Разлика между версии на „Ти ли си“

Текуща версия към 09:59, 7 май 2011

Неделни беседи

Възкресение (1932–1933) Том I

Ти ли си

„Добрата молитва“

„Отче наш“

„Пътят на живота“

„Псалом 91“

„Молитва на Царството“

„В начало бе Словото“

Ще прочета първа глава от евангелието на Йоана.

В дадения момент най-важният въпрос е, който човек може да разбере, на който неговото съзнание може да се спре, или това, което може да има отражение в съзнанието му. Сега всички, които казват, имат отвлечени понятия за съзнанието, отражения, имате понятие за отраженията в огледалото. Огледалото показва само отражението. Онова, което се отражава в огледалото, има почти същия характер. Разумният човек си има особен начин за разбиране. Различават се хората по онова разбиране на способността, която имат да възприемат. Те може да съзнават големината на земята; може да съзнават изобилието на водата; може да съзнават изобилието на дъжда, който пада; може да мислиш за богатствата, които са скрити; може да съзнаваш живота на ангелите; може да мислиш за Бога. Но в дадения случай онова, което може да възприемеш, е най-важното за тебе. Малкото, което може да възприемеш, едната капка вода, която възприемаш, струва повече от милионите, които може да съзнаваш, че съществуват отвън. Та онова знание е полезно в дадения случай. Туй знание няма прямо отношение към мене, защото, когато аз съзнавам слънчевата светлина, тя има отношение към други същества. Туй, към което аз нямам отношение, други същества имат отношение. Срещна един човек, който за мене няма никакво отношение, не го познавам. Този човек има други познати, други има, които се интересуват от него. А познатия на мене, друг не се интересува. Тъй щото в правата философия туй, което мене интересува, другите не се интересуват от него; туй, от което аз не се интересувам, другите се интересуват. Но изобщо хората се интересуват от едно и също нещо, те се интересуват от онова, което може да възприемат.

Та казвам, дотолкоз, доколкото вие може да възприемете и онова, което сте възприели, да се образува едно вътрешно разбиране и приложение за самите вас, то е полезно и косвено вие може да бъдете полезни за окръжаващите. Представете си сега, запример говори се да живееш в другите хора. Значи да живееш в другите хора едновременно, какво означава? Да може да опиташ тяхната реалност, тъй както опитваш своята реалност в самия себе си. Щом дойдат хората до това съзнание, само тогава може да се оправи светът или само тогава може да съществува обич и любов между хората. Когато всичките хора могат да живеят едновременно в тебе и когато ти може да живееш едновременно в тях. Това е една мисъл отвлечена и малцина имат опит. Малцина са, които са въплътени на земята, които имат този опит. Запример някой замине за онзи свят, вие плачете за него, скърбите. Защото, ако вие пребъдвате в него и той пребъдва във вас, няма да плачете, но понеже не пребъдвате в него, изгубили сте го като един цвят, като един лист, който пада от дървото, като едно дърво, което изсъхва. Вие казвате: „Де е той?“ Изчезнал е. Но има един, който го обича и който живее в него. Кой е той? Като умре човек, той отива при този, който го обича. Той е живял в тебе, ти не го обичаш, не го познаваш. Че не го познаваш и не го обичаш се познава по това, че през целия си живот си му казал много горчиви думи и някой път си задавал въпроса, какви ли космически връзки имам с него. Мислите, че то е една философия дълбока. Тя е една от плътните философии. Кармата, това е една връзка от миналото, която хората са образували. Възли, възли и казвате: „Какво ли е възел?“ Човешки възел – ще го вържеш и ще го развържеш. Да познаеш една душа, която е излязла от Бога. Това, за което скърбим, е, че всяка душа, която излязла от Бога, дошла, а ние не сме я познали и ние скърбим. Той се връща при Бога, той е излязал от Бога и се връща. При един свещеник във Варненско идва един странник, калугерин – скитник, малко джубето му окъсано, килимявката не е като владишка, опрашена. Пита го: „Синко, откъде си?“ Казва си – един скитник калугер, ще му дам нещо, да се махне, зная попските долапи, и той е като мене долапчия. Този калугер, след като се наял, казва: „Искам да отида във Варна, нямам пари, може ли да ми заемеш малко?“ „Синко, нямам.“ „Като нямаш ти, пеш ще ходя. Аз съм научен да ходя пеш.“ Веднага синът на свещеника казва на баща си: „Ти знаеш ли кой е този странник? Христос е.“ Бащата казва: „Не казвай. Ако зная, че е Христос, ще го стигна, аз имам пари.“

Та казвам, в сегашното състояние на хората липсва нещо. Има един вътрешен усет. Ние не може да познаем Бога. Поне доколкото аз зная, мнозина са ми разправяли – вярват в Бога, познават го. Вярвам, че е така. Но в моите познания, доколкото аз съм срещал хората на земята, не съм намерил човек, който да е видял Бога, по моето мнение. Аз не съм срещал човек да е видял Бога, да го познава. Аз турям в тази дума – познанието на Бога – носи сила в себе си. Да познаваш Бога, ти не може да бъдеш един обикновен човек, да те блазнят дребнавостите в живота. Ти може да живееш в каквато и да е среда, но като се качиш на камъните, тези камъни ще оживеят; като стъпиш във водата, тази вода ще те носи, ще те одържа, няма да потъваш; дето минаваш, всички ще те познават. От тебе ще лъха живот. Туй е познание на Бога. Сега може да се блазни нашето съзнание, някой ще каже – да имам това нещо. Това е вече едно механическо разбиране. Значи да го вземеш назаем като пари от някой банкер. Тия неща са много обикновени. Не може да съществува истинска любов между хората, докато те нямат разбиране. Досега не съм срещал нито един, който да е видял Бога. Как са го видели другите, аз не зная. Аз трябва да съм в тях, да видя как те са го видели. Мнозина са ми разправяли. Веднъж един господин ми донесе един шарен камък – като скъпоценност останал от деди и прадеди, трепери на него, счита го нещо ценно, скъпоценен камък. Аз, без да го гледам, чувствам, че е обикновен камък. Виждам го, че той иска да ми каже: „Като моя камък няма друг.“ Какво да му кажа? Ако му кажа истината, ще му пореже сърцето. Казвам: „Не мога да се произнеса, трябва да го видя много пъти.“ Виждам го, че в моето съзнание е много прост. После виждам, че в този камък му липсва нещо, не е така чист в кристализирането. А той казва: „Особен е – като него втори няма.“ Няма. И сега вадя заключение. Много от идеите на хората мязат на този, който има скъпоценния камък. Аз го чувствам в себе си.

Имаше един евангелист в Русенско. Той ми разправяше своята опитност. Той познавал Бога, видял Бога. Но един ден той набил жена си, бил я на общо основание, и тя повярва. Но след като я набил хубаво – разправя ми една опитност – не може да иде на нивата. „Пресякоха ми се краката, ръцете, обезсмисли се животът.“ Набил жена си и целия ден седи, седи, моли се да му прости тя, и тя не му прощава. „Как така, ти, който познаваш Господа и си го видял, твоят Господ ли те накара да ме набиеш.“ „Какъв дявол влезе в мене?“ Той се извинява. „Човек, който е видял Бога, как ще влезе дявол. Господ и дяволът може ли да бъдат заедно?“ Казва: „Не зная, аз започнах да се колебая дали съм го видял.“ Има една свещена идея в познаването. Човек да се не лъже. Аз зная едно нещо, тъй го изразявам. Аз оставям виждането и познаването на Бога. Има един свещен трепет. Най-първо, познаването е далечна работа, виждането е още по-далечна. Но първото нещо е да имаш един свещен трепет. Ако той не дойде, нищо друго няма да придобиеш. Аз го наричам: има един свещен трепет, с него започва. Нещо поникне в човешката душа, изменя се. Този свещен трепет всички сте имали в душата си, случва се. Но като дойде, имаш нещо, хубаво настроение, не настроение, но такова разположение имаш, че си готов в дадения случай да направиш доста голяма жертва, че се чудиш на себе си. Имаш един жест в себе си, във вярването, в познаването на този свещен трепет някой път, но зная, има нещо, което предшества. Като престане свещеният трепет, престава и да трепери. Този свещен трепет някой път го наричам трепетлика. От най-лекия лъх – всичките дървета седят тихи, спокойни, а тази трепетлика, като че е някоя игрива мома – трепти.

Та казвам, има нещо в човешкото съзнание, един свещен трепет. Когато другите хора не схващат нещо, ти го схващаш нещо хубаво в света, или аз го наричам една малка светлинка, която окото схваща, че се ориентираш, не че ти е светло, но може да се ориентираш. Някой казва, че в тъмното вижда. Не че вижда в тъмнината, аз разбирам – да няма никаква светлинка, в тъмното да виждаш, като че е светло, но не е светлината – като че са оправени пътищата и не са оправени. Та казвам, дайте през тази година място на свещения трепет във вашето сърце, понеже в този свещен трепет се изявява силата. Яснота трябва на човека. Та казвам, правилното разсъждение не може да мисли. Когато си сиромах, не мисли да бъдеш богат. Когато си богат, искай да бъдеш умен, но тъй – да разбираш. Умния човек, разумния човек богатството го предпочита. Умният човек не може да бъде сиромах. На умния човек богатството никой не може да го вземе. Умния човек съм уподобявал, давал съм примери на онзи индуски светия, дето един махараджа искал да си купи една крава, но той не я продавал. Казва: „Не продавам тази крава, тази крава е за мене.“ „Насила ще я взема.“ „Опитай се, казва.“ Отива, но по никой начин не може да му вземе кравата. Хваща войници, връща се, но по никой начин не може да я вземе, кравата седи при него.

Разумният човек е силен, той е силен човек. Слабите хора са все глупави. Някои искат да ги освобождавам. Как ще ги освобождавам? Умните хора са силни, глупавите хора се избиват, глупавите хора се мразят, глупавите хора вършат всички престъпления. Като казвам, че са глупави, не мислете, че не знаят, знаят го и нарочно го правят. Глупав го наричам, защото туй състояние ще се върне върху него. Глупавият човек заробва, но и него заробват, той изнасилва, но и него изнасилват. Там е трагедията. Казвате: „Не съм ли аз свободен?“ Свобода, която може да ти се вземе, не е още свобода. Знание, което може да ти се вземе, не е още знание. Значи не си още силен, не си от умните хора.

Казвам сега, този свещен трепет, той е потребен, той е пътят, по който ще дойде великото в света, по който ще станете силни. Аз ви желая всички да станете силни в този смисъл – богатството да не може да го вземе никой. Какво наричам богатство? Твоята добродетел, която имаш, никой друг не може да ти я вземе. Любовта, която имаш, никое същество да не ти я взема. Не да се уплашиш, не обикновено схващане. Тогава ще кажете: „Кога ще дойде времето?“ Ще дойде времето, когато всички станем разумни. Кога ще бъде? Днес може да бъде. Щом го оставиш за утре, утре може да бъде. Щом го оставиш за след една година, след една година може да бъде. Щом го оставиш след един месец, след един месец може да бъде. Ако го оставиш след една година, след една година може да бъде. Ако го оставиш след милиони години, след милиони години ще бъде. От тебе зависи. Но в природата има един закон, има едно съответствие между Бога и нас. Щом ти отложиш една божествена мисъл, второто положение – и Бог ще отложи. Отложиш втори път, и Бог отлага. Следователно, когато дълго време върху тебе е действал Божият дух и ти все отказваш, и той се отказва. Ще дойде време, когато ти желаеш, но Бог няма да действа. Бог прави същото, отлага, отлага, ще дойде изпитанието. Казвам, разумният човек никога не отлага. Отлагаш ли, ти туряш преграда на твоите бъдещи възможности. Че туй нали го знаете в живота. Сега иде светлината и казва да не говоря повече. Да идем на упражненията.

6 часа без 8 минути (След гимнастическите упражнения, 7 ч.)

В живота има две състояния. Едното състояние, което е инертно, неподвижно състояние, което причинява страдания на хората. Има друго едно състояние – крайно подвижно. Значи човек не е господар, да може от едно инертно състояние да мине в подвижно състояние, но и другото положение има, когато от подвижното състояние не може да мине в инертно. Сега в общи схоластични знания, когато се отправя една мисъл, запример в теорията на музиката може да разправят, да знаят – престанал този човек да пее, той ще се намери в чудо. За доброто всеки може да говори, за любовта всеки може да говори, то е теория, но турете човек да даде един образец, не може. Сега не е толкова важна теорията, колкото приложението. Какво означава? Кой е основният тон на любовта? В музиката има основен тон, отдето започва, седмият тон, те знаят. Всеки един тон го знае музикантът. Сега всички теоретически говорите. От много теории ние сме остарели и знанието се превръща в тежест. Знанието тежи, превръща се в една тежест. Човек не трябва да обременява мозъка си с излишни трептения, които нямат никакво отношение към неговия живот. Знанието в света служи за подкрепа, то е за храна на ума. Със знание трябва да храниш ума – за храна на ума, трябва да учи, за да се храни. То е една потреба. Не е нужно да носиш един товар, не е нужно да носиш десет торби с хляб. Онова, което ще изядеш, то е важното. Знанието, което може да служи като подкрепа на ума, то е най-доброто, което ти може да носиш. Но доброто е, което храни живота.

Аз казвам, туй, което може да храни живота, то е добро; туй, което не може да храни живота, то е зло. Туй трябва да знаете. Казвате: „Какво отношение има доброто към живота?“ Следователно доброто може да се превърне в сила на живота и след това доброто пък от живота излиза като плод. Та казвам, в сегашния живот вие трябва да приложите доброто, да бъдете силни. Запример седиш в своята мисъл и мислиш защо идат болестите, за да видиш колко си силен. Болестта не е нищо друго освен инертна материя, застояла някъде – или в нервната система, или в някой орган, или препятства някъде. Имаш ревматизъм. Инертна материя имаш някъде. Трябва да туриш ума си там, да разкараш тази инертна материя. Сега лекарите изкарват тази материя чрез окисляване, чрез разширение. Ще пиеш топла вода, ще вземеш очистително или ще постиш, разни начини има.

Та казвам, онази материя, която служи за основа, която образува човешкото естество, понеже човек трябва да бъде силен, той сам да се радва, като съзнава своята сила, той всякога може да бъде полезен на себе си. Мнозина не могат да пеят, но трябва да пеят. Казва: „Как пях? Аз искам да зная мнението на хората.“ Той никак не може да пее, когато иска да се хареса на хората. Певец е този, който, като пее, приятно му е, че е изразил тона. Не да казва: „Как мислите, пях ли хубаво?“ Щом питаш, това е една обикновена идея. В мисълта си, като мислиш, да имаш едно обективно схващане, да ти е приятно, сам да се радваш на своята мисъл, сам да се радваш на своите постъпки, не какво мислят другите хора. Защото другите хора са като тебе. Има една философия, която обяснява какво е отношението на всичките хора в Космоса вътре. То е една отвлечена философия, много отвлечена. Там трябва вътрешна школа, да се говори. Някои казвате: „Кажете една истина.“

Сто на стотна степен какво означава, кажете ми сега. С колко цифри ще бъде? Сега философствате, кажете сега някои, които сте най-големите философи толкова години, колко е на стотна степен, ами на хилядна степен. Туй сега не е, за да се объркваме. Сега аз не искам да ви туря един товар, да ви смачка, защото има мисли, които може да ви смачкат. Запример някой човек каже: „Няма Господ, няма любов, няма добро.“ Туря ви един товар на гърба, може да ви смачка, вие се обезсърчавате. Тази идея – че няма Господ – само когато станеш най-ученото голямо божество, само тогава разисквай. Да ти кажа, че няма Господ, това е много тежка мисъл. Мисълта, че няма Господ е най-тежката мисъл, изисква се юнак на гърба си да я носи. По аналогия, ти имаш нужда от баща си, казваш „Без баща си не мога да живея.“ Но един ден баща ти умре, и ти без баща си живееш. Ти мислиш, че баща ти умрял. Не, баща ти, след като умре, скрие се в тебе. Че ти и баща ти заедно живеете. А ти постоянно мислиш за баща си и се безпокоиш, и питаш: „Къде е баща ми?“ Вие делите едно богатство. Той е в тебе. Пък баща ти пита: „Къде е синът ми?“ Сега всичките умрели са все у вас. Аз ги виждам, че са у вас всичките, пък вие ги търсите.

Сега да оставим това, вие дали ще вярвате, или не, да оставим този въпрос. Когато аз напиша едно число на дъската, например 10 хиляди, туй число на дъската ли е? Казвам, десет милиона на дъската са написани, оттам четеш, но тези десет милиона на дъската ли са? Туй число, ако е реално число, тези десет милиона са в касата на някой банкер. Числото е написано на дъската, но парите са в някоя банка. Но когато напишете думата любов, де е любовта, трябва да потърсите де е любовта. Тя е в някоя банка тази любов. Тогава ще намериш банката, много банки има. Ще отидеш в банката, ще представиш чека. Това са материални обяснения. Ако онзи не разбере вътрешния смисъл, тогава, ако влезе в една банка, но ако няма светлина, няма да види златото, кипне. Ако ви дам в тъмното злато, не зная дали ще го познаете, че е злато. Разпознаване трябва.

Трябва разпознаване, но важи и какво носиш. Светлината има голямо разпознаване. Запример вие мислите, че гъската е голям глупак. Дайте ѝ кафе, тя ще го бутне с човката, тя е много умна и ще го тури настрана. Дайте ѝ нещо друго, ще го познае. Тя знае какво трябва да възприема и какво да не възприема. Дайте на свинята боб, тя даже няма да го вземе, колкото и да е лакома. Често ние вземаме мислите, които човек има, не може да ги възприемем. Ти искаш да разрешиш един въпрос, има ли Вселената край. Нещата, които са без край, не могат да имат край. Туй, което има край, не може да бъде безкрайно. Сега онези философи математици, той разбира толкова, колкото и аз разбирам. Аз съм ги слушал, слушал да говорят и виждам, че и той е толкова будала, колкото и аз. Но той се представя за учен човек. Той доказва, доказва, и нищо не може да докаже. Аз мога да докажа. Той доказва, че Вселената има край. Предполага, че има край и доказва, че може да е така, на толкова и толкова милиона – прави логическо заключение. Тогава, ако така – по логическо заключение, аз казвам, почвам да изчислявам, че след 365 дни ще имаш 365 милиона лева. Възможно е, вярно е, доказвам ти. Дойде 365-ият ден, ти нямаш толкова милиони. Колкото е вярно, че след 365 дни ще имаш 365 милиона лева, толкова е вярно, че Вселената имала някакви мъглявости, че Вселената имала край. Това е голяма презумпция. Той трябва да каже: „Не зная дали Вселената има край, не зная дали няма край.“ За две неща не зная, аз не разисквам крайните неща и безкрайните неща. Край на една афера, и безкрайна афера. Защото някой път защо ти е краят на живота. Защо търсите края на нещата. Запример ти имаш една любовна афера, искаш да престане, да дойде краят. Следователно какъв е краят на любовната афера? Заведе се дело. Какъв е краят на делото? Осъдят те или те оправдаят, или те турят в затвора.

Сега това са ред разсъждения. Ние казваме, че светът ще се оправи. Тъй е писано. Нито едното може да се докаже, нито другото. Аз, като говоря, че светът ще се оправи, разбирам, от себе си. Аз непременно може да видя какъв е краят, какво ще се случи. Аз нямам предвид, че състоянието може да се поправи, не мисля, че всички хора в грях са родени. Хубаво, тия хора, които са на Земята, но всички други, които са по другите светове. Значи всичките хора, които са по материалните светове, все в грях ли са родени. То е наша философия, наше разбиране. Сега няма да оставим тези неща да ви смущават, защото някои от вас не могат да издържат. Някой казва: „Аз съм много търпелив.“ Относително търпение. Да ви представя един пример. Един мъж, който е много търпелив, да има жена, която да обича, но да види, че друг мъж я целуне. Той не може да изтърпи, той ще кипне. Защо, какво му стана? Че целуват жена му. Другите жени, като ги целуват, ни пет пари не дава, а когато неговата жена целуват, не може да търпи. Аз разсъждавам обективно, за вас не говоря и за себе си, поставям въпроса, какво му е станало, че друг мъж целунал жена му. Казва: „Всичко мога да търпя, но да целуне друг жена ми, не мога.“ Хубаво, но един ден, като намрази жена си, тогава обича да я целуват. Питам, защо, коя е причината? Защо в единия случай е нетърпелив, а в другия е търпелив? Във втория случай в негов интерес е да я целуват, той пари дава, ходи. В ума си съзнава. Ние сами си създаваме своите нещастия. Защо не може да търпи да я целуват? Коя е причината? Онзи, който иска да я целува, той е нетърпелив. Онзи, когато другите я целуват, и той е нетърпелив в друго отношение. Отвън те минават за търпеливи.

Питам, отде се родила тази философия у хората? Аз дохождам с нещо обективно, за да се разбере тази скритата идея. Някой път мене ми е приятно да ми бутнат ръката – неговата ръка е топла, моята ръка е студена, приятно ми е. Но представете си, моята ръка е охлузена, който и да ме бутне, казвам: „Не ме бутай, защото ръката ми е охлузена.“ Всяко негово допиране нищо не може да ми донесе. Следователно всеки човек, който не може да ми предаде нещо, мене ми е неприятно. Та когато в живота си не може да търпим, има си някаква причина. Ние трябва да разкрием същинската причина. Ама ти чакай, ти си много нетърпелив. Нищо не значи. То е цяла наука. То е като музиката. Дойдеш дотам, трябва да пееш. Ти още нотите не може да пееш, че като дойдат диези и бемоли, как ще ги пееш. Аз гледам, уж певци, които пеят, колко фалшиво пеят. Много пъти не вземат вярно ни диези, ни бемоли, изяждат ги, заменят ги, правят си далавери тези музиканти. Изяде нещо, после пее. Но певец е този, който не прави нито една погрешка.

И в живота си някой направи една погрешка и току я закрива. Аз съм гледал в някоя къща – майката с очите си прави ишерети на дъщеря си как трябва да постъпи. Тя се усмихне, после стане сериозна, и дъщерята стане сериозна. Аз съм наблюдавал – с очите дава ишерети. Това не е никаква наука. Ако трябва да се смееш, ще се смееш, ако трябва да бъдеш сериозен, ще бъдеш сериозен. Как не, ако ми забият едно голямо шило, ще бъда сериозен, ще плача даже. Ако мене ми се падне едно голямо наследство, ще се радвам, ще се смея. Всякога една усмивка излиза от някаква идея, някакъв контраст се образува в съзнанието ви. Казвате – усмихна се. Този човек е видял нещо, може да вижда цял един свят, усмихва се. Не казвам, че тази работа е глупава. Много е умна. Гледам, че някой човек е сериозен, плаче. Казвам: „Случило се е нещо.“ Не казвам: „Не плачи.“ Ето какво разбирам под думата не плачи. Когато трябва да се радваш, не плачи. Не че не трябва да плачеш, но когато трябва да се радваш, не плачи, не заменяй радостта с плач. Когато няма радост, плачи колкото искаш. Туй е намясто. Че скърбите, плачът за хората са едно благословение, то е дъжд в астралния свят. Че без плач земята би се превърнала в пустиня. Ако сега ви доказвам математически, че плодородието зависи от плача на хората – когато навреме се плаче, много плод ще има, кога не се плаче навреме, ще цъфне и няма да завърже – ще повярвате ли? Това е един въпрос до вярата.

Мислите на хората имат отношение към външната природа. Мислите на хората може да образуват слана. Защото колективната мисъл на хората създава външното време. Ако дойде един учен човек, всички би ви изкарал от салона. Ако той има едно малко шишенце със сгъстени газове и ако пусне няколко капки, всички вие ще почнете да треперите, ще стане веднага цяла промяна. Този човек ще направи такъв един опит. Едисон отива при свои приятели да ги гощава. Казва на келнера: „Ще донесете хубаво наготвена супа.“ Всички насядат на масата – 4–5 души, все учени хора. Донасят супата. Той капва по една капка и супата замръзва. Донасят една паница, втора, пара се вдига. Той все капва. Супата замръзва. Казва: „Господине, какво си играете с нас.“ Гледа той, супата замръзнала. Донасят други, и те замръзват. Казва: „Остави. Всичко у вас е замръзнало.“ Донасят им бифтек, и той пак капва – и той замръзва. „Вие – казва – господа, си играете с нас.“ Объркали се всички. Почва да се смее, но след като гостилничарят разбрал, че той си играл, много скъпо му коствал обедът. Счел за един обед да се компрометира неговата гостилница, да замръзва яденето.

Та казвам, във вас може би някой учен човек е направил нещо. Казвате: „Замръзна сърцето ми.“ Турил някаква капка. „Като ме погледне – казва – омрази ме.“ За да не ви смразяват хората, вие трябва да разбирате живота в истинското негово проявление. Такъв учен човек, като го видите, трябва да го познаете и да му кажете: „Извинете, господине, идете в друга гостилница да правите опита.“ Злото в човека не е нищо друго освен един такъв като Едисон, който прави опити. Ще дойде у вас, ще направи опит. Някой мъж може да целуне някоя друга жена. Пък може да няма никакво целуване, но той може да направи така, да ти създаде една пълна илюзия. И тогава ти ще замязаш на примера на един момък, който имал любовни отношения с една мома, но не се решавал да се годи за нея. Тя искала да го принуди. Направила в къщата си един восъчен момък, турила го на стола, тъй хубаво направен. Той иде отвън и още като дошъл, като видял този момък на стола, казал: „Моля, моля, не допущам друг, аз вече съм решил този въпрос, давам си кандидатурата.“ Та всички ние в живота често с доста такива восъчни хора ни заставят и ние решаваме да направим нещо, да не би този восъчен тъпак да не ни изпревари. Няма опасност. Туй, което ви навеждам, то се отнася към новия живот. За стария живот аз не правя и дума. Аз не осъждам живота на гъсеницата, той е намясто. Казвам на гъсеницата – новият живот, при който сега ще бъдете, той ще подобри условията. Колкото по-добра храна вземаш, толкова по-добри крила ще имаш, по-добри условия за всичко.

Туй, което сега ви навеждам, то е за бъдещия живот, който иде сега, не за утре, за днес. Туй състояние не може да се измени. Не е достатъчно само да имаме едно малко разположение. Аз наричам туй разположение, което може да измени нашето вътрешно органическо битие, да обнови тялото, да обнови чувствата, да обнови мислите. Туй, което обновява, то е новото. Туй, което не носи този живот, то е забавление в живота.

Тази сутрин аз ви говорих за свещения трепет. Ако искате да бъдете в света силни в правата смисъл, пазете един момент, когато свещеният трепет иде у човешкия живот, и го възприемете. Той иде, тъй както слънцето иде, отворете всичките прозорци, нека влезе свещеният трепет. Не се пазете, че може да слънчасате. Някой път ги е страх от свещения трепет, казват: „Ще се заблудим.“ Няма да се заблудиш, то е най-голямото благо, което иде в света, което може да освободи човека. Не да се освободи от дома си, не да се освободи от брата си, но да се освободи от кривите отношения. Ще се оценяваме по-добре. Отношения може да има, когато ние се оценяваме и се считаме една необходимост един за друг. В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже е нещо хубаво за цялото човечество. И всеки от вас, всяка една душа, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество. Всяка една душа носи благо за цялото човечество. Всички души, които ви познават, те ви ценят. Казвам, има в света един, който ви цени, или казано на друг език, има в света души, които ви знаят, познават. Нищо от това, че тук, на земята, не ви познават. Вие живеете в един тесен кръг. Ако тук не ви познават, други ще ви познават. В обикновения живот ние очакваме, като идем в другия свят, да научим. В другия свят, като идете, нищо няма да научите. Ако детето, което е заченато в утробата на майка си, не се организирало и се роди анормално в света, то нищо няма да научи. Туй дете трябва да се роди здраво, всичките му органи, сетива, способности трябва да бъдат развити, всичките му сили трябва да бъдат намясто, та като дойдат всичките живи сили, да функционират правилно. Ако туй дете не се е организирало правилно, вие нищо не може да го научите. Ако отидете в онзи свят, без да сте готови, нищо няма да научите. Там ще намерите много слепи хора. В небето, в другия свят някои още с патерици ходят. Някои не знаят, че са умрели, те си живеят в пълна илюзия. Като ред хора ние сме ги виждали, той забърка отношенията на нещата. Казвате, че виждал нещо. Нищо не вижда. Премрежили се очите ви, вие виждате, казвате – видях някаква област. Туй не е нещо реално. Реалните неща говорят. Туй, което не ти говори, туй, което не ти придава нищо, това е една сянка, една илюзия. Видях един ангел. Туй нищо не значи. Ама корона имаше на главата. То е друга илюзия. Аз мога да ви направя корони колкото искате. Но реалността е, когато един ангел ви посети, вие няма да забравите неговото посещение, то е нещо извънредно, цяла епоха във вашия живот. Вие ще придобиете една сила. Оттам насетне във вашия ум, във вашето сърце, във вашия дух ще настане промяна. Ще считате, че е най-важното събитие, което е могло да се случи.

Та казвам, най-важното събитие у вас е, когато един ден дойде този истински свещен трепет. То е вече едно предисловие на познанието за Бога, виждането на Бога. За това именно ние се стремим. Знанието в живота, страданието, всичко това има смисъл само ако дойде свещеният трепет. Тогава ще кажем като апостол Павел – днешните страдания не може да се сравнят с бъдещата слава, с бъдещите възможности, които ще се открият. Значи заслужава ние да страдаме, за да видим великото благо, което вечният живот носи. Аз наричам вечен живот, дето няма болест, дето няма съмнение, дето няма сиромашия, дето няма кавги, зависти. Това е вечният живот заради мене.

Сега на вас ви пожелавам през тази година... Какво да ви пожелая? Който има много дългове, да ги изплати; който има недовършени работи, да ги довърши; който има изпити, да ги издържи; който има рани, да му заздравеят; на когото главата е гола, да му израснат косите; на когото дрехите са скъсани, да си ушие нов костюм; на когото обущата са скъсани, да си купи нови; на когото шапката е скъсана, да си купи нова; който е ял мухлясал хляб, да яде пресен; после пожелавам, който има на къщата си тесни прозорци, да има големи. Не зная де да ви турна – в горния етаж на апартамента или в долния. Пожелавам ви да имате един апартамент на третия етаж. Третият етаж е на хората. Аз разделям човешкия живот на три етажа – първият етаж е долу, третият е най-хубав. Ако всичко това развиете, то е достатъчно.

Тогава довечера ще си донесете торбите. Каня ви довечера на вечеря. Вие ще видите ние какво ще ви дадем и ще видим вие какво ще дадете. Защото ние обичаме хора, които не само обичат да вземат, но и обичат да дават. Защото, след като ти подарят една цигулка, ти ще теглиш лъка, казваш: „Да видим цигулката каква е.“ Вие, като свирите, ще видим вие какво ще кажете. Но всякога дръжте две идеи в ума си: да вземате и да давате. Милосърдието у човека не може да се развие, ако той не дава. Умът на човека не може да се развие, ако той не дава. Учителят преподава, ученикът взема, когато учителят изпитва, ученикът дава това, което е взел. Той ще разправи какво е вземал. Ученикът повече ще му даде. Та не само да давате, но и да вземате. Едновременно ще вземате и ще давате. Туй е правилният ред на нещата. Туй трябва да бъде едно правило, ако искате да бъдете щедри. Както давате, тъй Бог ще ви даде. Бог постъпва в това отношение право. Радвайте се на всеки човек, който проявява една добродетел, за да се даде добродетелта и на вас. Радвайте се на ума на всеки човек, понеже тази дарба е дадена от Бога на него. Щом се радвате на него, Бог ще даде и на вас. Ако човек е добър, радвайте се, това добро ще дойде и у вас. Ако човек е на любовта, тази любов ще дойде и у вас. Всичкото добро, което хората имат, ще дойде и у тебе, но и всичкото зло, което имат, ще дойде до тебе. Ако хората са заробени, ще дойде до тебе. Туй помнете, това са практически правила.

Разбира се, на един англичанин трябва да му говоря на правилен английски език. Ако не зная езика му, как ще ме разбере. Така и в природата тепърва трябва да учите Божия език. Отсега нататък ви остава вие да учите езика на небето. Ти казваш запример: „Аз тебе те обичам.“ Туй е един земен език. Кажете ми на небесен език една дума. Аз бих желал от вас да чуя една небесна дума. „Много ви обичам, сърцето ми гори, трепери, не мога да живея без вас“ – това са все обикновени работи, земни работи. Не е право. Казваш: „Не мога без тебе, умирам за тебе.“ Онзи, който казва, че не може без този, умира, а се вижда, че могат без този. Помнете, в божествения свят, там в любовта всичко може. Там, дето всичко може, там противоречия няма. Понеже, като влезете в духовния свят, там е толкова голямо разнообразие, че ако имаш един приятел в небето, щом се отдалечи една крачка, не може да го намерите между другите. А щом се раздели, ти никога не може да го питаш: „Ти ли си онзи?“ И той няма да ти каже. Ти вече го забравяш. Те всички тъй си мязат, че ти по никой начин не може да го намериш. В небето, като целунеш едного, всички се целуват изведнъж – на ваш език ви говоря. Ти не може да видиш никакво противоречие там. А тук, на земята, не е така. На земята един целува, друг не целува, един се смущава, един е богат, друг е сиромах. Тъй е наредено, тъй е животът. Защо и за какво е така, може да възразите. Както и да се свърши, знаем, че добре ще свърши. Онези, които са го позволили, те имат една добра черта. Каквото и да казват, аз вярвам в едно нещо: онези, които са допуснали да влезе злото в света, имат едно съображение. Злото и доброто функционират в света. Не може да мислим, не може ли без зло. Може да имаме мисли за и против, но същевременно аз зная едно нещо, че ако аз искам да бъда добър, никой не може да ме направи лош. Пък ако аз искам да бъда лош, никой не може да ме направи добър. Та всичко от вас зависи. Ако искате да станете умни, ще станете умни; ако искате да станете добри, ще станете добри. Да желаете един свещен трепет да имате. Онзи, който желае нещата, той отива при тях. Който не ги желае, казва: „Ако дойде и ако не дойде, и без него може.“ Така не се мисли.

Сега тези са общи работи. Общите работи, те носят идеята за бъдещето. Всеки от вас иска да бъде щастлив. И всичкото ви щастие аз зная в какво седи. Всеки от вас има една скрита идея, тя е тази. Ще ви кажа сега скритото на земята. Вие искате да имате един, който да ви обича. Вие сте хвърлили око на един, който да ви обича, не който и да е, искате той да ви обича, никой друг. Ако някой си позволи да ви хване ръката, когото не искате, той ще види. Тъй щото, ако този, на когото вие сте хвърлили око, ви обича, вие сте щастливи, но ако изгубите в любовта, вие ще бъдете нещастни. Ако някой друг си позволи да ви обича, на когото вие не сте хвърлили око, вие не го поглеждате. Има една възможност да загубите любовта, на когото вие сте хвърлили око, а може и да спечелите неговата любов. Туй е, което желаете. Дето сте хвърлили око, то е право, дръжте си окото там. Прави сте и на едната, и на другата страна. Но не опорочавайте любовта, не говорете за любовта много. Ама ще кажете, че аз много съм говорил за любовта. Не, аз не съм говорил нито една дума за любовта. Аз за любовта не съм обелил, още дума не съм казал. Ако аз произнеса за любовта само една дума, целият свят ще изчезне, няма да остане от него нищо, на дим и прах ще стане. Понеже тази дума е толкова силна. Ще кажете: „Как така?“ Има известни бомби, които, като експлодират с такъв трясък, че от трясъка хората умират. Не го удря никакво парче, от трясъка умира, не може да издържи. И мечката, като падне, и тигърът, и лъвът от трясъка падат. Та ако и вие, които търсите любовта, някой произнесе думата, веднага ще се прострете на мястото. Вие ще мязате на онзи евангелски проповедник, който се молил десет години и казвал: „Господи, искам да опитам твоята любов.“ Казва, дойде веднъж и се прострях по корем и казах: „Стига, Господи!“ Прострях се на земята, ритам и казвам: „Втори път не искам да ми говориш за любовта. Не можах да се държа на краката си, търкалях се по земята, ритам.“

Ако тази истинската любов дойде, всички вие ще се убедите, нищо повече. Защото ние, съвременните хора, още не сме готови за онова великото в света, което трябва да издържите. Любовта като дойде в света, тя взема всичко и казва: „Ти ще дадеш всичко, което имаш.“ Няма да остане нищо. Всичко ще дадеш. След като дадеш всичко, ще се отпуснеш, ще кажеш: „Отиде всичко.“ Тогава тя ще вземе всичко и ще даде всичко. Ще стане една обмяна. Тогава, като стане тази обмяна, ти ще разбереш вътрешния смисъл на живота, тъй както сега ходят да учат новото пение. Има сега един нов метод. Този, който никак не пее, взел си е пръчица на стълбицата и без да пее той, децата научават тоновете. Този човек мисли, той мислено пее, той мислено произнася тона, концентрира се и децата, като се мъчат, мъчат, пеят. Така човек се научава да пее.

Та казвам, туй, върху което човешкият ум не може да се концентрира, ако ти държиш мисълта си правилно, ти може да предадеш своята мисъл, може да сполучиш, но трябва да имаш голямо търпение. Може да му кажеш веднъж, два пъти, три пъти, но може да не му кажеш нищо, и той да възприеме. Питам, какъв е езикът на светлината? Говори ли нещо? Нищо не говори, но като дойде, предава нещо. Преди да е дошла тя, ти се страхуваш; като дойде тя, ти се обнадеждваш, виждаш, че ти е предала нещо. Тази светлина като дойде, не се изменя мисълта. Та казвам, разумното, което излиза от нас, не се смущавайте за него. Туй разумното, дето и да влиза, в който и да е човек, той добре ще се прояви. Та ако добре сега се държите в едно възприемателно състояние, невидимият свят, разумните, от вас по-напредналите души, ваши братя ще ви предадат своята мисъл. Те са невидими, те имат тяло ето тук. Ако вие си отворите очите, ще видите – те минават, но не са с такива тела като човешките – и те гледат. Като мине един, те се взират и като видят един, че е готов, веднага му обръщат внимание, те го обикват и те имат същата светлина, както хората, те правят разлика, както хората. Като те обикне някой от тях, посещава те по-често, почва да работи върху тебе и ставаш по-здрав, мисълта ти почва да работи, въодушевяваш се, хората отвън почват да ти обръщат внимание, има някой да мисли за тебе. Има такива братя. Тези братя ги наричат ангели хранители. Както щете ги наричайте, те идат. Без тях човек е изгубен, без тях човек е като сираче, оставено на пътя. А когато имаш такъв ангел хранител, ти имаш една майка, която се грижи за тебе. Като заплачеш, тя дойде. Имаш нужди, задоволява ги. Имаш ли ти майка?

Под думата майка аз разбирам всички онези разумни отношения, които имаме ние. Баща, майка, братя, сестри, които вземат участие в нашия живот и всичките наши копнежи може да ги задоволят. То не е да се разправя на другите, да разправяме на външните хора за интуицията, за разумния свят. Но този разумния свят, щом го съзнаем, той ще се проектира на земята. Всичките хора на земята, на каквато степен да са, са под тяхното влияние. И растения, и животни, и водата, и въздухът, светлината, топлината, всички те са господари на положението. Когато господарите дойдат на земята, тогава съвременните хора, които са деца, ще се подобри положението им. Та един ден, когато се поправи светът, вие ще го видите как той ще се поправи. Нали сте виждали едно състояние на човека – дойде до умиране, после дойде една фаза, претърпява голяма криза, после той съзнава, дойде една мисъл и казва: „Няма да умра, ще оздравея.“ От този момент започва едно повдигане, повдигане. Ако го попитате по кой начин е оздравял, той ще каже: „Не зная.“ Почувствал, че той оздравява, но как е, не знае. Та казвам, ще дойде един ден, у вас едно чувство ще се зароди, че ще стане нещо у вас. Като дойде тази сила, ще почувстваш една голяма промяна, едно голямо подобрение.

Та сега ще носите малките си страдания. Някой път ще ви скъсат, някой път паметта отслабва, някой път парици си нямате, къщица си нямате, това не разбирате, онова не разбирате, изменил се човек. Това са общи работи, които са не само до вас, но в цялата природа има и подмладяване, и остаряване. Никой не може да избегне от закона на промените. Но зад промените седи един по-хубав живот. Зад промяната на гъсеницата седи пеперудата, а пеперудата носи нов живот. Зад старостта, зад младостта седи безсмъртието. Зад безсмъртието седи друг красив живот, който очакваме. Ние може да имаме този живот още сега в себе си, да предчувстваме това благо в себе си, което иде. То е реалното. Аз съм виждал някои хора – гледам, и виждам нещо. Майката вижда в детето си нещо гениално. Аз гледам с моите очи и не виждам нищо гениално. Майката, като гледа, казва: „Гениално е.“ Като се поставя от гледището на майката, и аз виждам същото. Та именно трябва да станеш една майка, за да видиш в твоето дете какво се крие. Трябва да станеш майка на себе си, за да видиш това, което се крие в тебе, или да вземеш майчиното чувство за всеки един твой брат или сестра. Само по този начин може да имаш правилно разбиране.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост, проявената Истина носят пълния живот.

Девета неделна беседа

20 ноември 1932 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев