Разлика между версии на „Положителното и отрицателното“

Текуща версия към 21:06, 13 май 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)

КНИГА: Великата разумност

Положителното и отрицателното

Т. м.

Ще прочета няколко стиха от 46 глава, от книгата на пророк Йеремия.

“Словото Господне, което биде към пророк Йеремия против народите“. (1 ст.).

Вие може да си мислите, по какъв начин се е предало Словото Господне. Ще кажете, че по човешки начин се е предало. Мислете върху това, сами да дойдете до едно вътрешно разбиране. Като ви говоря за Бога, всички си мислят, че Той носи мир, спокойствие. Въпреки това, виждаме, че Словото не носи щастие на хората. Всякога ли, това, което говори човек, е добро? – Зависи. Някой говори меко, кротко; всички очакват от него нещо добро. Друг говори грубо, остро – от него очакват нещо лошо. Обаче, не всякога излиза според очакването на хората. Слабохарактерният, като се намери натясно, говори меко, кротко. Силният, в повечето случаи, е груб. Това са два различни характера, с различни прояви. Геометрически богатият, силният представя перпендикуляр, а слабият, бедният – крива линия. Като се приближава към Бога, човек се огъва като крива линия. Коя е по-дълга: правата, или кривата? Може ли правата линия да бъде крива? – Правата може да се изкриви, но не може да бъде крива. Ще напиша формулата: (формула) Какво ще разберете от нея? Ако „m“представя масата, положителното електричество „nm“- отрицателното електричество, а „n“- броя на атомите, какво ще извадите от тази формула? Как ще докажете, че това е равно на единица? – Какво представя човешкият живот? – Той представя сложен процес: съединение на положителното и отрицателното електричество, от една страна и положителният и отрицателният магнетизъм – от друга. В светлината на човешката мисъл стават всевъзможни процеси, които не са достъпни за съзнанието ни. Например, имаш едно неприятно чувство, но преди да го изпиташ, то е минало през ред процеси, то е резултат на нещо. И физикът прави опити, идва до известни резултати, но те са предшествани от други процеси. Казва се, например, един атом водород; това подразбира единица атомно тегло. Същевременно, се подразбират водородни йони, електрони, протони. Протонът означава положително ядро, значи, атомът е разложен на по-дребни частички. При раздробяването му се явяват различно наелектризирани частички. Всяка частица има специфични свойства. Отрицателните частички са пасивни, а положителните – активни. Когато човек се натовари с отрицателно електричество, движението в него е по-бавно; когато се натовари с положително електричество, движението е по-бързо. Интересно е да се знае, кои темпераменти в човешкия характер са положителни, и кои – отрицателни. Например, във флегматичния темперамент преобладаващо влияние има водата. Докато е на равнина, тя е пасивна. Щом и се даде наклон, тя става активна, започва да се движи бързо. Между частичките и става триене и се образува електричество.

И тъй, в науката се говори за завършени и незавършени процеси. Завършен процес в атома е раздробяването му до най-малките му частици: протони и неутрони. Протонът съставя ядката, около която се събират множество частици. Колкото и да се говори за малки частици, наелектризирани с известен род електричество, ние имаме предвид и масата, т.е. веществото на тези частички. Математиците имат предвид количеството електричество, образувано при движението и на най-малките частички. Големите математици се занимават с висшата математика, която е създала човешкия организъм, в който всичко е предвидено и изчислено. Интересно е да се знае, какво става в организма на човека. Засега, науката приема, че кръвта, при движението си, е причина за дейността на сърцето. Всъщност, сърцето, като физически орган, няма сила да тласка артериалната кръв в тялото. Причината за пулса на сърцето се дължи на космическото електричество и магнетизъм. Те носят живот. Щом се наруши хармонията между тези сили, нарушава се и дейността на човешкото сърце. В него се образуват наслоявания от материални частички, които произвеждат противоречия в мисълта и чувствата на човека. Тези материални частички произвеждат известно противодействие на космическото електричество. Това изменя пулса, т.е. ускорява го. Кой е нормалният пулс? Колко удара прави той в минута? – Приблизително 72. Някога пулсът се ускорява, прави 120 удара в минута. Това показва, че в сърцето има някакво противодействие. Значи, сърцето прави големи усилия да превъзмогне това противодействие.

И тъй, който разбира законите, ще дойде до мислите и чувствата, като елементи на живота. Какво електричество представляват мислите и какво – чувствата? Кое от тях е положително и кое отрицателно електричество? Знае се, че мислите привличат известни чувства около себе си, както и чувствата – известни мисли. Мислите и чувствата на хората се преплитат, както и съзнанията им. Това показва, че хората са свързани помежду си. Казваш: Дойде ми една мисъл на ума. Ти мислиш, че тя идва за пръв път при тебе. Колко умове е обиколила тя, докато дойде при тебе! Казваш, че по характер известен човек е добър или лош. Това не е достатъчно. Трябва да знаеш причината, защо е такъв; после и пътя, по който е минал. Отрицателните сили в човека са резултат на кривите линии. Положителните сили са резултат на правите линии.

Положителното електричество прави човека силен, енергичен, а отрицателното го прави мек. Като изучава себе си, човек трябва да спре вниманието си на влиянието на електричеството и магнетизма върху неговия организъм. Това се отразява на неговите движения, а особено на линиите на лицето му. Като знае това, той ще използва тези сили при възпитанието. Като се самовъзпитава, човек трябва да има будно съзнание, за да наблюдава всички вътрешни процеси у него. Обаче, колкото и да се стреми към това, той не е в състояние да ги разбере.

Например, как ще наблюдава процесите на сърцето? Чувствата управляват сърцето. Значи, човек не е господар на своите чувства. Тази е причината за погрешките, които прави той. Както му заповядват, така постъпва. И слугата прави това, което не иска. Той изпълнява волята на своя господар. Господарят казва: Ще отидеш там и той отива. Ще направиш това и той го прави. Богатият казва: Аз съм господар на положението.

Всъщност, богатият господар ли е на себе си? Аз уподобявам богатия на хубав, господарски кон, а бедния – на кираджийски. Отвреме-навреме впрягат господарският кон, в кабриолет, или го язди някой богаташ. Обаче и него яздят. И богатият не е господар на себе си. Той пожелае да даде голямо угощение и мисли, че прави това по разположение, по своя воля. Всъщност, някой по-голям господар му е внушил тази идея. Всички ядат, пият, веселят се, но богатият не е весел. Двама богаташи се скарали. Господари ли са те на себе си? Това е войната, която става навсякъде. Тя се отразява и върху отделните личности. Във всяка война, милиони хора излизат от строя. След това, единият казва: Набих го, дадох му да разбере! Кой на кого е дал да разбере, това е въпрос. Генералът победил, а хиляди войници убити. Кой е спечелил войната? Кой от вас не е печелил и губил?

– Какво е новото схващане за живота? Какво представят електричеството и магнетизмът? Казвате, че електричеството свети. Само ли се е запалило електричеството, или друг го е запалил? То се е образувало от съчетанието на разумни сили. Казва се, че колкото по-силна е светлината, толкова по-интелигентни са съществата, които я създават. – Тогава, какво ще мислят за нас, като видят светлината на нашите лампи? – Ще мислят, че сме много интелигентни. Обаче, трябва да се знае единицата мярка на интелигентността. Интересно е, може ли от силата на нашата светлина да се знае, върху какъв предмет говоря. Разумният може да разбере това. – Защо? – Защото човешката мисъл оказва влияние върху силата на електричеството. Значи, между мисълта и светлината има известно отношение. Забелязано е, че колкото с по-голям интерес и любов се разглежда известен въпрос, толкова по-интензивна е светлината на електричеството. Това може да се измери със специални уреди. На интензивността на мисълта се дължи увеличаването или намаляването на светлината. В тази област са правени много опити. И по промените на лицето се познава, какви чувства вълнуват човека. Достатъчно е да се наблюдава внимателно скъсяването или удължаването на правите и криви линии по човешкото лице, за да се определи характерът на човека. По линиите на челото се определят някои характерни черти. У някои хора, между веждите, има една дълбоко врязана черта; у други – две успоредни черти. Какво означава едната черта и какво двете, това е предмет на физиогномиката.

Много обяснения могат да се дадат върху характера на човека, върху процесите, които стават в него. Сложни са тия процеси. За да се изучи един процес, първо трябва да се наблюдава лицето. Спрете вниманието си само върху някои характерни черти, върху движението на специални мускули. Като разберете основните черти, подробностите лесно ще разберете. При изучаване на носа, виждате голямо разнообразие на линиите по него. Някой нос е вдлъбнат, друг изправен, трети – вирнат нагоре. Когато линията на носа е вдлъбната, там действат отрицателните сили на природата. Ако линията е изпъкнала, там действат положителните сили на природата. Ако линията на носа е права, положителните и отрицателните сили на природата се преплитат. Онзи, на когото линията на носа е изпъкнала, като го обидят и накърнят интересите му, той взима тояга, нож или пушка и направо се разправя с човека. Онзи, на когото линията на носа е вдлъбната, ще те покани у дома си, ще те нагости и в това време ще ти постави капан. Понеже се чувствува слаб, той си служи с хитрост. Това са два различни характера, с различни прояви. Първият е положителен тип; той има повече воля и сила, но по-малко ум. Вторият тип е отрицателен; физически е по-слаб, но по ум по-силен. Това са обяснения, които ви се виждат несъществени и питате, какво отношение имат те към живота.

Казвам: Нещастието на хората се дължи на неразбиране на своето естество. Те не разбират естеството и на ония, с които имат отношения. Казваш за някого: Този човек е разложен, нищо не може да ми направи. Да, с дърво той няма да те бие; с револвер няма да те стреля, но ще те покани у дома си, ще те нахрани и напои и там ще ти устрои капан. Той постъпва като онзи евреин, който изиграл своя съсед – българин. Намислил българина да си направи една малка къща, според средствата си – от две стаи и кухня. Евреинът му казал: Слушай, приятелю, по-добре си направи двуетажна къща: в единия етаж ще живееш ти, а другия ще даваш под наем. – Нямам средства. – Аз ще ти услужа. Българинът започнал да строи. Като дошъл до втория етаж, нямал вече средства. Той се обърнал към евреина с молба да му помогне. Евреинът му услужил, но с условие, той да живее в един от етажите. Българинът се съгласил. Десет години евреинът живял в къщата на българина, след което той станал собственик, а българинът излязъл вън. Когато двама съдружници започват обща работа, винаги единият остава излъган. Като възпитава хората, природата си служи с различни методи. Тя възпитава положителните по един начин, а отрицателните – по друг. На отрицателния тя казва: Ти си по-слаб, трябва да отстъпваш. На положителния казва: Ти си силен, няма да отстъпваш. – Право ли е това? Питам: С какви колони си служи архитектът, когато подпира зданието – с положителни, или отрицателни? – Където се иска по-голяма сила, там колоните са положителни. Същото се отнася и до гредите. Когато гледаш отдалеч един човек, познаваш ли, дали той се приближава, или отдалечава от тебе? Ако фигурата се увеличава, той се приближава; ако се намалява, той се отдалечава. Когато ъгълът на светлината се увеличава, тялото се приближава; когато ъгълът се намалява, тялото се отдалечава. Сега ще извадя заключението: колкото повече се приближава даден човек към вас, толкова повече ви обича. Ако се отдалечава от вас, той или е индиферентен към вас, или не ви обича. Значи, любовта е закон на приближаване.

Казваш: Този човек се приближава към мене, следователно, обича ме. – Зависи, как се приближава. Ако само физически се приближава, а с мисъл и чувство се отдалечава, той не ви обича. Физическата близост няма отношение към любовта. – Чувствувам близостта на този човек. – Как я чувствуваш? Значи, между вас се образува известно течение. Явява се прилив към сърцето и ума. Между мислите и чувствата ви има нещо общо. Когато между двама души има хармония и това се чувствува. Правили ли сте опит, да възприемете мисълта на човек, който не ви обича? За да разберете, кой ви обича, не трябва само да предполагате това, но да имате мярка, с която да си служите. Мярката – това е специфична формула. Казвате, че даден човек е добър. Формулата, която ви дадох, сега може да се разреши. Тя определя процесите, които стават между положителното и отрицателно електричество. Според тази формула, по количество двата вида електричество трябва да бъдат еднакви, но някъде положителното електричество е повече, поради което и то се изразходва повече.

Казваш: Искам да бъда богат. – Парите са отрицателна сила, която трябва да се тури в действие, да се превърне в положителна сила. Дай на някого пари, да видиш, какъв процес ще стане в него. Ако на работника покажеш един лев и го викаш да работи на лозето, той ще ти откаже. – Защо? – Левът не му прави впечатление. Ако му покажеш една златна английска лира, веднага ще дойде да ти работи. Златната монета произвежда известен процес в него. Обаче, това е относително, не става с всички хора. Накарай един духовен човек да ти работи с пари, да видиш, как ще постъпи. Колкото златни монети да му предлагаш, той няма да ти работи. Той знае, че ти си богат и срещу пари всеки ще се съгласи да работи. Друго нещо го стимулира – желанието му да помага на бедни и страдащи. Като срещне беден човек, който не може да плати на работник, той сам ще предложи да му копае. Тук разменната монета е любовта. Работникът минава покрай бедния и нещо особено го привлича – чувствата на бедния. Без да го познава, без да му е услужил с нещо, той е готов да му работи. Друг някой и да му е услужил, нещо го отблъсква от него. Ще кажете, че природата е създала едни хора богати по чувства, а други – бедни. И това е вярно, но по-вярно е, че съществува закон, който регулира отношенията между хората.

Изучавайте законите на природата, да ги използвате при самовъзпитанието. В природата нищо не е произволно. Ако всичко, което става в природата, е произволно, ние щяхме да живеем в абсолютен хаос и дисхармония. – Какво заключение можем да извадим от това? – Заключението е, че два положителни принципа се отблъскват; два отрицателни принципа също се отблъскват. Обаче, един положителен и един отрицателен принцип се взаимно привличат. В привличането има известна тънкост. Как става привличането? От една страна, положителното зло и отрицателното зло се привличат и образуват едно съединение. От друга страна, положителното добро и отрицателното зло се привличат; положителното зло и отрицателното добро се привличат. Така се образуват неустойчиви съединения, които туряме в ретортата и нагряваме. Тогава се образува положително добро и отрицателно добро, както и положително зло и отрицателно зло.

Искаш да направиш едно добро, но в мисълта ти се вмъква една отрицателна сила, която ти противодейства. Например, търговец си, искаш да помогнеш на един беден човек; решил си да не взимаш пари от него. Обаче, като го видиш, казваш си: Все трябва да плати и той нещо, не може съвсем без пари. Ето, отрицателната мисъл се вмъква в тебе. – Какво да се прави? – Разложи тези сили в себе си. Ще туриш положителното и отрицателното добро на едно място, да образуваш съединение. Колкото и да внимаваш, положителното зло ще се вмъкне в реакцията. Това е неизбежно. Например, ножът е отрицателна сила, но сам той не може да причини никаква пакост. Обаче, при известни условия, ножът може да се забие в човека. Пазете се от ножа, като от огън. Ако внимаваш, огънят е безопасен; ако не внимаваш, той може да те изгори. Значи, има сили в природата, които са опасни, когато човек не знае, как да си служи с тях. Като знаете това, ще внимавате, да не се натъкнете на тези сили. Ножът, огънят са сили, които могат да причинят и вреда и полза – от вас зависи, за какво ще ги използвате. Такива сили природата е вложила и в човека. Както киселината, в джоба на някого, може да причини вреда, така известни мисли и желания причиняват зло на човека. Природата е взела предпазителни мерки, тя ги е затворила в шишенца, но по невнимание, човек е счупил шишенцата и те го изгарят. Едни от тях са отровни, други – разядливи. Ще се пазите и от едните и от другите. Като дойдеш до едно от тези шишенца, ще го вземеш внимателно и ще го преместиш на сигурно място. Ако трябва да го отвориш, ще бъдеш още по-внимателен. Има хора, които пипат грубо. Каквото хванат, произвеждат експлозия. – Искам само да преместя шишето. – Няма защо да го местиш. Това шише е много опасно. Бутнеш ли го, ще експлодира. – Искам леко да пипна шишето, да го преместя другаде. – Не, не пипай! Щом устата или брадата на някого започне да трепери, заключи лабораторията си и излез вън. Като видиш, че този човек се е успокоил, върни се назад, няма опасност от експлозия. Ако седиш на мястото си и очакваш резултат, ще стане експлозия, от която и двамата ще пострадате.

Природата дава методи за нов начин на възпитание, който трябва да се изучава. Тя казва на човека: Като те сърби някъде – ръката, носа или веждата, бягай вън, в гората или на планината. Ако останеш вкъщи, ще ти се случи някаква неприятност. Ако устата или брадата ти почне да трепери, не излизай да се разговаряш с хората. Ще чуеш нещо, което ще произведе в тебе експлозия. Пази се от експлозии. – Сърби ме ръката, ще получа пари. – Може да получиш, но може и да даваш – зависи, коя ръка те сърби. Ако имаш да даваш пари и си готов да се изплатиш, стой у дома си спокойно и очаквай кредитора си. Ако нямаш пари, по-добре излез някъде, не чакай да те завари вкъщи. Разговорът с кредитора ти може да причини експлозия в тебе и после да съжаляваш, че си го срещнал. Този метод може да се приложи и към мислите ви. Дойде една неочаквана мисъл в ума ти. Не се разправяй с нея, но излез вън, на чист въздух. Като срещнеш един свой длъжник или кредитор, не се разправяй с него. Излез вън! Ако не можеш да излезеш, тогава мълчи. Нека той говори, а ти мълчи. – Що е мълчанието? Кой мълчи? – Разумният господар мълчи, а слугата говори. – Все аз ли трябва да мълча? – Щом си господар, ще мълчиш. Нека слугата говори, а ти слушай и мълчи! – Колко време да мълча? – Цял ден.

Един англичанин си поставил за задача, да мълчи цели седем години. Какви не го посещавали през това време – политически лица, дипломати, но той все мълчал. Те му пишели: Откажи се от решението си, ще пострадаш. Той пък мълчал. Отказал се от политическия живот, от много неща, но издържал. Често и природата постъпва така – мълчи. Ти се молиш, плачеш, искаш нещо от нея, но тя мълчи, не отговаря на твоята молитва. Ако тя отговаряше на всяка човешка молитва, знаете ли, какво щеше да стане? Искаш да станеш търговец, да забогатееш, но природата ти казва: Откажи се от това желание, търговията не е за тебе. Богатството е само за умните хора. Ти не си толкова умен, да носиш този товар на гърба си. Щастието не е в богатството. Не е въпрос да не бъдеш богат. Първо стани умен, а после богат. Богатството е прогресивно благо, което може да се използва само от умни хора. Неизползваното благо, съединено със злото, образува неустойчиво съединение. Силното добро със слабото зло, както и силното зло със слабото добро също образуват неустойчиви съединения.

В човека стават три важни процеса. Два от тях не разрешават нищо. Единият, обаче, е най-добър и безопасен. Първият процес е съединяване на голямото или силно добро със слабото зло. В случая, доброто подчинява злото. Този процес е най-добър. Вторият процес е съединяване на силното зло със слабото добро. Третият процес е съединяване на положителното добро с отрицателното добро. Който си служи с този метод, е независим нито от хората и условията, нито от окръжаващата среда. Едно трябва да знаете: Никой не може да подчини злото на себе си, да му стане господар. Ти можеш да впрегнеш злото на работа; то може доброволно да ти услужи, но никога не може да ти стане слуга. Същото се отнася и до доброто. Никой не може да стане господар на доброто. Две неща не пожелавай: Да станеш господар на доброто и на злото.

Нова философия ви давам: Оставете доброто да се справя със злото. Щом се натъкнеш на злото, викай за посредник доброто. Вместо тебе, нека то се разправя със злото. Ако искаш сам да се разправяш със злото, непременно ще бъдеш бит. Който е влизал в кантората на злото да иска нещо, всякога е бил бит. Злото е господар, на когото само ще даваш, без да взимаш нещо. Щом дадеш, веднага ще излезеш вън. – Имам да взимам от злото. – Щом имаш да взимаш, ще влезеш в кантората му, ще го поздравиш и ще погледнеш, мърдат ли устните и брадата му. Ако мърдат, ще кажеш: Господине, оставам на ваше разположение. Когато можете, тогава ще се издължите. След това, ще излезеш вън. Той ще се усмихне и ще каже: Умен човек е този.

Следователно, като отиваш при лош човек, затвори устата си и мълчи. Ако трябва да му кажеш нещо, кажи му: Ти си благороден човек, такива бяха баща ти и майка ти, дядо ти и баба ти. Един турчин посял нивата си с жито. В околността се завъдили много лалугери, които изяли житото. Крайно ядосан, той взел револвера си, с намерение да избие всички лалугери. Като го видели, те се уплашили, вдигнали предните си крака и застанали прави. Той се усмихнал и казал: А – а, така, значи, признавате ме за господар! Щом се извинявате, няма да ви убия. Подарявам ви живота.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

14. Лекция от Учителя, държана на 23 декември, 1932 г.

София. – Изгрев.