Разлика между версии на „Какво знамение показваш нам?“

Текуща версия към 04:21, 12 юни 2011

Неделни беседи

Хронология на Неделните беседи

Приготовленията на сърцето (1933–1934) Том II

1934

Какво знамение показваш нам?

Какво знамение показваш нам?

„И отговориха юдеите и рекоха Му: „Какво знамение показваш нам, като правиш това?“ (Иоана, 2:18. (Бел. на стенографката.))

„Отче наш“

Ще прочета 2-ра глава от Евангелието на Иоана. „Какво знамение показваш нам, като правиш това?“

Лесно се задават въпроси, но мъчно се отговаря на тях. Изобщо, може да се каже, че нашият живот се състои от ред въпроси, които се задават и които трябва да се разрешат.

За да покаже човек каквото и да е знание, той трябва да има някаква сила в себе си. Като е бил търговците с камшика в храма, според въпроса дали по този начин Той е могъл да изчисти еврейската църква със своя бич. На времето си Той е изпъдил няколко търговци с бича си от Иерусалимския храм, но ако днес дойде на Земята, ще види, че храмовете са пълни пак с търговци.

Какво показва това? Че ние и до днес още искаме да уредим живота си по един материален начин. Това обаче е невъзможно, защото в материалния живот всички неща са временни. Човек може да живее на Земята около 120 години и повече даже. Но повечето хора, като станат на 70–80 години, хваща ги склерозата и сърцето им не може да издържа повече. Сърцето е най-силната помпа, която съществува в света. Почти цели 120 години сърцето постоянно работи, с много малки поправки.

Казвам: Животът има една вътрешна страна, която хората не разбират. Какво представя физическият, какво духовният и какво Божественият свят, те не знаят. Това са само понятия за тях. Казвате: „Човек трябва да бъде духовен. Трябва да бъде телесно здрав.“ Това са само въпроси. По кой начин човек може да бъде здрав? Здравето е само резултат на физическия свят от мислите и чувствата на човека.

Ние виждаме, че колкото хората са по-учени, толкова и техните произведения, както и техните работи, които те правят, са по-устойчиви. Например, по часовника вие може да познаете какъв е майсторът, който го е правил. И като разглежда тялото си, човек сам за себе си трябва да разбира какво има в себе си, какво е създал сам той. Човек има едно тяло, но не е запознат с него, не го познава. Ние живеем в една къща, в един дом, но не познаваме устройството на този дом, на своето тяло. Вън от това, ние имаме такъв замах, като че сме господари на живота си и си задаваме въпроса защо светът е така създаден.

Тъй както вие задавате въпроса, светът не може да се създаде. Какво е светът? Светлината, която изтича от Бога, създадена ли е? Това са дълбоки въпроси, върху които хората няма защо да спорят. Може да се запитвате: тъй както светът е създаден, Бог ли го е създал? Хората са писали много по този въпрос. Но дали е вярно това, което те са писали?

Съвременните учени, например, искат да ни убедят, че човек е произлязъл от маймуната. Нямам нищо против това твърдение, но доколко е вярно то? Други учени искат да ни убедят, че човек е създаден от Бога. Ако приемем това твърдение за вярно, тогава може да се запитаме: как е възможно човек, който е създаден от Бога, да има толкова и такива дефекти? Или, ако приемем, че човек е произлязъл от маймуната, как може той да произлезе от толкова глупаво животно?

Човек седи много по-горе от маймуната. Някои окултисти казват, че маймуните са претърпели някакъв крах. Някога те са били на Месечината и тяхната еволюция не е завършена. Оттам са били изпъдени. Въображението в маймуните е било толкова силно развито, че те са мислили, какво могат да направят всичко. Едно е вярно: маймуните имат толкова силно подражаване, както никои други животни. Но какво могат да направят с това подражаване? В подражаването си маймуната е първокласна.

Има един анекдот, в който се разправя за голямото подражаване на маймуните. Един арабин от едно африканско племе минавал през една гора, дето живеели много маймуни. Той бил търговец и носел един голям товар от фесове за Турция. По някакво стечение на обстоятелствата той се уморил малко и решил да дремне под някое дърво. Отворил товара си, извадил един фес и го турил на главата си и легнал под дървото да поспи малко. В това време маймуните се доближили до него, отворили торбата и всеки си взел по един фес и се качили на дърветата. Като се събудил, арабинът останал изненадан: товарът бил съвършено празен, а по дърветата видял много маймуни с фесове. Те подражавали на него. Той започнал отдолу да ги замеря с кокосови плодове, да свали от главите им фесовете. Но и маймуните правили същото. Те го замервали отгоре с кокосови плодове. Най-после, отчаян, че нищо не може да направи, той си казал: „Отиде търговията ми! Поне да хвърля и моя фес, че нищо не ми остана в товара!“ Като видели маймуните, че той хвърля феса от главата си, и те направили същото. Всичките фесове били на Земята.

Но по някой път и ние се намираме в положението на този арабин, който тръгнал за Турция да продава фесовете. Като видим, че нищо няма да стане, хвърляме фесовете си и работите ни тръгват напред.

И сега, ако от един пример не се извади една поука, той сам за себе си нищо не означава. Маймуната представя низшето в човека. Човек има желание да се покаже. Той има особено понятие за себе си. Човек мяза на малко дете, което още нищо не знае, но има желание, стремеж да заповядва на майка си и на баща си. И действително, децата имат магическа сила в себе си. Заплаче ли едно дете, всички го слушат, задоволяват желанията му. Обаче, ако дядото заплаче, никой не го слуша. Има нещо, което дядото не знае. Човек трябва да знае как да плаче.

„Какво знамение показваш нам, като правиш това?“ Знамението се отнася за онзи, който разбира законите на природата. Щастието и добрият живот се обуславят от човешкия ум, от човешкото сърце и от човешките постъпки. Щастието на човека зависи от устройството на неговия мозък, от неговата глава. Затова казват, че човек тегли от главата си, както и от мозъка си. Същото може да се каже и за сърцето на човека. Също така щастието зависи и от симпатичната нервна система. Значи всичко в живота на човека зависи от неговия стомах, от неговите дробове и то не като прост процес, но като сложен процес, който става в организма на човека.

Ние често си задаваме въпроса защо Бог е създал така света? Като си задавате този въпрос, мислите ли, че някой ще ви отговори на него? На този въпрос не може да се отговори. Някой страда и пита защо страда. Не се отговаря. Той задава въпроса един, два, три пъти и като не му се отговори, започва да мисли.

Когато човек се научи правилно да мисли, да чувствува и да постъпва, той се намира вече на път, дето може да устрои живота си донякъде в съгласие с великите закони на природата.

Сега се разглежда въпросът за онзи свят. Възможно е. Но когато хората говорят за онзи свят, идеята е много неопределена. За онзи свят българите имат много материалистическо схващане.

В Северна България имат обичай: като наближи някой стар човек да умира, започват да се изреждат всички стари баби и дядовци от селото да му предават да носи много здраве на своите близки, заминали за онзи свят, предават да носи много здраве на техните близки: кой на баща си, кой на майка си, кой на брата си, на сестрите си, на своите заминали деца. Този старец слуша и обещава на всички, че ще носи много здраве на покойниците. Той става пощаджия без да знае дали ще намери техните близки там и дали ще може да им предаде писмата.

Ние имаме примера от Евангелието за богатия и за бедния Лазар. Ако богатият носеше писмо за Лазаря, де щеше да го намери? Ако при богатия беше дошъл един роднина на Лазаря, да предаде едно писмо, де щеше да го намери?

Сега, целта ми не е да смущавам умовете ви, но искам да кажа, че положението за онзи свят зависи от този свят. Има едно съотношение между този и онзи свят, между видимия и невидимия свят. Реалният свят е вътрешният свят, в който вие живеете. Той е добре устроен. Ако не беше добре устроен, вие нямаше да имате правилни схващания за света. И тогава казвам: Онзи свят, това е светът на нашите схващания.

Иначе вие ще имате представа за онзи свят като онзи млад турчин, на когото ходжата давал съвети как да живее. И ходжата имал криви понятия за онзи свят. Ходжата искал да посъветва младия турчин, който обичал много да пие вино и ракия и затова му казал: „Ти не трябва да пиеш вино и ракия, защото ще отидеш в ада и ще гориш във вечния огън. А всички бъчви, от които си пил, ще бъдат окачени на врата ти!“ – „Тъй ли? Но поне пълни ли ще бъдат?“ – „Да, пълни ще бъдат.“ – „Много добре, ще имам поне какво да пия и на онзи свят.“

Един американски проповедник, като проповядвал на своите слушатели за онзи свят, за ада, като искал да им каже, че трябва да бъдат добри, той започвал да се оплаква от своята тъща, че била много лоша жена и като умряла, отишла в ада на вечни мъки и терзания. С това той искал да каже на публиката да не бъдат като тъща му, защото огън и мъчение ги чака. Като слизал от амвона, един господин от публиката спрял проповедника и му казал: „Слушай, и ти ще идеш в ада. Няма ли да изпратиш на баба си много здраве от мене?“

Казвам: Това не са никакви изяснения. Споровете, които стават между хората, трябва да се поставят на съвсем друга база. Всеки човек има известни възгледи за света и тези възгледи са до известна степен прави. Те са частични наши схващания.

Например, какво нещо е моралът? За всички хора моралът не представя едно и също нещо. Всички хора не са еднакво морални, еднакво добри, еднакво честни и еднакво здрави. Това е написано върху техния организъм. Който не разбира закона, хората ще го обират. Който разбира закона, никога няма да го обират. Който не разбира закона, всички нещастия… който не разбира закона, той ще се натъкне на ред неприятности и нещастия в живота.

Засега е неприятно да се разправя на хората тази наука за живота, която служи за възпитанието им, защото всички използуват науката за изучаване на престъпните типове. Забелязал съм, че хората започват да изучават живота още от ненормалните прояви. Например кой уд бил изкривен. Че носът бил изкривен, че лицето било несиметрично, че главата имала някакво несъответствие с тялото и т.н.

Понякога човек се усеща много гневен и при най-малкото незадоволяване на неговото желание, той е готов да вдигне нещо, да удари някого. Но след това той съзнава постъпката си и веднага е готов да се извини, че характерът му бил такъв, че не могъл да се завлада. Ако кажете на някой френолог, че този човек обича да се гневи, той веднага ще вземе пергела си и ще започне да измерва центъра около ушите му, да види колко е развит. Ако пък кажете на този френолог, че даден човек е много кротък, той веднага ще извади пергела си и ще почне да измерва диаметъра на главата и ще каже, че диаметърът му [е] около 14 и половина сантиметра и затова наистина е кротък. Ако диаметърът на главата на някой човек е повече от 14 и половина сантиметра, той ще каже, че трябва да се пазите от него. Казвате: „Какво може да произведе един сантиметър?“ Чудеса може да произведе този сантиметър в главата на човека! Ако има един сантиметър и половина в повече в диаметър на някоя глава, нека този човек да ви е господар или началник, ще видите какво може да произведе този един и половина сантиметра.

И сега казваме, че Бог е създал всички хора по Свой образ. Има нещо в човека, създадено от Бога, но тази дреха, в която сега сме облечени, не е създадена от Бога. И затова Писанието казва: „Роденото от Духа дух е, роденото от плътта плът е.“ Създаденият човек по дух, т.е. истинският човек, още не се проявява. Засега както живее човек, в него се проявява животното-човек.

Когато се говори за хора, създадени от Бога, те не се различават помежду си, те са еднакви, вследствие на което между тях не съществува никакъв спор. Откак светът съществува, няма нито един случай, когато тия хора да са си казали една лоша дума или да са се скарали. А тия на Земята, създадени от плът, по 10 пъти на ден се карат. При това пак минават за хора, които са от Бога създадени. Това не е научно изяснение на въпроса. Това са анормалности в нашия живот, които ние искаме да прикрием, и казваме: „Така Господ ни е създал.“ Не, ни най-малко не ни е създал такива Господ. Ако аз съм невнимателен човек и отида на някоя висока канара и се хвърля оттам и счупя крака си, Господ ли ми е виновен за това? Той ли ме е създал със счупен крак? Ако извършите едно престъпление и кажете, че Господ ви е създал такива, прави ли сте? Не, не е така. Господ не може да ви създаде престъпници.

И сега, като говорим за религията, ние не създаваме религията като един нов живот, като път за нов живот, но искаме хората да станат религиозни. В правия смисъл на думата религията трябва да представлява нов път за живот, по който хората да се научат да живеят добре. Това е най-голямото изкуство. А за да се подобри животът на хората, те трябва да знаят отде да започнат. Като изучавате науките, като изучавате музиката, вие трябва да знаете отде да започнете. И като изучавате човека, пак трябва да знаете отде да започнете.

Ако имате в себе си известни дефекти или се натъкнете на някакви противоречия, вие гледате да ги прикриете. Сега много хора носят ръкавици по единствената причина, че човешката ръка се изучава и по този начин искат да прикрият нещо в себе си. Тази е причината, поради която и престъпниците носят ръкавици, за да се прикрият престъпленията им, писани на техните ръце. Които не знаят това, носят ръкавици по модата. Не, те се прикриват. Понякога някои хора, като искат да прикрият своите дефекти, те прихлупват шапките над челото си ниско, да прикрият своите дефекти. Те знаят, че имат някакви дефекти и не искат да се виждат. Като наблюдавам хората, виждам, че във всички има някакви дефекти.

Сега, аз не искам да изнасям дефектите на хората, защото вие ще се изплашите и ще замязате на онези студенти от третата година по медицина – като изучават патологическите болести и се случи след това да заболеят от някаква болест, те мъчно се лекуват, защото, дето и да се пипнат, все изпитват същите симптоми на споменатите болести. Това са натрупвания, наслоявания от миналото. Днешният човек е наследил едно наследство, с което трябва да се справи. Целият органически свят е оставил един отпечатък върху нашия организъм, който при новите условия на живота не може да остане. При тия условия ние трябва да се справим с големите противоречия, които съществуват.

Запример понякога вие усещате едно задушаване, едно неразположение, мъчно ви е нещо. От какво зависи това? Това се дължи на някаква анормалност в дихателната система. Причината може да се дължи на ноздрите в човека. Понякога те не са достатъчно широки, та не могат да приемат достатъчно количество въздух и не могат да го задържат дълго време в дробовете. Болните, охтичавите хора дишат много бързо. Те не могат да задържат въздуха даже и 5 секунди в дробовете си.

Нетърпеливите хора дишат много бързо. Всеки от вас иска да стане търпелив. Вие не може да станете търпеливи, ако не задържате въздуха поне една минута в дробовете си. Търпеливият приема спокойно въздуха в дробовете си, задържа го една минута и после спокойно го изпуща навън. Сегашните хора приемат въздух в една минута 20 вдишки и 20 издишки. Това е анормално състояние. Трябва да се намали броят на вдишките. Но тъй, както живеят сега хората, ако броят на вдишките и на издишките се намали, те ще дойдат до едно болезнено състояние.

Тъй щото, нетърпеливите хора най-първо трябва да се научат да поемат достатъчно количество въздух, да го задържат достатъчно дълго време, за да разтворят малко дупките на носа си, да не са така стеснени. Крилцата на носа представят еврейската буква „йот“, с която се обяснява създаването на света. Ако тези крилца изчезнат, човек губи много в своя живот. Целият свят е създаден все от такива йоти. Нашият свят е създаден все от такива йоти, от такива запетаи.

Някой казва: „И със слабо дишане човек може да живее.“ Може и така да живее, но ще има хилав живот и няма да бъде спокоен.

Не е достатъчно само да разбирате закона на дишането. Но ще знаете, че в чистия въздух се крие известно количество енергия, която трябва да задържате в белите си дробове, а част от нея да изпущате в стомаха за храносмилането. Част от тази енергия ще задържате в запас. И тогава, ако този запас се отправи към очите, те ще имат ясен, мек и благ, а не остър поглед. Ако очите почват малко да потъмняват, това вече не е здравословно състояние. Очите трябва да бъдат като ясното небе. Само тогава може да се разговаряте с Бога и Той да ви отговаря. Когато човек се напие, погледът му се размътва. Когато погледът на пияния човек е мътен, това разбирам. Но, ако човек е вегетарианец, въздържател, и тогава погледът му се размъти, коя е причината за това? Какво е пил този човек? Ако човек като вегетарианец има мътни очи, причината за това е излишното количество захар в организма му. Нервните хора се тревожат за нищо и никакво, за въздуха, който дишат. Понякога за една обидна дума, казана от някого, вие се смущавате и цели 20 години не може да я забравите. Ако някой ви каже, че вие сте голям простак, вие се раздразните и цели дни, месеци и години не може да забравите тази дума.

Вие мязате тогава на онзи турчин от Варненско, който бил много страхлив, но силно честолюбив. Един ден той отишъл да си поръча чехли, но имал много голям крак. Правили му едни чехли – не стават. Правили му втори, трети – всички не стават. Най-после той отишъл при първия майстор, който, като му дал чехлите, казал: „Калъпсъз човек си.“ Това значи: „Кракът ти е без мярка.“ Този турчин се докачил, станал и си отишъл. Като изминал няколко километра, все не могъл да прости за казаната дума и след няколко часа път той се обърнал назад и казал: „Сен калъпсъз“ – значи: „Ти си без мярка човек.“

Не е лошо човек да има голям крак. Това показва, че в него физическият живот има надмощие. Те трябва да се впрегнат на работа. Малките ръце, малките крака, малкото лице, и това е добре. Но хора с малки ръце показва, че в тях умственият живот е слабо развит, те са лениви хора. Като ходят, чувате: „туп-туп“, дребно вървят. Хора с големи крака и ръце са подвижни. Те могат да свършат много работа.

Между ръката и лицето на човека трябва да има известно съотношение. В нормално създадения организъм има съответствие между ръцете и краката. Колкото са големи ръцете, толкова са големи и краката, и лицето.

В живота на съвременните хора тази пропорция не е създадена, т.е. не е спазена, което зависи от някои наследствени черти. Често майката със своите тревоги е дала цялата форма на своето дете. И бащата със своя живот е дал формата на своето дете. Не само това е причината, но и в сън човек попада в някои идеи, на някои мисли ни в клин, ни в ръкав. Хората се страхуват от хипноза. Най-голяма опасност от хипноза има в сънно състояние. Като спи, човек често се натъква на чужди неприятни мисли и състояния, които са му предадени чрез внушение. Като се събуди, той вижда, че в него има нещо чуждо. Вие може да направите един такъв опит, да се уверите в моите думи. Запример, ако отидете при някой престъпник или при някой касапин, който е заклал много кокошки или агнета, и ядете от неговото месо, вие ще се натъкнете на много лоши състояния. Той предава своите мисли чрез месото. Това е цяла проказа. Мислите ли, че ако някой шивач има скрита проказа в себе си и ви шие някаква дреха, че няма чрез тази дреха да ви предаде своята проказа? И вие се осъждате на страдание.

Та, казвам: Онези, които дойдат да възпитат човечеството, да нямат никаква проказа. Морал трябва! Свещеници, учители, държавници, музиканти, писатели трябва да бъдат, всички трябва да бъдат цветът на сегашното човечество. Не е за осъждане, но понеже от тяхната работа зависи благото на цялото човечество. Ние другояче гледаме на въпроса.

Запитаха Христа: „Какво знамение показваш?“ И Той казва: „Съборете този храм и Аз ще го направя в 3 дни.“ Значи разбира законите на Своето тяло. „Направете с Мене каквото искате и след 3 дни ще ви покажа какво Аз зная.“ Един човек, който разбирал своя вътрешен живот, който може да възстанови живота, който му отнемат! [Той] казва на едно място: „Имам власт да положа душата Си, имам власт и да я взема.“

Сега ние очакваме. Ние полагаме душата си там, дето не трябва и после очакваме да дойдат да я извадят тази душа отнякъде, да я извади Господ. Добре, право е – ако ние сме свързани с Бога, ако Го обичаме и ако Бог ни обича. Но ако Той не ни обича, тогава какво ще бъде? Казва Христос: „В последния ден Аз ще ви възкреся.“ Кого? Онези, които обичат, Христос ще възкреси. В света не може да има възкресение. Вие казвате: „Възкресение.“

Три неща трябва да дойдат, за да възкръсне човек: Любовта в своята чистота, Истината в своята чистота и Мъдростта в своята чистота. Истина значи да се освободи човек напълно, да се чувствува свободен. Свободен може да бъде само онзи човек, който разбира Божия закон, който обича в цялата природа. Не онези подробности, но онзи принцип, който регулира човешкия живот.

Та, казвам: Аз сега се намирам на явна опасност. Има неща, които са много опасни, за да ви се предадат. Запример представете си, че знаете всичките подробности, кой човек е добър и кой човек е лош. Ако хората биха знаели, ако знаеха това, те щяха да бъдат нещастни. Ако знаеш, но не знаеш как да се справиш. Често, запример, майката гледа своето дете и казва: „Ангелче!“ Но това дете ни най-малко не е ангел. Към 25 години стане ангелче без крила. Тъй ще бъде, че бащата ще си търси дрехите и казва: „По-добре да не беше се раждало това дете!“ Аз съм виждал много синове, които налагат бащите си. И бащата казва: „Синко, синко, защо съм те родил?“ Бащата не е разбрал закона. Той не се е оженил навреме и жена му не е такава, каквато трябва да бъде. Родили са едно дете, но защо са го родили? Синът трябва да го бие. Казва: „Защо ме родиха в този свят? Трябваше да бъдеш малко по-умен.“

Сега, като се изнасят дефектите, с туй светът не се поправя. Нищо не се поправя. Може да констатираш каква е болестта. Може да констатираш, че болестта е неврастения или охтика, или проказа – само да се внесе един страх. Въпросът е лекът, който трябва да се даде.

Та, казвам: Единственият лек, който е необходим, той седи в човешката мисъл. Най-първо ще се стремиш твоето чело да не бъде триъгълно, но ще се стремиш да разшириш горната част на челото с един сантиметър и половина. Ще кажеш: „Как един сантиметър?“ В 30 години можеш да разшириш главата. Но за да разшириш, знаеш ли каква мисъл трябва да имаш? Ако не мислиш, никакво разширение няма да стане. Освен че разширение няма да стане, но ще стане стеснение. Тогава, сантиметър и половина се отнася за цялата глава. Един сантиметър и половина, той трябва да се предаде на цялата глава едновременно. Той ще се разпредели пропорционално и тогава на цялото ще се падне около няколко милиметра нагоре и по цялата сфера на човешката глава. Един сантиметър и половина трябва да се разшири главата в много направления. Трябва да се образува една крива линия. Средната част на главата да бъде като корона, не да е сплескана. Когато главата отгоре е крива, там седи едно от най-ранните чувства, което индусите наричат хилядолистник. Любовта към Бога се намира в средата на главата. Тогава, любовта към Бога ако е в центъра, в съвременните хора този център е много слабо развит. Когато един човек плещи каквото трябва и не трябва, любовта не се проявява.

Онези, които не разбират, казват: „Условията трябва да се подобрят.“ Кои са условията? Разумните хора, онези гениалните учители, поетите, музикантите, всички те са условия за човечеството. Бащите и майките, това са гениалните хора. Аз съм съгласен, че външните условия трябва да се подобрят, но тия условия са разумни. Ако ние сме заобиколени с хора разумни, учени, веднага те въздействуват върху нас. Един учен човек може да направиш каквото искаш, както един грънчар е направил от пръстта каквото гърне иска. И в Писанието се казва: „Аз мога да направя от вас каквото искам.“ Когато ние искаме да вървим, когато ние живеем по този път, по който Той ни показва, когато ние искаме да вървим по Неговия път, ние живеем само в Любовта. Той може да направи в нас всичко. Той ще ни даде свобода, ще ни освободи от всичките терзания, които сега имаме.

И любовта не се предава с думи. Тя се предава с контакт. Онзи човек, който има любов, той има една специфичност в своя глас. Като говори, във въздуха се предава. Чувствуваш в думите, че има една тайна сила. Може да говориш за любовта, но думите нямат сила в себе си. И после, езикът на хората, който имат… Любовта другояче е устроена. Онези хора, които имат любовта, ръцете им са другояче устроени, съвсем другояче са линиите. Вие не сте изучавали линиите на човешката ръка. Няма какво да ги гледаш. В Европа има хора, които познават човешкия характер. Може да застанеш зад едно платно и ще си туриш само ръката и само ръката ще гледа и ще започне да чете характера. Ще ти даде обективно, но и ти ще му платиш и ще си заминеш. Колцина от вас сте се занимавали? Някой път гледате ръката, някой бързо гледа и казва: „Има нещо написано. Има нещо начертано. То значи, но какво ли значи?“

Казвам: Много работи е написал Господ и едва сега сме започнали да четем. Ако ти липсва Сатурновата линия, линията на твоята съдба, ти ще опъваш каиша на общо основание. Каквото направиш, ще се развали. Тамън съградиш къща, ще се развали. Защо? Съдбата ти е такава. Няма кой да ти помага. Линията на ума и линията на сърцето са свързани в едно. Умът и сърцето са в противоречие. Или съботничав си. В съботничавите хора линията на ума и линията на сърцето са свързани. Тези две линии образуват една линия.

Преди години един наш приятел, който сега е заминал за другия свят, купи един имот, искаше да направи [печатница], стана съдружник с един господин. Казвам му: „Мене ако слушаш, с този човек съдружник не ставай.“ – „Ама той разбира работите.“ – „Аз разбирам от хората. Ти ще влезеш в съдружие с него, но до второто пришествие ще го помниш.“ – „Дали ще излезе?“ – „Ще излезе, ще излезе.“ Казва: „Не съм намерил друг човек. Той ще вложи парите си в печатницата, вестници ще издава, това ще издава, онова.“ Ще издават. Той обещава и те станаха съдружници и после ми казва: „Да бях те послушал!“ На този човек линиите, двете линии са съединени така.

Какъв ортаклък може да има между една овца и един вълк? Какъв ортаклък може да има между червея, който влиза в дънера на една ябълка, и самата ябълка? Различни са интересите на червея и ябълката. Най-първо, като дойде един човек, има хора в света, които са изучавали, те са много майстори. Светските хора са много майстори. Те са изучавали донякъде чертите. Виждали са и много добър човек. Той ще започне да маже най-хубавите страни и ще каже: „Аз като тебе човек не съм срещал.“ [Той] маже, но след като те намаже, ще помниш туй намазване. Той ще ти покаже, че иска да направи някаква услуга, всичко става.

Една статистика има: на 5 милиона хора може да се намери един, който да не се съблазни от жена. Ще кажеш: „Мъжете са честни.“ Закон има: На 5 милиона души само един се намира. Страх го е. Оставете този човек свободен, дайте му свобода да покаже силата си и властта си. Че турете го някъде, да го видите какъв е той. Когато ние говорим за онази вътрешна страна на човека, между 5 милиона се намира само един, който има онова благородно чувство, може да се жертвува за другите.

Сега, аз не осъждам тия хора. Тия хора сами себе си не познават. Ако аз седя горе на Витоша, сняг има, който ми казва: „Уповай на нас! Никаква пакост няма да ти направим.“ Докато е зима, прави са. Но щом започне да пече Слънцето, които са в долините, да му мислят какво ще да стане. Като започне да се топи снегът, много нещастия могат да станат. Когато започне да се топи снегът по вашите планински върхове, малко хора могат да устоят на туй топене. Една жена разтопява снега у един мъж. Като го зърне, започва да се топи снегът. Мъжът като погледне една жена, и нейният сняг започва да се топи. Като започне снегът на жената да се топи, отиде, та се не види! Не зависи от тях, ще се топи. Трябва [да] знаете, че този сняг ще се стопи. Трябва да имаш туй предвид. Като започне да се топи, трябва да го имаш предвид. След като се стопи, въпросът е друг.

Казвам: Всеки един от нас трябва да изучава сегашното тяло. Има някои неща, които човек може да предписва по-[от]напред какво ще стане. Може да ви разправям, но всеки един от вас чувствува какво има да му стане. Не искам да привеждам примери, които ще внесат във вас суеверие.

Някой път ще те заболи безименният пръст, някой път ще те заболи средният пръст или палецът или показалецът. Това е поличба. Ако разбираш закона на заболяването на твоя пръст, то е свързано с нещо, което е станало в твоя живот. Заболи те ухото – трябва да вземеш мерки. Заболи те окото – трябва да вземеш мерки. Не само да излекуваш болестта. Свързано е с известни психически работи, които ще станат в твоя живот. Ако не ги вземеш предвид, ще имаш една горчива опитност.

Една млада ученичка от 7-ия клас във Варна ми казваше: „Две неща с мене се случват. След като кажа една лъжа, ще падна да се ударя. И всякога ще излезе на езика ми пришка, веднага излиза пришка. Ще мине една-две седмици, докато се освободя. Хем голяма пришка ще излезе! Наплашила съм се. Като дойде да излъжа, веднага – казва – пришката на езика.“ Лекарите ще кажат, ще обяснят причината. То е така, едно съвпадение, но не е още наука.

Понеже искам да ви предам положителната страна – не че съдбата стои, не зависи всичката съдба. Като казваме: „Съдбата е в неговите ръце“, разбираме: съдбата на човека зависи от неговата глава, от неговото сърце и от неговата разумна воля. Понеже съдбата е свързана с умствения живот, с Божествения свят. Сърцето е свързано с ония същества развити, съвършени, които наричат ангели. А пък човешката воля е свързана с всичките разумни хора. [С] най-силните и добрите хора е свързана човешката воля. Добрата воля е свързана с разумните хора на Земята, които от памтивека живеят. Следователно някои искат да кажат, че вие не може да се запознаете. Само добрите хора на Земята, ако нямате една добра воля, ако нямате един добър ангел, ако нямате едно добро сърце и ако нямате един отличен ум, с Бога не може да се свържете – туй трябва да знаете.

Сега може да се проповядва, но за да се запознаете, вие и сега още имате условия. Че колко примери на мене са ми разправяли. Разправяше ми един: седи, остава му един лев в джоба, седи и си мисли какво да прави. Един лев само има. По едно време гледа, една бедна вдовица идва при него, а там насядали хиляди хора. И изважда лева и го дава. Той си казва: „Втасахме я!“ Тя не се спира при другите, но отива при него. Този човек има упование на един лев да му оправи работата. Господ казва: „Ти трябва съвсем да закъсаш, за да се оправи работата. Ти уповаваш на парите, а трябва да уповаваш на нещо, което не се мени.“ Ако вие сте умни и добри, Земята е пълна само с пари.

Мнозина са идвали при мене да им кажа къде има заровени пари. Наскоро дошъл един да ми разправя: има заровено имане в една къща. Казва: „Позволено ли е да се извади?“ Казвам: „Позволено е, извадете го.“ Отиват те, разкопават къщата, изваждат пръст половин метър, но пари няма. Копаят, пръст има само. Казвам: „Намерихте ли пари?“ – „Няма пари.“

Една певица като Аделина Пати имала един ангажимент в един театър и разбира, че директорът на театъра нямал намерение да ѝ плати. Събрала се публиката, ръкопляска вече. Тя си обула единия чепик, но другия чепик не го обува. Иска той да ѝ даде 25 000 лева. Вън публиката вдига шум, а тя седи и не обува другия чепик. Той ѝ казва: „Обуй и другия чепик. Ще ти дам колкото искаш!“ Дава ѝ още 50 000 лева – стават общо 75 000 в злато. Не разравя ли от съкровището на този директор тя? Но глас има, три тона е взимала по-високо от цигулката! Веднъж тя отишла в Ню-Йорк и там имала да получи един чек. Никой не я познавал и не ѝ дават парите. Тя се спира, изпява една песен и всички се събрали. Казват: „Дайте ѝ парите!“ Туй, което е гласът, това е нашият ум. Като идеш в пощата, от твоя ум трябва да излезе нещо. Да направиш едно чудо. „Какво знамение може да ни покажеш?“ Ще идеш при един банкерин и ще кажеш така: „Ти си закъсал, ще ти кажа едно нещо. На този, учения човек услужи, което трябва. Аз ще ти кажа нещо и ти ще ме послушаш. Тебе след 3 деня дъщеря ти ще заболее и ще отиде в другия свят. Аз имам едно лекарство да [ѝ] помогна.“ Какво ще каже банкерът? – „Ето един грешник, който иска да ме излъже.“ След 3 деня дъщеря му заболява. Иде този човек, аз излекувам дъщеря му, тя оздравява. Питам: Няма ли да се отвори съкровището да плати? То е чудо, знамение показва. Преди няколко дни идва един човек, има едно лекарство за една болест. Той така закъсал: има едно лекарство, не знае как да го употреби, не е лекар. Лекарството е ефикасно. Туй лекарство струва 5 пари. За 5 пари е лекарството, но лекува болестите. Може да имаш едно лекарство, но не знаеш как да го употребиш. Имаш един ум, но не знаеш как да го употребиш. Имаш една воля, но не знаеш как да я употребиш в дадения случай. Въздържаш се.

Поне трябва да имаме характера на Сократа. Идва при него един физиогномист и започва да описва всичките [му] лоши черти от гледището на науката. Казва му: „Ти си такъв, ти си такъв…“ Сократ седи тих и спокоен и му казва: „Всичко това, което казваш, е право. Но аз всичко това сполучих да го поправя.“ Как го поправил? Сократ бил много нетърпелив. Оженил се за най-лошата гъркиня, която имало в Гърция. Един ден, като идват негови приятели заедно с него, неговата жена почнала да бъбри. Той им казва: „Не се смущавайте, след това бъбрене ще има и дъжд.“ Тя носела цял леген с вода и го поляла. Той им казал: „Дъжд ще има.“ Пита го приятелят му: „Ти, философ, Сократ, защо се ожени за тази жена?“ – „Исках да опитам характера си, ако може да издържа мъченията на жена си. За да стана философ, трябваше да се оженя за тази жена.“ И той след туй я потупал по гърба и ѝ казал: „Втория път два легена да излееш.“ Тя се усмихнала. „Един леген на мене и един на приятеля ми.“ И едва тогава съзнала Ксантипа: „Три легена как ще ги нося?“ Ако ти не може да лекуваш своя ум с един леген, ако ти не може да лекуваш своето сърце с втория леген, ако ти не може да лекуваш своята воля с третия леген, ти не си дошъл до онова велико разбиране на живота.

Какво нещо е търпението? Два примера има. Един от класическите примери е този на Епиктета. Този гръцки философ бил роб [на един римски патриций], който много често биел робите си. Някой път и него наказвал. Биел го, а Епиктет само го поглеждал. Един ден господарят му натиснал много силно крака. „Господарю, този крак трябва на тебе. Ти на себе си ще повредиш, няма да мога да ти слугувам.“ След като му счупил крака, той казал на този римски патриций: „Аз ти казах, че ще ми счупиш крака.“ И оттам насетне станало едно обръщение в този патриций. И след като оздравял, дава му една сума и го освобождава. Той отива в Гърция, за да прекара последните си години, и написал много отлични работи.

Мнозина, които ме слушате, не се намирате в толкоз лошо положение като Сократа и като Епиктета. Ако Сократ можеше да направи това и ако Епиктет можа да го направи, защо вие, след толкоз време, вие, които живеете вече в XX век, в тази просвета, когато говорим за Христа, не може ли да направим нещо? Разумно да направим? Затуй любовта в света не се разбира.

Любовта е първата подбудителна причина. Никаква работа не може да изпълниш, ако в тебе не дойде един лъч на любовта. Но вземете това, което чувствувате. В любовта има нещо толкоз красиво и когато дойде един лъч, в тебе настава едно състояние, благородно състояние, ти си готов на всички жертви. Готов си, когато само един лъч проникне, ти си готов да раздаваш. Като прекъсне този лъч, ти пак казваш: „Няма нищо.“

Онзи лъч на любовта, който прониква в кокошката, виждал съм, 10–12 пилци, повела ги, някой вол като се приближи, [тя] клъвне вола по носа. Волът съвсем механически като си маха опашката, може да закачи пилетата, а тя го клъвне. При друго състояние тя е страхлива. Любовта у нея е за благото на нейните деца. Тя е готова да се бори с вола. Волът казва: „Право има тази кокошка.“

Като дойде дяволът при вас, клъвнете го, както кокошката, по носа. Искаш да направиш една голяма пакост, искаш да запалиш къщата. „Освен че няма да му я запаля – кажи, – но ще му съградя една къща!“ Някой ви каже нещо обидно – не му отплащайте със същото. Писанието казва, Христос е казал: „Бъдете благи, както е Отец ваш, Който изпраща Своето слънце еднакво на всички.“

По някой път хората питат: „Какво нещо е Господ?“ Той се отличава с такова велико търпение! Нито едно живо същество, нито един ангел, нито един адепт няма туй търпение, което Бог има. След като гледа всичките хора, които гълчат, които грешат, Той казва: „След време [и] тези хора ще се поправят, ще се подобрят.“ След като се блъскат нашите глави, като пострадаме едно прераждане, второ, няма да остане човешка глава, която да не разбере Божия Закон.

Най-първо на Невидимия свят вие се молете да ви даде една мисъл, да почнете да разбирате какво се крие във вашата глава. Какво богатство се крие в човешкия мозък! След това, какво богатство се крие под твоята лъжичка! Какво богатство се крие в ръцете на онзи виртуоз цигулар! Какво богатство се крие в човешката ръка! Какво може да направи човешката ръка! И при всичките богатства, при туй богатство, което имаме, което е вложено в главата, при туй богатство, което е вложено в сърцето, при туй богатство, което е вложено в нашите ръце, гладни умираме. При туй богатство, което е вложено, нещастни сме, очаквате във второто спасение, във второто пришествие.

Днес е ден, дето всеки от вас трябва да възкръсне. Днес ако не възкръснете, не зная дали за бъдеще ще възкръснете. Защото, който сега е посят, сега трябва да възкръсне. Ако чакате 10 години да никне… Казвам: Тази година трябва да изникнем, сега трябва да възкръснем! Ако чакаме след 10 години, отиде тази работа! Всички днес трябва да възкръснете. Нищо повече. Може да възкръснете днес, да се освободите от вътрешния тормоз. Има нещо, което ви смущава. Има нещо, което смущава сърцето ви. Този тормоз да се махне, може ли? Може. Може, но необходимо е човек да вярва.

Тук се разговорих с една доста добра сестра, отслабват очите ѝ, едва може да вижда, че ме пита за цяр. Туй състояние дошло по обратния процес. Може 5–15 години, казва си тя: „Отслабват очите ми“, внушава си и след 20 години тя може да ослепее. Отслабват очите ѝ, отслабват, докато не вижда нищо. Никога не казвай: „Отслабнаха очите ми.“ То е погрешно. И на 120 години като станеш, трябва да четеш Библията без очила. Това е праведният човек. Господ не се нуждае от слепи хора. Казвам: По този начин как ще стане? Аз ако съм на неговото място, бих извършил следното: като легна да спя, ще кажа… аз ще се обърна към Господа и ще кажа: „Господи, Ти ще ми помогнеш.“ На другата вечер ще кажа: „Ще се отворят очите ми.“ На следващата вечер ще кажа пак същото и ако вярвам, след 10 години ще ми се отворят очите. Няма никакво изключение. Ако кажа: „Я се отворят, я не…“ Положително ще вярвам. Може, който вярва, всичко може.

Има една книга, писана от един американец, събрани са ред такива лекувания. Едно извлечение: една жена американка, която страдала 12 години, всичките лекари са я лекували и казват: „Неизцерима е болестта.“ Един ден ѝ попада тази книга – че с вяра може да се лекува. Тя става от леглото и започва да шета. Питат я: „Как оздравя?“ – „Повярвах, че мога да си гледам работата.“

Като вярваш, че ще станеш, ти си по-щастлив, отколкото като станеш. Сега ние искаме да знаем.

Ще ви приведа един пример. Един американец минава Ниагарския водопад по на в себе си, но вярва в другия. Ако вие нямате вяра, както този, който е на гърба, ако [той] малко се разколебае, какво ще стане? Какво присъствие на духа, каква вяра, каква самоувереност! При това бучение! Какво самоотричане на духа! Какво има ние да се плашим от водопада? Ще имаш вяра в този, който те носи. Туй значи вяра.

Сега някой казва: „Ти ми дай пари, че тогава ще повярвам.“ Вярата предшествува, преди да съм ти дал. Щом ти дам, свършена е работата, щом дойде знанието. Вярата няма богатство в себе си, тя носи радост. Като придобиеш богатство, ти няма какво да вярваш. Вярваш, че ще станеш богат – ти си по-щастлив, отколкото като станеш богат. Докато си сиромах, ти вярваш още, че ще станеш богат, че ще живееш в хубава къща, добре мобилирана, че ще бъдеш добре облечен, ще имаш хубав автомобил, ще ходиш по театри – радваш се. Но като станеш богат, ще кажеш: „Тук няма нищо.“ Във вярата има една красива страна. В знанието човек трябва да бъде много по-силен, понеже има голяма опитност.

Та сега: Вярвайте в онова, което Бог е вложил в главата ви. Вярвайте в онова, което Бог е вложил в сърцето ви. Вярвайте в онова, което Бог е вложил в ръцете ви. Ще работите.

И така като направите, какво трябва да кажете? Аз, ако съм на вашето място, ще кажа, сутрин като стана: „Ще служа на Господа с всичкото си сърце.“ Утре, като стана, ще науча всичките уроци и ще си легна спокоен. Като стана сутринта, каквото съм казал, малко прилагам. Не мога всичко да направя, но на другата вечер пак ще туря нещо и ще почна да прилагам.

Приложение трябва! Тогава всеки от вас по този начин може да развие ред от своите дарби. Има дарби за певец. Развий дарбите си! Казваш: „Кому ще пеем?“ Пей! Развий гласа си хубаво. Оттам зависи твоето щастие. Като се научиш да пееш хубаво, като се научиш да свириш хубаво, твоята работа е оправена. А като не знаеш да свириш и пееш, твоята работа е забъркана. Птиците, които са се научили да пеят, са много по-добре облечени, отколкото млекопитающите. Знаят да пеят и хубаво пеят.

Да мислиш правилно, да чувствуваш правилно и да постъпваш правилно, това е най-хубавата музика, която човек може да развие, да приложи и да осъществи в живота си.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

25-а неделна беседа, държана от Учителя на 25.III.1934 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.