Разлика между версии на „Колко са прекрасни нозете“

Текуща версия към 04:17, 13 май 2011

Беседи

Неделни беседи

Този е живият хляб (1934–1935)

Колко са прекрасни нозете

Отче наш.

„Благославяй, душе моя, Господа“.

Ще прочета един стих от 10 глава от Евангелието на Йоана: „Колко са прекрасни нозете на онези, които благовествуват“...

„Духът Божи“.

Има епохи в живота, когато хората са имали ред забавления. Ние се намираме в епоха, когато няма забавления, но има най-сериозни работи. Минаха онези времена на забавленията. Децата се забавляват. Детинството на човечеството е минало. Човешката деятелност и човешкото съзнание се е развило. Днес хората страдат, и страданията им са се увеличили. Колкото страдания е имал човек в миналото за хиляда години, толкова страдания има днес за 50–60 години. Днес има някои въпроси неразрешени. Хората разрешават такива въпроси, които сами по себе си ще се разрешат. Например, те разрешават икономическия въпрос, как ще живеят, как ще прекарат живота си. Как ще прекара живота си заекът? Как ще прекара живота си лисицата, вълкът? Как ще прекара живота си змията? Как ще прекара живота си жабата, рибата, птицата? Определено е как заекът ще прекара живота си. Определено е, как човек ще прекара живота си. Всеки ще прекара живота си така, както е определено. Не е въпросът да се прекара животът. Понеже животът не е нещо физическо, той не може да се прекара като вода. Някой казва: Как ще преживея? Животът не може да се изживее. Това са само думи така употребени. Нима ти като се оглеждаш в огледалото, и виждаш, че си красив, че огледалото те е направило красив? Казвате: Да научим нещо. Писанието казва: „Всички ще бъдем научени от Господа.“ Питам: Ако човек се учи между хора, които не разбират, какво нещо е Любов, Мъдрост, Знание, Истина, Свобода, какво ще научи той? Добре, имате тогава Питагоровата теорема, че квадратите, построени върху катетите са равняват на квадрата, построен върху хипотенузата. Какво разбирате вие под катети и хипотенуза? Това е за развиване на ума. В какво седи това развиване? Защо, именно, Питагор е взел правоъгълния триъгълник , а не е взел равностранния триъгълник? Каква идея имал той? Той имал някаква идея, която не е развил. И днес всички говорят за Питагоровата теорема. Вие имате друга теория и казвате: Човек трябва да бъде добър. Защо? На какво се дължи доброто в човека? Или на какво се дължи Любовта на човека? Отде започва и де свършва? Или на какво се дължи умът на човека? Казвате, че умът се дължи на мозъка. Било е време, когато човек е имал много малък мозък и пак е разсъждавал. Неговите разсъждения са били външни, а не вътрешни. Сега с мозъка си човек разсъждава повече външно, и с него изучава физическия свят. Ето, и съвременната математика, например, изучава повече физическата математика. Един астроном, например, може да изчисли или да предскаже кога става затъмняването на слънцето или кога ще се яви или изчезне някоя комета. Това са механически процеси. Но ако на този математик дам една площ от човешкото тяло как ще я изчисли? Например, ще му дам една площ, която има дължина 12 см и широчина 6 см. Или имате един нос от 6 см дълъг и 4 см широк и една уста от 6 см дължина, а горната и долната устна от по два сантиметра дебели, брада 6 см дълга, важно е, как ще определи по тези числа характера на човека. Каквото кажете на този математик, той ще се намери в чудо от тези данни. Защо? Защото това влиза вече в органическата математика. А механическите процеси са завършени процеси. Важни са онези процеси, които са минали през механическата, през органическата и през психическата математика, защото по тях можете да съдите за причините и последствията на нещата. Сега човек още не е завършен процес. Казвате, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Има един съвършен план, но този план още не е завършен. Човек представя същество в незавършени процеси на своя организъм. Ако разгледате лицето на човека, ще видите, че то още не е завършено, не тъй симетрично, не е красиво. Ако разгледате челото, носа, очите, веждите, пръстите, навсякъде ще намерите дефекти, колкото искате. Всъщност това не са дефекти, но незавършени процеси. Човек представя скицата на някой художник, която не е завършена още. В първо време тази скица представя нещо подобно на гарга, която децата рисуват, но като се завърши, тя ще изпъкне.

Та сега ние си представяме човека такъв, какъвто не е. Говорим за доброто, а не знаем какво нещо е доброто. Говорим за Любовта, а не знаем какво нещо е Любовта. От гледището на Писанието, на Свещените книги мнозина поддържат, че Любовта е плод на Духа. Казвам тогава: От какво произлиза едно дърво? От семката. Семката произвежда дървото, а дървото произвежда плода. Плодът пък произвежда семката. Един непрекъснат процес. Тези процеси не могат да бъдат разбрани по единствената причина, че в човешкото сърце има известни области неразкрити. Много хора се безпокоят за много малки работи, за нищо и никакво се безпокоят. Те се безпокоят дали лотарийният им билет ще спечели или не. Има един българин, който от 12 години насам все ми пише и ме пита, кой билет да взема, за да спечели. Той разиграва една чуждестранна лотария, иска да спечели от нея. Аз още не съм му отговорил. Той очаква да спечели поне 400–500 хиляди лева и тогава да се върне в България. Все не печели билетът му. Колкото пари е дал, най-много толкова е спечелил. Той ме пита коя година да се върне. Казвам му: Като прекараш още хиляда години, все ще изтеглиш един билет, който да печели. Чета в един вестник, че някой си в Унгария взел един лотариен билет и му се паднали 500 хиляди марки. Той раздал тия пари на бедни. Купил втори билет, спечели един милион марки. И тях раздал. Купил трети билет, спечелил повече от един милион марки. Питам: Как ще обясните това нещо? Ние не го обясняваме, но само констатираме един факт. Ние констатираме само факта каква е величината на Меркурий, на Венера, на Марс, на Юпитер и т. н. Който не разбира от астрономията, ще има едни заключения, а който разбира астрономията, ще има малко по други заключения. Друг, който не разбира строежа на вселената, ще знае, че масата на една планета, нейният диаметър, дали полюсите ѝ са сплескани или не, всичко това упражнява влияние върху развитието на съществата, които живеят на самите тия планети. Тъй както е устроена земята, никъде не може да има такива тела, както на самата земя, защото това разстояние, което е от слънцето до земята никъде другаде го няма. То е около. Какъв е диаметърът на земята според последните научни данни? Мисля, че е 12 хиляди километра. Ако вземете диаметъра на Венера, той е почти като този на земята, няма голяма разлика. Предполага се, че масата на Венера е съвсем друга, друга култура има тя. Съществата, които живеят там, са устроени съвсем другояче от тези на земята. И в Меркурий е също така. И на Марс има жители, които са съвсем другояче устроени от тия на земята. Онези, които са строили вселената, имат един общ велик план. Техните умове и техните разсъждения, например, за време и пространство се коренно различават от нашите разсъждения и схващания за време и пространство. От тяхното гледище нашите разсъждения са съвсем детински, те изглеждат съвсем смешни. Например, какво схващане може да има една микроба за вечността? Според нейните схващания понятието за вечността ще бъде трилиони или квадрилиони километри далеч от нашето. Кажете ми, колко време ще отнеме на човека, за да извърви едно разстояние от един квадрилион километри? Има същества, на които съзнанието е толкова голямо, че обхващат земята. За тях земята представя нещо като една малка топка, която те виждат отвсякъде. Те като че имат милиони очи и обхващат земята в съзнанието си като малка топка. Хората, които имат само две очи, едва ли виждат една малка дупчица от земята и казват: Това е нашата земя. Казвам: Това, което вие виждате, ни най-малко не е вашата земя. Вие трябва да знаете, че това, което виждате, е едва кожата, повърхността на земята. Животът, значи, е върху кожата, върху повърхността на земята. Също така земята има гръбнак, има мускули, има и стомах, вследствие на което и тя иска да яде, като всички живи същества. Можете ли да си представите, като седне земята да яде, колко нещо изяжда на един обед. Можете да си представите, като ѝ се сервира един обед, колко агънца и колко говеда ще ѝ трябват! От всички говеда, които са на земята, не може да ѝ се даде един обед. Питам тогава: Като се храни земята, отде взима своите говеда? Или вие ще кажете, че земята не се храни. Това е ваше мнение, но ако запитате земята дали се храни, тя ще ви отговори. Вие по този въпрос ще си имате свое мнение. Това са странични въпроси.

Казвате: Важно нещо е човекът. Сиромашията не се носи. Какво нещо е сиромашията? Сиромашията е едно неестествено положение на човешкото сърце; сиромашията е едно неестествено положение на човешкия ум. Сиромашията се дължи на едно неорганизирано сърце на един неорганизиран ум. На какво се дължи престъплението? Престъплението се дължи на зле организирано сърце, на зле организиран ум. Това са определения за сиромашията и за престъпленията. Ако искате, можете да ги вземете, ако пък намерите по-добри определения, можете тях да вземете. Така може да се работи. Сърцето не е една фикция, нито умът е една фикция. Сега хората отричат съществуването на душата, а някои поддържат нейното съществувание. Както и да определят душата, тя съществува вън от всички определения. Като определите какво нещо е душата и докажете нейното съществувание, въпреки всичко това, тя пак си съществува. Дали ще ѝ откажете, или поддържате, тя си съществува. Като определяте сърцето, и то не се явява сега. То си съществува независимо всичко друго. Мнозина са ме питали: Кажи ми как мислиш за съществуването на Бога – съществува ли Бог или не? Казвам: Какво учат хората по това? – И те започват да ми представят ред теории. Казвам: Вярвайте, каквото философите ви казват. Едни философи вярват, че има Господ, и наистина има. Други не вярват, че има Господ, и наистина няма. Тогава аз примирявам тези две противоречия по следния начин: онези философи, които вярват, че няма Господ, се намират в неогряната част на земята. Онези философи, които вярват, че има Господ, се намират в огряната част на земята. Следователно, първите живеят в нощта, а вторите – в деня. Според мене, тази философия на ден и на нощ е много хубава и затова казвам: Онези, които са в нощта, да спят под юрганите си и да се наспят хубаво, а другите, които поддържат, че има Господ, те са в деня, и затова трябва да се опретнат да орат, да копаят и да работят.

Сега да оставим въпроса дали има Господ или няма. Защо хората искат да знаят, има ли Господ или няма? Според моята философия, според моите разбирания, този въпрос е поставен малко по другояче. Когато някой иска да знае дали аз съм беден или богат, той е заинтересуван. Който се интересува от положението на някой човек, предполагам, че той е слуга, и иска да се цени при някой господар, но се интересува дали този господар е богат или сиромах, дали този господар е добър или лош човек. Ако този господар е богат, слугата може да се цени при него, ще има възможност да му плати, няма да го изиграе. Или някой може да е студент, който иска да знае дали някой човек е богат, за да може да апелира към него, да му помогне да свири. Друг пък може да е апаш, и затова иска да знае, дали даден човек е богат, за да може да открадне нещо. Друг пък иска да знае дали някой е умен или не. Ако е умен, ще знае каква стратегия да вземе. Ако пък някой е орта-будала, според както казват турците, тогава лесна е работата.

Това са обикновени неща, които аз ви навеждам. Вие ще кажете: Кажете ни нещо по-сериозно. Питам: Кое е най-сериозното нещо в света? Най-сериозната работа за майката, която ражда, е да роди детето. Най-сериозната работа за ученика, който е свършил училището, е да държи матура. Ако го скъсат, той ще страда. Затова тази работа за него е най-сериозна. Най-сериозната работа за онзи, който има да плаща дългове, е като дойде падежът на полицата му, дали ще може да плати или не, дали ще може да се отсрочи или не плащането. Ако не може да плати, ще фалира. За онзи, когото бесят, най-сериозната работа е да знае дали ще го помилват или не. Той седи и чака дали ще го окачат на въжето или ще го обесят. Съвременните хора апелират към Божията милост и казват: Дано Господ бъде милостив към нас! Не, има друга една страна, тя се отнася и до нашите отношения към Бога. Бог може да е милостив, но и от вас зависи да възприемете Неговата милост. Допуснете, че аз съм един добър, благороден човек. Дойде при мене един болен човек, който има язва в стомаха си. Как ще му покажа своята милост? Каквато храна и да му дам, той ще каже, че съм му направил голяма пакост. Как трябва да постъпя с този болен човек? Сега, както и да постъпва спрямо нас Бог, и ние се намираме в същото положение, както болният човек спрямо мене. Следователно, в края на краищата, и вие ще се намерите в същото противоречие. Това противоречие седи в обстоятелството, че ние търсим Бога някъде отвън, търсим Го в звездите, на небето, на слънцето, в човешката душа, в човешкото сърце и т. н. Не говорете така. Така може да се говори само на човешки език. Бог живее в човешкото сърце Че Бог не е толкова малък, че да се събере в едно човешко сърце При това, Той е толкова голям, че и в цялата вселена не може да се събере. Той не е никъде, а същевременно е навсякъде. Време и пространство – това са ограничени идеи. Времето и пространството са временни идеи, те не представят вечността. От нашето триизмерно пространство, вечността на триизмерния свят съставя една хилядна частица от четириизмерния свят. Кубът е тяло от триизмерното пространство, а за да се образува от границите на едно четириизмерно тяло, необходими са осем куба като нашия. Следователно, ако искате да преведете вечността на четириизмерния свят, трябва да вземете много кубове като нашия. Значи трябва да се преведе с кубическото увеличение на нашия триизмерен свят. /Трябва да се увеличи осем пъти/. Питам тогава: Какъв трябва да бъде четириизмерният човек? Ние сега измерваме човека в три направления: в дължина, широчина и дебелина. Какво трябва да бъде четвъртото му измерение? Това са неща неразбрани, философски, които не могат да се обяснят, нито да се разберат. За да се разбере това нещо, човек трябва да има още едно шесто чувство, с което да вижда нещата от четириизмерния свят. Тогава той ще види и тесеракта в геометрията, в новата геометрия. При това положение, при което днес се намира, той не може да го види. И да му се начертае, той пак не може да го види. Невидимите неща в света представят тела от съвсем друг свят, от четириизмерния свят най-малко. Бързите работи винаги остават невидими.

Но да дойдем сега до онова, което вас ви интересува. Вие разполагате с един речник, без да прилагате в живота си това, за което говорите. Всички говорят за Любовта. Под думата човек на Любовта вие разбирате онзи, който е благ към вас, който ви услужва с пари, с дрехи, с ядене и пиене, и който е готов всякога да ви угости. Този човек вие считате добър. Ако този човек не постъпва спрямо вас така, вие считате, че той не е добър и го наричате жесток човек. Тогава и тигрицата, която се отнася със своите малки много добре и им дава своите галения и милувки, е много добра. Доброто за едного и към едного е нещастие към другиго. Не е така. В сегашния живот на хората има много неща, които се повтарят атавистически. Аз съм слушал някой да казва за някого: Оставете този човек, той е невежа, той не разбира този въпрос. Обаче, най-новите научни изследвания не са такива, каквито и вие, и той ги знае. Че и най-ученият човек днес след сто години няма да бъде като днес, той ще бъде по-учен. И най-добрият човек днес след сто години ще бъде по-добър, отколкото е днес. Че вие много отгоре разглеждате човешките добродетели. Добър бил някой човек. Вие влизали ли сте в потънкостите на човешкото сърце, да видите отдълбоко какви са били неговите чувства и помисли, които са го заставили да постъпи по един или по друг начин? Говори ви някой човек, но вие не знаете неговите помисли защо ви говори. Две неща го заставят да говори. Българите обикновено се спират върху отрицателната страна на човека. Най-интелигентните хора и свещениците обикновено се намират на противоположна страна. Че тия хора не седят по-високо от мене. Ако бяха по-благородни хора, ако седяха по-високо от мене, те не биха мислили по този начин. А според това като мислят, аз зная вече техния характер. Нещата могат да се разглеждат не само от думите на човека, от това какво той говори. Нещата трябва да се поставят на изпит. Имате желязо, имате и злато. Поставете ги на окисляване и ще видите кой от двата метала ще се окисли. Златото не се окислява. Един елемент, който не губи своята тежест, той има в себе си вътрешно един еквивалент, който никога не се губи. При това, златото има вътрешно съдържание, то е носител на живота. Златото е добър проводник на живота. Желязото пък е носител на грубата енергия в живота – на работата. Понеже Марс е във връзка с желязото, хората трябва дълго време да работят, докато превърнат тази груба енергия. Дълго време хората е трябвало да работят и още да продължават да работят, докато сформират в себе си енергията на желязото и да се образува в тях културата на желязото. За сега в човешката кръв има повече желязо, отколкото трябва. На това чрезмерно голямо количество желязо в кръвта на хората се дължи тяхната жестокост. Днес един човек може да те убие за един лев. Ако не си внимателен, той може да те убие, без да си поплюва. Някой може да вземе една бомба и да я хвърли върху човека, без да се замисли даже. Много красиви мъже са изгубили красотата си, и живота си само за една обидна дума казана на някого. Достатъчно е малко витриол да се пръсне в очите им, за да си отмъстят за най-малката обида. Ако при това положение му изнася на човека, нека люби. И след като се съберат тия хора, ще се питат едни други дали са правоверни. Казват: Ти християнин ли си? Християнин съм. Вярваш ли в Христа? Вярвам. Вярваш ли в Света Троица. Вярвам. Обаче, това, че вярваш в Христа, в Света Троица, това са само думи. Този човек ни най-малко не се е интересувал дали аз живея като човек, дали плащам добре на слугите си или ги подяждам. Той ни най-малко не пита слугата дали свърши добре работата на господаря си, не го ли подяжда, но го пита дали вярва в Христа или не вярва? Или той ще пита сина на някого обича ли баща си, а не го пита, след като получава и харчи от баща си по десет хиляди лева на месец, ще го пита дали го обича. Благодарим за такава синовна любов. Той харчи парите на баща си, живее, както иска, а не учи, и отгоре на това ще говори за любовта си към баща си. И този син, като свърши училище, ще внесе някаква култура било в дома си, било в обществото! Колкото е внесъл култура на баща си, толкова ще внесе и култура в отечеството си, в което живее. Така разглеждам аз въпросите.

Казвате: Трябва да се възпита младото поколение. Как ще се възпита младото поколение? Трябва да се организира човешкото сърце, но трябва да се организират и външните условия. Външните условия съществуват, но те трябва да се организират. Има известни последствия на миналото, и като не знае, човек може да лупне там, дето не трябва, и ще избухне нещо като бомба. Ти може да четеш един философ, но като не разбираш неговия жаргон, нищо няма да те ползува. Всеки философ си служи с известни термини, които трябва да се знаят. Много философи остават неразбрани по единствената причина, че не разбират термините, с които те си служат. Много социолози, които разискват върху разни социални въпроси, както и много писатели и романисти, които описват живота, имат желание да помогнат на човечеството, но всички описват живота така, както не е. Те описват само една фаза от живота. Всички хора съставят един организъм. Те имат взаимни отношения и най-първо трябва да се намерят отношенията между расите. Расите не се родиха произволно в света. Народите не се родиха произволно. Индивидите не се родиха произволно – всичко в света върви по един общ закон. Трябва да се намери първо произходът на нещата, по каква линия вървят те. Някои хора вървят по линията на майка си, по линията на сърцето или по линията на меките елементи. Някои хора пък вървят по линията на ума, по линията на баща си, по линията на силните елементи. Следователно, в силните елементи имаме светлина, но имаме и тъмнина; в меките елементи имаме топлина, но имаме и студенина. Студенината е равна на тъмнината, а светлината е равна на топлината. Значи в един човек, който е жесток, има повече студенина, отколкото топлина. Как ще се поправи този човек? Внесете в него повече топлина. Например, какво щеше да бъде положението на нашата земя, ако оста ѝ станеше успоредна с плоскостта на нейната орбита? Положението ѝ щеше съвсем да се измени. Било е време, когато сегашната Европа е била на екватора и по нея са се въдили тропически животни. Ще се чудите как е било възможно да живеят такива животни на екватора? Така е било, в зависимост от положението ѝ. Тя е била на екватора и после е пропътувала и дошла на това положение, на което днес я намираме. Оттам Европа се е подвижила към северния полюс и сега отново отива към екватора. Учените хора определят по движението на земята, след колко години ние ще бъдем пак на екватора. Има едно подвижване на континентите на земята. Затова има ред причини. Кои са причините за това разместване? Това е една дълбока философия, която трябва да се изучава. Казвам: Когато един континент се мести, заедно с това се изменят и условията на живота за съществата, които живеят по него. Когато Европа беше на екватора, условията за живота бяха по-благоприятни, но когато се измести към север, създаде се ледената епоха, и условията за живот станаха по-неблагоприятни. Ледената епоха показва, че цяла Европа дойде на северния полюс. Въз основа на това, трябваше да се измени целият живот. Хората започнаха да живеят в пещери. След това дойде в умерения пояс и след време пак ще дойде при екватора. Това показва, че и човешкият организъм е изложен на механически, органически и психически вътрешни промени. В зависимост от това се определя и характерът на човека. Ако отидете при хора, които живеят на северния полюс, те по никой начин няма да бъдат така милостиви, както са хората в топлия и умерения пояс. Те са даже жестоки. Ако отидете при един ескимос, той по никой начин няма да си свали горната дреха заради вас, както би постъпил един от сегашните европейци. Ние искаме един човек да жертвува живота си за другия. На какво основание? Ако едната ръка се пожертвува за другата, какво печели тя? Например, иде един удар за лявата ръка, и аз изнасям дясната ръка напред. Тя спаси лявата ръка, но дясната пострада от този удар. Какво печеля аз? Лявата спасявам, дясната изгубвам. Или иде един удар към главата и аз, за да спася главата, излагам гърдите си. Какво печеля с това? Нищо не съм спечелил.

Сега, като ви говоря по този начин, като изнасям крайни положения, не трябва да се безпокоите. Тези неща не са толкова реални, не са толкова сериозни, да се изплашите. Аз ви изнасям неща, от които само една четвърт е абсолютно вярна. Втората четвърт е горе-долу вярна, третата четвърт е много малко вярна, а четвъртата четвърт е съвсем невярна. Тъй щото, сега имаме да се справяме само с едната четвърт, която абсолютно съм проверил. Другите три четвърти са обвивки на нещата. Които не разбират този закон, ще кажат: Какво трябва да правим с настоящия порядък на нещата? С настоящия порядък, с външния ред на нещата аз не се занимавам. Той не е в моята власт да го изменям. Той не е в моята власт да го изменям. Той зависи от слънцето. Слънцето се върти и земята се върти около него и става ден и нощ. Аз не мога да кажа като Исуса Навина, за когото се казва, че Той спрял слънцето да не се движи. Не мога да кажа на слънцето да спре и то да спре. И за да се избегне това противоречие в Писанието, мнозина казват, че по това време станало някакво пречупване на лъчите, вследствие на което изглеждало, че слънцето спряло движението си. Това е възможно, но невъзможно е слънцето да спре своето движение. За да потвърди този факт, който станал във времето на Исуса Навина, един духовит човек казваше: Във времето на Исуса Навина това може да стане, защото тогава слънцето се движеше около земята, но след като Исус Навин спре движението на слънцето, оттогава земята почна да се върти около слънцето. Значи, все е имало някакво въртене. Но това е избягване на някакви мъчнотии, на някакви принципи, които трябва да се разрешат, а не могат да се разрешат. Но ние няма какво да разрешаваме въпросите на света. От това становище всички въпроси са разрешени. Когато човек се роди, въпросът е разрешен – да живее или не. Майка му и баща му, които го раждат, те са разрешили този въпрос, за известно число години да живее. Ако той умре преждевременно, причината е в самия него, в самия индивид. Като казвам, че причината е в самия него, пак една четвърт е истина, защото има и външни условия, които влияят върху човека и неговия живот. Някой човек не иска да отива на война да се бие, но държавата го заставя, закарат го на бойното поле и го убиват. Той не иска да се бие, но какво ще прави. Като казвам, че от човека зависи да живее, аз взимам пред вид най-благоприятните условия на живота, когато няма война, когато този човек е богат, намира се при добри условия, всичко има. И ако тогава умре, питам: Кои са причините за неговата преждевременна смърт? Когато е на бойното поле, разбирам. Когато е при сиромашия, разбирам, но когато е при най-добри условия, коя е причината за неговата преждевременна смърт? Аз засягам един органически въпрос, какъвто е въпросът с Адама, например. Адам и Ева живяха в рая, при всички най-добри условия, разполагаха с всички блага на рая, живяха като принцове, защо съгрешиха и защо умряха? Питам: Коя е причината, дето те изгубиха рая? Ще кажете, че съгрешиха. Грехът е една от причините, но защо съгрешиха те? На какво се дължи грехът? Грехът влезе от слабото место, той започна от сърцето, а после дойде до ума. Но нито сърцето може да издържи напора на греха, нито умът може да издържи напора на престъплението. Следователно, първите човеци бяха изпъдени от рая по единствената причина, че грехът влезе там. Човешкото сърце не може да издържи напора на греха и човешкият ум не може да издържи напора на престъплението. Значи, по тези две причини човекът беше изпъден от рая: за греха на жената и за престъплението на мъжа. Грехът дойде чрез сърцето, чрез жената, а престъплението – чрез мъжа, чрез ума. И сега цялата човешка раса се възпитава, с цел да изправи сърцето си от греха и ума си от престъплението.

Казвам: На какво се дължат страданията? Чрез страданията се изправя човешкото сърце Това е от чисто педагогическо гледище и от гледището на природата. Човешкото сърце не може да се изправи по никой друг начин, освен чрез страданията. За да се изправи човешкото сърце, да дойде в своето нормално състояние, то трябва да мине през страданията. Защо се наказва човекът? За да се изправи неговият ум. Следователно, сърцето не може да се изправи без страдания и умът не може да се изправи без наказания. Затова е казано: Когото Бог обича, него наказва. Мъжът се наказва, а жената страда, тя се подлага на страдания. Мъжете се наказват чрез война, а жените – чрез раждане на деца. Когато децата умрат, с това се причинява страдания, които изправят сърцата на жените. Това не се отнася до вас. Ние говорим за цялото човечество, а вие сте удове на човечеството. С това ние обясняваме един вътрешен закон. Вие не трябва да се считате като виновни. Вие нямате никаква вина. Сега да ви кажа в какво седи вашата вина. Някога, в древността, някой цар се разболял, бил почти на смъртно легло. Един астролог му направил хороскоп и му казал: Ако направиш риза от някой щастлив човек в държавата си и я облечеш, ти веднага ще оздравееш. Тогава царят изпратил трима от своите министри из цялата държава да търсят един от най-щастливите му поданици, а и като го намерят, да вземат ризата му. Тръгнали тия министри да обикалят държавата на царя и да търсят такъв щастлив човек, но не могли никъде да намерят. Когато трябвало вече да се върнат при царя, видели един беден, окъсан човек свири с кавала си, а пред него жена му и децата му играят. Спрели се те при него и го запитали: Щастлив човек ли си, че играеш? Щастлив съм. Така си свиря с часове, а жена ми и децата ми играят. Дай си тогава ризата! – Нямам никаква риза.

И тъй, онова вътрешно органическо развитие, което ви е потрябвало за сегашния развой на живота, изисква от вас разрешението на ред задачи. Има задачи, които са оставени абсолютно на вашето разположение. Помнете, че всеки човек в сегашния си живот има да разрешава поне една от много важна задача. В това няма никакво изключение. Всеки трябва да реши една важна задача в живота си. От разрешаването на тази задача зависи цялото негово бъдещо развитие. Дали човек е богат или беден, в каквото положение на живота и да се намира, на него предстои да разреши една от най-важните задачи. Така седи въпросът поне за вас, които ме слушате. Всеки има да разреши една много важна задача. Сега мнозина, като говорят за Христа, казват, че Той умря за спасението на грешниците. Ще приведа един пример. Един американски проповедник проповядвал на едно богато американско събрание и казвал за щедростта на хората, как трябва да си помагат помежду си, ако искали да бъдат спасени. По едно време, един богат милионер, като слушал да говори проповедникът по този начин, а той бил много скържав, казал на проповедника: Ами как онзи разбойник, който беше на кръста заедно с Христа, се спаси, без да даде нещо? Тогава проповедникът му отговорил: Слушай, този разбойник, който беше на кръста заедно с Христа, беше един умираещ разбойник, а ти си жив разбойник, който непременно трябва да дадеш нещо. Че какво е богатството? Богатството е проводник в света. Ти не трябва да употребяваш своя ум за придобиване на богатства. Ти трябва да употребиш ума си за правене на услуги на хората. Богатството е дадено на човека да услужва с него и на другите, то не е дадено само за него и за неговите деца. Да се мисли така, то е криво разбиране на закона. Богатият е касиер на Бога, Който утре ще го вика да даде отчет. Казвате: Как така? Ние възпитаваме децата си, даваме им образование, свършват университети. Според мене, само онзи, който е научил пътя на доброто, пътя на знанието, пътя на истината и свободата, само той е свършил университет. Че някой е свършил инженерство, аз не се интересувам от неговия диплом, но ще го повикам да ми направи един добър план на къщата ми, да я построи. Един художник може да се хвали, колкото иска със своя диплом, и с това, че е свършил, но аз ще се интересувам от неговото художество дотолкова, доколкото той може да ме нарисува добре. И като ме нарисува добре, той вече се е препоръчал, както трябва. За един музикант мога да се произнеса само след като го чуя да свири. Един американски милионер слушал да се говори за един европейски цигулар, че свирил много добре, че бил голям виртуоз. Като дошъл в Америка, милионерът го поканил дома си да свири. Музикантът отказал. Милионерът му казал: Давам ви хиляда долара само да свирите един час. – Не мога да свиря, нямам време. Ще ти платя две хиляди долари. Не мога. Три хиляди долари ще ти платя за един час. – Добре, ще дойда да свиря. Музикантът дошъл в определения ден и час и започнал да свири. Американецът слушал внимателно, но до него близо седяло кучето му. Като започнал да свири музикантът, кучето му взело силно да лае. След десет минути американецът казал на музиканта: Стига господине, достатъчно свирихте. Американецът изважда от джоба си парите и плаща на виртуоза. Как мислите вие, музикантът останал ли е доволен, че кучето се е разлаяло? Преди няколко деня дохожда тук един български кавалджия, който свири на кавал, но много хубаво. Досега аз не съм срещал нито един кавалджия, който да има такъв пълен тон като неговия. Той правил опит с жабите, да види какво ще правят, когато свири. Още преди шест години той ходил покрай блатата и там свирил. В това време всички жаби млъкнали, слушали го с внимание. Този кавалджия е наследил музикалната си способност от дядо си, който свирил много хубаво на кавал, и по този начин пасъл овцете си. Дядото на младия кавалджия се хванал на бас с един турски бей, който имал хиляда и 500 овце, че ще може с кавала си да ги изкара на 300 метра вън от кошарата си. Възможно ли е това? – Ще видиш. – Тогава, ако можеш да направиш това, ще ти дам да си избереш сто от най-хубавите ми овце. Но ако не можеш да направиш това, какво ще направиш ти, като си беден? – Ако не мога да изкарам овцете навън, ще ти служа девет години без пари. Хващат се на бас, и този кавалджия започва да свири. Като чули тази музика, овцете на бея една по една започнали да излизат от кошарата му. И така, този човек с кавала си ги изкарал на триста метра вън от кошарата. Като видял това, беят казал: Стига толкова. Избери си сега сто от моите овце. Това бил един българин, който никъде не е учил да свири. Та като слушах този млад българин да свири така хубаво на кавал, с всичките му тонове и полутонове, чудя се де е учил това изкуство. Той не е ходил нито в Париж, нито другаде, но свири хубаво. Той изпълнява добре силните и меките тонове, лесно минава от една гама в друга, моделира тоновете. Като го чуят българите, ще се учудят на неговата музика. Бих желал всички българи да са толкова музикални като него. Този българин представил българската музика в странство така, както никой до сега не я представял.

Казвам: Законът на доброто в света е като онези организирани сили в нашата душа. Човек трябва да има един подтик. В него се ражда подтик да обича хората, защото Любовта е сила, която организира нещата. Любов, която не организира, не е Любов. Любовта организира доброто. Организирането е последствие на Любовта. Любовта трябва да организира нещата. Щом дойде Любовта в човека, целият човешки организъм трябва да се организира. От гледището на Любовта, всички удове, очите, ушите, устата са поставени другояче, а не както ги виждате. Ако погледнете очите си, ушите си или устата си, ще видите в тях много дефекти, те не са поставени съразмерно. Същото може да се каже и за тялото. Сегашните окултисти поддържат, че човек има седем тела. Вие ще се учудите на това. Три от тия тела са постоянни, те не знаят какво нещо е смъртта. Човек има четири обвивки, две от които претърпяват смъртта, а двете претърпявават промени. Човек трябва да умре два пъти, двойна смърт има, за да влезе в процеса на промените. Като мине през двете смърти, през двете промени, той ще влезе в един свят толкова щастлив, дето всички неща са реални. Този свят, тази област се нарича свят на безсмъртието. След това той ще влезе в онази Любов, която наричат Божествена Любов.

И ако са прекрасни нозете! – На кого? Красиви са нозете на онези наши братя, които са завършили своето развитие и които слизат от висотата на своето положение. Красиви са нозете на онези наши братя, които слизат от висотата на своето положение и внасят в нас онези светли и красиви мисли, чувства и желания и дават копнеж на душата. Хората търсят онова, което още не може да стане. Онези, които са по-близо до тези братя, слушат хубава музика, а които са по-далеч, те слушат само ехото на тази музика. Затова човек трябва да дойде до известна дистанция, за да придобие тези разбирания. Само така те ще могат да разберат новите тежнения, които идат в света. В сегашната епоха не се стремете да бъдете външно богати. Всички сегашни хора са богати, те даже страдат от излишък. Няма човек в света, който да е сиромах. Който казва, че е сиромах, той се самоизлъгва. Това е една хипноза. Всички хора са чрезмерно богати, но те не турят своето богатство на работа. Има толкова добри хора, а те се отчайват или че жена им умряла, или че не са чиновници, или че нямат деца, или че нямат слуги и т. н. Ако е въпрос за деца, мога да ви дам, колкото искате. Светът е пълен с деца. При това, можете да си вземете, каквито деца искате. Дали ти си родил едно дете или някой друг, това е безразлично. Ти може да си родил едно хилаво дете, а има деца здрави, добре родени. По-добре е да си вземеш едно здраво родено дете, отколкото ти да родиш едно хилаво дете. Има хора бездетни, които могат да си вземат някое дете, но не подхвърлено, разбира се. Никой няма право да се оплаква, че нямал деца. Никой няма право да се оплаква, че нямал добра жена. Когато Бог въведе Адама в рая, Той не му каза: Ето жената. Но Той му каза: Ще ти направя жената помощник в живота. Жената е помощник на мъжа. Тя е сърцето, което тупти. Мъжът трябва да пази това сърце Той трябва да намери едно сърце и да го премери, да види дали е за него. Чудни са хората като искат да се женят. Ако някой иска да се жени и дойде при мене, ще му кажа: Жената е едно сърце, което трябва напълно да отговаря на твоето, трябва да съответствува на твоето ребро, което Бог е извадил някога. Ти трябва да намериш това сърце, което напълно да пулсира с твоя ум. Сърцето на една жена, което не пулсира еднакво с ума на нейния мъж, тази жена не е за този мъж. И ако умът на един мъж не дава подтик на жената, този мъж не е за това сърце Това трябва да се знае от всички да не се заблуждават. Някои стари баби дават съвет на младите моми: Ти вземи този момък, че после ще го обикнеш. Това са глупави работи. Не трябва да се говори така. Бог е направил нещата точно. Той извади най-хубавото ребро от Адама и направи от него жената. Той направи жената така точно, да се съвпада добре. Дотогава Адам нямаше духовно сърце Той беше направен от пръст, но като влезе в него жената, и неговото сърце затуптя. Тя му стана сърце Тогава той се роди. Тогава и раят му светна и започна да мисли. Учен човек стана. До това време той нищо не виждаше.

Сега у вас може да се яви противоречието защо Господ е допуснал тези работи? Като минат хиляди години, тогава ще ви говоря, защо Господ е допуснал това. Този въпрос и аз не съм разрешил, и аз го изследвам. Донякъде съм дошъл. Той е един толкова сложен въпрос, толкова тънък, че и аз дори нямам мнение за него. Сега всички си дават мнението, говорят за жената, но аз казвам, че това, което казват за жената, не е вярно. Това още не е жената. Има едно предание, според което се казва, че не е съгрешила Ева, но някоя си Лилит. Казва се, че Сит имал две жени, затова се явило двуженството, многоженството. И тогава изпъдил Бог Адама от рая за многоженство. Това е предание, което не трябва да се разпространява. Казва се, че тази Лилит морила всички деца, затова умирали децата на съвременните хора, тя ги душила. Така казва преданието, а дали е вярно или не, аз нямам мнение.

„Колко са щастливи нозете на онези, които проповядват мир и благовествуват доброто!“ Питам ви сега: Какъв трябва да бъде вашият идеал? Ако вие обичате една жена, за кого (какво) трябва да я обичате? Кой създаде тази жена? Ще кажете, че природата я създала. Добре, съгласен съм, обичайте тогава природата повече, отколкото жената. Или ще кажете, че жената е създадена от Бога. Добре, обичайте тогава Бога повече, отколкото жената. Същото се отнася и до мъжа. Кой създаде мъжа? – Природата. Обичайте тогава природата повече, отколкото мъжа. Ще кажете, че Бог създаде мъжа. Обичайте тогава Бога повече от мъжа. Това е разрешението на въпроса. Не е въпросът да обичате жената или мъжа, но трябва да обичате повече Онзи, Който ги е създал. Обичайте повече причината, обичайте повече Твореца от онова, което Той е създал. И понеже днес хората обичат повече жената и мъжа от природата и от Бога, които са ги създали, вследствие на това върху главата им са се струпали най-големи нещастия. Тази е погрешката на техния живот, която те трябва да изправят.

„Благословен Господ Бог наш“.

Тайна молитва.

3. неделна беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г. София, Изгрев