Разлика между версии на „Добре дошъл“

Текуща версия към 19:22, 6 май 2011

Съборно слово

Рилски беседи

Книгата на Великия живот - съборно слово 1932-1934 г.

1932

Добре дошъл

Ще прочета 5-та глава от Евангелието на Матея, в която се говори за блаженствата. Много хора са чели блаженствата, но не са ги разбрали. Те мъчно се разбират, вследствие на което и до днес не са използвани, не са приложени. Питам: каква е ползата от едно благо, или от едно богатство, щом то не може да се употреби? Ако имаш ключ, с който не можеш да отваряш, защо ти е? Следователно, ще ви задам следните няколко въпроса, на които искам да отговорите положително. Ключ, с който не можеш да отваряш, ключ ли е? Перо, с което не можеш да пишеш, перо ли е? Мастило, което не се лови на перото, мастило ли е? Книга, която не се чете, книга ли е? Крака, които не се мърдат, крака ли са? Ръце, които не работят, ръце ли са? Очи, които не гледат, очи ли са? Уши, които не слушат, уши ли са? Език, който не говори, език ли е? Сърце, което не чувства, сърце ли е? Ум, който не мисли, ум ли е? Това са отрицателни величини, които трябва да превърнете в положителни. Тогава ще отговорите в следния смисъл: Ключ, който отваря, ключ е. Перо, което пише, перо е. Мастило, което се лови на перото, мастило е. Книга, която се чете, книга е. Крака, които се мърдат, крака са. Ръце, които работят, ръце са. Очи, които гледат, очи са. Уши, които слушат, уши са. Език, който говори, език е. Сърце, което чувства, сърце е. Ум, който мисли, ум е.

Сега, ще се спра малко върху блаженствата. „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.“ Защо човек трябва да бъде нищ? – За да влезе в Царството небесно. Нищ духом е условие за влизане в Царството небесно. „Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши. Нажалението е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението. Нажалението е по-високо нещо от утешението. Утешението става чрез ума. Когато човек се нажали, сърцето се засяга. Щом се утеши, той разбира света другояче – с по-голяма светлина. „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ Кротостта е условие, при което може да се наследи земята, да стане човек наследник. Ако синът не носи в себе си оръжието на кротостта, той не може да бъде наследник на баща си. Значи кротостта е оръжие. Казвате: „Как е възможно кротостта да бъде оръжие!“ Като духовно качество, кротостта е оръжие, с което човек побеждава. Както войникът си служи на бойното поле с оръжие, така и духовният човек се нуждае от оръжие, да победи своя враг. Може ли войникът да отиде на бойното поле без оръжие? – Не може. Той взима пушка, нож и така отива на бойното поле, да воюва. Без пушка, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не подразбира да убиваш хората. Всеки трябва да воюва с мъчнотиите на живота. В този смисъл, мъчнотиите са врагове. Те не трябва да се убиват, но трябва да се победят, да се заставят да плащат данък. Човек не трябва да жали мъчнотиите, но да ги застави всяка година редовно да плащат данъка си. Така разбрана, кротостта има смисъл. Съвременните хора говорят за кротостта, без да я разбират, без да знаят какво нещо е тя. Те говорят и за живота, без да знаят какво нещо е животът. Не, човек трябва да говори само върху неща, които разбира, които положително знае. И тогава положително ще каже: „Ако съм кротък, аз ще наследя земята“.

„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.“ Хората ще се наситят само тогава, когато гладуват и жадуват. Приятно нещо е насищането! Някой казва: „Гладен съм“. – Яж тогава! „Жаден съм.“ – Пий вода! Каква философия има в това? – „Как да се наям?“ Когато някой пита как да се нахрани, аз разбирам, че той или очи няма, или уши няма, или езикът му не работи. Щом казва, че е гладен, нищо друго не остава, освен да се нахрани. Няма защо да пита как да се нахрани. Забележете, когато малките пиленца се излюпят, те още на първия ден тръгват след майка си и не питат как трябва да ядат, но правят това, което и тя прави. Майката клъвне, и те след нея кълват. Те веднага научават думата „как“, никого не питат как се яде, как се пие вода. Трябва ли лодката да пита как се плува? Докато е на сухо, тя стои спокойно; сложиш ли я във водата, тя веднага тръгва. Не дръж лодката си на сухо. Сложи я във водата, и тя сама ще тръгне. Не сложиш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли пръта ѝ, не разпериш ли платното ѝ, тя винаги ще стои на едно и също място. Когато умният човек се качи на своята лодка, тя сама ще тръгне. „Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат.“ Искаш ли да дойде разумното, Любовта да те помилва, ти трябва да бъдеш милостив. Не може Любовта да те помилва, ако ти не си милосърден. Не си ли милостив, милосърден, ти ще приличаш на сухо дърво, без листа и цветове. Любовта ще слиза и ще се качва, но при тебе няма да дойде. Помилват ли те, ти ще усетиш Любовта в себе си. „Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога.“ Докато не си чистосърдечен, ти не можеш да видиш Бога. Чистосърдечен ли си, ще видиш Бога. Видиш ли Го, ще видиш и вечната красота, която внася радост и мир в човешката душа. Каква по-голяма придобивка може да има за човека от тази?

„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат.“ Защо трябва да бъдеш миротворец? – За да се наречеш Син Божи. Тъй щото, да бъдеш миротворец, това не подразбира, че ще помогнеш на света, ще го изправиш. Не, спасението на света, неговото изправяне е странична идея. Аз разглеждам думата миротворец в друг смисъл. Да бъдеш миротворец, значи да станеш Син Божи. В този смисъл всеки трябва да се стреми да бъде миротворец, за да стане Син Божи.

„Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно Царството небесно.“ Защо трябва да те гонят? – За да наследиш Царството небесно. Когато житното зърно е в хамбара, нали трябва да го изгонят оттам, за да го посадят на нивата? Когато посадят житното зърно в земята, нали трябва да го изгонят оттам, за да подаде главицата си над земята, на светлина и на въздух, да може да расте и да се развива? Когато работникът свърши работата си, нали господарят му трябва да го изгони от дома си, като му заплати нужното? Така всички хора трябва да бъдат гонени, за да получат своята заплата. Значи, за да придобиеш някакво наследство от Бога, непременно трябва да те гонят. Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш. Гоненето е условие за някаква придобивка.

„Блажени сте, когато ви похулят и ви изгонят, и върху вас рекат на лъжа всяка зла реч заради Мене.“ Защо трябва да те гонят и похулят? – За да получиш заплата.

„Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас.“ Следователно, претърпите ли всички гонения, хули, преследвания, вие ще се зарадвате и развеселите, защото голяма ще бъде заплатата ви на небесата.

Тези са най-кратките и прости обяснения върху блаженствата. Дават ли се дълги, подробни обяснения, те по-скоро ще объркат човека, отколкото да го оправят. Като се говори много на някой човек, той най-после казва: „Не разбирам тази работа“. Ще приведа един анекдот за разбирането. Някой си се разболял сериозно и за да оздравее, казали му, че известно време не трябва да яде нищо. Той не ял ден, два, три, четири, пет дена, но след това толкова огладнял, че не могъл повече да се въздържа и казал: „Гладен съм!“ – „Щом си гладен, яж!“ – „Казаха ми, че не трябва да ям.“ – „Какво от това, че са ти казали да не ядеш? Яж!“ – „Как да ям?“ – „Вземи хляба и само го близни.“ Той близнал хляба, но гладът не престанал. – „Помилвай го тогава.“ Той помилвал хляб, но гладът не престанал. – „Сложи хляба в торбата си и върви с него.“ Той сложил хляба в торбата си, тръгнал с него, но гладът все още не преставал. Най-после дохожда един разумен човек при него и му казва: „Вземи хляба и яж!“ Той взел хляба, наял се хубаво, и гладът престанал. Казвам: по същия начин и съвременните хора са гледали хляба, близвали са го, носили са го в торбата си, но гладът у тях все не преставал. Какво трябва да направят с хляба? – Да го вземат в устата си и да го изядат. Какво представлява хлябът? Хлябът е Словото Божие. Докато хората гледат и слушат отдалеч Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Докато хората носят в торбите си Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде, като насъщна, необходима за организма храна. Влизането на хляба в устата подразбира възприемане на Божественото учение от душата. Словото Божие трябва да влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм. Само по този начин гладът и жаждата в него ще престанат. Някой казва: „Как може да се приеме Божието знание в душата?“ – Ти сам знаеш това. Сложи Словото Божие в душата си, както хлябът слагаш в устата си и повече не питай. То само ще свърши своята работа. Питам: орало, което не знае да оре, орало ли е? Мотика, която не знае да копае, мотика ли е? Орало, което знае да оре, орало е. Мотика, която знае да копае, мотика е. Ако оралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, красивото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? – За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? – За да разбереш великото. Защо трябва да живееш? – За да дойде Любовта. Защо трябва да бъдеш красив? – За да те посети Любовта. Коя мома обичат момците? – Красивата. Грозната мома никой не я обича. Не можете да обичате човека, ако той не е красив. Казано е в Писанието: „Възлюбил е човека заради Истината в него“. Следователно все трябва да има нещо в човека, за да го обичат. Днес ще ви дам за размишление следното изречение: „Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни, желани приятели“. Всеки сам да работи върху тази мисъл. Щом ви дадат нива, не чакайте друг да я оре. Вземете мотиката, оралото и се впрегнете на работа. Колкото да е малко оралото ви, все ще свърши някаква работа. И тъй, приятелят трябва да бъде красив, благороден и добър. Ако е красив, благороден и добър, той е добре дошъл. И тогава, кажат ли ти „Добре дошъл“, ти трябва да носиш три качества в себе си: да бъдеш красив, благороден и добър. Това значи приятел, изпратен от Бога. Сега и аз желая на всинца ви да бъдете красиви, да бъдете благородни и да бъдете добри, ако искате да сте „добре дошли“.

Беседа от Учителя, държана на 29 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.