Разлика между версии на „Тъй мисля аз“

Текуща версия към 04:23, 12 юни 2011

Неделни беседи

Хронология на Неделните беседи

Приготовленията на сърцето (1933–1934) Том II

1934

Тъй мисля аз

Тъй мисля аз

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 20-а глава от Евангелието на Иоана.

„Ще се развеселя“

Ще взема 26-и стих: „И подир осем дни пак бяха вътре учениците Му и Тома с тях.“

Много се говори за възкресението, много са говорили за оня свят и досега този въпрос не е разрешен, понеже [е] един от възвишените въпроси. Човек трябва да бъде готов, за да разбере какво нещо е възкресението. Той не може да разбере какъв живот може да има извън човешкия живот. Това е непонятно, понеже човек едва разбира. Той едва е разбрал своя живот, как ще разбере един живот извън неговото съзнание? Това е невъзможно, както е невъзможно едно низше животно да разбере живота извън неговия живот. Понеже съществува един абсолютен живот, за който ние нищо не знаем: Съществува друг един живот, в прогресивно проявление. Следователно ние имаме предвид прогресивното проявление на живота. Какво е абсолютното, това е извън рамките на сегашното наше разбиране.

Защото, казва, подир 8 дни… Защо не се яви по-рано Христос, а след 8 дни? В 7 дни Бог създаде света. И виждаме, Христос не се яви в седмия ден, но в осмия ден. В първия ден не се яви. Първият ден е Божественият ден, осмият ден е човешкият ден. Седмият ден, според еврейското леточисление, седмият ден е на Бога. Според новото леточисление, първият ден е на Бога, а осмият ден е на човека. Сега, ако вие искате да го сверите със старото леточисление, като извадите от осем седем, [по] старото леточисление, като турите при седемте, ще имате прогресивното проявление на човека. Та, сега, всичките хора, които не може да разберат работите, едно им трябва. Имаш да даваш – тури една единица. Искаш [от] някой човек, който ти дължи от миналото. Ти, по новия закон, не може да искаш от него. Ако искаш да вземеш парите, ще извадиш едно от седемте – свършена е работата. Ако туриш едно при 8-те, нищо няма да излезе.

Та, сега, не ви върви, понеже не знаете да смятате. Туй не се отнася до вас. Това е „антър парантес“ (entre parenthèses (фр.) – в скоби.). Да знаете да смятате според новото схващане. Каква ще бъде новата любов в света? В какво седи новата любов в света? Кое е качеството на новата любов и на новата обич? Конкретно. Казвате: „Аз ви обичам.“ Какво означава? Аз не разбирам тази любов. Едно време питах едного, той ми даде следното разяснение. Какво е първото качество на любовта? Ако си представиш един човек, затворен в един палат, дето няма прозорци – та този, който ви обича, той трябва да стане прозорец за вас. Най-важното качество е онзи човек, който може да стане прозорец на този палат. Това е първата любов. Човек, който те обича, той става прозорец, за да Може Божественото чрез него да дойде. Този човек те обича. Ако той не е прозорец за тебе, той няма никаква любов.

Ние от естествения свят отиваме към духовния свят. В естествения свят светлината не е еднакво приложима. Всички може да проповядват, но светлината и топлината не са еднакво приложими при един и същи организъм и за всички организми. Детето, което е в утробата на майка си, ти не може да отвориш прозорец. Детето вижда чрез очите на майка си. Там има няколко трансформатора. Другояче, туй дете може да се осакати, ако се отвори прозорецът. Та виждам, че природата е затворила едно яйце, да го пази от светлината. Един трансформатор трябва. Сега някой път светските хора, те като влязат в черупката на едно яйце, не искат да излязат навън. Обаче детето ще поседи 9 месеца в яйцето, черупката ще бъде затворена, а след деветия месец ще излезе на бял свят. Майката ще отвори очите и ще започне да го приспива, да приспособява неговите очи към светлината.

Има един начин в новото разбиране. Понеже вие се смущавате с всички социални въпроси, със семейни въпроси, от ред философски въпроси на старото учение. Вие не може да разрешите старото. Не може да се примирите с новото. Ако не турите едно яйце, старият ще бъде стар; младото си е младо. Ти как ще примириш старото с младото? Ти за да примириш стария с младия, трябва да подмладиш стария. Ако искаш да примириш младия със стария, трябва да му туриш единица. Защото 8-те, това е закон за подмладяване. Вие никога не може да се подмладите, ако не разбирате 8-те. Това е онази велика майка-алхимичка в света, която подмладява всичките хора. Тя казва: „На мене дайте тези старите брадати.“ И като ги види такива набръчкани, тури ги в своята лаборатория и там ги подмладява. [Тя] ги боядисва и оттам излиза едно малко, красиво детенце.

Сега вие постарому ще кажете: „Проповядва ни се да възкръснем.“ Как е възкръснал Христос? Питам: вие от 2000 години, как всички проповедници проповядват за възкресението? Кои хора разбраха възкресението? Хората ще живеят и днес както в еврейското време; така и сега живеят. Коя е причината? Понеже се спират с числото 7. То е много строго число. Който си позволи да излезе из числото 7, една съчица да вземе, убиват го с камъни. Ако кажеш една лоша дума само и – на въжето веднага. Ако се нагрочиш на злото – на въжето. Ако вземеш крива стъпка – на въжето или куршум. Навсякъде. Числото 7 никому не прощава. Казвате: „Да служим на Бога.“ Евреите, които взеха туй леточисление, няма народ, който да е страдал толкоз, колкото евреите от това число 7. Те не разбираха числото 7. Седемте разбираха, но едното не разбираха.

Сега, по този начин, както се разисква въпросът, аз не искам да ви заплета, но да разплета малко тези работи. Само едно ще знаете: че всичко онова, което ще изплета, от вас ще го взема. Ако сте съгласни и понеже всинца сте оплетени все със сребърни и златни нишки, и с диамантени нишки, аз ще ги взема, щом ги разплета, и ще ги задигна. Аз имам една торба и ще ги туря в торбата си. Онези, които искат да държат своето, имат право да го държат, но те няма да го търсят, предупреждавам ви. Аз не искам да бутам вашите стари украшения, понеже като ги взема тези украшения, трябва да ги туря в моята бижутерна фабрика, да ги туря на числото 8. Тъй щото, няма да влизат в работа като материал, да изкарам нещо от тях. Аз искам сега малко да ви подкупя. Някои искам да ви заставя да повярвате, че ще ви дам нещо ново, хубаво. Туй, което ще ви дам, ще бъде 10 пъти повече от онова, което ще ви взема. Които ме разбират, 10 пъти повече ще разберете, отколкото съм взел. Тия, които не ме разбират, да си държат старите работи; нито давам, нито вземам.

Сега, Тома в човека, това е неговият конкретен ум. Това е реалист, човек, който казва: „Тук, на Земята трябва да живеем! Такива заблуждения, такива вярвания за другия свят, че това било, че онова било, [че] човек може да се подмлади!? Трябва да се живее.“ Тома е реалист: „Туй, което днес може да ям, то е важното. Какво може да ям утре, то не е важно.“ Тома казва: „Ако не туря пръста си.“ Той е много недоверчив. После е много лековерен. Като дойде Христос и му каза: „Ела да туриш пръста си!“, той казва: „Господ мой и Бог мой!“ Христос казва: „Блажен е, който не постъпи като тебе!“

Сега, има две противоречия в света, които произтичат. Ще ви приведа от какво произтичат, защото, ако взема да ви разправям, туй е една наука, която трябва дълго време да учите. Вие трябва да се радвате, че сте в една школа, която отваря едно велико бъдеще пред вас.

По някой път няма защо да плачете, няма защо да тъжите; да скърбите, от моето гледище, туй, което аз зная. Но понеже не знаете, вие по някой път си поплаквате. Не е лошо, дето плачете и скърбите, защото все-таки аз ви намирам много умни хора сте вие. Аз досега не съм могъл да продам нито една сълза; вие ги продавате много бързо и то много скъпо. Някой набожен човек отиде при някой богаташ и казва: „За Господа!“ и започне да плаче. Потекат сълзите, смекчи се сърцето на богатия и казва: „Какво искаш?“ И му даде 200–300. Продал сълзите си. Ако не бяха покапали сълзите, парите не щяха да дойдат.

Мене ме е срам. Мене много ме е срам да плача; много съм гладувал. Вие по-малко гладувайте. Аз много пестя сълзите. Пестя ги и знаете ли защо? В света има парилница. Като дойда там, ще ви държат отговорни. Вие сте много умни, но и аз съм умен. Мене отначало ми е теглила главата. Вие отначало оправяте работите, а в края теглите. Това е разликата между мене и вас. Мене в началото ми тегли главата. Вие в началото сте много умни. Аз оправям работите в края. Аз, като дойда в края, избърша сълзите си. А вие, като дойдете до края, плачете колкото искате.

Това е иносказателно. Туй е мисълта. Мислещият човек трябва да знае как да мисли. Той може логически да извади известни заключения, които най-първо да го радват, а след туй може тия логически заключения да го натъжат. Запример някой търговец толкоз стока има; прави сметка, казва, че има печалба от 100 000 лева. Но на края на годината, като направи сметката, освен че няма никаква печалба, но има и загуба. Де е погрешката? Друг пък казва, като си направи сметката, вижда, че е спечелил 100 000 лева, а той очаквал да има загуба.

Та, казвам: Когато Господ създаде света, първите хора, най-красивите хора, тогавашният цар имал една красива дъщеря. Вече тя станала на възраст, на 21 години. И според обичая на Земята, понеже била много умна, заинтересовала в цялото Небе, изпратили един ангел с големи подаръци – да занесе тези подаръци на Земята. Всичките блага, които Небето имало, турили ги в един голям чувал, помъкнал ги ангелът. Той дошъл на Земята и по едно време той вижда тази красива царска дъщеря. [Тя] никога не му се е виждала толкоз красива, но сега като я видял, бамбашка му се видяла. Заплеснало му се вниманието, че като държал чувала отворен, започнали да падат пакетите. Изпопадали и всички ги разграбили. Той хванал един пакет и отвън било написано: „Надежда“, в средата: „Вяра“, а в началото било написано: „Любов“. Всичките други богатства били взети: „Сила“, „Власт“, всичко било разграбено. И започнал да мисли какво да прави. Като се яви, не може да се извини тъй, че станал малко разсеян, да се отвори чувала, да изгуби тези пакети. Тръгнал той и казва: „Направих една погрешка. Досега аз съм бил изпращан и никъде никога моите блага не са излезнали отвън. Сега всичките се изтикаха, само един пакет запазих. Какво да се прави? Тук, из вашето царство нападаха.“ Тя била умна и казва: „Не може да ги вземем насила. Ще научим закона на Любовта.“

Последният пакет, който остава, той е човекът в своето трояко проявление. Човек като физическо същество и като духовно същество и човек, който има воля, който има желание да ги осъществи на Земята. И най-после, човек като духовно същество, който има чувство за нещата както стават, човек като Божествено същество, който има известни мисли, които трябва да реализира.

Нещата в света може да се реализират по 3 пътища. Една мисъл, която не е отворена към сърцето, невъзможно е да се реализира. И сърцето по някой път не е отворено за човешката воля. И това желание остава неосъществимо. Пътят на човешката воля, която не е отправена към Първата Причина. И тогава се явяват в света 3 спънки. Човешкият ум може да е път, може да е отворен към сърцето; може пътят към волята да е отворен, може пътят на волята към Бога да е отворен. Този път към Бога, това е Любовта. Човек се намира в него при 3 големи спънки, които сполетяват сегашното човечество. Не че хората не са добри, но пътят за сърцето е затворен. На някои хора пътят за сърцето е затворен, на някои е затворен пътят за волята.

Сега малко хора има, на които пътят е отворен за Любовта. Вследствие на това ние се намираме във всяко отношение в едно противоречие. Как ще си обясните? Вземете хора, които вярват в Христа. Вземете ги и ще видите, какви големи противоречия имат. Всички вярват, че Христос дошъл да спаси света, всички вярват, че Христос се е пожертвувал, всички вярват, че е възкръснал, но пътят на това разбиране не е отворен. Пътя за Любовта не са разбрали. Те държат външната страна на християнството.

Питам: физиологически и биологически може ли едно дете да завърши своето развитие, ако бащата и майката не му помагат? Не може, по никой начин не е възможно. На туй дете му трябва една утроба и му трябват разумни същества, които да са съвършени. Бащата и майката са два полюса, които са свързани с Вечното Битие. Те представляват всичките материали, които са необходими за съграждането на човешкото тяло. След туй се съгражда човешкото тяло и туй Божественото начало – туй, което го наричат дух, туй, което го наричат разумна душа, туй, което чувствува реално, и след това умът – туй, което мисли, туй, което прави формите; след това сърцето и човешката воля. Те са цели светове, които се влагат в човека. Трябва умът да ги изучава. Дотам, додето са достигнали, има хиляди години да ги изучавате.

Сега ние се намираме в едно противоречие да се доказват нещата. Ти не може да доказваш никога истината на един слаб човек. На един сляп човек ти не може да докажеш, че има светлина, немислимо е. На човек със здрави очи можеш да докажеш. Но на един човек, който не мисли, ти нищо не може да докажеш. На един човек, на когото сърцето не работи, на един човек, на когото волята му не работи, какво ще направи? Той най-първо трябва да има една воля, като човек. Идеята за Бога хората са взели като търговско предприятие. Туй трябва да го знаете. Искат да използуват идеята за Бога, за нашето благо. Бог е една същина. Великото благо на човека е туй, Божественото начало, в себе си. Какво нещо е Бог? Ти като съзнаеш, че в света има Бог, ти ще бъдеш еднакво справедлив към всички същества в света, в каквато и форма да са те. Ти имаш отношение към тях, нищо повече. После, ти ще разбираш езика на нещата, ти ще разбираш езика на всички същества, ще знаеш да се разправяш с тях. Сега един българин, ако той иска да се запознае с един французин, трябва да знае езика. Един българин, ако иска да се запознае с един англичанин, трябва да знае английски. Един българин, ако иска да се запознае с един германец, трябва да знае германски и т.н. Един българин, ако иска да се запознае с едно същество, с един ангел, трябва да знае ангелския език.

Сега може да попитате: „Има ли ангелски езици?“ В речника на един ангел думите нямат две значения. Всяка дума има едно специфично значение. И в ангелския свят, когато ангелите говорят, ако ти една дума не разбираш, ти не може да я произнесеш. Щом разбираш думата, ти имаш глас, може да говориш красиво. Ако някой ангел може да ти говори и ти от неговата реч ще разбираш има ли намерение да изпълни туй, което обещава. Ако тук-там има междини, ние го наричаме от тъмните ангели, защото има тъмни ангели. Има и такива ангели. Когато в човешкия език като кажеш една дума, има много значения. Като кажеш думата „любов“, има много значения. Когато залюбя кокошката, подразбирам, че тя трябва да влезе в тенджерата. Когато залюбя едно агне, трябва да го закачат за крака на куката. Когато залюбя един богаташ, разбирам, че трябва да му изпразня джобовете. Когато залюбя един учен човек, трябва да взема книжка от библиотеката. Това е едно разбиране. Това е едностранчивост на човешкия живот. Така мисли човек, защото изхожда от своето материално гледище. Всичките хора имат високо понятие за себе си. Никой не иска да бъде излъган.

Когато първите ангели, които създадоха лъжата, които ние наричаме с името […]. След като проповядвал своето учение, разпространило се на Земята, един от неговите ученици дошъл, че го излъгал. Той го повикал и му казал така: „Ти моите неща на мене няма да ги даваш. Ти на мене ще говориш истината. Такива долапи аз ги създадох за другите, а не за себе си.“

Следователно ние не се нуждаем от нашите долапи. Помнете, че всеки един ученик, каквото и да проповядва, щом хората започнат да ви поднасят вашето учение, вие няма да сте доволни от него. Ние в света се радваме на онова, вечното. Онова, което ни радва, е нашият дух. Онова, което ни радва, е нашата душа. Онова, което ни радва, е нашият ум. Онова, което ни радва, е нашето сърце. Онова, което ни радва и може да подтиква нашата воля, то е Божественото, онова Божественото, вечното. Оттам нещата произтичат. Туй ни радва нас. Макар ние да не разбираме нещата. Тогава не е необходимо ти да разбереш какво нещо е любовта. Ти може да си служиш с любов, без да я разбираш. Не е необходимо да знаем какво нещо е знанието в неговите безкрайни предели. Не е необходимо да знаем какво е Бог в Неговата същина. Ти може да имаш отношение към Бога. Нито Бог е изисквал от хората, че трябва да Го познават.

Познаване на Бога какво значи? Първото познаване е: трябва да станем условие, чрез което Неговата любов да влезе в света. Познавам Бога – това значи да стана условие да мине Божествената любов за благото на всички хора в света.

Ако ние станем проводници на Божествената любов, светът ще се оправи. Трябват свещеници, трябват служители на Бога. Всички трябва да станете служители. Всички трябва да станете свещеници. Всички трябва да станете проводници. Че има човешки работи, то е друг въпрос. Няма нужда от владици в света. Че има владици, това са човешки порядки в света. Господ няма нужда от владици в света. Има само един владика. Хората са турили много владици. Това са човешки работи. Една църква има в света. Турили много църкви. Един Учител има в света. Турили хиляди учители. Не че това е лошо. Онзи, единственият Учител може да оправи света. Многото учители не може да го оправят. Многото учители може да бъдат проводници на единия Учител. Казано е: Ако ние не станем проводници…

Във всяко отношение може да се приложи учението в света. Не че сегашният порядък е лош. Трябва хората да изпълнят законите на една държава. Ако, да кажем, при един богат човек, който е проводник на Бога, дойде сиромахът и иска пари от него, какво му коства да му даде толкоз, колкото му е необходимо, не както сиромахът мисли? По някой път сиромахът мисли. За сегашните държави е неприложимо учението. Но в Божествената държава бирникът като дойде и някой, който не може да плати, държавният бирник изважда от джоба си и плаща. Всеки, който не може да плаща дълговете на хората, бирник не го турят. Следователно в Божественото царство най-богатите хора стават бирници. Тук стават бирници само големите бедняци.

Тогава аз ви казвам друго нещо. Ако влезете в Царството Божие, владиците са деца, там стар човек не може да намериш. Малкото дете владика го правят. Щом израсне, отвладичват го. Туй дете има право да бъде владика само 3 години. От трите години като излезе, не го наричат владика. Тогава го детронират. Порядките са такива. Най-първо са генерали, а после стават редови. А сега мислим, че редовият е най-простият. Най-големите генерали в Божието Царство, най-големите хора са редовите, а най-малките са генералите. Какво ще кажете на това отгоре? Защото простият редови е тъй умен, тъй учен, че както големият генерал, тъй способен за работа. Тогава какво различие може да направите? Между тях няма състезание. В този свят, щом дойде някой редови, козирува. Казва: „Заповядай!“ На моето място има един редови. Може да се разберем с един генерал. Тук може ли един редови да се възмери с генерала? Тук трябва да посвети най-малко 10–20 години, за да стане генерал, министър. Трябва гласуване, трябва да работи.

Сега ние се отклонихме от въпроса, понеже нас не ни интересува. Това е мода на живота. За мене е важно не формата. Генерал, цар или свещеник, или патриарх, хубави са тия работи. За мене важи умът на генерала; за мене важи сърцето на генерала, за мене важи волята на генерала, неговата душа и неговият дух. За редовия важи неговият ум, неговото сърце, неговата воля, душа и дух. Щом така са поставени нещата, другите работи лесно може да уреди.

Сега се заражда другото противоречие в съвременния свят. Казват: „Заблуждавате хората!“ Казвам: Кога хората може да не се заблудят? Само при едно условие. Всеки един човек, който обича себе си повече, отколкото човечеството, той може да заблуди всеки едного. Всеки човек, който обича човечеството повече от себе си, този човек е, който може да каже истината. За да кажем една истина, [всеки] трябва да ни бъде така обичен, както себе си. Както себе си не искаш да излъжеш, както себе си не искаш да направиш нещастен. И ако всичките хора спазваха само това чувство, веднага ние ще турим едно ново начало на света.

Ние мислим, че целият свят в грях лежи. То е друго заблуждение. Само нашият свят, на Земята, е така. Има светове, дето грях няма. Ако идете на Слънцето, там няма грехове, няма грешници. На Слънцето има отлични същества, които имат отличен ред и порядък. Тия хора са толкоз умни, образуват светлина и пращат енергия да осветяват Земята. Казвате: „Дали има хора на Слънцето?“ Има хора, подписвам го с двете ръце. Но не такива хора както на Земята. Не с такива умове, не с такива мозъци, но такива хора, с такива мозъци, които при 2500 градуса не мърдат и при 140 000 градуса не мърдат. За тях е удоволствие да се намерят при такава температура. Ще кажете: „Това е заблуждение!“ Аз питам: Откъде ние, хората, вземаме нашата интелигентност? Откъде е дошла интелигентността на Земята? Било е време, когато е нямало хора на Земята. Откъде са дошли те? Казвате: „Еволюция, първата клетка.“ Но питам: Началото на първата клетка отде е произлязло? Щом е въпрос за първата клетка, може да я турим при ония условия. Спорът не е там. Сега аз с първата клетка не искам да ви доказвам дали има Господ или не. Този въпрос не е за мене. Той е за вас. Вие трябва да го разрешите. Този въпрос аз съм го разрешил. За мене този въпрос е разрешен. Единственият въпрос, който е разрешен. Друг въпрос е социалният. Въпрос, който не съм разрешил. Но въпроса за Бога преди хиляди години съм разрешил.

Друго заблуждение: „Ти преди хиляди години къде беше?“ Англичаните казват: „Това е подхлъзване на езика.“ Христос казва: „Преди да беше Авраама, Аз бях.“ Казват му: „Ти още 30 години нямаш, как си бил преди Авраама?“ Това е противоречие. Преди 1000 години къде съм бил? Някъде съм бил, разбира се. Не съм бил туй, което съм сега. Преди 1000 години съм бил друго. След 1000 години съвсем друго ще бъда. След 10 000 години, след 15 милиона години къде ще бъда и какво ще бъда? След 15 милиарда години ще бъдете нещо. Вие ще бъдете много повече, отколкото сега. Даже след 1000 години ние по-добре ще се разбираме с всинца ви. Даже с вас, макар привидно, но близките, които се показват, че вярват в моите думи, аз се резервирам, понеже колкото пъти съм ги пипнал за кесията, като погледнат, казват: „Няма какво да делим.“ Аз питам себе си: „Какво се ползувам, ако излъжа един човек?“ От моето гледище по-глупава работа няма. Аз съм богат човек. Аз, който съм бил богат, какво ще се нуждая от петачетата на бедните да ги събирам в моята каса? Ако ги събирам, тия хора плачат. Защо ми са на мене, богатия човек?

Тогава питате: „Ти, като си толкоз богат човек, защо не оправиш света?“ Аз може да го оправя, вие ще го развалите. Аз мога 10 пъти да го оправя, но вие ще го развалите. Туй показва, че щом съм учен, може да създам закони. Бог поправя света, ние го разваляме. И там е всичкото зло. Ние всинца сме надарени с повече, отколкото можем да носим, но като не разбираме този закон, има противоречие. Всеки човек, трябва да заработи неговата мисъл. Човек трябва да мисли. Истината има едно качество. Когато дойде някой човек при мене, аз може да го изпитам по един начин. Богатия човек, който дойде при мене, ще му дам ключовете на всички каси, ще го оставя на свобода. Като се върне, ще го опитам. Аз имам неща, с които не разбирам моята сила. Възможно. Има възможност той да се изкуси. Не мислете, че аз съм задържал за себе си един плик и той ще ме опита. Ако му оставя всичкото богатство, имам доверие, този човек го обичам. Ако, след като съм го оставил, като се върна, всичкото, каквото съм оставил, той ми го даде, той ме обича. Между мене и него може да има отношение. Той може да остави богатството и аз може да му оставя богатството. И аз може да му услужа, и той може да ми услужи. Между нас има правилни отношения. Така трябва да разсъждавате. Дали може да го направя или не, то е друг въпрос. Защото сега има известни препятствия при сегашното наше разбиране.

Казвам сега: Този Тома и в нас, този регресивен ум, реалното, този Тома все ще ни води в пътя на остаряването. След като остареем, какво добиваме? Светският човек остарява и религиозният човек остарява. Ученият човек остарява, царят, всички остаряват. Питам тогава: В какво седи различието? Едно различие има само: кой е на правата страна. Онзи човек, който може да подмлади себе си, той е на правата страна. Онзи, който не може да подмлади себе си, който и да е той, той е на кривата страна. Ти може да си пред гроба си. Не знаеш какво се крие. Смущение имаш, викаш един лекар, втори, казваш: „Моля, помогнете!“ Ти умираш със скръб. Мислиш, че си разбрал живота.

Сега, онези още не са правели опити да излязат из тялото навън. Не трябва да ви разправям за излизане из тялото навън по единствената причина, понеже при сегашното разбиране телата на хората са като затвори. Има мнозина, на които не е позволено. Щом излязат, ще им теглят куршума. Казват: „В тялото ще седиш!“ Грешници са. Има хора, които са свободни и може да излязат вече от тялото навън. Той даже може да преобрази своето хилаво тяло. Няма никаква мъчнотия за това. Черните хора на миналото сега започнаха да ги подмладяват, да ги присаждат. Как ги подмладяват? С маймунски жлези. Не съм против и с маймунски жлези да ги подмладяват. Прави са те. У човека има известни жлези, не е необходимо да се присаждат. В човека има известни жлези на активния живот, на човешката воля. Хиляди жлези има, не 4–5 жлези, които играят важна роля. Всяка жлеза може да се събуди чрез една специфична храна. „Кажете ни сега“ – ще кажете. Не може да кажа, понеже е тайна на природата. Може вас да ви подмладя за 5–6 години и след 10 години пак ще остареете. Когото подмладя, ще остане млад.

Християнството е наука за подмладяване. Аз имам един начин. Аз туй го наричам спасяване. Аз привеждам, християнството е една наука за подмладяване. Туй аз наричам да се подмлади човек: да престанат всички престъпления, които днес се вършат. Туй е една слабост, както старият човек, който може да направи такива неприятни работи. Много неприятни работи може да направи един стар човек. Добре разбирайте какво може да направи този човек. Този, старият човек, като го подмладиш, той ще бъде спретнат, ще живее хигиеничен живот, ще се отнася към всичките хора добре. Всеки един човек, който не знае как да се отнася, който не се отнася добре със своя брат, в моите очи той е стар човек. Всеки човек, който не знае да се отнася добре със своя брат, той е стар човек. А всеки човек, който знае добре да се отнася с брата си, аз го наричам млад. Тъй определям младостта. Младост има, защото зная как да постъпвам и всеки ден може да бъда млад, може и да не бъда. Всеки ден може да възкръсна.

Възкресението, това е събуждане на съзнанието. Когато човек влиза в Божествения свят, казваме: „Всичко е възможно!“ Усещаме крайно ограничение на живота и се чудим какво да правим. След 8 дни, казва, ще дойде Христос. Христос като дойде след 8 дни… От днес Христос ще дойде след 8 дни. Знаете ли какво ще се случи с вас? Ако дойде Христос и вие не Го познаете, вие ще умрете. Ако дойде и Го познаете, тогава Той ще ви каже: „Блажен е онзи, който види. По-блажен е онзи, който обича, без да му дадеш нещо.“ Има млади момци, момата като му даде 200–300 лева, той ще я обикне. Да обича младата мома, без [тя] да даде нещо; освен че тя няма да даде, но той да даде нещо от себе си, това е любов. Какво значи „без да види“? Не само че няма да ти дадат, но ще дадеш. Да покажеш, този човек, който нищо не ти дава, да го обичаш. Това е този, който без да види и повярва.

Защото може да повярвате тази истина, която аз проповядвам. Това не е учение за 1000 години. Ще повярвате и днес може да проверите тази истина. Това е учение, което може да ви направи свободни. Това е учение, което може да подмлади вашия живот. Това е учение, което може да ви измени, да бъдете добри. Това е учение – и като търговец, и като лекар, навсякъде може[ш] да приложиш това учение. Аз не проповядвам едно учение, че всичките хора да бъдат еднакви или че всичките хора да живеят както сега. Но да турят една единица на 7-те и да стане 8. Нищо повече. Или какво означава? Търговец си. Ще внесеш любов след любов. Гледай с любов. Работи с любов. А зад любовта върви мирът. Учи с любов. Навсякъде работи с любов. Да ти е приятно, че можеш да вършиш работа. И няма да бъде вечно. Петдесет години ще има разнообразие в живота.

Сега тъй, както ви говоря, гласът [ми] ви мяза на стражарски. Може да ви говоря по-меко. Може да опитам, понеже законът иска да бъдете свободни. Вие не сте доволни от сегашното си състояние. Няма някой от вас, който да е доволен. Някой е стар, трябва да се подмлади. Някой е болен, трябва да оздравее. Някой е сиромах, трябва да забогатее. Някой е неразвит, трябва да се развие. Хиляди работи има в нас, които са необходими, не може да отлагаме. Не може да кажем: „Може и без това!“ Не, не. Всичко трябва да имаме. Ние трябва да имаме дух; ние трябва да имаме богата душа; ние трябва да имаме богат ум; ние трябва да имаме богато сърце; ние трябва да имаме силна воля. Сега ораторите така говорят. Турците казват: […] Аз харесвам характера.

Имам един пример. В Америка един богат, скържав американски милионер, който никому нищо не давал. Който и да отиде, нищо не давал. Отива една млада мома, красива, пращат я от едно благотворително дружество да иска помощ. Той я погледнал и сърцето му трепнало. Казва: „Какво искате?“ – „Господине, 1000 долара ни трябват.“ – „На Ваше разположение.“ На драго сърце дава доларите. Казва ѝ още: „Ако обичате, пак елате!“ Но тя като влиза, поусмихва се, хваща го за ръката. Седи американецът и си мисли: „Откъде дойде този дявол, 100 000 долара отидоха!“ Много хубаво дойде. Той пак се бори в себе си. „Дано и втори път дойде този дявол!“ Питам: Лошо ли е да идва такъв дявол в дома ви? Ти ще имаш красив образ в себе си, красива усмивка, блестящи очи, лице, ръце. Туй същество, то е като някой ангел. Аз го считам един ангел в женска форма. Като бутне със своята магическа тояжка, всичко става. И онзи казва: „Дано този дявол дойде!“ Той усеща, бори се със себе си, че е взето нещо, но казва: „Дяволът да дойде втори път.“ Той, като се усмихне [тя], казва: „Госпожице, да Ви кажа, никога не съм имал такова уважение, както към Вас.“ – „Бих желала моите отношения към всичките мои сестри да са такива, както към мене.“ Може да бъде и ще бъде. Казва: „Този дявол ме спъна. Дано дяволът дойде!“

Когато любовта проблесне в човешкото сърце, животът се променя. При един скържав богаташ, има си своите причини за това. Ако ние не сме в състояние, ние казваме, че Господ ще направи това, ще направи онова. Как ще го направи? Ако ти, който отиваш да проповядваш на хората, не вярваш, как ще ме накараш да вярвам в това, в което ти не вярваш? Сляп слепеца не може да води. И двамата ще паднат в ямата. Казва Христос на Тома: „Ти вярваш на своя пръст повече, на своята ръка вярваш повече и на своите очи вярваш повече, отколкото на вътрешното.“ Има нещо по-реално от ръката. Има нещо по-реално, което не виждаш. Има нещо вътрешно, на душата, на ума, на сърцето. Има нещо вътрешно на сърцето. Не че ги виждаш; ти не ги виждаш, но ти ги чувствуваш вътре. Не че виждането не е хубаво, но туй виждане, което имаме, то е резултат на човешкия дух.

Казвате: „Блазе на ония, на които Христос се яви!“ Че, този Христос не може ли днес да се яви на хората? Че, онази любов, която прониква в един ден, не е ли Христос? Онази млада мома, която се е влюбила, не е ли Христос? Онзи търговец, на когото сърцето е отворено, не е ли Христос? Онзи сиромах, който е доволен от живота, не е ли Христос? Навсякъде е Христос. Казва: „Трябва да идете и да проповядвате и Аз ще бъда с вас. До скончанието на века с вас!“ „Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята.“ Това подразбира: в човешките умове, в човешките сърца, в човешките души. Христос оперира със Своята любов и ще дойде един ден, когато всичките препятствия ще се стопят, както се стопяват снеговете по планините. Ще потекат всичките тия богатства към долините. Туй ще стане сега.

Казвам: Отсега нататък, онези, които разбирате, при говоренето направете връзка с Христа. Това е любов, която ще осмисли вашия живот. Може да сте хилав, щом направите тази връзка, вашата хилавост ще изчезне. Ако сте в стеснителни условия, те ще се подобрят. Не че ще станете богат, но положението ще се подобри. Ако вашата памет е слаба, ако вашият ум е слаб, ако вашето тяло е хилаво, щом направите тази връзка, вашето естествено Положение ще се измени. Не туй да бъде една съблазън. Ако аз ви обръщам внимание, ако от невидимия свят ме обичат, какво има тук, на Земята, да ме спъва? Всичките добри хора на Земята мислят както аз мисля. Не мислете, че само аз така мисля. Всичките добри хора мислят така, както аз мисля. И аз мисля както всичките добри хора мислят. И едното е вярно, и другото е вярно. Аз мисля тъй, както Бог мисли. Аз мисля как Бог ще оправи света. Искам да вървя по онзи път, по който Бог се проявява. Всички трябва да станете проводници. Това е разрешението. Това е възкресението. Затова е дошъл Христос на Земята. Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“

Любовта внася път в живота. Вярата е път за силата. Надеждата е път за човешката воля, за реализиране на всичките материални блага. Тъй седи въпросът.

„Благословен Господ Бог наш“

„Отче наш“

27-а неделна беседа, държана от Учителя на 8.IV.1934 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.