Разлика между версии на „Естествен ред на нещата“

Версия от 23:19, 15 ноември 2008

Съвременнит хора, религиозни и светски, не се различават много. И едните, и другите имат вера, но обектът на вярата им е различен, вследствие на което и резултатът от в-врата им не е един и същ. Всички хора казват. че трябва да се верва. но истинската в'Ьра има отношение към възвишеното. Чо-В-БК може да в-врва в своя ндеал. Вевки се стреми да постигне своя идеал и верва, че ще го постигне. Постигането на идеала на чо-въка зависи от усилията, които то»1 прави, и от методит, които прилага. Всички хора ди-шат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, ттз нямат един и същ резултат. Това показва, че при дишането, на някои хора липсва нтдцо. Повечето хора дишат с горна¬та част на дробовете. Ние наричаме това ди¬шане плитко дишане. При такова дишане чо-В"БК бързо поема въздух и бързо го изпу¬ша. За да бъде здрав човек трябва да ди¬ша дълбоко, да поема въздух с ц/Ьлит дро-бове. При дишането, заедно с въздуха, в дробовет влиза известна енергия. Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо коли-чество енергия влиза в дробовете, която, за¬едно с въздуха, обхваща всички бълодробни Матея, 5 гл.

4 клетки и помага за доброто пречистване на кръвьта. Обаче, ако дишането е плитко, коли-чеството на приетата с въздуха енергия не обхваща всички клетки, вследствие на което пречистването на кръвьта не е пълно. Дето пречистването на кръвьта не е пълно, там се явяват различни болезнени състояния. Същият закон се отнася и до МИСЛИГБ. Всъка мисъл, която влиза в човешкия ум, трябва напълно да обгърне органа на мисълта; иначе, тази мисъл не е пълна. Запримър, като в-Ьрвате в Бога, вие мислите за Него. Пълна ли е вашата мисъл за Бога? Тя обхваща ли ц-Ьлото понятие Бог? Вие може да дадете дълго опи¬сание за Бога, но преди всичко, в ума си трябва да държите една Негова чърта, която при всички случаи да остава неизменна. Казва¬те, че познавате баща си, че мислите за него. Коя е онази чърта в познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мтзни? Ще кажете, че баща ви е млад, или стар, че има или Н'вма брада и мустаци и т. н. Обаче, това са белези, които не са. постоянни. Р лесно могат да се промъеят. В понятието баща влиза една основна чърта, която никога не се М"БНИ. Тя е положението на бащата като глава на семейството. Бащата е глава, начало на н-в-щата. Следователно, кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме пред вид тази Негова чърта, която, в отношенията между човешката душа и Бога, остава вевкога неизменна. Дали съзна¬вате това, или не, то е друг въпрос. Въпръ-

5 ки всички условия, тази чърта остава за вина¬ги неизменна. Докато тя съществува, чов-вк има и живот, и здраве. Изчезне ли тази чърта, като връзка на нещата, болезнените съ¬стояния нападат човека. Дали връзката ме¬жду човешката душа е съзнателна или несъзна¬телна, не е важно. Тя съществува. независимо участието на човешкото съзнание и дава по-тик, импулс на неговия живот. Тази връзка е съществувала преди да е знаял човек нещо за нея. Докато тази връзка съще¬ствува, човек жив^ве естествено. Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нъщата. При това положение той се лишава от благата, които духовният свет му да¬ва. Докато отношенията на сина към ба¬щата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви. Синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всъкакви жертви за сина. И двама¬та се намират в естествения ред на неща-та. Естественит отношения изискват от де¬тето послушание към родите лит', а от ро¬дителите — любов към детето. Любовьта на родителит се изявява правилно към детето от раждането му до края на живота. Прояви ли детето най-малкото непослушание към ба¬ща си, в отношенията им влиза нъкаква диехармония. Детето започва да се сърди, да¬ва гръб на баща си, иска да го застави да му се извинява. Обаче, каквото и да прави, ра-зумният баща няма да се подчини на детето,

6 По никакъв начин той ще му даде урок. втори път да не нарушава естествения ред на нещата. Следова гелно, каквито са отношенията на сина към башата. такива са и тия на човека към Бога, неговият велик Баща. Докато не се е натъкиал на н-вкаква неприятност. или на неуспъх в живота си, ЧОВ-БК втурва в Бога, подържа правилни отношения с Него. Обаче, натъкне ли се на н-вкакво нещастие. той веднага започва да роптае против Бога. как е позволил това нещо, защо му е пра-тил страданието. Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога. В известни случаи Бог веднага се притича на помощ на постра¬далия, но понъкога Той пристъпва към него с пржчица и му дава добър урок. Вмътто да го облекчи. Той го натоварва повече, да се на¬учи да мисли право. Щом се обезвери и усъм¬ни, човек трътеа по крив път. И докато по-рано е уповавал на Бога, сега започва да мисли, че може да жив^е сам. да не разчита на никого. Наистина човек може да живЪе сам, без упование и вт^ра в Бога, но в края на краищата ще види, че нъчцо съще-ствено му липсва. Бог е източник на живот, на светли-на, на свобода. Без Него никакъв живот не съществува. ВсЬка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свъщ. ВсЬко Божествено чувство е запален огън. Какво ще прави чо-р-вк без св-втлината и топлината на тия ми-

7 ели и чувства? Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползува от тяхната светлина и топлина. Ние казваме, че този човек живъе правилно. Наруши ли естествения ред на нещата, човек изгубва светлината и топлината на своя живот. Той се намира вън от всъкакъв морал, вън от условията на великия живот. Какво представя моралът? Моралът е чувство, с което човтж различава правото от кривото, доброто от злото. Докато свъщь¬та на вашия живот свети. вие различавате пра¬вото от кривото. Изгасите ли свъщьта си. вие оставате в тъмнина и не можете да различава¬те доброто от злото. За да не изпадне в тъм¬нина, човек трябва да възстанови правилния ред на нъщата. да възстанови връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес. От човека вависи да възстанови от¬ношенията си. Н-вкога, в далечното минало, той сам ги е нарушил: Следователно, той сам трябва да ги възстанови. Всеки сам е виновен за гръшкит. които е направил. Ка¬то не искат да признаят вината си, хората търсят причиниг за СВОИГБ нещастия вън от себе си. Бащата се връща от работа, не-доволен от забележкит на началника си и търси вината в децата и в жена си. Той ми¬сли, че ако не бъха т, нямаше да работи тол¬кова много и щъше да бъде по-спокоен, по-лесно да понася забележките на хората.

8 Каквито са. отношенията на хората в СВ-БТ-ския им живот, такива ще бъдат и в ре-лигиозния, и в духовния им живот. Като се намъри пред мъчнотиите на живота, рели-гиозният започва да се сърди на своит ду¬ховни братя, че не му гюмагат. Той казва: Не виждат ли тия хора, че имам жена, де¬ца, че съм затруднен? — Деца имат и ПТИЧ¬КИТЕ. а не само ти.—Но аз в-Ървам в Бога. — Какво от това, че в-Ьрваш? Ти си се ро-дил с в-врата си. Ти не си започнал да в-вр-ваш отсега. Ако отсега нататък тр-вбва да верваш, твоята работа е свершена. Да в-Ьрва чове\к, това е в естествения ред на пътца-та. Този ред на н-Ьщата изисква от детето послушание, а от бащата — любов. Ако де¬тето не слуша, и ако бащата не обича, нищо не е в състояние да им помогне Послуша¬ние и обич са. две н-Ьща, които опредъччят правилнитъ- отношения между сина и бащата, между човешката душа и Бога. Как може да се подържа хармонията между чов-вка и Бога? Едно от условията е молитвата. Чрез молитвата се подържа све-щената връзка на човешката душа с Първа¬та Причина на нещата.—Не искам да се мо¬ля.—Щом не искаш да се молиш, ще ВЛГБ-зеш в неестествения ред на живота. Мо¬литвата е едно от същественитъ- задължения на човежа. Каквото представят физическите задължения за човека, такова Н"БЩО представя молитвата за духовния живот на човека. Ако

9 не плаща редовно дълговег си, човт>к все повече обърква работит си. Лихвит се тру-пат. дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение. Следователно, иска или не, човек все тр-вбва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осъден на голями страдания и нещастия. След това ще пита. защо страда. Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си. — Длъжен ли съм да се моля? — Ти си толкова дължен да се молиш. колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувству-ваш. Това са. задължения, които влизат в естествения ред на живота. Не само това, но човек е длъжен да прави ред гимнастиче¬ски упражнения. Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставят. Ще дой¬да н-вкоя болест, ще го тури на легло, де-то по Ц-БЛИ дни и нощи ще се извива ту на една. ту на друга страна. И тъй, щом е дошъл на земята, чо-В-БК неизбъжно трябва да следва естествения ред на нъщата. Докато реката тече, плава¬щите частици в нея трябва да следват дви¬жението й. Пожелаят ли да спрат своето движение, г ще причинят подпушване на водата. РЪката ще подигне нивото си и ще за¬почне да залива всичко, каквото се изпръчи на пътяй: ниви, лозя, градини. Лозарит и гради-наритъ1 ще търсят причината за подпушва-нето на р-вката и, като я намърят, ще дадат тласък на спрълитъ- се частици, като ги от-

10 правят в посока към морето, дето се стреми самата ръка. Т-Б н-вма да ги питат. искат ли да се движат, или не, насила ще ги заставят. Същото се отнася и до човека. Не е важно, дали той иска или не иска да се движи спо-ред великитъ- закони на живота. Щом е сл-в-зъл на земята да се учи. той е длъжен да следва законите на естествения ред на живо¬та. Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океан, дето се вти-чат всички р-вки и морета. Това се отнася до всички хора, вярващи или безв-врници. Кой¬то верва. той придобива нещо; който не в-вр-ва, той губи. Докато жив-ве, човек тр-вбва да бъде доволен от условията на живота си. да ги използува съзнателно за работа. Какво представя сърденето, ПГБВЪТ? Ко-гато в човека се събере излишна енергия, той започва да се гнъви. Гн-ввът е качество не само на човека, но и на ЖИВОТНИТЕ. Когато агнето се сърди на майка си. то започва да блъе. В бл-Ьенето н-вма никаква наука, никаква фи¬лософия. То е нещо старо, отживъло времето си. Чов-вк тр-Ьбва да се откаже от старото, от живота на своит дъди и прадъди. Когато дойде до съзнание да се освободи от стария живот, човтек пожелава да се уедини, да остане сам. Когато се стреми към самота, чов-вк има известно задължение към себе си. Щом потърси обществото на много хора, то¬ва показва, че той иска да спод-вли с ГБХ своите постижения. Наистина, когато чете и

н учи. човек обича да бъде сам. Когато спо-дъля прочетеното и наученото, той иска да се срещне с хора. с които да сподъли това. което е прочел и научилъ- Като ученици, от вас се иска да имате ясна представа за живота, за законите. които го управляват. Има нътца в живота неизбъжни, строго опредълени. но има нъща, които не се допущат. Запримър, съмнението в Бога не се допуща. Човек може да се съмнява, но ВСБКО съмнение в Бога не води към добър край. Да се съмняваш в Бога. това значи, да се съмняваш в любовьта. Съмнява ли се в любовьта, човек се съмнява в живота, а това е невъзможно. Невъзможно е човек да се съмнява в живота! Усъмни ли се в живота, той престава да се нарича човтж, той престава да мисли. Отличителното качество на човека е сиособност:а му да мисли. Който не мисли, той не е човек; който убива, той не е чов'Ьк; който не живъе добре, той не е човек. Щом мисли, щом живъе добре, чо-в'Ьк заслужава името си. Той живЪе в лю¬бовьта. която му дава всички ) еловия и въз¬можности за растене и развиване. Той живъе в душата си и може да направи всичко, ка¬квото пожелае. Отдали ли се ог душата си. човек коренно измъня понятията си за света. Той коренно измъня отношенията си към света. — Защо? — Защото изгубва светлината си.

12 Той се намира в положението на човтзк, кой¬то е влъзъл в тъмна стая. Какво може да вижда човек в тъмнината? Каква представа ще има той за св-вта от тъмната стая? Щом запали свъщьта, той вижда ясно нещата, вслед¬ствие на което и отношенията му към св-вта се изм'Ьнят. И тъй, жив-вйте в светлина, за да раз-бирате естествения ред на нътцата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежът на човека към реализиране на неговите голями желания, му причинява ред ненужни страда¬ния. ВСБКО ГОЛ-БМО желание в чов-Ька пред¬ставя слон, за изхранването на който са ну¬жни много материални средства. За изхранва¬нето на един слон са нужни около пет кри-ни ориз на ден. Отглеждането на слона не е задача за сиромаха. Само богатият, капита-листът може да отглежда слон. Иска ли да изпълни правилно своит- задачи. чов^Ьк тр-Ьб-ва да се вслушва в Божественото в себе си, както и в всеки външен глас, чрез кой¬то разумнит същества му нашепват, кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долнитъ- светове от него. Там полагат всички грижи за нас, да регулират нашитт> мисли, чувства и постъпки. Като изправя погръгпкиг си, като се вслушва в съветит'Б на разумниг същества. чов-Ькъ

13 Се сверзва с т-кх, а Същевременно и с ду¬ховния СВ"БТ. Радвайте се, че сте сверзани с духовния св^т и с разумнитъ- същества, кои¬то постоянно ви говорят и напж.тват. Дока¬то г ви дават съвети, вие сте на прав път. Престанат ли да се грижат за вас, вие сте на крив пжл. Т"Б казват: Който иска да жи-вЪе между нас, той трябва да бъде съвер-шен, да изпълнява волята Божия. Дръжте в ума си мисълта да бъдете съвершени като Бога. Дойдете ли до тази ми-съл, всвкакво обезвъфяване е изключено. ВлЪ-зе ли в свтуга на съвершенството, човек се превръща на ангел, т. е. Божи служител, кой¬то има цел да помага на своигб ближни. Свт>-тът се нуждае от работници. Христос каз¬ва: „Жетвата е много, работниците — малко". От всички хора се иска работа на Божестве¬ната нива. Дали ще грЪшат, или не, това е друг въпрос. Човек все ще гр^ши, но ка¬то гр-Ьши, едновременно с това ще се учи.— Кой ще го учи? — Бог. Като прави добро, Бог му говори, учи го. Но и като прави зло, Бог пак му говори. Той вижда и доброто, и злото, което човек прави — ни¬що не може да избътне от Неговото око. За доброто, което чов-вк прави, Бог го похва-лява, а за злото — го укорява. Като го укоря¬ва, Той има желание да го изправи. Като пра¬ви зло, човтзк неизбежно се натъква на стра-

14 дания. Щом прави добро, той се радва. Стре-мете се към доброто, като избътвате злото. за да имате похвалите на Бога. — Божията Любов носи пълния живот. х- 1. Лекция от Учителя, държана на 28 август, 1929 г. София. — ИзгрЪв.