Разлика между версии на „Просете, търсете и хлопайте 1938“

Текуща версия към 05:40, 22 юни 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.

По образ и подобие (1937–1938)

Просете, търсете и хлопайте

Отче наш.

В начало бе Словото.

Ще прочета само седми стих от седма глава на Евангелието от Матея: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори!“

Духът Божи.

Сега ще направя едно съпоставяне. Казано е: „Просете и ще ви се даде.“ Кои просят? – Децата в ранната си възраст просят. „Търсете.“ – Младият търси. „Хлопайте.“ – Старият хлопа. Следователно, просенето е за децата, търсенето за младите, за възрастните, а хлопането за старите. Когато се говори за материята, разбираме еднообразието в света. Материята е еднообразна. Силата пък има две страни, т.е. две качества. Силата е подвижна. Силата представя съдържанието на материята. Казват: „Материя, сила, живот или разумност.“ Животът е разумното, т.е. в живота, сила и живот или разумност. Животът е разумността, разнообразието. И тъй, формите представят неподвижното в живота. Силата пълни тези форми, а животът им дава съдържанието. Следователно, вашето тяло представя външното, материалното, формата. Онова, чрез което се проявявате, това представя вашата сила. Това, което поставя цел, смисъл и към което се стремите, то е живота, разумното или Божественото. Така се назовава животът и на земята, и на небето. Върху материята съществуват различни философски разисквания. Ние ще оставим тези разисквания настрана, понеже според нас всички разисквания, всички противоречия представят гимнастика на ума. И най-лошите работи, и най-добрите работи представят упражнения. Какво лошо има в това, когато един виден професор скъса един студент, че не е решил задачата си? Ученикът казва, че достойнството му се е накърнило. На ученика достойнството се е накърнило, но на професора достойнството се е повишило. Вижда се, че професорът знае. Значи знаещият може да скъса незнаещия. Обаче незнаещият не може да скъса знаещия. Силният може да победи слабия, но слабият не може да победи силния. Това са контрасти в живота.

Сега вас ви интересуват три неща. Човек трябва да има една форма. Това е материята, която е еднообразна. В живота има достатъчно количество материя, следствие на което вие можете да живеете, колкото години искате. Често хората страдат. Единствената и главна причина, поради която хората страдат е, че дават своите жилища, телата си, които им са дадени да живеят, под наем. По този начин те искат да печелят повече пари. Никога не давайте апартамента си, който Бог ви е дал, под наем. Приемайте гости без пари, но никога не давайте апартамента си под наем.

Сега ние не говорим за порядъка на земята. Порядъкът на земята ще си остане такъв, какъвто е, защото разумното за човека не е разумно за Бога. И разумното за Бога е непознато за човека. Човек трябва да започне със съзнанието си. В човека има три съзнания: той има едно съзнание на физическото поле, чрез което се запознава с материята. Друго съзнание има на силата, чрез което се запознава със силата. Трето съзнание е това, чрез което се запознава с живота и с разумното в природата. Следователно, дотогава, докато в човека функционира само физическото съзнание, той ще има понятие за всичко онова, което става на физическия свят. Ако у вас не е развито духовното съзнание, тогава и силата няма да бъде позната на вас. Вие няма да имате понятие как да използувате тази сила. Ако у вас не е развито съзнанието за живота, тогава вие няма да познавате живота. Запример, в живота се явяват големи противоречия, вследствие на различните философски идеи, които съществуват. Запример, онези хора, които живеят на север, имат едно разбиране за времето. Всички останали, които живеят в умерените пояси, имат друго разбиране за времето. Онези, които живеят на север, казват: „Дебели дрехи ни трябват на нас, с кожи трябва да се обличаме, лицето ни трябва да бъде покрито, не се живее така.“ Това е философия на живота. А онези, които живеят в умерените пояси, казват: „Лицето не се нуждае от покривка.“ Обаче те съвсем не отхвърлят кожените дрехи. За да не се простудяват, те не отхвърлят кожените дрехи. В тропическите страни пък, никакви кожуси не трябват. Там се обличат със съвсем тънки дрехи. Всичко това се дължи на външните условия, които дикуват на хората как трябва да мислят. Когато някой човек казва как мисли, аз му отговарям: Твоите възгледи отговарят за северния полюс. За умерените страни – горе-долу, а за тропическите страни съвсем не отговарят. Когато някой ми говори за тънки дрехи, питам го къде живее. Той казва, че живее в тропическите страни. – Твоето учение е за тропика. Казват за някого, че е материалист. – Той е в северния полюс. „Ама той е много духовен.“ – Той е в умерения пояс. „Той е Божествен човек.“ – Да, той живее в тропическия пояс. Често най-големите лошавини се раждат от тропическия пояс. Запример, най-отровните змии се срещат в тропическите места. В северния пояс няма такива отровни змии. И там има зверове, но не такива, каквито в тропическите страни. В северния пояс животните са малко по-човеколюбиви. Мнозина мислят, че като станат Божествени, ще изключат злото. Не, злото не е изключено и в Божествения свят. Вие се чудите как е възможно злото да съществува и в Божествения свят. Там всички разбират последствията на злото и никога не го опитват. Когато някои същества от Божествения свят искат да опитат злото, те трябва да слезат на земята, между хората. Като слязат на земята, те питат: „Има ли възможност тук да опитаме злото? Ние го познаваме само теоретически, а тук вие казвате, че сте били големи специалисти на злото.“ Та възгледът, който имате, какво злото не съществува в Божествения свят, трябва да се измени. Същественото нещо за злото е кривото разбиране на хората. Всеки човек, който не разбира Божиите закони, той лесно може да създаде злото в себе си. И тогава казвам: Ако нямаш светлина, ще бъдеш в тъмнина. И тогава се задава въпросът: „Кой кое роди? Тъмнината ли роди светлината, или светлината роди тъмнината?“ Да се задава този въпрос, то е все едно да се задава въпросът: „Кокошката ли снесе яйцето, или яйцето излюпи кокошката?“ Кое е съществувало по-рано: Кокошката или яйцето? Има философи, които твърдят, че кокошката е съществувала преди яйцето. Значи, яйцето е излязло от кокошката. Други пък мислят, че яйцето е съществувало преди кокошката. Това са адвокатски спорове. Този въпрос не е нужно да се разрешава. Защо този въпрос не трябва да се разрешава? От икономическо гледище, ако вие разрешите този въпрос, вие ще повредите своя живот. Ще ви приведа един пример, да ви обясня защо не трябва да го разрешавате. Има един анекдот, който разправя за един адвокат, някъде в Германия е било това. Той имал едно дело да разглежда, което го разтакавал цели 34 години и все не могъл да го разреши. Като започнал да води това дело, той бил млад момък. После се оженил, родил синове и дъщери, дал им образование, възпитал ги, но това дело все още не свършвало. Един ден дъщеря му се заженила. Тя взела един млад адвокат. Баща ѝ дал в наследство като зестра на своя зет делото, което той водил 34 години. Младият зет, за да покаже, че е способен, взел делото и в една година го разрешил. Тогава бащата казал: „Много си глупав. От бързото разрешаване на това дело виждам, че гладен ще ходиш. С това дело аз се прехранвах цели 34 години.“

Та сега мнозина от вас мислят, че като изчезне злото в света, те ще станат ангели. И да изчезне злото, вие отново ще създадете лошите ангели. Кажете ми: Кое е онова, което прави плода да изгнива? Първоначално плодът, който седи на дървото, е пресен, а после изгнива. Кажете ми, всички плодове, които цъфтят, завързват ли? Някои цветове цъфтят, без да завързват. Коя е причината за това? Явяват се разни теории, които ги обясняват. Теориите, обаче, са само една възможност за изясняване на фактите, а фактите са истини, които съществуват в природата. Днес съществуват безброй факти, на които ние не можем да дадем никакво разрешение. Фактът си е факт, той може да се обясни по един или по друг начин. Например, някои казват, че математиката е точна наука, но в какво се заключава математиката? В математиката се работи с отношенията на числата и на буквите. При ред математически отношения, някои отношения са верни, а други не са верни. В какво седи геометрията? В отношението на точките, на правите линии, на фигурите и т. н. Значи, геометрията се ползува от математиката. Казват, че някои учени са изчислили точно математически, какво е разстоянието от Слънцето до земята. Казват, че разстоянието е около 92 или 93 милиона мили, или около 150–155 милиона километра. Питам: Колко точно е това изчисление, което може да ме остави на едно разстояние от пет милиона километри далеч от Слънцето? Наистина има една невъзможност да се изчисли точно разстоянието на всички ония тела, които са далеч от Слънцето. При тези изчисления някои тела могат да бъдат по-далеч, а други по-близо, отколкото са в действителност. Има нещо в атмосферата, което препятствува при тези изчисления, някои тела могат да бъдат по-далеч, а други по-близо, отколкото са в действителност. Има нещо в атмосферата, което препятствува при тези изчисления. Доброто в науката, в работите на учените седи в това, че те са съвестни и постоянно коригират своите знания. Те постоянно се коригират. Всяка година излизат нови теории. В духовните хора обаче идеите им се коригират доста бавно. Духовният като се залости в някоя своя идея, не можеш да го извадиш оттам.

Та казвам: В живота, в науката, в религията, съществуват ред противоречия. За да се освободите от противоречията, преди всичко вие трябва да си създадете вярна идея за човека. Първо си задайте въпроса: Кое е най-хубавото в човека? Най-хубавото в човека е това, че той вярва в безсмъртието, той вярва в душата, която не умира. Той вярва още, че има една любов в себе си, която никога не престава. Като умре и замине за другия свят, любовта и там продължава. Сега като се интересувате от земния си живот, вие тепърва трябва да го изучавате, да разберете, от какво зависи вашето благощастие на земята. Съществува един закон в света, който регулира щастието. Този закон казва, че Бог държи всички хора в ума си. Всички ония, които съзнават това, те живеят. Като извършат някакви погрешки, хората хвърлят облаци в Божествения свят. Тия облаци пречат на Бога да ни вижда. Престане ли Бог да ни вижда, ние умираме вече. Като ни изгуби, Той започва навсякъде да ни търси, за да ни съживи отново. Бог вижда, че със своите грехове ние туряме една преграда между Бога, между Неговата любов, която не може вече да действува в нас. В каквото и да е отношение, човек не трябва да допуща в живота си нито една погрешка. Правиш ли си някаква рокля, никаква погрешка не допускай върху роклята си. Не е достатъчно само външно роклята да бъде хубава, но тя трябва така да бъде ушита, че с нищо да не шокира. Като се облечеш с тази рокля, първо се облечи за Господа, после се облечи за Слънцето, за вятъра, за водата, за цветята, за дърветата, за животните и т. н. Няма ли да бъде това нещо интересно? Представете си, че срещнете един говедар, облечен с фрак, с цилиндър на главата. Мислите ли, че този говедар ще вземе кривака в ръка? Не, той няма да носи кривак. Сега говедарят носи кривак, защото дрехите му са прости, стари. Като няма фрак и цилиндър на глава, като няма какво да прави, той ходи по цели дни след говедата и ги бие. Някой казва, че по-добре е човек да е свободен от богатството. Не, богатството в света е една възможност за хората да бъдат по-добри. Следователно, можем да кажем, че богатите хора са по-добри. Това значи, че богатството е дадено, за да станат по-добри, отколкото биха били, ако бяха сиромаси. Ако бяха сиромаси, те щяха да бъдат по-лоши, а като богати, те са станали малко по-добри. Защо сиромасите са станали сиромаси? Защото, когато са били богати, те не са оценили богатството, вследствие на което им е взето, да видят какво значи да живеят без богатство. Ти имаш здраве, но не го цениш. Казваш: „Защо ми е това голо здраве?“

Един млад българин от Варненско някъде бил известен по своята сила и юначество в цялата съседна местност, във всички околни села. Той с всички се борил и на всички надвивал. Често той казвал на майка си: „Мамо, какво да правя с това голо здраве? Не съм доволен от него. Всички моми ме избягват, мислят, че ще ги бия, страхуват се от мене. Всички по-слаби момци се харесват на момите, а мене никоя мома не ме харесва, никоя не ме иска.“ Случило се, че този млад Стоян заболял и лежал в легло цели три години. През това време той казвал на майка си: „Мамо, да оздравея веднъж, че ако искат с камъни да ме товарят, на всичко съм готов.“ Питам: Този момък за пехливанлък ли се е родил? Неговата сила е на място ако, като отиде на хорото, види, че някой момък закача някоя мома, той да го набие. Ако той защитаваше момите, те щяха да го обичат и уважават. Следователно, силните хора трябва да приложат силата си за защита на слабите. Аз взимам жената като емблем на детето. Жената е дете, родено от човека, от мъжа. Първото дете, което се е родило в света, това е жената. Значи, първото дете е било женско и го нарекли Ева. Много хубаво име са ѝ турили. Ева произтича от Йехова. Йехова е свещеното име на Бога, което в еврейския език никога не се произнася. Името на Бога на еврейски език никога не се е произнасяло. Свещено име е то.

Та казвам: Ние трябва да се върнем към светостта на живота, да имаме уважение и почитание към всички. Във всеки човек се крие нещо хубаво, възвишено и благородно, което Бог е направил. Понякога и в най-лошия човек можете да видите една хубава черта. Някой път срещате един разбойник и чувате да казва: „Толкова грехове съм направил досега. Сега ще направя едно добро.“ Доброто, което този човек прави, е от съзнание направено. Като прави зло и престъпления, той си казва: „Не правя добре аз.“ Той съзнава, че върши зло, но не знае кой е пътят, по който може да се избави. Аз наричам прегрешение това, когато човек се плъзга по мокра, мочурлива почва. Понякога човек се хлъзга и пада и по права плоскост. Не съзнава човекът какво прави и се търкаля. Като дойде доброто и го съзнае, оттам вече започва правият път. Та в живота като дойдете до страданията, трябва да стигнете до края и оттам да започнете да излизате до нагоре. Друг път няма. Като се хлъзнеш веднъж, ти не можеш да възлезеш нагоре, но ако се спреш тук или там, с това ти удължаваш пътя на страданията си. Спирате ли се тук или там, вашето положение ще бъде следното. Един пътник закъснял една вечер. Понеже било много тъмно, леко се подхлъзнал, но успял да се хване за клонете на едно дърво. Така прекарал той цяла нощ, но понеже ръцете му отмалели, той решил да се спусне надолу, че каквото ще да става. Той си представял грамадна пропаст и като се спусне в нея, ще се убие. Като мислел какво да прави, мислено се простил с майка си, с жена си, с децата си, започнал да плаче и си казал: „Така ми е писано, най-после да става каквто е определено от Бога.“ Като се примирил с положението си, той се спуснал, но каква била изненадата му, когато видял, че под него има само 25 сантиметра разстояние до земята. Така и вие седите на едно разстояние само от 25 сантиметра от земята и какво ли не ви дохожда наум. Да, 25 сантиметра е това. Пусни се, да ти е спокойна душата и да поемеш новия път. Следователно, всички големи страдания, от които се оплаквате, са все на 25 сантиметра разстояние. Ако се пуснете, ще се освободите. Търсете в началото на живота си да имате една отлична майка и един отличен баща. Търсете във възрастния си живот да имате една отлична приятелка и един отличен приятел. На стари години хлопайте в библиотеката да имате хубави книги за четене.

Сега вие сте дошли на земята при един такъв хубав живот да отправите своята мисъл към онова възвишеното, красивото, което съществува в света. Вие никога не сте били при по-добри условия на живота, отколкото тия, при които сте сега. Ако земята не беше толкова красива и хубава, и ако Бог не я обичаше, Той никога не би изпратил своя син на земята да каже на хората, че и на тази земя може да се живее и да се учи. Хората са дошли на земята при най-добрите условия, но учат нещата, които не са за тях. Казват, че искат нова програма, защото им дотегнало да се карат и бият. Какво лошо има в това, че си се скарал с един свой приятел? Като си се скарал с приятеля си, ти се станал по-искрен. Казал си му това, което в друго време не би му казал. Иначе щеше да го лъжеш, а така по-добре, че си му казал истината. Та казвам: Мъчнотиите, условията, при които трябва да живеете, трябва да се справите с тях. За да се справите с тях, вие трябва да разчитате на нещо. Има неща, на които никога не можете да разчитате. Запример, вие не можете да разчитате на вашето детинство. През своето детинство ти ще разчиташ на своята майка и на своя баща. Това се отнася до възрастта на просенето. При търсенето ти ще разчиташ на себе си, понеже си възмъжал. А при хлопането ти ще разчиташ на онези книги, които те учат на новото. Според мене, старият човек е художник. Той е свършил вече всички занаяти и ще рисува само. Най-добрите художници в бъдеще ще са все стари хора. Преди няколко време дойде при мене една стара сестра в доста напреднала възраст и ме пита: „Учителю, какво да правя?“ – Вземи четка и стани художничка. – „Ама толкова годишна съм вече.“ – Тъкмо сега ти е времето. Когато искаш да се скараш с някого, вземи четката и започни да рисуваш. Вместо да кажеш една груба дума, по-добре нарисувай една красива линия. Запример, как бихте нарисували един човек, който се гневи, сърди? Ще нарисувате на веждите му две линии. После ще свиете мускулите на лицето му, на устата. Устните му ще се свият, ще станат по-тънки. После ще свиете ръката му на юмрук. Това е права философия. Не считайте, че всичко, каквото става във вашия живот, е излишно. В природата няма излишни неща. Това, което наричаме празно, излишно, то е човешка работа. Природата дава изобилно и радости, и страдания. Вашите страдания са благословения за другите, а вашите радости са нещастия за тях. Така седи въпросът. Когато вие сте щастливи, други са нещастни. Когато други са нещастни, вие сте щастливи. Следователно, защо да не можем да се радваме на радостта на другите? Защо и техните скърби да не бъдат и наши скърби? Защо да се радваме и на скърбите и нещастията, които ни сполетяват? Нещастните хора се учат, а щастливите се забавляват. Добрите хора почиват, а лошите работят. Ако вие бяхте станали добри, щяхте да почивате. И наистина, когато хората стават религиозни, те казват: „Ние завършихме нашата еволюция.“ Те седят без работа. Докато хората са светски, те обичат да шият, да работят, като станат духовни, те казват: „Нас вече не ни трябват дрехи.“ И поетът като стане духовен, казва: „Не искам вече да пиша.“ Това е криво разбиране на живота. Като станеш духовен, ако си музикант, ще свириш повече, ще пееш повече. Като дойде нещастието при тебе, свири за щастието на другите хора, понеже те са щастливи заради твоето нещастие. И когато си радостен, пак свири, за да утешиш, които са скръбни. Та казвам: Само по този начин като постъпвате, животът ще се подобри. Мнозина мислят, че като дойде Христос, Той ще оправи света. Ако дойде Христос да подобри икономическото положение, животът пак няма да се подобри. Първият човек беше при най-добри икономически условия на живота. Адам беше при най-добри условия на живота. Той имаше на разположение голяма библиотека, да чете колкото иска. Кой го застави да сгреши? Той имаше всички плодове на разположение. Пък имаше и отлична жена. Отде дойде грехът в рая? Какво ѝ липсваше на Ева? Тя имаше отличен другар. По-добре построен по ум, по сърце, от Адама нямаше. Той беше отличен тип, слънчев тип, отлична душа. Но когато Ева сгреши, той каза: „Аз ще отида с нея да ѝ покажа какво да прави. Ще напусна рая и ще отида да страдам заедно с нея.“ Невидимият свят одобри поведението на Ева. Той пожела да отиде заедно с нея да я избави от страданията, които ще я сполетят. От хиляди години насам Адам върви след дъщеря си, иска да я спаси. Какво лошо има в това? Ето защо ние не трябва да спорим върху въпроса, защо ни сполетяват известни нещастия. Страданията, които сега имаме, се дължат на нашето минало. Настоящите ни страдания се дължат на нашето минало. Ето в романа на Виктор Хюго „Клетниците“, там главният герой е Жан Валжан. Там се говори за едно малко престъпление, което направил, но което се открило след 20 години и той трябвало да понесе големи страдания за погрешката, която направил в своето минало. И ти си честен човек, но страдаш. Защо? За своето минало.

Ти си честен човек, но някой път те хванат за твоето минало и страдаш. Защо страдаш? За греховете и погрешките, които си направил в миналото си. Бъди достоен да изправиш погрешките си. В сегашния си живот ние имаме за цел за изправим погрешките си, да развием своя ум, да развием тялото си, което Бог ни е дал и да приложим в служба добродетелите си, които Бог ни е дал, да изпълним службата, която днес ни е предоставена, но да я изпълним по честен начин. Всеки човек, като заминава за другия свят, да е доволен в душата си, че е изпълнил работата си както трябва. При това не ставайте съдии едни на други. Че някой паднал и се окалял. „Ама защо падна, защо направи това?“ – „Направих го вече.“ – „Трябваше да бъдеш внимателен.“ – „Трябваше, но не бях.“ – „Знаеш ли колко вреда си направил?“ – „Зная, но направих.“ – „Не трябваше да падаш.“ – „Не трябваше, но паднах.“ Считайте за привилегия, че сте направили една погрешка. Човек, който прави погрешки, той е силен. Но човек, който изправи погрешките си, е два пъти по-силен. Следователно, за да се покаже силата на човека, ще се проявят неговите добродетели. Добродетелта, доброто, е най-естественото положение за нас. Да проявим една добродетел, това е естествено положение. Ако правим неестествените работи, колко повече можем да правим ония, които са естествени за нашата душа.

И тъй, като деца трябва да просим, да имаме здрави тела. Като възрастни трябва да търсим, да имаме здрави сърца, като стари трябва да хлопаме, да имаме отличен ум, да можем с него да служим на Бога през всичките времена на нашето съществуване на земята.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

37-ма неделна беседа от Учителя, Държана на 4 септември, 1938 г., 10 ч. преди обяд. София – Изгрев.