господаря; господарят е проводник, за да живее слугата. Тези неща съществуват в света. Казва някой: „Защо да бъда слуга?“ Ако нямаше слуги, господарите щяха да измрат. И ако нямаше господари, слугите щяха да измрат. Те са проводници. Или ако няма ученици, учителите нямаше да имат кого да учат; и ако няма учители, нямаше кой да учи учениците. Та казвам: това е новото разбиране. Вие желаете да вървите по Новото разбиране, обаче крайно се индивидуализирате. Вие казвате: „Аз нямам нужда от никого.“ Тогава от кого имаш нужда? Опитвал ли си някой път да живееш без хора? Ти казваш: „Да, живея с Бога.“ Но къде ще го намериш? Премахнете растенията, въздуха, водата, слънцето и оставете в мисълта си само, и да видите къде е Господ. Тогава кого ще обичате, кажете ми? Някой има много голяма философия и казва: „Да обичаш Бога. Бога и ближния си.“ Че в какво седи ближния? Ближният е едно състояние вътре в тебе. Най-хубавото състояние във физическия свят, това е ближния. Това е, когато ти чувстваш, че има някого да обичаш, а пък за Бога имаме идея, когато чувстваме, че има някой да ни обича. Онзи, който ни обича, взема страната на Бога. А пък онзи, когото ние обичаме, той взема страната на ближния. Това са новите идеи за Бога. Онзи, който ни обича, то е на местото на Бога. Следователно, ти с всичкото благоговение и с всичкото страхопочитание ще седиш и ще знаеш, че само Бог е, който може да те обича! И че само ближният е, когото можеш да обичаш. И да изявиш Божията Любов, това е една привилегия. Ти ще изявиш Божията Любов, която е в твоята душа. След като си възприел Божията Любов, ти ще я проявиш, и тогава ще почувствуваш това, което търсиш. Защо страдат мъжът и жената? Защото жената не знае как да постъпи. Тя иска мъжът ѝ да я обича. Но тя да заповядва. И каквото тя каже, той да слуша. Няма го майстора! Мъжът казва: „Ти ще ме обичаш.“ Тя казва: „Няма го майстора.“ Някой път някой казва: „От къде Учителят знае тези работи?“ Та преди да знаете тези работи, аз съм ги учил. Вие сте още новаци и затова още страдате. Вие не знаете какво нещо е Любов, какво нещо е мъж, какво нещо е жена. Вие казвате: „Да се отърва от този мъж.“ Ти като се освободиш от мъжа, нищо няма да остане в тебе. Жената като се освободи от мъжа си, нищо няма да остане в нея. И мъжът като се освободи от жена си, от него нищо няма да остане. В самото начало Бог създаде мъжа и жената. Разбирате ли идеята? Създаде онова начало, с което Бог се проявява. Две начала има в Бога. Бог ни учи как да възприемаме Неговата Любов. Бог чрез мъжа ни учи на закона как Той ни обича. А пък чрез жената ни учи, как да възприемем Неговата Любов. По два начина ни учи. Та всички трябва да учите как да възприемате Божията Любов и как да я предавате. Мъжът е носител на Божията Любов, а пък жената е възприемателка на Божията Любов. Ти, като имаш положението на една жена, ти ще знаеш как да възприемаш Божията Любов и как ще я туриш на работа. В това съвременната наука ни дава достатъчно факти и сведения, но трябва в бъдеще да четете. Има известна енергия, която слиза от слънцето. Тя е невидима. Като дойде тая енергия на земята, женският принцип превръща тая енергия и се ражда светлината. Следователно, светлината се е родила от жената на земята. От слънцето чрез мъжа е дошла енергията. А пък на земята се проявява светлина чрез жената. И във вас е същият закон: чрез вашия мозък, чрез вашата глава енергията ще дойде. А пък чрез стомашния ви мозък, или чрез тъй наречения слънчев възел тази енергия се превръща и животът почва да функционира. Това влиза в новата хигиена.

Човек правилно трябва да възприема Божествената енергия на Любовта и правилно да я предаде на всички същества. Да не се заражда в него каквато и да е противоречива мисъл. Тези две неща трябва да ги спазва, ако той иска да бъде богат, учен, умен и прочие. Първото нещо, което ви смущава, е недоволството. Животът най-първо ви се явява много интересен, но после ставате недоволни. Вие сте недоволни от някого. Защо? Жената е недоволна от мъжа, понеже той нищо не принася в къщи. Не носи в къщи както тя иска. Аз съм наблюдавал жените: мъжът донесе нещо в къщи, а жената погледне месото и го връща. Казва: „Такова месо не искам. Ще донесеш крехко месо от рибиците.“ И той трябва да отиде пак на пазара. Той донесе салата, репички, тя ги бутне и каже: „Не струват тези репички.“ Той донесе череши. Тя каже: „Пак не струват.“ И ще ги върне. Тя казва: сиренето не е хубаво, маслото не е хубаво, това не е хубаво, онова не е хубаво. Тя днес го връща мъжа, утре го връща и най-после той отиде и не се върне!

Тепърва една жена трябва да види в мъжа Божественото начало при всички негови слабости, които той може да покаже. Един мъж като слиза на земята, той все ще се окаля от атмосферата на земята. Вземете най-хубавата светлина, която слиза от слънцето: тя след като ни погрее, ни изгаря. Това е кал. Черното, което се заражда на лицето, това е кал, която слънчевата енергия извежда навън от тялото. Когато слънчевата енергия изгори човека, той се пречиства. Трябва едно ново схващане за живота. Ние мислим, че хората са лоши. Че нарочно са лоши. Не. Някои хора са лоши без да знаят, защо са лоши. Ще ви преведа един пример. Това става в Америка. Там подлудява един бивол. Тича наоколо, бяга и най-после един човек, който разбирал езика на животните, идва и поставя ръката си на главата на бивола. И го пита: „Какво ти е?“ Биволът му казва: „В задната част на крака ми е влязло нещо. И то ме подлудява. Моля, извадете го!“ Онзи го изважда и биволът се укротява. Цял гвоздей бил влязъл вътре в крака му. И той не може да каже, че има гвоздей в крака си. И лудува. И напада всичко, което срещне, като че другите са виновати. У мнозина хора има този трън. И апостол Павел се оплаква от тръна, който имаше.

И тези страдания, които имате в сегашния век, един ден вие ще ги искате, но тях няма да ги има. Вие използвайте страданията за вашето благо. Страданието – това е една кал, от която може да направите хиляди грънци, защото без тази кал, какво ще работите? Представете си, че вие живеете в един свят, дето всички хора са богати. Питам: какво ще правите? Да допуснем, че никой човек няма нужда от никого. Да допуснем, че всички хора са еднакво учени. Какво ще правите? Представяли ли сте си какъв е съвършеният свят? Казват: „Да отидем в съвършения свят.“ Съществува един съвършен свят, в който хората взаимно си помагат. И всеки един от далеч чувства в какво може да бъде в услуга на другиго? Да вземем за пояснение музиката. Ако изучавате съвременна музика, ще видите връзката между тоновете. И всеки един тон има цена от следующия тон, който иде. Следующият тон, който иде, той дава цена на предишния тон. И всички музикални тонове, като се съединяват заедно, образуват цяла песен. Образуват цял един цикъл от звукове, които специално се моделират и образуват хармония. И ако тези звукове взаимно не си помагаха, нищо не щеше да излезе от тях.

Това съответства и на отношенията между хората. Всеки човек, когото ти обичаш, той е, който дава цената на твоя живот. Ако ти не обичаш, твоят живот се обезценява. Ако обичаш, твоят живот придобива цена. В Любовта всички правите една погрешка. Вие се преследвате един други заради Любовта. Ти казваш: „Мъжът ми обича друга жена.“ Ти се радвай, че той обича други жени. Престъпленията стават в света само в безлюбието. Там дето има Любов, никакво престъпление не може да стане. И ако е станало престъпление, то не е станало от Любов, а от безлюбието в света; ако има любов, вие се радвайте на това. То е Божието благословение. Ако вземем всичките ваши подозрения, които сега имате, които мъжете хвърлят върху жените или жените върху мъжете, то 75 на сто са лъжливи. И само 25 на сто верни. Та питам сега: защо са тези 75 лъжливи заключения? Защо хвърляш тази кал върху мъжа? Питам вас жените: защо хвърляте тази кал върху вашите мъже? Кой ви е дал това право? Бог ви е пратил в света да оправите света, да възприемете Неговата Любов. Турете вретеното в ръцете на мъжа и той е готов да го държи, и развивайте тогава нишката. Казвам и на мъжете: кой им е дал правото да турят 75 престъпления върху жените? Че в началото Бог създаде мъжът и жената, мъжки и женски пол ги създаде. Какво право имаме ние да съдим онова, което Бог е създал? Ние можем да съдим онова, което ние сме създали в себе си. Но нямаме право да съдим онова, което Бог е създал. Та всичките ви страдания произтичат от там – от 75-тях лъжливи заключения, които приписвате на другите. И когато имате един мъж, ни най-малко не искате да го познавате. Че ако вие влезете в една стая, дето въздухът е развален, трябва ли да си съставите понятие, че въздухът отвън е развален. Не. Този въздух тук, в стаята е развален от посторони причини, а външният въздух е чист. Това е новото, което трябва да оправи света, да го обнови! Аз така гледам на работите. Аз съм изследвал този въпрос, изследвал съм, изследвал съм и съм намерил следующето разрешение: хората всички праведни ли са? Как гледа Бог на тях? Кое е онова, което заставя Бога да ни обича при всичките ни престъпления и грехове, които имаме, а те са доста черни грехове. 25 на сто те са наши неразбирания. Кое е онова, което Бог обича в нас? Ти в своя другар, в своя мъж не можеш ли да намериш толкоз, колкото Бог намира в тебе? Жената не може ли да намери в своя другар, или мъжът в своята другарка толкоз, колкото Бог намира в един грешник? Аз не осъждам никого. Някои казват, че в името на Любовта трябва да се търпят погрешките. Любовта, която аз имам в себе си, тя не търпи моите погрешки. Аз го чувствувам това, понеже тези погрешки ми причиняват страдание. Щом аз страдам, то Любовта ми говори вътре: „Не прави погрешки!“Сега ние считаме, че някои неща са невъзможни. Да обичаш онзи, който те обича, то е много лесна работа. Няма никаква мъчнотия в това. Не е там мъчнотията. Но да обичаш онзи, който не те обича, това е мъчно изкуство. Но какво трябва да разбирате вие под думите: „който не обича“? Че онзи чака ти да го обичаш. Ти казваш: „Той не ме обича.“ Не, той чака ти да го обичаш. Ти ще му бъдеш божество. Щом имаш един мъж, който не те обича, ти ще му покажеш как трябва да те обича той. Син или дъщеря, мъж или жена, слуга или господар е той, ти ще му покажеш, как трябва за се обича. Бог показва на тебе, че въпреки всичките противоречия, които се явяват, Той ни дава всички блага. Като се вземат малко от благата от тебе, ти си готов веднага да се усъмниш от Бога, и казваш: „Той е като хората!“

Че Господ като те обича, ще ти даде един лош господар. Господ като те обича, ще ти даде един лош слуга. Или една лоша жена. Или един лош мъж, или един лош учител, или един лош ученик. Тогава какво ще кажеш на това? Ще ти даде лошия ученик, когото трябва да учиш как да обича – нищо повече. Не, не се спирайте да се оправдавате. Аз не се спирам да оправдавам сега хората. Нито ги обвинявам, нито ги оправдавам, но изяснявам нещата. Ние имаме едно криво разбиране за живота. В нас има толкова погрешки, съмнения вътре! Та има мъже, които ревнуват жените си от Христа. Той казва: „Аман този Христос! Откак си тръгнала подир Него, в къщи не се свърташ! Да Го намеря, ще Му се карам.“ У него се ражда ревност, чу тя е обикнала Христа. Че какво има като Го е обикнала?

И после вие нямате една идея. Вие нямате идея и понятие за съвършената Любов. Една жена, след като умре и като се роди, за същия мъж ли ще се ожени? Тя за същия мъж по никой начин не се жени вече! Някой казва: „Втори път дали ще се срещнем?“ Втори път вече – не. Доста е едно срещане. Втори път тя ще има друг мъж. 500 или 600 пъти като дойдете на земята, 500 или 600 мъже ще има. В любовта има единство! И аз съм превеждал един пример, за да ви покажа това. Ще ви го преведа и сега: Той е из американския живот. Една американка била много недоволна от живота си. Тя намира, че нейният мъж е човек сух, студен. Той иска да ѝ угоди. Той бил много умен човек, та един ден си направил една маска и с нея изглеждал на един много красив млад момък, около 25 години, с хубави мустачки и почва да ѝ пише любовни писма. И като се връща в къщи той вижда, че тя въздиша. Чете писмата. Тя казва: „Има мъже, които обичат.“ Той ѝ казва: „Да, да. Зная, има ги.“ Нейният мъж, маскиран като млад момък има срещи с нея. Той ѝ говори, но тя не може да го познае. Тя казва: „Аз много се радвам, че намерих този който ме обича. Който ме оценява и не е като тебе.“ Така казва тя на мъжа си. Той ѝ казва: „Ще ме извиниш, аз съм грозен, но аз се радвам, че ти намери него.“ Тя казва на мъжа си: „Я му виж портрета. Аз ще се оженя заради него.“ Той казва: „Хубаво.“ Веднъж, когато той се представя на нея за млад момък, снел маската и тя видяла, че той е същият.

Този, когото обичате във всички хора, той е същият; тоя е един и същ. Вие не разбирате. И в лошите си и в добрите си форми той е същият. Та един ден вие ще видите, че сте в пътя на заблуждението. Благодарете на живота както изявява. Аз не искам да вярвате, но да опитате нещата. Понеже живеете в един Божествен свят, трябва да го разбирате от Божествено гледище. Погрешката е във вас.

Защо като ви дойдат някои неприятности в живота, мислите, че Бог е изменил своите отношения към вас и че Господ не е вече доволен от вас? То е ваше разбиране. Писанието казва: „Бог като презираше времената на хората, оставяше ги да живеят както поискат.“ А пък сега хората като са станали способни да разбират Любовта, Той ги призовава към един разумен живот. Дотогава, докато ти не виждаш Божественото в един човек, ти не можеш да го обичаш. И законът е верен: за да ви обичат, трябва да има един, който да ви обича. Мога да направя един опит. С когото искате. Ако някой не е любим, мога да го направя любим. То е така лесно да се обича човек, както е лесно да направиш някой човек богат. Мъчно ли е това? Дайте му 500 хиляди лева и ще стане богат. Ще има апартамент и прочие. А пък мога да направят човека веднага сиромах. Като му задигна парите. В това отношение като си съсредоточа любовта, той може да стане богат. И тази любов може да се отнеме. Когато ние не оценяваме течението на любовта, тогава течението може да се отнеме. И тогава ние ще страдаме. Та ние страдаме от неврастения, поради подозрението. Подозрението ще дойде във вас, но това подозрение ще го турите настрани. В света всички събудени души нямат желание да грешат. Няма нито един мъж, нито една жена, които са събудени да искат да грешат. И ако той греши, това става от немай-къде. Нали сте виждали някой до когото спите, хърка. Той не иска това. Преди доста години аз бях в един хотел. И понеже нямаше място, попитаха ме: „Може ли да дойде един пътник в твоята стая?“ – „Може. Нека дойде.“ Онзи дойде и като заспа, почна да хърка като 10 свини. Станах и му направих няколко паси както знам, и той се укроти, и на сутринта каза: „Много хубаво спах тази вечер.“ Човекът не че иска да ме безпокои, трябваше да стана да му се карам, а пък като му направих пасите, той каза: „Много хубаво спах. Не съм спал друг път както тази вечер.“ Той имаше хъркане като на 10 свине. Или на някои хора им текат лиги вечерно време, като си легнат. Те са недостатъци вътре в нервната система. Та сега школи трябва да се образуват за тия неща. Та като се срещнете всеки да намери една хубава черта в другия. Всеки има една хубава черта. Някой е енергичен, някой е милосърден, някой е с голяма вяра, някой е с голяма надежда. Някой има топли чувства, някой е досетлив, някой е музикален. Някой може да готви. Това са дарби, с които се проявява всеки един човек. Ти като готвиш хубаво и като нагостиш тези хора, те ще бъдат благодарни, че си ги нагостил.

Та казвам: В днешния век изпитанията идат да ни освободят от онези неестествени неща. Писанието казва: „Ще отнема греховете им, ще ги залича.“ Бог иде в света. Когато се казва, че ще дойде страдание, чрез тях да се премахнат всички несгоди, които съществуват, да се премахнат от умовете, от сърцата и от телата на хората. И ако не се премахнат причините, които съществуват в нашия ум, и условията, които съществуват в нашето сърце, и ако не се премахнат резултатите, които съществуват в нашето тяло, ние не можем да живеем един здравословен и радостен живот, какъвто очакваме. Та апостол Павел говори за излизането от стария живот. Смъртта не е нищо друго, освен излизане от един стар порядък и влизане в един нов порядък на нещата. Непременно старото трябва ада го напуснем, понеже в една нехигиенична стара къща не може да се живее. Само че, когато излезем в новото си жилище, нашият ум, нашето сърце и нашата воля трябва да бъдат подготвени, да не би да развалим новите си жилища, в които ще влезем. И за това трябва да се подготвим. И всеки, който каквото върши, трябва да е свободен. Да не си жалите труда за нищо! Всяка една работа, която можеш да направиш, направи я, не се срамувай. Малко работи има, от които човек може да се срамува. Нима Сократ, философът не беше метач в Атина? А пък имало е много атиняни, които не метат улицата, но имената им не се помнят, както името на Сократ. Сократ се отличаваше по това, че имаше една от най-сприхавите жени, Ксантипа. Тя беше много ревнива, а пък той като философ имаше работа навсякъде с жени. И той завежда един свой приятел в къщи, и като се разговарят, тя се разфучала и почнала да кряска. Той казал на приятели си: „Трябва да знаете, че след тази гръмотевица ще дойде дъжд.“ И тя взела един леген с вода и го изляла върху него. Той казал: „Аз ти казах, че дъжда ще дойде.“ Тя не била толкова лоша, но философът не може да си даде всичкото време на нея, да я целува, да я прегръща. Той ѝ казал: „Много жени целувах преди да се оженя за тебе, а пък сега искам философски да живея. И за тебе искам да ти дам най-хубавия си живот!“ А пък тя казала: „На мене ли да дадеш най-хубавия си живот, като ходиш с други жени?“ Ксантипа не била лоша жена. Тя била доста добра жена. Тя го уважавала и след неговата смърт доста плакала за него.

Истината, която иде в съвременния свят, иска да ѝ слугуваме. Всички трябва да слугуваме на Божествената Истина от Любов. Не можем да задържим Истината в себе си, ако нямаме Любов. Не можем да бъдем полезни на нашите ближни, ако Истината не е с нас. И ако не обичаме тази Истина. И не можем да свършим каквато и да е работа, ако с нас не е Истината. Та две неща да останат: да приложите любовта на Бога! И да обичате Истината! И тогаз към всички онези, с които имаме съприкосновение, да изявим Божията Любов и да възприемем Божията Любов така, както Бог изисква.

Благословен Господ Бог наш (три пъти).

Тайна молитва.

На поляната правихме упражненията.

Трийсет и трета неделна беседа, държана от Учителя на 18 юни 1939 год. 10 ч.пр. обяд. Ясен слънчев ден. София – Изгрев