Разлика между версии на „Който знае и който не знае“

Текуща версия към 06:56, 22 юни 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1939 г., 1939 г.

Любовта дава живот (1938–1939)

Който знае и който не знае

Отче наш.

Ще прочета 9-та глава от Евангелието на Матея.

Духът божи.

Има едно различие между онези, които знаят и онези, които не знаят. Който не знае се смущава, че не знае как да направи работите. Който знае не се смущава. И тогава, някой път и онези, които знаят и те се смущават. Те пък се самозаблуждават. Онзи, който знае, той се самозаблуждава. Той казва: „Тази работа ще я направя, но няма кой да я оцени.“ Ако оставиш една работа, която сега правиш да я оценяват хората, ти се самозаблуждаваш. Най-първо хората трябва сами да оценят. Туй, което ти правиш, ти трябва да го оцениш. Има хора, които вярват само в туй, което виждат. Не вярват, в това, което не виждат. Кое е по-хубаво: човек да вярва в това, което вижда и да не вярва в това, което не вижда. Има хора, които вярват това, което виждат, пък това, което не виждат – не вярват в него. Ще ви изнеса противоречията в живота. Сега някой път ще си послужим с младите. Младите хора, съвременните поколения – обща е тази дума, не е частна, лично не я взимайте. Един млад момък, преди да познава една мома, вярва в нея. Щом като се ожени не ѝ вярва. Докато не са се оженили мисли, че тя е светица, мисли, че е ангел, всичко туй. Щом като се ожени за нея, не вярва вече. Някой отива да вземе пари на заем. Докато не е взел парите от някой банкер, обикаля, говори му приятелски, че високо мнение има заради него, че вярва, че той има една душа, че Господ му дал ум да помага на бедните. Говори сладко. Щом вземе парите на заем, вече не го виждаш да обикаля наоколо. Съвременното човечество, всичките ние, сме на един път, дето трябва да се избавим от много заблуждения. Запример, вярващият мисли, че като неговата вяра няма. Онзи, който се е влюбил мисли, че като неговата любов няма. Онзи, който е свършил училище мисли, че като него няма. Прав е, че като него няма такъв екземпляр в света, но всеки един такъв човек е един такъв екземпляр. Прав е. Именно, че като него няма, там е неговото достойнство. Защото ако имаше подобен на него, цената щеше да се намали, понеже, в двоен размер е. Благодарение, че няма като него и цената се пази. Виждаме в съвременния икономически свят, когато черешите са малко, цената им е висока, а когато са много, цената им се понижава. Та сега, кое е по-хубаво? Цената да бъде висока или черешите да бъдат повече. Ако цената е висока, хубаво е за онези, които продават череши, но зле е за онези, които купуват череши. Ако черешите са в изобилие, добре е за онези, които купуват, но не е добре за онези, които продават. Но ние не сме пратени в света да продаваме череши. Човек не е пратен в света да прави дрехи на хората, да живее или да бъде обущар, или да бъде шапкар, или пък някъде да бъде художник, или музикант и т.н. Човек има една мисия, която трябва да изучава. Това са средства, условия, при които човешката душа се развива. Вие често казвате: „нашето минало“, „нашето бъдеще“ и „нашето настояще.“ Какво разбирате под думите „вашето минало“? Миналото в нас е това, което ние сме научили. Бъдещето е това, което има да учим. А настоящето е това, което сега учим. Миналото е това, което сме научили каквото и да е, добро или зло. Научили сме го, добро или зло. Вярата е за онова, за бъдещето, което ще научим. И там има някои работи лоши. Човек много пъти предполага, но и бъдещето някога носи хубави работи. Някой ми казва: „Има бъдеще.“ Казва: „Не може да ти кажа защо, не се позволява.“

Та казвам сега: С бъдещето се занимава вярата. С миналото се занимава науката, а с настоящето се занимава Любовта. Задават някои въпроса: „Защо трябва да го обичам?“ Защото аз не съм срещал учен човек, който да даде точно определение, точно да каже защо трябва да обичаме, конкретно. Защото за мене този въпрос е тъй ясен, като белия ден. Ти като кажеш обичаш, ще се ползуваш сам. Като обичаш, ще живееш. Като престанеш да обичаш, ти ще умреш, нищо повече. Той казва, че не ме обича. Ако той ме обича, той ще живее. Ако той не ме обича, той ще умре. Ако аз го обичам, ще живея. Като престана да го обичам, ще умра. Следователно, защо трябва да обичаш? За да живееш. Защо той трябва да те обича – за да живее. Тъй е сложен въпросът. С едно ядене живот не става. Той е един вътрешен процес на Божествения свят. Новите хора, в новите времена трябва да научат онази динамическа любов, Божествена любов в света, която любов ще премахне всичките отрицателни черти. Ами, че може ли да имаш недоверие в лявата ръка? Може ли да имаш недоверие в лявата или дясната ръка, че те може да направят пакост? Може ли да имаш недоверие в краката си, че те могат да ти направят пакост? Може ли да имаш недоверие в очите си, че те може да ти направят пакост, или да имаш недоверие в ушите си? Пакостта може да произлезе в твоите уши. Ти може да имаш едно любопитство, да слушаш неща, които не са ти потребни. Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите. Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш какво другите хора вярват. Ако искаш да знаеш какво другите хора вярват, погледни себе си и ще знаеш. Какъв то си ти, такива са и те. И най-после всичките хора не са създадени. Ние мислим, че всичките хора са чеда Божии. Че са чеда Божии, че някой е царски син, това показва неговото произхождение. Но бъдещето на този царски син не зависи от неговата кръв, че произхожда от царски род, но неговото бъдеще зависи от неговият ум, от неговото сърце. Ако този царски син е ленивец, не учи, води един разпуснат живот, мислите ли, че хората между които живее, ще го ценят и ще може да си поправи път?! Мислите ли, ако някой син на много учен баща и той уповава на учението на баща си, че той ще може да си проправи път? Има вярващи, които уповават само на Христа. Казват: „Христос туй ще направи.“ То е за негова сметка. Трябва да преценяваме фактите много добре. Има една приказка: Бащата на един син, който е много остарял, станал на 120 години, че не могли вече да го гледат, дотегнал им. Старец постоянно се оплаквал, молел се да умре, но не умира. Синът го взел в един кош, да го носи, но детето му тръгнало отподир. Казва: „Все се молиш да умреш, но ще ти кажа как се умира. Ще те оставя гладен да погладуваш, че да умреш, защото като не гладува, човек не умира.“ Оставил той старият си баща с коша. Детето казва: „Татко, защо го остави с коша?“ – „Не ми трябва.“ – „Ами вземи коша, аз с какво ще те нося?“ Синът връща се и взема баща си с коша назад. Вие имате един кош, с който носите вашите мъчнотии някъде. Синът ви казва: „Аз с какво ще нося?“ Мъчнотиите в света не се разрешават по този начин, нито добродетелите се разрешават по този начин. Ако направиш едно добро и очакваш от него да се повдигнеш. Всяка една добродетел. Добродетелта седи в това, всяка направена добродетел, е плод на любовта, е условие за живот. И като направиш едно добро, ти живееш, от този плод се храниш. Ти като преставаш да правиш добродетелта, ти ще умреш. Всеки ден умираме. Всяка една скръб се дължи на едно нарушение. Някой път съзнателно, някой път несъзнателно. Та ние изгубваме вътрешният си мир. Божественият свят, всички онези напреднали братя на човечеството искат да възпитат съвременното човечество, да бъдат добри. По всеки един начин искат да ги възпитат. Човек е пратен на земята, да постигне онова, което той желае. Защото нашите идеали, които ги имаме, те са идеали общи. Казва: „Аз имам идеал.“ Този идеал е общ. Ти си пратен на земята най-първо да обичаш, понеже, чрез любовта ти ще познаеш какъв е Божествения живот. Писанието казва: „Да познаем Бога.“ За да познаеш Бога, ти трябва да го обичаш. Ние туряме живота там, дето не е.

Та казвам: Любовта не може да се стимулира. Любовта на земята има два стимула. Ти не може да стимулираш любовта без надежда, ти не може да стимулираш любовта без вяра. Надеждата наричам външните условия, а вярата носи вътрешните възможности. Следователно, ти не можеш да туриш условията без надежда. Не може да ги туриш в действие, не може за ги използуваш без надежда. И вътрешните възможности не може да го туриш в действие, без вяра. Тогава иде самата любов вече, разумното начало. Защото в любовта, това е Божественият Дух, който се изявява. „Бог е Дух, казва Писанието, и които Му се кланят да Му се кланят в Дух и Истина.“ И тогава, когато един човек се кланя в Дух и Истина, само по този начин може да се прояви любовта. Най-високото положение на Любовта може да се прояви при Духа и при Истината. Ако ти не обичаш Истината и ако ти не се ръководиш от духа, ти ще бъдеш един чужденец за любовта и следователно, ти няма да бъдеш гражданин на онзи великият, Божествен свят на любовта. Сега с туй аз не отричам вашата любов. Вие всички сте опитали любовта, която ви е дадена в заем. Тази любов, която сега имате, тя е една любов взета на заем, предадена от вашите деди и прадеди. Вие ваша любов още нямате. Една българска поговорка казва, че чуждото и на Великден се взима. Следователно, за да дойдете до вашата любов, вие трябва да върнете на вашите деди и прадеди всичко, до вашето разбиране. И като дойдете до това разбиране, няма да има сила в света, която може да ви разклати във вашите убеждения. Ви ще имате такава светлина, вие ще имате такова едно неизчерпаемо богатство, в което никой не може да ви обори. Страхът ще изчезне завинаги от душата ви. Кажете ми, при сегашните условия, е хубаво да се страхувате, защото ако не се страхувате, то щеше да бъде по-зле. Сега в човека има известни дарби и способности, скрити в него, които при известни условия, може да се проявят. Живели на едно място двама съседи. Единият бил богат, милионер, а другият – сиромах. „Този, богатият човек – казва сиромахът, оплаква се на друг – е лош човек, не влиза в положението ми. Яде и пие, а аз едва опитвам само сух хляб.“ Другият му казва: „Не го познаваш, много добър човек е. Трябва да имаш ключ да отключиш сърцето му.“ – „Дай ми този ключ.“ – „Хубаво, аз ще ти го дам.“ Този богатият човек минавал през един мост, имало дълбока река, и онзи го бутва в реката, а сиромахът влиза в реката да го извади. Като го изважда, спасява го. Богатият го прегръща и казва: „Много ти благодаря, че ме избави.“ Завежда го у дома, отваря се сърцето му. Все таки, за да ви поканят, трябва да ви бутнат в реката, за да се прояви сиромахът. Всеки богат човек трябва да го бутнеш в реката. Нищо повече. Следователно, всичките хора, които са дошли на земята, всички сте бутнати, все сте били богати хора в оня свят. По някой път някой са екскурзианти, искат да дойдат в този свят. Все ще ги бутнат в реката, някой ще слязат да им помогнат. Та вие сте от бутнатите. Баща ви и майка ви ви помагат да ви извадят из реката. Дето казват, че бабите, изваждат децата из реката е много право. Баща ви и майка ви ви извадили из реката. Вие сте богати. Усещате една непризнателност. Казвате: „Той ми е баща, тя ми е майка. Аз имам задължение, те ме спасиха. Другояче щях да изчезна в тази дълбока река, в която ме бутнаха.“ Туй е алегория, но един закон много верен. Условията, при които Бог ни е поставил, възможностите, които Бог ни е дал, ние трябва да изучаваме великия закон на нашия ум, великият закон на нашето сърце, за да може да действуваме съобразно с тия двете велики сили, защото умът е една сила в човека, сърцето е друга сила. Тялото е един резултат на човешкият ум. Не само на сегашният човешки ум, но от хилядите години на миналото човешкият ум и човешкото сърце, като са действували заедно, те са създали сегашното тяло, което носи всичките възможности.

Та казвам най-първо ще се освободите от ония ограничителни условия на живота. По някой път вие казвате, че не ни обичат хората. Някой път хората казват, че вие не ги обичате. От какво зависи, защо няма обич между хората? Защото единият е сиромах, а другият е богат и не е бутнат в реката. Богатият живееше в удоволствие, той не познаваше законите на любовта. Сиромахът – в сиромашия и той не познаваше любовта. Виждаш лошата страна на богатия и сиромаха. И богатият и сиромахът не живеят в любов. Като бутнаха богатия във водата, тогава сиромахът влезе във водата, той се накваси и като се наквасиха с любов, обикнаха се и се познаха. Ако не ви бутнат вас при едни и същи условия, няма да разберете любовта. Мене ми разправяше един български офицер. Бил скаран с брата си и 12 години не са си проговорили дума. Пък били и двамата при Одрин. Казва: „Като започнаха да се пукат шрапнели около него и мене, дойде брат ми, прегърна ме и ми казва: „Отиваме, може би тука мене или тебе ще убият.“ Като дойдоха шрапнелите, примириха се. И като се върнаха в село, живели добре. Та казвам, хубаво е по някой път да дойдат шрапнелите. Всичките лоши условия, са условия, при които любовта да се прояви. Всичките мъчнотии и страдания в света, не са нищо друго, освен подбудителна причина, за да може да се реализира разумният закон – Любовта, за да дойде да действува вярата. Ти не вярваш в някой човек, не може да влезеш в неговото положение. Ти мислиш, че този човек няма да ти бъде полезен. Ако ти може да се убедиш, че този човек може да ти бъде полезен някога, ти ще го обичаш.

Та искам да ви изнеса въпроса: Идейната любов седи в любовта към Бога. Най-малката любов в света седи, в любовта към човека. Туй е идейното. Ще повярваш, идейно ще имаш целокупната любов. Като обичаш един човек, то е най-малкият опит. Да обичаш едного, то е най-малкият опит. Ако мислиш, че само един човек като обичаш, този един, когото обичаш, ти един ден ще го изгубиш. Аз да ви наведа примера: Майките изгубват своите синове. Майката, която дала много на своя син, утре се явява друга една майка като нея, по-млада, задига го, завежда го в странство и той нищо не помага на старата си майка. Защо? Защото младият син не е бутнат в реката. Младите са сиромаси. Тепърва като се родят деца на тях, като се родят мъжки и женски деца, те ще влязат във водата. И те ще познаят каква трябва да бъде любовта. Мнозина казват: „Аз ли съм най-големият грешник, че страдам.“ Ти не си най-големият грешник, но за да се прояви великият закон на любовта, трябва да дойдат мъчнотиите в живота. Ако ти не влезеш в мъчнотиите, ако не влезеш в тази река, хората няма да те познават. Ти като влезеш в реката и излезеш, ти ще научиш Божият Закон. Христос казва: „Ако човек не се откаже от имането си.“ Как човек да се откаже от имането? Отказване от едно нещо, а придобиване на друго. Когато един се отказва от 100 хиляди. Когато се отказва от златото, за да купи един диамант, какви са подбудителните причини? Стойността на този диамант е много по-голяма. Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да имаш злато. Някой казва: „Не ми трябва злато.“ Злато трябва до толкоз, доколкото то им е нужно за здравето. Хората обичат златото, понеже, то е проводник на здравето. Даже може да направим един опит. Някои хора умират от сиромашия. Тури му една торба със злато и той веднага ще оживее. Аз съм привеждал следния пример: Един американец се оженил за една красива американка, доста богата. Но веднъж въпросът се усложнил и идва една болезнена криза и викат 12 души лекари. Констатират, че тя едва ще преживее 24 часа. Казват му да ѝ кажеш да се приготви. Отива той, смутен. Тя казва: „Какво казват лекарите?“ – „Много съжалявам, казват, че след 24 часа ти ще си заминеш.“ Тя го утешава казва:„Няма нищо, дошло е време, ще замина за другия свят.“ Но тя му казва: „Искам едно обещание от тебе.“ – „Какво? Ако мога да го направя.“ – „Аз искам като умра, ти да не се ожениш.“ Той поседял, поседял и казал: „Виж, туй не може да ти обещая. Не вярвам на себе си, може да се оженя.“ – „Тогава не умирам.“ И не умряла, въпреки консулта на 12 лекари, че ще умре. Влиза златото на място. Тя казва: „Не, аз ще бъда капиталът.“ Това е силата на внушението. Силата на впечатлението са ужасни в този свят. Някой впечатления на личността в едно поколение, в две, в три и цели народи, по някой път страдат от една психоза на миналото. Има такива факти изнесени. Заболява един американец, явява се една болест в краката. Той усеща, че кракът му ще се строши. Викат един лекар, преглежда крака, казва: „Няма нищо, казва, здрав е кракът.“ – „Как, ужасна болка усещам в десния си крак.“ Викат втори, трети, четвърти лекар и те му казват: „В тебе има една внушена мисъл.“ – „Аз чувствам една болка в крака си.“ Викат един лекар по психиатричните процеси на болестите. Той казва: „Ти преди 7–8 години някъде виждал ли си някой човек да му се счупи крака?“ Той си спомнил, че преди 8 години се е спрял на едно място, на гарата, и донесли един човек със счупен крак и след 8 години в него се заражда, той чувствува същата болка както този човек. Започва този лекар по обратен път да му внушава и така той се излекувал. И често се наслояват от 5–10 години и трябва да се върнем назад, за се освободим от ненужните страдания. Някой път казвате: „Мене ми се струва, че ще се разболея.“ Внушаваш си. Казваш си веднъж, дваж, и се разболееш. А някой болен казва: „Аз ще оздравея.“ Той дойде днес казва: „Аз ще оздравея, на утрешния ден, аз ще оздравея.“ И оздравява. Този човек, който казва, ще оздравея – оздравява. Онзи, който казва ще се разболея, разболява се. Друг казва, мене няма да ми върви. И не му върви. Някой казва, ще ми тръгне напред. И му тръгва. Казвам: Туй, в което вярваш разумно става и туй, в което се съмняваш, и то става. Някой казва: „Моето минало е лошо и бъдещето ще е такова.“ Друг казва: „Миналото било добро и бъдещето ще бъде добро.“ Следователно, трябва да поставим в живота си бъдещето. Че твоето бъдеще, твоето близко бъдеще е добро. Отначало ти си излязъл чист от Бога. Ако се върнеш отначало, както си създаден, ти ще кажеш: „Моето минало беше добро и бъдещето ще бъде добро“. Та по този начин ще се създаде онзи живот, който няма да се мени. Сега всеки един от вас, всякога вашето състояние може да се измени. Нали сте опитали на вашите малки деца. Дадете две ябълки на децата си. Майката иска да знае какви ще бъдат децата. Дай му две ябълки на детето и му кажи: „Дай ми ги назад.“ Ако ги дадеш и то не ти ги дава назад, или ако му дадеш едно перо на едно дете и то не ти го дава, аз ще ти кажа какъв писател ще бъде или дадеш пари и то не ти ги дава, или някоя книга му дадеш, или каквото му дадеш, това дете което дава има един стремеж. Това дете, което не дава, има друг стремеж. Едното дете се подбужда от по-висшето, казвам: имам вяра и веднага майката ще му даде повече\ Туй е с децата, но ние забравяме възрастните хора, когато Бог вземе някое благо, ние започваме да роптаем. Господ казва: „Дай ябълката.“ Ти не я даваш. „Защо Господи, ми го даваш, пък ми го взимаш. По-добре да не беше ми го дал.“ Много пъти са идвали, и млади моми да ме питат, има си някой възлюбен, ходят година, две, три, но не е сигурна. Казвам: „Обича ли те?“ – „Не го зная.“ Обича го, на друга не дава. После виждам ходи и с друга. Този момък, на когото момата е хвърлила око, най-първо той не е за нея. Следователно, той е като едно условие. Тя иска именно, той да бъде, пък той не е да нея. Той е взел друга. Ако тя го види с някоя друга мома, започва да ѝ се стяга сърцето. Всяка мома, която е дошла, тя си има един момък. Нека чака своя момък. Младите моми не трябва да бъдат толкоз глупави, трябва да бъдат умни. Има един анекдот из българския живот. Но види се той е общ. Двама души отишли да слугуват. 20 години ходили и по едно време брадясали, и като се върнали питат жените си така: „Жени, вашите мъже имаха ли бради?“ – „Не.“ – „Тогава ние имаме бради, не сме вашите мъже.“ Този закон е верен, за онези мъже, които са кьосета, за онези мъже които не са кьосета, законът е друг. В света нещата са строго определени. Всичките хора се безпокоят затуй, което не им влиза в работата. Ако вие разгледате живота от божествено гледище, ще видите, че някой път ние преценяваме нещата много по-повърхностно. Аз бих желал всичките хора да станат ясновидци, да виждат нещата по-дълбоко, да виждат нещата, както са в същност. Има млади момци в света. Един млад момък може да се ожени за една мома. Тя може да го е обикнала, той е внесъл една жизненост. Събудил е нейното сърце. Нейното лице се просветлява, става по-красиво, започва да разбира живота. Питам: какво лошо има в това? Ако тя беше се оженила за него нямаше да има туй благословение. Защото женитбата не е Божествен процес. Любовта е Божествен процес. Когато обичаш, то е Божествено. Но ако искаш да наложиш волята си някому да имаш кон, който постоянно да възседаш, туй не е Божествено. Божествено е само, ако аз пусна моя кон в гората и като ми дойде на ум, че ми трябва един кон, той сам да дойде, да ми се предостави в услуга, но щом го изваждам от обора, турям му гем, седло, качвам се на гърба му, то е вече един човешки порядък.

Сега ще се освободите, от всичките ваши възгледи на миналото, които не са Божествени, от всичко онова, което не е Божествено. Него го турете на заден план, извадете го, от светилището на вашия храм и във вашата душа да остане само Божественото, чистото. А онова, другото, нека бъде отвън. Засега човешките работи са в сърцето, а Божествените са в душата. Казват, че човешкото сърце е покварено. Понеже съществува един порядък в човешкото сърце. И може би, още няколко хиляди години, този порядък да съществува. И може би, за още няколко хиляди години да съществува. От него никой не може да ви избави. Но, пък никой не може да ви препятствува за онзи порядък, който е във вашата душа.

Та казвам всякога считайте в света, когото и да сте обикнали, считайте го, че той е едно Божествено благо. Ти обичаш някого и казваш: „Защо да го обичам?“ Любовта носи живот. Щом обичаш, Бог те благославя. Щом не обичаш, Бог взема живота ти. Непослушанието със себе си носи смърт. Ви се месите защо този да обича. Не се месете в Божествените работи. Аз бих желал всичките хора в света да влезете в закона на Любовта. Законът на Любовта е широк закон на разбиране. Най-първо той започва да действува чрез двама. Тия двама души ще имат други двама, ще станат четирима. Тия четирима ще имат други четирима, ще станат осмина. И осмината ще имат други осмина. И така Любовта ще се разпростре между всичките хора. Оставете Любовта да се прояви през всичките свои възможности. Ако искате да бъдете свободни, ако не – във вас ще се роди съмнение, подозрението, ревността, защото ревност не само във фамилиите има, ревност има и в религиозните хора. Той си изгубил вярата. Защо не вярва? Че в какво трябва да вярва? В три неща вярвам, в които моята вяра не се мени. Вярвам в Божията Любов, вярвам в Божията Мъдрост, вярвам в Божията Истина. Вярвам в Божията Любов, понеже носи живот. Вярвам в Божията Мъдрост, понеже носи знание и светлина. Вярвам в Божията Истина, понеже носи свобода. В какво друго трябва да вярвам? Следователно, всеки един човек, който би вярвал така и не само вярване, но една жива вяра. Та трябва да се приложи новото верую в света. При най-големите страдания, които човек има да се не измени неговата душа. При най-големите страдания да се не промени неговата мисъл. При най-големи страдания да се не промени неговото тяло. Но да се усили. Понеже, чрез страданията, чрез изпитанията се усилва човешкото тяло. Та да дойдем до закона на безсмъртието. Човешкият ум, той трябва да се усили, трябва да се приспособи на голямата светлина. Засега човешкият ум не е приспособен на голямата светлина. Човешкото сърце не е приспособено на голямата топлина. Малка топлина издържа, голяма топлина не може да издържа. Човешкото сърце трябва да се приспособи на голямата топлина. В голямата топлина се разтапят всичките противоречия, които съществуват сега в живота.

Аз ще попитам: Защо трябва човек да живее? Ти не може да живееш без да обичаш. Ти не може да бъдеш силен човек, без да вярваш. Ти не може да бъдеш здрав, без да имаш надежда. Надеждата носи здраве, вярата носи сила. Любовта носи живот. Божията Мъдрост носи светлина. Истината носи свобода.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

Трийста неделна беседа, държана от Учителя на 21 май 1939 год., неделя 10 ч. пр.обяд София – Изгрев