Разлика между версии на „Отпечатъци“

Версия от 08:56, 29 април 2011

Беседи

Рилски беседи

1931

Отпечатъци

Всяко добро даване и всяка съвършена дарба в повече е и слиза от Отеца на светлините, в когото няма изменение или сянка на променяне. (Яков 1:17)

Днес ще размишлявате върху 17-ти стих, първа глава. Послание на Яков: „Всяко добро даване и всяка съвършена дарба в повече е и слиза от Отеца на светлините, в когото няма изменение или сянка на променяне“.

Днес е вторник. Ние нарекохме този ден – ден на доброто. Следователно днес трябва да правите само добро. Марс е свързан с този ден, затова трябва да воювате. С какво ще воювате? – С работа около палатките си, с чистене, с пране на дрехите си. Както планетите оказват влияние върху дните, така и хората си влияят едни-други. Това явление се забелязва особено, когато хората се събират по много на едно място. Някои от разположенията и неразположенията им се дължат на взаимното общуване между тях. Например, ако хвърляте нечистотии на някое чисто място, то непременно ще започне да мирише. Ето защо, каквито са резултатите във физическия свят, такива ще бъдат и в духовния. Ето защо, всички проповедници на миналото и на настоящето са препоръчвали и сега препоръчват абсолютна чистота. Без чистота – лична или обща, никакво развитие не може да има. Чистотата е първо и необходимо условие за правилното развитие на човека. Казвам: всеки трябва да работи върху себе си, а щом работи върху себе си, едновременно той работи и върху другите. Виждате, че някой направил някаква грешка. Ако можете, изправете тази грешка. Щом изправите грешката на някой ваш ближен, вие правите добро и на себе си, и на него. Лошите мисли и чувства произвеждат в умствения и в астралния свят такива нечистотии, каквито се произвеждат и във физическия. Мислите, добри или лоши, се въртят около човека, от когото са излезли, като около център. Често човек се чуди откъде е дошла в ума му някоя лоша или добра мисъл, без да подозира, че тя е онази мисъл, която той някога е изпратил в пространството. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни, да пазите всичко в най-голяма чистота. От всички се изисква физическа, сърдечна и умствена чистота. Когато тялото на човека е чисто, той ще бъде физически здрав; когато сърцето на човека е чисто, той има лице свежо и очи ясни; когато умът на човека е чист, от лицето му излиза приятна, мека светлина. Ако умът на човека е нечист, той прилича на замъждял огън, който пуши толкова много, че никой не може да се приближи до него, да се стопли. Често такъв огън се среща в някои селски къщи, където огнището е всред стаята и пуши. Цялата къща е толкова опушена, че не може спокойно да се гледа, очите заболяват от големия пушек.

Казвам: човек трябва постоянно да се чисти, за което има ред правила и методи. Някой казва, че е нечист и се срамува от себе си. Няма защо да казва, че е нечист; то само по себе си се разбира. На физическия свят човек представлява семе, което излиза от пръстта. Вследствие на това семето, което излиза от земята, е нечисто, защото и земята е нечиста. Обаче, колкото повече расте, то само вече се чисти и създава своя аура. Като пуска коренчета и стъбло, то излиза над земята и се освобождава от черната, нечиста пръст. Който е ясновидец, той ще види това семенце като млада мома, която всяка сутрин взима метлата и чисти, мете къщата. Здравето на семето зависи от неговата чистота. Някои градинари наторяват земята, за да могат растенията и плодните дръвчета да виреят добре. От тора семето взима онези елементи, които са потребни за неговото развитие, и по този начин придобива сила по-добре да се чисти. Ето защо, човек не трябва да се срамува от своята нечистота, но да използва от нея потребните за себе си елементи и да се чисти. Нечистотата е тор, гюбре, от което човек може да използва някои елементи, необходими за неговото растене и усилване.

Мнозина от вас имат желание да бъдат чисти, светли като ангели, като светии. Казвам: едно време човек е бил в Бога, живял е между ангелите. Защо излезе оттам? Защото напусна небето и дойде на земята? Човек сам пожела да излезе от Бога, да напусне небето и да слезе на земята, да учи. Щом човек сам пожелал да слезе на земята, трябва ли днес да се оплаква от положението си? Няма нищо лошо в това, че човек е излязъл от Бога и е дошъл на земята да учи; лошото, обаче, се състои в това, че ръцете на съвременния човек са много деликатни и той не може да работи. Той търси други хора да работят за него, но не намира такива и се вижда в чудо. Следователно истинската причина за недоволството на човека не е в слизането му на земята, но в невъзможността да намери хора, които да работят за него. Човек иска да бъде господар, да има няколко слуги на разположение. Той казва: „Да имам поне един верен слуга, да мете, да чисти къщата ми!“ Няма ли такъв слуга, той е недоволен от положението си.

Тези дни наблюдавах как една сестра се отнесе с един брат. Сестрата искаше да вдигне един голям камък, но не можа. В това време покрай нея минава един брат. Тя го спира и много меко, внимателно му казва: „Братко, моля ти се, вдигни този камък, защото е тежък, аз не мога да направя това“. Когато братът беше готов да и услужи, тя веднага стана сериозна, промени тона си. В тона ѝ вече имаше заповед. Този тон предизвика реакция в брата и той беше готов да ѝ откаже. Той се замисли за един момент и си каза: „Нищо, аз ще ѝ услужа. Нейната работа е същевременно и моя“. Той взе камъка, занесе го, където трябваше, и си замина. Казвам: някога една работа може да се свърши само с лявата ръка, някога – само с дясната. Има случаи, когато и двете ръце едновременно взимат участие в някоя работа. Едно трябва да знаете: човек трябва да се отнася с Любов към всички свои удове, ако иска работите му да се уреждат добре.

И така, когато работите стават с Любов, те всякога са чисти. Няма ли Любов във всяка работа, тя е продиктувана от интерес, от някакво користолюбие. Например, няколко братя са донесли тук фотографските си апарати, да правят снимки. Щом желанието им е чисто, то е добро. Те искат да имат спомен от прекарването си на Рила. Аз съм имал случай да видя, както вярва някой човек замислен нещо, изведнъж някой фотограф цъкне с апарат, фотографира го. Това вече е кражба с користна цел, да продават този портрет, да печелят с него.

Сега, аз изнасям този факт за изяснение на един въпрос, на който мнозина се натъкват. Казано е в Писанието: „Крадецът не идва, освен да открадне, погуби и заколи“. От този стих искам да извадя следната аналогия. Както някои фотографи дебнат едно лице, без то да знае, да го фотографират и после да продават портрета му, така прави и дяволът. Дяволът не е нищо друго, освен разумно същество, което изкушава и праведни, и грешни хора, кара ги да извършат някакво престъпление, да направят някаква грешка. След това той дебне, да улови момента на престъплението, да го фотографира със своя апарат. Ето защо, дяволът постоянно върви след хората и фотографира всичките им постъпки, добри или лоши. Като види своите постъпки, изнесени пред света, човек се чуди кой го е видял какво прави, кой е изнесъл постъпката му и започва да страда, да се мъчи. Той иска да купи тази фотографическа плоча, да я задържи за себе си, но дяволът не я дава. И затова човек се моли ту на дявола, ту на Господа, да купи от тях плочите на своите престъпления. След големи молби, най-после той успява да купи тези плочи. Той вече се успокоява, мисли, че никой няма да знае за неговите грешки и престъпления, че всичко вече е свършено. Не се минава много време, дяволът пак тръгва подир него, следи го и току виж, пак цъкне с апарата си. Това показва, че съзнанието на човека трябва да бъде будно, да мисли какво върши. Дяволът обича да фотографира главно лошите постъпки на човека, понеже те са в негов интерес. Той постоянно го дебне и щом го намери в добро разположение, показва му една от плочите на неговите грешки. Разположението на този човек веднага се помрачава и той казва: „Толкова добри дела съм направил, а защо все лошите изпъкват в ума ми?“ Дяволът се усмихва доволно и казва: „Мене лошото ми трябва, а не доброто“. Психолозите обясняват това явление по друг начин. Те казват: „Всяка постъпка, добра или лоша, има свое отражение, свое ехо. Ето защо, веднъж направена една грешка, или едно престъпление, те ще се повтарят дотогава, докато окончателно се заличат“. Следователно човек трябва да бъде буден, да знае, че има някой, който от сутрин до вечер го следи какво прави и постоянно цъка с фотографията си. Който иска да не го фотографира дяволът, нека прави само добри дела. Дяволът не се интересува от доброто.

Казвате: „Няма ли някое добро същество, което да фотографира добрите дела?“ – Има добри същества, наречени ангели, които по същия начин, като дявола, ходят след хората, да фотографират добрите им постъпки. Един ангел среща някой обезсърчен, отчаян човек, който е решил да се самоубие. Той веднага изважда фотографията си, цъкне с нея и представя пред отчаяния една от неговите добри постъпки. Този човек погледне на фотографията, усмихне се, въздъхне спокойно и казва: „Значи и у мене имало нещо хубаво! Щом е така, има смисъл да се живее!“ Всеки човек минава през добри и лоши състояния, докато най-после разбере смисъла на живота.

И така, хората трябва да разберат дълбокия смисъл на живота. Дойдат ли до това положение, те от нищо няма да се обиждат, нито пък на похвалите ще се поддават. Често хората се обиждат от неща, които не се отнасят до тях. Например, мине някой покрай вас и каже: „Ти си лош човек!“ Вие веднага се обиждате, или пък обезсърчавате, и казвате: „От мене човек няма да стане!“ Питам: защо се докачате? Защо се обезсърчавате? Това „ти“ не се отнася само до вас. Всеки може да бъде „ти“. Вие трябва да си кажете: „Това не се отнася до мене. Аз не съм номер „ти“. Това местоимение може да се употреби и в множествено число: за много хора може да се каже „ти“. Всеки човек отделно е пак „ти“. Някой казва за себе си: „Аз съм лош човек“. И местоимението „аз“ пак обхваща всички хора. Едно нещо трябва да имате предвид. Само тогава има смисъл човек да каже нещо лошо за себе си, т.е. да констатира един факт, както е в действителност, когато той може да се поправи. Обаче, ако човек не е готов да изправи грешката си, тогава няма смисъл да казва, че картината, която е нарисувал, или писмото, което е написал, не са хубави. Не е достатъчно само човек да скъса писмото, което е писал, но той трябва да го препише няколко пъти, докато сам се задоволи. Каже ли човек за себе си, че не е добър, това означава, че работата, която той е извършил, не е добра. Каже ли, че е добър, значи работата, която той е извършил, е добра и на място направена.

Значи ние трябва да говорим за себе си само верни неща. Кажем ли нещо, което не е вярно, трябва да го коригираме. Казвате: „Как ще познаем, дали това, което сме констатирали в себе си, е вярно?“ Верните неща лесно се познават. Например, ако вие напишете едно писмо и след като го прочетете няколко пъти, останете доволни от него, това писмо съдържа верни факти. Ако не сте доволни от писмото си, това показва, че има неверни факти в него, затова трябва да го коригирате. От единия до другия край животът е само корекции. Предприемаш нещо, което не излезе както трябва, и ти започваш да го коригираш. Ние сме изпратени на земята да свършим работата си, както трябва. На всеки човек е дадена специална работа, която той сам трябва да свърши. Ако не свърши работата си, както Бог изисква, той не може да бъде свободен. Хиляди пъти ще идва на земята, докато свърши работата си, както Бог изисква.

Необходимо е човек да идва много пъти на земята, да учи нейните закони, да се съобразява с тях и да ги прилага в живота си. При това човек не живее само на земята; той не живее само за днешния ден. Днешният ден зависи от вчерашния, а бъдещият – от днешния. Следователно настоящето е основа на бъдещето. Въз основа на това, всяка мисъл и всяко чувство, които вълнуват човека днес, служат за основа на онези мисли и чувства, които ще дойдат у него за в бъдеще. И затова, като се интересуваме от своите мисли и чувства, трябва да знаем, че и невидимият свят е заинтересован от тях. И когато разумните същества, които са по-горе от нас, видят, че ние не можем да свършим работата си сами, те веднага ни се притичат на помощ. Щом дойдат те, грешките лесно се изправят. На пример, някой ученик е способен, но мързелив и не учи редовно. Учителят го изпитва и като не знае, той му поставя слаба бележка. Ученикът се стряска от слабия успех и започва да учи. Щом пожелае да учи, веднага от невидимия свят му идват на помощ, след което всички учители се произнасят за този ученик, че е даровит. От своя страна и той сам се чуди откъде му дойде това вдъхновение и разположение към учението. Когато ученикът има помощ от невидимия свят, всичките му работи тръгват напред. Щом знаете това и вие не трябва да се смущавате. Имате ли стремеж за работа, правите ли усилия, и невидимият свят ще ви помага. Имате ли помощта им, ще станете даровити.

Сега искам да обърна внимание на баните, които правите в езерата. Ако искате да направите студена баня, потопете се във водата и бързо излезте вън. Не стойте много време в студената вода. Можете и десет пъти подред да се гмурнете във водата, но веднага да излизате на брега. Какъв смисъл има в това, да влезете в студената вода, да стоите там известно време и после да излезете цял замръзнал и разтреперан? При това човек трябва да се къпе в определени часове през деня, когато в атмосферата има топли, хармонични течения, които правят и водата такава. Ако се потопите в такава вода, ще изпитате известна приятност, ще се почувствате бодър, весел и разположен. Такова къпане вече има смисъл. Когато искате да се къпете в студена вода, наблюдавайте дали още с приближаването си към нея тя ви привлича или не. Ако ви привлича, влезте във водата. Следователно има известни условия при къпането в студена вода, които трябва да се спазват. Трябва да се спазва времето, атмосферните течения и ред още условия. Спазват ли се тези условия, човек се чувства доволен, разположен, че е направил една студена баня. Иначе, той ще остане недоволен, ще усеща тръпки по тялото си и ще мисли, че се е простудил. Казвам: от своите лични опити, както и от опитите на другите хора, човек ще се домогне до положителни резултати по въпроса за къпането в студена вода. Без опити нищо не се постига. Акробатите, които виждаме в цирковете, изведнъж ли са дошли до тези резултати? Не, те дълго време са правили упражнения, докато са постигнали някакви резултати. На същото основание всеки човек трябва да прави упражнения в областта, в която иска да постигне нещо. Животът представлява непрекъсната система от упражнения. В областта на доброто се изискват също така ред упражнения. Не е достатъчно само да се направи едно добро, но то трябва да бъде направено навреме и на място. Земеделецът, например, никога не хвърля семето на камениста почва. При това почвата, на която сее, трябва да бъде добре разорана. За златото не се изисква разработена почва. За доброто, обаче, почвата винаги трябва да бъде добре разработена.

Като говоря за разработена почва, разбирам освобождението ѝ от всички непотребни вещества и прибавяне към нея на нови елементи. Същото се отнася и до живота на човека. В целокупния живот на човека, изразен в семейството, в обществото, в религията и в науката, има остатъци от миналото, които днес, за новия живот, са непотребни. Той трябва да се освободи от тях и от всякакъв атавизъм. Например, в религиозния живот на хората има много атавистически прояви, било в молитвите, в обредите, във формите на служенето, от които той трябва да се освободи. Някои от тях са полезни, някои са остарели вече и трябва или да се подновят, или съвършено да се изхвърлят. Много от убежденията и вярванията на хората са също така стари дрехи, които трябва да се заместят с нови. Например, по стар навик, някой се изпъчва напред, иска да бъде смел, решителен, да респектира хората. Това е стара дреха, която трябва вече да се замести с нова. Новата дреха в случая е правата, светлата мисъл на човека. Само тя е в състояние да го направи смел, решителен. Светлата мисъл е запалена свещ. Отивате ли при Бога, свещта ви трябва да бъде запалена. Излизате ли вечер, свещта ви трябва да бъде запалена. При това тя трябва да гори добре, да не пуши. Никакъв дим не трябва да излиза от свещта! И чувствата на човека трябва да бъдат благородни, възвишени. Никаква горчивина не се позволява в чувствата!

Казвате: „Какво трябва да правим, когато дойде някакво страдание?“ Скърбите, страданията са на мястото си. Дойде ли някаква скръб или страдание, кажете: „Не страдам само аз; в този момент, с мене заедно, страдат още много хора“. Дойде ли някаква радост, кажете: „Аз се радвам сега, но с мене заедно се радват още много хора“. Следователно скърбите, както и радостите, биват частни и общи. Някой казва: „Какво ме интересува, че с мене заедно страдали и други хора? За мене е важно, че аз страдам“. Казвам: колкото е важно, че ти страдаш, толкова е важно, че и други хора страдат. Защо? – Защото скръбта, страданието е работа, която трябва да се свърши; колкото повече хора страдат едновременно, толкова по-голяма е възможността за успешното свършване на работата. Ето защо, скърбите, страданията не са произволни неща, но понеже разбиранията на хората за страданията не са прави, те страдат повече, отколкото трябва. За онези, които разбират страданията, те са Божие благословение. Аз нямам предвид ненужните страдания, които хората сами създават, но говоря за онези страдания, които се явяват като необходимо условие в развитието на човечеството. Както при радостите, така и при страданията, човек изпитва, проверява и калява себе си. Един ден разговаряме с един наш приятел за щедростта. Той казва: „Аз съм научил този урок, проявил съм щедростта много пъти и мога смело да кажа за себе си, че съм щедър“. – Можеш ли сега да проявиш щедростта си? – „Мога, разбира се.“ – Тогава, услужи на един наш приятел с пет хиляди лева, защото е в голямо затруднение. – „Ще помисля малко.“ Казвам: както те виждам, ръцете ти треперят, не можеш да бръкнеш в джоба си, да извадиш изведнъж пет хиляди лева. – „По-малко от пет хиляди лева не може ли?“ – Не, точно пет хиляди трябват. Казвам: когато човек е научил закона на щедростта, той трябва да е готов веднага да бръкне в кесията си и да извади, колкото искат. Ако въпросът е да помогнеш на един човек, да го извадиш от голямото му затруднение, помогни до край. Кажеш ли, че можеш да помогнеш, бръкни в кесията си, извади парите, дай ги на приятеля си и тръгни с него да се разхождаш. За последствията не мисли. Само по този начин ще получиш Божието благословение. Няма да мине много време и ще видиш, че същите пари ще дойдат от другаде.

Казвате: „Според нашите разбирания това е невъзможно! Не е лесно да дойде човек при тебе, да поиска една сума и ти изведнъж да бръкнеш в кесията си и да му дадеш“. – Това е невъзможно за хора, които са щедри, понеже у едни от тях водата е на дъното, у други – малко повечко. Един ден, когато всички хора станат извори, чешми, тогава, кой как дойде при тях, ще дават изобилно. Някой иска пет хиляди лева от вас, вие ще му дадете десет. Това е щедрост. Ще давате всекиму, колкото иска, защото водата и без това изтича навън. Само Бог е абсолютно щедър, понеже Той е неизчерпаем извор. Ако някой човек е щедър и дава на всички, това означава, че Бог го е определил за разпоредител на Неговите блага.

Днес хората са затворили кесиите си, забравили са, че са назначени на служба „разпоредители на Божиите блага“, и никому нищо не дават. Някой им иска пет лева, но те казват: „Нямаме пет пари даже, не можем да ти услужим“. Питам: какво ви коства да дадете на човека пет лева? Забелязано е, че когато поискат някому пари в името на Бога и откаже да даде, той винаги е загубвал. Същото се отнася и за онзи, който иска пари. Ако някой иска пари за някакво удоволствие, без да има нужда, той непременно ще пострада в нещо – някаква беда ще му се случи. Ако някой поиска пет лева за една хубава книга, или да се нахрани, не отказвайте на този човек. Подтикът у него е правилен и той трябва да бъде задоволен. Този човек ще благодари и ще оправдае малката жертва, направена за него. Голямо съзнание се изисква, както от онзи, който дава, така и от онзи, който взима. Който дава, той трябва да бъде чувствителен, отзивчив, да разбира нуждите на човека и да му услужи, преди той да е поискал. Услужвате ли по този начин, вие ще изпълните задачата на деня на доброто.

Сега, аз изнасям ред практически правила, а не само теория. Смисълът на всичко се състои в приложението. Ние сме дошли на земята да прилагаме, да предаваме Божиите блага, а не да оправяме света. Ако е въпрос, кой ще оправи света, Бог е помислил за това. Има специалисти за тази работа. Същото може да се каже и за живота на отделния човек. Ако някой среща трудни задачи в живота си, има определени хора, специалисти, които ще му дойдат на помощ. Ако пък някои от винтовете на неговата машина не се движат, и за това има специалисти. Те ще дойдат, ще намажат тези винтове и машината ще тръгне. До това време машината на този човек ще поскърца малко, но после ще се изправи. Тъкмо той намислил да върши много работа, но специалистът идва и замислената работа се преустановява. Той казва: „Спря работата ми“. – Нищо от това. Щом винтовете се намажат, работата ще тръгне по-добре. Ако някой от вас има развъртяни винтове, да не се плаши, те ще се завъртят. Важно е кой ги е развъртял: дали някой от светиите, или дявола. И дяволът има отверки, с които развъртява винтовете. Който и да ги е развъртял, като дойдат специалистите, те ще ги оправят. „Всяко добро даване и всяка съвършена дарба отгоре в повече е и слиза от Отца на светлините, в когото няма изменение, нито сянка на променяне“.

Беседа от Учителя, държана на 21 юли 1931 г., 5 ч. сутрин.