Разлика между версии на „Когото възкръси“

Текуща версия към 04:28, 13 май 2011

Беседи

Неделни беседи

Този е живият хляб (1934–1935)

Когото възкръси

„Да видят и Лазара, когото възкръси от мъртвите.“

Отче наш.

„Всичко в живота е постижимо“.

Ще прочета част от Евангелието на Йоана 12 глава, до 20 стих.

„Духът Божи“.

Ще взема само няколко думи от 9 стих на прочетената глава. „Да видят и Лазара, когото възкръси от мъртвите.“

Лазар представлява емблем не на нещо старо, но на нещо ново. Той е човек, който е минал от едно състояние в друго. Той е човек, който е бил сляп, но е прогледнал; бил е глух, но е прочул; бил е мъртъв, но е оживял. Всекидневният живот, през който минаваме, поглъща важното в живота. Има едни условия, които спъват хората да разбират живота, тъй както би трябвало. Всички хора имат доброто желание да разбират живота, но има нещо, което ги спъва. Ако се качите на един от модерните съвременни параходи и влезете с него в морето, вие все-таки ще изгубите настроението си. Най-първо ще се качите на парахода весели, бодри, но след като пътувате известно време, вие ще започнете да повръщате всичко, каквото сте яли. Това може да се продължи няколко дена, и като излезете на сушата, ще бъдете като болни. Някои свикват на тези условия в морето, но мнозина едва издържат.

Сега това, което ви говоря, не е за децата, но за възрастните хора, които трябва да разбират, защото науката е наука само за възрастните. Ние не трябва да се спираме само върху някои статистически положения на сегашната наука. Защото сега отчасти знаем, а за в бъдеще тази наука ще прогресира. Сегашните математици след като разрешават трудни задачи, разрешават и въпроси от обществения живот. Те правят ред математически изчисления. Някои от тях са направили изчисления и казват, че сегашното знание, което хората имат, може да се събере в 99 книги, като Библията. Ако това знание се напечата в мозъка, ще остане место още за 999 книги, като Библията. Богати условия има човек за своето развитие. Значи той едва е започнал да учи. Това показва, че човек има голямо бъдеще в общото, в цялото човечество. Обаче, човек е погълнат от личния живот, от личното разбиране, в следствие на което всеки иска да бъде щастлив на земята, и като не успява в това, чуди се защо работите му не стават така, както той иска. Много проста е причината. Той не успява, защото не знае. Ако един човек вземе цигулката и не знае да свири, ще кажете, че така е роден. Не, не е учил. Който е учил, той ще вземе цигулката, ще знае да свири. Ето и в живота: Някои хора знаят как да живеят, а други не знаят как да живеят. Всеки знае да свири една обикновена песен, но малцина са онези, които знаят добре да свирят. Разправят за Паганини следния случай: Като вървял из улиците, видял на една улица един старец около 85-годишен, седи на земята, в едната си ръка държи паничка за пари, а в другата цигулката си, с която свири, но едва стържел с лъка си. Като го видял, той се спрял при него, взел цигулката му и започнал да свири. Кой как минавал, спирал пред Паганини и стареца, слушал и хвърлял нещо в паничката на стареца. В скоро време паничката се препълнила. Старецът слушал с умиление и казал: Защо не дойде по-рано, когато бях млад, че да се учих при тебе?

Казвам: Всички вие, които сте млади, трябва да учите, та като остареете, да бъдете готови. Когато остарее, човек казва: Това не е за мене, аз съм стар; онова не е за мене, аз съм стар и т. н. И най-после той се спира само върху едно нещо, като казва: Ще се мре вече. Всички стари очакват да умират. Не е лошо човек да умре. Понякога смъртта е благословение за човека. Някой човек има стотина души кредитори, всеки от които е извадил по един изпълнителен лист, и ако той не плати, ще го турят в затвор, да лежи там около десетина години. В такъв случай не е ли по-добре за този човек да умре и да ликвидира с въпроса. Така поне не могат да го затворят. Някои се изхитряват и казват, че който има да плаща и като умре, като дойде втори път, ще плаща. Да те хванат, когато си богат, разбирам, но да те хванат като беден, какъв смисъл има в това? Да те хванат, когато имаш да платиш и разбираш закона, разбирам, но да те хванат когато нямаш да платиш и не разбираш закона, какъв смисъл има от това? Трудно е да хванете човека, когато не разбира работите.

Казвам: Ние сега се намираме в една нова епоха, в едно ново възрение. Каквото и да е човечеството, от каквото верую да са, като започнете от религиозните и светските, колкото и да се делят и различават едни от други, всички хора имат едно общо верую, а именно: Всички търсят свободата. Всички хора избират известни методи и начини, по които да добият своята свобода. Понякога те мислят, че са я добили, но животът, през който минаваме, ние виждаме, че свободата е относителна. И това не е лошо, че свободата на хората е относителна. Че снегът се стопява, това е едно благо. Щеше да бъде нещастие, ако снегът не се стопяваше. Щеше да бъде нещастие, ако водата не се изпаряваше. Щеше да бъде нещастие, ако светлината не слизаше и ние не я възприемахме. Сегашните условия, при които се намират хората на петте чувства, мъчно може да се намери един учен, човек, който да опише органите на зрението и на слушането с всички техни функции, както трябва, както в радиото се обясняват нещата. Често хората и като учени на земята, как да използват светлината, или как да използват слушането, или обонянието, или вкуса. Не че те не искат, но има неща, които им препятствуват. В съвременните хора има едно притъпяване на знанието, на слуха, на обонянието им и т. н. Почти във всички чувства на човека има едно притъпяване. Вземете, например, кучето има много по-силно обоняние от това на човека. Когато едно куче търси господаря си, то цели часове ще върви из града, по улиците, дето е минал, и най-после по стъпките му ще го намери. То има силно развито обоняние. Също така и зрението на съвременните хора е притъпено. Казвате: Ние виждаме. Това още не е виждане. Истинското виждане седи в това, човек да вижда, какво става зад планината, или какво става в самите хора. Питам: Ако сегашните хора имаха това силно развито чувство на зрение, да виждат всичко, каквото става в самите хора, щяха ли да бъдат щастливи? Ако те виждаха всичко, каквото става в света, те щяха да станат нещастни. Ето защо природата е притъпила малко зрението им, та да не виждат всичко и да живеят малко по-щастливо.

Сега аз не искам да ви изнасям противоречията в природата. Противоречията, които съществуват в света, са нещо епохално за хората. Те сами са ги създали. От памти века, откак хората съществуват, с тях заедно съществуват и противоречията, създадени от човешкия ум, човешкото сърце и от човешката воля. По този начин те упражняват известно влияние върху земята. Вземете – на земята съществуват около два милиарда хора. Това са два милиарда батерии, които развиват известна енергия, която оказва влияние върху цялата природа. Със своите мозъци хората упражняват известно влияние върху цялата земя. Те оказват грамадно влияние върху строежа на цялата земя. Ако тези хора биха концентрирали ума си в известно направление, те биха били в състояние да стопят когото и да е. Канари биха се стопили от енергията, която се излива от човешките мозъци. Често хората страдат. Страданията не са нищо друго, освен по-гъста материя, която измъчва човека. Ако знаете законите, вие можете да концентрирате ума си и да си послужите с жизненото електричество, чрез което да разтопите вашата скръб. Скръбта ви ще се разтопи като лед и вие ще се освободите от трудностите, в които сте изпаднали. Съвременните лекари не знаят още това нещо. Ако биха знаяли това, те щяха да бъдат капацитети. Онези пък, които знаят това, те мълчат. Сега е векът на специални лекарства за подмладяване. Те вземат една жлеза от маймуна и с нея ще подмладят човека. Как ще го подмладят? – По маймунски. Хората не разбират, че някога растенията и нисшите животни, даже знаят да събират енергия от природата и да живеят по-дълго време на земята. Не е лошо да се подмлади човек, но той трябва да знае, че има и друг път за подмладяване, различен от този, с който съвременната наука си служи. От научно гледище има спор по този въпрос. Ето, алхимиците са правили много опити в това отношение. Те са поставили в съд с разни елементи някой стар човек, за да го подмладят, но като го извадят от съда, освен че не се подмладил, но е умрял.

„Да видят и Лазара, когото възкръси от мъртвите.“ Понеже умът на съвременните хора е критически, мнозина от тях казват: Лазар не е бил умрял, той е паднал в каталептически сън, но понеже Христос е знаял този закон, разбирал е малко от медицина, Той отишъл при Лазара, бутнал го, Лазар се сепнал и възкръснал от гроба. Според тях, това не е било никакво чудо, но Лазар е недоумрял, вследствие на което малко му трябвало, за да се събуди. Ако е така, аз нямам нищо против това възражение. Но ако не е така, няма и защо да споря. И едното, и другото може да бъде вярно. Тогава, кое е вярното и кое не е? Това е едно предположение, което трябва да се провери. Както един съвременен геолог може да проверява как се е създала земята или цялата вселена и да прави своите теории за произхода на земята от ред мъглявини, по същия закон и ние можем да проверим кои събития са верни и кои не са верни. Ако действително Лазар е възкръснал, според думите на Писанието, тогава в мозъците на човечеството трябва да остане едно клише. В такъв случай това клише може да се намери и да се провери, дали Лазар е възкръснал или не. Не е достатъчно само да се провери дали Лазар е възкръснал или не, но може да се провери дали той е бил болен от каталепсия или не. Природата зарегистрира всички събития така, както са станали още от памти века. В природата не съществува никаква лъжа. Хората могат да се лъжат, но в природата никаква лъжа не може да съществува. Съвременните учени, които по закона на сравнителната анатомия проучават човешкия череп, са дошли до заключението, че по черепа на умрелия човек по-лесно може да се изучава френология, отколкото по черепа на живия човек. Ако вземете черепа на един умрял човек и турите вътре една свещ, ще можете да четете как е живял този човек. Няма да има нищо скрито покрито. Всичко е написано на човешката глава. Ако някой човек не е бил религиозен, не се е интересувал от религиозни въпроси, ще видите че на тия места черепът му е доста дебел. Ако той не се е интересувал от философия или от обществен живот, главата му и на това место е била дебела. Ако не е бил честен, и на това место главата му е била дебела. Обаче ако той се е интересувал от ядене и от пиене, черепът на това место е доста тъничък. Това са ред данни, които учените изнасят и които са верни проверени. Те са ги изучавали с ред мерки, което се вижда от много факти. Някои факти са по-силни от другите, но все-таки от толкова факти, от толкова данни, все се е дошло до едно вярно заключение. Ето, американците, които едно време осмиваха френологията, какви ли опити не са правили в това отношение. Те са свързали очите на един френолог и са му давали един череп на умрял човек и той започвал с пръстите си да пипа върху черепа, като върху клавишите на пиано и да описва точно характера на човека. Със затворени очи този човек чете като по книга. Мнозина ще кажат, че това се дължи на някаква чувствителност. Да, такъв човек е наистина чувствителен, той пипа с ръцете си и чете. С пръстите си той чувства всичките различия, които се забелязват по черепа на човека. Когато изучавате черепа на един средно развит човек, като турите пръстите си на някои добре развити центрове в него, ще усетите на тези места отделяне на топлина и на светлина, малко червеникав цвят. Ако пък този човек е добре развит, топлината е по-голяма, а светлината е с хубав, бял приятен цвят. И тази светлина ще се вижда от главата. Вие схващате тия неща субективно, но те са данни, които всеки може да провери.

„Да видят Лазара, когото възкръси Христос.“ Лазар не беше прост човек. Той беше един адепт в края на своето развитие. С възкресението той премина едно просвещение, мина от едно по-ниско в по-високо състояние на развитието си. За Лазара имаше един съвпад с идването на Христа да го възкреси. Христос му каза: „Лазаре, излез вън.“ Това е закон, който и сега съществува в природата. Не трябва да оспорвате този въпрос. Когато посеете едно житно зърно в земята, то първо започва да гние, а после дохожда до едно място, дето този живот почва да се организира, и от него излиза едно растение, от което ще се получи не само едно зърно, но някъде 30, някъде 60, а някъде сто зърна. Това, което е вярно за житното зърно, е вярно и за човека. Като умре човекът и го заровят в гроба, нещо от него загнива и нещо остава, както в житното зърно, и започва да събира окръжаващата материя и да я организира. И хората са дошли до това положение. Сега аз не искам да влезна в една област отвлечена, или която минава за спорна. Защото ако сегашните хора говорят за онзи свят, считат ги за прости. Ученият не може да говори за онзи свят. Според мене именно учените хора трябва да се занимават с другия свят. Аз не се влияя от мнението на сегашните хора за онзи свят. Ако другият свят съществува, ние трябва да го докажем; ако пък не съществува, пак трябва да го докажем. Защо този въпрос да не е за учените хора? Че и атомите, и електроните, и йоните не се виждат, учените вярват в тях. Че ако тези неща се отрекат, почвата на науката почти се разколебава. Кой е проверил това, което съвременната наука твърди? Съвременната наука говори за слънцето, но кой е проверил това, което тя говори? Кой е проверил това, което става на слънцето? Или ще кажете, че еди-какви си елементи съществуват на слънцето. Какво е вътрешното състояние на слънцето? Ще кажете, че слънцето е имало голяма температура, т. е. не температура, но много силна енергия. Слънцето има голяма енергия. Когато се говори за температура, подразбираме слаба енергия. Някои даже изчисляват каква енергия, каква топлина възприемат от слънцето най-отдалечените планети в пространството. Те казват какво е количеството на погълнатата топлина от слънцето даже и за онези планети, които се намират на милиарди километри от слънцето. Обаче учените пропущат друг един факт. Колкото по-далеч е една планета от слънцето, толкова по-голяма акумулативна сила има тя да възприема слънчевата енергия. Съществата от по-далечните планети се ползуват от една светлина, каквато не е нужна за нас на земята. Има една светлина, която се отделя от слънцето и минава заминава покрай земята, но ние не я схващаме, а по-далечните планети я схващат и възприемат. Това са лъчите Х, радиоактивни сили, които сега се откриват.

Сега да оставим на страна тези учени въпроси, с които учените се занимават. Те имат отлична задача. Учените ще съберат отлични материали, които ще се разбират в бъдеще. Те ще замязат като онзи лекар, за който се разказва един анекдот. Един младеж, който бил осъден за нещо и затворен на десетгодишен строг затвор. По някаква случайност той успял да избяга и отишъл в странство под друго име да следва медицина. Като свършил науките си, един ден дошъл при него един сляп човек, който по някакъв изкуствен начин ослепял. Той успял да му отвори очите. Като прогледнал, обърнал се към лекаря и му казал: Ти не си ли онзи, който преди еди-колко си години ме обра? – Сега ти се изплатих. Понеже тогава те обрах, сега ти отворих очите. Ще считаш това за една лекарска визита. Да, аз те познах, ти мязаш съвсем на онзи човек. Та сега и ние вървим по пътя на едно голямо съмнение. Трябва да прогледаме – нищо повече. Един ден няма да има нужда, както сега, да се доказва съществува ли друг свят или не. Тогава няма да има нужда да се доказва понеже всички ще прогледнат. Сега има нужда да се доказва, защото хората са слепи, не виждат. Тогава ще има радио от онзи свят и хората ще се разговарят с баба си, с дядо си, ще има поща, която ще пренася писмата, ще има отиване – връщане. Какво ще се съмнявате тогава? Сега някои питат: Де е онзи свят? Не е позволено да се казва де е онзи свят. Онзи свят не е на месечината, нито на слънцето, нито на някоя друга планета. Онзи свят е на междупланетното пространство. Има някои невидими тела в нашата Слънчева система, които се населяват от души. Има една земя, която е десет пъти по-голяма от нашата, но е невидима. Като отидете на онзи свят, тогава ще я видите. Считайте това като басня, като приказки от Хиляда (и) една нощ. Турците казват: Приказки са това.

Аз ви навеждам само на някои факти. Вие отивате при някой съвременен гадател, който може да ви предскаже много неща по някои отличителни черти на вашето лице и глава. Има някои чрезмерно чувствителни субекти, които се отличават по това, че имат тънки вежди, много фина, тънка кожа, деликатен организъм и хубави черти на лицето. Като го погледне, този гадателят може да каже какво ще се случи на този човек след 15 години. Отде знае това нещо? Не (че) чете в някоя книга. Той казва: Аз виждам, че с това лице ще се случи това и това нещо. Отде знае това? Значи, за да види човек нещо и да го предскаже, това показва, че то съществува някъде. Това нещо няма да се създаде след 15 години, то съществува още сега. Тия хора имат един инструмент в себе си, подобен на барометъра, с който могат да предсказват какво има да се случи с човека с десетки години напред. Барометърът може точно да определя промените, които ще станат в природата най-малко в продължение на 24 часа. Един петел може да предскаже къде какво (ще е) времето най-малко два часа преди най-съвършения барометър с 16 барабана, каквито имаме днес. Два часа след петела, барометърът предсказва какво ще се случи с времето, какви промени ще настанат. Забелязали ли сте, че когато времето ще се развали, мухите хапят лошо? Защо хапят? Причина за това е, че когато времето ще се развали, в природата, в атмосферата се събира електричество, което се натрупва по пипалата, по хоботите на мухите и ги силно безпокои. За да се освободят от това излишно електричество, те мушнат този онзи, и по този начин правят контакт, за да се освободят от това електричество. Така го прекарват в хората. И наистина когато времето ще се развали, мухите хапят силно. Когато мухите са миролюбиви, времето ще се поправи. Това са факти, които са проверени. И свинята минава за добър метеоролог.

Сега ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал. При един български знатен свещеник отива един кадия в турско време. Отива му на гости. Когато поседял малко, свещеникът му казал: Слушай приятелю, ако мислиш да поседиш повече, съветвам те да си отиваш, защото скоро ще завали такъв сняг, че десет дена не може да се дигне. Най-малко метър дълбочина ще бъде. След два деня най-много времето ще се развали. – Отде знаеш това? – Свинята ми предсказва. Как така свинята може да предсказва такива неща? – Когато времето ще се развали, свинята взема една клечка и започва да се върти с нея, да обикаля, да играе като някоя модерна дама. Играе валс. Слушай ме, приятел си ми, искам да те предупредя. И наистина кадията си отишъл. След два деня станало точно така, както свещеникът и неговата свиня предсказали. След това кадията отишъл при един турски кадия и го запитал: Кажи ми кога ще се развали времето? Това е Божия работа. Отде ще зная аз? Как така да не знаеш, свинята на попа може да предскаже кога ще се развали времето, а ти не знаеш. Казвам: Всяко нещо, което ние не знаем, мислим, че и другите и никой друг не може да го знае. Бог знае всичките работи, но нещата са създадени, за да ги изучаваме. Сегашната природа е едно обективно училище за изучаване на законите да можете да се ползвате. Не че всичко може да се знае, изискват се хиляди години, за да се добере до една висша наука. Все още не сте дорасли до тази наука. Пък в хората още не са се събудили много от чувствата. Някои работи са много отдалечени от вас. Много пъти вие сте се събуждали вечер и не знаете де се намирате, не можете да намерите вратата на стаята.Това показва, че вие сте били в един свят със съвсем други измерения и като се връщате от там, докато се ориентирате, трябва да мине известно време. Казвам: Съвременната наука разполага с отлични данни. Аз харесвам учените хора в едно отношение: В тях има една честност. И които вярват, и които не вярват, всичките имат добро желание да открият истината. Истинските учени като наблюдават месечината, виждат много работи, но си мълчат. Те искат да видят една физическа резка промяна в месечината, с което да докажат, че има там живот. Някои астрономи мислят, че това е илюзия, но има няколко осезателни факти, които доказват, че на месечината има живот. Но според данните на сегашните астрономи на месечината не съществува никакъв живот. Защо? Защото там има студ по-ниско от 150 градуса. Ако сегашните хора със своя организъм, който днес имат, искат да посетят месечината, те не могат да издържат там, ще замръзнат. Хората не са в състояние да издържат тази ниска температура от 150 градуса. Дали точно е такава температурата, не се знае доколко точно е измерена. Същевременно на месечината има и една непоносима топлина. При това не се знае още какво точно представят тези циркуси, които учените откриват там. Каквото и да ви кажа за тях, то ще бъде толкова вярно, колкото и това, което астрономите днес казват. Мнозина поддържат, че на месечината има живот. Сега месечината минава през едно пасивно състояние, но животът е под кората ѝ. Това е мнение на някои учени. Тези циркуси не са нищо друго освен събиране на грамадно количество мисловна енергия, която събират под кората на месечината, за да живеят. Било е време когато хората са живеели на месечината, но днес са слезли на земята, понеже там няма условия да живеят. Там са останали най-учените хора да живеят. Климатът на месечината е отличен за живеене, почти за завиждане: там няма микроби, няма прах и дим. Ако се качите на някоя лаборатория, много добре може да се наблюдава от там и небето, и земята. Ще дойде ден, когато външният обективният свят ще представя за вас терра инкогнита. За пример, когато не ви върви на земята, вие можете да обърнете погледа си към месечината. Засега влиянието на месечината се изразява през среброто, а среброто е едни лечебен елемент. Ако разбирахме свойствата на месечината, вие бихте могли да използвате среброто като елемент за лекуване на много болести. Значи среброто трансформира енергиите, които идат от месечината. Златото пък трансформира слънчевата енергия. Тази е причината, заради която хората носят златни пръстени и украшения, както и скъпоценни камъни. Особено когато се женят, хората носят златни пръстени и скъпоценни камъни. Религиозните хора казват: На човека не му трябват никакви пръстени. Не, и пет златни пръстена да носи човек на ръцете си, добре е. Ще кажете, че е суеверие да мисли човек, че като носи златни пръстени, те ще го лекуват. Ние считаме това за суеверие, а когато вземаме разни лекарства, не считаме, че и това е суеверие. Ще вземеш някаква сол, някакво лекарство и ще мислиш, че то ще те (из)лекува. Ама изпитани били лекарствата. Според мен лекарствата могат да лекуват до толкова, доколкото вие имате вяра в тях. Ако вие знаехте как да употребявате водата, бихте могли с нея да се лекувате. Има хора, които са определени от природата за лекари. Защо? – Защото тя ги е създала с предназначението да работят за възстановяване на нормалното състояние в човека. Затова именно са пратени лекарите от природата. Те не са пратени като професионалисти, но да бъдат като среда, като външно условие за хората. Понякога хората трябва да си избират лекарите, т. е. не толкова самите лекари, колкото техните разумни предписания, които те дават. Когато лекарят предпише едно лекарство на болния, и то му подействува, това показва, че самият лекар е вложил нещо от себе си в лекарството.

Преди повече от 30 години някъде във Варненско имаше едно теке, на което една жена отиваше да лекува болни. От водата на това место тя поливаше болните, молеше се и те оздравяваха. Цяла Добруджа се събираше при нея. По едно време свещениците разбраха тази работа и забраниха на тази жена да лекува болни. Те донесоха кърпи, жито и започнаха те да вършат тази работа. Но от който момент махнаха жената, и силата на тази вода престана да действува, всичко спря. Днес това теке не съществува вече. Защо? Силата на това теке беше свързана с тази жена, която природата беше определила за тази работа.

Казвам: Всеки човек трябва да приеме онова звание, за което е изпратен. Той трябва да знае за какво е изпратен и да бъде верен на званието си. Това е разумното в живота. Той не може и не трябва да казва, че от него нищо няма да стане. Всеки човек е един важен елемент в природата и си има своето предназначение. Ако не беше така важен, не биха го изпратили на земята. Ето, ако Христос не беше възкръсил Лазара, нямаше да говорим за него. Христос възкръси Лазара и дойдоха много хора да го видят. Това показва, че Христос беше една от напредналите души, за които не беше мъчно да каже: „Лазаре, излез вън!“ Значи, Той беше господар на смъртта. Христос направи един опит, но не само с Лазара. Той и за себе си казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Значи, като направи този опит с Лазара да го възкръси, Той направи същия опит и със Себе си. Ще кажете, че Лазар бил заспал каталептически сън. Добре, Лазар бил заспал такъв сън, но какво ще кажете за Христа, Който беше закован с гвоздеи и Който беше прободен с копие в гърдите, отдето протече кръв и вода? Нека сега направим такъв опит. Да вземем един човек, да го заковем с гвоздеи, да го прободем с копие, да го заровим в гроба и нека след това дойде някой лекар да го възкръси. И това може да стане, но ако тия лекари имат знанието на Христа. В Америка един американски лекар правил следните опити: След като екзекутират някого, той се наемал да го съживи и успявал. Обаче не му позволявали да прави тези опити.

Казвам: Съвременните хора са изгубили онази вяра на своето детинство. Красива е вярата на децата. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото едно синапово зърно и кажете на тази планина да се премести, тя ще се премести“. При такава вяра няма да има нищо невъзможно. Като имате такава вяра, вие ще преместите планината. Значи, Христовото учение не е само религия, но се поставя вече като наука. Наука на опити. И преди Христа и след Христа е казано: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“. Ето защо в съвременния живот ние трябва да поставим нашето верую на опит, да го проверим, да го изпитаме. Това е необходимо, за да няма абсолютно никакво съмнение във вас. Това, което сега измъчва хората е въпросът коя вяра е най-права. За мене права вяра е онази, която възкресява човека; права вяра е онази, която просвещава човешкия ум; права вяра е онази, която облагородява човешкото сърце; права вяра е онази, която подобрява живота; права вяра е онази, която носи мир, радост и веселие между всички хора. Това е вяра. Защо ни са много вери? Трябва ни една вяра, която да внесе разумност в нас, в живота ни. Животът сам не може да се подобри. В живота има разнообразие. Не е само един методът, по който животът може да се подобри. Казвате: Трябва да бъдат добри, но помнете едно нещо. Много са методите, по които човек трябва да работи и чрез които се работи. Не може да се приложи един метод за двама души. До това са дошли моите опити. На всеки човек, за да бъдеш полезен, за да го поправиш, трябва да приложиш един специфичен начин, метод за неговото подигане. Ако не приложите този метод, той ще стане обикновен човек. Ако приложите върху него един съответен, специфичен метод, този човек ще се подигне. Вие ще помогнете за неговото подигане. За това могат да се приведат разни примери. Всички велики хора в света дължат своето подигане първо на своите майки, като възпитатели, а после и на своите бащи. Значи, зад себе си човек трябва да има една велика майка и един велик баща, а не един амбициозен баща и една амбициозна майка. Той трябва да има такива майка и баща, които да казват: Каквото синът или дъщерята ни постигнат, то е наше постижение. Това е правилният живот, защото доброто на един човек е добро на цялото човечество. И доброто на цялото човечество е благо на един човек. Тази идея трябва да залегне в новите основи на живота. Хората са важни и за себе си, и един за друг, както листата на едно дърво. В здравите дървета листата не капят. В здравите хора мисълта не се губи. В първо време мисълта е ясна, чиста, светла, а чувствата – постоянни и устойчиви. Мисълта може да се променя, но не се губи. Такъв човек и като страда, той винаги гледа на светлата страна. Каквито промени и да стават с него, той си има прозорци, които показват, че зад обикновеното в живота има един реален свят, на който той всякога трябва да разчита.

Сега ще ви приведа един пример. В Америка имало една група християни, които искали да поставят Христовото учение на научна основа, с цел да проверят дали то е съществувало или не. Същевременно те поддържали, че каквото човек поиска, Бог може да му го даде, да го послуша. Един млад момък, силно честолюбив, имал желание да провери това нещо. Той се молил редовно ден, два, три и повече, но колкото повече се молил, толкова повече работите му тръгвали назад. Всичко се обърнало на каша. Един ден той дошъл до пълно отчаяние и си казал: Как така се поддадох на това заблуждение! С всичкия си ум, с всичкото си образование, аз можах да се поддам на това учение, на тези думи, няма какво ще се самоубия, нищо не мога да проверя. Това не може повече да търпя, нямам отникъде изходен път. Остава ми само да се самоубия. Решил една вечер да се самоубие. Започнал да мисли по какъв начин да извърши това. Казал си: Да се убия, не искам, да се обеся, и това не е приятно. Не остава друго освен да направя като Сократа, да се отровя. Взима една чаша с отрова, слага я на масата пред себе си и си казва: Към 12 часа ще изпия отровата. В същото време един добър, чувствителен субект, добър християнин, както спи, чува един глас да му казва: Стани бързо и иди на еди-коя си улица, и еди-кой си номер да похлопаш на вратата и да влезеш вътре, да направиш едно добро. Той чува гласа, но си мисли: Дали тъй ми се е чуло? Легнал си да спи. След малко чува същия глас: Стани скоро и иди да извършиш едно добро. Той пак се вслушал, но си казал: Не съм на всичкия си ум, тъй ми се струва. Легнал повторно. Излизал вън, да не го вика някой, никой не видял. Трети път гласът му казал: Стани, иди на определеното место! Ако не отидеш да изпълниш тази работа, ще знаеш, че това нещастие ще дойде върху твоята глава. Той отива на посочената улица и къща. Хлопа един, два, три пъти, никой не се обажда. Той пак си казал: Ето, заблуждение било. В това време чува един задавен глас: Какво искате? Какво ме безпокоите по това време? – Моля ви се господине, отворете ми! Вижда един млад човек, с разчорлена коса и със страшен поглед. Извинете, господине, изпратен съм при вас. – Седнете тогава. – Какво има? Той започнал да разправя своята история. Тогава външният гост му казал: Съобщиха ми, че сте мислил да се самоубиете! – Ти си разбрал криво Христовото учение. Аз съм изпратен да те спася и да ти кажа, че по този път са минали мнозина. Каква нужда имате? – Имам нужда от пари. Тогава гостът го взел дома си, угостил го, прегърнал го, целунал го и му казал: Не се безпокой, работите ще се оправят. До такова отчаяние са дохождали много хора, по разни причини и по различен начин. Всеки човек има нужда в живота си от връзка с невидимия свят. Аз говоря за такава връзка, която може да направи човек свободен и благороден. Не е въпросът само да се вярва в онзи свят, но онзи свят за човека трябва да бъде като чистия въздух и светлината, които той всеки момент възприема. Този въздух и тази светлина сами ще окажат своето влияние върху него. Когато се свърже с този свят, човек ще забележи как всички способности постепенно се развиват в него, и той вече излиза от рамките на обикновен човек. Той ще бъде или талантлив, или гениален. При това положение, каквито мъчнотии да се поставят пред талантливия, той нито духом отпада, нито се отчайва. Гениалният пък и десет прегради да поставят пред него, той с всички ще се справи. За него мъчнотиите не съществуват. Но за обикновения човек не е така.

Представете си сега, че вие имате нужда от пари и отивате при един банкер да искате заем. Той не ви дава. Тогава вие започвате да се молите на Бога, търсите работа, но нищо не излиза – работите ви не се уреждат. Какво трябва да правите? Представете си друго положение. Вие сте богат, имате пари на разположение, но сте болен. Викате един, двама, трима, десетина лекари, никой не може да ви помогне. Викате ги на консулт. Те се съветват, споделят помежду си, но положението ви е много тежко, но никой не може да ви помогне. Лекарите казват, че в 24 часа ще свършите. Какво трябва да (на)правите? Ето, има един такъв пример. Жената на един богат търговец-милионер, 35-годишна, заболява сериозно. Мъжът обичал жена си и викнал 12 лекари да ѝ помогнат. Всички се съветвали помежду си, разглеждали положението ѝ, но най-после дошли до единодушно мнение, че жената не може да се спаси. Тогава те казали на мъжа ѝ: Съжаляваме, но не можем да помогнем на жена ви. Тя е осъдена да си замине за другия свят. Той отишъл при жена си и ѝ казал: Лекарите намират, че положението ти е много тежко и не можеш да издържиш. Приготви се, защото според тях след 24 часа ще заминеш. Като чула това, протекли ѝ сълзите, но се обърнала към мъжа си със следните думи: Ще те моля за едно нещо, но искам да ми обещаеш, че ще го изпълниш. – Ти ми кажи какво искаш да ти услужа и ако е в моя възможност, ще го направя, но предварително нищо не мога да ти кажа. Добре, ще те моля да ми обещаеш, че като умра, няма да се жениш. Той помислил малко, после казал: Виж, това не мога да ти обещая. Навярно ще се оженя. Щом е така, ще знаеш, че и аз няма да умирам. И наистина тя оздравяла. И оздравяла жената, защото не допускала друга жена при мъжа си.

Следователно, ако дойде някой да ви убеждава, че вашето верую е криво, трябва ли да му вярвате? Вие ще постигнете веруюто си на опит и сами ще се убедите в неговата правота. Тази жена иска от мъжа си, той да не се жени за друга. Мъжът е честен, не може да ѝ обещае, защото не знае дали ще издържи на думата си. Тогава тя намира за добре да не умира. С това искам да ви наведа на закона: Когато човек повярва в нещо, има една вяра, която е мощна, силна и създава с нея чудеса. Такава вяра са имали всички талантливи гениални хора. Вярата е път за постижение. Най-хубавите неща в света са станали по пътя на вярата във всички области. В такъв случай, като сила, вярата може да се приложи във всички области на човешкия живот. Тя не е само за едного и за един случай. Тя има различни прояви. И всеки човек, който има тази вяра, в него има нещо особено. Когато вярата в човека е развита, тя създава в него добро настроение. Онези, които изучават боваризъм, като поставят една плоскост над очите, виждат, че ъгълът, който се образува между лъча от очите на човека и тази плоскост, има различни големини. Който има вяра, този ъгъл е най-малко от 45 градуса и лъчът от очите е винаги нагоре. Такъв човек никога не отпада духом. Хиляда мъчнотии да му поставите, той не пропада. А онзи, у когото ъгълът е по-малък от 45 градуса, затова той не издържа на мъчнотиите. Той лесно отпада духом.

Казвам: Човек първо трябва да се стреми да подигне погледа си нагоре, а с това ще развие в себе си онази способност, чрез която да използва силите в природата за своето развитие. Човешкият мозък е една силна, красива батерия, в която са вложени всичките му богатства. Ако разбирате законите на вашата глава, всички болести, страдания, нещастия, недоразумения ще изчезнат. Като бутнете само главата си, вие ще намерите Бога. Той е направил вашата глава, и вие трябва да го търсите. Бог е направил главата – радиото на човека. Ако не разбирате себе си, как ще разберете природата? Първо човек трябва да разбере себе си, а после природата. В даден случай природата е условие за него, а Бог е принцип, който живее вътре във всеки човек. Но не така, както се разбира от обикновените хора. Той се проявява отвътре. Вътрешният свят е по-голям от външния. Ако Бог е принцип, то природата е условие само. Ако разбираме този вътрешен принцип, ще разберем и природата като условие. Природата е разумна, и Бог между нас, а ние трябва да влезем между тези два полюса. Само така можем да направим живота си щастлив. Ако човек разбере този закон, и при най-големите изпитания ще може да се справи. Ето вземете Мусолини. Имаше пространства, които с години ги оправяха, но нищо не излезе. От тези местности той направи цели градове. Той знаеше как трябва да постъпи.

Сега хората очакват Христа и казват: Когато Христос дойде, Той ще опази света. – Христос ще дойде отвътре. Най-първо Христос ще дойде в нашите умове и сърца и оттам ще действува. А мнозина го очакват да дойде отвън от въздуха някъде. Ако Христос днес дойде между хората, както Го очакват, те първо ще Го поставят в затвор. Нещо подобно е писал един руски писател. Това, което Христос е направил, остана като образец. Той е образец в живота на хората. Това, което Той направи, е една възможност, която определя какво човечеството може да направи в бъдеще. Това определя какво вие можете да направите. Той казва: „Ако вярвате, вие ще направите по-големи чудеса, от тези, които Аз правя.“ Не, че Христос не може да направи по-големи чудеса на времето си, но тогава нямаше условия за тези чудеса. И затова Христос казваше: „Много неща още има да ви говоря, но още не е дошло времето за тях. Тези неща за в бъдеще ще ги знаете.“ Днес Христос седи като една възможност за хората. Те разглеждат историческия Христос, но историческият Христос е едно, космическият – друго. Христос, когото хората сега очакват, ще даде не външен подтик на хората, но един вътрешен подтик. Той ще внесе една нова идея в света. Той ще донесе една нова идея в света. Този човек, който ще дойде, ще донесе една запалка на хората. Днес те се нуждаят от един огън, от една нова запалка, от едно ново чувство в тях. Те се нуждаят от една нова Любов. Старата любов отиде вече. Вие не можете да живеете по старому. По старому вече никой не може да живее. Отсега нататък постарому ще се раждате и ще умирате, а по новому ще се раждате. Тогава няма да умирате, но ще се трансформирате. По новому, ето какво разбирам: Когато влезете в новата култура, като не ви се иска вече да живеете, ще повикате приятелите си, ще им дадете едно угощение и ще кажете: Сбогом, аз си отивам вече. И така ще се изгубите, ще се намерите в другия свят. Тогава няма да има гробища, няма да има опявания и т. н. След 50–60 години погледнеш пак си се явил, ще кажете на приятелите си „добър ден“. Това аз наричам отиване и връщане. Казвате: Възможно ли е всичко това? – Когато стане реалност, тогава ще видите възможно ли е или не. Засега е невъзможно, но за в бъдеще е възможност. Сега е възможно за малцина, а в бъдеще ще бъде възможно за хиляди хора. И тогава между този разумен свят и сегашния ще се образува една връзка. И тогава светът във всяко едно отношение социално ще се подобри, понеже скритите богатства в човека ще се разработят. Тогава ще се отвори една нова област и всички ще имат преизобилно. От това добро се нуждаят и млади, и стари. Младите няма да остаряват, а старите няма да умират. Като се наситят от живота си, старите доброволно ще си заминат за другия свят. Това ще бъде един вид, както правят богатите. Преди войната хората лесно пътуваха. Който иска да обиколи света, вземе си билет и тръгва.

Питам: Какво е било състоянието на Лазара? Възкръсналият Лазар представя бъдещата култура. Всички хора искат да видят Лазара. Когато се говори за новата култура, всички хора искат да видят какви ще бъдат хората на новата култура, на шестата раса. В шестата раса всички хора ще бъдат ясновидци, няма да има никакви крадци, никакви человекоубийци. Тогава ще има живот между братята, мир в домовете, синовете няма да делят имането на баща си, а бащата няма да изпъжда синовете си. В шестата раса навсякъде ще царува Любов. И хората ще се споразумяват помежду си. Къщите няма да имат ключове. Само ще се затварят вратите, без да се заключват стаите. И като влезете вътре, само ще бъде написано – Моля, дръжте чистота! В която къща влезете, ще се чувствате като у дома си. Ще отворите къщата, ще влезете вътре, ще се наядете и ще си заминете. Ще кажете: Това е хубаво сега, това е бъдещето, но какво да правим при сегашното положение? Хайде да ви дам един малък пример, да ви тръгне напред. Хайде, от мене да мине. Това, което желаеш на хората, връща се и към тебе. Сега до Нова година, като срещате приятелите си, пожелайте им най-хубавото, без да говорите много излишни думи. Десетина думи са достатъчни. Много неща можете да пожелаете на човека: Можете да му пожелаете здраве, или да стане учен човек, да стане поет, музикант или художник, да стане виден лекар или държавник и т. н. Можете да пожелаете на човека да забогатее, да няма криза за него. Дано се намери някой ваш чичо, от когото да получите няколко милиона. Поправяйте ума си, за да изправи той тялото ви. Поправяйте сърцето си, за да поправи то чувствата ви. Желая доброто на всички добри хора в света. Според мене, не е лош онзи, който греши. Някой човек може да греши, може да е паднал, но в този човек има една скръб, една тъга и той се измъчва, плаче, иска да живее по човешки. Както и да го тъпчат другите хора, той има едно желание само: да се изправи. Такъв човек е добър. Казвам: На всички такива хора, които са така паднали, а желаят да се изправят, помагайте. Аз не говоря за онези, които не искат да се поправят. Аз не говоря за онези богати, които нищо не мислят. Те са на местото си. Има богати хора в света, които не знаят какво да правят със своето богатство, как да го употребят. Те казват: Дайте ни един план да знаем как да употребим своето богатство. Нека сега у всинца ви се зароди едно добро желание да помагате със своите добри мисли и чувства, със своите добри постъпки, на всички добри хора, у които има добро желание да се изправят, пък от каквото и верую да са, от какъвто обществен строй да са, без разлика. Бъдете готови да помагате на всички. Благото, което приложите към тях, ще се върне и на вас.

„Благословен Господ Бог наш“.

Тайна молитва.

12. неделна беседа от Учителя, държана на 16 декември 1934 година София, Изгрев

(Хубав слънчев ден, мек, приятен, почти пролетен ден.)