Разлика между версии на „Даване и вземане 2“

Версия от 00:21, 23 януари 2009

ДАВАНЕ И ВЗЕМАНЕ

Размишление.

Тема за следния път: Три поетични куплета върху твърдата почва, водата и въздуха.

Когато животът се обезсмисли и човек намира, че няма какво да прави, той става прозаичен. Докато е млад и животът му има смисъл, човек работи с поезията. Тя е красивото, възвишеното в живота. Значи поезията е идеализмът в живота, а прозата – материализмът.

В геометрията се говори за точка, за линия, за плоскост и за тяло. Знаеш ли какво представлява живата точка? Срещал ли си я? Разговарял ли си с нея? Ще кажеш, че си я изучавал, работил си с нея, но на книга. Да изучаваш точката на книга е същото, каквото е изучаването на растенията на книга. Друго нещо е да отидеш на мястото, дето живее растението и се развива. Съществува ли точката вън от човека? Ще кажете, че точката може да се проектира, както и силите на правата линия, но те представят проява, дейност на разумни същества. Това е все едно по почерка да четеш характера и проявите на човека. Който разбира законите на Битието, по всяка проява на човека ще знае какви сили се крият в неговия живот. Който не знае законите, той ще се домогне само до обикновените, външни прояви на човека, както и на неговия живот. В почерка на човека ученият вижда не само проявеното, но и непроявеното, т.е. онова, което е скрито и от самия човек. Достатъчно е да получите едно любовно писмо от някого, за да разберете доколко той е в състояние да издържи на любовта си.

Казвам: Силата на Любовта не се крие в думите, но в съчетаването на буквите, в техния устой. Не е нужно да четеш цялото писмо на човека, за да разбереш какво пише и доколко любовта му е устойчива. Първите букви на писмото определят цялото писмо. Ако буквата „М” е написана така, че първият връх е по-висок от втория, това показва големството на тоя човек. Той се счита за пръв в света. Всички останали хора са след него. Ако си позволиш да се поставиш преди него, непременно ще влезеш в противоречие с този човек. Планинските върхове в Природата никога не се сравняват, следователно никога не се състезават. Всякога единият ще бъде по-висок от другия.

Често хората се намират в противоречие с външната среда и условия – с твърдите, течните и въздухообразните вещества, със светлината и топлината. Някога те се намират в противоречие със самите себе си, със своите мисли, чувства и постъпки. На какво се дължи това? Много обяснения могат да се дадат, но главната причина се крие във факта, че човек няма правилни отношения към Първата Причина. Той греши по единствената причина, че не е намерил своето място в света. Щом намери мястото си, той постепенно изправя своите грешки. Следователно, дали ще станеш музикант, учител, свещеник, военен, земеделец или готвач, ти трябва да си застанал достойно на своето място. Всеки трябва да си зададе въпроса защо е дошъл на земята. Това е най-трудният и най-лесният въпрос. Човек е дошъл на земята, за да намери своето място. – Защо отиваш на училище? – Да се уча. – Защо изучаваш музика? – Да свиря, да се веселя. – Ще свириш първо на себе си, а после на другите. Който не може да свири на себе си, на никого не може да свири; който не може да напише на себе си едно любовно писмо, на никого не може да напише. Аз не разглеждам любовта в онзи смисъл, както вие я разбирате – като чувствуване. Според мене чувстването е каша като мамалигата. Истинската любов е онази първична сила, която дава тон на живота. Който живее в любовта, работите му се оправят. Казваш, че откак си се влюбил, умът ти се объркал. – Това, което обърква ума, е чувство, а не любов. Любовта не внася никакво объркване, никакво противоречие в човешкия ум. Любовта е нещо отделно от чувствата. Те са проводници на любовта, но нямат нищо общо с нея. Който влезе в любовта, млад или стар, възкръсва. Докосне ли се до любовта, мъртвият възкръсва, глупавият поумнява, болният оздравява. Това е магическото действие на любовта.

Казваш: Хората не ме обичат. – Ти сам трябва да заслужиш любовта, сам да си я купиш. Всеки богат човек може да си купи любовта – от него зависи. – Как ще я купи? – Дай хиляда лева на един беден човек, да видиш как ще ти пише едно любовно писмо. Дай две хиляди лева на друг беден, и той ще ти пише любовно писмо. Когато даваш нещо на човека, от тебе изтича сила, която той възприема. След това той ще ти напише любовно писмо. Щом изтичането спре, и любовното писмо се прекратява. Такива са разбиранията на хората за любовта. Обичаш някого, защото има какво да вземеш от него. Срещаш един здрав, силен, пъргав човек. Веднага го обикваш, защото има какво да получиш от него. Виждаш една кокошка, която снася яйца – интересуваш се от нея. – Защо? – Получаваш яйца. Защо е създадена кокошката? Ще кажете, че тя е създадена за ядене. Първоначално кокошката не е била създадена за ядене. Хората сами си присвоили правото да колят и ядат кокошки. Кокошките, птиците изобщо, са символи, чрез които Природата работи върху ума на човека. Птицата има отношение към мисълта. Щом видиш една птица, кажи си: Аз трябва да мисля. При това всяка птица определя качеството на мисълта. Славеят подтиква човека към един род мисъл, лястовичката – към друг вид, чучулигата – към трети вид. Всяка птица представя отделна буква. Също така и всяка буква в азбуката изисква нещо специфично от човека. Като знаеш това, ще пишеш буквите правилно. Например двата върха на буквата „М” трябва да бъдат еднакви. Ако първият връх е по-висок, това показва, че искаш да заповядваш. Казваш: Ще взема магическата пръчица и ще ударя с нея. – Ще удариш с магическата пръчица, ще заповядаш, но кой ще изпълни заповедта ти?

Питаш: Какво отношение съществува между твоята мисъл и магическата пръчица като сила? Когато е във връзка с разумния свят, мисълта крие в себе си мощна, магическа сила. За да бъдеш във връзка с този свят, първо трябва да имаш желание да дадеш, а после да вземеш. Силен човек е онзи, който първо дава, а после взима; слаб е онзи, който първо взима, а после дава. Това е закон. Ако държиш в ума си мисълта първо да взимаш, а после да даваш, ти си човек със слаб характер. Ето защо още като станеш от сън, ще си помислиш какво можеш да дадеш от себе си. Бог създаде света, значи, първо, даде нещо. След това Той има желание да вземе нещо от онова, което е създал. Нещастията на хората произлизат от факта, че са объркали местата: това, което е на първо място, са поставили на второ, а второто – на първо. Казваш: Първо ще взема, после ще дам. Объркал си местата: първо ще даваш, после ще вземаш. Вземането разваля живота, а даването го подобрява. Когато даването предшествува вземането, животът е щастлив и хармоничен; когато вземането предшествува даването, животът е пълен с нещастия.

В притчата за талантите Христос говори за закона на даването. Един господар дал пет таланта на един от слугите си и той спечелил още пет. На друг слуга дал два таланта и той спечелил още два. На третия дал един талант. Слугата заровил този талант в земята, та като се върне господарят, да му го даде назад. Той казал на господаря си: „Господарю, зарових таланта в земята, защото зная, че си човек, който жъне, дето не е сял.” Господарят му отговорил: „Рабе лукави, щом знаеш, че съм човек, който жъне, дето не е сял, защо не даде този талант на лихваря, да получа срещу него нещо?” След това той заповядал да вземат единия талант от този слуга и да го дадат на онзи, който спечелил пет таланта.

Следователно, ако имаш един талант, не го заравяй в земята; не казвай, че не си способен, че нищо не можеш да направиш. Кажеш ли така, ти занемаряваш себе си. Ако си музикален, изучавай музиката, да станеш добър музикант, да задоволиш първо себе си. Ако задоволиш себе си, ще задоволиш и другите. Как ще искаш от хората лавров венец, ако не можеш да свириш? Така нищо не се постига. Човек сам се спъва. Не е лошо, че искаш нещо от хората. Важно е да спазваш закона: първо ще сееш, ще дадеш нещо на земята, а после ще жънеш. Не отивай да жънеш там, дето нищо не си сял. Искаш да имаш уважението и почитанието на хората. Това е Божествена идея. Бог иска да Го почитат. Това желание е право и на място. Обаче право ли е да изискваш от хората, ако не си им дал нещо? Мнозина от вас искат да вземат нещо от Братството. Питам: Какво са вложили в Братството, за да искат нещо от него? Ако това Братство е член от Всемирното Бяло Братство, какво си вложил в него? Нищо не си вложил, а искаш да вземеш нещо. Вложи нещо в Братството! – Какво ще получа? – Не мисли за това.

Само едно Братство съществува в света като общ велик организъм. Всички останали братства са произлезли от Него. Що се отнася до братствата на земята, те са много: тук едно братство, там друго братство и т.н. Хиляди години са мислили хората, докато дойдат до идеята за братството, но светът и досега не се е оправил. – Защо? – Защото интересите на тези братства са различни. Щом има много братства, въпросите всякога остават неразрешени. Щом има много истини в света, въпросите остават неразрешени. Докато има няколко истини, всякога ще казваш: Не зная кое е истина. Под Истина разбираме онова първично начало, което събужда и съживява човека. Всичко, каквото имаш, дължиш на това начало в себе си. Това, което съм аз, което чувствувам в себе си, е Истина. Казваш: Аз мога да умра. – Това е предположение, не е проверено. – Мога да падна от канарата и да се убия. – Това е предположение. – Мога да се хвърля във водата и да се удавя. – И това е предположение. Не всеки, който се хвърля във водата, се дави. Жабата например се хвърля във водата, без да се удави. Тя се гмурка във водата и казва: Има смисъл да се живее; цял ден се уча. Казваш: Жаба е това! Тя кряка цял ден и не се учи. – Не, жабата пее и се учи. Тя е първият музикант. Тя пее: До, до, до; ре, ре, ре. Често се спирам пред блатата и слушам как жабите пеят. Една от тях си подава главата от водата и ми казва: Аз едва сега започвам курса по пеене. – Добре правиш. Един ден ще имаш по-големи постижения. Жабата се упражнява, без да се отчайва. Тя разбира живота. Някой човек се учи да пее и като няма големи постижения, отчайва се и се самоубива.

Време е да се освободи човек от лъжливите системи на миналото. В ума ти влезе една обезсърчителна мисъл. Не се поддавай на тази мисъл, тя е илюзорна. Пред тебе се открива велико бъдеще. Положението на човека е хиляди пъти по-добро от това на жабата. Трябва ли да се отчайваш? Ако жабата има толкова голямо постоянство да се учи да пее, ти по-долу ли ще останеш? Ако някога се обезсърчиш, иди при едно блато и слушай какво прави жабата, как пее. Тя взима известни тонове много чисто. Казваш: Нямам време да се занимавам с жабите. – Жабата е символ, който трябва да се преведе. Тя е студенокръвно животно, което показва, че е хладнокръвна. Жабата гледа на живота философски. Седи спокойно и размишлява като факир – мускул не мърда на нея. Със своето хладнокръвие тя иска да каже на човека: Няма защо да се гневиш, нито да се разгорещяваш. Остави нещата сами да дойдат до тебе. Наистина жабата седи спокойна: кацне муха на носа є, и тя веднага я лапне. След това пак заема същото положение, като че „ни лук яла, ни на лук замирисала”.

И тъй, изучавайте постоянството от жабите. Те пеят цели четири месеца в блатата, по цели дни и нощи. Благодарете, че жабите крякат и щурците пеят. Ако те престанат, светът ще мине през големи страдания. Когато минаваш край блатата и чуваш, че жабите крякат, знай, че твоите работи ще се оправят. Ако искаш да знаеш дали работите ти ще вървят добре, дръж у дома си в едно шише с вода една жаба и следи кряка ли тя, или не. Ако кряка, ще успяваш; ако не кряка, няма да имаш успех. – Това е празна работа. – Знай, че всичко, което става в Природата, има дълбок смисъл. В известен случай жабата, щурецът могат да внесат нещо ново в душата ти. Малки същества са те, но някога могат да бъдат полезни. Вървиш и не знаеш накъде води пътят. Спри се пред жабата, тя ще ти посочи правия път. Жабата е надпис, по който можеш да четеш. Не само жабата, но и всяко живо същество може да посочи правия път на човека. От него се иска будност, да разбира нещата. Така той ще осмисли живота си и ще види, че всяко явление, всяка проява в живота има дълбок смисъл.

Като ви наблюдавам, виждам промените, които стават с лицата ви. Някога побледнявате, някога пожълтявате или позеленявате. Има причини, които обясняват тези промени. Едно индуско предание обяснява как е произлязла бялата раса. Понеже тогавашният човек не се отнасял добре с брата си, Бог го повикал да даде отчет защо се отнася лошо с него. Човекът се уплашил много и от страх побледнял, станал бял. Значи белият цвят на хората от бялата раса не е естествен, затова белите хора повече вземат, по-малко дават. В бъдеще, когато дойде шестата раса, хората ще дават повече, ще вземат по-малко. Те ще бъдат хора на светлината – светеща раса. Тогава хората ще мислят повече. Мисълта повече дава, а чувствата повече вземат. Човек трябва да мисли повече, т.е. да дава повече. И Бог е започнал първо с мисълта, с хармонията. Това изисква разумният живот.

Като ученици на окултна школа вие трябва да минете през три последователни класа: единият клас е на физическия свят; вторият клас е в астралния свят, т.е. в класа на чувствата; третият клас е в умствения свят – в света на мисълта. Някои искат да минат изведнъж и трите класа. Това е невъзможно. Не можеш да се справиш с окръжаващата среда, докато не разбереш законите на физическия свят. Не можеш да имаш правилни отношения с хората, докато не се справиш със законите на астралния свят. Не можеш да имаш права мисъл, докато не научиш законите на умствения свят, дето съзнанията на всички същества са свързани едно с друго. Ако майката не се грижи за детето си, то ще остане на произвола на съдбата. Детето плаче, безпокои се да не остане гладно. И без неговия плач майката се грижи за него. Ангелите се грижат за човека, но и той като детето се безпокои да не остане гладен. Детето трябва да знае, че има кой да се грижи за него. И човекът трябва да знае, че има кой да се грижи за него. Ако Бог не мисли за човека, всичко е свършено с него. Ако мислите, че няма кой да се грижи за вас, вие поставяте живота си на фалшива основа и в един ден той ще рухне, както къща, построена на пясък.

Помнете: Всички стари досегашни системи ще рухнат. Няма да остане нито една от тях. Вие ще видите всичко това, ще бъдете свидетели. Всички църкви, всички обряди ще рухнат. Те са изиграли вече своята роля. Ще се създаде нещо ново. Не е важно как мислят хората сега, но как вие трябва да мислите. Ако си птица, ще прехвръкнеш над реката; ако си риба, ще преплаваш реката; ако си човек, ще минеш през моста. По който начин да минете, важно е разумно да я минете. Обикновено в живота хората се групират, но ако това става по закона на любовта, светът щеше да се оправи. Днес богатият не вярва на бедния и бедният не вярва на богатия. И единият е прав, и другият е прав. Богатият казва: Кой ще ми гарантира, че този слуга няма да ме обере? И бедният казва за господаря си: Кой ще ми гарантира, че господарят ще ми плаща редовно? Обаче нито богатият е лош, нито бедният. Има богати хора, които не са разбрали богатството си; има бедни хора, които не са разбрали беднотията си. Сегашните бедни и страдащи хора били някога богати, но и те не можаха да оправят света. Провидението ги постави на мястото на бедните, да опитат последствията на богатството. Ако и сегашните богаташи не разрешат правилно въпросите, един ден ще станат бедни. Никой не може да се извини: нито богатият, нито бедният. Бедният трябва да каже на богатия: Пътят, по който вървиш, води към смъртта.И богатият трябва да каже на бедния, че, по който път върви, ще умре. Обаче това не е достатъчно. Те трябва да си посочат един на друг правия път. Сега и на вас казвам: Съберете се някога, да помислите върху социалните въпроси, да намерите някакво разрешаване. Вие можете да поддържате страната на бедните или на богатите, но това е заинтересованост.

Казвам: Ако се интересуваш от нещо, първо ще се интересуваш от Истината. Всеки трябва да прилага Истината. Който казва, че е беден, не говори истината; който казва, че е богат, пак не говори истината. Може ли да бъде богатството твое, щом са го събирали хиляди хора? Хиляди дървета са взели участие в придобиване на това богатство. Какво ще кажете? Свещеникът казва, че проповядвал на хората, учил ги на добър живот. И той не говори истината. Проповядвал е той, но за пари. Ученият е работил пак за пари. Докато човек не работи от любов към доброто, никога не може да стане учен. Първо ще работиш за доброто. Тогава ще те възнаградят десет пъти повече, отколкото очакваш. Говориш за братство и равенство, а около тебе лежат стотици болни, няма кой да ги наглежда. Те имат нужда от помощ. Здравият не се нуждае от братство, но болният има нужда от него. Ще кажете, че за болните има болници. В каква болница ще турите онзи болен, който страда от алчност към парата? Той иска да стане богат, да живее в охолност. Неговата болест ще се излекува, когато се разрешат социалните въпроси. Кой учен, кой социолог е разрешил тези въпроси? Всички социални въпроси са разрешими. Тяхното разрешаване се крие в устройството на човешкия организъм.

Вижте как е устроен организмът на светията, как работят всички клетки, каква служба изпълнява всяка клетка и приложете тия закони в устройството на дома, обществото и държавата. Взимам за пример светията, понеже неговият организъм е в хармония с Цялото. Не спрете ли вниманието си върху устройството на съвършения човешки организъм, вие ще минавате от един строй в друг и в края на краищата ще се натъкнете на условия, подобни на сегашните. Докато е на земята, човек постоянно търси начини как да преустрои живота си. Щом дойде смъртта, той отива в другия свят – там да разреши социалните въпроси. След време отново слиза на земята, да приложи онова, което е научил на онзи свят. Обаче, като се върне оттам, всичко забравя и започва отново да се лута. Някои помнят това, което са научили, и го прилагат в своя живот. Това е достояние само на онези, които вярват в Бога като първопричина на нещата и изпълняват волята Му. Докато вярваш само в себе си и се стремиш към първото място, ти всякога ще теглиш чергата към себе си. Срещнеш ли някой човек, отдай му заслуженото място.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че вие не оценявате свободата, която ви е дадена. Говорите за братство, без да разбирате законите на братството. Ако зад себе си нямаш тил, не признаваш великия разумен свят, братството като идея е загубено. Питат ме защо допущам всички хора до себе си. – Това не е ваша работа. Аз пиша едно важно писмо, а една муха кацне на носа ми. Усещам я, но не обръщам внимание. Докато напиша писмото, нищо не є казвам. Щом свърша работата си, питам мухата какво иска и є давам някакъв съвет. Сестрата се оплаква от брата, че нямал добра обхода. Братът се оплаква от сестрата. Според мене и двамата са прави, и двамата са криви. Той има един възглед за живота, тя – друг, интересите им не съвпадат. Това е в реда на нещата. Този въпрос не може лесно да се разреши, отсега нататък ще го решавате. Защо не: Не искай хората да мислят, чувствуват и постъпват като тебе. Всеки решава въпросите си по свой начин. Някой се оженил, не живее добре с жена си – това е социален въпрос. Казвам на мъжа: Ще търпиш. Жената се оплаква, иска от мене съвет. Казвам є: И ти ще търпиш. Ще бъдеш умна и ще изучаваш характера на мъжа си. Трябваше на времето да ме питаш какво да правиш. Сега ще търпиш и ще се учиш. Ще търсиш начин как да укротиш неговия буен характер. – Не мога да го търпя. – Напусни го тогава. – Няма кой да ме поддържа. – Ще търпиш и ще се възпитаваш.

Днес всички хора – мъже и жени, се натъкват на вътрешни противоречия. Това се дължи на вътрешната дисхармония между техните мисли и чувства. Всеки сам трябва да възстанови хармонията между своите мисли и чувства, да се справи първо със себе си. Щом човек не се е справил със себе си, и с другите не може да се справи. Двама души не се търпят. Какво трябва да се направи? Турете помежду им няколко души, които са добре разположени към тях. Понеже не са един до друг, те лесно ще се погодят. Отдалеч те ще се поглеждат с любов. Турите ли ги един до друг, няма да се спогодят. Сам по себе си никой не е лош. Всеки мисли и чувствува добре, но понякога в него се събира излишна енергия, която чака момента да се изяви навън. Достатъчно е да се докосне някой до него, за да избухне. Обаче има методи, чрез които тази енергия може да се използува разумно. Ще ви дам тези методи и като ги приложите, ще имате 75 % резултат. Как ще се справите с неравно написаната буква „М”? Докато не изравните двата є върха, нищо не можете да направите. Само разумният може да се качва по високите върхове. Ако се качи глупавият, ще изкукурига като петела. Това е един сложен, но приятен въпрос.

Мнозина се оплакват от недоразумения в живота си. Според мене има нещо хубаво в недоразуменията. Чрез тях човек изучава както себе си, така и окръжаващите. Преди година един брат се сби с друг. Какво стана после? Битият започна да пише хубави стихове. Онзи, който го би, беше проводник на сили, които внесоха светлина в бития. Тоягата, която удря, не е виновна. Зад нея се крие едно разумно същество. Мъжът измъчва жена си. – Защо? – Има дълбока причина за това. Бащата измъчва детето си – и затова има дълбока причина. Не разделяйте нещата в Битието. Една причина действува навсякъде. Какво ще кажеш, ако дясната ръка стиска лявата? Ще се сърдиш ли? Друг е въпросът, ако някой отвън стиска ръката ти. Обаче, ако гледаш на всички прояви в живота като на изходящи от един център, от една причина, за нищо няма да се сърдиш.

Като ученици работете върху заложбите, които са вложени във вас. Ако се занимавате със странични въпроси, сами се спъвате. Съществен въпрос за вас е този за любовта. Той трябва да се разреши, но не със сегашните ви чувства. Когато посети човека, любовта хвърля в него нова светлина, вътрешен мир и дълбоко разбиране. Той се чувствува възкръснал, свободен, готов да разреши всички мъчнотии в живота си. И тогава, ако си бил болен, всички болести постепенно ще изчезнат. Без любовта човек постепенно остарява и губи силите си. Като се гледа в огледалото, той казва: Свърши се с мене! Какво беше едно време, на младини!

Настрадин Ходжа видял един голям трап и си казал: Ще се опитам да го прескоча. Засилил се и паднал в трапа. Едва се измъкнал оттам. Огледал се наоколо и като мислел, че го видели, засрамил се и казал: Какво беше на младини. Какви трапове прескачах! Като разбрал, че никой не го чува, той си казал: Каквото беше на младини, това е и на старини.

Казвам: Какъвто си бил на младини, такъв си и на старини. Умът на човека не се изменя. Всяка умствена промяна в човека се дължи на неговото вътрешно съзнание. Всеки трябва да си зададе въпроса как той разбира и разрешава противоречията си.

Т. м.

33. Лекция от Учителя,

държана на 1 юли 1932 г. в София – Изгрев.