Разлика между версии на „Разумността“

Текуща версия към 12:30, 28 април 2011

Младежки окултен клас - ДЕСЕТА ГОДИНА (1930-1931)

КНИГА: Път към живота

Разумността

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

(Чете се темата: „Признаци на разумността“.)

Какво означава думата „разумност“? Според египетската митология частицата „ра“ означава слънце, „зу“ – живот, „ом“ – на санскритски означава качества и сили, които действат в природата. Значи в разумното трябва слънцето да грее, да внася живот, а между силите на живота да има единство. Когато в сричката „ом“ буквата „О“ се замести с „У“, имаме думата „ум“. Значението на тази дума е познато на всички славяни. Как познавате кой човек е разумен? Какво ще кажете за разумния човек онези, които изучават френология и физиогномия? Какъв е характерът и дейността на онези, които имат валчести лица? Те са подобни на гумена топка, пълна с въздух. От действието на топлината въздухът се разширява и оказва налягане върху всички точки и всички посоки на топката. Докато е топло и се намира при благоприятни условия, този човек има подем нагоре. При добрите условия той е идеалист. Когато външната или вътрешната температура се понижи, той се свива и става неспособен за работа. Много естествено! Като направите дупчица на гумената топка, тя започва да издиша, свива се и пада на земята.

Да се върнем към въпроса за признаците на разумния човек. Ако гледате лицето на разумния човек, ще намерите един характерен признак, но всеки не може да го открие. Не само разумността, но всяка положителна и отрицателна черта хвърля отпечатък върху лицето, върху очите, ушите, носа и устата на човека. Запример, ушите на честния човек имат една форма, а тия на безчестния – друга. Който разбира окултната наука, той може да чете по човешкото лице като по книга. Който лъже, има едни признаци, а истинолюбивият – други. Лъжата може да бъде съзнателна и несъзнателна. Освен това лъжата може да бъде по отношение на хората, а може да бъде и по отношение на природата. Който лъже хората, хората го наказват. Който лъже природата, природата го наказва.

Каква е разликата между разумния и умния човек? – Умният човек се проявява в повече области, а разумният – само в известни посоки. Интелектът пък обхваща повече обективните способности на човека. Интелектуалният човек не е много дълбок, но има ясен поглед върху природата. Той схваща нещата ясно. Като говорим за умен и за разумен човек, те се взаимно допълват. Разумният човек живее в причинния свят. В него причинността на нещата е силно развита. Той има силна логика, никога не прави криви изводи. Разумният може да изненада противника си, но никога не използва слабия. Към слабите и онеправданите той е снизходителен. В много случаи разумният постъпва като мъдрец. Той предвижда условията и ги използва. Мнозина казват, че за да постъпва разумно, човек трябва да се приравнява с условията, с хората, които го обикалят и т.н. Какво разбирате под думата „приравняване“? Може да се приравнява само онзи, който има свойство на пружината, да се разпуща и свива, да се огъва, но в края на краищата да се върне в първоначалното си положение. Не може ли човек да се връща в първоначалното си положение, той не е разумен. Разумният запазва своите качества и характерни черти при всички условия на живота – благоприятни и неблагоприятни. При всички условия той става естествен. Никоя сила не е в състояние да го накара да се измени. Той всякога намира сили в себе си, чрез които да уравновеси добрите и лоши условия. Ако горният клепач на окото представя добрите условия, а долният – лошите, разумният човек ще даде на окото си такова движение, с което да неутрализира лошите условия. Това движение представя средна линия между двата клепача на окото. Разумният работи с доброто, в което се съдържат всички възможности в човека. Кой трябва да бъде разумен? – Днес старият минава за разумен, а младият – за умен. Според мене младият трябва да бъде разумен, а старият – мъдър.

Кой човек наричаме „мъдрец“? – Който се справя с всички положения в живота. Мъдрецът познава законите на живота. Той е умен човек. Няма въпрос, който мъдрецът не познава. Мъдрецът не е от тези учени, които разрешават въпроса за квадратурата на кръга. Да определим квадратурата на кръга, това значи да намерим такъв кръг, който може да ни избави от квадрата. Значи, ако попадне в квадрат, човек се намира в обсадно положение. Противникът го обсадил и той не може да се освободи. Квадратът е място на противоречие. Покривът на повечето къщи е квадратен. За да се освободят от противодействащите сили на квадрата, хората поставят върху покрива на къщите си триъгълник. Когато англичаните искат да кажат, че някой човек се е затруднил, казват, че той е в квадрат. За същия случай пък българите казват, че този човек се намира на кръстопът. Наистина, когато човек се намира в точката, дето се пресичат диагоналите на квадрата, той е на кръстопът. Новото възпитание има предвид познаване законите на квадрата. За да не изпадне в безизходно положение, каквото е положението в квадрата, човек трябва да вземе предвид всички мъчнотии, които ще срещне на пътя си. Когато заведоха Давид при един от еврейските царе, той се пристори на луд. Царят каза: „Изпъдете този човек навън. Не виждате ли, че е луд?“ Така Давид определи квадратурата на кръга. Значи той описа кръг около квадрата и излезе на периферията, т.е. на окръжността. Опасно е човек да не попадне в някоя спирала, т.е. в някой водовъртеж. Кръгът обаче разполага със сили, които могат да изкарат човека на периферията.

Да се върнем пак към разумния човек. Той се отличава още и със своя цвят. Особен е цветът на разумния. Дълго време трябва да изучавате разумния човек, за да определите цвета му. Правете наблюдения, да видите какъв цвят има разумният човек. Когато говорим за жизнерадостния човек, всички знаят, че той има розов цвят на лицето. Ако лицето на човека е тъмночервено, има нещо болезнено в него. Изобщо, по промените на цветовете можете да познаете кой човек е здрав, и кой – болен. Ако лицето пожълтява, устните посиняват, езикът побелява, това са признаци на болезнени състояния. Когато човек запазва здравословния цвят на лицето си, това показва, че в характера му има нещо постоянно и устойчиво. Този цвят крие в себе си някакво съдържание и смисъл. Цветът сам по себе си не съдържа живот, но дава живот. Той не е разумен, но предизвиква разумността в човека. Въпреки това, цветовете оказват влияние върху живите същества.

Като ученици, вие трябва да учите, но каквото научите, трябва да го прилагате. Без приложение човек не е господар на знанието си. Добре е човек не само да работи с числата, но да знае значението на всяко число. Запример, вие пишете числото 6 и казвате, че имате 6 единици. Обаче числото 6 означава още материалните условия, при които човек може да работи. Числото 9 означава разумността. От 9 нагоре човек не може да отиде. Дойде ли до деветте, той трябва да ликвидира със сметките си. Деветорката представя въжето, което се дава в ръката на човека да се спаси. Хванеш ли въжето в ръката си, дръж се здраво за него и излез на свобода. Ама въжето не било копринено, или от друг фин материал, не е важно. Гледай да се спасиш. Кой ти дава въжето, не питай. Дръж се за въжето и се спасявай. И дяволът да ти дава въжето, не се отказвай от него. Пази следното правило: Ако дяволът ти дава деветорка, ти хвани опашката, а той да хване главата. Направиш ли обратното, ще пострадаш. Ако дяволът ти дава шесторка, ти хвани главата, а той да хване опашката. Значи при шесторката, т.е. при материалните условия, ти ще държиш главата, а дяволът – опашката. При деветорката, т.е. при Божествените условия, ти ще държиш опашката, а дяволът – главата. Шесторката представя змията. Срещнеш ли змия на пътя си, ще я хванеш за главата, а не за опашката. Хванеш ли я за опашката, тя ще те ухапе.

И тъй, едно от качествата на разумния човек е това, че той лесно се справя с материалните условия, а разумно използва Божествените.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 30 януари 1931 г., София, Изгрев.