Разлика между версии на „Лица на реалността“

Текуща версия към 20:51, 2 май 2011

Общ Окултен Клас - ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1931-1932)

КНИГА: Законът и любовта

ЛИЦА НА РЕАЛНОСТТА

Размишление.

Ще прочета няколко стиха от 32 глава на Исайя, от 7 стих нататък. В тая глава виждаме, какво е говорил един поет на Израилския народ. Има нещо в тая глава, което всички знаете и в което вярвате. В това отношение, вие сте добри познавачи на човека.

Мнозина се запитват, защо идат мъчнотиите в живота. Ако бяха само мъчнотиите, те лесно ще се разрешат, но земята е място на големи противоречия. Няма нещо, което човек само да си е помислил и да не е станало или да не стане. Какво може да очаквате от такъв свят, в който всичко може да стане? В такъв свят стават и добри неща, но за тях нищо не казвате, считате, че те са в реда на нещата. Натъкнете ли се на злото, веднага питате, защо съществува то. Защо съществува злото, нямам време да отговарям. Питам: Защо богатият си подрязва брадата? Защо бабата ходи с патерица? Защо децата ходят с кокили? Защо косата на хората побелява? Ще кажете, че е естествено, косата на стария човек да бъде бяла. В същност, не е така. Старостта не е причина за побеляване на косата. Ако питате старостта, защо е направила косата на човека бяла, тя нищо не може да отговори. Старостта има съвсем друга цел, а не да изменя черния цвят на бял. Колкото младостта е виновна за тъмния цвят на косата, толкова и старостта – за белия. Щастието на човека не е в неговите черни, кестеняви или руси коси; и нещастието му не е в неговите бели коси. Кой цвят е по-хубав: белият, или черният? Ако черният цвят е по-хубав, тогава ще кажем, че по-ценно нещо от въглищата няма. Те служат за гориво; от тях получават множество ценни продукти. Щом е така, туряйте черното в печките си, а бялото – на тялото си. Ако бялата коса е нещастие, защо носите бяла риза? Бялата коса е мода. Трябва ли да се плашите от нея? Когато искат да представят умен, мъдър човек, турят му бяла коса и бяла брада, обаче, не всякога белият цвят е признак на мъдрост.

Като ученици на велика школа, вие трябва да изучавате езика на природата, с който си служат всички истински учени, адепти и светии. Тоя език осмисля нещата. И най-големите мъдреци виждат в него проява на Божията Мъдрост. Велика е Божията Мъдрост, но не е за обикновените хора. За да я придобият, те трябва скъпо да платят.

Начертавам триъгълника АСВ. За простия човек това е една обикновена картина. За учения, това е фигура, за която се знае, че сборът от вътрешните и ъгли е равен на два прави ъгли. Казах, че триъгълникът е половина от четириъгълника.

В живота тоя четириъгълник може да представя спокойна водна повърхност. Ако поставим триъгълника над тая повърхност, той ще се отрази във водата. Триъгълникът е в по-рядка среда – във въздуха; отражението му ще бъде във водата – в по-гъста среда. Горният триъгълник включва благоприятни условия за развитие, а долният – неблагоприятни. Всекидневният живот има отношение и към благоприятните, и към неблагоприятните условия. – Кой носи едните условия и кой другите? – Светлината носи благоприятните условия, а тъмнината – неблагоприятните. Изобщо, първите условия носят здраве за човека, а вторите – болест. Благоприятните условия са свързани с разумния човек, а неблагоприятните – с глупавия и неразумен човек. Благоприятните условия водят към доброто и любовта, а неблагоприятните – към злото и омразата. Благоприятните условия усилват човека, а неблагоприятните го обезсилват.

Какво представя квадратът? – Място на противоречия, място на всички възможности и невъзможности. В квадрата всичко е възможно и невъзможно. Като разделим квадрата на два триъгълника, горният триъгълник представя едната страна на живота – раят, а долният – другата страна на живота, адът. Защо раят и адът съществуват едновременно, не може да се отговори. Това е все едно, защо съществуват едновременно мъже и жени. Не може ли да има само мъже, или само жени? Ако това беше възможно, Бог щеше да създаде света другояче. Никъде не съществува свят само с мъже или само с жени. Да се мисли другояче, това е въображение. Днес не може нито без мъже, нито без жени. Не се занимавайте с въпроси, които не съществуват. Вие разрешавате мъчнотиите си – това е в реда на нещата. Казвам: Не разрешавайте мъчнотиите, които имат отношение към суетата на живота. Аз казвам това първо на себе си. Като остана свободен, аз си пея една песен със следното съдържание: “Не разрешавай суетата на живота. Не избягвай благите страдания, които са дял в човешкия живот. В тях се крие любовта. Стреми се към вечността, дето е великата Божия слава."

Като размишлявам върху тия думи, запитвам се: Мислиш ли, че можеш да разрешиш въпроса, защо едни хора са богати, а други бедни? – Защо ме боли главата? – Не се занимавай с тоя въпрос. – Защо ме боли стомахът? – И с тоя въпрос не се занимавай. Лекувай се и не мисли за причините. Като се излекуваш, ще научиш причината за болестта. – Защо са скъсани дрехите ми? Какво ще ям утре? – И за това не мисли. Не се занимавай с утрешния ден. Според някои философи, човек трябва да търси причината на всички явления и прояви в живота. Така е, но не можеш да намериш причината, преди да си изучил явлението.

Във Варненско, в село Чатма, се случило нещо, от което кметът пръв се поучил. Това било в турско време. По онова време, когато събирали данъци от населението, който не могъл да плати данъка си, набивали го добре и после го затваряли. Един беден българин, добър човек, не могъл да плати данъка си и се помолил на кмета да му дадат срок, дано някак се улесни и изплати. Кметът, строг човек, не се съгласил да отсрочи плащането и заповядал да го набият и затворят. Не се минало много време, турският началник отишъл при кмета да прегледа работите му, и понеже намерил нередовни неща, издал заповед да го набият, та да се научи да бъде изправен. Тогава кметът разбрал, какво значи да се вдига и слага тояга върху гърба ти. Той си казал: Лошо нещо било боят!

Следователно, докато другите хора страдат, ние казваме, че страданията са на място. Щом дойдат страданията до нас, казваме, че това е жестоко, и започваме да търсим причината за тях. Казвам: Докато ти не се включиш в страданието, не можеш да се включиш и в радостта. Закон е това. Ако можеш да се изключиш от страданието, ще се изключиш и от радостта. Както и да философствате върху пътя, по който вървите, вашата философия нищо не разрешава. Казвате, че еди-кой си е щастлив, наредил е добре работите си. Покажете ми един човек, който е наредил всичките си работи поне за хиляда години. Няма човек на земята, който да е наредил работите си даже за пет години. Затова се казва, че човек не е сигурен и за утрешния ден. Какво може да се очаква при противоречията на живота? Какво може да очаквате от една преходна, фалшива мисъл? Това да не ви обезсърчава, но да ви насърчи да работите повече.

Аз искам да ви покажа, на какви закони почива сегашният ви живот.Изучавайте скръбта и радостта като две лица на реалността. Знайте, че вашата скръб е основа за радостта на вашия ближен. – Защо трябва да страдам? – За да се радва твоят ближен. Ако ти не страдаш, ближният ти няма да се радва. Ако ближният ти не страда, ти няма да се радваш. – Защо се радвам? – Защото ближният ти скърби. – Не искам да страдам. – Тогава няма да се радваш. Дето е смъртта, там е и животът; дето е животът, там е смъртта. – Какво трябва да се прави? – Да осмислим и живота, и смъртта. – Дотегна ми да живея. – Това, което дотяга е смърт, а не живот. Човек всеки ден умира, затова му е дотегнало. Истинският живот никога не дотяга, понеже няма абсолютно никакво тегло. Животът не е нещо материално. Следователно, страданията дотягат, смъртта дотяга, но животът – никога.

Какво разбираме под “смърт”? Смърт е това, което смърди. Само то дотяга на човека. Като умре, човек започва да мирише, да смърди. Така той разбира, че е живял в затвор. На земята човек е затворник. – Защо умира той? – За да го познаят хората. Всички казват: Сега ще разберем, какъв беше тоя човек. Наистина, човек се проявява след смъртта си. Умрелият става щедър, всичко раздава, даже и тялото си. Той дава на близките си по нещо, на църквата, на бедните. Докато е жив, човек нищо не дава. Щом започне да умира, става щедър и дава всичко, каквото има. Най-добрият човек е умрелият. Като ме питат, защо човек умира, отговарям: Човек умира, за да прояви доброто, което е вложено в него.

И тъй, хората живеят, но не разбират живота. Казваш: Аз трябва да живея! – За да живееш ти, други трябва да умират за тебе: кокошката трябва да умре, агнето трябва да умре, ябълката трябва да умре, житото трябва да умре. Най-мъчното нещо е да се подържа животът – условия и средства са нужни за това. Като не знаете това, вие искате само да живеете и да имате блага, макар и временни. Вие не подозирате, че временните блага създават големи нещастия. Ти си богат, сядаш пред трапезата и се наядеш с баница. Наглед тя е добре опечена, мазна, но, като се нахраниш, усещаш разстройство в стомаха. – Защо? – Маслото и брашното били стари. Ти искаш да бъдеш щастлив, да се наядеш с баница. Щастието не е в баницата. Не мисли, че всяка баница е направена с прясно масло и брашно. Баничарят имал интерес и турил развалено масло и старо брашно.

Не се спирай пред всеки банкер да искаш пари на заем. Не се спирай пред всяка витрина да си избираш дрехи. Всяка дреха не е за тебе. Всяка баница не е за тебе. Не всички пари са за тебе. Не всяка книга е за тебе. Не всичко, което срещаш на пътя си, е за тебе. Много неща ти са нужни, но и много не ти са нужни. Непотребните работи ще объркат ума и сърцето ти. Вие пълните живота си с хиляди работи, но не и със същественото. – Кое е същественото? – Онова, което не гние, което от нищо не се разваля. Имаш един цирей – това е несъщественото. – Остави цирея да узрее, за да можеш да го пробиеш и очистиш. Това е най-разумното, което можеш да направиш. Ако си тъжен, изпей една от любимите си песни, но не “Цвете мило, цвете красно”, нито “Стоян мами си думаше.” Вие нямате нищо общо със Стоян и неговата майка. Какво казва Стоян на майка си? Той казва: “Мале ле, мале, като си ме родила, защо ми таз болка прати, та девет години болен да лежа?” Стоян е виновен за своята болест, а не майка му. Остави Стоян да се занимава с болестта си, а ти си изпей една ободрителна песен, за да разсееш тъгата си.

Някой дойде при мене и ми се оплаква, че му е тъжно на сърцето. – Радвам се, че страдаш. Това показва, че имаш сърце. Най-хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Дето не е Бог, никакво страдание не съществува. Благата на живота идат чрез страданието. Ако можеше без страдания, пръв Христос щеше да спаси човечеството без тях. Не можеха ли да слязат ангели от небето, да завържат всички, които се гавреха с Христа, а трябваше да Го разпнат? Питате: Защо Бог не оправи света? Защо изведнъж не го подобри? Преди всичко, аз не вярвам, че светът е лош. Докажете, че светът не е добър. Единственият, който не е оправен, е човекът. Щом той се оправи, целият свят ще се оправи. Достатъчно е човек искрено да пожелае идването на Царството Божие на земята, за да се оправи и неговият вътрешен свят. Следователно, кажеш ли, че светът е лош, ще знаеш, че тоя свят е отражение на твоя. Твоят свят е лош и неизправен. Ти виждаш себе си в другите и казваш, че хората са лоши. – Толкова ли съм лош? – Не си толкова лош, но не си и толкова добър, колкото си мислиш. – Знаете ли, колко обичам хората? – Знаем, че обичаш, но знаем, че и мразиш. На земята не можеш да обичаш, ако не си мразил. Много естествено, обичаш дъщеря си, жертваш се за нея и изведнъж дойде един млад момък и започне да я гледа. Ти си недоволен от него, намразваш го. Не е лошо, че гледа. Видял нещо хубаво, разбира се, че ще гледа. Важно е, как гледа, с какви намерения. Той гледа и чете, какво е написано в книгата и. Или гледа, какви плодове има в нейната градина. Като види някой хубав плод, иска да го откъсне. Може да откъснеш, но с позволение. Молитвата подразбира да искаш позволение. Откъснеш един плод, ще носиш последствията на твоята постъпка. После ще се сърдиш на Господа, защо страдаш.

Мнозина искат да станат велики, знатни хора. Велик е оня, който носи съзнателно страданията. Избягваш ли страданията, ти не си велик. Щом си дошъл на земята, все ще се натъкнеш на противоречия. – Кои са причините за противоречията? – Много са причините, едни са видими, а други невидими. – Защо страдам? – Само ти не страдаш, хиляди същества страдат заедно с тебе. За да се освободиш от страданията, повдигни ума си по-високо, отколкото е обикновеното ти състояние. Няма да мине много време, и страданията ти ще престанат.

Срещаш един богат човек, разговаряш се с него, но виждаш, че той е неспокоен, озърта се натук-натам, да не го оберат. Как ще се успокои тоя човек? Като престане да мисли за парите си и за крадците. – Ако ме оберат? – Ще страдаш. Ако не те оберат, ще се радваш. Лесно се говори, но мъчно се понасят страданията. Така говорят и ясновидците. Питаш един ясновидец, какво ще стане с тебе. Той казва: или ще живееш, или ще умреш; ще отидеш или в рая, или в ада. Ако живееш, ще станеш или министър, или прост работник. – Ще намеря ли оня, когото търся? – Ще го намериш. – Какъв ще бъде той? – Млад човек, на около 25 години, с черни мустаци, крайно нервен, ще те бие по няколко пъти на ден.

В Бургас един грък се оженил за една красива гъркиня, която му донесла две хиляди турски лири. Понеже парите били нейни, тя заповядвала на мъжа си, какво да купува. Днес купувал, утре купувал, докато парите се свършили. След това той и казал: Ако искаш да ти слугувам, иди при баща си да вземеш още пари. Това значи: докато умът ти е здрав и сърцето – добро, ще ти слугувам и ще те гледам добре. Изгубиш ли ума и сърцето си и започнеш да миришеш, ще оставя да те заровят в гроба, не те искам повече. Аз се чудя на ония мъже и жени, които плачат на гробовете. Той не живял добре с жена си, докато е била жива, а на гроба и плаче. Същото е и за жената. Плачи за човека, докато е жив. Като умре, няма защо да плачеш. Плачи за живите, а не за умрелите. Радвай се на страданията си. Ако се радваш на страданията си, никой не може да ти отнеме радостта. Не се ли радваш на страданията си, всеки може да отнеме твоята радост. Ще се чудиш после, защо радостта те е напуснала. Като ви говоря така, аз не засягам семейните ви отношения. Те не ме интересуват. Аз засягам онова, което е болно във вашия живот. Има нещо болно във вас, което трябва да се излекува. Събрали се двама приятели, но приятелство между тях не съществува. Събрали се двама учени, но никаква наука не ги свързва. Това не са отношения, но търговски сделки, които всеки момент могат да се развалят.

Днес аз ви говоря, вие ме слушате, но това е преходно, временно. Вие може да си живеете и без да ви говоря. Моята беседа може да ви допринесе нещо, а може нищо да не ви даде. Това е банкет, без който може да минете. Важно е, че ако не съм аз, друг ще дойде на моето място. Ако вторият отстъпи, ще дойде трети, четвърти. Следователно, аз съм най-малкото зло за вас. Човек не може да бъде свободен, все ще дойде някой да му говори. Искаш, не искаш, ще ти говорят. Седя в стаята си сам, но отнякъде ще дойде една муха да иска нещо. И тя казва: Дай! Изляза от стаята, отида в гората – и там ще ме намерят хиляди проповедници. Мухата казва: Знаеш ли, коя съм и какво правя? Аз хапя всеки глупав човек, защото не ме разбира. Като ме разбере, ще престана да го хапя. Ти казваш: Муха е това, нищо не допринася. – Ти какво донесе днес? Седнеш да ядеш и виждаш, че си изял всичко, което е сложено на трапезата. Не си ли по-голяма муха от тая, която гониш в стаята си? Мухата не е разумна като човека, но какво допринесе той със своята голяма разумност?

Сегашните хора са недоволни от живота и мислят, че като отидат на оня свят, там ще ги посрещнат добре. Това е криво разбиране. Казал ли ви е някой от вашите покойници, как са го посрещнали на оня свят? Кажете ми поне един от вашите спомени за оня свят. Вие живеете на земята и си въобразявате, как ще отидете на оня свят. Ако отидете на оня свят неподготвени, и там ще внесете същото противоречие, което съществува на земята. Ще кажете: Колко добре живеят съществата на оня свят! Колко лошо живеем ние на земята! Помислиш ли така, веднага трябва да напуснеш оня свят. Дали си в рая, или в ада, не се позволява да правиш сравнение между живота на едно или друго място. И от ада ще те изпъдят, както и от рая. Как ще живееш? Дето и да си, ще приложиш великата философия на живота. Вие сте едва в началото на тая философия. – Не разбираме тая философия. – Не я разбирате, защото, като я разберете, трябва да платите скъпо за нея.

Един американец, милионер, чул, че в Ню-Йорк ще се даде концерт – ще свири някой виден виртуоз. Той се качил на влака и тръгнал за Ню Йорк, но закъснял. Когато стигнал до театъра, концертът бил свършен. Понеже имал силно желание да чуе тоя виртуоз, той научил, де се е установил, и отишъл при него с молба, да му посвири малко. Виртуозът се обадил от стаята, че си е легнал вече и е уморен. – Давам хиляда долари. – Уморен съм, не мога да свиря. – Давам две хиляди долари. – Виртуозът отворил прозореца на стаята и посвирил малко. Милионерът останал много доволен от свиренето. После казал: Дай цигулката си, и аз да посвиря. Какво представя музиката? – Страданията в живота. Колкото по-големи са страданията, толкова по-скъпо ще платиш. За обикновените концерти се плаща малко, но за страданията се плаща много. – Защо? – Защото от тях се получават ценни уроци. Като страдаш, ти говориш, оплакваш се, а хората те слушат.

Казвате: Да бъдем богати, да разполагаме с пари. Готови ли сте, като богати, да приемате хората и да слушате с часове техните оплаквания? Това е богат човек. – Защо Бог е създал така света? Светът е добре създаден, той върви по своя път, но как трябва да вървим ние, това е важно. Мухата бръмчи – това е нейна работа. Важно е аз да не бръмча като мухата. Волът боде – това е негова работа. Аз не трябва да бода като вола. Конят рита – така е създаден. Той се брани с копитата, те са средство за защита. Обаче, аз не съм кон и не трябва да ритам. Съдията съди, понеже е съдия, но аз нямам право да съдя, не съм съдия. – Какво трябва да правя тогава? – Друга работа има за тебе. – От кого страда слугата? – От господаря си. – От кого страда господарят? – От слугата си. Значи, причината за страданията е в самите нас. Когато роптаеш, това показва, че не разбираш смисъла на живота, който Бог е създал, и така сам създаваш нещастието си. С неразбирането си, първите човеци сами си причиниха страдания. И ние, със своите неразбирания, също си причинихме страдания. Най-малката нечиста мисъл е в сила да наруши хармонията на твоя живот. Най-малкото нечисто чувство или желание нарушава чистотата на твоя живот. – Защо понякога човек краде? – Гладен е, никой не влиза в положението му. Ти си богат, минаваш край бедния и казваш: Бог ще оправи работата. Защо ти не я оправиш? Защо ти е дадено това богатство? Спри се в пътя си и помогни на бедния. Не му ли помогнеш, ти ставаш причина той да краде.

Следователно, не питай, защо идат страданията в живота, но вгледай се в себе си, изпълнил ли си добре своите задължения. Страдаш – не страдаш ти, друг някой страда в тебе. Ако младият скърби, друг някой в него скърби; ако старият скърби, пак друг някой скърби. – Дотегна ми животът. – Не говориш истината. – Минали ли сте един ден без страдание? Какво ще бъде положението на младия момък или на младата мома, ако не плачат и страдат. Какво ще бъде положението на майката и на бащата, ако не се грижат за децата си и не страдат? Радвайте се, че в света има майки и бащи, моми и момци, слуги и господари, които страдат. Радвайте се, че хората умират и се раждат; радвайте се, че хората грешат и изправят погрешките си. Радвайте се, че съществува добро и зло. Ползвайте се от живота, без да ви дотяга. Той съдържа велики уроци, за които се плаща скъпо.

В заключение на всичко това, казвам: Не разрешавайте суетата на живота, тя е неразрешима. Докато слънцето грее, все ще хвърля сенки, и триъгълникът ще се отразява. Когато слънцето престане да грее, сенките, сами по себе си, ще изчезнат. Като се махне доброто, и злото ще се махне. Тогава, де ще отиде човекът? Вие искате да дадете ум на Господа, как да пресъздаде света. Бог е мислил цяла вечност, докато създаде света, а вие, с един замах, искате да го измените. Дайте своя проект на Господа, да видим, какъв свят ще създадете. Който се опитва да коригира Бога и Неговите прояви, ще се намери в положението на пророк Йона, който лежа три деня в утробата на кита.

Истинската философия на живота изисква от човека да бъде доволен от всичко, което Бог му е дал в момента. Считай, че всичко, създадено от Бога, е разумно. Само така ще познаеш разумността. Не мисли, че си роден само да страдаш, но не мисли, че си роден само да се радваш. Не си роден само за омраза, но не си роден и само за любов. Моментът се мени, а с него заедно и състоянията. Не казвай, че не си видял бял ден в живота си. Ти не говориш истината. Светлината и тъмнината се сменят непрекъснато.

Казваш: Войната не трябва да съществува. Ти не можеш да спреш войната – тя си има своето предназначение. Не можеш да спреш бурята. Ти не можеш да спреш революцията. Ти не можеш да спреш въртенето на земята около нейната ос и около слънцето, да се образуват ден и нощ, да се създават четирите годишни времена. Ти не можеш да спреш изгряването и залязването на слънцето. – Какво мога да направя тогава? – Ти можеш да заемеш известно положение и да се ползваш от благата на живота. Някой казва, че откак влязъл в новия път, главата му побеляла от страдания.

Една гарга решила да пренесе гарджетата си в друго, чисто гнездо. Те се радвали, доволни били, че ще отидат на чисто място. Майка им ги запитала: Ще вземете ли и задничетата си със себе си? – Ще ги вземем. – Тогава и чистото гнездо ще оцапате.

Днес всеки се пита, защо е дошъл на земята. Задачата на човека е да превърне материята на злото от по-гъста, каквато е сега, в по-рядка. Така той ще подобри живота си и ще се освободи от противоречието в своя ум, че светът е лошо създаден. Светът не е нито лош, нито добър. Хората се произнасят за него – всеки според разбирането си. Като четете Библията, виждате, че за едно и също нещо, един пророк пише по един начин, а друг пророк – по друг начин. Христос казва: “Горко вам, книжници и фарисеи!” – Защо казва така? – Защото те задържат благото само за себе си. Ще дойде ден, когато горкото на бедните ще се излее върху главите им. “Блажени сиромасите.” Един ден това блаженство ще се изсипе върху главите на богатите. Колелото на живота се върти. Всеки трябва да си изработи такава философия, която да го приближава до истината.

Защо съществува злото? – За наторяване. Богатата почва не се нуждае от тор, но бедната се нуждае. Значи, злото е потребно само за някои, а не за всички. Днес злото е нужно, но ще дойде ден, когато няма да има нужда от зло, от омраза, от завист. Кажат ти една лоша дума и ти веднага протестираш, намираш, че уронват твоето достойнство. Какво са ти казали? Че си невежа, че си лош човек. Лошавината понякога принася добро. Защо си лош? Защото си свалил част от товара на някого. Ако не беше го свалил, той щеше да падне от тежестта на собствения си товар. Някой изял твоята кокошка, казваш, че бил лош човек. Какво лошо има в това? Ти и той сте едно. От човешко гледище, той не е постъпил добре, но от Божествено гледище няма нищо лошо в постъпката му. От гледището на овцата, поведението на вълка към нея е лошо; от гледището на вълка, поведението му е добро. Ти се запитваш: Овца ли да бъда, или вълк? За предпочитане е овца да бъдеш. Тревопасните животни носят огън в себе си. И овцата, като тревопасно животно, носи огън и топлина, затова е потребна на хората. Вълкът носи страданието в света. Стани овца, за да принесеш в живота огън и топлина. Който те изяде, ще стане огън.

Много истини има в живота, които трябва да се изучават. Изучавайте Евангелието, като справочна книга, да знаете, какво да взимате от различните автори. Евангелието не е само написана книга. Всеки жив човек, който благовествува, е евангелие. Ако благовествуваш, ти си евангелие, което хората трябва да четат. Като зная това, аз не се възмущавам от никого. Че някое дете обичало да хапе – нищо от това. Ще му дам една-две ябълки. То се е учило да хапе и сега си има готов занаят. Ако не беше ме ухапало, нямаше да му дам ябълки. То ще се откаже някога от тоя занаят. Гледайте на света като на калейдоскоп, през който се виждат различни картини, цветно обагрени.

Сега ще ви кажа да се проявите такива, каквито сте, без да се подценявате, или надценявате. Добре е да бъдете смели, но не по-смели, отколкото трябва, нито по-страхливи, отколкото трябва. Вие се представяте по-учени, отколкото трябва, и по-невежи, отколкото трябва; вие сте по-добри, отколкото трябва, и по-лоши, отколкото трябва. Лошото във вас се дължи на това, че сте по-богати и по-бедни, отколкото трябва. Добре е да бъдете и богати, и бедни, но не повече, отколкото трябва.

Едно се иска от всички: да следват пътя на новото учение. То не съди никого, но определя точно, колко богат и колко беден трябва да бъде човек. То ще даде на всекиго толкова, колкото му трябва. – Пари искам. – Не е лошо да имаш пари, но трябва да знаеш, как да си служиш с тях. Парите са средство, както знанието, и ти трябва да се ползваш от тях разумно. И добродетелите са богатство, с което трябва да се ползваш разумно. – Не искам да бъда богат. – Богатството не е само в парите. Бъди богат с добродетели, със знание, със сила и живот. Истински богат е оня, който може сам да се товари и сам да се разтоваря. Не можеш ли едновременно да бъдеш и богат, и беден, сам да се товариш и разтоваряш, ти не си разбрал живота. Ти си станал богат благодарение на труда на бедните. Ето защо, един ден Бог ще каже: Бедни и богати, елате всички при мене, да ядете и пиете заедно. – Кога ще ни повика Бог? – Още утре. Трябва да бъдете готови да се явите при Него.

Благодарете на Бога за всичко, което ви е дал: за ума, за сърцето, за волята. Благодарете на Бога ,че срещате и добри и лоши хора.Благодарете на Бога, че срещате учени и прости, бедни и богати. Благодарете на Бога за всичко. Благодарността е една дума от езика на древните мъдреци, който и досега е останал неразбран. Една от думите на тоя език е благодарността. Така я превеждам аз на български език, но тя все още остава неразбрана.

Т. м.

4. Лекция от Учителя, държана на 3 февруари 1932 г. София – Изгрев.