Разлика между версии на „Мъдростта съгради 1933“

Текуща версия към 09:29, 8 май 2011

Неделни беседи

Радостта (1932–1933) Том II

Мъдростта съгради

„Отче наш“

Ще прочета част от деветата глава на Притчите – до дванайсети стих включително.

„Духът Божи“

Ще взема само трите думи от първия стих: „Мъдростта съгради дома си.“ Мисълта, която седи в моя ум, е следната. Кой е домът на мъдростта? Това е видимата природа. Тя е съградена. В този дом ние живеем. Следователно нашето хигиеническо положение зависи от дома, в който живеем, от разбирането, как живеем в дома. Не е достатъчно човек да бъде богат, не е достатъчно човек да бъде учен, да бъде силен. Хубаво е всичко това. Но той трябва да знае как да употреби своето знание, своята сила, своето богатство. Или казано на съвременен език, иска да се ползва от тях. Когато са върху тия предмети, всички хора търсят разрешението на задачата – какъв ще бъде краят на живота им. Един въпрос, с който никак не трябва да се занимавате.

Какъв ще бъде краят? Казва: „Я ми кажи как ще свърша живота си, ще бъда ли щастлив, или няма да бъда щастлив?“ Чудя се на голямата вяра. Хората – най-големите безверници, които в нищо не вярват, вярват в гадателите, че може да им предскажат нещо за бъдещето. И в Англия, и във Франция, и в България има учени хора, държавни мъже, които вярват в гадатели. Някои държавници са ходили при врачове, на восък да им предсказват каква ще бъде съдбата им. Ако го попитате, този човек ще каже, че в другите работи не вярва. Не е лошо човек да вярва. Хубаво е, отличаваща черта е, но да вярваш в туй, което е, а не да вярваш в туй, което не е. И всичките нещастия в света произтичат от това, че всички вярват в туй, което не е. И вследствие на това произтичат нещастията в света. Всеки, който вярва в това, в което не е, нещастен е. Някой казва: „Ще бъда щастлив.“ Казвам: „Ако вярваш в това, в което е, ще бъдеш щастлив, но ако вярваш в туй, в което не е, ще бъдеш нещастен. И аз врачувам.“ Казва: „Как ще завърша живота си?“ „Както си го започнал. Ако започнеш с туй, което е, ще свършиш с щастие, ако започнеш с туй, което не е, ще свършиш с нещастие.“

Сега това са изречения. Мъдрите хора говорят поговорки. Казвате: „Какво иска да каже?“ Да вярваш в туй, което е. Запример вие имате тяло, лице, имате глава, очи, уши, всичко туй. Но как са произлезли, какво е тяхното употребление, при какви случаи, как трябва да употребявате – някъде знаете, някъде не знаете. Запример вие не знаете отношението на човешкото лице каква велика роля играе в света. Вие не знаете отношението на човешката глава каква велика роля играе. Вие не знаете отношението на човешките дробове, гърдите на човека каква велика роля играят. Аз се спирам върху най-важните. Не искам да се спирам върху някои подробности. Или запример сега в съвременната химия се говори за елементите водород, кислород, азот и въглерод. Знаете съединенията, в които съществуват тия елементи. И за много други елементи говори химията, но тия елементи имат отношение. Те проникват в цялата природа, не в цялата природа, но във физическото поле имат известно отношение. Запример кислородът – той показва голяма активност, той е активен. Там, дето преобладава, има активност, динамичност. Всичките хора са холерици. Той вади нож, дето не трябва. Водородът се отличава със своята лекота, не със своя въздухообразен характер. Всичките тия хора, в които водородът преобладава, имат подвижност, наричат ги сангвиници, разрешават всички мисли, че всичко е постижимо. Може да стане, няма съмнение. Че тъй, както казват, ще стане, то е въпрос. Нещата може да станат. Тъй е. Но че стават тъй, както казваме, то е въпрос. Или тъй, както мислим, то е въпрос, че ще станат. Ако вземете въглерода, той се отличава със своята тежест. Има една солидна роля, вътре в живота, в природата. После, ако вземете азота, той се отличава със своята инертност, той убива всяка активност. Той е крайно консервативен. Може да кажем, че той е бащата. Първородният син е кислородът. Вторият е водородът. Третият е въглеродът, а той е бащата. Вие ще попитате къде е майката. Майката вие ще я намерите. Щом намериш баща си, ще питаш: „Къде е майка ми?“ Като хванете азота, ще го питате къде е майка ви. Ако не може да ви каже, или законът е обратен, като намериш майка си, може да питаш къде е баща ми. Или баща си ще питаш: „Къде е майка ми?“ Никой друг. Сега ще направя една аналогия, тя е следната. В живота само любовта може да покаже къде е мъдростта. Ако мислите, че по някой друг път може да говорите каквото искате, само мъдростта може да ви каже къде е любовта. Сега, разбира се, аз не искам да говоря върху любовта. То е въпрос, понеже и върху мъдростта няма да ви говоря.

Ще говоря сега върху природата. Вие искате да бъдете здрави. И, най-първо, лекарите ще ви препоръчат, че трябва да ядете толкоз количество белтъчни вещества, азотни вещества, въглеродни вещества. Туй е право, но въпреки вашето ядене, вие все страдате от известни болести. Учените хора сега са дошли до някои открития. Защо боледуват хората? Защото малко сол имат. Боледуваш, малко сол има. Разтвори готварска сол във вода, изпий я. Но вие казвате: „Солта може ли да лекува?“ Ако знаеш как да я възприемеш, може. Ще възприемеш солта в храната. Някои поддържаха досега, че храните, когато се готвят, не трябва да бъдат солени, вредят. То е така, но понеже в голямата горещина човек се изпотява много пъти, тази вода, която излиза, отвлича голямо количество от солта и човек обезсолява и вследствие на това той заболява. Някои пият чай или топла вода. Сол трябва да туриш на чая си вътре. Сладкото ядене, сладкото, то си има сладина, образува мазнина. Но един сложен въпрос, спорен въпрос. Говоря за нещо, върху което няма спор. Нещо, за което говоря, няма спор. Тъй както са в природата, може да има известни теории. Теоретически може да има спор, но в природата няма никакъв спор.

За здравите има само един метод. Ти трябва да дишаш, трябва да се храниш, трябва да приемаш светлината и топлината на природата, да си във връзка всеки момент, да слушаш съвета ѝ. Единственият помощник, на когото може да разчиташ, то е тя. Мисъл е вложила, чувства е вложила и по някой път тя пошепва на човека с какво трябва да се храни. Много хора се хранят както не трябва. Сегашните хора се хранят както месоядните. Хранят се много късно както хищните птици. В 10 часа той трябва да бъде в леглото. От 9–10 часа да си легне, който иска да бъде здрав. Той ще се върне в 2 часа, в 1 часа, ще спи, когато няма никакви условия за спане. Защото в спането организмът се храни. По някой път човешкото съзнание, което присъства в тялото, причинява един голям тормоз. Обикновеното човешко съзнание е такова – един господар. Не е от много разумните господари. Туй съзнание товари като някой господар, който е лаком. Товари коня, вола си повече, отколкото трябва. Вследствие на това ние товарим тялото повече, отколкото трябва.

Не мислете, че когато говоря върху този въпрос, имам предвид някакъв морал, че човек трябва да живее добре. Аз не зная в какво седи добрият живот. Всички говорят за добрия живот и не живеят добре. Аз не съм срещал някой, който да не говори добре. Лекарят, след като разправя на един болен как да се храни хигиенично – поне да не пие, да не пуши, той, като излезе навън, пуши тютюн, пие винце, прави точно обратното на това, което е казал на болния. Моралистите, след като проповядват на другите хора, че не трябва да се лъже, че трябва да говорят истината, че трябва да се отнасят добре с хората, той, като дойде, икономисва истината. Като лекаря е икономист и казва – не може, условията са такива и т.н. Икономисва истината, понеже не знае лошите последствия на една икономия.

Има една икономия в природата, която е крайно вредна – да икономисваш от яденето. Това е много вредна икономия. Има хора, които икономисват от яденето. Ти никога няма да икономисваш от яденето. От крайната твоя разточителност може да икономисваш, но от яденето, от това, което ти трябва, ти не икономисвай, понеже това не е икономия. Икономия трябва да има само в разточителността. В живота не трябва да има никаква разточителност. Природата никак не обича разточителността. Може да яде човек, но не трябва да бъде разточителен в яденето. Всяка работа, която свърши, тя трябва да бъде добре свършена. Яденето е една недовършена работа. Ти бързаш, превърдаляш една хапка и хайде, глътнеш я, втора, трета и след туй усещаш една тежест, казваш: „Не зная какво ми стана на корема, уроки ме хванаха.“ Мъжът ще иде да купува месо, и няма пари. Пък иска да купи. Ще намери такова по-евтино, малко развалено, та повече месо да вземе. По-малко месо, но хубаво, сладко да го изядеш. Аз не правя въпрос дали трябва да бъдеш богат, или не. Аз още не съм срещал истински богат в света, понеже условията, при които живеете, е мъчно да бъдем богаташи. Ти, като изпиваш водата, изяждаш толкоз животинки, хиляди и милиони поглъщаш и казваш: „Аз съм вегетарианец.“ После в самия хляб има животинки, даже и череши, като ядете, и в тях има животинки. Сто череши – такива белички, сто вегетарианци има вътре.

Вегетарианството трябва да бъде обосновано на един велик закон в света. Никога не яж храна, която няма съответстващи трептения на твоето тяло. Това е право. Понеже не съответстват трептенията на каквато и да е храна, природата създала известни храни, които са създадени за човека, други храни, които са създадени за животните, трети храни, които са създадени за растенията. За всички същества природата е създала храни. Никога не употребявай храна, която не е създадена за тебе. Може да се съберат всичките учени хора и да казват какви хранителни вещества трябва да съдържа храната. За човека има специфична храна, която е приготвена, и всички трябва да намерят тази храна.

Та казвам, съвременните хора нямат достатъчно количество сол в своето тяло. Солта произвежда онова вътрешно здраве. Тя е носителка, или тя пази едно равновесие, или един баланс в кредита, който човек има. Човек, който има сол в своя организъм, той не е изложен на големи катастрофи в света. Дотогава, докато има сол, той не може да умре. Щом обезсолее, той умира вече. Всичките хора, които умират, органически щом липсва сол, непременно органическата смърт иде. Но да умре човек, не е лошо. Ние не сме за това, но да умреш навреме. Смъртта е една неизбежност на земята. След 120 години тя ще дойде. Ако тя идва на 30 години, на 40, на 50, това е едно несъответствие. Казвате: „Толкоз Господ е определил.“ Двама богати хора нападат ги разбойници и на единия му нанасят 20 надупквания, а на другия му вземат парите и го оставят, заминават си. Питам, защо богатия го надупкаха, а другия го оставиха. Единият богат беше разумен, а другият богат беше глупав. Да ви кажа в какво седи причината на надупкването.

Влизат разбойниците и казва: „Заповядайте, какво искате, пари ще ви дам, дайте – казва – торбата.“ На жена си казва: „Ха, сготви ядене, пиене, напълни торбите със злато.“ И се ръкува и ги изпраща, а другият скрива парите. Казват: „Кажи къде имаш.“ „Нямам нито пет пари.“ Започват да го дупчат, казват: „Къде са парите?“ Питам, когато някой болен се разболее, той е нападнат от разбойници. Щом го надупчат, какво показва? Скрил съм своето богатство. Защо ни е богатството? Богатството в дадения случай е една сила, за да те избави. Тия крадци са злото. Дай богатството, за да се освободиш. То ще дойде пак при тебе. Как ще дойде богатството? Да ви дам друг символ.

Представете си, че имате само едно шише с вода и не знаете откъде да напълните това шише. Вие го държите и казвате: „Като го изпия туй шише, откъде ще го напълня?“ Представете си, че човек знае, че има извор в планината. Знае къде даже да се напълни шишето. Питам, той ще се безпокои ли, че неговото шише се е изпразнило. Ни най-малко. Когато ние говорим за този извор, казват хората: „Дали съществува такъв извор?“ Казвам: „Идете да видите.“ „Ами, ако няма такъв извор, да бием толкоз път напразно. Няма ли да ни се смеят хората?“ Ако ти боледуваш и те надупчат тия разбойници, няма ли да се смеят хората. Казваш: „Надупкаха ме.“ Защо? Защото имаш пари да се откупиш. Тия неща ги давам за сравнение.

Ние живеем в един свят на крайни противоречия. Ние мислим, че нашият свят е уреден. Най-големите добри хора и най-големите мъдреци и разбойници в Слънчевата система – няма друго място както на нашата земя. Всички първокласни разбойници са тук, на земята. Когато им трябва някой по другите светове, идват да си вземат чешит. Чудни сте вие. Как ходят сегашните учени хора в Индия, че от тази богоническата чума ще вземат да я размножат, държат тия разбойници в шишета, трябват им за инжекции, правят разни серуми от нея. И когато им трябват, пущат ги. Та природата, не мислете, че сега като говоря, аз сега по човешки говоря, тия крадци и разбойници, то е тяхна философия. Те си имат своя философия. Кражбата си има своя философия. Един човек, който трябва да открадне нещо, аз ще ви разправя два примера, ще ви покажа колко са умни те.

Преди години в Цариград един голям турчин – усетили апашите, че той имал много пари – и искали да го оберат, искали да влязат да избият вратата. Всичко туй – намислили един начин. Купил една каса, той надалече носи косата, идва до богатия и казва: „Заради Бога, много ми тежи, на еди-кое си място я нося тази каса, далечно място, ще може ли да оставя касата във вашия дюкян, утре ще дойда рано да я взема.“ „Може, може.“ „Утре рано ще дойда пак.“ Той я оставил и излиза. Обират и на сутринта иде хамалинът и си заминава, иде турската каса, туй е в турско време. Сега това, което става в Ню Йорк, да ви приведа пример. Има един пример от американските апаши. Решават да оберат един голям милионер на скъпоценни камъни. Това било сред Ню Йорк. Подкарват един хубав автомобил и като карат автомобила, блъсват се във витрината на този богатия и като влизат, започват да вземат скъпоценностите, които били изложени. Той вика: „Обраха ме.“ А другият се свил, фотографирва цялата сцена. Всички мислят – и стражите мислят, че това го снимат на филм, че е игра. И всички се смеят. И след десетина минути качват се на автомобила и избягват, а той продължава да снема. След 10–15 минути вижда, че те обрали човека. Къде са, и досега още не са ги хванали. Сега ние може да се спрем върху факта, дали е право, или криво. То е друг въпрос.

Та сега ние ще минем към реалното. Често ние с този автомобил, с тази каса може да дойдете в нашия дом. Каквото става в Ню Йорк, Цариград, може да стане и в нашия дом. Ти се смееш – колко глупаво става да го бутнат вътре в касата и след това да оберат. Туй в Ню Йорк е станало. Ами, когато стане вътре в тебе, тия апаши като влязат и ти задигнат всичкото богатство, 4–5 месеца едва се държиш на краката си. Питам, как трябва да се справи човек. Туй, което става в нашия свят, природата си има друг един закон. Тя е впрегнала доброто и злото, те са две сили, с които работи. Ние разглеждаме частично само формата на злото и казваме – спрямо нас известна форма на злото е несъответна. Така е и с известна форма на доброто.

В природата злото и доброто играят важна роля. Ако можеше, тогава тя не би допуснала, тия двете сили съществуват, че някои отношения на злото може да вредят, може да се появяват известни болести. Болестите са резултат на известни организми, същества, които живеят в природата, на които интересите за живота са дисхармонични, противоположни на нашите. Вземете туберкулозата. Това са бацили, които.идат, влизат в човека, изяждат го и не може да му помогнем, умира човекът. Вземете язвата в стомаха. Това са микроорганизми, които се загнездват и започват да изяждат стомаха. Някои от тези микроорганизми се загнездват в мускулите. Някои се загнездват в човешкия мозък, някои, дето се загнездват, чудеса правят, някъде тумор ще направят, някъде – заякване, укрепления правят. Като влязат в него, те се градят. Единственото нещо, сега в природата съществува един закон. Човек трябва да има знание.

Във Варненско ми разправяха, че преди 60–70 години голямата чума, която съществувала в България, тогава хората избягали в Стара планина, на Балкана, и там имали голям котел с вряла вода и казват, че чумата бягала от врялата вода и слушали, че чумата ходела вечерно време и като чувала, че врял един голям котел, вече от врялата вода бягала. Лекарите казват: „Оставете тия глупави работи.“ Казвам, тази врялата вода какво е. Как ще обясните? Има известна философия. Врялата вода помага, понеже, като се възприеме в човешкия организъм, разредява серумите, не дава на тия микроорганизми да се размножават и вследствие на това човек се избавя от голямата опасност, от чрезмерното разплодяване. В 24 часа милиарди стават и от изверженията на тези микроорганизми човек се отравя. Следователно, щом спреш този процес на размножаване, щом нямат храна, най-после умират и се освобождаваш. Казвам сега, добрата страна на врялата вода е, че тя разширява капилярните съдове, дава един ход да се разпространява кръвта правилно навсякъде, да се движи. Студената вода свива капилярните съдове. Много хора страдат от студената вода: и в Америка, и тук, от пиенето на студената вода. Американските хора, които са културни, имат разни сифони от разни сиропи с ледена вода и като дойде, размеси със студената вода сиропа, изпие чаша–две и след туй той урочасва. И досега не може да се отучат. Американците, които са културен народ, едно несъответствие имат. Ще те викат и ще ти дадат 100–200 грама ледено и след като ядеш леденото, ще ти дадат едно кафе да изпиеш или може след кафето да ти дадат студеното, ледено. Питам сега, в тия крайности какво ще стане. Няма нито един американец със здрави зъби. На всички американци са развалени зъбите. Друг пример: и самата храна, която употребяват е така.

Та казвам, разумното в живота е да знаем как да употребим водата. Ние не знаем как да я употребим. Тази вода трябва да бъде в чисто състояние. Трябва да има малко солчица, лятно време трябва да има солчица. Има и други соли. И те са потребни. Най-разпространена е готварската сол. Турете малко сол поне в една кафена чаша вода. То е едно лекарство. Да даде равновесие, да се набере непотребна сол. Непотребната сол се изхвърля навън. Солите са потребни, за да е организмът в едно здравословно състояние. Това е външната страна. При туй друга една хигиена: човек трябва да има разположение на своето сърце, на чувствата си. Човешките чувства регулират топлината. То е закон на топлината. Онзи, който не може да регулира своите чувства, той не може да регулира топлината. Онзи, който не може да регулира своите мисли, той не може да регулира светлината, понеже човешката мисъл е закон за светлината – как да се възприеме. Тогава казвате: „Какво ще има, ако зная да мисля?“ Ще регулираш светлината. Светлината има важна роля в човешкия организъм. Ти със своите чувства регулираш топлината. Топлината има важна роля. Следователно тогава вече има съотношение. Защо нашите чувства трябва да бъдат добри чувства? За да се регулира топлината. И защо нашите мисли трябва да бъдат добри? За да се регулира светлината. Когато светлината и топлината не са регулирани, това показва, че нашите мисли, нашите чувства, и те не са регулирани. Та трябва една нова школа: да се научат хората да мислят. Те казват, че Господ има в света, закон има. Туй нещо не ме ползва, че има Господ в света. Ти може по три пъти на ден да се молиш на Господа и по десет пъти на ден да се молиш, но трябва да знаеш – туй молене може да постави тебе на едно изкушение.

Във Варна, един евреин пътувал от Варна за Добрич, носел една чанта с крупна сума. Мислел, че може да го оберат. Хваща един турчин гавазин, да го пази. Вижда го той на едно място, че се моли и му казва: „Ти си човекът, който може да ме пази.“ И след като свършва молитвата, той се приближава и му казва: „Можеш ли да ми направищ една услуга, да ме пазиш. Имам в тази чанта пари и трябва да ида до Добрич.“ Турчинът му казва: „Може.“ Тръгнали и като стигнали до средата на пътя, той обръща пушката и казва: „Давай чантата.“ Онзи му казва: „Че ти се молеше преди половин час.“ „Моя длъжност е да се моля на Бога. А пък моят занаят е да те обирам.“ Ако длъжността е да се молим, а занаятът ни е да обираме, то е неразбиране на работата. Между длъжността и занаята има неправилно съотношение. Ние не поставяме жива връзка, ние казваме – човек трябва да мисли, да мисли добре. От мисълта зависи какво ще бъде нашето здраве, а от състоянието на нашите чувства зависи здравето на нашия организъм. И не само това. От светлината и от топлината зависи цялото твое бъдеще, как ще живееш, зависи. Зависи бъдещето и на децата ти – на синовете ти, на дъщерите ти, на ред поколения, как ще ги възпиташ. Сега се правят някои общества, малки общества има в Индия и в Европа, в тайна ги държат, които правят опити в тая посока, за да се изкара едно здраво поколение. Сега всеки иска да бъде здрав. Здравето има отношение към целокупния живот. Ти не може да бъдеш здрав човек, ако не обичаш природата. Да обичаш природата, разбирам да си в съгласие с нея, понеже ти в нея живееш. Ако ти храниш каквато и да е мисъл, несъобразна с нея, ти ще се намериш в най-голямо противоречие.

Ние, съвременните хора, често се питаме защо природата направила човека така. Това не е правило на природата. Ако едно дете се роди сляпо, за това не е природата причина. Ако едно дете се роди идиот, не е причина природата. Ако едно дете се роди сакато или неспособно и т.н., ни най-малко не е причина природата. Причина сме ние, хората, които не разбираме. У нас има баби, след като се роди едно дете, му наместват главата. Не бутайте главата, бабата ще я натиска, да я намести, както китайците натискат краката на жените. Китайците тургат краката си в железни обръчи. Китайците стискат краката на жените, да имат по-малки крака и като ги питали защо правят това, казали: „Да не ходят по махалата.“ Ще ѝ оставят едно детинско малко краче. Ще каже някой: „Защо природата е създала туй чоканче?“ Не, това са порядки на хората. Всички ние – в съвременната храна на целия живот – имаме такива китайски разбирания. Човешкият живот има такива китайски разбирания.

Та казва: „Мъдростта съгради своя си дом.“ Съградила го тъй хубаво, че ако ние разбираме този строеж, което ние желаем на земята, ще го имаме. Всеки един от нас няма да ходи при някой гадател да пита дали ще бъде щастлив, или не. Аз не забранявам. Ако има гадател, идете при него. Но аз казвам – щастието седи в нашите ръце. Всеки от вас е определен да бъде щастлив, ако разбира. На всеки е писано да бъде нещастен, ако не разбира. Вие може да идете при един гадател и при друг. Тук в София има доста гадатели. Мене ми разправят, че имало най-малко 400–500 гадатели на кафе само. Тук имало даже по-големи гадатели, които носели своето джезве и понеже гадаят на хората, излезли на Витоша да си гадаят един на друг. Единият сварява кафето и гледа на другия, предсказва какво ще се случи. Но единият казва на другия: „Докато има такива будали, на които да врачувам, аз ще бъда щастлив.“ Другият казва: „И аз така мисля.“ С това се отличаваме. Но тъй като гадателите вървят, то и минало. Има гадания. Може да се предсказва, но навсякъде в гаданията има несъобразности. Има гадания в природата, може да се предскаже, но ние вървим на едно място, накъдето има несъобразности. Дойде една циганка и казва: „Ти имаш 9 оки късмет.“ Че как го е мерила? „Тебе – казва – мъжът ти ще те обича, но той си има и друга жена.“ Пуска един фитил. Та тука има един човек, умориха го така. Заблудиха го, умориха го. Отива един гадател и казва: „Слушай, жена ти не е честна. Тя ти изневерява на тебе.“ Започва той да подозира и след време той узнал, че тази работа не е така. Но човекът заболял и отишъл в другия свят. Той на мене ми казва: „Идвам да те питам вярно ли е.“ Казвам: „Остави тези гадатели. Той не може да разчете работата. Тази работа не е вярна.“

Та сега знанието, пътят, в който вървите, има много заблуждения в света, от които трябва да се освободите. Ред наследени заблуждения, които израстват в живота. Една подозрителност, страхливост. Мене ми казваше д-р Миркович, който издаваше списание „Нова светлина“, след като говорихме за спиритизма. Един офицер толкоз се изплашил от духове, че го е било страх, та жена му трябвало да излиза и да го пази. Казва на жена си: „Как не те е страх, ако ти не си и целият свят, ела с мене да ми кажеш къде ще вървя, откъде идват.“ Да може да извади ножа да се брани. Той вижда призраци. Това е фантазия, в ума си създал известни неестествени съотношения в човешкия мозък. Човек много лесно може да си внуши какъвто и да е страх. Аз зная друг един пример – той беше един господин от Търново – какво работи внушението. Отива той за една простуда при един лекар, без да мисли, но този човек отпосле не може да се излекува. Казва му лекарят: „Твоята работа е толкоз сериозна, че ти ако не беше дошъл, твоята работа е свършена.“ Лекарят искал да каже: „Благодаря, че си дошъл при мен.“ Той казва: „Ако ти не беше дошъл, твоята работа е свършена.“ Той разбира само „Твоята работа е свършена“, излиза оттам с внушението, че неговата работа е свършена. Лекарят дава лекарства. Този господин дойде при мене, сядам, че му разправям закона на внушението. Давам му метод как да се поправи. Казвам: „След 10–15 дни ще стане подобрение, не си разбрал лекаря. Добре, че си отишъл при него, но ти си разбрал само думите: твоята работа е свършена.“

Та в природата вие не разбирате нейния език по някой път. Тя казва: „Ако не ме слушате, вашата работа е свършена.“ Вие разбирате само думите работата е свършена – че няма бъдеще за вас. Така не се говори. Казвам, при сегашните условия необходимо е трезва мисъл. Четете хубави книги, някой роман запример, но в романите има много от тия интриги. Те са хубави за бъдеще може би, след хиляди години тия романи ще бъдат добре, но за сегашното общество романите, както са написани, не са здравословни. Аз съм виждал – кой как чете романа, и той иска да стане такъв, какъвто авторът описва. Той описва едно, младият разбира друго. Най-първо, всичките интриги в един роман не са верни. Психологически фактите не са верни, няма приложение. Авторът иска да направи впечатление, да се чете от публиката, да се похарчи романът му, да печели пари. Само иска пари, известни ефекти, той не е написан за благото на хората. Тъй също и в проповедите, и във философските твърдения има същата тенденция. Не да кажем толкоз истината, но голямо впечатление да направи.

Казвам, това е велико съчинение. Та нас ни трябват велики съчинения, поети, музиканти, те са добре дошли в света, те трябва да градят. Те са заченати от истината. Истината носи свобода. Свободата, най-първо, се познава по това – ти, щом си свободен, ще бъдеш здрав. Свободният ще бъде здрав. Ти, който не си здрав, ще бъдеш ли свободен? Ти, който не знаеш да мислиш, свободен ли си? Не си свободен. Ти, който не знаеш да чувстваш, свободен ли си? Не си, че имаш неразположение в сърцето си. Ти може в 5 минути да се справиш. Дойде някой и казва: „За мене животът се свърши. Имах 25 хиляди лева, откраднаха ги.“ Иска да се самоубие. Давам му 25 хиляди лева и казва: „Животът има смисъл.“ Казвам, 25 хиляди лева, оправи се човекът. Това е направил един господин, един англичанин. Гледа един италианец, той пътува в Италия, и през прозореца гледа как един италианец си туря дулото на револвера, после го отдалечава, ту го приближава, ту го отдалечава. Той, като го гледал, отива при него и казва: „Какъв опит правиш?“ „Няма смисъл животът.“ „Защо?“ „Ами пропаднал съм, пари нямам. Как ще се живее със сиромашията?“ „Че колко искаш.“ „Толкоз.“ Англичанинът подписва един чек и му казва: „Дай револвера си. Аз от теб научих един урок.“ Подписва един чек за 25 хиляди лири. Излиза италианецът, че животът има смисъл. Той спечелва на тази лотария. Този англичанин направи добро. Той спаси един човек. Казва: „Защо ще му дам 25 хиляди лири?“ Този англичанин е господар на револвера. Този револвер струва 25 хиляди лири. Казва англичанинът: „Той не мисли да се самоубива.“ Италианецът, който взел тези пари, не мисли както по-рано за охолен живот на развлечения. Този англичанин му препоръчва книги, някои начини как да живее. От него става човек и половина. Сега вие ще кажете аз да ви преведа. Че колко теории – вие държите дулото на вашите теории. Държите ги в устата си и казвате: „Не си струва да се живее.“ Не е ли това един револвер?! Един булдог от тия, от най-новите.

Та казвам, ние, в сегашния век ние сме дошли до едно положително знание. Онази руска поговорка, дето казва – колкото в живота е по-зле, толкоз по-добре – е верно положение. В най-трудните времена човек започва да мисли. Когато човек се намира в усилено положение, той ще мисли. Не мислете, че големите страдания, които спират човешките души, те произвеждат най-голямото преобразование. Ще ви приведа един пример от живота на Наполеона. При едно от сраженията трябвало да мине през една голяма река. Вика своя инженер и му казва да построи моста. Инженерът казва, че не си е взел уредите. За построяването на моста му са нужни 10 часа. „Ако за половин час ти не дадеш план, как да се построи мостът, ще те застрелям.“ Половин час има само на разположение. Инженерът имал само козирка. Идва до реката и с козирката си измерва, вижда къде опира, завърта се така, измерва да намери друга точка и веднага намира начин да измери реката. И наистина след половин час той изработил план. Наполеон го потупва тогава и му казва: „Такъв инженер искам – да му работи умът.“

Ако ти при своите страдания се самоубиеш, какъв човек си? Ако ти не може да разрешиш една голяма задача, ако ти за 20 хиляди лева се самоубиеш, какъв човек си? Че ако някоя жена не те обича, ти се самоубиеш, какво е туй? Ако синът ти не е могъл да свърши в странство, какъв човек си? Или тебе са те уволнили от служба, какъв човек си? Има неща по-важни. Имаш велика цел в света, за която днешните малки страдания не са в състояние да се сравнят с онова, което те чака. Казвате: „Трябва да се откажем от сегашния живот.“ Опасността не е да се откажеш от сегашния живот. Ние се отказваме от бъдещия живот. Ние жертваме великото бъдеще заради временни работи.

Нашата грешка е като онази мишка, която влиза в един модерен капан с малко пастърма. Тя, като вижда пастърмата, казва: „Какво чудо!“ Обикаля капана и казва: „Аз не може ли да взема туй, то е едно благо, нещо хубаво.“ Казва една стара мишка, по-опитна: „Хубаво е, но пази се. Аз съм изучавала – казва – наоколо – мишката.“ Мислите ли, че тази мишка ще може да извади тази пастърма от капана навън? Мислите ли, че в съвременния живот вие може да разрешите този въпрос? Но нашият живот е разрешен. Ние не разрешаваме великото бъдеще. Други са, които разрешават въпроса заради нас. Ние в света сме в един университет, в който трябва да учим. Други са, които поддържат университета. Каква диплома ще ни дадат, от тях зависи. Но ние със своето учение може да разрешим да ни дадат добра диплома. Как ще ни я дадат и по кой начин, какви бележки ще турят, оставяме на тяхната добра воля. Няма ние да диктуваме. Когато сме в живата природа, трябва да имаме вяра. Ние сега ходим в природата, не виждаме нищо разумно. Гледаме към звездите, далече са. Гледаме слънцето, може да гледаме дърветата и мислите, че те не са разумни, те са глупави. Единствените умни същества минаваме само ние. Всички са глупави наоколо, но все имаме нужда от глупавите, а, ние, умните на кого можем да служим. Та в света ние мислим. Когато човек мисли, че той е глупав, то е, защото го няма. Щом го събудиш този човек, той е умен, онова растение, което спи. Но щом от ябълката изядеш плода или от крушата, черешата, тя е от разумните, той ще прояви своите качества. Ако знаехте – растителното царство носи всичкото щастие за човека. Дълговечният живот, бих казал, задържа способностите. Ако човек знаеше как да се справи с растенията, той би намалил най-малко 60–70 процента от нещастията, които сега има.

Ние търсим произхода на живота в съвременния обществен живот. Че кой от нас е в състояние да заповядва на цялото човечество? Даже днес нито един народ не е господар на своята съдба. Българите не са господари на своята съдба, нито англичаните са господари на своята съдба. Всеки един народ, всеки един дом, всеки един човек, може да използва условията, които са дадени, за да се повдигне, понеже има предназначение. Туй предназначение зависи от него. Той казва – трябва жертва. Да жертваш живота си, това значи да живееш разумно, заради природата, да даваш навреме и да вземаш навреме. Да жертваш значи да жертваш както богатият, както богатият дава богатството си, когато го нападнат разбойници. Когато не даваш навреме и не вземаш навреме, всякога ще имаш два противоположни резултата. Туй, което ви говоря, не искам да влизам в противоречие с вашите възгледи. Вашите възгледи, които имате, са много добри. В едно езеро водата, която има, е добра, но в туй езеро трябва постоянно да се влива, и тогава езерото е в нормално състояние. Езеро, в което водата не се влива и не изтича – трябва да има постоянно втичане и изтичане – езеро, в което няма втичане и изтичане, туй езеро е изложено на известни миазми. Неговото състояние не е добро. Та и в човешкия живот трябва да има притоци отнякъде.

Всеки ден трябва да влиза в нашия ум една хубава мисъл, всеки ден трябва да влиза във вашето сърце едно добро желание и да се прояви една добра постъпка или да урегулирате вашите течения. Най-първо, вие усещате, че ви е студено и не знаете причината защо е студено. Ръката ви е бездейна. В този случай във вас вече действа азотът. Той е взел надмощие. Следователно вие сте станали крайно консервативни. Всички хора, които мислят, че са много развити, те почнали да подозират. Никога не искайте ръцете ви да почнат да изстиват. Топлите ръце са опасни, но и студените ръце – ще се спънеш. Многото ядене е опасно, но гладът е два пъти по-опасен. Да мислиш много е опасно, но никак да не мислиш, е два пъти по-опасно. Това са противоречия, които трябва да имате като теза. Всичко това, което ни посреща в живота, и млади, и стари гледайте оптимистично. Бъдете хора и всякога се ползвайте от опитностите на другите. Ползвайте се и от вашите опитности, ползвайте се и от вашите внушения. Проверявайте нещата, без да се съмнявате. Даже там, дето има съмнение, във всяко съмнение има доза от истина. Извади истината и остави онова непотребното, не се занимавай с него. Тури го настрана.

Та казвам, мъдростта, която съградила сегашните ни тела, сегашните ни ръце, сегашното ни лице. Колцина от вас сте се занимавали да изучавате лицето си? По някой път вие като млади сте се оглеждали, а след като остареете, не се поглеждате, понеже било срамота. Щом е срамота, щом вие не обичате да се оглеждате, защо оглеждате другите. Човек трябва да се оглежда. Той никога не трябва да мисли – ще дойде мисълта, че ти ще остарееш, ще умреш. Това са мисли на вашите прадеди и прабаби, които от хиляди години са мислили така. Казва ви: „Ще остарееш, ще остарееш.“ Най-после ти повярваш и като повярваш, казваш: „Остарях.“ Какво трябва да правиш? Има ред плочи. Ти ще извадиш друга плоча, която казва: „Ще се подмладиш, ще се подмладиш.“ Има една плоча, която казва: „Сиромашията ти у дома няма да излезе. Сиромашията ти от дома няма да излезе.“ Има друга плоча, която казва: „Богатството ще влезе в дома ти. Богатството ще влезе в дома ти.“ Тури тази плоча. Какво ти коства да завъртиш една плоча? Как се казва… тези, които имате грамофони, във вашия ум хиляди плочи има, които туряте. Ти туриш някоя плоча, завърти се в ума ти. И казваш – отидоха. Казвам, тури друга плоча. Хиляди плочи имате, колко хубави плочи има във вашия ум. Цяла една наука има. Да се завърти една плоча. Денем, като нямаш работа, извади плочата, завърти я и ще чуеш една прекрасна песен, и ще кажеш: „Слава Богу, че намерих едновременно разрешение за своята скръб.“ Сега, ако не искам да ви разкривам каква е тайната, знаете защо. Съжалявам хората. Ако разкрия как да се лекуват хората, лекарите гладни ще умрат. Ако аз бих разкрил на проповедниците как да се обръщат хората, пророците гладни ще измрат. Ако аз науча търговците как хората да си правят дрехите, да не овехтяват, като направиш една дреха, да я носиш 20–30 години, не всяка година да си правиш нов костюм, и като съжалявам търговците, оставям така.

Новият ред е само за избраните. Та в тази мисъл истината невсякога може да се каже, т.е. не може да се каже по кой начин да се лекуват хората. Някой път пет пари струва как да се излекува човек. Но след като го излекуваш за 5 пари, казва – природата така го дала. Че какъв цяр ми даде той? На един господин аз му дадох да изпие 10 лъжици вода и той оздравя. Казва: „С вода лекува ли се човек?“ То му е дошло времето да се излекува. Не че аз съм го излекувал. Но времето му е дошло да се излекува. Като дойдат някои хора, аз им казвам: „Ще почакаш малко. Ще ти дам една книжка.“ И тогава завъртам, извадя неговата плоча, туря друга, завъртам я и той като излезе от мене, плочата казва: „Ще оздравееш, ще оздравееш.“ И тогава ще кажете: „Хипнотизирал го.“ Не е ли хипнотизирай, като внушили на един човек, че той е болен, че ще пропадне, че ще се самоубие, ще умре. Чудни са тия хора. Някой гадател ще му каже, че след 20 години… Наскоро ми разправяха една вечер, някоя си българка, която завършила музика, била във Франция при една гадателка, която ѝ казва: „Ти, като се върнеш в България, ще се ожениш за един човек.“ Идва в България и става тъй. Оженва се. Как е станало, навъртял и той. Има една опасна страна на внушението, което учените хора правят, турят един човек в магнетически сън, внушават му да извърши едно престъпление. Като дойде този час, като че някоя сила го взема и го тласка. Отива и извършва престъплението и още той се чуди как е станало. Тъй като че в полусънно състояние става. При разумната природа ние трябва да извършим всичко съзнателно. Аз ви говоря за здравословната страна, която, като се тури, тя е спомагателна страна. Природата се държи много строго към ония, които ѝ противодействат и всякога остава последствията да си носят. Тя всякога има разположение към ония, които съдействат, и тях ги подкрепя.

Та казвам, на първо място, избирайте храната си. Не преяждайте. Внесете повече сол в организма си. Когато се изпотявате, не оставяйте потта си да изсъхне по тялото ви. Не си лягайте вечерно време с неомити крака. Като ядете, измивайте си устата след вечеря, зъбите си. После късно не яжте. Яжте преди слънце, да е празен стомахът ви, като си лягате. Като си лягаш, да се освободиш от всички ненужни мисли и желания. Кажи: „Всичко да бъде за добро.“ Легни си и като станеш сутринта, кажи си: „Мъдростта съгради дома си. Аз живея в един дом на мъдростта. И като живея в един дом на мъдростта, значи и моите работи са съградени, и моите работи ще се уредят.“ Няма по-практична философия от тази.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Тридесет и девета неделна беседа 9 юли 1933 г., неделя, 10 часа София – Изгрев