Разлика между версии на „Пътя на енергията“

Текуща версия към 16:28, 1 май 2011

Младежки окултен клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)

КНИГА: Съразмерност в природата

Пътя на енергията

Т. м.

Тема за следния път: „Най-малкото същество на земята“.

Коя е основната мисъл на миналата лекция? Може ли човек да съществува без уста? Може ли, изобщо, едно същество да живее без уста? Какво казват учените по този въпрос? Може ли животът да се изяви без някаква форма? – Безграничният живот не се нуждае от уста, но граничният не може без уста. Устата е врата, през която енергията влиза и излиза. Само през едно място ли минава енергията? През кое място минава умствената енергия? – През мозъка. Трансформира ли се тази енергия, или минава направо? Как се проектират желанието и мисълта в човека? Виждат ли се те? Когато искате да предадете на някого една своя мисъл или желание, вие си служите с известни знаци. Например, гладен си, искаш да ядеш. Как ще изразиш глада си? Искаш да предадеш на някого мисълта, че нямаш пари. Как ще изразиш тази мисъл? – Като му покажеш празния си джоб. Казваш: „Лошо е без пари!“ – Какво лошо има в това? Напротив, ще ти бъде по-леко. Оплакваш се още, че нямаш дрехи. Има ли нещо лошо в това? То е външна мъчнотия. Ако човек не се нуждае от храна, облекло, къща, трябват ли му, в такъв случай, пари? Тогава за какво биха му послужили парите? Коя е причината за съществуването на парите? Ще кажете, че нуждите докараха парите. Какви са тези нужди? Съвременните хора не могат да живеят без пари, обаче да задоволяваш нуждите си с пари, това не е единствен начин за живеене.

Казва се, че човек ходи. Да, но и животните ходят. Обаче най-правилно, най-идеално ходи човек. Хората са най-близко до истинското живеене. Ако наистина човешкият вървеж е идеален, може ли той да се надбягва с коня, който не ходи толкова идеално? Всъщност, конят може само да бяга по-добре от човека. Например, двама души бегачи се състезават в бягане. Интересно е да се поставят при условие, единият да бяга към планината, а другият да слиза от планината. Кой от двамата ще издържи конкурса? – Който слиза от планината. Обаче има опасност, че като тича, ще се прекатури няколко пъти. За онзи, който бяга към планината, няма тази опасност. Нагоре ли бягат разумните хора, или надолу? Ако наблюдавате земята от слънцето, как ще изглежда тя? Видима ли ще бъде, или невидима? Ще изгрява и залязва ли, като слънцето? Какво ще кажете за жителите на слънцето и на другите планети ? Може да кажете, че и слънчевите жители, като вас, имат желание да посетят другите планети. Докато са на слънцето, те не могат да си представят какви са другите планети. Ако разсъждавате по земному, нищо няма да постигнете. Човешката логика не разрешава въпросите. – Защо ? – Тя е в застой. Тя е като статуя. Какво ще кажете: Статуята има ли желание да яде? – Тя няма никакво желание за ядене. Аз ви задавам теоретически въпроси, на които мъчно можете да отговорите. Например, такъв е въпросът: Видими ли са другите слънца от нашето? Какво се ползвате от това знание? Толкова ще се ползвате, колкото от изучването броя на краката у животните. Всичко, което изучавате, представя гимнастика на ума, но строга, сериозна, а някога даже и опасна.

Същественото за човека е да влезе във връзка със силите на живата природа. Колкото повече възприема той от нейните сили, толкова повече се подобряват условията на неговия живот. Когато се говори за природата като жива, разумна сила, ние се обръщаме към нея като към разумно същество, надарено с всички способности, сили и възможности. Веднъж свързан с това същество, всички мъчнотии за тебе ще изчезнат. Това е все едно, че влизаш в свят, дето всички те обичат. И да не съществува такъв свят, поне можем да мислим за него. Щом мислим за него, той някъде съществува. И детето не може да пее и свири, но то си мисли за онзи, който има тази възможност. Това, което за детето не е още действителност, за възрастния е вече реализирано. За същество с ограничено съзнание много неща са недействителни; за същество с широко съзнание същите неща са реални. Затова е казано: „Невъзможните неща за човека са възможни за Бога“. Защо рибата не може да говори? Уста има, яде, а не говори. Трябва да се изследва черепа на рибата, да се види дали има, макар и в зародиш, центъра на говора. Изобщо, дали има някакви мозъчни центрове в рибата?

Сега аз ви навеждам на тези мисли, за да изучавате себе си. Живееш на земята, но си недоволен; ядеш, пиеш, недоволен си; учиш, работиш, пак си недоволен. Казваш, че животът няма смисъл, не ти се живее. На какво се дължи това песимистично настроение? Кога дойде то? Като се изучавате, ще дойдете до заключението, че то се дължи на удара, който ви нанесли на едно деликатно място. Докато си бил здрав, ти си се радвал на живота. Откак дойде ударът, ти изпадна в песимизъм. Значи щом мине болката, с нея заедно ще изчезне и песимистичното настроение. Студент си, готвиш се за изпит, но имаш едно предчувствие, че ще те скъсат. Това те настройва песимистично. Чудиш се отде дойде това състояние, а забравяш, че причината се крие в този вътрешен страх от скъсване. Образът на строгия и взискателен професор заема цялото ти съзнание и засенчва всичките ти останали мисли и чувства. Отиваш на изпит и въпреки лошото предчувствие ти свършваш изпита си добре. Чудиш се как стана това. Друг път, при пълна надежда и сигурност, че ще издържиш изпита си, пропадаш. Как наричате тези неща: съчетания, или съвпадения? Очакваш едно, случва се друго.

Преди няколко дни дойде при мене една рускиня, образована жена, да сподели състоянието си. Разказва за себе си, че била крайно чувствителна, лесно се поддавала на внушения. Една приятелка ѝ казала, че няма да живее дълго време, скоро щяла да умре. От този ден тя се обезсърчила, животът ѝ се обезсмислил, нищо не ѝ се работило. За да забрави това, започнала да пуши. Сега търси начин да се освободи от тази тягостна мисъл.

Казвам: Всички хора искат да им се каже нещо; да знаят, например, колко време ще живеят. По линията на ръката може да се определи колко време ще живее човек. Ако линията на живота е дълга, човек ще живее повече; ако е къса, животът ще бъде кратък. Обаче има изключения от това правило. Има някои факти верни, но има и неверни факти. Например, линията на живота ти е дълга, определено ти е да живееш 80 години. Обаче пращат те на бойното поле, дето те убиват, умираш на 33 години. Изобщо, човек не умира по свое желание. Някога умира по-рано от определената възраст. Коя е причината за това? В хороскопа му има особен знак, който предвижда известна катастрофа, която го задига по-рано от определеното време. Някой казва: „Мене куршум не ме хваща“. И наистина той отива на война, минава през най-страшен огън: гранати се пукат около него, пушки и картечници стрелят, но той остава незасегнат. Всички падат ранени, убити, а той върви изправен, куршум не го хваща. – Коя е причината, че някой умира преждевременно? – Това се дължи на закона на икономията. От гледището на този закон, природата решава кой човек да умре преждевременно. Следователно и обезсърчаването се определя от закона на икономията. Когато е радостен, щастлив, човек яде много, облича се хубаво, гуляе, за нищо не мисли. Природата като види, че той пилее средства и енергия, изпраща му едно страдание, да го стегне. Той се обезсърчава, не му се яде, не му се работи, не му се живее. Щом се осъзнае, природата го освобождава от своите клещи. Когато природата иска да икономиса енергиите си, тя съкращава бюджета на хората. Това те наричат нещастие, страдание, обезсмисляне на живота. Не, животът не се обезсмисля, но бюджетът се съкращава. Ще ядеш по-малко, ще икономисваш енергията на природата.

Говори се за даровити, за велики хора. В какво се изразява даровитостта им? Някой написал 100 книги, затова бил даровит. Ако прочетете романите на някой даровит писател, какво особено ще научите? Всеки автор си има по един герой или една героиня, които живеят добре или зле и в края на краищата единият или двамата умират. Толстой написа романа „Война и мир“, но и след това хората продължават да воюват. Виктор Юго написа едно от най-хубавите си произведения „Клетниците“, но и до днес още има клетници, даже повече, отколкото в негово време. Въпреки романа на Виктор Юго, клетници има и в самата природа. Добре, че са клетници. Те са на по-добър път от щастливците. Когато банкерът говори за бедните, ни най-малко не иска да се намали тяхното число. Той знае, че ако бедността изчезне, касата му ще се изпразни. Когато касата на банкера се пълни, броят на бедните се увеличава. Тогава защо банкерът говори за бедните? Аз питам: Защо природата е допуснала съществуването на бедни? – Защо има богати и бедни ? – Те са допуснати от гледището на закона за икономия в природата. – Кое е по-добро: богатството, или сиромашията? – Богатството. Според мене сиромашията е за предпочитане. Аз съм демократ, от страна на бедните. Значи бедните са демократи, а богатите – аристократи. И богатството е хубаво нещо, но бедността е за предпочитане. Бедният се радва на най-малката монета, а богатият не се задоволява с малко. Един американски милиардер казал: „Трите лева, които спечелих в началото на своята работа, ми причиниха по-голяма радост от всичкото богатство, с което днес разполагам“. Какъв смисъл има богатството, което не се използва? Истинско богатство е това, което всеки момент може да се използва.

Има два вида богатство: едното е малко богатство, но причинява радост на човека; другото е голямо богатство, но човек не го съзнава и не може да му се радва. Многото знания разслабва човека, а малкото го укрепва. Какво печели онзи, който пренася големи тежести от едно място на друго? – В края на краищата той се изтощава и свършва зле. Под „голям товар“ разбирам много ядене; под „малък товар“ – малко ядене. В това отношение конят не яде толкова, колкото го товарят. Обаче от малкото ядене се придобива повече енергия. Следователно и многото знание, придобито отвън, допринася малка полза. Вътрешното знание дава много опитности. Интересен е пътят, по който работи природата. Често в малките форми тя скрива голямо богатство. Например, има риби, които разполагат с такива електрически батерии, каквито още хората не познават. Кое е заставило природата да скрие това знание в една толкова проста форма? Нека естествениците работят в това направление, да изучат този въпрос. Може ли човек да бъде беден, ако се домогне до тайните на природата? Според мене беден е онзи, който не може да яде. Страшно е да имаш желание за ядене, а да не можеш да ядеш. Който може да яде, е богат човек. Не е учен онзи, който има много знание, а не може да го използва. Ако имаш малко знание, на което се радваш и което всеки момент използваш, ти си истински учен. Някой свършил университет, всичко знае, а не се радва на знанието си. Срещал съм много хироманти, френолози, физиогномисти, околози и др. Окологът изучава вървежа на човека. По него той познава дали човек е щедър, милостив, силен и др. Ще кажете, че тези неща нямат практическо приложение. Окултната наука препоръчва да се изучава първо онова знание, което има приложение не за използване, а като допирни точки в живота.

Ще се върна пак към големите писатели. Например, Виктор Юго описва живота на Козета, неговата героиня. Козета беше малко, бедно, изоставено дете. Но когато Жан Валжан го взе под свое покровителство, то израстна и стана красива мома. Това показва, че когато се събудят известни сили и чувства в човека, нова архитектура се създава в него и той става красив. Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено. Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота. Например, ставаш от сън, изпитваш особен вътрешен страх или радост. В личните чувства се явява известно понижаване и човек губи своята красота. Кога ревнува човек? – Когато се състезава с някого. Той чувства, че другият е по-силен, по-добър, превъзхожда го в нещо. Това прави човека недоволен, обаче щом се почувства силен, добър, той изпитва особено удоволствие в себе си. Човек е доволен особено когато съзнае, че има дарби и способности, които заслужено притежава. Всичко, което човек е придобил по вътрешен път, му е дадено заслужено; всичко, което е придобил по външен път, механически, то е временно. Тогава и той ще каже като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета“. Днес повечето хора се оправдават за неуспеха си с условията. Вината не е в условията, а във вашия вътрешен страх. Не сте герои. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя“, но като дойде моментът да направите нещо, страхът изпъква на пръв план и вие избягвате. За да не се изложите пред другите, казвате, че ви се явява някаква неотложна работа. Освен че не сте герои да изпълните обещанието си, но си служите още и с лъжа. То е все едно страхливият войник да се оправдава, че няма пушка. Той все търси пушка и не може да намери.

Следователно, като изучаваш живота, спри вниманието си на положителните му страни. Отрицателното в живота е нещо вметнато. Например, не е определено на хората да умират, но умират; не е определено да стават сиромаси, но стават такива. Не е определено да бъдат невежи, но изпадат в невежество. Знанието някога може да се придобие в една минута, а някога и за 100 години не може да го получиш. – Възможно ли е това? – Възможно е. Виждаш пред себе си една завеса. Дръпваш завесата и пред тебе се открива онова, което не си знаял. Колко време е нужно да дръпнеш една завеса? Защо е нужно знание на човека? – За да разреши и най-трудните си задачи. Например, срещаш един богат човек, от когото зависи твоята съдба. Искаш да го спреш, да му кажеш нещо, но той не те поглежда. Искаш да отидеш в дома му, не може; пазачът не те пуска. Да му пишеш писмо, пак не може. Той предоставя всичко на слугите си – до тях да се допитваш. Как ще се доближиш до този недостъпен човек? Ти се обезсърчаваш и не знаеш какво да правиш. Казваш: „Нямам приятели в живота, никой не може да ми помогне“. – И така да е, това не разрешава въпроса. Чашата ти се изпразнила – това е обезсърчаването. Като се напълни чашата, ти пак ще се насърчиш. Така се редуват обезсърчаване и насърчаване. Важно е как ще се домогнете до непристъпния богаташ. Мислете върху този въпрос като върху тема.

Що е обезсърчаването и насърчаването? Минаваш край едно дърво, на което са останали само 5 плода. Откъсваш ги, изяждаш ги и се насърчаваш. След тебе иде друг и като не намира нито един плод, обезсърчава се. В природата има хиляди дървета. Ако първото дърво те е обезсърчило, иди при второто, там да се насърчиш. Третият да отиде при третото дърво. Много дървета има в природата. И 99 пъти да се обезсърчиш, на стотния ще се насърчиш. Ето защо, колкото пъти и да ви обезсърчавам, не се страхувайте. Идете на стотното дърво, там ви чакат 10 плода. Ще ги откъснете и ще се насърчите. Който не постоянства, сам ще се спъне и ще каже: „Не отивам по-нататък, ще се върна назад“. Процесите в природата са незавършени. С това тя предвижда нещо добро за всички. Когато види някой крайно обезсърчен, тя веднага го поставя при условия, да намери изходен път. Чрез мъчнотиите и страданията човек развива в себе си онези чувства и способности, които не е доразвил. У някои е слабо развито постоянството, милосърдието, приятелството или любовта към Бога. У други е слабо развито чувството към красивото и възвишеното, към справедливостта. Когато развие своите чувства и способности, човек подобрява живота си. Някога ти липсва нещо малко. Ако се намери някой отвън да ти достави това, което ти липсва, ти ставаш доволен и радостен. Малка услуга, направена навреме, струва повече и от най-голямата услуга ненавреме направена. Изкуство е да знаеш кога и как да помогнеш на човека.

И тъй, за да знаеш какво ще ти се случи отвън, трябва да познаваш ухото си. За да знаеш с какви възможности разполагаш, трябва да изучаваш силите, които се крият в твоя нос. За да знаеш доколко са трайни или преходни твоите постижения, ще изучаваш устата си. Колко време ще живееш, това се познава от устата, от езика, специално от вкуса. Ако всичко, което вкусваш, приемаш без противоречие и с разположение, ти продължаваш живота си. Значи ухото показва резултатите, т.е. завършените процеси, а устата – незавършените. Здравето на човека зависи от устата. Ще държиш устните си нито отворени, нито много затворени. Като ставаш сутрин от сън, веднага се огледай, да видиш какъв е цветът на устните ти. Ако е малко синкав, вземи мерки да им предадеш червен цвят. Обаче те не трябва да бъдат много червени. Силно червеният цвят е признак на голямо користолюбие. – Как да направим устните си червени? – Чрез радостта. Като се радва, човек усилва кръвообръщението си и дава възможност на артериалната кръв да тече по-бързо. Щом се подобри кръвообръщението, усилва се и надеждата в човека. Когато надеждата е слаба, устните на човека посиняват. Щом се усили надеждата, устните стават червени.

Помнете: Както живеете днес, нищо не се постига. Аз наричам този живот робуване. Ще дойде господарят, ще ви тури в кочината и ще ви храни, за да ви угои. Какъв е този живот ? – Живот на страдания. Каква нужда има Бог от такива страдания? Вие седите в кочината, само лежите и се угоявате. Господарят ви угоява вашето безверие, обезсърчаване, бедност и т.н. Минавам край кочината и ви питам: Как сте? – „Обезсърчихме се.“ – Как е възможно насърчаването да се обезсърчи, чистото да се окаля и опетни? Човек може да се окаля, като падне, когато ледът започва да се топи. Докато е здрав, никой не може да се окаля.

На какво прилича днешната лекция? – На онези плодове, които някой си показвал на децата само да ги видят и след това ги скривал. Той ту вадел плодовете, ту ги скривал. Най-после, като ги скрил, казал на децата: „Ако слушате, друг път пак ще ви донеса плодове“. Аз не съм такъв скъперник. Щом съм ви показал хубавите плодове, ще ви дам и да ги опитате. Закон е: Щом имаш семена, ще ги посееш в земята. Ще кажете, че знаете много работи. – Верно е. Ако е въпрос за знание, в известно отношение вие знаете повече от мене. Аз искам да ви дам истинско, положително знание, в което да няма абсолютно никакво съмнение. Това знание укрепва човешкия характер. То разширява съзнанието на човека.

Като наблюдавате крилцата на носа, около ноздрите, виждате, че между тях и кривата линия на ухото има нещо общо. Ако кривата линия на ухото се намалява, ще се намалят и крилцата на носа. – Коя част на ухото е най-важна? – Всяка за себе си е важна, но те са в зависимост една от друга. Долната, месестата част на ухото е в зависимост от средната, а средната – от горната. Значи стомахът е в зависимост от дробовете, а дробовете – от мозъка. Понеже умът управлява човека, затова горната част на ухото трябва да бъде по широка. Това означава човек, който мисли. Ако долната част на носа е по-широка, това показва, че стомахът е добре развит. От това зависи дължината на човешкия живот. Колкото по-тесни са ноздрите, толкова по-слаба е дихателната система. Ако стомахът и дробовете са слабо развити, и умът е слаб. Когато се обезсърчиш, погледни широката част на носа си и ще се насърчиш. Затова, именно, човек се секне. В широката част на носа е заровено богатството на човека. Ако не се секне, човек преждевременно ще умре. Секненето се отразява благотворно върху симпатичната нервна система.

Днес ви открих неща, за които трябва да платите. Например, обърнах ви внимание как да се секнете. То е много важно. Казва се в Писанието, че Бог вдъхнал през ноздрите на човека и той станал жива душа. Сега и вие трябва да знаете как да поемате въздух, за да продължите живота си. Индусите имат специален начин за възприемане на жизнената прана от въздуха чрез носа. Ако не знаеш този начин, ти ще дишаш и издишаш, без да приемаш праната от въздуха. Жизнената прана е необходима за дробовете. Съвременните хора се занимават с маловажни работи, а не знаят как да приемат праната от въздуха. Ако жизнената енергия се възприема правилно и отиде на определеното място в мозъка, много неща ще се изменят. Условията на живота ще се подобрят. Правилната обхода изисква от човека да знае какво да даде на ближния си, за да го задоволи. Срещнеш един човек, погледни го така, че той да бъде доволен от тази среща. Нова философия е нужна на хората. Ако продължават да живеят и да мислят, както досега, животът им ще стане механически. Човек трябва да бъде умен, силен, да има къща, храна в достатъчно количество. Това са завършени процеси. Въпреки това, всеки се запитва как ще живее. Така не се говори. Хиляди, милиони същества са работили, за да създадат тази плодородна почва – човешкото тяло. Ако вие влезете във връзка с тях, ще подобрите живота си. Казвате, че животните и растенията са глупави същества, че нямат голямо значение за човешкия живот. Това е криво разбиране. Един ден ще се спра върху въпроса за обходата, да видите какво отношение да имате към животните и растенията. Знанието трябва да се координира, да се преобрази, да обхване целокупния живот. Тогава и стомахът ще се преобрази; с малко храна, добре сдъвкана, може да свърши повече работа, отколкото с много храна, недобре сдъвкана. Не е нужно много желания и много мисли. Това е товар, ненужна храна за психичния живот на човека. У всички ви има много мисли и желания, но те трябва да се поставят на своето място и да се извадят само онези от тях, които в даден случай могат да се впрегнат на работа.

Да работим върху носа си, да го моделираме. Това е отлична работа за всекиго. Бъдещето на човека зависи от самия него: от очите, устата и ушите му. Като изправите малките недостатъци по тях, всичко останало ще дойде само. Махнете препятствието на ръката си, и тя сама ще се канализира. Отправете своите енергии на прав път, и те сами ще моделират формите си. С малко, но разумна и съзнателна работа, се постига повече, отколкото с много и неразумна работа. Работете, дето трябва, а не дето не трябва.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 24 февруари 1933 г. в София, Изгрев.